Слово за поклонение на влъхвите

        
            "А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток дойдоха" (Мат. 2:1) - не от една отделна източна страна, а от различни страни, както това е видно от писанията на светите Отци, произнасящи се различно по този въпрос. Някои от тях са на мнение, че влъхвите са били от Персия; така мислят свети Иоан Златоуст, свети Кирил Александрийски, Теофилакт и други - на това основание, че в тази страна особено процъфявало изкуството на звездобройците(1) и там никой не можел да стане цар, ако предварително не изучи това изкуство.

За духовното състояние

св. Ефрев Сирин

                                                              56
          На широкия път се намира следното: зломислие, изкушения, чревоугодие, пиянство, разпътство, разврат, раздор, гняв, гордост, непостоянство и всичко, подобно на това. След тях следват неверие, непослушание, неподчинение. Последната от всички злини е отчаянието. Който е предаден на това, той се е отклонил от пътя на истината и сам подготвя своята погибел.
          А на тесния път се среща следното: безмълвие, въздържание, целомъдрие, любов, търпени, радост, мир, смиреномъдрие и всичко, подобно на това. След тях следва вечен живот.

Пастирът като молитвеник

        Архимандрит Серафим

                                                        Увод

          Светите отци определят молитвата като разговор с Бога и дишане на душата. С това те посочват висотата на молитвения подвиг и необходимостта от постоянно упражняване в него, защото както онзи човек, който е престанал да диша, е умрял, тъй и онзи вярващ, който е престанал да се моли, е мъртъв духовно.

За враждата и борбата между падналото естество и евангелските заповеди

   св. Игнатии Брянчанинов

          Ако се отречеш и постоянно се отричаш от собствените си разбирания, от собствената си воля, от собствената си правда, или, което е същото, от разума, волята и правдата на падналото естество, за да насадиш в себе си Божия разум, Божията воля и Божията правда, преподадени ни в Светото Евангелие от Самия Бог, то падналото естество ще надигне в теб люта борба против Евангелието, против Бога(1).

Увещание за покаяние и изправяне на живота

                                          Надгробни песнопения

   св. Ефрем Сирин
                                                         144 - 65
          Принесете, смъртни, благодарение на Сина, Който ни избави от робството, в което ни държеше смъртта заради нашите грехове. Той запрети на смъртта, слезе в ада, вдигна умрелите от техните гробове. И кой е в състояние да Му се отблагодари заради Неговата благост към нашия смъртен род?
          Притечете се към

Православният светоглед*

 Йеромонах Серафим (Роуз)

          Преди да започна своята беседа, искам накратко да обясня защо е важно да имаме православен светоглед и защо в наше време е много по-трудно да го придобием, отколкото в миналото.
          В миналите векове

За да влезе в царството Божие, душата трябва да се роди от Светия Дух, и как става това

   
       Св. Макарий Египетски

                                                             30
          Онези, които слушат словото, трябва да покажат в душите си неговото дело; защото Божието слово не е празно, но има дело, което се извършва в душата. Затова и се нарича дело, за да се явява на дело в слушателите. И нека Господ да яви делото на истината в слушащите, за да стане то плодоносно във вас. Както сянката явява тялото

Никой да не дръзва да си мисли, че е възможно да се спаси само с вяра, без вършене на добри дела

св. Симеон Нови Богослов

                                                            48
          Ако желаем, възлюбени мои братя, да достигнем царството Божие,трябва да имаме всяко внимание и усърдие за това, всяка ревност и подвиг и никак да не си мислим, че за да се спасим, ни е достатъчно само да вярваме в истинния Бог и да бъдем православни християни, които привеждаме като оправдание за това мнение казаното от Господа слово: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк. 16:16). Напротив, точно поради това сме длъжни да се подвизаваме и да ревнуваме, за да постъпваме достойно за званието, за което сме призвани,както казва апостол Павел (Еф. 4:1), тоест да вършим дела, достойни за Христа, от Когото сме получили името си и се наричаме християни, като знаем, че ще получим по-голямо осъждане, ако въпреки това наименование, живеем в леност и нехайство.

За покаянието, съда и раздялата на душата с тялото

   св. Ефрем Сирин

                                                              120
          Каква полза ще намерим ние, възлюбени, в този суетен живот? Горко ми! Блажен е този, който е намерил дръзновение в часа на раздялата, когато душата се разделя със своето тяло. Понеже идват ангели да вземат душата от тялото и да я представят пред страшния престол и с трепет да я въведат в съдилището. Велик е страхът, братя, в смъртния час, когато душата със страх и мъка се разделя с тялото. Понеже в този час на раздяла представят на душата делата, които е вършила денем и нощем. Ангелите правят усилие бързо да я изтръгнат от тялото, душата, като вижда своите дела, се страхува да излезе. Душата на грешника със страх се разделя с тялото и с трепет отива да се представи на Безсмъртния Цар. Принуждавана да напусне тялото, като гледа делата си, тя със страх им казва: "Дайте ми още един час до раздялата"! Делата й отговарят: "Ти си ни вършила, с тебе ще отидем при Бога."

Душата след смъртта 4

Йеромонах Серафим (Роуз)

                                             Приложение І

           Православното учение на Св. Марк Ефески за
                  състоянието на душата след смъртта

                       Мнозина - даже измежду самите православни християни - често не разбират както трябва православното учение за състоянието на душата след смъртта; сравнително неотдавна възникналото пък учение за "чистилището" води до още по-голяма бъркотия в умовете на хората. Православното учение само по себе си в никакъв случай не е двусмислено, нито неточно. Може би най-ясното му изложение се намира в писанията на св. Марк Ефески, представени на Флорентинския Събор от 1436 година, писания, съставени именно с цел да се даде отговор на латинското учение за "чистилището".

Душата след смъртта 3

       Йеромонах Серафим (Роуз)


                                                    Глава девета

 Смисълът на съвременните преживявания
                                  "след смъртта"

                              "...ако Мойсея и пророците не слушат, то
                              и да възкръсне някой от мъртвите ,нама
                              да се убедят."
                                                                                (Лк. 16:31)

            Какво доказват съвременните преживявания?

                   Видяхме, че толкова бурно обсъжданите днес преживявания "след смъртта" и "извън тялото" изобщо не приличат на истинските преживявания от другия свят, които в продължение на векове са имали богоугодни мъже и жени. Нещо повече - през последните години съвременните преживявания получиха такава популярност и станаха толкова "модни, на затова, че са действително "нови" (има цели аналогии на подобна опитност в Англия и Америка през 19 век) или пък че в наше време такива преживявания се случват по-често, на главно защото умонастроенията в западния свят и особено в Америка са "готови" за това. Този обществен интерес представлява част от повсеместната реакция по отношение на материализма и неверието на 20 век, признак на по-широк интерес към религията. Естествен е въпросът: какво би могло да бъде значението на този нов "религиозен" интерес?

Душата след смъртта 2

         Йеромонах Серафим (Роуз)             
                                             
                                       
                                        Глава шеста
                                
                Въздушните Митарства

        

          В този паднал свят местообитанието на бесовете, където душите на новопредставените се срещат с тях, е въздухът.  Владика Игнатий описва по-нататък това царство, което трябва да се разбира добре, за да може напълно да се обяснят съвременните "следсмъртни" преживявания.
          "Словото Божие и съдействащият му Дух ни откриват посредством своите избрани съсъди, че пространството между небето и земята, цялата видима за нас лазурна бездна от въздух, поднибието - това е жилището на падналите ангели, свалени от небето...

Душата след смъртта 1- Йеромонах Серафим Роуз

      Йеромонах Серафим (Роуз)                                   
                                              
                                                   ГЛАВА  ПЪРВА                                                                                                                              
           Някои аспекти на съвременния образ
       
           Съвсем неочаквано въпросът за задгробния живот завоюва на Запад широка популярност. В частност, през последните две години се появиха редица книги, чиято цел е описването на "следсмъртния" опит.  Те или са написани от известни учени и лекари, или са получили пълното им одобрение.  Един от тях, световно известният лекар и "експерт" по проблемите на смъртта и умирането Елизабет Кублер-Рос, смята, че тези изследвания на следсмъртните преживявания "ще просветят мнозина и ще потвърдят това, което, на което са ни учили две хиляди години - че след смъртта има живот".

Душеполезно слово

  св. Ефрем Сирин

                                                              118
          Не губи цялото време на своя живот в грижа за тялото си, но когато тялото е гладно и търси храна, помисли, че и душата има нужда от свойствена за нея храна, и умира, както и тялото, ако не приеме телесна храна, защото човекът е двусъставен, състои се от душа и тяло. Затова Иисус е казъл:  ти си управител на дома, давай на душата, което е присъщо на нея, не храни само тялото, но и душата не оставяй лишена и гладна.

Св. Макарий Египетски - Беседа

      Много внимание и разсъждение са ни нужни при изпитването на истинските християни и на това, кой е истински християнин
                                                  38
          Мнозина, наглед праведни, се смятат за християни; но работа на изкусни и опитни хора е да изпитват наистина ли те имат върху себе си печата и образа на Царя, не е ли поставен измамен печат върху художническото дело, заради което художниците или се удивляват, или негодуват? Ако пък няма хора изкусни, не е възможно да се изпитат измамниците, защото и те носят образа на монаси или християни.

Слово на Преображение Господне

          Не само у светите евангелисти намираме разказ за Преображение Господне: за него ни разказват и учителите на Църквата в множество слова, посветени на този празник; в тях те изясняват и значението му, предлагайки по този начин богата духовна трапеза на християните, обичащи да се отдават на благочестиви размишления. И на нас, като имаме тези поучения и слова на църковните отци, напълно изясняващи смисъла на Христовото Преображение, не остава нищо друго, освен да се наслаждаваме, на пълната с възвишени мисли духовна трапеза; и няма да бъде безполезно, ако, ползвайки словата на църковните учители, свържем в едно намиращите се в тях тълкувания, събирайки ги като къшеи от трапезата, и ги представим за изясняване на този празник на желаещите.
          "Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях"(1).
          Защо Спасителят Христос, желаейки преди доброволните Си страдания и смърт да яви на учениците Си Своята слава, доколкото било възможно за тях, взел на планината Тавор не всички ученици? Защото сред тях се намирал Иуда, който бил недостоен за това божествено видение. Свети Теофилакт архиепископ Български, разсъждава за това така: "Владиката Христос не взел дванадесетте ученици на планината, защото Иуда бил недостоен с предателските си очи да види славата на Христовото Преображение". Прекрасно възпява и свети Дамаскин: "Нечестивите няма да видят Твоята слава, Христе Боже".
          Но не е ли било възможно да остави Иуда сам в подножието на планината, като недостоен, а другите апостоли да вземе на планината? Разбира се, за Господа това било напълно възможно: но дълготърпеливият наш Владика, покривайки греховете на всички хора, не искал да изобличи недостойнството на Иуда, нито да му даде повод за по-голямо падение, както казва Писанието: "не изобличавай злите, за да не те намразят"(2).
          Нали ако Господ, вземайки всички апостоли, бе оставил само Иуда, то Иуда би се изпълнил с гняв и ненавист не само към Иисуса Христа, но и към всички апостоли; той би имал нещо като извинение за предателската си злоба към Христа, и би могъл да каже: предадох Иисуса поради това, че бях презиран от Него. Така предполага блажени Теофилакт: "Ако Иисус бе оставил в подножието на планината само Иуда, а другите бе взел със Себе Си, то някои биха могли да кажат, че именно това обстоятелство е наранило сърцето на Иуда и го е накарало да се обърне към мисълта за предаването на своя Владика".
          Но не е ли завидял Иуда на тримата апостоли на планината? Не е завидял: той е знаел, че те отиват на молитва, която трябва да продължи цяла нощ, както пише евангелист Лука: "като взе със Себе Си Петра, Йоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли"(3); а Иуда  бил ленив и желаел цялата нощ да проспи в подножието на планината; ленивият и сънливият не се грижат за подвизите и благочестието.
          Защо Господ взел на планината не повече от трима апостоли? Той направил това, с цел да изпълни писанието, което казва във Второзаконие: "при думите на двама свидетели или при думите на трима свидетели става всяко дело"(4). Вземайки със Себе Си трима апостоли Господ Иисус Христос поискал да вземе и двама пророци, за да бъдат и живите, и мъртвите свидетели на това, че Той е Син Божий, изпратен за спасението на света от Бога Отца и засвидетелстван от глас свише. Но защо присъстват трима апостоли, ако за това свидетелство са достатъчни двама души? Мойсей е призован от мъртвите, за да свидетелства на мъртвите, заключени в ада, за пришествието на Христа в света, Илия - за да каже на Енох в рая; а тримата апостоли са призовани да проповядват впоследствие за славата на Христа, видяна в преображението, казвайки:"видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца", пълен с благодат и истина(5). И още: "ние ви явихме  силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следваме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отце чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". и тоя глас чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина"(6).
          За Господа, явил се в Своето Преображение предмет на удивление на ангели и човеци, било достатъчно само трима от живеещите на земята да видят Неговата слава и да бъдат нейни свидетели: тримата апостоли пред Неговите очи били най-достойни от всички народи и племена. Това, че един праведник пред Бога има несравнимо по-голямо достойнство от множество грешници - Сам Господ ясно е показал във Вехтия Завет: желаейки да накара египетския фараон да се бои от силата на Неговото могъщество, Той заповядал на Мойсей да се яви пред последния и да обяви, че изпратилият го Бог е Бог на трима души: Бог на Авраама, Бог на Исаака и Бог на Иакова. Но могъл ли е фараонът, цар на толкова много градове и толкова голям народ като египетския, да се убои от Бога, наричащ Себе Си Владика само на трима души? Не е ли било срамно пред царя на такава велика държава да заяви, че Изпратилият Мойсей владее само над трима души? Не би ли било по-уместно в случая, ако за смекчаване ожесточеното сърце на фараона Мойсей бе казал, Че Изпратилият го е Бог, царуващ над всички страни под небето, властващ над всички царства над вселената? обаче Господ не благоволил да направи така, но пожелал да се прослави пред фараона само като Владика на трима Свои раби. Защо? Без съмнение затова, че тези тримата, угаждайки на Бога и грижейки се само за небесните блага, в Божиите очи били по-достойни от всички царства и племена. "Затова, казва апостолът, и Бог не се срами от тях да се нарича техен Бог"(7) и сякаш казва: защо ти, фараоне се гордееш с големината на своето царство и множеството подчинени на тебе градове и народи? Аз имам такива трима раби, с нито един от които не може да се сравни твоето царство - Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Иакова и не се срамувам от това. Същото казва и свети Златоуст, разсъждавайки: "Бог на вселената не се срамува да се нарече Бог на трима (души), и с пълно право: защото светиите превъзхождат всички по своето достойнство - един, който върши Божията воля, е по-добър от десетки хиляди беззаконници". Тримата апостоли били взети на Тавор за съзерцаване на славата Божия, и повече не било нужно:защото светът не бил достоен за тях(8).
          Защо Господ взел със Себе Си не някои други ученици, но именно Петър, Иаков и Иоан? Свети Златоуст и други отци на Църквата дават изчерпателен отговор на този въпрос. А ние, извиквайки в паметта си трите необходими за спасението и с особена определеност отбелязани от светото Писание добродетели - Вяра, надежда и любов, ще кажем: Господ взел със Себе Си тези трима апостоли, защото в тях още от самото начало се забелязвали, проявявайки се впоследствие с особена яснота, споменатите три добродетели. У Петър - вярата: той преди всички изповядал Христа като Син на Живия Бог(9), а след това Сам Господ му казал: "Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти"(10); у Иаков - надеждата: той първи от дванадесетте апостоли трябвало заради израилевата надежда да преклони главата си под меча; У Иоан  - любовта: той бил любимият ученик на Господа, наречен син на Пречистата Дева Мария(11). Затова впоследствие светите апостоли Петър, Иаков и Иоан били наричани от апостол Павел стълбове(12).Свети Златоуст обяснява това наименование за похвала на апостолите така: "Великите и дивни ( стълбове), които всички прославят: те първи - с вярата, надеждата и любовта, утвърдили първенствуващата църква".
          Освен това в тези трима апостоли намираме предобраз на трите чина на избраните Божии угодници, най-достойни от всички да видят Христа в Неговата небесна слава: чинът на боголюбците, чинът на мъчениците и чинът на девствениците. В свети апостол Петър виждаме чина на боголюбците: той, по свидетелството на свети Златоуст, особено силно обичал Господа Иисуса Христа, а по силата на своята любов към Христа тук, във временния живот, всеки ще бъде възлюбен от Него там, във вечния живот, и ща се наслаждава на съзерцаването Му, както и Сам Той е казал: "Обичам, които Мене обичат"(13). И още: "който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам"(14). В свети апостол Иаков виждаме образа на мъчениците - не само на тези, които е трябвало да проливат кръвта си за Христа, но и онези, които без проливане на кръвта си всекидневно умират за греха заради Христа, разпъвайки "плътта си със страстите и похотите"(15). Иаков означава възпиращ, борец, победител: тези качества не могат да се придобият без страдания. Всеки борещ се с изкушенията, изпращани от невидимия враг, преодоляващ и побеждаваш страстите си с всекидневно самоумъртвяване, подобно на Иаков, е мъченик и силен борец, макар и да не е проливал кръвта си; според степента на понесените по време на борбата страдания и усилия, с които се отблъскват и побеждават изкушенията, той ще се прослави с победителя Христа. В свети Иоан-девственик е изобразен чинът на пазещите чистотата на плътта и духа; на тях се дава особено обещание да видят Бога в слава: "блажени, казва Господ, чистите по сърце, защото те ще видят Бога"(16). Господ, вземайки със Себе Си та Тавор Петър, Иаков и Иоан, за да им яви славата на Преображението, с това учи, че желаещият да бъде с Него в небесното царство и да се наслаждава на съзерцанието Му, трябва в любовта да подражава на Петър, в мъченичеството на Иаков, и в чистата на Иоан, изобщо според мярата на силите си всеки християнин трябва да подражава на божиите угодници, които са горели с топла любов към Бога,у показали са се, без да проливат кръвта си, всекидневни мъченици чрез непрестанното умъртвяване на своята плът, и - да запази себе си от всяка сквернота на плътта и духа, очиствайки се с истинно покаяние.
          С каква цел Господ въвежда учениците Си за молитва на високата планина, а не се отдалечава с тях на някакво равно място? С цел да ги приближи от земните низини към небесната висота, да преподадена всички тайнствения урок, че желаещият да се удостои с откровения от Бога трябва да оставя долните, земни пристрастия и да желае и търси горните, небесни блага. "Той ги възвежда - казва блажени Теофилакт - на високата планина, показвайки, че ако някой не се извиси над земните пристрастия, не е достоен да види подобни откровения. Прекрасно поучава свети апостол Павел, когато казва: "търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното", където "вашият живот е скрит с Христа в Бога"(17). Ходещия в низината не може да вижда надалече, а възлезлият на висока планина без затруднение обхваща с погледа си далечни пространства, и грижещият се само за настоящия живот как може да разбере сладостта на бъдещите небесни блага? Възлизайки на планината на богомислието, той познава и вижда с ума си като с очи даже това, което е по-високо от небесата. Пълзящите по земята гадини и живеещите на нея животни не могат да гледат слънчевия лъч - така и човешкия ум, потопен в земната суета, не може да вижда Христовата слава и да се озарява от светлината на Неговата благодат. И така, брате, възнеси ума си от земята на небето, от настоящето към бъдещето, от пристрастието към земното към желанието за небесното, тогава ще познаеш колко благ е Богът Израилев, колко сладостен е пресладкият Иисус, колко радостна е Неговата любов и ще се насладиш на Неговите Божествени откровения.
          Господ въвежда учениците Си не на ниска, а на висока планина. Защо? За да ги научи на богомислие и заедно с това на трудолюбие: без труд не е възможно да възлезеш на висотата. Височината на планината е образ на богомислието, възлизането на нея - знак за труда. Добре е да издигаме ума си към Бога, но не бива да оставяме и труда: добрите дела се постигат с труд. Умът вижда Бога, а умът довежда до съзерцаването Му; умът се покорява на Христа, слушайки заповедите Му, а трудът носи игото Христово, вървейки след Него. Богомислието се наслаждава на вътрешното съзерцаване на Христа, а трудолюбието привлича върху себе си погледа Му: "погледни - казва псалмопевецът - на моето смирение и моя труд"(18). Да бъдеш видян от Христа е не по-малко благо от това, да Го виждаш. Тези две добродетели - богомислието и трудолюбието - за желаещия да достигне небесните блага и радости са така необходими, както крилата за птиците: птицата не може да лети във въздуха с едно крило, и човекът, притежавайки само един от тези добродетели, не може да възлезе на висотата на съвършеното спасение; богомислие без трудолюбив живот не е истинско, и трудолюбие без богомислие не принася полза. С две крила всяка птица лети свободно; с две добродетели - богомислие и трудолюбие, всеки възлиза на мисления Тавор, за да съзерцава вечно славата Божия - възлиза в началото с трудолюбие, защото то е предтеча на богомисилето и богопознанието. Светите апостоли са положили труд, възлизайки на високата планина, за да видят славата на Господнето Преображение, и кой може да се надява без труд да достигне радостта от съзерцаването на Бога?
          Защо Господ е въвел на планината  само Петър, Иаков и Иоан, оставяйки вървящия след Него народ, както и останалите апостоли? За да научи чрез това онези, които желаят да се упражняват в богомислие и да се наслаждават на умното богопознание, да търсят уединение. Само троицата апостоли били възведени на безмълвно място - възвишеността на планината била като пустиня, там не живеели хора, - за да може в уединение и безмълвие по-ясно да се открие славата Господня. При разсеяността и шума на живота Господ не се открива така, както в уединено безмълвие: пророк Илия вижда Бога с ума си, когато, стоейки пред Израилския цар Ахав, казва, разсъждавайки с него: "жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя!"(19), тоест тялом стоя пред тебе, а с ума си пред моя Бог, с телесните си очи виждам тебе, а с умните си очи Бога, но несравнимо по-ясно вижда пророк Илия своя Годпод в уединение и безмълвие на пустинна та планина Кармил(20): тук той се удостоява със сладка беседа с Бога и с Неговите откровения не само вътрешно, но и във видими образи. Наистина, възможно е сред житейската мълва понякога да  възнасяме ума си към Бога, но не с такава лекота, както в безмълвно уединение: там има толкова много пречки, а тук - тишина и покой! Нима случайно Сам Господ казва: "освободете се (от житейската мълва) и познайте, че Аз съм Бог"(21): познайте Мене, отдавайки се на благочестиви размишления, колко съм милосърден и добросърдечен, как обичам обичащите Ме и съм близък до всички, който Ме търсят; познайте Ме и скоро ще Ме намерите само ако отхвърлите суетата и се отдалечите от излишното светско многогрижие. Разбирайки това, мнозина бягали от многосуетния свят в безмълвни пустини, скитали по планини и земни пропасти(22), за да могат в уединение изцяло да се посветят на Бога, наслаждавайки се на благата на общуването с Него: У пустинниците, възпява свети Дамаскин, живеещи вън от суетния свят, бива непрестанно божествено желание.
          Да потърсим тайнството и тук - защо Господ възвел апостолите на планината не през деня, а при настъпването на нощта? Защото нощта много повече от деня спомага за съсредоточена молитва: през нощта мълчи цялата вселена и нищо не се вижда освен небето, украсено със звезди и със своето великолепие неволно привличащо към себе си очите и ума. Господ възвежда учениците Си на Тавор и с цел да научи всички нас по време на молитва да не мислим за нищо земно, но да устремяваме сърцето си към небето. Някога цар Давид пророчески възпял, посочвайки по какъв начин на човека се открива разбирането  на божествените тайни. Да се вслушаме в него, търсейки този учител: "нощ - казва той - на нощ знание открива"(23): нощта действително е такъм учител, който учи на Божието разбиране хората, седящи в продължение на този кратковременен живот като в нощна тъмнина и смъртна сянка: "ако погледнеш към небето (през нощта)- казва свети Кирил, - като блестящите като свещи безчислено множество звезди и помислиш, че през целия ден суетилите се хора сега, през нощта (предавайки се на сън) с нищо не се отличават от мъртвите, тогава ще се погнусиш от човешките грехове". И така, ето наставление, дадено от нощта: тя ни учи да познаваме суетността на житейски те грижи и делата, прогневяващи Бога, и ни убеждава да избягваме и едните, и другите. Всички , живеещи на земята, през нощта са подобни на мъртвите; всичко, видимо през деня, през нощта бива покрито с тъмнина, сякаш е погребано в нея. Удивителните чертози и прекрасните здания заприличват на гробове; чудните дървета, градини и гори напомнят на плашила; златото, среброто и скъпоценните камъни в нощната тъмнина с нищо не се различават от медта, желязото и обикновените камъни; красотата и ценността им не се забелязват; нищо, намиращо се на земята, през нощта не може да достави наслада на човека с красотата си, всичко е покрито с тъмнина и е видимо само небето, украсено със звезди като с перли и доставящо наслаждение на гледащите го. Тук е ясно божественото намерение: нощта тайнствено ни учи на богоугаждане. Уединил ли си се в безмълвие на молитва, съединена с трудолюбив подвиг, и започваш да възлизаш с ума си на планината на богомислието, нека за очите ти всички земни предмети бъдат такива, каквито биват за тях през нощта; всички житейски блага, доставящи само временно удоволствие, нека биват презирани от тебе, отвръщайки се от тях като от недостойни за християнина, като несъдържащи в себе си нищо истинно и покрито със смъртна сянка. Нека умът ти съзерцава единствено небесните блага, тогава ще ти се открие светлината на Божията благодат и ти ще се изпълниш с духовна радост от сладостта на съзерцанието на Божиите откровения.
          Защо Господ, за да яви на апостолите славата на Своето Преображение, ги възвежда на Тавор, а не на някоя друга планина? Тавор в превод от еврейски означава чертог на чистотата и светлината; затова и Господ ги възвежда на Тавор, а не на друго място, за да получат апостолите от названието на самата планина наставление за това, че желаещия да присъства при явяването на Божествената слава преди всичко трябва да има съвест, подобна на чертог на чистотата, достоен да приеме в себе си светлината на Божията благодат. Да си спомним тук и древното събитие, извършило се на Тавор. Когато началникът на ханаанските войски Сисара дошъл да изтреби израилтяните, тогава Варак, предводителят на последните, се изкачил на Тавор и събрал тук израилската войска, оттук той се устремил срещу врага и окончателно поразил цялата ханаанска войска, така че загинал и самият Сисара(24). Това древно събитие Господ тайнствено повторил в Своето Преображение: възнамерявайки да удържи окончателна победа над адския Сисара, Той преди всичко възлязъл на Тавор, за да може тук, въоръжил се като с броня с явяването на божествената сила, да се устреми срещу дявола и да го победи, за това именно била и беседата на Тавор: "говореха за смъртта Му"(25). Тук се посочва и на християнина, желаещ да преодолее невидимия враг и нападащата го греховна сила - преди всичко да възлезе на Тавор на сърдечната чистота, да очисти съвестта си с истинно покаяние и да се преобрази от лош живот в добродетелен, - да се облече в бронята на правдата и да приеме "Божието всеоръжие"(26), тогава без особен труд ще удържи победа на вражеската сила.
          Господ възлизайки но планината със Своите ученици, "се преобрази пред тях"(27). Този израз - "пред тях" - е написан от евангелистите с особена цел:за изясняване на това, че не за Себе Си се е преобразил Христос, просвещавайки лицето Си като слънце, бидейки "сияние на славата" на Отца(28), нямаща в себе си никаква тъмнина, Той не се нуждае от просвещение. Той се преобразил заради нас, за да просвети нашата тъмнина и да ни преобрази от роби на греха в истинни Свои раби, и от синове на гнева - във възлюбени синове на Бога; целта на Христовото пришествие, която Той осъществил, била превръщането ни в Божии чеда. Затова Той се въплътил от Пресвета Дева и Дух Свети, заради това "по вид се оказа като човек"(29), поради това приел образ на раб, и какъв само труд не понесъл Той, за да обнови нас, като в синове, погиналия образ на Отца! Някога Мойсей казал на Господа: "Твоето светилище, Господи, което Твоите ръце са създали"(30). Да обърнем внимание на това - "Твоите ръце са създали": не казва: човешките ръце по Твоя заповед са направили, но Ти Сам си се трудил с ръцете Си. Мойсей казал това, посочвайки непостижимия промисъл на Господа за човека? заради него Той е създал небето и земята, моретата, реките и всичко, което е в тях и на тях; заради него денем и нощем осветява небето със светила; заради него праща дъжд, роса и сняг; заради него, като земеделец и градинар, сади и отглежда, та човекът да не търпи недостиг в нищо. Разсъждавайки за това, свети Кирил Иерусалимски казва: "За всекиго нашият Спасител се явява съответно на неговото душевно настроение: за искащия веселие Той е лозе, за желаещия да влезе - врата, за желаещия да принесе своите молитви (към Бога) - ходатай и архиерей. Или: за имащите грехове Той става Агнец, за да бъде заклан за нас и за всички бива всичко, пребивавайки неизменен в тъждеството на Своето естество". Дотук стига свети Кирил. Така по най-различен начин ни служи нашият Владика, Който казва: "Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи"(31). И Той върши всичко, търсейки не Своето, я нашето благо, та ние, познаем непрестанните Му благодеяния, да се проникнем с благодарност и да се преобразим от грешни в праведни, от светолюбци в боголюбци . и на Тавор Той се преобразил заради нас, за да узнаем за приготвената ни небесна слава; Той "ще преобрази унизеното наше тяло"(32), така че при общото възкресение то да съответства на тялото на Неговата слава в безкрайното Негово царство, приготвено "от създание мира"(33) за обичащите Го.С него да удостои и нас, по Своето милосърдие, чрез благодатта на Своето съзерцание, нашият Бог и Владика, човеколюбецът Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава чест и слава, сега и винаги и во веки веков. Амин.


1.  Мат. 17:1, 2.
2.  Притч. 9:8 (Слав)
3.  Лук 9:28.
4.  Втор. 19:15 (Слав: "да става всяка дума").
5.  Иоан. 1:14.
6.  2 Петр. 1:16-18.
7.  Евр. 11:16.
8.  Сравн. Евр. 11:38.
9.  Мат. 16:16.
10.  Лук. 22:32.
11.  Иоан. 19:26, 27.
12.  Гал. 2:9.
13.  Притч. 8:17.
14.  Иоан. 14:21.
15.  Гал. 5:24.
16.  Мат. 5:8.
17.  Сравн. Кол. 3:1-3.
18.  Пс. 24:18 (слав.).
19.  Царств. 17:1.
20.  Царств. гл. 19.
21.  Пс. 45:11 (Слав.).
22.  Евр. 11:38.
23.  Пс. 18:3.
24.  Съд. гл. 4.
25.  Лук. 9:31.
26.  Еф. 6:13.
27.  Мат. 17:2.
28.  Сравн. Евр. 1:3.
29.  Фил. 2:7.
30.  Сравн. Изх. 15:17 (Слав.).
31.  Мат. 20:28.
32.  Фил. 3:21.
33.  Мат. 25:34.

Възможно ли е да се спасим в света

      6.  За ползата от труда в делото на спасението


          Човешкото сърце не може да пребъдва празно; нашата душа не може да стои бездейна. Ако умът не е зает със свети мисли, той се занимава с празни или вредни. Ако сърцето не е изпълнено с чисти, небесни чувства, то живее с нечисти, тъмни и плътски. Ако волята не се стреми към небето, към изпълняване на святата Божия воля, тя върви по пътя на греха, към ада.
                                                                                   Филарет, архиеп. Черниговски
                      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

          Бог е сътворил човека, за да се труди, и му е дал необходимите за това членове; обичащия безделието следователно се отклонява от дадения от Бога порядък и от целта на творението.
                                                                                    св. Иоан Златоуст
                     ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

          Обичай труда. Дори и той да не ти е необходим, за да се издържаш от него, но може би ти е нужен като лекарство. Трудът е здраве за тялото и полза за душата.
          Както бистрите и чисти води се развалят, когато се застоят, точно така и безделието предава тялото и душата на разложение и развала.
          Един мъдрец основателно е казал, че трудът е страж на добродетелта.
          Покоят и празността са гибел за душата и могат да й навредят повече и от демоните.
                                                                                     св. Исаак Сирин
                    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

          Как приятно и бърза преминават дните, когато знаеш, че даденото ти от Бога време се употребява не за суетни и празни занимания на прекарвания в излишество и развлечения живот, а за полезен труд, който ни се предписва от Бога и от добродетелта! Колко радост и утеха има, когато видиш делото си завършено! Колко сладка е тогава и самата почивка!
          Който има работа в ръцете си, той носи половин товар в душата си.
          Безделието е точно толкова изнурително, колкото почивката (от положения труд) е приятна.
          Само върху дървото на труда растат цветовете на наслаждението.
          Пази се от низките подбуди, които единствено правят труда наистина долен.
                                                                                      Филарет, митр. Московски
                       

         

Съществуват ли митарствата?

                                                                         Написано от Свещ. Даниил Сисоев

          Преди време в Интернет започна бурна дискусия относно опитите да се отхвърли съществуването на митарствата и особено авторитета на „Житието на преп. Василий Нови” (честван на 26 март/8 април), в което влизат “Митарствата на блажена Теодора”. Според мнението на противниците на учението за митарствата, разказът за тях се явява отражение на езическите и гностически разкази за посмъртното състояние на душата, при което за да стигне душата на умрелия до

Беседа за възнесението на нашия Господ Иисус Христос

    св. Иоан Златоуст

          Произнесена в храма на мъчениците в Романезия, където били принесени телата на мъчениците, лежащи под плоча близо до труповете на еретици, и положени отделно горе(1).


          И по времето, когато чествахме паметта на кръста, ние извършвахме празника извън града; и сега, когато почитаме възнесението на Разпнатия в този светъл ден, отново празнуваме извън града.

За разклоненията на злото

Преподобни Авва Исаия

          1. Трябва да се каже за клоните на злото, за да знае човек какво е страст и какво го разделя от Бога, и да моли Неговата благост да му помогне и да му даде сила да се бори с тях, докато успее да ги съблече съвсем. Защото те са рани в душата и я отлъчват от Бога.
          2. Блажен е, който ги е съблякъл от себе си, защото той ще бъде разумна овца, благоприятна на Божия жертвеник, и ще чуе радостния глас на Господа:  хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си (Мат. 25:21). Тези, които искат да вършат желанията на плътта си и не искат да се излекуват със светото лекарство но покаянието, за да станат чисти, в часа на нуждата ще се окажат голи, без одеждите на добродетелите, и ще бъдат хвърлени във външната тъмнина, където е дяволът, облечен в одеждата на страстите, които са: блуд, похот, обвиняване, гняв, завист, тщеславие, гордост. Именно те са клоните (на злото) и много подобни на тях като:невъздържание, украсяване на тялото, развлечения, леност, смехотворни думи, безсрамни погледи, страст да се шириш, безсъвестност, невнимание в съда Божий, завист към ближния, лъжа срещу брата, човекоугодие, лъжесвидетелство, лъжливо знание, желание да поучаваш, любов към обичаите на света, малодушие, нетърпение, ненавист към ближния, самодоволство, любов към човешката слава повече от Божията слава, показване на своите дела, за да бъдеш прославян от хората, любов към изискани ястия, извършване на телесните страсти в сърцето, считане на скромността за съблазън, хвалба със своите знания, любов към спора, настояване на своята воля, смятане на себе си за разумен и мъдър, считане на брата за неразумен и унижаването му.
          3. Всичко това действа в бедната душа, докато не я отлъчи от Бога. Това са тежките бремена, които е взел върху себе си Адам, когато вкусил от дървото. За тях се и говори: Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи (Ис. 53:4). Именно тях нашият Господ Иисус Христос е умъртвил чрез кръста. Те са старите мехове, в които не наливат ново вино. Те са пелените, с които бил свързан Лазар. Те са демоните, които изпратил Христос в стадото свине. Това е вехтият човек, който апостолът е заповядал да съблечем. Това е, за което е казал: плът и кръв не могат да наследят царството Божие (1 Кор. 15:50). Това е, за което говори:  ако живеете по плът, ще умрете (( Рим. 8:13). Това са плевелите, които изникнали от земята на Адам, когато бил изгонен от рая.
          4. Христовото бреме е леко: безгневна честота, благост, кротост, радост за духа, въздържание от страстите, любов към всички, свето разсъждение, непоколебима вяра, търпение в скърбите, гледане на себе си, като на чужд на света, желание да напуснеш тялото и да срещнеш Христа. Ето тези леки бремена, които Христос ни е заповядал да понесем. Ето пътя, на който много светии са се потрудили, докато не го завършат. Ето това, което никой не може да достигне, ако не съблече вехтия човек и не се освободи (от него) и не придобие любов, и любовта не го направи безгрижен по отношение на всичко. Но за тази любов е невъзможно да обитава в нас, докато обичаме нещо от този свят, както е написано: не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша (1 Кор. 10:21). И Исаия говори: кой от нас може да живее при поядащ огън? Кой от нас може да живее при вечен пламък? Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, - той ще живее във висините: прибежище са му непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне (Ис. 33:14-16).
          5. Виждаш ли каква чест оказва Бог на подвизаващи те се за това кратко време и съблеклите от себе си теготата на света чрез претърпяването на своите скърби? Виждаш ли как Божията помощ съпътства отсеклите своите желания и изглажда в тях всички страсти, защото те са последвали Божията воля? Тези, които държат своите пожелания, и искат да ги изпълняват, макар наченали с дух, но като не могли да устоят против своите врагове, заради това, че искат да изпълняват своите желания, свършват с плът (Гал. 3:3), правят труда си напразен и безплоден. Затова пророк Иеремия ги укорява: Проклет, който върши нехайно делото на Господа (Иер. 48:10).
          6. Виждаш ли, че ако някой, пожелавайки да служи на Бога, работи за страстите, Бог не го съпътства, но като го оставя на неговата воля, го предава в ръцете на тези, които го ненавиждат? И вместо честта, която търси от хората, приема подигравки, за това, че не е противостоял на своите врагове, докато Бог би дошъл на помощ и би ги умирил ( враговете ). Така е според всички Писания - без труд, пот и болка човек не бива чут от Бога.
          7. Да молим Божията благост със сърдечно усилие, със сълзи и злострадание, като се покоряваме на всеки човек заради Господа, смирявайки себе си пред братята си, като знаещи повече от нас, като не въздаваме никому зло за зло. Да не помисляме в сърцето си нищо лошо за никого, но да пребиваваме в простосърдечие за всичко - да не казваме за нуждите на тялото или за каквото и да било: това е мое, - но премервайки ежедневно ума си, да го пазим, да не мисли за това, което е нечисто, като лишаваме тялото си от насищане, за да не би то да поиска да удовлетворяваме страстите му. Тялото да се смири пред душата, а душата да се покори на ума и да стане невеста, чиста от всякаква сквернота, и да зове своя жених: нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове (Песен на пес. 4:16).
        8. Да се подвизаваме, братя, да намерим такова дръзновение пред Него, за да чуем и ние словата, които Той казал: желай и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз;  защото Аз ги възлюбих, както ти възлюби Мен, Отче. Аз съм в тях, и Ти в Мене (Иоан. 17:24, 23). Може би Светата Троица, единосъщна и безначална, ще ни стори милост и в деня на съда ще намерим покой, с всички Негови светии. Негова е славата и силата във вечни векове.  Амин.

Св. Макарий Египетски - Беседа

   св. Макарий Египетски

          За духовното помазване и за славата на християните, и за това, че без Христа за човек е невъзможно да се спаси или да стане участник във вечния живот
                                                           
                                                            17
          Съвършените християни, удостоили се да влязат в мярата на съвършенството и да станат приближени на Царя, винаги посвещават себе си  в дар на Кръста Христов. Както при пророците по-достойно от всичко е било помазването, защото помазаните са били царе и пророци: така и сага духовните хора, удостоени с небесно помазване, стават християни по благодат, за да бъдат царе и пророци на небесните тайни.

Да не се доверяваме на нашия разум

      Авва Доротей

          Премъдрия Соломон казва в притчите си: "Ония, които нямат управа, падат като листе; а спасението е в многото съветване" (Притч. 11, 14). Виждате ли, братя, силата на тези думи? Виждате ли, на какво ни учи св. Писание? То ни увещава да не се доверяваме сами на себе си, да не смятаме себе си за разумни, да не вярваме, че можем сами да се управляваме; понеже ние се нуждаем от помощ, нуждаем се от наставници в Бога. Няма хора по-нещастни и по-близки до гибел от ония, които си нямат наставник в Божия път. Защото, какво означава казаното:

Слово за Благовещение на Пресвета Богородица

          Когато се изпълнило времето и дошъл часът за избавление на човешкия род чрез Боговъплъщението, трябвало да се намери чиста, непорочна и свята девица, достойна да стане майка на безплътния Бог, която щяла да послужи за делото на нашето спасение. И такава девица се намерила - с непорочна чистота, най-чиста сред чистите, най-свята - пречиста и преблагословена Дева Мария, рожба на светите Богоотци Йоаким и Ана, плод на родителски молитви и пост, наследници на царски и архиерейски род. Бидейки на свято място, в Соломоновия храм, самата Тя трябвало да бъде одушевена Божия църква. В храма, в светилището, в Светая Светих, влязла Тази, която щяла да роди "най-святото от всички светии Слово"(1). От висотата на славата на Своето царство, Бог видял смирението на Своята рабиня и Я избрал, предизбраната от всички родове за Майка на Своя предвечен Син.
          От свидетелствата на светиите научаваме, че още преди архангелското благовещение по тайнствен начин Й било предвестено, че ще послужи за въплъщението на Бог-Слово. Като прекарала в храма около дванадесет години, Пречистата Дева се упражнявала не само в непрекъснато богомислие и молитва, и в ръкоделие, но и в четенето на Божествените книги, назидавайки се в закона Господен ден и нощ. Светите Епифаний(2) и Амвросий(3) пишат за Нея, че се отличавала с необикновен ум, усърдно четяла и изучавала Божественото Писание. Църковният историк Георги Кедрин(4) говори, че още докато били живи родителите й, Тя била изучила добре еврейските книги. Като четяла често в пророчеството на Исаия думите: "ето Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог"(5), Тя горяла от любов не само към очаквания Месия, но и към Девата, която била предопределена да Го зачене и роди. При това размишлявала каква велика чест е да станеш Майка на Емануил, Сина Божий, и какво неизразимо тайнство е Девицата да стане Майка.Знаела от пророчествата, че е наближило времето за пришествие на Месията, че скиптърът е отнет от Иуда и че седмиците на Даниил изтичат, и предполагала, че вече трябва да се роди предвъдвестената от Исаия Дева. Често въздишала от дълбините на душата си и се молила Бог да Я сподоби да види Девицата и ако е възможно, да бъде Нейна, макар и последна, рабиня.
          Веднъж, когато била застанала на среднощна молитва, както имала обичай, и възнасяла към Бога тези свои пламенни желания, внезапно засияла необикновена светлина, която я озарила. От светлината се раздал глас, Който й казал:
          - Ти ще родиш моя Син!
          Невъзможно е да се опише радостта, която преизпълнила светата Дева, и чувството, с което Тя се поклонила до земята, въздавайки на Бога Творец своята благодарност. "Тъй Господ погледна унизеността на рабинята Си"(6). Тази, която от любов към Бога желаела да служи на чистата Майка на Месията, се сподобила сама да бъде Негова Майка и Владичица на всяко създание. Тя получила това откровение на дванадесетата си година, две години преди обручението си, и пазила тайната до самото възнесение Господне. Разбрала, че девическата й утроба ще послужи за тайнството на зачатието и чакала времето, когато ще се изпълни това.
          По свидетелството на свети Евод(7) били изминали единадесет години и започвала дванадесетата от пребиваването на Пресвета Дева в Соломоновия храм, а според Георги Кедрин Тя била на четиринадесет години, когато архиереите и свещениците взели да я наставляват по обичая на закона да се омъжи, като другите девици, след като напусне храма. Тя им отвръщала, че още от пелени е обречена на Бог, че Нему е обещала да съхрани девството си и затова не може да се съчетае със смъртен. Нищо на света не било в състояние да я принуди да встъпи в брак, тъй като била посветила девството си на Своя безсмъртен Бог.
          Архиереите се удивили на този обет, непознат дотогава, тъй като на земята още нямало девица, обещала пред Бога да съхрани завинаги девството си, и Тя била първата. Тогава започнали да се съветват как да постъпят. Не искали да Я оставят да живее при храма, нито да Я пускат зад вътрешната завеса, но в същото време не смеели да венчаят с мъж девица, която се е обещала на Бога, и недоумявали как да Й устроят богоугодно безбрачен, девически живот, без да прогневят Господа. За тях и едното, и другото било голям грях: да се принуждава за брак девица, която е дала обет за вечно девство пред Бога и да се държи в Светая Светих съзряла вече девойка. Свети Григорий Нисийски(8) казва по този повод:  "Докато била още малка, иереите Я пазели, така както Самуил в храма, но когато достигнала съвършена възраст, те започнали да се съветват какво да правят с Нея, за да не разгневят Бога". Църковният историк Никифор Калист(9) говори:
          "Когато светата дева станала на възраст, свещеницити се събрали на съвет как да Я устроят, за да не се окажат оскърбители на Нейното свято тяло, понеже се опасявали, че ще извършат светотатство, ако омъжат и подчинят на съпружеския закон Тази, която винаги е принадлежала единствено на Бог. Същевременно казвали, че не подобава на девица на нейните години да пребивава в светилището, че законът не допуска това, че е недостойно и неподобаващо за светинята." Застанали пред кивота на завета, помолили се усърдно, както разказва блаженият Йероним(10), и получили от Господа отговор да търсят достоен мъж, на когото да бъде поверена девицата под формата на брак за съхраняване на непорочното й девство. Що се касае до това, как да намерят мъж, съветът Господен бил следният: да съберат безбрачните мъже от дома и потомството Давидово и да оставят жезлите им в олтара,  и чийто жезъл разцъвти, на него да се повери светата дева. Настъпвал празникът Освещение на храма, въведен от Макавеите(11). Началото на празника било на 25 ноември, а отданието на 3 декември. Тогава в храма се стичало множество народ от околните градове. Дошли на празника и мъжете от рода Давидов, роднини на Дева Мария. Георги Кедрин разказва, че великият Захария, светител и баща на Предтечата Господен, като събрал дванадесет безбрачни мъже от рода Давидов, сред които бил и свети Йосиф, мъж праведен и вече на преклонна възраст, взел жезлите им и ги сложил да престоят през нощта в светия олтар с думите: "Господи Боже, яви мъжа, достоен за обручение с Девата!" На сутринта, когато свещениците заедно с дванадесетимата влезли в храма, намерили разцъфнал жезъла на Йосиф и върху него, както свидетелства Йероним, била кацнала небесна гълъбица. Тогава всички разбрали Божието благоволение Девата да бъде предадена под попечителството на Йосиф. Някои смятат, че и Пресветата Дева, която всячески се стараела да избегне обручението и се грижела за чистотата на своето девство, за да не й бъде причинено някакво оскърбление, също била получила специално откровение, за да не се съмнява да отиде при своя роднина и обручник Йосиф, мъж праведен, богоугоден и свят, не за плътско съпружеско съединение, а за устроено по Божий промисъл съхраняване на нейното девство. След обручението свети Йосиф получил от ръцете на свещениците в храма Господен Пречистата Дева за често и непорочно съжителство, което да запази непокътнат цвета на девството. Свети Йосиф бил не съпруг, а всъщност целомъдрен пазител на девството и опора на девическия й живот, изпълнен с велика святост.
          В дома на своя обручник Пречистата Дева продължавала да води същия живот както в Светая Светих. Упражнявала се най-вече в богомислие и молитва, в четене на божествените книги и в обичайната женска работа. За Нея домът на Йосиф бил като молитвен храм, от който не излизала, а пребивавала в уединение, пост и безмълвие, разговаряйки само с домашните, тоест с дъщерите на Йосиф.
          Георги Кедрин разказва: "В дома на своя обручник Мария прекарвала времето в пост и избягвала да излиза след народа, живеела с двете дъщери на Йосиф, с който понякога разговаряла, когато било необходимо, и то за малко."
          По свидетелството на свети Евод, след като прекарала четири месеца в дома на Йосиф, настъпил часът за въплъщението на Бог-Слово, въжделен час от векове за целия свят, когато било положено началото на нашето спасение. И изпратил Бог един от небесните духове, предстоящи непосредствено пред престола Му, архангел Гавриил, с вест за тайнството, скрито от векове и неведомо и за самите ангели - да благовести на Пречистата Дева дивното зачатие на Божия Син, надхвърлящо ума и човешкото естество. В Евангелието на Лука се говори така за благовестието: "А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил"(12).  Това бил шестия месец от зачатието на свети Йоан Предтеча. Ангелът, който благовестил на Захария зачатието на Йоан, в шестия месец бил изпратен да благовести и на Пречистата Дева зачатието на Христа. Изпратен били в шестия месец, за да проиграе от радост в утробата на Елисавета шестмесечният Предтеча, усетил приближаването на Божията Майка.
          "Бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет"(13).  По онова време Галилея била езическа страна, макар отчасти населена с израилтяни. Израилтяните я смятали за последна област и била презирана, понеже била населена с грешни и невярващи хора. Именно затова иудеите казвали подигравателно: "Нима от Галилея ще дойде Христос?"(14) Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил"(15). Ето защо и Назарет, който бил галилейски град, се смятал за най-нищожен, най-презрян и последен сред градовете. Говорело се: "От Назарет може ли да излезе нещо добро?(16)
          Но да видим какво е било Божието благоволение. Къде пожелал Бог да бъде Неговата Пречиста Майка? - Не в Иудея, не в светия и велик град Иерусалим, а в смятаната за грешна Галилея, в окаяния Назарет, за да покаже, от една страна, че е дошъл на земята заради грешните ("не съм дошъл да призова преведници, а грешници към покаяние"(17)) и от неверните езичници да направя Църква на верните. От друга страна, да стане явно, че гледа милостиво на смирените, отритнатите и унизените, а не на гордите и знатните. Защото, когато Бог-Слово произволил да слезе от небето при грешниците, от висотата на Своята слава гледал къде те били повече. В Иудея видял иерусалимци, които смятали себе си за праведни и се изтъквали пред хората, а галилейците били презирани от всички и смятани за най-грешни. И тъй като подминал "святата" Иудея, Господ слязъл в считаната за грешна Галилея, подминавайки Иерусалим, този велик, почитан и прочут гард. Слязъл в Назарет, бедно и презряно градче, избирайки последното място на този свят, като се смилил да приеме образа на раб и грешник.
          Назарет бил онеправдан, но пък с каква велика благодат се сподобил! Другите големи израилски градове, превъзнасящи се до небето, не могли да се похвалят с такова нещо. Превъзнесената над светите ангели Дева, чиято утроба несъвместимият Христос-Бог направи по-пространна от небесата, живеела в Назарет. Там бил изпратен архангел Гавриил, там я осенил Светият Дух, там се въплатил Бог-Слово, защото, където има смирение, там засиява Божията слава. Гордите градове не били угодни на Господ, а смирените Му били приятни. В безславния Назарет Той били заченат, а в славния Йерусалим бил разпнат. В малкия Витлеем се родил, във великия Йерусалем Го предали на смърт. Господ се явява на смирените, а гордите го пропъждат от себе си.
          Свети Андрей Критски(18) пише следното за явяването на архангела пред Пречистата Дева: "Бог повелява на един от най-приближените Си ангели да възвести тайната и в Своето величие вещае: "Гаврииле, иди в Назарет, галилейския град, в него живее една отроковица, Дева Мария, обручена за мъж на име Йосиф. Иди в Назарет!" - казва Господ. Но защо? Затова, защото Всевишният ще приеме въжделената красота на девството като най-благоуханна роза от земя, обрасла с тръни. "Иди в Назарет!" - за да се изпълни пророчеството, "че Той ще се нарече Назорей"(19). Кой ще се нарече Назорей? Този, когото в последствие Натанаил нарича Син Божий и Цар Израилев. Изпратен е Гавриил, на когото и по-рано е заповядано да възвестява Божествените тайни, както пише ясно в книгата на пророк Даниил. "Иди в Назарет, галилейския град - казва Бог на Гавриил, - и благовести на Девата радостта, която някога Ева загуби. Внимавай да не Я смутиш, защото този твой поздрав е знак за радост, а не за печал, утеха, а не безпокойство." Каква по-голяма радост за човеците от тази, че човешкото естество ще се съедини с Божието естество и по причина на това съединение в Едно Лице ще стане едно с Бога? Има ли нещо по-изумително от това, да видиш Бога, смирил се до там, че да бъде носен в женска утроба? Какво поразително чудо! Бог, за Когото "небето... е престол, а земята подножие на нозете Му"(20), Бог, за Когото небесата са тесни, Който заема с Отца престола на вечността - да се вмести в девическа утроба! Какво по-изумително от това да видиш Бога в човешки образ, Неразделен обаче от Своето Божествено естество, и човешкото естество съединено с естеството на Своя Създател, за да се яви Бог съвършен в цялостен човек?
          Като изслушал Божественото предначертание - продължава свети Андрей Критски - и получил заповед, която надвишавала силите му, Гавриил се намирал между страха и радостта. Съзнавал, че е недостоен да изпълни Божествената повеля, но и не дръзвал да я наруши. Той се подчинил на Божия глас и отлетял за Назарет. Спрял се пред входа на Йосифовия дом. Сам, в недоумение, може би е разсъждавал така: "как да пристъпя към изпълнение на Божията заповед? Да вляза ненадейно и бързо? Но така може да смутя спокойствието на Девата. Да вляза бавно? Но тогава Тя, като усети присъствието ми, ще поиска да се скрие. Да почукам на вратата? Но това е несвойствено за ангелите, защото за безплътните не съществува нищо заключено, което да им попречи да влязат. Да отворя вратата? Но аз мога да вляза и при затворена врата. Да се обърна ли към Девата по име? Но така мога да Я изплаша. Най-добре да вляза тихо и да Я поздравя кротко, както ми заповяда Този, Който ме изпрати. Какво да Й кажа първо? Да Я известя ли най-напред за радостното събитие, или да кажа, че Сам Бог ще се вмести в Нея, че Светият Дух ще слезе върху Й и силата на Всевишния ще Я осени? Най-напред ще Я известя за радостта, а сетне и за чудното тайнство. Ще се приближа и радостно ще Я приветствам: радвай се! Весели се! Утеши се! Това ще бъде най-доброто начало на разговора. Тогава Тя няма да се изплаши и мислите Й няма да се смутят. Затова ще започна благовестието си тъй: първо ще Й поднеса радостната вест, така трябва да Я приветствувам, като Царица, понеже това е събитие за радост, време за веселие, царство на мира, съвет Божий за спасение, начало на утеха."
          Виждате ли с какво страхопочитание пристъпва архангелът към Божествената девица, с каква трепетна почит се готви да се приближи до Владичицата на света, как размисля предварително върху изпълнените с радост думи на благовестието, с които трябва да се обърне към Нея. Нека с благоговение да обърнем внимание и на това, че той Я намерил вкъщи, в нейната стая, а не сред народа и гълчавата по улиците на града, не да се суети в домакинството, а да се упражнява в безмълвие, молитва и четене на книги, както ясно посочва това и иконата на Благовещението, която представя Дева Мария с отворена пред Нея книга, като доказателство за непрестанните Й занимания в богомислие и четене на божествени книги. Богомъдрите отци на Църквата предполагат, че когато небесният благовестител се явил пред Девата, Тя размишлявала върху думите на пророк Исаия: "ето, Девицата ще зачене"(21) и премисляла как и кога ще стане странното и необичайно за девическото естество зачатие и рождение. Както посочва Георги Кедрин, Девата вече била известена чрез Божие откровение, че не друга, а Самата Тя ще послужи за тайнството и ще роди желания Месия. Оттогава в Нея горяла серафимска любов към Бога Творец и призовавала  с молитва Неговото милосърдие, за да изпълни по-скоро Божественото Си обещание и пророчеството на Исаия. Казвала си с пламенно желание: кога ще настъпи дългоочакваното време и Създателят, като благоволи да приеме от Мен човешка плът, ще слезе от небето и ще се всели в Мен? Кога ще настъпи благословеното блаженство да стана Майка на Моя Бог? А докато това стане, сълзите ще ми бъдат храна ден и нощ. За горещо очакващите и краткото време е твърде дълго."
          Докато пречистата Дева размисляла така и в тайника на сърцето Си възнасяла пламенна, гореща любов богомислена молитва към Господа, ненадейно и тихо пред Нея застанал благовестителят архангел Гавриил. Свети Андрей Критски пише: "Архангел Гавриил влязъл в дома и се запътил към вътрешната стая, която обитавала Девата, приближил се тихо до вратата, пристъпил вътре и с кротък глас се обърнал към Нея: "Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб. Съществуващият преди вечността сега ще бъде подвластен на времето. О, безмерно човеколюбие! - възклицава свети Андрей. - О, неизповедимо милосърдие! Архангелът благовествува не изобщо радост, а радостта от въплътяването на Твореца в Девата. Защото думите му: "Господ е с Тебе!" разкриват ясно присъствието на Царя, макар приел от Нея човешка плът, но ни най-малко не отстъпил от присъщата Му слава! Радвай се, тържествуваща, Господ е с Тебе! Радвай се, всечестно оръжие на мира, чрез което скръбната присъда, осъдила света на проклятие, се превръща в радостен призив за блаженство! Радвай се, наистина Благословена! Радвай се, най-възхитителна Дево! Радвай се, прекрасен храм на небесната слава! Радвай се, осветен дворец на Царя! Радвай се, чертог, в който Христос се обручи и съчета с човечеството! Благословена си ти между жените, Ти, Която бе предвидяна от пророческите очи на Исаия, който Те нарече Пророчица, Дева, книга запечатана! Благословена си наистина Ти, наречена от Иезекиил денница и врата затворена, през която мина Единият Бог! Благословена си Ти, Едничка, Която възлюбеният от Бога, Даниил, видя като планина и Която чудния Авакум нарече осенена планина, а царственият Твой прародител Давид пророчески възпя като Божия планина, планина тучна, планина, помазана с елей, планина, в Която е благоволи да се всели Бог. Благословена си Ти между жените, Ти, Която вместваш и рая, и Едемската градина - Христа, Който след като произлезе от Твоята утроба, като извор на жива вода по неизказаното Си всемогъщество напои с четирите евангелски струи цялото земно лице."
          Като чула приветствието на ангела, Девата се смутила от думите му и си казала: "Какъв ли е тоя поздрав?" Смутила се, но не се изплашила, понеже подобно посещение не било нещо ново, неочаквано и внезапно за Нея. Появата на ангела на можела да Я изплаши, защото била свикнала да общува дружески с тях още докато пребивавала в Светая Светих, където по думите на свети Герман(22), приемала ежедневно храна от ръцете на ангели. Смутила са от почуда, защото още не бил идвал при Нея ангел с такава голяма небесна слава, с такова радостно лице и с преливащи от възторг думи. Смутила се, защото всичко това било ново за Нея, особено думите от необичайното приветствие: "благословена си Ти между жените"(23), чрез което наредил Нея, Девата, в числото на жените. Смутила се в целомъдрието Си, но не се уплашила, понеже имала дръзновение и като надарена с благоразумие и мъдрост, размишлявала: "какъв ли е тоя поздрав? Какво ли иска да ми каже ангелът с това приветствие? Дали няма да ме въведе отново в храма Господен или ми носи от небето някаква нова храна? Дали Бог не ще Ми възвести чрез него нова тайна? Или ще ми помогне да разбера, понеже толкова много размишлявам, как "Девица ще зачене и ще роди Син"(24)? Какво ли значи това приветствие?"
          Тогава ангелът Й рекъл: "Не бой се, Мария! Не се съмнявай от предреченото от Исайя за Девата. Ти си тази Дева, Която придоби благодатта да зачене безсеменно Емануил и да Го роди неизказано, както единствен Той знае. Ти се сподоби с Божията благодат заради изобилните Си добродетели и най-вече заради трите най-големи от тях. Ти доби благодат заради дълбокото си смирение, защото Бог на смирените дава благодат - "ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом"(25). Ти придоби благодат с давствената Си чистота, защото Бог в съвършената Си чистота желае да се роди от пречиста и нетленна Дева. Ти придоби Божията благодат с пламенната Си любов към Него, защото Господ е казал: "обичам, които Мене обичат, и които Ме търсят, ще Ме намерят"(26).А понеже Ти Го възлюби и се стремеше към Него с цялото Си сърце, то и придоби Неговата благодат и ще родиш Син , не простосмъртен, а Божествен Син, Син на Всевишния, Бог от Бога, роден преди вековете от Отца без майка. От Теб Девата Майка, без баща, Той трябва да се въплъти. Името Му ще е чудно и неизразимо - ще Го наречеш Иисус(27), което значи Спасител, защото Той ще спаси света и ще бъде Цар, Чиято слава ще превъзхожда несравнимо праотца Давида и всички някогашни царе от дома на Яков. Царството Му обаче не ще е временно, а вечно, нескончаемо в безброй векове."
          - Как ще бъде това, когато Аз мъж не познавам! - попитала Мария ангела.
          Пречистата Дева вярвала на казаното от ангела, защото по силата на Божията благодат, с която била изпълнена, знаела, че ще роди Предсказания, за което била известена от самия Бог още докато пребивавала в храма. Не знаела само как ще стане това, по какъв начин Дева, непознала мъж, може да роди? Затова попитала ангела: "Как ще бъде това?"
          Разсъждавайки на тази тема, свети Григорий Нисийски от Нейно лице казва следното: "О, ангеле, кажи ми как ще стане самото рождение и ще намериш сърцето ми готово за извършване на Боественото произволение, защото аз желая такъв плод, но без накърнение на девството."
          Свети Амвросий пише за същото: "Тя правилно попитала ангела "как ще бъде това?" Защото макар и да е чела, че Дева ща зачене, но не знаела по какъв начин ще се сбъдне предсказаното. Била чела наистина пророческото слово: "Ето, Девицата ще зачене", но как ще зачене, едва сега Й известява ангелът по време на благовещението."
          Ангелът открива на Девата, че зачатието ще бъде не както подобава на човешкото естество и както е обичайно, а свръхестествено, "защото когато Бог поиска, порядъкът на естеството отстъпва"(28), че зачатието ще се извърши със силата на Светия Дух - "Дух Светий ще слезе върху Ти, и силата на Всевишния ще те осени"(29). Него ще приемеш в утробата Си и Той ще извърши в Теб неведомото зачатие. Онзи, Който от неодушевена пръст сътвори Адам, как няма да може от жива Дева да създаде Младенец? Щом Бог може да създаде от реброто на Адам жената, какво ще Му струва да сътвори човек в девическа утроба? Всесилният СВят Дух ще направи така, че в Твоята пречиста утроба, Свята Дево, от плътта Ти, по тайнствен начин ще възникне плътта на безплътното Слово Божие. През Теб, вратата, запечатана в чистота и непокътната в девство, ще мине Господ, тъй както слънчевият лъч минава през стъкло и кристал, като Те освети и просвети с Божествената Си слава. Тъй че Ти ще бъдеш истинска Божия Майка, родила съвършен Бог и съвършен човек и нетленна Дева, както преди, така и по време, а и след рождеството. Това ще сътвори в Теб силата на Всевишния чрез слизането на Светия Дух. И като доказателство, нека Ти послужи знамението, че и Твоята роднина Елисавета, досега безплодна и вече на възраст, зачена син, защото така е угодно на Бога, Който прави невъзможното възможно. Защото, ако за хората е невъзможно - както нетленна Дева да зачене и роди без мъж, така да зачене и роди жена бездетна и на години, то за всемогъщия Творец всичко е възможно, "защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума"(30). По Божий знак и неплодната старица зачена, и Ти, Дево, ще заченеш."
          Като изслушала благовестието на ангела, Пречистата се преклонила пред волята на Господа с най-дълбоко смирение и със сърце, изпълнено от любов към Бога, отвърнала: "Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти"(31). И в същия миг, чрез действието на Светия Дух, в светата Й утроба се извършило нечуваното зачатие, без плътска похот, но не без духовен възторг. В този миг Нейното девическо сърце се топяло в Божественото желание и пламъкът на серафимската любов изгарял духа Й и умът Й всецяло, сякаш в унес, потъвал в Бога, като се услаждал неизказано от Неговата благост. В такова наслаждение на духа чрез съвършеното боголюбие и на ума от Боговидението се заченал Божият Син и "Словото стана плът, и живя между нас"(32) като човек.
          Ангелът, който по Божие повеление извършил благовестието, като изразил трепетно, с благоговеен поклон почитта си към Въплъщаващия се в девическата утроба и към Девата, приела в Себе си Бога, се завърнал при Престола на Господ Саваот, славейки с неописуема радост тайнството на Божието въплътяване заедно с всички небесни сили во веки. Амин

За светата четиридесятница

   Авва Доротей

          В Закона е писано, че Бог заповядал на израилевите синове, всяка година да дават десятък от всичко, което придобиват и, изпълнявайки това, те имали благословение във всичките си начинания. Светите Апостоли, знаейки това, са наредили и са ни дали в помощ и като благодеяние за душите ни още нещо, по-голямо и по-висше - да отделяме десятък от дните на нашия живот и да го посвещаваме Богу: та по тоя начин и ние да получим благословение за всички наши начинания и да очистваме ежегодно греховете си, които сме извършили през цялата година.

За избягване на книгите съдържащи в себе си лъжеучение

св. Игнатий Брянчанинов

          Отново ти принасям, верни сине на Източната Църква, словото на искрен, добър съвет. Това слово не е мое: то принадлежи на светите Отци. Оттук са всички мой съвети.
         Пази ума и сърцето си от лъжливо учение. Не беседвай за християнството с хора, заразени с лъжливи мисли; не чети книги за християнството, написани от лъжеучители.
          Истината е там, където е Светият Дух: Той е Дух на Истината. Лъжата се съпътства и подкрепя от духа на дявола, който е лъжа и баща на лъжата.

За четенето на светите Отци

св. Игнатий Брянчанинов

          Беседата и обществото на ближните силно въздействат върху човека. Беседата и познанството с учения предават много научни знания, с поета - много възвишени мисли и чувства, с пътешественика - много познания за страните, за нравите и народните обичаи. Очевидно е, че беседата и познанството със светиите предават святост. С преподобните ще бъдеш преподобен, с невинния мъж ще бъдеш невинен, с избрания ще бъдеш избран (Пс. 17:26, 27 - слав.).

За четенето на Евангелието

   св. Игнатий Брянчанинов

          При четенето на Евангелието не търси наслаждения, не търси възторзи, не търси блестящи мисли: търси безпогрешното виждане на святата Истина.
          Не се задоволявай само с безплодното четене на Евангелието; стреми се да изпълняваш неговите заповеди, чети го чрез делата. Това е книгата на живота, и трябва да се чете чрез живота.

За внушенията на дявола, ненавистника на доброто

   св. Ефрем Сирин
                                                           117
          Чуйте, отци и братя, врагът често подбужда човека, говорейки: "Ти си още млад, удовлетвори своите желания. Виж колко много са тези, които са се наслаждавали в света и не са лишени от вечните блага. Ти си още млад - яж, пий, весели се с благата на този свят, на старини ще се покаеш. И за какво искаш от такава възраст да изнуряваш своето тяло"? После идва старостта и коварния привежда изречения от Свещеното Писание, като казва: "Въздишаш, човече, съмняваш се в Божието милосърдие, и си мислиш, че Бог е немилостив.

Св. Макарий Египетски - Беседа

          За това, каква промяна и обновление извършва в християнина Христос, Който изцелява душевните страсти и недъзи

                                                             44
          Който идва при Бога и наистина желае да бъде последовател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да измени предишното си състояние и поведение, да се покаже по-добър и нов човек, който не е оставил в себе си нищо от присъщото на стария човек. Защото е казано: който е в Христа, той е нова твар (2 Кор. 5:17).

Събор на свети Иоан Предтеча и Кръстител Господен

          На следващия ден, след празника на свето Богоявление, Църквата още от най-първите си времена извършва празника на събора на честния и славния пророк Иоан, Предтечата и Кръстителя на Господа. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, като възложил ръката си върху главата на Владиката на всички.

Слово за Богоявление Господне

          св. Йоан Златоуст

          Искам, възлюбени, да празнувам и тържествувам, защото светият ден на просвещението е печат на празника и е ден на тържество! Той изобразява Витлеемската пещера, където Старият по дни като младенец лежал до гърдите на Майка Си в яслите; пак Той прави да потекат Йорданските извори, в които Същият Този - Старият по дни, сега се кръщава заедно с грешниците, дарувайки на света чрез Своето пречисто тяло освобождение от греховете.

Кръщение Господне

         След връщането Си от Египет нашия Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесет годишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сана на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години.