Св. Макарий Египетски - Беседа

   св. Макарий Египетски

          За духовното помазване и за славата на християните, и за това, че без Христа за човек е невъзможно да се спаси или да стане участник във вечния живот
                                                           
                                                            17
          Съвършените християни, удостоили се да влязат в мярата на съвършенството и да станат приближени на Царя, винаги посвещават себе си  в дар на Кръста Христов. Както при пророците по-достойно от всичко е било помазването, защото помазаните са били царе и пророци: така и сага духовните хора, удостоени с небесно помазване, стават християни по благодат, за да бъдат царе и пророци на небесните тайни.
Те са и синове, и господари, и богове - връзвани, отвеждани в плен, отхвърляни, разпъвани, посвещавани в дар. Ако помазването с елей, който получаваме от земно растение, от видима дърво, е имало такава сила,  че помазаните безпрекословно са получавали сан (защото от всички се признавало, че те са поставени за царе, и помазаният Давид веднага бил подложен на гонения и скърби, а след седем години станал цар), то колко повече тези, на които умът и вътрешният човек се помазват с освещаващия и радостотворен, небесен и духовен елей на радостта, приемат печата на онова нетленно царство и вечната сила, залога на Духа - Самия Дух Свети и Утешител (разбирай, че Утешителят и утешава, и изпълва с радост намиращите се в скърби).
          2. Тези, които биват помазани с елея на небесното наслаждение, дървото на живота - Иисуса Христа, биват удостоени да влязат в мярата на съвършенството, тоест царството и осиновяването, тъй като, намирайки се още в този свят, те вече са посветени в тайните на небесния Цар, имат дръзновение пред Вседържителя, влизат в чертога Му, където са ангелите и духовете на светиите. Защото и да не са получили все още пълно наследство, приготвено за тях в бъдещия век - с този залог, който са приели сега, те са се обезопасили, като вече увенчани и царуващи, и при изобилието и дръзновението на Духа, те не намират за удивително това, че ще царуват с Христа. Защо? Защото, бидейки още в плът, те вече са имали онова усещане з сладостта и онова действие на силата.
          3. Който е приятел на царя и постоянно се намира в чертозите му, знае тайните му, вижда багреницата му, той, когато сам стане цар и почне да носи венец,  не изпада в изумление и ужас от това, защото дълго време се е занимавал с тайните на царските чертози. Но освен за опитните и образовани хора, не е възможно за някого от овчарите или за човек от простолюдието, незапознат с царските тайни, да дойде и да се възцари. Така и християните не се удивляват на това, че ще царуват в бъдещия век, понеже предварително вече са познали тайните на благодатта. Когато човекът престъпил заповедта, дяволът покрил с тъмна завеса цялата му душа. Затова накрая идва благодатта и снема това покривало, така че душата, така че душата станала вече чиста и възприела своята собствена природа, това безукорно и чисто създание, вече винаги чисто и с чисти очи съзерцава славата на истинската светлина и истинското слънце на правдата, възсияло в самото сърце.
          4. Както при свършека на света, когато тази твърд няма да я има, праведниците ще живеят вече в царството, в светлината и в славата, не виждайки нищо друго, освен това, как Христос пребъдва винаги в слава отдясно на Отца: така и тези, които още сега са грабнати и отведени като пленници в онзи живот, съзерцават всички тамошни хубости и чудеса. Защото ние, бидейки още на земята, имаме жителство на небесата, ката обитатели и граждани на онзи свят по ум и по вътрешен човек. Както видимото око, бидейки чисто, винаги чисто вижда слънцето: така и умът, след като се очисти напълно, винаги вижда славата на светлината - Христос, и пребивава с Господа ден и нощ, подобно на това, както тялото Господне, след като се съединило с Божеството, винаги съпребивава със Светия Дух. Хората достигат в тази мяра не изведнъж, но само с трудове, скръб и велик подвиг. Защото има и такива, в които, макар и да присъства действащата и успокояващата се в тях благодат, пребивава и порокът; и в едно сърце са действени два вида живот - животът на светлината и животът на мрака.
          5. Но, разбира се, ти ще ми кажеш: "Какво общо (общение - слав.) има между светлина и тъмнина?" (2 Кор. 6:14) - Помрачава ли се и смущава ли се някъде Божествената светлина и осквернява ли се някъде нескверното и чистото? Написано е: И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе (Иоан. 1:5). Нещата не трябва да се разбират по еднообразен и едностранчив начин. Някои в такава мяра намират покой в Божията благодат, че стават по-мъжествени от пребиваващия в тях порок, и имайки молитва и велик покой в Бога, в друго време се поддават на действието на лукавите помисли и биват окрадени от греха, макар и да пребивават още в Божията благодат. Но лекомислените и незнаещи хора, когато благодатта действа в тях отчасти, си мислят, че в тях вече няма грях; а умеещите да разсъждават и благоразумните не се осмеляват да отрекат, че макар и да имат в себе си Божията благодат, са подвластни на действието на срамните и нечисти помисли.
          6. Нерядко откриваме у братята, че някои са придобивали голяма радост и благодат и в продължение на пет-шест години са казвали за себе си: "Увяхна в нас похотта", а след това, когато са се смятали за напълно освободили се от желания, стаилият се в тях порок започвал да действа и те се разпалвали от похот, от което са се чудели и са казвали: "Откъде въстана в нас такъв порок след толкова дълго време?" Ето защо никой, който разсъждава трезво, не ще се осмели да каже: "Тъй като благодатта пребивава в мен, вече съм напълно свободен от греха." Напротив, върху ума действат и двете. Неопитните в делото, веднага щом благодатта подейства макар и малко върху тях, си мислят, че вече са победили и са станали съвършени християни. А според мен това става така:  когато на небето при ясно време грее слънце, но се появят облаци и го закрият - слънцето, бидейки над облаците, не търпи никаква щета нито в светлината, нито в същността си. така става и в тези, които не са достигнали до пълна чистота. Пребивавайки и в Божията благодат и бидейки още обладани в дълбините на душата си от греха, те имат в себе си естествени движения, и помисли, укрепващи ги в стремежа към Бога, макар и да не са изцяло утвърдени в доброто.
          7. И обратно: тези, които в дълбините на душата си се придържат към добрата страна, тоест в тях преоблада благодатта, все още остават роби и пленници на лукавите помисли и са на страната на порока. Ето защо е нужна голяма разсъдителност, за да разбере човек опитно как стоят нещата в нас. А ще ти кажа, че и апостолите, имайки в себе си Утешителя, не са били напълно безгрижни. В тях, при радост и веселие, е имало същия страх и трепет под действието на самата благодат, а не от страна на порока; самата благодат ги е предпазвала да не се отклонят дори и в най-малкото. Както хвърлилият камък срещу стена ни най-малко няма да я повреди, нито ще я премести от мястото й, или пусналият стрела срещу носещия броня няма да навреди нито на желязото, нито на тялото, защото бронята отразява стрелата; така ако и към апостолите се приближавала някаква част от порока, тя не им вредяла, защото те били облечени в съвършената Христова сила, и самите те, бидейки съвършени, са имали свободата да вършат праведни дела.
          8. Тъй като някои твърдят, че при благодатта душата вече няма за какво да се грижи, то Бог и от съвършените изисква душевна воля за служение на Духа, за да действат в съгласие с благодатта. Защото апостолът казва: Духа не угасяйте (1 Сол. 5:9). Някои не искат да бъдат в тежест на другите, други сами прислужват на себе си, а други вземат от миряните и раздават на бедните. И това е по-добро. Едни, имайки благодат, се грижат само за себе си; а други се стараят да доставят полза на душите на другите. Последните много превъзхождат първите. А други, имайки благодат, предават телата си на поругания и страдания за Божието име. И те са по-високо от предишните. Други, упражнявайки се в добродетелите, желаят хората да ги хвалят и почитат, казвайки за себе си: "Ние сме християни и причастници на Светия Дух"; а други се стараят да се скрият и от среща с хора. последните много превъзхождат първите. Виждаш ли как и при самото съвършенство усърдието към Бога, което е зависимо от естествената воля, става по-високо и по-превъзходно?
          9. Както облечения в бедна риза, ако насън се види богаташ,а след като се събуди, отново се оказва беден и гол, така и разсъждаващите за духовното - изглежда, че говорят последователно, но понеже това, за което говорят, не е потвърдено в ума им от какъвто и да е опит, от сила и удостоверение, то те се спират на някаква си мечта. Или както някоя жена, облечена цялата в коприна и украсена с бисери, би се явила в публичен дом, така и в подобни хора сърцето им е блудилище на нечисти духове; те искат да говорят за праведността, без да са я изпълнили на дело.
          10. Както е невъзможно рибата да живее без вода или човек да ходи без нозе, да вижда светлината без очи, да говори без език или да чува без уши: Така без Господа Иисуса и без действието на Божията сила не е възможно да се познаят Божиите тайни и Божията премъдрост или човек да стане богат и християнин. Защото истински мъдреци, воини, доблестни мъже и любители на Божията премъдрост са тези, които по вътрешния човек се водят и се управляват от Божията сила. Елинските философи се учат да владеят словото; но има и други философи, които са невежи в словото, но се радват и се веселят в Божията благодат, и това са благочестивите мъже. Да разсъдим сега, кои от тях са по-добрите? Казано е: царството Божиене е в думи, а в дело и в сила (1 Кор. 4:20).
          11. Не е трудно да се каже някому, че този хляб е направен от пшеница; но е нужно подробно да се обясни как именно се приготвя хлябът и как се пече. Да се разсъждава за безпристрастието и съвършенството е възможно за малцина. Евангелието се е изразило кратко: не се гневи, не пожелавай.  Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата и ако някой са съди с теб, за да ти вземе ризата, дай му и горната дреха (Мат. 5:39, 40). А Апостолът, отивайки по-надалеч, как е нужно с търпение и великодушие постепенно да извършваме делото на очистването, учи пространно, хранейки ни първо с мляко, като младенци, а после ни издига към израстване и съвършенство. Евангелието е казало, че дрехата се прави от вълна; Апостолът е обяснил подробностите на приготвянето.
          12. Който води разговор за духовното,без сам да е вкусил от него, той се уподобява на човек, който при настъпването на дневния зной върви из пусто поле, и измъчвайки се от жажда, описва извор с течаща вода, изобразявайки себе си като пиещ, докато устата и езикът му са засъхнали от палещата ги жажда, - или на човек, който говори за меда, че е сладък, но сам не го е вкусвал и не познава силата на сладостта. Така, ако говорят за съвършенството, за радостта или за безстрастието, без да са усетили в себе си тяхното действие и без да са се уверили в тях, то на практика не всичко става така, както казват те. Защото, когато такъв човек с времето се удостои, макар и отчасти, да пристъпи към дело, тогава той ще разсъди в себе си: "Не се оказа така, както предполагах. Аз разсъждавах по един начин, а Духът действа по друг."
          13. Християнството е храна и питие. И колкото повече някой вкусва от него, толкова повече умът му се възбужда от сладостта му, ставайки неудържим и неутолим, все повече и повече желаещ и вкусващ. Или както, ако някой е жаден и му е подадено хубаво питие, то, след като го опита, той още по-силно се разпалва от жажда и посяга към питието: така и вкусването на Духа предизвиква почти неутолима жажда, която справедливо се уподобява на жаждата на такъв човек. И това не са само думи, но действие на Светия Дух, тайнствено подпомагащ ума. Някои си мислят, че като се въздържат от общение с жена и от всичко видимо, те вече са свети. Но на практика не е така; защото порокът пребивава в ума, живее и се възнася в сърцето. А свят е този, който е очистил и осветил вътрешния си човек. Където прониква истината, там с нея се бори заблуждението, стараейки се да я затъмни и смути.
          14. Когато иудеите имали свещенство, някои от този народ били гонени и оскърбявани, защото стоели зад истината; такива били например Елеазар и Макавеите. А сега - когато от времето на кръста и раздирането на завесата Духът е отстъпил от тях, истината се е открила и вече действа при християните и отново някои търпят гонения. Тогава е имало някои гонени и оскърбявани, за да станат любителите на истината мъченици. Защото как ще стане явна истината, ако няма противници - лъжливи хора, възставащи против нея? Но и между братята има такива, които носят върху себе си страдания и скърби. И на тях им е нужна много предпазливост, за да не паднат. Някой от братята, молейки се заедно с другите, бил пленен от Божествената сила, и грабнат, видял горния град Иерусалим, светоносни изображения и безпределна светлина, и чул глас, който казал: "Това е мястото за упокоение на праведниците." А скоро след това той, като се възгордял и като си помислил, че е имал видение за самия себе си, паднал в самата бездна и дълбина на греха и в хиляди злини.
          15. Затова, ако е паднал човек, който е живял вътрешно и е стоял високо, може ли някой да каже:"Аз постя, водя страннически живот, раздавам имота си, следователно вече съм свят"? Защото въздържанието от зло още не е самото съвършенство, и нима ти вече си придобил смирен ум и си убил змея, който се таи под самия ум, в дълбините на помислите, загнездва се и те умъртвява в така наречените тайници и хранилища на душата;  защото сърцето е бездна; и тъй, нима ти си умъртвил и изхвърлили от себе си всяка нечистота, която е била в теб? Всички духовно разсъждаващи, и законът, и апостолите, и Христовото пришествие, имат за цел очистването от греха. Всеки човек - и юдеинът, и елинът, обича чистотата, но не може да се очисти. Затова необходимо е да се изследва как и с какви средства може да се достигне сърдечна чистота. Това не е възможно по друг начин, освен с помощта на Разпънатия за нас. Той е Пътят, Животът, Истината, Вратата, Бисерът, живия и небесен Хляб. Без тази истина за никого не е възможно да познае Истината и да се спаси. Затова, както в разсъжденията на външния си човек и във видимите неща ти си се отрекъл от всичко и си раздал своя имот: така, ако притежаваш знание и сила на словото и в светската мъдрост, си длъжен да отхвърлиш всичко от себе си, всичко да светнеш за нищо; сама тогава ще бъдеш в състояние да назидаваш себе си в безумието на проповедта, която е истинската мъдрост, състояща се не в красотата на думите, но в силата, действаща чрез светия Кръст.  Слава на единосъщната Троица во веки! Амин.