Показват се публикациите с етикет Неоправославие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Неоправославие. Показване на всички публикации

петък, 2 декември 2011 г.

Св. Дионисий Ареопагит като "пробен камък".


    свещ. Павел Гърбов                    

                          Неоправославието и неговите 
                          предизвикателства – част 7

            ІІ. ОТПРАВНИ ТОЧКИ НА “НЕООРТОДОКСИЯТА”

           4. Св Дионисий Ареопагит като "пробен камък".
          Името на св. Дионисий Ареопагит може би е станало причина за най-много спорове, конференции и научни трудове сред съвременните патролози. За съжаление, обаче, научните усилия не намериха друг изход освен оня, за който говори в стихове Емили Дикинсън:

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Светоотеческият авторитет и Преданието


    свещ. Павел Гърбов

    Неоправославието и неговите предизвикателства – част 6

                 ІІ. ОТПРАВНИ ТОЧКИ НА “НЕООРТОДОКСИЯТА”

                 3. Светоотеческият авторитет на Преданието

        Макар че вече немалко казахме за св. Отци, споменахме и за Преданието (във връзка с приемствеността на Православното учение, но сега ще видим чрез множество свидетелства на множество засвидетелствани от Св. Дух богослови, каква тежест има светоотеческият авторитет в Църквата и как го приема и разбира неоправославното богословие.

сряда, 7 септември 2011 г.

Богословието и богословската наука


  свещ. Павел Гърбов


Неоправославието и неговите предизвикателства - част 5

                  ІІ. ОТПРАВНИ ТОЧКИ НА “НЕООРТОДОКСИЯТА”

                  2. Богословието и богословската наука
              Теорията за западния плен създава едно особено мислене, една собствена философия. “Според тази философия... всеки... под каквото и да било по вид “западно влияние”, включително много от изтъкнатите богослови (православни) от последните

понеделник, 29 август 2011 г.

Теория за "Западния плен"


свещ. Павел Гърбов

Неоправославието и неговите предизвикателства – част 4

                   ІІ. ОТПРАВНИ ТОЧКИ НА “НЕООРТОДОКСИЯТА”

                   1. Теория за Западния плен

          Може ли Православието да изчезне? Може ли Църквата да се заблуди, след като тъкмо тя е стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15), на която портите адови няма да надделеят (Мат. 16:18)? Подобни твърдения – че основаната на Петдесетница Христова Църква е изчезнала или се е заблудила, могат да поддържат само протестантските общности и секти – нещо повече,

петък, 5 август 2011 г.

Неоправославието и неговите предизвикателства - Част 3

 свещ. Павел Гърбов
                           
                      I. ГЕНЕЗИС НА НЕОПРАВОСЛАВИЕТО

                 3. Нравствена основа на неоправославието
       Съзнавам, че тази част от дипломната работа изпреварва малко самото изложение, което ще трябва да докаже, че критиките, отправяни към неоправославието, и в частност към неоправославното богословие и неговите изразители са били справедливи. И все пак тази нравствена страна, нравствена основа на проблема е във връзка с историческия очерк, който направихме.

събота, 23 юли 2011 г.

Неоправославието и неговите предизвикателства - Част 2

 свещ. Павел Гърбов                         
                   
                 I. ГЕНЕЗИС НА НЕОПРАВОСЛАВИЕТО



        2. Исторически очерк
     От казаното дотук мисля, пролича, че „новоправославието” далеч не е чак толкова ново. То по-скоро представлява нови издънки върху един вече отсечен клон на дървото на заблужденията. Клон, развил се в Православната Църква с особена сила в началото на ХХ век, но и срещнал острото разкритикуване от страна на богослови като приснопаметния архиеп. Серафим (Соболев).

сряда, 20 юли 2011 г.

Неоправославието и неговите предизвикателства - Част 1

                                                                                                                                      
                                                                                                           Написано от свещ. Павел Гърбов

   Многоликостта и притворството на модернизма засега донякъде препятстват опитите за цялостна систематична критика на това явление. Нещо повече - неговите представители не се разпознават като рушители на църковното съзнание, а дори напротив – като нови велики учители на Църквата. Така наречените съвременни «богослови» вместо да допринасят за изобличаването на това явление правят точно обратното –  (без)съвестно се трудят за неговото утвърждаване.