Инструкции за безсмъртие

                                                           или
              какво да правим ако все пак умрем


  Свещеник Даниил Сисоев

          Темата, както сами разбирате, е актуална за абсолютно всички, защото искаме или не искаме все някога ще ни се наложи да умрем. Още от времето на Адам и Ева, за съжаление, смъртта е станала неотменима участ за всички хора, макар и печална, макар и ненормален феномен, макар и противоестествена, макар и несъответстваща на Божия замисъл за човека. Така, тя се е превърнала в нещо като наша втора природа, която Господ победи със Своето Възкресение.


Само че Той не ни дари с безсмъртие на момента, в сегашното ни тленно тяло - което би било жестокост, а ни дарява Възкресение в безсмъртно тяло. В същото си наше тяло, но безсмъртно. Ясно ни е защо Господ не ни дава на момента (сега и веднага), безсмъртния живот: та представете си за миг, че сте вече престарели баби - вие бихте ли искали при това положение да не умирате и непрекъснато да боледувате от какво ли не?

Не!

Ето затова, когато хората казват, че искат винаги да са живи, то те не мислят, че да живееш е винаги хубаво, а че е много желано да си жив без болести. Ще се съгласите ли, че е така?

Но, разбира се, когато си говорим за смъртта, трябва отначало да си изясним някои въпроси, свързани с известни събития от свещената история и, като следствие - с устройството на Вселената, за да разберем какво точно се случва с нас в хода на живота.


          История на грехопадението и възникване на ада

           Като начало трябва да знаем, че устройството на Вселената по радикален начин се е променяло, в зависимост от събитията, които се случвали първо в духовния свят на ангелите, после - в този на хората.

Изначално(1) Вселената не съществувала, а само Господ Бог. Господ сътворил два свята, две взаимосвързани вселени, които са - невидим свят и видим свят. За това сътворение ние всеки ден слушаме на вечерното богослужение при изчитането на Псалом 103. И двата свята, видимият и невидимият, вследствие на грехопадението се разцепили. Първият - чрез Денница и последвалите го ангели, а вторият - чрез грехопадението на първите хора Адам и Ева. Заедно с греховете във видимия свят навлезли болестите, тлението и смъртта. Господ казал на Адам: "пръст си, и в пръстта ще се върнеш" (Бит. 3:19). От тук подразбираме, че чрез смъртта човек не само с тялото си се връща в земята, от която е бил взет, но и че човешката душа го последва в подземните бездни на ада. И така се продължавало до изкупителното Възкресение на Сина Божий.

Библията достатъчно ясно и подробно описва устройството на ада. Ад, съгласно словото Божие, - това е някакво огромно подземно място (Ис. 14:15), но разбира се не в прекия смисъл на тази дума. Макар мнозина да са се заблуждавали и да приемали тези библейски думи буквално, като търсели ада в земните недра.

Така например, някъде преди пет или седем години (ок. 2000г. б. пр.), излязоха публикации за това, че сондьори уж намерили ада под земята. Само че интерес тук представлява по-скоро фактът, че хората, които препечатвали тези статии, не били обърнали внимание на датата на излизане на вестника, сложил началото на тези слухове. А вестникът бил с дата 1 април (т.е. хората попадали просто на една първоаприлска шега, б. пр.)

Подземните пространства по някакъв начин наистина са свързани с ада. За това се говори в житията на някои светии и в други източници на Преданието[Вж. Бележка 1]. Но тази връзка не е географическа. Адът наистина се намира "в низините", но на друго измерение. Защото освен трите измерения на пространството и времето, нашият свят има още едно измерение. и това, мисля, всеки от нас го разбира, тъй като всички можем да предусещаме събитията, да осъзнаваме самото време като време. Следователно, ако ние живеехме само в три измерения, то очевидно нямаше да можем да разбираме и осъзнаваме тези неща в тяхното естество. И наитина, нашата душа принадлежи още и на света на навидимото, който се отнася към видимия свят като някакво допълнително измерение.

И така, съгласно словото Божие, адът, който се появил в резултат на метежа на първите хора, е тъмница за души, както казва св. апостол Петър. Той е своебразна камера за предварително заключване (КПЗ), но не е място за мъчения, не е място за наказания, а място, където душите пребивават вековен сън, както казва Библията.

В какъв смисъл сън? Тук ние достатъчно ясно трябва да разберем, в какво не са прави "свидетели на Йехова", които считат, че след физическата смърт душата на човека заспива. За "свидетели на Йехова" смъртта е сън без съновидения. Може "свидетели на Йехова" сънища и да не виждат, но ние с вас всички знаем, че сънят не е някакво коматозно състояние(2). По време на сън нашето съзнание работи, но по особен начин. Подобно на това, и душата (намираща се в ада, б.р.) сама себе си осъзнава, но не може да повлияе на самия сън (т.е. на случващото се с нея и около нея, б.р.). Разбирате ли за какво става въпрос? – Аз виждам нещо, но не мога да му повлияя по никакъв начин. Нещо чувствам, нещо усещам, но да го изменя е съвсем невъзможно. В този смисъл, сравняването на състоянието на душата след смъртта със съня се явява като възможно най-точно. Човекът, попаднал в подземния затвор на душите, бива изложен на същата участ.

Още малко нещо за ада. Ад – това е земната преизподня(3), в която хората започнаха да попадат след грехопадението. И досега некръстените хора попадат там, в ада – всички без изключение.

Ад – това е място, което има определена структура. В зависимост от мярката на злото, което човекът е извършил, той попада в едно или друга дълбочина на ада, по-нагоре или по-надолу.

До пришествието на Господа в ада имало специално място за праведниците. То било отделено от останалия ад чрез някаква пропаст, но пак се намирало в ада. Наричало се лоно Авраамово. Спомняте си, че в притчата за богаташа и бедния Лазар съвършено ясно се описва някакъв шеол(4), т.е. "невидимо място", или по-конкретно казано – ад, което означава "подземно място". Именно в този шеол имало особено пространство, отделено за праведниците $ за тези, които се надявали на Христа, на Божието пришествие, на Божието вмешателство в историята, за тези, които са срещнали Бог Христос в своя живот. И този опит от очакване и срещане на Христос направил живота им по-удовлетворен, надеждата направила живота им по-смислен, отколкото на останалите обитатели на ада.

Но тези праведници сега ги няма там, защото, когато Господ наш Иисус Христос слязъл в ада, какво направил? Той освободил всички праведници. Също освободил онези грешници, които в своя живот са се разкаяли за греховете си, онези, които са служили на Единия Бог и са се старали да дойдат при Него.

След като Господ разрушил вратата на ада, се явила възможност да се излезе от него. и тогава от тази възможност са се възползвали хората, които пожелали това А това пожелали тези, които през времето на живота си търсили Бога. Защото, ако човек не е търсил  през времето на живота си Бога, то на него няма и за какво да му се иска да напусне ада – та нали след смъртта няма покаяние.

Възможността за излизане от ада се е запазила (и досега, б.р.) за тези хора, които са приели свето Кръщение. Именно върху тази истина е изграден, например, удивителния и тайнствен чин, който се извършва на всяка Петдесетница, когато по време на втората молитва към Христа Спасителя, ние се молим за душите, намиращи се в ада, с надеждата, че на тях ще им бъде оказана милост и помощ, цялостно облекчение на тяхното състояние.

Адът бил разгромен и сатаната се лишил от властта си. Сега той се намира в ада, но до Христовото Възкресение, сатаната не го е имало в ада. Трябва да знаете, че до Христовото Възкресение сатаната е отивал в ада само да издевателства над затворниците, но той съвсем не е пребивавал там постоянно. Властта на сатаната е във въздуха. именно затова той е наречен княз на въздушната област. Това е много важно да се знае. Защо? Защото представата, че бесовете живеят в ада, е крайно опасна за нас от практически съображения.

Съгласно книгата на пророк Йезекиил, адът бил устроен по такъв начин, че душите на хората се намирали редом до предците си по плът, наредени до праотеца на определения народ. По този начин всичките предци на първите народи лежали някак като в гробища. Само че те били разумни души, обладаващи съзнание, но нямали силата нищо да променят. Те лежали в тези гробове, а около тях лежали потомците им. Оттук именно възниква и разбирането, че на този свят е много важно къде и с кого ще те погребат. И пак оттук произтича онова отношение към гробищата, което съществува в руския и други народи от нашата планета, като към някакви особени места, които са свързани по някакъв начин със задгробната участ. Те действително са били свързани, но само допреди Христовото Възкресение.

Сега обаче за душата на човека е абсолютно безразлично къде ще бъде неговото тяло. Дори ако човешкото тяло бъде изгорено, при положение че човекът сам не е пожелал това(5), то той няма да има никакъв грях, няма да е опорочил тялото си, няма да е опорочил и душата си. Когато са изгаряли светите мъченици, нима това по някакъв начин ги е ощетявало? Не. Разбирате ли? Много важно е да помним това, защото хората понякога разбират не по правилния начин.

Земята, на която ние с вас сега живеем, по много начини се явява за нас място на сърдечната ни привързаност. Както е казал Господ: "защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:21).

Но и човек е свързан със земята по най-тесен начин: ето, той обича земята, обича да върши какви ли не дела на тази земя, обича какви ли не вещи. Всички тези човешки привързаности имат огромно значение за душата (не са без последствия на нея, б.пр.). Колкото повече човек обича земята, толкова повече той се привързва към нея и толкова по-тежко му става да се раздели с нея.

Ще поговорим сега за съдбата, за природата на процеса на умирането на душата, т.е. какво се случва, когато човек умира
Къде попадаме най-напред, когато душата ни напуска тялото? Напускайки тялото, ние отначало не попадаме в ада, а във въздуха. И ето тук възниква въпросът: кой живее във въздуха?... Ето това именно трябва ясно да се разбере.

                                 
                          Поднебесното надземие

          Царството на сатаната се намира над земята. Там е областта на поднебесните духове, мястото, където дяволът, за което съвсем директно се говори в Свещеното Писание. Дори дяволът така и се нарича: "поднебесен дух на злобата" (Еф. 6:12), "княз на въздушната област", той влества в околоземното царство. С какво е свързано това? Според древно писание, основано на книгата на пророк Йезекиил, един херувим на име Луцифер бил поставен първоначално за Ангел-хранител на планетата Земя, когато той все още бил верен на Бога (Йез. 28:13-16).

Според замисъла на Бога, Земята – това е сърцевината на света. Луцифер бил сътворен като първи измежду ангелите. Затова и на него, като най-височайшия измежду ангелите, било поверено да властва над сърцевината на материалната Вселена.  Именно заради това, когато метежния херувим се разбунтувал срещу Бога и в този метеж го подкрепил и човекът, Луцифер могъл да създаде в поднебесното надземие свое собствено тъмно царство. Тъмно в смисъл на това, че в него няма Божествена светлина. Ето защо всяко едно нечист място на земята е като оазис на чистотата в сравнение с нечистотата на наземното царство. Но (при съзерцаване на надземието, б.пр.) то често се запълва с фалшива светлина, защото, както казва св. ап. Павел, "сам сатаната се преобразява в ангел на светлината"  (2 Кор. 11:1).

Дяволът може да се явява на хората и в други образи, като да е в маски, които сам си слага, за да крие себе си. Той се осветява от някаква собствена му светлина – луциферска. Именно тази светлина виждат окултистите, чародеите и магьосниците. И те много ясно назовават мястото, където живее дяволът: "астрал" – от гръцката дума астер (αστήρ), звезда. Ето това е поднебесното, иначе наричано още – космос.

Като тук не се има предвид материалния космос, който е подчинен на Твореца, а онази съвкупност от хора и паднали ангели, които живеят по законите на злото. И те са, над които властва сатаната. Затова, когато се споменава за космически разум, то всъщност иде реч за сатаната. Ако ви предлагат да си пообщувате с космическия разум, трябва задължително да знаете, че на вас ви предлагат лично да се свържете с Луцифер, но съвсем не с Бога.

Докато небесата(6) (а не под небесата, б.р.) са подчинени на Бога. Те са населени с блажени духове.

                                   
                                 Структура на вселената

          Библията изброява три небесни пространства [Вж. Бележка 2]. Във второто послание към Коринтяни, св. ап. Павел казва: "Зная един човек в Христа, който преди четиринадесет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до третото небе. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи" (2 Кор. 12:2-5).

Св ап. Павел говори в този пасаж за себе си, но в трето лице, описвайки сякаш не себе си, а друг човек.
И така, първото небе е атмосферата, второто небе е космическото пространство, а третото небе – това е невидимия свят. Именно в границите на невидимия свят бил грабнат св. ап. Павел, където съзерцавал Бога. Така също той бил грабнат и в рая, който, бидейки най-висшата част на земята, е отделен от нея чрез огнен меч. Раят е най-височайшата и най-прекрасна част от земята.

Както казва преподобни Ефрем Сириец, тя съществува и е достижима даже и за хора в плът. И този рай е предварителното място за пребиваване на душите. Свети Йоан Златоуст поучавал, че ние сме получили повече, отколкото сме загубили: загубили сме рая, а ни се обещало Царството Божие. Но Царството Божие засега е недостъпно и в Новия Йерусалим няма още ни един жител. Той е създаден от Бога, но все още не е заселен. Той ще бъде заселен тогава, когато Господ слезе на Земята с небесен огън, в деня на свършека на света.

И накрая, най-високо от всички светове царува Бог н Своето безконечно Царство, Който изпълва всичко, Който удържа всичко, Който ръководи всички, Който проницава всичко и Който е по-голям от всеки. Той Сам се явява място за всичко  и е място за Самия Себе Си. Бог е навсякъде. И в ада ли е Бог? Библията направо казва, че Бог е и в ада: "Възляза ли на небето – Ти си там", – казва св. цар Давид, "сляза ли в преизподнята – и там си Ти" (Пс. 138:8).

Божията власт изпълва абсолютно всичко и всичка по Неговата воля съществува.
Такава е структурата на вселената, в която ние живеем.

                                                 
                                              За Душата

          Какво е това душа? Мнозина считат, че вътре в нас живее някакво там отделно "човеченце", а в душата не искат да вярват.

Но помнете, че душата – това е жива безтелесна същност, обладаваща ум, воля и чувства. Очевидно, ако човек не вярва, че има ум, то той се нарича безумен – това е съвсем логично. С такъв човек няма за какво да се разговаря, защото за какво да говориш безумен, безволев пън? Всъщност душата – като обладаваща ум, воля и чувства – обладава при това и някаква жизнена способност, която оживотворява тялото.

Св Йоан Дамаскин различава в нашата душа разумна и неразумна част. Разумната част – това е, както казахме, висшата част на душата. Най-висш в душата е умът, който се нарича още дух, защото именно в него влиза Светият Дух. Чрез ума Светият Дух освещава целия човек. Затова човек влиза в Църквата по силата на вярата, която отначало преобразява ума му, а после покорява волята и чувствата.

Неразумната част на нашата душа се дели на подвластна на разума и неподвластна ( на разума,б.р.). Подвластната част на разума, например гневът(7). Той е създаден от Бога и вложен в нас за това, за да можем с негова помощ да прогонваме от себе си греха. А има и способности, които са неподвластни на нашия разум, но които всъщност се отнасят до душата.  Такава е силата, която ни дава възможност да растем и да се развиваме, която поддържа живот в нашето тяло. Тази сила не е подвластна на тялото ни. Но и тя е проявление на нашата душа, която притежава воля и чувства.


Представите, че душата е като отделен човек, живеещ вътре в нас, имат отчасти в себе си някакъв здрав смисъл, тъй като душата има сякаш друг, духовен механизъм за управление на нашето тяло. Съществува едно такова понятие – фантомни болки. Например, когато на човек му отрежат крака, а кракът не престава да го боли. Това усещане произтича от факта, че низшата част на душата, неподвластна на разума, продължава "да търси" липсващия орган. Както казва св. Григорий Нисийски, душата носи в себе си отпечатъка на милото ѝ тяло, тъй като за човека е ненормално да бъде безтелесно същество. Именно заради това вярваме във възкресението на плътта, а не просто във възкресението на душите. Този човек, който вярва в безсмъртието на душата, но счита, че след смъртта веднага попада в Царството Небесно и се получава пълнотата на блаженството, не е християнин.

Смъртта, както казахме и по-рано, не е нормално състояние. Но смъртта на християнина коренно се отличава от смъртта на човек, който не е кръстен.


При християнина връзката между душата и тялото се съхранява по благодатта, която той е получил в светите Тайнства и е съхранил през своя живот, тъй като Бог е вездесъщ, а тялото и душата му са били запечатани от Бога при Кръщението, когато човек получава и печата на Миропомазанието – печата на Светия Дух. Този печат се слага на тялото, но при това се освещава и душата.  Когато християнинът приема Тялото и Кръвта Господни (т.е. когато се причастява, учавства в св. Евхаристия, б.р.), той става сътелесник на Христос; в неговите жили, в пряк смисъл, тече кръвта на Христос. По тази причина ние се наричаме членове на тялото Христово.

По думите на светителя Игнатий (Брянчанинов), след смъртта "тялото продължава да съществува, въпреки че ние виждаме как то се разрушава и се превръща в пръст, в земя, от която е и взето; тоест, то продължава да съществува в своето тление, като сме в земя, в очакване на вторичното съединение с душата, след което то ще стане (ще се преобрази във, б.р.) вече недостъпно за тази видима смърт. Телата на особени Божии избраници не се поддават на тление, бидейки проникнати от обилна Божия благодат, и в самата сянка на смъртта те проявяват началото на своето славно възкресение. Вместо зловоние те издават благоухание; вместо то тях да се разнася наоколо смъртоносна зараза, те разливат изцеление на всякакви недъзи, разливат живот. Такива тела са едновременно и мъртви, и живи – мъртви по човешко естество и живи по присъствие в тях на Светия Дух. Те свидетелстват в какво величие и святост е създаден от Бога човекът и че това величие, тази святост са се възвърнали чрез изкуплението".

               
             Причини за смъртта. Праведници, грешници 
                                    и "средни хора"

          И така, нека сега поговорим за момента, когато човек умира (за настъпване на смъртта, б.р.). Много е важно да се знае, че смъртта се намира в ръцете на Бога. Той казва: "Аз умъртвявам и оживявам, Аз поразявам и Аз изцелявам, и никой няма да се избави от ръцете Ми" (Втор. 32:39). И Христос в книга Апокалипсис казва: "Имам в ръцете си ключовете на ада и смъртта" (Откр. 1:18).

Ключовете в ръцете на Спасителя, изобразени на иконата "Слизане на Христос в ада"(8), са символ на това, че Господ напълно властва над ада и смъртта, без да има разлика между тях. Забележете обаче, че ключовете от рая се съхраняват у апостолите и техните приемници, тоест от свещениците, на които Бог е дал власт да свързват или развързват греховете на човеците [Вж. Бележка 3].

Какви са причините Бог да призовава човека в този или в онзи момент? Обикновено ние не знаем всички съдби Божии, но все пак съществуват някои представи, по-точно – общи понятия, за които трябва специално разяснение.

Както е казано в Евангелието: "Царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, и спи, и става нощя и дене; а как пониква семето, той не знае. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, понеже е настанала жетва" (Марк. 4:26-29).

Царството Божие се развива вътре в човека. Когато човек дозрее до вечността, той веднага се взема. При това скоростта на съзряване няма никаква връзка с обичайното време. Ето какво се казва за това в книгата Премъдрост на цар Соломон: "А душите на праведниците са в Божията ръка и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели и техният край се считаше за погибел, а заминаването им от на - унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото макар и в очите на хората да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки, Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдват у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му" (Прем. 3:1-9).

И по-нататък Господ говори:  "А праведникът, и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не в броя на годините се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот-възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му и коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобливия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това и не разбраха, дори не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му. Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост-дълговечната старост на неправедника"  (Прем. Сол. 4:7-16).

Виждате ли какво представлява сам по себе си въпросът за зрелостта в очите на Бога? Случва се и така, Бог да остави вече съзрелия праведник за известно време още на земята. Това се прави, за да може човекът, придобил такъв образ (на зрялост за вечността, т.е. на святост, б.р.), да бъде живо свидетелство за вечността пред очите на хората. Праведникът вече е съзрял; той вече живее във вечния живот, но Господ го съхранява тук, на земята, за да може чрез него да привлече още някого към Себе Си - Господ всичко върши според Своята Си воля.

Дотук бе за праведниците, а сега за това, което се отнася до грешниците. Господ прибира грешниците тогава, когато те достигнат предела на злото. Това също ни е известно. Човекът безобразничел и Господ го взел при "излитането", когато този бил съзрял за злото, въпреки че и тук има изключения. Например Фараонът, царят Египетски, бил стигнал до пределите на злото, но Господ го оставил на земята. Защо? За да яви над него Своята сила и слава; за да бъде името Божие страшно пред всички народи.

Той сякаш нагледно показал какво не трябва да се прави и какво се случва на онзи, който не се държи добре. Господ специално казва, че в Неговите очи фараонът е вече мъртъв човек, но бил оставен заради това, да се прояви цялото Божествено могъщество – нещо като щанд за нагледна агитация, ако така предпочитате. Именно с такова нещо са свързани случаите, когато крайни беззаконници остават на земята. Господ тях ги оставя нарочно, за да покаже после Своята слава и да напомни на хората, че не трябва да се привързваме към земята. Земята – тя не е Царството Божие, в смисъл, че не е онова място, в което хората ще живеят вечно.

Блажени Августин в своите творения повдига следния въпрос: защо праведни народи получават понякога зли управници? Та нали ние знаем, че управниците ги поставя не човек, а Бог. Той поставя и низвергва царе, както Той пожелае. Бог прави това, за да не привикнат да мислят, че цялата им надежда трябва да бъде свързана със земните успехи на страната. Затова и Той изпраща зли ръководители, за да се отвлече човекът от светската суета и да търси нетленното Божие Царство. Мисля, че при едно такова управление, като например това на Борис Николаевич Елцин, силно към земята няма да се привържеш. По такъв начин Господ върши Своето дело на земята.

Но да се върнем на темата. Накрая, (освен праведниците и злите грешници, б.р.) така наречените "средни хора", Господ също ги прибира, понеже знае: ще дойде време и човекът може да изпадне в някой тежък грях - тогава Той го прибира предварително.

Ето това са основните състояния, в които хората са намират, когато настъпва смъртта. Естествено, точния срок на живота не ни е известен. Има случаи когато Господ открива часа на смъртта, но това се случва рядко. Защо? Защото иначе човек би си казал: "Няма скоро да умра, нека сега си поживея от душа, а после ще се кая".

Освен това, в такъв случай до покаяние не би се стигнало, защото грехът става като втора природа на човека и той би загубил възможността да влезе във вечността. Затова Господ скрива часа на смъртта - за да си спомняме винаги за нея.

Свети Йоан Лествичник имал едно гениално правило, което споделил със свой познат свещеник, пастир:  "Ти никога не пропускай случай да напомняш, че човек (рано или късно) умира". В съвременното общество се е утвърдила обратната култура. През цялото време все ни твърдят: "Ние се стараем да не говорим за смъртта".  Например, как по-рано са носили ковчезите? На село почитаният човек го носели на ръце. Да! После започнали да ги качват върху коли, които минавали през целия град с оркестри. А сега - в катафалки, спускат се щорите, така че никой да не гледа (починалия човек) и потеглят.

Аз немалко пъти по служебните ми задължения съм имал работа с умиращи хора. Интересно, как често хората се стараят колкото се може по-бързо да се отдръпнат от умиращите близки! Свързано е именно с това, че човек се бои да мисли за смъртта - което е един съвършено неправилен подход! Нормалният християнин е длъжен да се стреми, както казва цар Соломон, по-често да ходи "в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува" (Екл. 7:2). Особено е полезно да се ходи на гробищата.

Като учех в семинарията, семинаристите от различни курсове много обичаха да ходят в моргата. Помня, че аз също ходех. Много отрезвяващо усещане, веднага идваш на себе си. А пък някои светии държали в килиите си черепи, ковчези и други напомняния за смъртта. Много от тях още приживе си изкопавали гроб.

 – Защо умират младенци?

По същата причина. Господ предузнава, при положение че младенецът е кръстен, че той ще може още сега да попадне в Царството Божие (като го вземе при Себе Си), но че ако остане жив, той ще стане разбойник (ще бъде загубин за живота на вечността, б.р.).

Има една известна история: Ангел лишил от живот младенец. Някакъв монах поискал да узнае Божия промисъл за това и му било открито, че младенецът, като порасне, би станал главатар на банда разбойници, а сега той попаднал в Царството Божие. Смъртта на младенец може да се обясни още и с това, че той може много бързо да е достигнал голяма праведност. Ето, например, свети Кирик. Колко годишен бил той? Светият мъченик Кирик бил на три годинки, а сега е велик праведник на небесата.  А Витлеемските младенци? Господ знае пътя на човека. Господ умее, както се казва, да изчислява.

Бог вижда свободната воля на човека, макар и да не я определя. Той се възползва от свободната воля и на убийците, и на другите хора така, че да изпълни Своето решение. Убиецът съгрешава, като нарушава Божията заповед, само че Божията воля той не може да наруши. Ето защо, ако на Господ не му е угодно някое убийство, Той не би го допуснал: ще се случи засечка, ще се счупи например взривното устройство и т.н.

Примери има предостатъчно. В този контекст наскоро по новините дадоха терористичен акт в Индия, при който загинали 65 човека. При този атентат две от взривните устройства не се взривили и хората там се спасили. На Господ така е било угодно - едните хора да загинат, а другите - не. Според статистиката на разбилите се самолети, цяла една трета част от пътниците им или са закъснели да се качат за полета, или пък са върнали своя билет, което е много по-голям процент от обичайното.

Всичко става по волята Божия, въпреки че това не е оправдание за злото. Но (в Божията всеблагост, б.р.) дори злата човешка воля се използва (като средство) за изпълнението на благата воля Господня и все пак с това да оправдаваме злото никак не бива. Това е.

                         Идеалната смърт. Страшната смърт

          Коя смърт е най-добрата? Най-добрата смърт за християнина, разбира се, е мъченическата смърт за Христа Спасителя. Това е най-добрата смърт, която е възможна за човека по принцип. Мнозина изпратиха съболезнования в Оптинската пустиня след убийството на тримата монаси, но за християнина мъченичеството - това е най-велика радост. В древната църква никога не изпращали съболезнования (когато някъде убивали някого).  Всички църкви веднага са изпращали своите поздравления. Представете си, те се поздравявали с това, че се е появил нов застъпник на Небесата!

Мъченическата смърт умива всички грехове, единствено без ересите и разкола. Всички останали грехове - блуд, убийство, прелюбодеяния - биват умивани.  Ереста – това е изкривяване на учението на Църквата не по незнание, а съзнателно, което идва в разрез с волята Божия.  А разколът – това е организиран метеж против Църквата. Спомнете си само мъченик Бонифаций!

В свое време славяните са превели гръцката дума "свидетел" еднозначно само като "мъченик"(9). Поради това ние не винаги разбираме правилно тази дума. Въобще думата "мъченик" не трябва да се възприема в значение на някой, който се мъчи. Мъченик – това е свидетел. Затова мъченик – това е този, който със своята кончина е засвидетелствал, че Христос е възкръснал от мъртвите. Ето в какво е същността на мъченичеството – в свидетелството, а не в самото мъчение.

В Православието има мъченици, които са починали от  своята си (естествена) смърт. Например, света първомъченица Текла, която завършила живота си с естествена смърт. Или, например, мъченица Голиндуха, или света Шущаника. Известно е, че те, макар и минали през изтезания и издевателства, са умрели от естествена смърт. При това те са мъченици, защото са засвидетелствали словото Божие чрез своя живот и своята смърт.

Мисля, че всеки от нас с искрено сърце осенява себе си с кръстното знамение и прави поклон, когато се молим за "християнска кончина на нашия живот, безболезнена, непосрамваща, мирна кончина и добър отговор на страшния Христов съд". Надявам се, че всеки от нас искрено желае това. ако говорим за кончината на живота, интересно е, че от всички естествени кончини най-добра е онази, за настъпването на която ти можеш да се досетиш. Поради това често се смята, че раковите заболявания са милост Божия, тъй като човекът знае, че след няколко месеца ще умре. Той може да се подготви, може да се примири с хората, може по някакъв начин да изправи себе си (да се промени към по-добро), подготвяйки се за вечността.

Докато най-лошата възможна смърт за християнина е внезапната, защото такъв човек влиза във вечността неприготвил се за това.

       – В такъв случай нима не трябва да се лекуваме?
       – Трябва.

Кой казва, че не трябва да се лекуваме? Според сегашното законодателство лекарят, който скрива диагнозата, се води престъпник и подлежи на наказание, мисля $ до три години лишаване от свобода. Това е справедливо. Лекарят е длъжен да каже не на роднините, а на самия болен. Този закон беше въведен, мисля през 1995г. по Западен образец.

       – Какво да направим, ако роднините премълчават истината за диагнозата?
       – Те са престъпници.

Ако някой човек знае за приближаването на нечия човешка смърт и укрива това, то той е престъпник, страшен човек. Да се лъже не е добре, а още повече в такива случаи.

Болестта СПИН – това е наказание Божие, което може да допринесе за поправянето на човека. На какво в 90% се дължат случаите на СПИН заболяването? На наркотици, хомосексуализъм. Инфектираните деца са само 3% от тези, които са заразени със СПИН; 90%, а според някои източници дори 95% – на нарокомания и разврат. Очевидно това е наказание Божие. Малко по-късно ще се върнем на темата.

       
        Подготовка за смъртта. Изкушения и добродетели
         
       По какъв начин трябва да се готвим за смъртта? Какво да правим, ако сме болни?

      "Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го вдигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-15).

Във време на болест ние, православните, прибягваме към тайнството Маслосвет. Въпреки че и досега се носи един мит, произлизащ от римокатолическото учение, че Маслосветът – това е последно помазание. Подобно тълкуване е грешно. Маслосвет по правило се прави за изцеление, като то често става лечебно, изцелително тайнство. Със собствените си очи съм виждал множество изцеления. Познавам свещеници, които сами са засвидетелствали стотици, хиляди изцеления след Маслосвет. Защо?

Защото Господ, изцелявайки болния човек, му показва, че тялото му ще бъде възкресено. Разбирате ли сега, защо ни се дава изцелението? За да ни убеди то във възкресението на телата, понеже ако тялото няма никаква стойност, ако просто изгнива в гроба, то и изцеляването му не би имало никакъв смисъл. Ето защо при всякаква болест е необходимо да прибягваме към тайнството Маслосвет.

Ако имате диагноза, която може да доведе до смърт (онкологични заболявания или други смъртни болести), е необходимо да се подготвите по следния начин.

Първо, необходимо е да сведете до минимум всичките си мирски дела, тоест необходимо е да се простите със земните си дела; следва да разчистите дълговете си, за да не лежат те върху други хора. Задължително трябва да се помирите с всички ближни, да направите така, че да разполагате с много свободно време.

Дяволът ни пришпорва да живеем задъхан живот. Опитва се смъртно да ни измъчва чрез суетата, така че да не можем дъх да си поемем. За това ни е казано още в Библията. Когато Мойсей отишъл при фараона и поискал: "пусни Моя народ" (Изх. 5:17), какво му отговорил фараонът? "Празни сте вие, празни, та затова казване: да идем да принесем жертва Господу" (Изх. 5:17).

Именно така говори дяволът и досега (затова го и наричат духовен фараон), защото заставя хората да се суетят и да забравят за най-главното.

Ако сте узнали за неутешителна ваша диагноза, нужно е да се постараете да си отделите повече свободно време. Забележете, че сега в нашето общество всичко е точно наопаки. Хората, като узнаят за болестта си, се опитват да се затрупат с повече работа, за да не мислят за смъртта. Това е глупаво. За смъртта трябва да се мисли. Нужно е човек да погледне навътре в своята душа и да потърси какво там не ѝ достига; да побърза да направи всички добри дела, които са възможни.

Смисълът е в това, че от вашите предсмъртни дела зависи по каква траектория вие ще тръгнете към вечността. За сравнение: колкото повече се засили самолетът, толкова по-стремително той ще се издигне към висините. Тоест, колкото повече ще се стремите към божествения живот преди смъртта, толкова по-високо ще се издигнете към Царството Божие.

Помнете, че нашата задача е не само да попаднем в рая, а да отидем там колкото се може по-нависоко, да получим колкото се може повече дарове. Бог желае от Своите деца да искат по-голямото, а не по-малкото.

Изкушението, което се случва преди смъртта, това е унинието. Върху човека се стоварва страшна тъга и той си казва: "Как, за какво, защо умирам сега?"

Този въпрос няма никакъв смисъл. Трябва да го зададем по друг начин: "Какво трябва да направя сега?" Помнете, че мъката е безсловесна – тя не е от Бога. Христо се нарича Бог Слово. "В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог бе Словото" (Йоан. 1:1).

Бог наш – това е Иисус Христос, Той е Логос. Затова християнинът е съвършено логичен, а всички безсловесни (неразумни, б.р.) желания идват от врага на Бога. Кой иска да ни лиши от разум? Само врагът Божий. Всяко униние, скръб и теготи не са от Бога. А как се лекуват те? С надежда. Отчаянието се лекува с чаяние (очакване – ц. слав., б.р.). Когато човек види, че го грози смъртна опастност, какво е длъжен да очаква той?

В символа на вярата е казано: "Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век". Това е най-доброто лекарство за мъката и унинието. Времето е малко, трябва да поблагодарим на Господа за това, че ни е открил приближаващата кончина, следователно е време да си опаковаме куфарите.  Глупавите хора казват: "Преди смъртта ще се затворя в себе си". А защо? По-добре е да си приготвим куфарите както трябва.
Например, купили сте си билет и заминавате да си отдъхнете на курорт в друга страна. На вас ще ви е нужно да си купувате там някои неща и затова вие си обменяте рублите в долари или евро. В случая се получава същото: приготвяйки се за оня свят, е нужно спешно да обменим колкото може по-голяма сума, за да имаме с какво да живеем там.

Чрез милостинята в прекия смисъл на думата събираме небесни съкровище. Господ е казва: "Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да не се изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Лука. 12:33-34).

Каква е нашата задача? Спешно да съберем колкото може по-голям капитал. Само че ако аз отида в друга страна с добър капитал, но гол, би било много неприятно – може да започнат разни проблеми, нали? Затова е необходимо да проверя с какви дрехи съм – не са ли те съдрани, та да не се опозоря пред чужденците.

Точно така е и когато си отиваме от този свят – ние трябва да огледаме каква е одеждата на нашата душа. За Лаодикийската църква Господ казва: "Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет сиромах, сляп и гол, – съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш" (Откр. 3:17-18). Ето това е нашата задача – да видим какво ѝ е на душата ни, с какви надежди е тя.

А в какво е нужно да се облича душата? В добродетели. Нужно е да видим какво не ни достига, за да можем да започнем да се поправяме.

Помнете, че всяка страст, с която не се борите в живота си, после ще ви изяде, защото след смъртта всички страсти излизат на показ. Забележете, това не означава, че е нужно да се справите напълно (с всички страсти, б.р.). Разбира се, прекрасно е да се справиш и да бъдеш безстрастен.

Кой е най-добрия вид смърт? Когато Светият Дух ти каже направо, че ти си вече спасен. Има такова понятие: "уверение" – то е особено състояние на достигналия висота в духовния живот, при което Дух Светий Сам говори на човека: ти в Царството Небесно ще попаднеш. Ето по този повод св. ап. Павел казва: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведния Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване" (2 Тим. 4:7-8).

Св ап. Павел твърдо е знаел, че ще бъде спасен. Точно както, например, и св. Антоний Велики ликувал пред смъртта, понеже бил уверен, Че Господ ще го спаси, тъй като Сам Той му казал това. Помните ли, че св. Серафим Саровски заявявал: "Идвайте при мене на гроба и аз ще се моля за вас на Бога". И блажена Матрона говорила така. Защо? От самоувереност? Не, а защото получили от Дух Свети уверение, че ще бъдат спасени. Но това ние сами не трябва да го решаваме. Това е решение единствено на Бога, според както Той каже, а ние трябва просто да се стремим към него, тъй като най-доброто удостоверение, че сме спасени – това е словото Божие.

    – А може ли бесът да ни обърка?

Не. Бесът не може да ни обърка. Когато Бог ти заговори, вече нищо не може да те обърка. Ако имаш съмнения, то по-скоро това слово не е от Бога. Божието слово се проявява непосредствено така: отначало идват плодовете на Духа, а после вече Бог говори с човека. В посланието към Галатяни е казано: "А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание" (Гал. 5:22-23).

Ние знаем, че след излизане от тялото човек отначало е принуден да попадне в много неблагоприятна за него обстановка, тоест той трябва да се срещне със злите духове.

А с тези духове, както ви е известно, нашите отношения са лоши, или поне се надявам да са такива (чного бих искал те да не са добри), поради което при срещата със злите духове ще се наложи да се сражаваме. Затова е необходимо да проверим не само одеянието, което имаме върху себе си, но още и въоръжението, необходимо за сражението.

А какво трябва да бъде това въоръжение? Свети ап. Павел в Посланието до Ефесяни, шеста глава подробно описва технологията на подготовката за този страшен ден. "Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко да устоите" (Еф. 6:11-13).  Този лют ден – това е денят на смъртта, денят на срещата с тъмните князе, затова е необходимо да вземем всички оръжия, да проверим тяхното състояние. Какво "всеоръжие" трябва да имаме?

"И така, станете, препасвайки чреслата си с истината", – продължава св. ап. Павел.  Чреслото на ума трябва да бъде препасано с истината. Първо и преди всичко трябва да имаме чисто тяло, което да е прекратило с блудството, разврата и подобни неща. Умът трябва да е потопен в съзерцание на Божиите догмати (вечните истини, б.р.). Необходимо е преди смъртта да проверим себе си в грамотността по догматическо богословие, защото чистотата на вярата, точното знание на вероучението е много важно за посмъртната участ [Вж. Бележка 4].

    – Ами ако го забравим?

Ако не сте насочвали мислите си към него, то, разбира се, ще го забравите, а ако ви е било интересно, няма да го забравите. и така, отначало проверете себе си относно съдържанието в познанията за вашата вяра. По-нататък е необходимо "да се облечете " в бронята на праведността", нужно е да проверите дали изпълнявате всички (Божии) заповеди, или не. По-нататък – "да обуем нозете си в готовност да благовестим мир". Тоест ние трябва да обуем нозете  си, но в какво? В готовност да вървим по пътя на Евангелието към мира Божий. Вие готови ли сте винаги да ходите по евангелски? В този момент ще трябва да проверите себе си.

"Над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете да угаси всички нажежени стрели  на лукавия".

Проверете доколко се доверявате на Бога. Вгледайте се в унинието и отчаянието, в това как се справяте с тях. И ако не ви е лесно, то просете от Бога умножаване на вашата вяра.

Да продължим по-нататък. "Вземете шлема на спасението". Шлемът на спасението – това е твърдата надежда за спасение от Бога. "И мечът духовен, който е словото Божие". Най-напред четете, словото Божие. Смятам, че ако човек е заболял от някакво тежко заболяване, водещо до смърт, той трябва изцяло до край да препрочете цялото Свещено Писание или поне да започне да го чете.

Помнете, моля ви, че Словото Божие се използва от нас не само като текст, но и като най-висша форма на молитва. Та по какво именно се отличава православната молитва от сектантската? Сектантите се молят със свои думи, православните молитви са проникнати от библейски дух. Голяма част от църковното богослужение, и ежедневните молитви са съставени от библейски текстове. Затова, когато говорят, че православното не е библейско, това не е истина, това е неправда. Именно сектантското не е библейско. Аз лично съм провеждал диспут с протестанти. Те познават много лошо Библията. Показваш им някакво място, а те: "Ой, ама ние не знаехме", защото протестантите заучават само цитати, докато Библията като нещо цялостно не я възприемат.

А ние, християните, се молим със Словото Божие, ние живеем с него. Забелязвали ли сте колко четения на Библията има на службите? Че това е почти цялата служба. Например канона на св. Андрей Критски е целият пропит от Библията. Затова ние внимаваме в Словото Божие и се молим с него. Надявам се това е ясно? Ние приучаваме себе си непрестанно да се молим. Божия заповед ни призовава непрестанно да се молим: "И така бодърствайте по всяко време и се молете" ( Лука. 21:36). Ние сме длъжни непрестанно да проверяваме себе си дали се молим, или не.

Особено ясно се проявява нашата молитвеност, когато ни нападнат пристъпи на страх. Зад тях стои князът на тъмнината, а той се прогонва само с молитва. Ами ако ние не сме готови за това. Какво трябва да правим? Трябва да изключим всички мисли. Приучавайте се към това и непременно запомнете тази технология. Изключете мислите и съсредоточете цялото си внимание само върху думите на молитвата:  "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния (грешната). Пресветая Владичице, Богородице, помогни.  Господи, със силата на Честния Кръст, мене защити. Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега, и винаги, и во веки веков. Амин.

Отблъснете всички мъдрувания, макар че ще нахлуят най-убедителни мисли, но тези мисли са от сатаната, чрез които иска да ви вкара в отчаяние и да ви погуби.

Това е проверовъчна атака и най-силна тя ще бъде веднага след смъртта. Затова е нужно да се подготвим.
Сега, що се отнася до сраженията.

Помнете, че ви е дадено бойно оръжие: за шлем – спасителната надежда,  за меч – Словото Божие, за да се сражавате с тях срещу бесовете, и молитвата, за да ги прогонвате далеч. Необходимо ви е твърдо познаване на догматите, за да не ви пребори някакъв бяс и за да е всичко при вас готово за праведност.

С какво могат да ни помогнат нашите близки? Ние сме длъжни да ги помолим, ако сами не можем да отидем до храма Божий, те колкото може по-често да водят при нас в къщи свещеника. и особено важно е да се постараем да се причастим в самия ден на смъртта, защото според най-древното предание, потвърдено от практиката, човек, който достойно се е причастил с Тялото и Кръвта Господни, след смъртта е недостъпен за нападенията на сатаната. Защото в такъв човек е Самият Христос.

Както казва св. ап. Павел, причастяващият се с Господа става един дух с Господ (срв. 1 Кор. 10:16-17).  Затова и дяволът има много големи проблеми с такива християни. Много е добре да се молим на света Варвара да не ни завари внезапна кончина.


          Настъпването на смъртта Моментът на смъртта      

          Сега вече ще говорим за самата смърт. Какви са етапите? Когато узнае своята диагноза, на човек отначало не му се вярва, след това негодува, протестира, успокоява се и започва едно постепенно "смирение". Така става при хората със слаба вяра.

Докато за истинските вярващи това е началото на времето им за приготвяне, с цел да могат спешно да довършат всичките си дела. Когато разберете, че ви остава малко време, то слава Богу, че научавате това – че времето ви е ограничено и можете да се подготвите. За дълговете вече говорихме, както и за Словото Божие, и за добродетелите, които трябва да започнем да придобиваме, и за проверката, която сами трябва да си направим. Също така, старайте се, ако имате сили да посещавате дома Божий, да бъдете в него дори да не е в богослужебно време. Можете да поседите там с книга – със Словото Божие,  с творчеството на Светите отци. Настройвайте разума си към това повече да мислите за Бога.

Старайте се да гледате колкото може по-малко телевизия. Тя ви развлича и не ви е нужна. Особено в такъв момент развлеченията  са ви съвършено нужни. общувайте повече със своите роднини, поговорете с тях, задължително оставете завещание на своите деца. Какво завещание? Не само финансово, но и духовно; упътете ги към Божията светлина, защото отговаряте за тях. Нашите предци не са се страхували от смъртта. По-рано князете са писали големи завещания, в които описвали финансите, земята и главно – давали духовно завещание: какво да се прави, какво – не. Паника при тях нямало, истерията пред лицето на смъртта се разви в днешни времена.

       – Не е имало истерия, но страх от смъртта винаги е имало.

Не е вярно! Не всички се страхували то смъртта. Християните не се страхували от смъртта. Тези хора, които сериозно подхождали към вярата, не се страхували от смъртта.

Ето, идва онзи момент, в който смъртта е съвсем близко.

       – Как се определя той?

Първо, трябва да знаем, че при раковите заболявания в деня непосредствено преди смъртта болките пресекват, защото организмът се предава – това е последната велика милост Божия. Както казахме, трябва да се причастим с Тялото и Кръвта Господни. Необходимо е, разбира се, да съберем своите роднини, близки, да поговорим с тях, а след това да останем в уединение, за да можем, пребивавайки в молитва, да бъдем с Бога. Някой близък човек може да поседи редом до вас, да помълчи заедно с вас. Може да помолите някого да ви почете на глас Светото Евангелие, което има мощна сила. По време на смъртта то настройва и душата на съответната тоналност. Затова старайте се да не оставяте умиращите в болници, не ги "стоварвайте" там – по-добре е да починат в дома си. Слава Богу, има много православни болници, но все пак е по-добре да не се прави така.

Често преди смъртта духовните очи на човека започват постепенно да се поотварят. Той започва да вижда другия свят. Почват да идват починали роднини, да пристигат Божии Ангели или пък, обратното, зли духове. трябва да сме готови за това, защото при умиращия човек постепенно започва да изтънява покривалото, легнало върху очите на всички хора от момента на грехопадението, и да му се открива друга реалност. Тук е нужно да помним, че сатаната е дърдорко. У него има много по-малко сила, отколкото си приписва. Както е казано в Свещеното Писание, "у врага съвсем не стигна оръжие" (Пс. 9:7).  Тоест от момента на разпятието на Иисус Христос врагът останал съвършено лишен от оръжие. Затова, ако изведнъж там се появят някакви призраци, бесове, то не забравяйте, че тяхната задача е вас да уплашат. Те не притежават реална сила.

Помните ли, когато веднъж ви разказвах как при св. Антоний Велики отишъл някакъв бяс. Огромно бесище, великан до облаците, с червени очи, черен един такъв. Преподобни Антоний просто му се присмял:

       – Е, за какво си дошъл при мене – казал му св. Антоний. – Ако щеш, ето ме, мене Антоний, така че стига да си получил от Бога власт над мене – моля, взимай ме. Ако ли не си, то за какво при мен си дошъл? Ето, аз ще те прекръстя и се махай от тук.

Свети Антоний го прекръстил и бесът избягал.
Ангелът Божий, когото Бог изпратил да избие асирийците, без да допуска никакви провокации, отишъл, погубил ги и си заминал. Когато Бог изпратил ангели да погубят първенците египетски, те нима са допуснали някакви провокации? Не, те просто отишли, свършили си работата и си тръгнали. Без уговорки. Ето така се отнасяли светиите към волята Божия, така се отнасяйте и вие – кръстно знамение, молитвено обръщение към Бога, само че без никаква гордост.

Помнете, че с нас е силата на Кръста, но пре условие, че ние се молим на Бога. Затова е казваме: "Огради ни, Господи, със силата на Честния и Животворящ Твой Кръст и ни опази от всяко зло". И се прекръстваме. При тези думи, както казва св. Йоан Златоуст, никаква сатанинска сила не може да ни навреди.

Ако видим, че се приближава часа на смъртта, необходимо е да четем, разбира се, 118 Псалом "Блажени непорочните" (Това е 17-та катизма, б.пр.)) и да помолим свещеник, ако ли не – някой близък, да прочете Канон за изход на душата от тялото. Но по-добре е да го прочете свещеник, защото има специални свещенически молитви, които много силно помагат. А ако започне тежка агония, се чете отделна молитва. Когато човек дълго страда, пак трябва да се повика свещеник – дори и да не може да дойде по различни причини, той може да прочете молитвата от вкъщи. Господ ще чуе молитвата му.

Веднъж ме извикаха при една умираща. Бях я изповядал половин месец преди това, когато служих в Ясенево. Отидох при нея в девет часа вечерта, а вие знаете, че преди смъртта човек го причастяват, независимо дали е ял преди това, или не:  това преди смъртта въобще не е важно – човекът се причастява при всички случаи. За същото ни говори едно от правилата на Първия вселенски събор. Ако човекът е съхранил православната вяра, то ние сме задължени да го причастим.
Та аз отидох и виждам една ужасяваща картина:  жената лежи на кревата, а очите ѝ излезли от орбитите си в буквалния смисъл, вежди изобщо не се виждат. Тя размахва ръце наляво-надясно и крещи: "Страх ме е, страх ме е, страх ме е!". Казвам ѝ:  "Надежда, искаш ли да се причастиш?"  "Искам", казва тя и гласът ѝ веднага секна. Това бе последното, което тя изрече. Причастих я с Тялото и Кръвта Господни и тя веднага се успокои, усмихна се и почина.

Ето какво изненадващо нападение на митарствата беше това и каква милост Божия! Трябва да се молим за тези неща.

       – А ако човек е в безсъзнание?

Когато човек е в безсъзнание, трябва да се молим за него, да прочетем канона за изход на душата от тялото, но никакви Тайнства над безсъзнателен човек не могат да се извършват, освен свето Кръщение, ако някой е исказал преди това желание. Нито Причастие, нито Маслосвет могат да се извършват над хора в безсъзнание. Знаете, че инсултът не означава загуба на съзнание, може да има загуба на речта, но щом е в съзнание, болният може да бъде причастен, ако с очи или с каквото може да покаже, че е съгласен; но все пак, ако той се е старал да живее по Бога.  Ако човек е живял "без спирачки", то обикновено на такъв Господ не дава възможност да се причасти. Една жена беше в безсъзнание, но свещеникът реши да ѝ направи Маслосвет. Още щом започнаха четенето на Евангелието, тя излезе от комата и каза: "Кая се, причасти се и почина на следващия ден.

Така според правилата на Църквата не трябва да се извършва Маслосвет над такъв човек.

       – Какво е установено да се прави в такъв случай?

Аз самият съм го правил. Обикновено се служи Молебен за здраве. Ако е угодно на Господ, човекът ще дойде в съзнание, но към други Тайнства, освен св. Кръщение, хора в коматозни състояние не се допускат. Кръщението също не се извършва във всички случаи, а само ако човекът, по-рано е изказал желание да се кръсти, но по някаква причина не е успял. В такъв случай го кръщават чрез трикратно обливане.

       Сега, относно самия момент на настъпването на смъртта.

При начина на настъпване на смъртта се наблюдава разлика между различните хора в съответствие с тяхното духовно ниво. Както казва Писанието, "Смъртта на грешника е страшна" (Пс. 33:32).

Спомняте си, че Господ казал на безумния богаташ: "Безумнико, нощес ще ти поискат душата".

Ако трябва дословно да преведем думите, то те значат, че тя (душата) ще бъде мъчително (насилствено, б.р.) извадена. "А това що си приготвил (което си събирал цял живот, б. пр.), кому ще остане" (Лука. 12:20).

На практика при умиращия наистина идва някакъв дух в онзи вид, в който го изобразяват на иконите: във вид на смърт, която държи коса или други оръдия. Това е дух – ангел на смъртта, който погубва хората, лошава ги от живот.  Защо са нужни тези вещи в ръцете на духа?  За да отреже привързаността ни към земята.

Но ако човекът не е привързан към земята, ако той вярва в Христа Спасителя, то той не ще види смъртта в съвсем прекия смисъл на тази дума. Защото Господ е казал:  "Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот" (Йоан. 5:24).

Тези думи трябва да се разбират буквално, а не косвено или алегорически. Важно е да се знае това. Ето защо хората, които умират праведно, те не виждат смърт. Те виждат Ангели Божии, а понякога и Самия Спасител Христос. И досега се разказва една стара случка по този повод.

Някакъв човек отишъл в Александрия. В това време един схимник там, когото хората считали за подвижник, берял душа. Дошли при него демони, извадили с мъка душата от тялото му, а глас Божий казал, че не Му се удавало да намери покой в този човек дори за минута. и то въпреки че всички външно го считали за праведник. В същото време наблизо умирал някакъв скитник. Той лежал в една канавка и Бог изпратил св. архангел Михаил да прибере душата му. Така свети архангел Михаил идва, а скитникът вика: "Не искам". Тогава Архангелът отива при Бога и казва: "Господи, той не иска". Господ отговаря: "Добре" и извиква след това Давид: "Иди ти да му попееш, та да се отпусне и дойде". И Давид започва да реди такава ангелска песен, че от възторг душата на скитника излиза от тялото и се възнася на небесата.

Собствено и ние за това се молим и просим. и пак за това Господ казва: "Аз Съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери". (Йоан. 10:9).

Но къде да влезе, за да се спаси? В Църквата.  И от там ще излезе от този свят заедно с Христос, и вечно пасище ще намери в Рая – това същото място, което е наричано злачно. В какъв смисъл злачно? Думата "злачно" означава с много зеленина, растителност. Защото всеки, който правилно се е подготвил, той няма да види облика на смъртта и тя ще бъде лека за него. Поради това такава смърт дори и не се нарича смърт. Тя в Свещеното Писание се нарича освобождение. Св. ап. Павел казва: "Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас". (Фил. 1:23-24)

И нашата мечта е да умрем именно така. Тоест така да издъхнем, че да напуснем този свят чрез Христос, в присъствието на Христос; Божията любов така да ни преизпълва в момента на смъртта, та молитвата ни да ни отведе към Бога.

При вида на смъртта човеците изпадат в различни състояния.

Ето, например, преподобни Сисой Велики. Когато ангели дошли за него, той им се замолил да му дадат още време да се покае, макар те да го увещавали, че е съвършен във всичко. Но той смятал, че дори не е започнал още да се кае. След това изведнъж засиал и извикал: "Ето, Христос иде. Приближете ме към Избрания съд на пустинята!". С тези думи той напуснал тялото си и в ръцете Христови бил възнесен на Небесата.

Други пък, обратно, се радвали. Един подвижник, Аполоний, се веселил и ликувал пред вида на смъртта. Хората около него го питали: "Какво си се развеселил?"  А той отговорил: "Като Мойсей бях кротък, като Аарон ревностен, като Иисус Навин мъжествен, като Давид благочестив, като Соломон премъдър. Ако Господ ми е дал това, то нима няма да ми даде Царството Небесно?".   Интересно, нали? Ти може да си помислиш, че това е нескромно изказване. Но, напротив, това именно е смирение: Господ ми дал това, Господ ми дал всичко, нима няма да ми даде Царството Небесно?

Нали помните, че нашата надежда е основана не на добрите ни дела, а на смъртта и възкресението на Господа Иисуса Христа (и това е особено важно да не се забравя в момента на смъртта!). Затова се старайте да държите ръцете си кръстообразно, да притискате кръст към себе си. Помолете да окачат пред вашите очи разпятието на Христа Спасителя, за да ни съпровожда паметта за Него при изхода от този свят, за да излезем от тукашния свят на смъртта и да влезем в живота. Правилно подготвения човек може да разчита на това. Лично познавам хора, които си заминаха изключително спокойно. При това телесните болки не играят никакво значение.

Светителят Григорий Палама умирал от рак на червата при жестоки болки. Но без да гледа болките, той какво говорел? Седящият до него – бъдещ патриарх Филотей – чул следните думи: "По-горе, по-горе – към светлината". Накрая се усмихнал и така с усмивка напуснал тялото. Цялата стая се изпълнила с благоухание и светлина. И това въпреки телесните болки. По подобен начин мъчениците приемали своите изтезания. Мъчат тялото на мъченика, а на него му е все едно. Разбирате, нали? Душата бива обхваната от неземна радост, нямаща връзка с тялото. Това е състояние, което днес е достъпно за нас: именно когато християнинът е дотолкова обхванат от небесното притегляне, че телесните мъчения за него съвсем не са от значение.

       – А ако човек не е подготвен, то как умира той?

Обикновено животът започва да се оттегля от него постепенно, сякаш като да отпада. Първоначално смъртта настъпва откъм крайниците, откъм края на пръстите на ръцете и краката. При това тя, настъпвайки отначало полека, откъм пръстите, после изведнъж тръгва рязко по ставите. както знаете, блажена Теодора видяла как смъртта реже и взима става по става. Често се случва дори и обикновен човек да вижда това. След това животът му сякаш се концентрира само в две точки: в сърцето и челото. А по-сетне, ако човекът вижда смъртта, то той има усещането, че изпива някакво питие или пък че смъртта прерязва и последната нишка живот, или просто усеща рязък безболезнен удар – получава се така, защото при различните хора усещанията са различни. После за миг човекът губи съзнание, сякаш пропада, като мнозина виждат тунел.

       – Какво представлява виждането на тунел?

Това е възвръщането на съзнанието у човека.  Случва се той да не осъзнае веднага, че е умрял. и това става доста често, особено ако не се е подготвял за настъпването на смъртта. Тук е много важно да се знае, че след смъртта човеците си остават всеки със своите разбирания. Никъде в Писанието не е казано, че след смъртта хората се променят. Напротив, казано е, че в ада не изповядват Бога: "В смъртта няма спомен за Тебе, в гроба кой ще Те слави?" (Пс. 6:6). и това е така, защото човекът остава да се намира във властта на своите суеверия. Още повече, че както вече казахме, след смъртта онези страсти, с които не сме се борили, изкачат на повърхността.


                                 Възприятия след смъртта

          И ето, човек се оказва в нов свят. Отначало му става много леко, ако допреди това е боледувал, няма значение, става му по-леко. Защо? Защото, както е казал св. Григорий Богослов, нашата душа след грехопадението е станало трупоносец, сиреч носеща труп. Тялото препятства душата. Това сигурно сте го забелязали. Като си помислиш само – главата те заболяла, коремът закъркорил, сърце те притиска, доспало ти се. Колкото си щете такива случаи ще изброите. Всяко едно действие на душата е свързано с тялото

А сега душата чувства, че се намира в по-естествено за нея състояние. Засега тя още не знае, че вече не ще може да изпълнява една от своите главни задачи – да одушевява тялото. Обичайно следват няколко минути, през които човек се опитва да установи контакт с обкръжаващите го, докато не се убеди, че е умрял. Но ако той се е подготвял, то това за него ще е естествено, защото е очаквал този момент.

       – Какво е нужно тогава да се прави в момента на смъртта?

В този момент не ти е нужно да опитваш да се мяташ на различни страни, а ти трябва да умреш с молитва на уста. С каква молитва?

"В Твоите ръце предавам духа си, Господи", както е казал Господ на Кръста. Така ние се молим винаги преди сън, така е нужно и напускайки това тяло, да прославяме Светата Троица, за да продължи това прославяне и по-нататък.

Помните ли как е починала блажена Макрина(10)?  Много обичам да разказвам за това. Преди смъртта си тя тежко боледувала и била вече така отслабнала, че всички разбирали, че умира. Тя, както всеки нормален християнин... (какво се прави вечер, когато се внасят фенерите?) започнала да пее "Свете тихий святыя славы, Безсмернаго, Отца Небеснаго, Святаго Блаженнаго, Иисусе Христе! Пришедше на запад солнца, видевше свет вечерний, поем Отца, Сына и Святаго Духа, Бога. Достоин еси во вся времена пет быти гласы преподобными" Сыне Божий, живот даяй, темже мир Тя славит!" (Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесе Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.").

С тези думи тя излязла от тялото. Ето, това е красива смърт. Нали? Благородна смърт. Затова е добре преди смъртта да започнем да пеем песнопения на Бога, песен-благодарение за това, че Бог ни извежда от тялото, за да ни оживи отново.

Спомняйте си преди смъртта, че пак ще се срещнем с тялото с в деня на Възкресението. Именно с това тяло, което ще бъде очистено от Бога. И човекът, отиващ с благодарност към Бога, обикновено веднага ще се опита да се издигне към Него. Както е казано в книга Еклесиаст: "Духът ще се върне при Бога, Който го е дал" (Екл. 12:7).

Душата на обикновения човек, по предание знаем, че обикаля по земята в продължение на три дни. тя може да ходи на тези места, които са ѝ били най-близки. Аз лично ви съветвам да изберете Гроба Господен. Според православното учение – за душите на умрелите разстояние няма. Многократни са случаите, когато в момента на смъртта, душите на починалите са се явявали на близки, съобщавали са за смъртта си, идвали са да се сбогуват.

Та аз ви съветвам да отидете на Гроба Господен или на най-близката Божествена Литургия.

Помнете, че можем да участваме в общата молитва, тъй като жертвите на нея се принасят и за живите, и за починалите. Затова е и казано, че "ние молим Тебе, Господи, тази жертва, което се принася и за починалите, да бъде за тях за изкупление, очищение, да ги насити Твоята Животворяща Кръв" (молитва на св. Амвросий Медиолански). Значи, към какво трябва да се стремим? Към живия източник на Божията благодат – Светите Тайни Христови. За съжаление много хора се стремят към земните неща. Всеки сам прави своя избор, естествено – насила добро не става.

И ето, те тичат по земята в продължение на първите три дни, но не повече – повече никой не им дава. За това, за което човек е живял преди смъртта си, към него и ще се стреми. Ето защо е казано: в каквото ви заваря, в това и ще ви съдя. Ако у човеците има налице множество утвърдени земни привички, към какво ще се стреми той? Към земята ще се стреми – това е разбираемо!

       – Нужно ли е да се молим в този момент?

Ако сте приучили себе си, то молитвата ще дойде, а ако не сте – то тя няма да дойде. Ясно е! Врагът, без да се бави, ви взима – и това е.

       – Батюшка, а онзи монах, за когото Бог рекъл: "Не Ми даде ни за ден да намеря покой в него" – какво означава това?

Много просто. той не Му дал нито миг спокойствие. Всичките подвизи на онзи човек били от тщеславие и гордост. Той се причастявал, а на душата си не давал покой. Не давал покой на Бога.

И така, моят съвет е: да се напуска този свят с молитва. Ако ви се иска малко да поостанете на земята, ако все пак ви тегли, то отидете в храма.

Помнете, че ви се предоставя великолепна възможност:  точно сега можете да попаднете във всеки един храм на планетата Земя, да достигнете всяко свято място. и християнинът, ако пожелае, може да попадне или на Голгота, или на Гроба Господен, и да се поклони пред тях преди да напусне тази земя. Но в продължение на три дни, като това е доста условен срок. Защото през това време враговете често нападат, а врагът действа различно:  той може да плаши, но може и да съблазнява.



          Молитва за починалите, опело, четиридесетница

          Кога обикновено човек се намира за последен път на тази земя? Тогава, когато го погребват. Затова и всички задочни опела са нещо крайно ненормално. Надявам се, че разбирате това?! За човека е нужно тялото му, осветено чрез приемането на Светите Тайни, да бъде в храма Божи, за да може той да се помоли за последен път! При това най-добре е тялото да бъде занесено на Литургия, да изслуша как се прощават с нея, защото тя тогава чува всичко.  Прощаването именно затова е необходимо – защото човекът реално ни чува!

Ние целуваме тялото, а редом до него стои душата му – тя чува и е длъжна да прости.

Помнете, че ако починете, без да простите, то пътят ви е директно в ада, без уговорки. Затова, приучвайте се да прощавате през живота си. Онзи, който не прощава, и след смъртта си не ще прости. И къде ще иде той – това е съвсем ясно.

       – Да поискаме прошка от покойника също ли е нещо задължително за нас?

Задължително е, и то трябва да го направим искрено. Това е последния момент, даден ни да се помирим с него. Затова е същинско безобразие, когато някои се опитват да прехвърлят грижата за тялото на някой друг само и само за да не го опеят.

Обезателно искайте да има пряко (с наличие на тялото на починалия, б.р.) опело. Защото задочно опело (бе наличие на тялото) е приемливо дотолкова, доколкото няма възможност за извършване на погребение. Например, ако човекът е потънал в море, загинал по време на война, неизвестно е местонахождението на тялото му и др. Но в останалите случаи не е нормално да се постъпва така. и е много важно да знаем това. Приживе се погрижете там, където ще ви опяват, да няма съкращение на службата. Не се притеснявайте да поговорите със свещеника и ако направите това, смело мога да ви заявя, че никой свещеник няма да съкрати службата ви, освен при екстремални ситуация – например, ако опелото става на Велики Петък.

       – На кой ден следва да се прави опелото?

На третия ден. Както знаете, чиновете на опелото са различни: за младенци, монаси, миряни, свещеници, епископи, дякони. А има и специален чин за опело на Пасха, когато за упокой няма почти нищо, а само ектения – защото е Пасхална служба.

       – Къде се намира душата на починалия през първите три дни?
       – Различно е при всеки, както вече говорихме.
       – Тялото къде трябва да се постави?
       – Където е възможно.
       – В къщи може ли?
       – Разбира се.

Близките, естествено, са длъжни сами да помогнат за умиването. Все пак е по-добре близките да окажат своята почит към покойния. Както знаем, миряните ги умиват, свещениците ги обтриват с осветен елей, а на монасите се обтриват само устните, ръцете и краката. Монасите не ги умиват.

Помнете, че почестите, оказвани на покойния, са християнски добродетели, за които се получава награда на небесата. А за великата награда, която се дава за погребението на хора, особено на такива, които си нямат кой да ги погребе, се говори в книга Давидова. Действително велика е наградата, която Господ ще въздаде, когато тялото бъде възкресено в последния ден.

       – Какво трябва да направят живите след смърт на близък човек?

Веднага да започнат да записват колкото се може повече четиридесетници, за да се молят колкото може повече хора на различни места. Много добре е да се подаде четиридесетница за упокой до Света Гора Атон чрез Атонското подворие. Още от първия ден на кончината трябва да се подаде. Може и в светия град Йерусалим чрез Йерусалимското подворие. Много е просто:  отивате до Йерусалимското подворие и подавате да упоменават покойния на Гроба Господен. За московчани е много удобно. Те имат Йерусалимско подворие, храм "Воскресения Словущаго (апастал Филип)" на Арбат.

Роднините трябва да се помолят – в продължение на четиридесет дни да четат задължително Псалтира поред, поне по една катизма. Ако имате близки приятели, помолете ги те да се молят за вас, така че да се получат денонощни молитви. има дори случаи, когато наемат хора да четат Псалтира денонощно. От това също има велика полза, тъй като Псалтирът защитава от нападения на демоните. Тази молитва някак обкръжава човека.

       – Защо е нужно опелото?

За да може човекът на третия ден, когато се издигне на небесата, да бъде защитен, обвит с молитвите на Църквата, за да се отслужи св. Литургия (заупокойна, б.р.) в този ден, ако разрешава типикът (например в дните от Великия пост – според правилата на светите отци от Вселенските събори – са постановени ограничения за отслужване на литургии и др.).


            Задгробния свят, митарства, примери на светии

          Както знаем, след смъртта душата я посреща Ангелът-пазител на човека. Така, в задгробния свят християнинът го посрещат първо два Ангела:  Ангелът му пазител и един съпровождащ Ангел (ангел-съпроводител) [Вж Бележка 5]. Те развеждат човека по задгробните места. Но освен тях душата я посрещат и минимум два зли духа:  ангел-изкусител и ангел-съпровождащ пропадането. Това става обикновено на третия ден или още на първия ден, ако човекът силно желае да попадне на небето. Ето, светиите обикновено съвсем не се задържали тук; нищо не изчаквали – веднага отивали на небесата и толкова.

"Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:21). Ако човек е натрупал голямо имущество на небето, какво има да чака? Може той да иска по-скоро да встъпи в правата си? И ако той там има възлюбен Жених, какво да прави на земята?

Когато починалият се издига във въздуха, той се среща със заставите на княза на тъмнината, които се наричат обикновено митарства. Даже Пресвета Богородица, когато при успението си отхождала към своя Син, Го молила Той да я защити от въздушните митарства. Свети мъченик Евстатий, чиято молитва четем на съботната полунощница, също молил Бога да го удостои да премине отстрани на заставите на митарствата. Затова и ние трябва да се молим на Бога, Той и нас да защити.

Митарствата са последния опит човекът да бъде изкушен, последен опит да бъде той съблазнен и погубен. Те са неизбежни, затова ще се наложи да се мине през тази област. Въпросът е:  доколко са неизбежни? Както казахме, този, който се е причастил, той веднага се издига в небесата и не минава през митарствата – бесовете от него веднага се разбягват.

Прочетете "Окрилени в Троицата" на отец Тихон Агриков – препоръчвам я на всички, най-великолепната книга за съвременни подвижници. Отец Тихон Агриков, схиархимандрит Пантелеймон, бил известно време духовник на Лаврата, после кавказки старец, после по време на чеченската война живял в Карпатите, после пък в Кавказ, а починал, преставил се в Господа в Малаховка. Ето, един известен старец от наши дни! Даже и аз лично го познавах малко. Беше действително подвижник Божий, споменавайте го на служби като схиархимандрит Пантелеймон.

Неговата книжка сега се продава. Племенникът му е викарий на Патриарха в Москва – епископ Александър Дмитровски, който служи в Черкизова.

Та имало един известен дякон в Троице-Сергиевата Лавра, починал през 1960 година. Отец Тихон разказва как този дякон отслужил св. Литургия и се причастил, потребил Светите Дарове, и отишъл в килията да си отдъхне. Заспал и не се събудил вече. Тогава, в неговата килия, отец Тихон се молил на Бога да му открие задгробната участ на дякона. И той му се явил на четиридесетия ден щастлив, светещ от радост. Отец Тихон го пита:  "Как мина митарствата?" Той отговаря: "Знаеш ли, със силата на Светото Причастие прелетях покрай тях", бесовете се разбягали на всички страни, защото той се причастил с Тялото и Кръвта Христови. Това е най-добрата защита.

В същото време усилната молитва предизвиква атаки на демоните. Подвижниците, които водят духовен живот, са постоянно подложени на атаки от демоните. А тези, които не водят – тях те не ги закачат. Та ако не искате бесовете да ви плашат на митарствата, водете лош живот – тогава те просто ще ви мамят.

Както е казал св. Теофан Затворник, човек, който е привикнал към чревоугодничество, бесовете ще го мамят. Така, ако душата е напуснала тялото, а човек е свикнал да живее за стомаха, какво ще види той? Свети Теофан Затворник казва, че той ще види разкошна маса, а на нея – черен хайвер, червен хайвер, филе от бяла риба, торта, вино и т.н.

Какво ще направи душата? Накъде ще тръгне? и хоп – тук бесовете я хващат на място – човек сам отива при тях, разбирате ли? Оттук и всички тези разкази за астрални светове, за астрални блажени обитатели – това е описание на същите тези примки на сатаната, които той поставя на задгробния път – една добре организирана реалност. Реалността на клопките, направени за улов на хора. Съвсем разбираемо, нали. После обаче хората въобще не се радват, че са попаднали там.

Хората обезателно попадат в тези капани – всички, с изключение на онези, които са се изповядали. В митарствата на блажена Теодора са описани двадесет митарства, в други източници техния брой е различен. Но смисълът на митарствата е следния – там се проверяват всички грехове. По какъв начин? Злите духове в този момент припомнят, изкарват всичките си записки и се опитват на основание на греховете, извършени от човека, да погубят душата, по право да я вземат със себе си.

Но помнете, че нито един изповядан грях те не ще успеят да намерят в своите записки. Те може и да го помнят, но няма да има веществени доказателства за него! Затова именно е нужно колкото може по-често да се изповядваме.



                                    Значение на тайнствата 

          Препоръчвам ви да се изповядвате два-три пъти на седмица. Никак не е нужно да се подготвяш за това. Просто направил си, не дай Боже, някакъв грях – иди и се покай. Това е всичко и така се живее много по-леко. Ето, аз сега се мъча, защото няма втори свещеник, рядко се изповядвам, това е неприятно. Когато служех на други места, там беше добре, а сега се налага да пътувам, понякога няма и кога да го направя.

Греховете е редно да се изповядват от седем годишна възраст. Молете на Маслосвета Господ да възстанови разума ви. Често се случва след Маслосвет да си спомниш някакви забравени грехове [Вж Бележка 6]. Между другото в молитвата на Маслосвета нищо не е казано за опрощаване на забравени грехове. Така че не не си струва да се съблазняваш (и да си мислиш, че те от само себе си ще се опростят, б.р.).

       – Тогава за какво е нужен Маслосвет?
       – За изцеление на телата.
       – По какво Маслосветът се отличава от Изповедта и Причастието?

На изповедта се опрощават греховете, в Евхаристията се съединяваме с Христос. А специално за изцеление на тялото, и на душевните заболявания, напр. на депресията, свързани с нарушаване на телесната деятелност, е даден Маслосветът. Затова Маслосветите са нужни.

Отворете Свещеното Писание, посланието на св. апостол Яков, и ще видите, че там нищо не е казано за опрощаване на забравените грехове.  В какъв смисъл греховете се отпускат (се опрощават, б.р.)?  Последствията от греховете – това са болестите. Последствието, тежестта от греховете, се снема с Маслосвета, но самият грях се снема само чрез покаяние. В Свещеното Писание и при отците на Църквата нито дума не е казана за опрощаване на грехове при Маслосвета. Помня, че в семинарията се заех специално, не се полених, да прегледам всички свети отци, писали за Маслосвета – никъде, при нито един, нито дума не е казана за опрощаване на забравени грехове при Маслосвета.

Последствията от греха биват очиствани, а за самото опрощаване на греховете не е казано нищо. А това, че чрез Маслосвета си припомняме греховете, е известно. Навярно сте забелязали, че след Маслосвет нещо отдавна – отдавна забравено изведнъж най-неочаквано се връща и ти си спомняш за него.. Това е действието на Маслосвета:  извършва се реставрация на разума, за да може човек да се разкае за греха, да може да съжали за него и тогава Господ го очиства.

Ако помните житието на блажена Теодора, вие знаете, че тя, пребивавайки в задгробния свят, видяла сякаш някакво злато, което се намирало при нея – това били някакви молитви. Помага ли ѝ молитвите на нейния отец, преподобни Василий Нови. Затова е нужно да помним, че молитвата много помага – и на праведниците, и на обикновените хора.

Защо ние, собствено, просим за молитва?  Молитвата помага на човека да се очисти. Същността на молитвата е в това, че се очиства привичката към греха, но по-добре е, разбира се, да не се греши, а съгрешили, веднага да очистим сърцето си. Приучвайте се колкото може по-често да се изповядвате. Ако сте направили някакъв грях, веднага просете прошка от Бога и не оправдавайте греха.

Помнете, че Господ може да прости греховете и без изповед в случаите, когато не е възможно да я направите. Знаем такива примери, когато господ Сам очиствал човека. Та нали не е лишил Себе Си от правото Сам да опрощава греховете? Не е ли така!? Мога да приведа примера с един човек, който блудствал и винаги след това отивал в храма да се разкайва. и веднъж, след като пак съгрешил, тръгнал към храма да се кае и по пътя умрял. Дяволът настоявал да го вземе със себе си, но Господ казал:  "Времето на смъртта е в Моята власт, а разкаянието – в неговата. Той идваше към Мене, за да се разкае, ето защо Аз го приемам".  и това се разказва не за да се оправдае блудния живот, а за да е ясно, че е нужно да се приучим към разкаяние за своите грехове.

Отстъпил си – веднага проси прошка. Затова Църквата е постановила изповядването на греховете да се извършва вечер. Нека това не бъде просто някакво изброяване от типа на:  "съгреших с ... вещомания" (натрупване на ненужни вещи), а да бъде изповядване на конкретни реални грехове, които си извършил през този ден.

Душата се издига към небесата с различна скорост. Не съществуват никакви общи правила. Например, св. Макарий Велики се издигал към небето в течение на няколко минути. През това време бесовете викали:  "Макарий, ти ни победи", искайки да предизвикат в него тщеславие. Свети Макарий им казавал: "Засега още не съм" – и се издигал нагоре. Бесовете отново закрещявали: "Ти ни победи, виж колко си силен", а той: "Засега още не". А след това, когато застанал на вратата на Рая, казал: "Да, победих ви със силата на Иисуса Христа".

       – Какво трябва да се направи, в случай че умирате, а до вас няма свещеник?
       
Вие трябва да запишете греховете си на лист и да помолите някого да предаде тези грехове на свещеник. един свещеник непременно ще прочете разрешителна молитва и ще опрости греховете, защото властта на ключовете се пази у него. Точно така свещениците запазват своята власт и след смъртта, оставайки си свещеници. Знаете ли това? Ето защо е много важно да се знае какво да правим, в случай че нямаме наблизо свещеник. В същото време обаче трябва и сами да молим Бога Той да ни прости греховете.


                                               Път към небето

          И така, издигайки се към небесата, непрестанно се молете на Бога. Старайте се с бесовете да не разговаряте, нека вашият Ангел-пазител да разговаря с тях, а вие молете Бога за опрощение. Видите ли някой грях (при преминаването на митарствата, б.р.) – молете се за опрощение.

Помнете, че не всички грехове, които бесовете ще назовават, ще са ваши. Не забравяйте, че бесовете са лъжци. Те ще се опитат да ви вменят чужди грехове!

В този момент паметта се реставрира и трябва да молим Бога Той да я обнови, казвайки: "Господи, прости ми, аз се надявах на Тебе, на Твоята кръв се надявам, Господи, на Твоята надежда, на Тебе се надявам, Господи". Защото надеждата на Божието милосърдие помага. Още по-добре е да си спомняме и една Дева, която наричаме Нерушима стена. Знаете как се нарича тя, нали? Богородица Дева Мария.

Помнете, че Тя действително е Стена нерушима, която защитава хората.

Има една великолепна книга, която се казва "Невероятно за мнозина, но истински случай".  Може би някои от вас да са я чели. Един човек на име Икскул К. починал и за тридесет и шест часа бил на онзи свят. Него го защитила Божията майка и го върнала обратно. Затова тук, на земята, не забравяйте да се обръщате към Бога и Неговата Пречиста Майка, към Ангела-хранител и да живеете близо до своя Ангел-хранител (тоест, в съгласие с него, с Божиите повели, б.р.).

Помнете:  трябва да имате с ангела си пазител уредени и добри отношения. Надявам се, че те вече са такива. Не забравяйте да му благодарите, да го поздравите в деня на неговия празник. Кога е празникът на Ангела-пазител? На осми ноември. "Благодаря ти, Ангеле-хранителю, благодаря ти много, че ми помагаш".

     –  Молебен само към Господ Иисус Христос ли можем да записваме?

Не само, може и към Ангела-хранител.
Може и към светиите, например, пише се така: "Молебен към св. Ксения Петербургска". Благодарствени молебени обаче се служат само на Бога, ако искате да поблагодарите на светията, просто запишете молебен към него.

Но какво правим по-нататък? Ето, издигате се във въздуха. Какво се случва с човека, който не е преминал митарствата? Вземат го под мишница и го повличат в ада, който описах, в страната на вечната сянка. Там човека не се мъчи, в смисъл, че не получава огнено възмездие, а се намира в очакване на наказанието.  Но мъка той има, само че мъка не от бъдещото наказание, а от неудовлетворените желания. Помните ли богаташа от притчата с Лазар, от какво се е мъчил той? Кой член на тялото му е страдал най-много? Езикът. А защо? Защото той е свикнал да получава наслаждение чрез езика си, затова при него езикът му се измъчвал. Разбирате ли? Ето и хората от какво се мъчат! От неудовлетворените желания. Страстите изгарят тези хора. Ето в това именно се изразяват адските мъчения – хората са изгаряни от страстите си.

Помнете, че адът – това е предначалото на наказанието, а не самото наказание. Този огън, който хората виждат в ада, това е отблясък на бъдещия пламък, който ще бъде в огнения ден след свършека на света, защото в ада още няма възмездие, така както в рая още няма пълна награда.

Ако човек е преминал митарствата, то той пристига пред вратите на Рая. Посреща го, разбира се, св. апостол Петър, у когото се намират ключовете на Рая (Мат. 16:19). Той е обещал в своето послание, че и по-нататък, след смъртта си, ще се грижи ние да не забравяме неговото учение: "Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това" (2 Петр. 1:15). Ето, той и изпълнява своето обещание – пита ви доколко познавате учението му.

Как се проверяват хората, които влизат в Рая? По това дали приличат на Христос, или не. Както казва св. Симеон Богослов, ако човек прилича на Христос по душа, то той ще отиде в Рая. Раят – това е най-прекрасната градина, място на зеленина, вечна пролет. Това е истинска физическа градина, но в която всяка тревичка е изпълнена със смисъл. Може да се каже, че Раят е по-реален от земята. Той е по-плътен от земята.  Ако адът е по-малко плътно пространство от земята и е по-малко реален от нея, то Раят е по-реален от земята. Раят – това е място на очакване и израстване на душите.

Ще разкажем сега последното за митарствата. Често се случва хората да се издигат по митарствата, а сатаната да се опитва да ги подмами. По какъв начин? Той се явява във вид на ангел на светлината, опитва се да се представи за добър ангел. Затова, когато вие видите ангела-хранител, преди всичко кажете: "Я сега ти прослави Иисуса Христа и се прекръсти". Непременно поискайте това, за да не попаднете на някое рогато тварище под вид на ангел. "Всеки дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста" (1 Йоан. 4:3).

Веднъж на стареца Паисий Светогорец се явила св. Евтимия Всехвална, а той и казва: "Я се прекръсти и направи земен поклон". тя се прекръстила и направила земен поклон. той казва: "Добре, радвам се, че си дошла". Ето, това е правилния подход. Ето, вие сте умрели и сте видели свети ангел, и веднага трябва да му кажете направо: "Ти кой си? Прославяш ли Иисуса Христа?" Непременно да проведете разпит с този въпрос. Иначе ще попаднете не в тези ръце, в които трябва. Това е крайно опасно, с такива неща не бива да се играе.

       – Колко продължава най-дългото издигане?
       – Не е известно. Марк Фрачески бил задържан час заради тщеславие. Но чест, ако те задържат на митарствата, то не след дълго обикновено започват да те тласкат надолу.

Ако човека го задържат на митарствата, то е необходимо да се молим на Бога и е важно на земята да има хора, които да ви помогнат да попаднете на небето.

А как да направим това? Има един користен способ. За него говори забележителната притча на Христос Спасителя. Вие помните онази притча от Светото Евангелие, от която някои се съблазняват – тази за неверния домоуправител. А там направо а казано: "Придобийте си приятели с неправедно богатство, та кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните жилища" (Лука. 16:9).  Тоест подкупвайте хора да се молят за вас в онзи момент, когато вие сами вече нищо няма да можете да направите. Как да разпоредим времето си преди смъртта? Може пари да раздадеш на хората, да ги помолиш и даже да ги заставиш те да се молят за тебе.

Също така нужно е да правим за другите и незаслужени от тях добри дела. Те на вас са ви сторили някаква гадост, а вие им отвръщайте с добро дело. По такъв начин вие си купувате вечна кръв, в буквалния смисъл. Затова именно говори и притчата: трябва да има хора, които да са ви задължени. Старайте се да имате колкото може повече задължени към вас хора, в смисъл – те да са длъжни да се помолят за вас. Затова използвайте и финанси, и добри дела – каквото можете. Надявам се, че разбирате! Вземете дума от всеки, че ще се моли за вас, вземете клетви, не се притеснявайте, за да имате добра подкрепа.

Помните ли как е при неверния управител? Когато изнемогнеш, какво ще правиш? "Да копая не мога, да прося, срамувам се" (Лука. 16:3) – приготвяш се и командваш. Затова, собствено, защо строя храм? Имам всъщност користен интерес: всеки път на Великия вход кого споменават? Ктиторите на храма, "Блаженых и приснопамятных создателей святаго храма сего". На всяка ектения ги споменават. Ето, именно такива користни интереси и вие трябва да имате. Разбирате ли? Старайте се не само да записвате служби, но се старайте и да правите, тухлички да слагате, и т.н.

Казват, че користолюбието не е нужно. Това не е вярно. То може да потрябва, но само на нужното място, за да ни помогне във вечността, и на митарствата особено много помага.

Сега да видим какво се случва, след като човек е стигнал вече до митарствата. Той преминава през тях. Надявам се, че вие сте ги преминали благополучно. Ако не, то помнете: човекът, който е попаднал в ада, може да бъде измолен от там при едно условие – че е пазил неповредена вярата в Отец, Син и Свети Дух. Ако той не е вярвал в Светата Троица, то да го измолим от там е невъзможно.

      – Как можем да узнаем къде е човекът – в ада или в рая?

Има случаи, когато Господ допуска видения (до близък или познат на починалия, б.р.), или по време на молитва за него човек чувства нещо недобро, защото по време на молитва нашите души (макар и през бездни разстояния, б.р.) общуват чрез Христос. Затова, между другото, оз лично считам, че е много добре да се причестяваме на родителските съботи (Задушниците), защото тогава особено много се поменават починалите.

Само, разбира се, трябва да се изповядате по-рано, петък привечер, а не в самия ден събота, защото тогава в храма идват множество хора и да се прави изповед е почти невъзможно.


                                                                 
                                                          Рай

          Попаднали сте в Рая. Вие обаче трябва да помните как е описан райския път през митарствата.

Света Перпетуя видяла митарствата в следния вид: стои златна стълба от земята до небето, но тя е страшна, отстрани на тази стълба има ножове, а най-долното стъпало тя няма. Вместо стъпало, там беснее дракон. И тя видяла, че нейният съзатворник Сатир първо се приближил към тази стълба и поставил върху дракона тайнствен знак. Какъв е този знак? Кръст, разбира се. Драконът веднага се успокоил и замълчал. Сатир стъпил върху него и продължил нагоре по стълбата, но гледал само към върха. Защо именно ножове? Защото, който погледне настрани, се порязва, затова по време на митарствата трябва да се гледа само нагоре.

След това и тя тръгнала след него, направила на дракона тайния знак, тръгнала нагоре и после влязла в Рая. Там я посрещнал един Велик Пастир, около Когото летели пламенни духове и Му пеели удивителен химн – Иисус Христос я целунал и казал: "Приветствам те. Ти, дъще моя, накрая си дойде у дома".

Ако вие не сте имали достатъчно издигнати размисли, то вие няма да видите целия Рай. Старайте се преди смъртта си да се подготвите по-добре, за да се издигнете по-нависоко, защото в Рая има различни места.

От деветия до четиридесетия ден обикновено показват на душата местата за мъчения в ада, за да се знае какво ни очаква там. И накрая, на четиридесетия ден, човек застава пред лицето на Бога, покланя Му се и получава указание къде ще се намира до момента на съда.

Ако хората през живота си не са се борили със страстите, то в ада страстите ще прогресират и душите им ще се разлагат още повече. Но ако волята им е била някак неутрална, или по-скоро е скланяла към Бога, то Бог може да изведе такива хора от ада.

В рая хората също продължават да се развива Някои си мислят: "А с какво ще се занимаваме там?"  Душата продължава да разраства от това място, на което се е оказала. В Рая хората отначало се намират в покой.

Помните ли какво четохме в Апокалипсиса миналия четвъртък: "Видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха; и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те" (Откр. 6:9-11).

На небето хората възрастват, грижат се за земята, те знаят какво се случва тук и животът им става по-силен, отколкото нашия. Интересно, какво се получава: душата на светията е по-реална, отколкото тялото, тя е повече наситена с реалност. Разбирате ли? Раят е по-плътна реалност, отколкото земята, и жителите му са повече наситени с реалност, макар още да се намират в безтелесен вид. Но, намирайки се в състояние без тела, те още не може да получат пълното наслаждение (което ги очаква в деня на Откровението, Съдния ден1 б.р.). Те получават награда само в тази мяра, която могат да получат, намирайки се в безтелесно състояние. Душите в Рая си отдъхват, научавайки се на тайните Божии.

В рая има и някои игри. Вие, може би, не знаете за това? А ето, че в житието на св. Перпетуя е направо казано, че има някои духовни игри, духовни радости. Хората постепенно се приучават на Божията светлина. Вкусвайки от райските плодове, човек постепенно започва да привиква към божествената светлина. Раят в известен смисъл – това е висш институт.  Защо раят е част от земята?  Защото ако земята е школа, то в Рая попадаш, само ако си вземеш изпитите. Какво са митарства? Това са приемните изпити за висш институт, където човек се научава да живее в присъствието на Създателя.

В рая има множество различни места. Ето едно интересно описание.  Свети Андрей, юродив ради Христа, бил грабнат в Рая и видял, че в центъра на Рая стои огромен светещ Кръст и, накрая, застава пред някаква завеса, зад която се намира самото Царство Божие, разположено по-високо от всички небеса.

Веднъж един човек, ученик на св. Йоан Златоуст, бил грабнат в Рая и не намерил там Златоуст. Той много се разстроил. Ангелът го попитал: "Защо се натъжи, никой не си е тръгвал оттук опечален". А човекът му отговорил: "Мечтаех да видя тук Йоан, но него тук го няма". На това Ангелът отвърнал: "А, ти търсиш Йоан, проповедника на Словото Божие. Ти не можеш да го видиш, той е там, където е Бог".

Има хора, които дотолкова са се подготвили на земята, че се издигат по-високо от Рая. Например св. апостол Павел. Той се намира вече с Христос, както и сам предсказал това в посланието си до Филипяни. Например, в Рая в плът се намира св. пророк Илия и Енох. Свети апостол Павел и някои други светии се издигат по-високо, високо в Небесата.

Ние имаме една Свята жена, която вече е получила пълнотата на блаженството. Единствената Свята, Която е получила пълнотата на наградата преди Страшния съд – това е Пресвета Богородица. Защо? Защото Тя е възкръснала в плът.  Защо Успение Богородично е толкова велик празник? Защото това е денят на прославлението на Втория измежду човеците, който е достигнал вече пълното, абсолютно прославление, което за всички останали ще се състои в Съдния ден. Но Тя често не е в Рая. Хората говорят, че не могат да я заварят там. Тя много често се явява на земята.

Има едно много древно предание, според което Пресвета Богородица слиза на земята по време на пеенето на нейната песен "Величить душо моя Господа". Затова всеки ден в храма се изпълнява това песнопение, което обозначава невидимото явяване на Божията майка. А Тя идва и гледа как пеят хората. На тези, които не пеят, Тя нищо не дава. а тези, които пеят, тя ги оглежда: със сърце ли пеят, или механично. и в зависимост от това Пресвета Богородица им дава награда. Тя действително е бърза помощница на всички.


                                     Всеобщото възкресение

          И така, броят на хората в Рая постепенно се увеличава. Това ще продължи до самия свършек на света и Съдния ден. Когато се завърши числото на спасените, тогава небесата ще се свият като свитък и Христос ще дойде на земята заедно с всички ангели и всички светии; адът ще опустее, защото всички хора от там ще бъдат извикани, и ще настъпи денят на Възкресението. Ние с вас отново ще се върнем в гробовете; те ще се отворят и нашите тела ще бъдат възкресени от Бога.

Помните страшния ден на пророк Йезекил, когато той видял кости, съединяващи се помежду си, покриващи се с кожа и мускули. А след това в тях влязъл дух (Йез. 37:7-10).

Именно така и ще бъде: нашите гробове ще разцъфтят от живот и ние ще излезем от гробовете в плът на възраст тридесет и три години, без очила, без бастуни, без патерици, без генетически недостатъци, и нашите тела с точност ще отразяват душите ни.

       – Откъде се знае, батюшка, че възрастта ни ще бъде на тридесет и три?

Свети апостол Павел казва: до тогава, докато всички не достигнем възрастта Христова (Еф. 4:13).

Ето, тогава ще настане най-страшното, а вие казвате – митарствата? Митарствата – това е само началото.

       – Ще стигне ли мястото за всички?

Ново небе ще има, нова земя, нова вселена. Нашата земя ще изгори и ще умре и ще бъде възкресена отново. И ето, тогава ще настъпи истинския живот, ще настъпи великият Съден ден, когато ние всички ще застанем пред лицето на Бога и ще дадем отговор за своите дела. Съвсем правилно ние с вас си спомняме за този велик отговор. Самото Слово Божие много повече акцентира на този велик Съден ден, отколкото на митарствата. Защо? Защото това е най-важното.
Митарствата – това са само встъпителните изпити на института.

А Съдния ден – това вече е решение за участта, абсолютно и завинаги, без право на апелация. Тогава ще бъде велико разделение: всички грешници след това в плът ще бъдат хвърлени във вечния огън, във външната тъмнина без Бога, и неумиращия червей ще ги изяжда постоянно, и мъченията им не ще свършат никога. Както ни казва Откровението на св. Йоан Богослов, "Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем..." (Откр. 14:11).

Праведниците ще влязат във вечния живот, ще живеят в нова Вселена, в Царството с Христос. Те ще бъдат богове по благодат. Ще бъдат обожени, ще достигнат върха на блаженството.

       – Те няма ли да са разстроени за своите роднини?

Родствените връзки приключват в момента на смъртта, както и всички брачни или плътски отношения. Ако родствениците идват при близките си (на гроба им, б.р.), то това не е по силата на родството, а по силата на душевната им връзка. И ако такава няма, те няма и да идват при тях. Разбирате, нали? "Ще бъдат двама на една постелка; единия ще вземат, другия ще оставят" (Лука. 18:34).

Господ е казал, че всеки отговаря само за себе си (срв. Йезекил, гл. 18). И пак, ако между венчани съпрузи има душевно и духовно родство, то ще си и остане, но не като мъж и жена, а като между две чеда Божии; и ако такова няма, няма и да го има.

Хората ще бъдат възкресени именно в тези тела, в които сега се намираме. И ето, тогава ще настъпи възмездието за греховете, тогава ще бъде дадена абсолютно пълната награда; тогава ще настъпи великото Царство, където няма да има повече ни смърт, ни тление. Както е казано, вечно веселие ще ги постигне; болести, печал и въздишки ще си отидат.

       – Какво ще бъде състоянието на човека в ада до Пришествието?

То е униние и предочакване на бъдещите мъчения. Разбира се, наличен е и неблагоприятния контакт с бесовете. Нищо хубаво няма в това общение. Всякакви приказки за тигани (на които се пържат грешниците, б.пр.) светата Църква нарича басни. Но има частица истина в тези басни. Каква? Че с каквото съгреши човек, с това и се наказва. В какъв смисъл?

Помните, че ние говорихме за богаташа. Неговият език бил привикнал към наслаждения и затова горял (Лука. 16:24). Ето в такъв смисъл, а не, че в ада има някакви горилни камери. А за след Съда може и да не се вълнувате: дяволът повече няма да ви мъчи. Дяволът, както всички грешници, ще бъде свързан за ръцете и краката. Той ще се намира в постоянна вечна самота. Не дай, Боже, да се окажем там. В тази вечна самота, абсолютна самота.

Свети Макарий Велики, когато му разказвали за мъченията, чувал следното: "За нас е велика радост да видим лицето на друг човек" (това се случило, когато св. Макарий се молил за починалите), я в ада никого не ще видим в очакване на бъдещите мъчения, геената и мъките.

В Рая няма неправедни. а праведността – тя е напълно достъпна. Повтарям: светостта, праведността са достъпни за тези, които вярват в Светата Троица и са кръстени.


                                                   Посмъртие

          Темата за живата и смъртта действително е вечна. В самото начало на тази книга вече си поставихме някои изключително важни въпроси:  какво да правим, за да се подготвим както е потребно за смъртта? Как да подходим в момента на умиране, как да постъпим след смърт-та? Сега ще се опитаме да се докоснем до такава мистериозна тема като темата за посмъртието. Длъжни сме да осъзнаем, че след смъртта си човек напуска единствено живота в тялото, я душата се пренася в друг свят, както ни е казал Господ:  "И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената" (Мат. 10:28).

Участта на душата и тялото се определят не от дявола, както някои са склонни да мислят, а само от Господа Бога, Който със Своите справедливи присъди има власт да осъди човека в геената.

Смъртта – това е отделяне на душата от тялото. Но какво всъщност е душата? Мнозина считат, че душата е нещо непостоянно, загадъчно, само че на практика нещата са далеч по-прости.

Душата – това е жива и безтелесна същност, притежаваща ум, воля и способност да чувства. Ето защо, когато се каже на някого: "душа липсва у тебе", това означава, че той е безумен, безчувствен и слабохарактерен. Душата оживява тялото и в този смисъл тя, естествено, има някакъв облик, сходен с този на нашето тяло. Тя поема върху себе си като някакъв вид печат нашето телесно естество. и самото ни тяло в известен смисъл има сродство с душата ни, защото във вечността по волята на Всемогъщия Бог ни е отредено да живеем заедно със своето тяло. В деня на Страшния съд ние ще бъдем върнати в нашите тела и именно в тяло ще живеем вечно или в Царството Божие, или в огнената геена.

Няма да обсъждаме най-далечното посмъртие – това, което ни очаква слее края на времената. Тук ще се спрем само върху една сравнително обичайна тема, а именно – какво очаква душата на човека след излизането ѝ от тялото, но само до момента преди да се върне заедно с Христа на грешната земя. Ще намираме опорни точки и в Свещеното Писание, и в редица видения, за които ни свидетелства Преданието.

Навярно сте слушали множество разкази за митарствата, очакващи човека непосредствено след смъртта му. За тях са ни дадени ясни описания и в Свещеното Писание, и в Преданието н Църквата.

Апостол Павел пише, че сме длъжни да приемем Божието всеоръжие, за да се възпротивим в лош ден,  "защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духовен на злобата" (Еф. 6:12).

Тук недвусмислено е споменат за съществуването на един специфичен участък над земята – това, което наричаме "въздушно пространство". То е мястото, където е разположено главното седалище на дяволското царство. Сигурно сте слушали някои хора да употребяват израза: "У Бога – Царство, а у дявола – демокрация", но в действителност нещата съвсем не са такива, защото у дявола е налице абсолютно, свръхжестоко тиранство, или дяволско тиранство, което го прави цар и деспот, безсъвестен мъчител на всички човеци, попадащи под негова власт.

Преподобни Антоний Велики разказал веднъж как цяла една година се молел на Бога да му открие мястото на праведниците и мястото на грешниците. Неговите слова били издадени в сборник със светоотечески поучения, озаглавен "Лавсаик", от който се чете през великия пост.  "И видях един черен великан с такива размери, че достигаше чак до облаците – обяснява преподобният, – а ръцете му бяха опънати на небето. Под него се разстилаше езеро, голямо като море. Душите пък видях да летят нагоре като птици. Всички, които стигаха до над главата на великана, се спасяваха; а които той улучваше с ръце, падаха в езерото. Един глас ми рече:  "Душите, които летят по-високо, са на праведните, спасяващи се в рая; а другите биват хвърляни в ада, задето са се водили подир похотите на плътта и са били злопаметни" ("Лавсаик").

Именно това е най-страшното, защото мнозина смятат, че злопаметството е незначителен грях, а има и такива, които даже намират оправдания за него, приемайки го като борба за налагане на справедливост.

Помнете, че такава борба в очите на Бога е нещо, което завършва като полет надолу с главата, право в бездната.

Един мой познат свещеник сънувал свой познат, който не бил живял особено праведен живот – видял го как се спуска надолу по една безкрайна стълба. Представете си само протърканата, боядисана в странни цветове стълба, типична за обществените здания на съветската власт. Не зная доколко достоверно е било това видение, но видението действително изглежда много автентично. Безконечно да се спускаш по тези еднообразни стъпала – същински кошмар. Същото това страховито състояние се получава при човек, който е умрял неподготвен и не е преминал през изпитанията на митарствата.

Но какво се получава при митарствата? Някои смятат, че при митарствата бесовете сплашват душата на човека, както това е описано във виденията на блажена Теодора от житието на св. Василий Нови, само че не тази е пълната истина. Бесовете действително сплашват хората, но само такива от тях, които са водили църковен живот. Ако човек не е водил църковен живот, но все пак бил кръстен,  вярвал в Бога, тогава след смъртта дяволът не сплашва такъв човек, а го съблазнява. Защото в крайна сметка кръстените имат своя печат Божий, но на сатаната му е необходима да ги привлече по някакъв начин към себе си – нещо, за което ни говори св. Теофан Затворник в своето тълкуване на Пс. 118.

Какво би сторил дявола с хора, които, да речем, са се отдали на чревоугодие? Нима ще ги сплашва с нещо? Съвсем не, той ще им покаже пищни трапези, отрупани с какви ли не ястия, и душата на човека ще излезе, ще се втурне право натам. Ще се втурне не към Бога, а към онова, на което е привикнала, и именно тук ще успеят да я похитят. Това ще бъде последното изкушение. Човек се хваща на същата оная въдица, която сам си е избрал, и така любимата му страст ще го погуби.

И обратно, човек, устремен към Бога, се издига по необикновената стълба, описвана многократно от светиите. В навечерието на всички Богородични празници по време на всенощните бдения звучи откъс от Свещеното Писание, описващ видението на старозаветния пророк Иаков (срв. Бит. 28:12-16).

Иаков заспал на пътя, след като избягал от своя брат, и видял сън: стълба изправена на земята, а върхът ѝ достигал до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. Тази стълба, водеща действително към небесата, понастоящем е достъпна не само за ангели, но и за човеци. По нея се издигат човеци, чийто сърца са устремени нагоре, към висините, към необятната шир (както за това се пее и в литургическия възглас "устремили сърцата си към небесата").

Съществува един много интересен и древен християнски празник, посветен на св. мъченица Перпетуя и пострадалите с нея. Паметта ѝ се почита на 14-ти февруари по нов стил, в навечерието на Сретение Господне.

Перпетуя била млада жена на 23 години. Наскоро омъжена, тя пребивавала сред оглашените и се подготвяла за тайнството Кръщение. Имала съвсем малко, все още неотбито от майчината гръд детенце.

В същите тези дни императорът издал указ, според който всеки, готвещ се за Кръщение, трябва да бъде арестуван и ако не се откаже от Христа, да получи съответното наказание. Така Перпетуя и някои други оглашени попаднали в затвора. С помощта на подкуп при тях проникнал свещеник, който в самия затвор извършил Кръщение над оглашените. (Тук виждаме, че имало случаи, когато християните не се притеснявали да дадат подкуп.) В затвора преп. Перпетуя си водила дневник, който останал съхранен до наши дни. Той приключва с деня непосредствено преди датата за изтърпяване на наказанието, според което тя и останалите християни получили присъда да бъдат оставени на милостта на зверовете. Затворниците били отведени по средата на една циркова арена и след като мъченически се преборили със сатаната, те се представили в Господа.

Но още докато била в тъмницата в името на Христа, Перпетуя получила откровения, които записвала в своя дневник. Един от пребиваващите в общата килия с нея новокръстен християнин – млад човек на име Сатир – ѝ казал: "Сестро, знам, че твоето дръзновение в Бога е велико, изпроси от Него, моля те, да ти открие чрез видение или по някакъв друг начин, дали ще бъдеш освободена, или ще бъдеш осъдена на смърт?"

Перпетуя отвърнала: "Аз много чест съвсем по детски съм се обръщала към Бога и Той никога не ме е оставил без отговор, винаги е откликвал на молбите ми, поради което мога уверено да ти кажа: утре ще разбереш какво ще се случи с нас".  След това тя пламенно се помолила на Бога и Той ѝ изпратил сънно видение. В съня си мъченицата видяла златна стълба, издигаща се на огромна височина, чак до небето, но толкова тясна, че по нея всички се изкачвали един подир друг. От двете си страни тази стълба била гъсто оградена с най-различни уреди и оръжия (както посочих това и по-горе): мечове, кинжали, триони, ножове, копия, стрели, бръсначи, насочени така, че изкачващият се бил принуден да гледа непрестанно нагоре, защото ако имал дързостта да се обърне, той щял да се среже и да падне.

В подножието на стълбата лежал огромен , ръмжащ дракон, готов да се нахвърли върху всеки, пожелал да поеме нагоре по тази стълба. Това бил дяволът, който не иска светците да се издигат към небесата. Сатир пръв достигнал върха на стълбата и се обърнал към мъченицата:  "Перпетуя, чакам те, само внимавай драконът да не те захапе".  Перпетуя му отговорила: "Аз не се боя от него. В името на Господа Иисуса Христа моето желание е да се справя докрай с изкачването на тая стълба". Тогава драконът, сякаш уплашен, отдръпнал от неясвоята разтворена уста, а тя положила крак върху първото стъпало и поела нагоре.  така стигнала чак до самия връх на стълбата, но за това, какво видяла там, ще ви разкажа малко по.нататък.

Истина, е значи, че когато човек се изкачва по стълбата, той получава помощ винаги  от тези, които сами се изкачват и спускат по нея. Знаем, че тази стълба на практика първоначално била предназначена за ангелите, които се изкачвали и спускали по нея. Христос е казал: "Отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески" (Йоан. 1:51).

Вярно е, че по тази стълба се изкачват хора и за това получават помощ от ангели. ангел-хранител и ангел-водител. За такъв ангел-водител ни е даден пряк пример в евангелската притча за богаташа и Лазар:  "Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово" (Лука. 16:22).

В онова време, за което ни говори Господ, "лоното Авраамово" се намирало, разбира се, също в ада, само че на по-особено място, отделено с огромна бездна от мястото за мъчения на грешниците. Защо се намирало в ада? Защото вследствие на факта, че хората били подчинени на греха, станало невъзможно в рая да попадне някой от смъртните. Впоследствие "лоното Авраамово" променило своето място и сега то е разположено в рая, поради което ние се молим душите на нашите умрели близки да се упокоят "в лоното Авраамово".

Какво се получава, ако човек не премине през митарствата? Той пропада в бездната – в мястото, наричано ад.

Какво всъщност е адът? Хората, четящи Свещеното Писание, понякога навярно си мислят, че адът е мястото за окончателното наказание. В Откровението на св. Йоан Богослов е казано, че смъртта и адът били хвърлени в страшно огнено езеро – "тази е втората смърт" (Откр. 20:14).

Адът не е даден като вечна участ на човека, той не е място, където човекът да пребивава навеки. Адът е нещо подобно на тъмница за предварително задържане, той е карцер на духовете, който се намира в подземното пространство – подземно в относителен смисъл на думата, но въпреки това можем да го определим като паралелно на това измерение.

Хората, пребиваващи там, търпят или не търпят мъчения в зависимост от своето духовно състояние. Но те така или иначе пребивават в тъмнина, нямат досег с Бога, поради което това място се нарича "ад". Основна характеристика на ада е тази, че то е мястото на откъсване от Бога. Ето защо там се разкриват всички порочни наклонности у човека. Тук ще дам отново за пример притчата за богаташа и бедния Лазар – при богаташа най-много страдал езикът. Но откъде език при безплътна душа?

Случва се човек, когато се почувства зле, да отиде да се наяде и напие или по някакъв друг начин да съгреши, при което "на душата му става по-леко": плътските удоволствия се превръщат за него в опора на душевния живот. Но ето, в даден момент идва краят, душата напуска тялото, само че тя е привикнала към плътските удоволствия, пък тялото вече го няма, и тогава започват страданията.

Някои поддържат тезата, че огънят, прогарящ душата на богаташа, това е огън, чието действие ще се съхрани до края на света. Неправилно е подобно тълкувание, защото ако беше така, щеше да бъде излишно и Възкресението, и Страшният съд. Все още нито светците са получили в пълнота своята награда, нито грешниците са получили в пълнота своето наказание. Светците очакват да посрещнат такива като нас! Именно за това пише апостол Павел: "Защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство" (Евр. 11:40).

Защо светците не могат да постигнат съвършенство без нас? Първо, те чакат да се присъединим към тях, и второ, човек може да получи блаженство само тогава, когато в пълнота се върне в образа си на човек. А човешкото същество – това е не просто душа, но душа, оживотворяваща тялото му. Защото душата без тяло няма за какво да получава награда. Тя може да изпитва радост или да страда, но не в пълна степен.

От какво са измъчвани душите в ада до идването на Възкресението?
Най-напред от изключително неприятното съжителство. В крайна сметка те пребивават там с тъмните, своенравни ангели на злото. Освен това са потопени в мрак, породен от липсата на съприкосновение с Бога, и изпитват страдание, че ги измъчва някакво неутолимо желание или неутолима страст.

За да стане по-ясна картината, нека вземе за пример себе си. Когато бяхме по-млади, ни беше по-леко да си доставяме удоволствия, радости. Малките деца изпитват радост от най-простите неща – при вида на сняг, например. А възрастните казват: "Ох , пак наваля сняг, пак". Или пък вали дъжд – момченца и момиченца тичат по площадката радостни, защото ги изпълва радост Божия.

Но с течение на възрастта ставаме някак по-мрачни, а когато остареят, нерядко хората стават досадни, конфликтни, трудно поносими и в крайна сметка стигат до живот в самота. Това е следствие от факта, че не са се борили със страстите. След смъртта ограниченията изчезват напълно и човек продължава да се развива в същата посока, в която се е развивал и приживе. Преданието ни предоставя слово на Господ Иисус Христос, които не са включени в новия завет: "В каквото те заваря, в това ще те съдя". 
Техния смисъл е очевиден : с течение на възрастта за човек ще става все по-трудно да се променя към по-добро, а след смъртта подобно нещо ще се окаже почти невъзможно.

Св. Петър Могила пише, че съгласно православното изповедание разказите за това, че в ада хората биват окачвани на куки и пържени на тигани са пълни измислици, неприемливи за Православната Църква. Тези измислици възникнали като опити да бъде описана реалността в ада. Когато се казва, че празнословеца го поставят да виси на езика си, се има предвид не това, че той буквално провисва на езика си, а че страданията ме произтичат именно от вследствие страстта на празнословието.

Но как демоните измъчват хората в ада?  Те просто издевателстват над човека – също както и приживе. В крайна сметка и в земния живот се случва хора да губят ума си от това, че непрекъснато слушат зли гласове в главата си. Това са гласове на демони, които ги подлагат на тормоз. Но ако тук тялото е някакво препятствие срещу преките бесовски атаки, то там пред злите духове няма никакви други пречки освен правдата на Бога, Който простира Своята сила и в тамошното пространство. Божието правосъдие и в ада задържа демоните, като не им позволява да измъчват човека повече, отколкото заслужава.

Известен е примерно един много интересен случай, когато св. Перпетуя, пребивавайки в молитва, видяла как нейния брат, който бил починал некръстен, стоял усамотен в някакво печално място. Редом до него се виждал прекрасен кладенец с кристално чиста вода, само че той нямал достъп до него. Но ето че по нейните молитви стигнал до кладенеца, напускайки даже това толкова печално място, напил се с вода, всичките му рани изчезнали освен една-единствена, която си останала върху него, и не могла да бъде изцелена: раната от първородния грях, незаличима чрез нищо друго освен чрез Светото Кръщение. И при все това молитвите на мъченицата облекчили неговото състояние.

Ние се молим даже за умрелите в грях, защото знаем, че молитвите на Църквата, а най-вече – евхаристийната жертва, имат особена сила. Свещеното Писание ни казва: "Кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очиства от всеки грях" (1 Йоан 1:7).

Ето защо винаги поменаваме покойните не само на панахида, но и на Божествените литургии. Знаете, че когато армия войници премине пешком по мост, нищо чудно той да не издържи под тежестта им, по същия начин и когато Църквата възнася своите съборни молитви, "мостът" на дявола би могъл да се разруши. Вражеските сили биват унищожавани чрез силата на църковните молитви, евхаристийната жертва може даже да изтръгне човек от ада, при условие че той сам желае това.

Ако някой е бил упорит противник на Бога, тогава никаква молитва не ще може да му помогне. Към категорията на такива хора се числят крайните безбожници, сектантите, разколниците и освен това онези, които са умрели в състояние на смъртен грях. Примерно, ако някой бандит е загинал по време на "схватка", тогава Църквата не поменава такъв човек.

Отделно трябва да кажем няколко думи за магьосниците. Главния грях на магьосника се изразява в неговата изопачена вяра в Бога, което е причина той да не отдава дължимата почит на творението. Магьосничеството – това не е нищо друго, освен една крайна форма на ерес. Църквата не се моли за магьосниците, но става дума за тези, които откровено, съзнателно казват за себе си: "Аз съм магьосник", а не за тези, които само ни изглеждат такива.

Как биха могли хората да се освободят от ада? По никакъв друг начин, освен по молитвите на светиите, по молитвите на Църквата, чрез силата на Христовата жертва. Тогава Ангел Божий може по волята на Христа да изведе човек от ада, защото именно в ръцете на Господа са ключовете от одо и смъртта. Както ни казва Свещеното Писание: "Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда" (1 Цар. 2:6).

В молитвата за Петдесетница може да чуем, че Бог ни изпраща от този свят в немощ, за да ни въздигне в сила. Човекът, пропадащ в преизподнята, става все по-слаб, но ако има на земята кой да се моли за него, тогава той ще излезе от ада, изпълнен със сила.

Появява се въпросът: къде тук е справедливостта? Защо тези, за които има кой да се моли, излизат от преизподнята, а други, за които не е имало кой да се моли, не се сдобиват със същата участ? На практика въпросът съдържа по-друг смисъл: защо за някои има хора, които да се молят за тях, а за други няма такива?

В Евангелието Господ ни разказва една интересна притча за неверния пристойник.

Живял един пристойник, когото заловили в измама. Господарят му решил да направи проверка как този човек си върши работата и това докарало пристойника до ужас: "Ами сега, как да постъпя, какво ще се случи с мен?" Тогава повикал длъжниците на своя господар и решил: "Мен ме хванаха, че мамя, вече няма какво да губя. Може пък, като помогна на тези хора, те след това да ми се отплатят за доброто с добро".  Взел списъка с длъжниците и опростил по-голямата част от дълговете им.
"Придобийте си приятели с неправедно богатство – казва ни Господ в края на притчата, – та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища" (срв. Лука. 16:1-9).

Неверният пристойник е образът на всеки един от нас. Ние сме грешници, ние сме човеци, стигнали до падение пред Бога, как тогава трябва да постъпим? Можем, естествено, просто да изпаднем в униние и да си кажем: "Ами, това е – заслужил съм си го." Но можем и просто да си "купим" приятели. Не в буквални смисъл на думата, разбира се, а като развием добри отношения, като проявим състрадание, или дарим помощ в тежки моменти. И тогава ще има кой да се моли за нас след смъртта ни. Защото в крайна сметка, ако след смъртта на някого не остане нито един човек, който да се моли за него, това обикновено означава, че приживе той е отблъснал от себе си всички добросърдечни хора. Приживе той не е обичал никого, но и сам не е бил обичан от никого, вследствие на което се получава така, че "нещо започва да възпира" Божията благодат. Ето защо, когато човек вижда, че старостта напредва, а той е изолиран и самотен, трябва да осъзнае, че това е лош признак и че е нужно спешно да промени положението.

И така, когато по воля Божия и по молитвите на Църквата човек бива изведен от преизподнята, той попада в рая. Тук пак ще повторя, че раят – това не е Царството Божие, защото понастоящем то е достъпно едва отчасти, и то в Църквата. За нас се открива само раят – "Божият университет". Раят – това е най-възвишената, най-превъзходната част от нашия свят.

Изначално, земята включвала в себе си рая – същата онази дивна градина, в която живеели нашите праотци, Адам и Ева. Но Бог го отместил извън пределите на нашия свят и огнен меч застанал като преграда между него и цялата останала земя, херувими се изправили на стража пред рая, за да няма никой достъп до Дървото на живота. Не е дадено раят да пребъде вечно – заедно с Иисус Христос неговите обитатели ще се върнат на земята, ще се съединят с телата си и ще влязат във вечното Царство.

И все пак какво по своята същност представлява раят? В житието на мъченица Доротея се казва: "В рая винаги е пролет, там плодоносни благоуханни дървета неспирно изпълват със своя аромат пространството на всички обители на рая, там пеят ангелски хорове и цъфтят рози и маслини".

Мъченица Перпетуя също получила видение за рая и по сходен начин описва неговия образ: "Тези, които се бяха изкачили до самия връх, ги видях в просторна градина, а сред тях имаше достолепен Старец с бели като сняг коси, окръжен от безчислено множество човеци, облечени в бяло. Там имаше и едно огромно стадо овци, които Той доеше. Когато ме видя, Той ми каза: "Дъще Моя, благословено да е твоето идване тук", след което ми даде да пия от издоеното мляко. Полагайки ръце на гърдите си, аз благоговейно вкусих от него, при което всички присъстващи издигнаха глас: "Амин".

Беловласият Старец от видението – това е Самият Иисус Христос, Спасителят, добрият Пастир. Белите коси са символ на факта, че Господ е роден преди всички времена, а в изобразения момент Той предоставя на мъченицата да вкуси от някакво небесно мляко. Това е тайнствената райска храна, за която неведнъж можете да чуете по време на богослуженията. В настоящия свят млякото полага началото на физическото захранване, отрастването на човека. По такъв начин и новороденият в Царството първо отпива небесно мляко, а по-нататък бива укрепван със силите на вечността.  "При този звук аз се пробудих – така мъченицата продължава своя разказ. – И почувствах как в устата ми има нещо действително необяснимо сладостно. Още при първата ми среща с моя брат аз му разказах за съня си, вследствие на което ние и двамата стигнахме до заключението, че ни предстои мъченическа кончина."

Вечерта преди да изтърпи присъдата мъченицата получила още едно откровение. Видяла как я водят през подземни коридори и вече наближават цирка. Само че когато излязла на повърхността, тя забелязала, че циркът е изпълнен не с човеци, а със сияещи духове. На съдийския стол седял прекрасен Младеж със златен венец в ръката, а насреща ѝ идвал грамаден черен великан с огнени червени очи, източени до облаците. И тогава Юношата казал: "Ако великанът победи Перпетуя, той ще получи разрешение да я убие. Ако ли обаче тя победи, ще ѝ бъде даден златен венец."

Мъченицата тръгнала към чудовището, но не могла да го доближи. Тогава тя направила кръстния знак и моментално се издигнала във въздуха. Издигайки се, нанесла удар на великана и той се свлякъл победен. Тогава всички ангели запели с радостни гласове, а Младежът целунал мъченицата и положил на главата ѝ златния венец. В този момент Перпетуя се събудила и осъзнала, че в цирка ѝ предстои да се бори не срещу хищни зверове, а срещу демони.

Бог изпратил видение за рая и на Сатир, който бил в една килия с Перпетуя. "Ние прекарахме немалко време в тъмницата преди да се сподобя с откровение. Видях как четирима ангели сякаш ни грабват от килията и ни понасят на изток, но така, че ние изобщо не чувствахме тяхното докосване... И когато вече се отделихме на доста солидно разстояние от земята, около нас засия някаква необикновена светлина и тогава аз казах на Перпетуя, която летеше недалеч от мен: "Е, мила сестрице, по всичко личи, че обещаното от Господа вече започва да получава изпълнение. И сега ние действително сме свидетели на Неговото изпълнено обещание."

Полетяхме още известно време и после се оказахме в прелестна градина, покрита с всевъзможни цветя: имаше рози, високи като кипариси и обкичени с множество цветове, бели и червени, провиснали на гъсти китки и люлеещи се от поривите на вятъра, отделяйки от себе си ефирни частици с неизразимо приятно благоухание. И ето, четирима ангели, още по-сияйни от онези, които ни съпроводиха до входа на градината, сякаш се удивиха от нашето пристигане и казаха на праведниците: "Вижте, вече и те пристигнаха." После ангелите се сбогуваха с нас и отлетяха, а ние започнахме да се разхождаме из градината, сред нейните разнообразни, великолепни цветни лехи. Там се срещнахме със Секунд, Сатурнина и Ротакс, които малко преди това бяха живи изгорени заради изповядването на вярата си в Иисус Христос, а също и с Квинт, който беше умрял от изтезания в тъмницата.

Ние започнахме да ги разпитваме за други мъченици, наши познати, но ангелите с кротък глас прекъснаха разговора ни и казаха: "Да тръгваме, защото трябва да преклоним глави и пред Господаря на това място." Преведоха ни през просторите на някакво великолепно пространство, изпълнено с неописуем покой. Той беше покрит сякаш от някаква тъкан, с прелестно слънчево сияние, самите му стени бяха едва ли не диаманти. В предверието на това място стояха четирима ангели, които облякоха в бели одеяния всекиго от нас и ни преведоха в друго пространство.
То беше още по-сияйно и от първото и в него се носеха сладчайши звуци, сред които се чуваше възклицанието: "Свят, свят, свят."

По средата му видяхме Човек с неописуема красота, ако изобщо можеше да бъде определен като човек. Той имаше дълги, снежно бели коси разстилащи се по раменете му във вълнообразна форма. Нозете му бяха скрити от погледите ни. От дясната и от лявата Му страна, на златни тронове, седяха двадесет и четирима възрастни духовници, а зад него се виждаха множество изправени хора. Когато ангелите ни отведоха към престола, озареният в светлина Мъж, който седеше там, ни прегърна и поздрави.

След това възрастните духовници ни посочиха места редом до себе си, като добавиха, че ако имаме желание, можем да се включим в разнообразните игри, с които си доставяха забавление на това прекрасно място. Тогава аз се обърнах към Перпетуя и казах: "Е скъпа сестрице, сега трябва да бъдеш доволна."  "Да, отвърна тя, да бъде благословен нашият Господ. знаеш ли, добави Перпетуя, в света аз бях весела и жизнерадостна по характер, но предишната ми радост няма нищо общо с тази, която ме изпълва тук. Сега усещам някаква неописуема наслада, която прониква в мен и достига буквално до вътрешността на костите ми."

Това било видението на Сатир. Двадесетте и четирима възрастни духовници, споменати от него, това са дванадесетте апостоли и дванадесетте старозаветни пророци, насядали около Бога подобно на свещеници пред лицето на Всемогъщия, а Човекът сред тях – Самият Господ Иисус Христос, Синът Божий.

Подобно описание на рая срещаме и у друг подвижник – свети Андрей юродив заради Христа. В неговото житие се разказва, че той също видял рая като място, изпълнено с великолепни растения. В рая се леели реки с кристални води, а в центъра ме бил разположен обвит в пламъци кръст, пред който се покланяли всички, преминаващи покрай него. Този кръст е новото Дърво на живота. Той очаква деня, в който ще бъде явен на цялото човечество като знак на вечната любов на Бога към хората.

Какво правят хората в рая? Те опознават Бога, виждат Бога, общуват с Божиите ангели, наслаждават се на небесната храна и се учат. Пребивават в радост и се учат как да живеят в още по-висша радост. Натрупването на все по-голяма радост у тях ще продължи да момента, в който достигнат пълнотата на блаженството. Не бива да забравяме , че в рая и в ада хората получават сведения за събитията в нашия свят. В рая – чрез помощта на Бога, а в ада – чрез новодошлите.

В Книга на пророк Иезекиил се казва, че адът – това е място, където мъртвите души лежат в някакви подобия на гробове и разговарят с новодошлите за това, което се случва в света на живите. Само най-ужасните от грешниците пребивават в самото дъно на преизподнята, сред вряща кал и червеи и не могат да разговарят с никого. За разлика от тях намиращите се в рая хора имат възможността чрез Бога – досущ като чрез огледало – да виждат всичко, което става на земята.

Житията на мъчениците ни показват колко много се отличават техните представи от тези на съвременните християни. В наши дни хората казват: "Какъв ужас, наближава времето на антихриста! Да пази Господ да не дойде скоро краят на света." А мъчениците с нетърпение възклицавали: "Кога най-после ще дойде краят на този свят?" Тази разлика се обуславя от факта, че мъчениците си представяли като свое отечество небето и желаели по-скоро да достигнат там. А съвременните хора виждат като свое родно място най-вече земята и това поражда у тях страх от мисълта за края на света и антихриста.

И така, виждаме, че раят в известен смисъл е материален, но при все това е пространство за човешките души. Доказателство за относително материалните белези на рая виждаме и в това, че на земята могат да достигнат плодове от него. Известно е, че св. мъченица Доротея предоставила на света три рози и три райски ябълки. Св Ефросин предал на св. Йоан три райски ябълки, изцеляващи всяка болест. Серафим Саровски угощавал посетителите със свежи райски малини.

Известни са и други подобни примери. Благочестивия подвижник от края на XIX Век, Николай Туров, обитател на Оптинската пустиня разказва, че в рая има някакви жилища, изградени сякаш от светлина. Той казвал, че ако трябва да го сравни с нещо земно, то раят по своето устройство наподобява скит в Оптинската пустиня. В оптинския скит всеки обитател си има жилище и градина, а в центъра на скита е разположен храм. По същия начин и в рая всеки си има свое жилище, а по средата е разположен Божият храм, където Той открива Себе Си на хората. По такъв начин праведниците обитават този ефирно материален свят и се готвят, очакват края на света, полагат грижи за нас.

Понякога хората често напускат рая – като например апостол Петър нерядко излизал от рая, за да следи доколко християните  следват учението Му. От житията ни е известно, че Андрей юродив заради Христа не открил в рая Богородица, а пък св. Прокъл Константинополски не открил там Йоан Златоуст, защото не успели да достигнат до съответната степен на висота.

Пребиваващите в рая постоянно възрастват в богообщението. Един светец от нашата съвременност, преп. Юстин Сръбски, е казал, че ап. Павел вече се е издигнал по-високо от серафимите. Покрити с Божия слава, светиите все повече и повече се обгръщат с тайната на богопознанието, но всички те са в очакване. Очакват края на времената.

В Свещеното писание има книга, изцяло посветена на последните събития от световната история – това е Откровението, или Апокалипсисът на св. Йоан Богослов. В тази книга ни е казано пряко и недвусмислено как ще настъпи краят на света: "Когато сне седмия печат, настана тишина на небето, около половин час. И видях седемте Ангели, които стояха пред Бога, и дадоха им се седем тръби. Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола. Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога. Ангелът взе кадилницата напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус. И седемте Ангели, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят" (Откр. 8:1-6).

В подножието на жертвеника се намират душите на мъчениците. Ангелът взе молитвите на мъчениците, принесени пред лицето на Бога, и така на земята именно по молитвите на мъчениците падат последните седем бедствия. Седем тръби, обозначаващи края на света, започват да тръбят, защото мъчениците най-сетне са измолили от Бога да сложи край на този поток от зло, обгръщащ цялата вселена.

По-нататък св. Йоан Богослов продължава:  "И видях: "Ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката – остър сърп. И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла. И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната.

И друг Ангел, също така с остър сърп, излезе от храма, който се намираше на небето. И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки: прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря. И Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв. И отъпкан биде линът вън от града, и Потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии"  (Откр. 14:14-20).

Седналият на облака е самият Син човечески, Господ Иисус Христос. Със сърпа на Своята ръка Той слага край на времето. И обира лозето за последния гняв Божий. Но защо от храма излиза ангел? Чия просба предава той? Просбата на мъчениците: мъчениците просят от Спасителя да приближи края на времената и Бог слага край на времената заради Своите избраници, и то не само живите от тях, но и тези, които вече се намират в рая.

И чашите на Божия гняв също по молитвите на светиите се свалят от жертвеника. Небесният храм се изпълнил с дим, което означава, че то Бога повече няма да бъде чута никаква друга молитва за опрощение на падналия свят. Не бива да се рисуват последните времена – това ще бъде пошло и вредно за християните, живеещи в последни времена.

Ще дойде пределния брой светии, предопределен от Бога. Съобразявайки се с нашата воля, Бог решава дали да бъдем спасени, или не – Той и преди това знае каква е нашата воля, към какво е склонна тя и дали ще пожелаем да живеем с Бога, или не. Ето защо, ако поискаме да живеем с Бога, тъй като спасението ни води именно Той, тогава Бог ще направи така, че всичко да бъде в наша помощ при следването на този път. И накрая, когато се изпълни броят на предварително известния за Бога брой избраници, Бог ще сложи край  времената, след което по волята на Небесния Отец Неговият Син Иисус ще се върне на земята.

Апостол Павел пише така в свое послание до една от християнските общности: "Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда" (1Сол. 4:13).

С тези свои думи апостол Павел забранява допускането на чрезмерна скръб за покойните души.

И по-нататък продължава: "Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите  в Иисуса Бог ще приведе с Него" (1Сол. 4:14).

Какво означава "да починеш в Иисус"? Това означава да умреш не само във вяра, но и в общение с Иисус Христос, което християните получават чрез тайнството Евхаристия. Тези хора Бог отново ще ги доведе на земята заедно с Иисус и тогава, по думите на св. Йоан Златоуст, самите небеса ще опустеят и изчезват. А всички ангели и всички блажени духове на светците ще слязат на земята заедно с Иисус Христос.

В книга Откровени се казва за великото войнство на Бога, което ще дойде да се сражава със злото. Заедно с това войнство ще се сражават и всички блажени създания, живеещи в небесата, и ще постигнат победа.

"Ние живите – пише апостол Павел, – които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите" (1Сол. 4:15).

Това означава, че хората, които ще доживеят до края на времената, ще се срещнат с Господа не по-рано от възкръсналите покойници, а едновременно с тях. Доживелите до този ден няма да минават през рая, а ще отидат направо в Царството Божие. Телата им няма да изчезнат, а ще се преобразят и уподобят на тялото на Възкръсналия Христос.

"Защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом"  (1Сол. 4:16) – казва Свещеното Писание. Пришествието на Господа ще бъде провъзгласено от глас на архангел, а краят на времената ще бъде възвестен от "тръба Божия".

Църковните камбани са нещо като символ на тази последна тръба. С нейния звук ще се прекрати потокът на времето и ще настъпи вечността. В един известен латински средновековен реквием, "Dies Irde" (Денят на Страшния съд), се пее така за тези велики събития: "Какъв ужас ще настане в ума, когато дойде вечният Съдия и пресее всичките дела".

Необикновеният звук на тръбата ще се разнесе над всички страни, в които мъртвите биват погребвани, ще призове всички към престола. Смъртта ще изчезне, ще затихне природата, когато трябва да се вдигне творението, за да даде отговор пред Съдията.

Ще бъде изнесена книга, в която е записано всичко – според изложеното в нея ще бъде съден светът.

И така, най-напред ще възкръснат мъртвите в Христа, или упокоилите се в Христа, т.е. православните християни, после ще възкръснат всички останали мъртъвци и накрая заедно с останалите живи на земята всички заедно ще се възрадват но срещата си с Господа.

Според Преданието Съдът Божи ще се извърши на конкретно място – в Йосафатовата долина, в близост до Йерусалим. На планината Елеон Бог ще заеме мястото Си на Съдия. Това действително ще бъде една дългоочаквана среща за християните. "И така винаги с Господа ще бъдем" (1Сол. 4:17) – казва апостол Павел. Сам Господ Иисус Христос обещава на всички ни:  "Но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме" (Йоан. 16:22).

Това са слова на велико утешение и надежда. Та нали в крайна сметка ще можем да се видим отново, да се срещнем със своите близки и роднини в сиянието на настъпващата вечна пролет и никой никога няма повече да ни раздели. И нали там е истинната ни родина, към която трябва да се стремим с цялото си сърце.