Ислямът и Православният възглед

     Св-к Даниил Сисоев


                                            За исляма

          Днес няма да говорим за това, какво въобще представлява ислямът.  Необходимо е, разбира се, да засегнем и тази тема, тъй като много хора въобще не знаят какво е това ислям, знаят нещо за традиционната религия, само за нещата, които говорят добре за нея...  Ще разкажем и затова, но също ще кажем и за тези особени течения и форми, които съществуват в днешно време, защото има много хора, които без да разбират реалното положение на нещата, започват да говорят:
 "Как така, ето мюсюлманите извършват атентати, всички там са терористи", или обратното:  "Никой от тях не е терорист, защото определен конкретен мюсюлманин не извършва атентати". Това е свързано с факта, че хората не знаят каква е вътрешната структура на ислямското общество, което на арабски се нарича "умма".  Ние можем да оценим точно това религиозно направление от православна гледна точка.

Първо, трябва да кажем какво представлява ислямът. Често, когато говорят за исляма, започват да говорят за него като за религия. Под думата "религия" подразбират някаква религиозна организация, църква или секта, където се събират хора, за да се помолят и да решат някакви духовни въпроси.

На практика това не е съвсем така. Ислямът в този смисъл е доста далеч от религията в нашите традиционни представи. Това е много важно да се помни, защото при нас разговорът често се оказва разговор между двама глухи.  Когато разговаряме с мюсюлмани, те ни говорят за едно, а ние на тях – за друго.  И не можем да разберем другия, защото влагаме съвършено различни разбирания в едни и същи думи.

Ето, неотдавна ми беше направено предложение от един добър човек да приема исляма и ми беше обяснено, защо този човек е приел исляма и защо това е правата вяра.  Този човек ми обясни, че ислямът е правата вяра, защото мюсюлманите не пиянстват, не приемат наркотици, всичките им момичета са девственици, не се допуска разврат и затова ислямът е много добра религия, единствената надежда на цялото прогресивно човечество.

Макар, че в действителност това не е вярно, тъй като например 80% от хероина, простете, се отглежда в земите на исляма...  Но по-важното е това, че тук религията се възприема като някакъв земен устройствен проект.  И това е една много характерна за исляма черта.  Ако разгледаме с вас ислямските интернет сайтове – islam.ru, например, или koran.ru, – ще забележим, че преобладаващото болшинство от представените там материали са материали за това, как да си устроим живота:  за източната кухня, източните пазари; какви са нормите на шариата относно дължината на брадата; нормите на шариата за дължината на панталоните или каквото друго там е необходимо – такива неща!

Това е някакъв опит за глобално устройство на света въз основа на авторитета на Бога.  В този смисъл исляма може да се сравни не толкова с Църквата – православна или католическа, а с такива проекти като национал-социалистическо и комунистическо строителство или съвременна глобализация .  Именно проект за създаване на някакво царство Божие на земята със земни средства под покрова на Господа Бога.

Освен това за мюсюлманина по принцип е немислимо разделянето на религията от политиката.  Много е важно да се разбере това.  Това е една от най-характерните черти на исляма.  Лесно е да си представим например, един православен християнин, живеещ в Америка, сред папуасите на Нова Гвинея, или пък живеещ сред самите мюсюлмани.  Т.е. Православието, което при това обхваща целия живот на човека, предполага, че човек може да съществува съвместно  с някакъв нееднороден за него ред.

Още повече, че за православните това състояние е нормално, защото ние знаем, че Царството Христово "не е от този свят", както е казал нашия Господ (Йоан 18:36).  Поради това православният християнин може да остане православен, дори да се намира антихристиянска обстановка.  За нас, разбира се, не е нормално, че има такава обстановка, но уви, това очевидно е неизбежното зло до края на света.  Както е казал свети Юстин Философ, "ние знаем, че Църквата ще бъде преследвана до края, докато Господ не се върне и не освободи всички нас". Поради това гонението за нас е нещо нормално.

Защо? Защото ние сме чуждо тяло, ние сме представители на Царството Божие на Земята.  Ние се чувстваме, ако щете и диверсанти, изпратени на чужда територия.  Поради това има и по-леки, или по-трудни ситуации, но за нас светът е мястото, където можем да съществуваме, без обаче при това да се надяваме, че ще превърнем този свят в Царството Божие със собствени сили.  Ние се надяваме, че Сам Бог ще се намеси и ще преправи цялата Вселена.

За исляма това не е така,  За исляма служенето на Бога се проявява основно чрез шариата, закона.  Този закон обхваща и религиозния живот на човека, и неговия душевен, духовен и телесен живот, и неговия обществен живот, регламентира живота в неговото семейство и във всичко останало.  Т.е. шариатът предполага някакъв глобален проект, за който най-интересното е това, че почти не включва Самия Господ Бог.  В това е най-кардиналната разлика с Православието:  ако в Православието всичко се случва със силата на Всемогъщия Господ, то в исляма Господ Бог е като въздухът.

Ще се опитам да обясня.  От гледна точка на исляма всички постъпки на човека или на ангела, или на атома, се извършват лично от Господа Бога, от Аллах.  Поради това възниква такова парадоксално явление, че човек е длъжен да прави всичко сам.  Поради това, че Бог е прекалено много намесен, се оказва, че почти не остава място  за свободата на човека.  Малкото късче свобода, която остава на човека – свободата на избора, представлява единственият инструмент, чрез който можем да направим нещо.  Това е парадокс, който изцяло определя мирогледа на мюсюлманите.

В този смисъл, човек може да направи всичко, дори да извърши терористичен акт и да смята, че това е добро дело.  Защо? Защото това го е направил Аллах – чрез него.  Но, от друга страна, той знае, че не може да очаква помощ от Аллаха.  Защо не може?  Защото Аллах прави всичко сам, а ти не можеш да искаш от него, защото си марионетка.  Ти имаш само едно мелко късче свобода на избора.

У Омар Хаям на тази тема е казано добре: "Играчът топката търкаля върху зелената трева.  По неговата воля само тя се премята презглава".  Ето така и ние се носим по полето на този свят, търкаляни от Аллах.  Възниква много странен опит да се построи Царството Божие на Земята без Бог, какъвто в действителност прави ислямът, заприличвайки на комунизма и национал-социализма.  Между другото, интересно е, че ислямските страни са приемали социализма много леко.  Много от съвременните ислямски държави са социалистически.  Сирия, Иракдо неотдавна, когато Саддам Хюсеин беше там.  Много ислямски страни са сътрудничели със Съветския Съюз.  Сътрудничеха си, не защото са им давали оръжие, а защото действително е съществувала някаква обща идеология.

Необходимо е да се каже, какво е това ислям.
От гледна точка на исляма, цялата Земя се дели на две части:  земя на мира и земя на войната.  Земята на мира, това е Земята, където действат законите на шариата.  Тези страни представляват земя на мира, където всички хора се подчиняват на законите на Аллах, а неподчиняващите се заемат определена ниша.  Така е съгласно шариата и Корана, на който се основава шариата.  Всички невярващи се делят на две категории: многобожници и "хора на Книгата".  Многобожниците са хора, които не признават авторитета на Свещеното Писание, не почитат Бога Създател, например : атеисти, будисти, индуисти, шаманисти и всички от този род.  Те подлежат на насилствено помохамеданчване или смъртно наказание, трети вариант за тях няма.  Хората на Писанието, които в Корана са определени като християни, юдеи, зороастрийци, имат право да съществуват.  На тях се предоставя почетното право на живот при условие, че не действат против исляма, не го критикуват, не проповядват и при това плащат ред налози – джизя (верски данък) и заедно с това имат определени ограничения:  християните са били задължени да носят кръстове на гърба си, да живеят в къщи не по-високи от един етаж, нямали право да яздят коне.  Имало и ред други ограничения, свързани с техния живот.

Джизя обикновено била 80% от дохода. При това, естествено, християнинът, бидейки гражданин второ качество, е бил подлаган на определени притеснения, но въпреки всичко животът му бил гарантиран.  Поради това е необходимо обективно да се признае, че не е съвсем коректно да се говори, че ислямът изисква унищожение на всички християни.

При това всячески се поощрява преминаването на човек в исляма.  Отчитайки, че свободата на човека не се цени много заради вероучителните положения (тях ще посочим по-долу), от тях произтича и това, че свободата на всеки човек може да бъде лесно сломена.  Както е казано в Корана: "на Него (Аллах – руд.) се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати" (Коран 3:83).  "По принуда" означава отсъствие на свобода, плен, робство.  И ето, заради това съществуват ред такива страшни изказвания, например: ако християнина, в присъствието на двама мюсюлмани изкаже желание да стане мюсюлманин, то той се смята за мюсюлманин и всеки опит в последствие да се откаже от това, води до смъртно наказание.

Защото от отказване от исляма се присъжда смърт или доживотен затвор.  Но обичайно никой не налага доживотен затвор, а в случаите, когато такова наказание е било налагано, са изключително редки.  Най-често се е налагало смъртно наказание – налага се и до днес.  Последният пример за наложено смъртно наказание за приемане на християнството е през 2005 година в Саудитска Арабия, когато наказаха един християнин от Филипините. В Йемен, през 2004 година, беше екзекутиран прелият Православие Георги.  Това са норми, които действат до ден днешен в страните на шариата.

Втората част от територията на нашата планета е земя на войната.  Втората част от територията на нашата планета е земя на войната. Земята на войната се дели на две части: земя на джихад и земя на помирение. Земята на война е земя, където на действат законите на шариата, т.е. това е обществото, което не е построено съгласно тези норми.  А се назовават земя на войната, защото тази територия трябва да бъде обърната в исляма. За тази цел е възприета практиката на свещената война – джихад, която има няколко форми.  Много е важно да се помни: джихад съществува и под формата на мисия, така наречения мирен джихад. 

Мисионерството на мюсюлманите се нарича джихад.  Това е чиста истина, джихад е мисия, но не само мисия. Под джихад може да се разбира и истинска война, и погроми, отравяне на водите в кладенците на противника. Според днешното тълкувание на редица мюсюлмански авторитети от Саудитска Арабия, така наречените уахабити, джихад представлява дори разпространението на наркотици.  Всъщност, разбираемо е защо хероинът се създава основно в Афганистан – защото разпространението на хероин се смята  като средство за отслабване силите на противника.  Като във всяка война – унищожаване на живата сила на противника.  Това е чиста военна тактика.

Както вече казах, земята на войната се разделя на две части.  Има земя на непосредствена война.  Земята на джихад, това е тази земя, което трябва да се унищожи по всякакъв начин, заради това, че определена държава противодейства по някакъв начин на исляма.  Срещу тези държави трябва да се води война по всякакви начини. В правилата на джихада всичко е предварително определено. Например, всички мъже и старци трябва да бъдат убивани, но жените и децата – не.

Жените и децата трябва да бъдат взимани в плен:  Жените трябва да бъдат превърнати в сексуални робини, а децата трябва да бъдат принудени да приемат исляма.  Съществуват специално разработени трактати за джихад (както и на руски език). Това са правила, приети в исляма от началото на VII век – от времето на Мохамед.

Земята на примирието е земя, където съществува ислям с някакво неислямско правителство въз основа на определен договор. Тоест на мюсюлманите е разрешено да живеят според шариата малко или много, но това общество, само по себе си, не е ислямско. . Ето това се нарича земя на примирие. Защо? Защото тези хора, по скоро, това общество, дава право на мюсюлманите да живеят съгласно шариата, но само по себе си то не е ислямско, не е нормално, то трябва да бъде унищожено, превърнато в ислямско, но при едно условие – при условие да не пострадат мюсюлмански те братя.

Поради това с него се сключва примирие до момента, когато обществото отслабне дотолкова, че да е възможно да бъде превърнато в ислямско. Такава е практиката на джихада и разбирането за мира на нашата планета от гледна точка на исляма.

По какъв начин човек става мюсюлманин?  Какво е необходимо за това?  Както православният човек не може да бъде православен, ако не вярва в Светата Троица, в Богочовека Христос, не вярва в сътворението на света, ако не е кръстен, не се причастява, така и в исляма съществуват определени явления, правила, които определят мюсюлманина като мюсюлманин.  Какви? Това са знаменитите, така наречени, пет стълба на исляма. Често те са бъркани с шестте основни положения на вярата, което в действителност е грешка.

Петте стълба на исляма са следните:  първият – това е шахада, който може би е по-важен от всички останали. Човек, който произнася шахада, т.е. изповядва вярата, се превръща в мюсюлманин, ако това е направено в присъствието на двама или четирима мюсюлмани (по-добре четирима, но минимумът е двама).

Съществуват цели интернет сайтове, където можеш да впишеш името си в определена графа „вероизповедание“, да натиснеш „приемам исляма“ и автоматично се смяташ за мюсюлманин. Защото се смята, че ти си изповядал своята вяра пред всички мюсюлмани, които се намират в интернет мрежата. Но всъщност шахада (шахид – този, който изповядва шахада, изповедник, мъченик, свидетел) е изповядване на това, че няма друг Бог, освен Аллах, и Мохамед е неговият пророк. Това е формулата, която се произнася на арабски език. Тя автоматично превръща човека в мюсюлманин.

След това е необходимо изповядване на другите четири стълба.

Вторият стълб е изпълнението на обреда преклонение – намаз. Третият – това е задължителният данък за бедните – закят. Обикновено това е 1/40 част от дохода, която се изплаща веднъж в годината по време на Рамадан. Четвъртият е спазването на поста по време на Рамадан и петият – поклонничество в Мека – хадж.

Много хора смятат, че шестият стълб на исляма, задължителен за всеки, е джихад. Но според строгото сунитско тълкувание джихад е задължителен само за тези страни, където има притеснения за исляма. Т.е. в земята на джихада. А на другите места джихад не е задължителен.

Как можем да се отнесем към тези стълбове, как можем да ги разберем от гледна точка на Православната Църква и от гледна точка на Истината?

       (1)       Първият стълб е изповядването на вярата, което, естествено, не се свежда само до изповедта „Няма друг Бог освен Аллах, и Мохамед е неговият пророк“, а включва в себе си така наречената акида. Тя съдържа първо това, че съществува Аллах – някакво същество, което не трябва да бъде наричано личност (това е важно да се помни!). Да се говори, че Аллах е личност от гледна точка на исляма е недопустимо.

Когато се състояли преговорите между римокатолическата църква и ислямската умма, възникнал въпросът може ли Аллах да бъде наричан личност. И било изяснено, че в арабския език не съществува термин, с който би могла да се опише тази дума. Нашата дума „личност“ се превежда на арабски език с термин, който едновременно означава „момче, хлапе“...  Затова да бъде преведен по този начин е фактически невъзможно, но и ние, разбира се, при това условие не бихме могли да я преведем.  Не можем да кажем, че Бог е момче, това е невъзможно. А други термини, които биха могли да опишат личното съществуване на Аллах, не съществуват.

Случвало ми се е да водя диспут с мюсюлмани, просто да разговарям с тях за живот...  Това лято, например, разговарях с един мюсюлманин в Турция и го попитах:  „Кой е Аллах за теб?“
Той отговори:  „За мен Аллах е някаква велика сила, далечна-далечна и непонятна-непонятна“.

Нито един мюсюлманин не знае кой е Аллах. Това всъщност е сила, която създава света, дава закони, сила, на която вярват всички , но която е фактически невъзможно да бъде позната.  В Корана има такива слова:  „Аллах увеличава препитанието, комуто пожелае от своите раби“(Коран 29:62). И се налага проклятие над юдеите и християните, които твърдят, че могат да бъдат деца Божии, могат да бъдат осиновени от Бога. И във връзка с това, разбира се, възниква такова отношение към Бога като към далечна сила, на която трябва да се покланяме, но за това кой е Той, ние почти нищо не знаем!

Съществува понятие за атрибутите на Аллах, които съществуват вечно с него.  Какво представляват тези атрибути? Атрибутите са не просто качества.  Това са някакви качества, които Аллах открива сам за себе си. Доколко те съответстват на неговата природа, е спорен въпрос.

В средновековния ислям е имало две школи:  едните казвали , че Аллах в действителност разкрива за себе си някои качества, свои собствени, от собствената му природа, а другите казвали, че на Аллах му е било угодно така да казва за себе си, а кой е той всъщност, не му се иска да казва.  Този въпрос в исляма е неразрешим, но въпреки това се смята, че познанието на тези атрибути е много важно. Тези атрибути са известни като 99 имена на Аллах.

Може би сте виждали, че при мюсюлманите често в колата висят мъниста като амулети, или че мюсюлманите често ходят със зелени мъниста? Те вървят, прехвърляйки тези мъниста, призовавайки всяко от имената на Аллах. При това то има по-скоро магическо значение, макар че в суфизма – мистическо направление в исляма, се смята, че по този начин човек възражда в себе си любовта към Аллах. Тук има някои елементи, които са взаимствани от християнството и в действителност са истинни.

Тези атрибути са противоположни. Един от атрибутите, например, са Любящ, Милостив, Милосърден, въпреки че не е казано, че той е Любов, а че обича само тези, които го обичат. Друг от атрибутите е, че той е Говорещ. Има, например, атрибути, че той е Тиранин, Автор на злото.  Тоест от гледна точка на исляма се смята, че Аллах е по-висш от доброто и злото, че той е причина и за доброто, и за злото.

Както е казано в Корана, „Но те не учеха никого (двата ангела Харут и Марут – ред.), докато и двамата не му кажат:  „Наистина, ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!“.  И (хората) и хората се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.

И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза.  И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот.“ (Коран 2:102).  Но той сам отклонява от пътя, когото поиска и връща в пътя, когото поиска. И доброто, и злото са от него.

Съществува хадис, който е приписван на Мохамед, където е казано:  „Когото Аллах напъти, той е на правия път. А когото остави в заблуда, тези са губещите“ (Коран 7:(78). Такава е тяхната съдба.

Според ислямските представи, след четиридесетият ден след зачеването на човек, архангел Джабраил се явява пред Аллах и пита какво точно е предназначението на младенеца. И Аллах му дава списъче с това, което му е предназначено. И в този момент, архангел Джабраил изпраща ангел, който да прикрепи към човека този списък, където са записани неговите добри и лоши дела, които той после ще извърши.

И освен това, там е написана съдбата на човека:  ще бъде гражданин на рая, или гражданин на ада, например. Всичко това съгласно ислямските представи, се прикрепва към човека в четиридесетия ден от неговото зачеване.

Някои от мюсюлманите – най-големите фундаменталисти, смятат, че Аллах е ограничен в пространството. „Знаменитите“ уахабити твърдят, че Аллах се премества. Той обикновено живее на седмото небе, а в нощта на Рамадан, в нощта на Откровението, той се спуска до първото небе, за да чуе по-добре словата на тези, които се молят.

Затова в нощта на Откровението е необходимо да се изкажат всички молитви към Аллах, защото той може и да ги чуе.

Ислямът категорично отрича триединството на Бога:  В Корана съществуват няколко сури, които са насочени срещу триединството. Но при това, интересно е, че ние също бихме могли да се съгласим с всяка от тези сури. Например, там е казано, че непростим грях вършат тези, които говорят, че Аллах е третият от трима, т.е. един от трима Богове.

Разбира се и ние сме напълно съгласни с това! Как е възможно да има три отделни Бога?! В Корана има такъв аят, където и казано, че Аллах пита Иисус:  „О, Иса, сине на Мариам, нима ти каза на хората:  „Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!“  Иисус му отговорил, че не е казал това (Коран 5:116).

Тоест представите на Мохамед за християнството са били изцяло превратни. И с тези проклятия, които Корана сипе към християните, сме напълно съгласни. На тези, които мислят така – ние, разбира се, също налагаме анатема. Как е възможно някой да се съгласи с това, че има три Бога? Къде биха се поместили те? В крайна сметка, Бог е вездесъщ.

И така, как бихме могли да се отнесем към въпроса за това, кой е Аллах, що за същество е той? Първо, има официално решение на събора на Вселенската църква – това е Константинополския събор от 1180г. – Събор за бога на Мохамед, на който било подчертано, че Аллах няма никакво отношение  към Бога от Библията.

Аллах е измислица нае Мохамед, която той създал, основавайки се на неправилно разбрани разкази от Стария и Новия Завет. Действително, ако се подходи формално, как е възможно да се отъждестви Аллах с Бога от Библията? Относно Бога е необходимо да съществуват някакви признаци на истинско божество.

Основните признаци на Божеството, разбира се, в учението на Мохамед относно Бога изчезват:  това е някаква далечна сила, чиито атрибути неясно как се съотнасят с него самия. Той между другото притежава още един атрибут – вечно съществуващия Коран! Смята се, че наред с Аллах, вечно съществува и Коранът, съществува съвместно с него!

По какъв начин той съществува с него е спорно. Някои казват, че пред Аллах вечно стои зелен трон, на който в подвързия от зелена мароканска кожа е поставен великолепният Коран, така наречената Книга-майка, спомената в Корана (Коран 43:43).  А архангел Джибраил копирал определена сура от Корана и я давал на Мохамед да я зазубри. По този начин Корана бил предаден на Земята. От къде мюсюлманите са разбрали какво е написано на зеления трон? Оказва се, че на зеления трон, като главно украшение, е написано „За Мохамед“. Но това от сферата на, така да се каже, неофициалното вероучение.

Независимо от това, догматът за съвместната вечност на Корана и Аллах действително съществува, и за нас това представлява свидетелство за отказа на мюсюлманите от единобожието, което те така яростно защитават. Оказва се, че съвместно съществуват някакви два вечни обекта.

Още повече, ако погледнем историята за създаването на текста на Корана, ще видим нещо много интересно:  проблемът е там, че Коранът наистина изобличава многобожието, но при това по много интересен начин. Той изобличава арабите, които почитали три богини като дъщери на Аллах:  „А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също – третото[божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него – женското?   Това тогава е несправедлив дележ. Те са само имена, които назовахте вие и предците ви. Аллах не им низпосла довод.“ (Коран 53:19-23).

В действителност, арабите почитали три богини – жени. Това са трите женски божества, които се смятали за божествата на Венера, Луната и на още една звезда – те били звездни божества.  И при това тези три женски божества били смятани за дъщери на главния бог на Мека. По-късно, когато мюсюлманите срещнали юдеите и християните – реални, а не еретиците, които живеели в Арабия, те започнали да отъждествяват своя Аллах с Бога, открит в Писанието.  И тук, разбира се, ние трябва да кажем, че Бог, така, както е открит в Писанието, не е този бог, в който вярват мюсюлманите.  Това са различни Богове и не можем да твърдим, че ние и мюсюлманите имаме един Бог.

Как може техният бог да бъде оценен обективно? Говорейки обективно, това е някакъв идол, създаден от ума на Мохамед. Тоест Аллах, такъв, какъвто е описан в Корана, не съществува, това е някаква изопачена карикатура на истинния Бог, която е възникнала в ума на Мохамед под въздействието на зла сила. Това сега би била най-обективната оценка на преставата за Аллах. Тоест има връзка с истинния Бог, но каква е тя?

Св. Николай Сръбски е казал нещо много интересно, че по-рано хората познавали Бога като далечен-далечен огън, далечна-далечна светлина. Те го виждали отдалеч, виждали, че това е светлина, но не знаели какъв точно е той. А после Бог се приближил към нас, по-близко от всичко и ние можем тройния пламък на Божеството.

Тук може да се каже, че бог в исляма е, така да се каже, далечно божество, отсянка на истинния Бог, който е изкривен в ума на Мохамед, и който в резултат е засенчил (в ума на Мохамед) истинния Бог. Така от истинските представи се е получил измислев идол.

Ако прочетете Корана, ще видите, че там има абсолютно диви престави за Бога! Например, твърди се, че Бог измисля доста изтънчени изтезания за враговете си. Там е казано, че Той обича тези, които Го обичат и ненавижда тази, които Го ненавиждат. При това за тези, коитоГо ненавиждат, Той е казал, че ще ги зарадва с мъчителни наказания, те ще горят в ада и когато изгори кожата им, ще им дава още нова кожа, за да изгори и тя (Коран 4:56). Това ще бъде вечно и той ще им дава да пият разтопено желязо.

Представете си обикновен, редови човек, когото са обидили и който не се бори със страстите в себе си. Какво му се иска? Да отмъсти на обидилия го, нали? А ако притежава безкрайна сила, какво ще прави? Той безкрайно ще отмъщава на този, който го е обидил. Тоест човекът е обрисувал Бога, гледайки себе си. При това даже не според съвършения човек!

Аз нямам предвид Евангелието. Господ казва в Евангелието: който обича тези, които го обичат, каква награда може да има, защото дори езичниците обичат тези, които ги обичат. А вие „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат... молете се за ония, които ви обиждат“, за да бъдете „синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни“ (Мат. 5:44-45).

Да преминем към втория постулат на вярата на мюсюлманите: мюсюлманите са длъжни да вярват в ангели. По-точно, според акида мюсюлманинът трябва да вярва в Аллах (и неговия пророк – Мохамед), неговите ангели, неговото Писание, неговите пратеници, в последния ден (Коран 4:135). В тези шест точки.

Ангелите в преставите на мюсюлманите са някакви духове, сътворени от светлина, които винаги изпълняват волята на Аллах. Съгласно исляма, ангелите не могат да паднат. Единствения случай на паднал ангел е случая на Иблис, по нашему сатана, който станал шейтан, сатана.

Но дали Иблис е ангел или е най-великия джин, е спорен въпрос. Работата е там, че редица авторитети казват, че Иблис е непокорен ангел, а редица други, че той е джин. Ангелите (в исляма) имат различен брой крила, а за тях разказите са най-различни. Разказват, например, че архангел Джабраил има 600 криле, при това той всеки ден се къпе в един извор и когато се къпе, от крилете му падат капки, които се превръщат в перли. Ето такива са арабските приказки, които, разбира се, имат малко отношение към реалността, но показват идилистична представа за ангелите.

освен ангели, (в исляма) има и други духовни същества, които се наричат джиножве. Джиновете не са същества с ангелска природа. Те са създадени от бездимен огън и се разделят на два вида същества: джинове-мюсюлмани, и джинове-езичници.

По-какъв начин е възникнала представата, че съществуват джинове-мюсюлмани? Веднъж Мохамед отишъл да проповядва в един от градовете на Арабия, когато бил в самото начало на своята мисия като пратеник. Когато още нямал армия, той се опитвал да разпространи своето слово с помощта на проповеди. И го прогонили. и той много разстроен се върнал обратно и в този момент му се явило откровение за това, че не е ходил напразно, защото се били събрали джиновете от цяла Арабия, за да чуят неговата проповед и те приели исляма. По този начин той изпълнил своята мисия.  Ето така Мохамед бил утешен. Така се появила представата за джиновете-мюсюлмани.

Джиновете за разлика от ангелите, са същества от двата пола – мъжки и женски Те могат да встъпват в брак помежду си., те също могат да встъпват в брак и с хора. Например, през 2004 година имаше голяма полемика във вестниците в Татарстан по въпроса затова, допустимо ли е според шариата официално да се сключва брак с джинове! Защо? Не знам защо в Татарстан през 2004 година това беше много остра тема, но въпреки всичко е факт. Аз лично със собствените си очи видях татарските вестници, които подробно развиват този въпрос.

Джиновете могат да вредят на човека: да го душат, да му навлекат зло. Глава на непокорните джинове-езичници е Иблис, т.е. сатаната, шейтанът. Според ислямските представи, Иблис и неговите джинове накрая ще бъдат наказани, те ще бъдат хвърлени геена заедно с тези, които са отхвърлили исляма.

Как могат да бъдат оценени тези представи? В действителност, това не са само някакви истории, приказки. В действителност това е много сериозно изкривяване на духовните реалности. Реално съществува свят на духовете и представата за него се изкривява по такъв начин, като че човек не може да води борба  с нечистите духове. Ако е възможно, простете, да обърнеш един джин към исляма и за това няма никакви ограничения, тогава защо да не се водят преговори с него?!

В исляма не съществува систематична борба със света на злите духове. Смята се, че Аллах сам защитава човека. Ако човек е обладан, а в света на исляма това е изключително широко разпространено явление (аз със собствените си очи видях такъв проблем в Ижевск, когато проповядвах там. Една мюсюлманска жена припадна. Започна да се тресе, когато бе цитирано светото Евангелие), се смята, че е необходимо да се чете Корана и джинът ще бъде успокоен.

Впрочем, това не се случваи по тази причина светът на исляма е скован от ужасен страх от урочасване. Който е бил в Турция или Египет, въобще в страните от Изтока, вероятно е забелязал амулети против зли очи. При това те се отнасят доста сериозно към това: смята се, че ръкавът на Фатима е необходим, защото по някакъв начин защитава от нападения на джинове, а без него човек по никакъв начин не може да се избави..И затова мюсюлманите са в състояние на постоянна паника.

От християнска гледна точка опасността от нападението на зли духове в действителност е реален факт, основан на това, че човек, който не е защитен от насилието на дявола, се намира в сянката на смъртта, когато не е защитен от светото Кръщение.

Следващият пункт от вярата на мюсюлманите, който я отличава от християнството, е вярата в Писанието. Коранът от гледна точка на мюсюлманите представлява някакво предвечно същество, което съществува наред с Аллах. Той съществува винаги на арабски език, поради това преводите на Корана никога не се смятат за адекватни. .

Ето, ако вземете Корана, там в началото са написани „Преводи на смислите“.  Всъщност това е справедливо, защото от гледна точка на исляма е невъзможно да се преведе Корана на други езици. Коранът е директната реч на Аллах на арабски език. Това също е антропоморфизъм – да се твърди, че Бог говори на този език, който е възникнал във времето и че го говори във вечността, това означава да се приписва на Бога някаква изменяемост.  Не говоря вече, че според мен, въобще да става дума, че съществува наред с Бога някаква съ-вечна реалност, която не е Бог, е, разбира се, многобожие.

И така, когато става дума  за Библията, мюсюлманите казват: вашата Библия не може да е словото Божие, защото в нея се съдържат не само думите на Бога, но и описания на събития, и поради това тя не е по никакъв начин словото Божие.

Как да се обясни на мюсюлманина какво е словото Божие? Работата е там, че за нас Писанието е словото Божие, защото Бог говори не само чрез слово, Той говори и чрез дела. Ето, погледнете как се случва обучението в училище:  може да се чете лекция, а може и да се пише на дъската, например. А може също и да се решава практическа задача.

Ето, точна така и Бог обучава човечеството: Той открива Себе Си чрез Своето слово, което се проявява и чрез дела, и чрез думи, и чрез наказание, и чрез проповеди, и чрез примери и по всякакъв друг начин. Нещо повече, Библията, за разлика от Корана, е книга на Завета между Бога и хората, т.е. Съюз между Твореца и творението.

А Коранът не предполага завет между Бога и хората. Коранът представлява едностранна връзка, да го кажем така:  това е някакво нареждане, което човек е длъжен да изпълнява, инструкция за прилагане.

Историите описани в Корана, всъщност твърде често противоречат на Писанието. Главното дело на Соломон от гледна точка на Корана, например, било разговорът с джинове и животни (Коран 27:15-54).  Твърди се също, че, например, Пресвета Дева Мария е сестра на Мойсей, а Аман от книга Естир всъщност е везир на фараона от времето на Йосиф (Коран 28:5-15).  Там има много такива фактически грешки.  А в Корана има 225 противоречия, които самите мюсюлмани откриват. Те ги обясняват с това,че има отменени аяти, а има също и заменени аяти.

Затова Църквата смята Корана за измислица на Мохамед, която е внушена от зли сили. Защо? Поради начина, по който се е предавало откровението...  А откровение е имало! Това сме длъжни също да знаем – Мохамед реално е получавал откровение, което е имало реално проявление.

Както разказвала Айша, любимата жена на Мохамед, той започвал да се тресе или пребледнявал, или почервенявал, или се завивал топло, след като му се явявало откровение. Той чест пропадал , получавайки откровение, понякога от устата му излизала пяна. Мохамед разказвал, че понякога тези моменти при него започвали с главоболие, или чувал звук на камбани в главата си, който се увеличавал, причинявал му страшна болка, след което той си спомнял това, което му било предадено.

Тези признаци, ние, разбира се, можем да признаем като факт за наличието на някакво откровение. Определено е имало някакво духовно вмешателство, но това вмешателство не е било божествено. За християните описанието, което се дава от последователите на Мохамед, се вписва в описанието на бесноватост.

Ето например:  в случая с детето, което Господ изцелил след Преображението на Таворската планина (Мат. 17:14-21), признаците на неговото заболяване очевидно съвпадат с тези на Мохамед. Още повече, такава е и гледната точка на Мохамед. Самият Мохамед изначално е смятал, че е бил нападнат от зъл дух, защото е бил призован посредством душене.

Архангел Джабраил, който според твърденията му се е явил, започнал да го души и да иска от него да прочете непонятен текст, който той не можел да разбере. А самият Мохамед дълго време е смятал, че на него му въздейства зъл дух и, най вече, на няколко пъти е искал да се самоубие.  Много силно са го мъчили мисли за самоубийство след първото откровение, което за нас е също много ясно свидетелство за прелест, която мами човека. Разубедила го само Хадиджа, неговата старша жена, първата му жена.

Но след това, за съжаление, Мохамед се уверил в собствената си избраност, и решил, че в действителност е пратеник на Бога.  Затова Църквата отхвърля Корана, не го смята за слово Божие и не вижда никаква възможност да приравни Корана с истинното слово Божие.

Вярата в пратениците също отличава исляма от християнството и юдаизма. Интересно е, че една от основните идеи в исляма е, че посланието на Аллах е винаги едно и също. В християнството и в древния юдаизъм, а дори и в новия юдаизъм – в днешния талмудизъм, представите за призоваването на пророческо служение са различни за различните пророци...  В този смисъл исляма е по-далечен от християнството, дори от днешния талмудически юдаизъм, не говоря вече за древния юдаизъм, който представлява истинския предшественик на християнството.

Бог изпраща пророците при конкретен човек, по Своя конкретна воля, която е съобразена с дадения човек и която е необходима за участие в завета, в съюза.  Тоест порокът е вестител на завета с Бога, който открива Себе Си все повече и повече. И от гледна точка на християнството, откровението се усилва все повече, в зависимост от духовното израстване на хората, на цялото човечество, дотогава, докато не достигне предела вече не в словата, а в явяването на Самия Бог, когато Бог Слово става Човек.

И тогава мисията на пророците завършва, защото пророците говорят за пришествието на Богочовека Христос, Който е и най-великото откровение. За това говори Посланието към евреите, което се чете в навечерието на Рождество Христово. Бог, многократно и многообразно говорещ на предците за пророците, в края на времената ни говори чрез Сина, Когото е определил за Началник на всичко и чрез Когото Той е сътворил и вековете.

За исляма пък единствената вест е единобожието. Аллах не може да каже нищо друго на човечеството, освен това, че няма друг, пред когото са длъжни да се прекланят, освен него. Съгласно някои от хадисите съществуват 124 хиляди пратеника, които говорят само за това, че не съществува никой достоен за поклонение, освен единственият Аллах, на когото трябва да се покланят (Коран 2:132; 2:136; 2:144). Това е всичко и нищо друго ново няма!

В интернет някак си възникна спор с мюсюлмани: какво ново внася Коранът в сравнение с Библията? Защо е било нужно да бъде изпратен Мохамед? Какво е нямало в Библията, че да трябва нещо ново да се появи в Корана?

И всъщност се оказа, че Коранът не е допринесъл с нищо ново. Единствената новост е, че е било разрешено яденето на животинска мазнина.  Но, ако погледнем формално, то и в Новия Завет се разрешава яденето на животинска мазнина (Деян. 10:10-16). Поради това нищо ново и в този смисъл не е било внесено.

Била е променена кибла, т.е. посоката на поклонение. Т.е. никаква принципна новост Коранът не дава в сравнение с Библията. Ако позволите, Коранът представлява тривиално учение. Т.е. в него няма нищо ново в сравнение с Библията, нищо ново за Бога той не открива – единственото, което прави е да скрива това, което е било истинно от по-рано, отказва се от част от откровението, което е било от по-рано.

Сега, относно претенциите:  сурите в Корана описват претенциите, които много силно се отличават от тези, които ние познаваме. Тоест те носят библейски имана. Например, в Корана се споменават Ной, Йосив, Авраам, Исаак и Яков, Адам и Ева, пресвета Богородица Мария, Господ Иисус Христос, св. Йоан Кръстител, св. пророк и цар Давид, Соломон. Но всички те( в Корана) фактически се различават от това, което Свещеното Писание ни разказва за тях и дори просто от историческата реалност.

Защото много от тези хора, които са известни от Писанието, са известни по исторически данни, а историческите данни подчертават истинността именно на библейското повествование.

Така например, най-важното за християните е отношението към Иисус Христос, но това би било несправедливо, тъй като те Иисус Христос като такъв въобще не познават.  Иса Масих, който е известен от Корана, радикално се различава от Иисус Христос.

Първо, различава се по името.  Работата е там, че пренасянето на името на Иисус в арабския език в никакъв случай не би било Иса, а Иесуа или Иешуа.  И за това арабските християни никога не наричат Иисус Христос Иса, те го наричат Иесуа, за да предадат точно словото Божие. При това е интересно как Мохамед обяснява това пренасяне. Работата е там, че Мохамед много добре е знаел истинското име, той е казал, че иначе няма да има ритъм в текста на Корана. Разбирате ли! Иметоа на Иисус Христос било изменено, за да пасне по-добре на ритъма на Корана.

Но за името – ясно! Това не е важно по същество, защото може да има и много по-неудачно пренасяне от един език на друг, но същността е там, че при това Христос не е назован Бог.  Той се смята за сътворен, въпреки Евангелието и предсказанията на древните пророци. Разказват се чудеса, взети от апокрифите – съвършено безсмислени чудеса от типа „съживяване на глинени птички“ в детството или за това, че Той разговарял, когато е бил новороден младенец.  При това е интересно, че в апокрифа „арабско евангелие за детството“, откъдето Мохамед е взел този разказ, новороденият Иисус казва: „Аз съм Бог, изпратен на Земята от Своя Отец“. А според Мохамед той казва: „Аз съм само творение“.  Тоест Мохамед е изопачил дори и този апокриф.

Разказва се, например, за масата с храна, която Иисус Христос „измолил от Аллах“ по молба на учениците Си. и по такъв начин Тайната Вечеря се смесила с историята за умножаването на хлябовете – получила се някаква маса на изобилието с вълшебна покривка, която е предоставена за хранене. Тоест съвършено абсурдни чудеса.

Но най-основната разлика на християнската представа за Христос с ислямската е отричането от страна на мюсюлманите на факта за смъртта на Иисус Христос. Това, че мнозина отхвърлят Възкресението на Иисус Христос е известен факт:  юдеите го отричат, атеистите го отричат.  Мюсюлманите са отрекли разпятието. Те твърдят, че Иисус Христос не е бил разпнат, Аллах го скрил, а вместо него разпънали друг човек.

Според различните представи, разпънат бил Симон Киринейски, който носил  кръста, или Юда Искариотски. А Христос се възнесъл на небесата и в последствие Той ще се върне, за да унищожи цялото християнство, да разруши всички кръстове, да се ожени и да умре, да бъде погребан наред с Мохамед. Затова в Медина, където е погребан Мохамед, до днес се пази място за бъдещия гроб на Иисус Христос.

По този начин Иисус Христос, както е описан в Корана, радикално се различава от истинния Христос. При това е интересно, че той се различава дори от историческия Христос, защото фактът на разпятието е потвърден от всички историци. Всички източници, дори и небиблейските, които говорят за личността на Иисус Христос, говорят първо за това, че Той е бил разпънат на кръст. И за нас, в действителност, това е най-важната вест.  „а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост“ (1Кор. 1:23-24).

Оттам, казано между другото, произлиза страшната ненавист към кръста. Едно от първите неща, които мюсюлманите правели на пленените територии, е било унищожаването на кръстовете. И както вече казах, „Христос“ на мюсюлманите ще унищожи накрая кръстовете.

При това мюсюлманите забраняват също и виното. В Корана виното е било забранено, но не и наркотиците, каквито още тогава е имало. Съществува дори хадис, не знам до каква степен е достоверен, където Мохамед казва:  всичко, което е от мак, е благословено за вас. Доколко е достоверен този хадис, не знам, но е факт това, че мюсюлманите винаги са употребявали наркотични вещества. Това е очевидния факт, който е налице дори и по времето на Мохамед.

Но защо пък е забранено виното? За нас е очевидно, че тук става въпрос за забрана на Светото Причастие.  Поради това в ислямските страни периодично е имало гонения срещу християните заради това, че са използвали виното за Свещеното Причастие.

Оттук е възникнала и такава практика, че християните са били принудени да провеждат своите служби с вино, направено от стафиди, за да избегнат по такъв начин гонения.

А най-интересното е, че мюсюлманите, например, почитат Александър Македонски като пророк. Смята се, че Александър Македонски е един от пророците на Аллах. Въпреки, че Александър Македонски смятал себе си за син на Зевс и бил ярък многобожник.

При това, той е смятан за истински пророк, споменат в Корана под името Зул-Кифл, т.е. Двурогия, заради шлема, който е носил. Двурогият...  При което е интересно, че с него е свързана история за това, как веднъж той стигнал до мръсен вонящ извор, в който всяка вечер се спуска слънцето.  Според Мохамед, на края на Запада има такъв вонящ извор, където се спуска слънцето!  Съвременните мюсюлмани са изпаднали в доста неудобно положение и се опитват по някакъв начин да излязат от него, но текстът на Корана очевидно утвърждава, че слънцето се спуска именно във вонящ извор. Но това е един от примерите за такива фолклорни грешки, каквито са били допуснати поради невежеството на Мохамед.

Вярата на мюсюлманите в последния ден също се различава от вярата на християните.  Според учението на мюсюлманите, смъртта се случва по следния начин:  душата излиза от тялото с помощта на определен ангел, след това получава присъда от Аллах и попада обратно в тялото. И душата на мюсюлманина до самия ден на Възкресението пребивава в трупа, като при това изпитва някакво удоволствие, намирайки се там, в трупа.

Без да знам точно какво е, съм питал при всеки удобен случай всички мюсюлмани, що за удоволствие е да лежиш в тъмния гроб, но така и не разбрах, не са ми обяснили. Специално съм питал всички – и обикновените вярващи, и имамите, никой не ми е разказал. Казват: „Това е тайно удоволствие, което ти не разбираш“.  Е, не разбирам, добре, не разбирам.

Съответно душата на грешника пребивава в трупа и е изложена на мъчения от страна на ангелите. И ето човек лежи в този гроб, наслаждава се или се измъчва, дотогава, докато не настъпи последния ден.

Преди края на света ще се случат следните събития според исляма: Иисус(Иса) ще се върне на земята, ще унищожи всички християни, ще счупи кръстовете, ще се ожени, ще извърши обред в поклонение на Аллах. При това той дори няма да оглавява обреда намаз, а ще бъде втори заедно с още един водещ мюсюлманин от тези времена. Ще се появи Даджал, някакъв аналог на нашия антихрист, който ще бъде убит от Аллах.
И накрая ангел с името Исрафил ще засвири на тръба и всичко на този свят ще умре:  всички хора, джинове и ангели. И по заповед на Аллах, Исрафил ще умъртви сам себе си.
А след това Аллах ще възкреси всички и всички хора ще застанат пред Аллах и той ще ги съди.

На мюсюлманите ще бъдат предоставени техните грехове, те ще си ги признаят и ще бъдат опростени. Много грешните мюсюлмани ще бъдат хвърлени в ада, но след хиляда години Мохамед ще ги изведе от там. Тези, които са загинали по време на джихад – терористите и т.н. – или при свещена война, няма да бъдат съдени. Тях без съд ще изпратят в рая. При това съществува такъв епизод, който е описван в хадисите, че в Съдния ден, когато те възкръснат, ще се отворят всичките им рани и от тях ще потече мускус.  Аз не разбирам особеното удоволствие от тази картина, но... не знам, на тях им харесва, не знам защо.  За мен е непонятно.

Всички останали трябва да преминат моста Ас-Сират, водещ към рая. Този мост за грешниците се стеснява до размера на бръснач, за праведниците се разширява. Мюсюлманите ще бъдат пренесени по този мост на овните, които те принасят по време на  празника Курбан-Байрам.  Затова ако овенът бъде лош, той ще се спъне и ще падне надолу, в огъня.  Тези, чиито овни са били добри – жертвоприношенията са били добри – тези хора ще попаднат в рая.

Раят на мюсюлманите съвсем не е като рая на християните.  Раят на мюсюлманите е, как да го кажа по-меко, особено място, градина, където хората ще се занимават с активен секс и ще получават голямо естетическо удоволствие от красотите на рая, от растителността и ще се наслаждават на обилни блюда.

Съгласно някои хадиси, на всеки човек ще се дават по три милиона блюда на ден и съответната сила да бъдат изядени. И ще му се дават по 124 хиляди хурии.  Хурията е някаква особена същност, не е човек в никакъв случай, която е описана различно: тя е черноока, като перла е, която се дава за наслаждение и т.н.  Но тя е предоставена единствено само за плътски утехи и за нищо повече.  На тях ще им бъдат давани по 124 хурии на ден, при което ще им се дават сили да всъпват в платски отношения с тях.  Както казва св. Симеон Солунски по този повод, на мюсюлманите им е обещано да „им се предоставят райски градини, изпълнени с всякаква разпуснатост“.  Това въобще е немислима представа, но е факт, (че им се обещава).

При това човек никога няма да види Аллаха. На мен ми се струва, че раят на мюсюлманите е нещо напълно осъществимо.  Отците на Светата Църква описват това понятие като сукуби и инкуби - т.нар. бесове на блуда, които точно с това се занимават.  Съществува също така такава болест – булимия, когато човек яде през цялото време и не може да се нахрани. Така че за нас всички тези неща биха били ад, ако биха ни пратили на такова място.

Християните се надяват на Царството Небесно, на живот с Бога, на Богообщение, и Боговидение, и участие в Божественото блаженство, в Неговия собствен живот. Поради това предлаганото от Мохамед за нас е обсолютно неприемливо и немислимо.

 Следващият задължителен пункт от вероучението на мюсюлманите е вярата в предопределението.  съгласно хадисите и редица положениа в Корана, 50 хиляди години преди сътворението на света Аллах казал на перото: „Пиши!“ и перото започнало да пише всичко, което ще се случи на този свят до самия край. По такъв начин била написана програмата – всичко, което ще се случи от началото до самия край.  Не бил написан само Коранът, защото Коранът не е сътгворен.  И съгласно това учение, Аллах е творец на всички постъпки, както на лошите, така и на добрите. Той е творецът и на злото, и на доброто.

При последния диспут, който имахме на 3 февруари, Полосин потвърди това учение, както и да се опитваше да избегне отговора, че Аллах е творец на злото.

За нас това е немислимо поради факта, че злото не съществува само по себе си, несъществуващото не може да е сътворено. Злото няма същност, то представлява изкривяване на доброто, извращение на доброто, злоупотребяване с добрите творения на Бога и поради това Бог не обезобразява това, което Той Сам е сътворил.  Бог е благ и милостив, Той абсолютно справедлив и свят, затова Той не може да се помири със злото.

От гледна точка на исляма, Аллах дава сила на убиеца да убие, на прелюбодееца да прелюбодейства, на милостивия да дава милостиня. Съществува такава представа, че Аллах притежава два типа воля:  воля одобряваща и воля неодобряваща.  Но това не е допущение, това е именно воля.

Неодобряващата воля, например:  Той сам прави човека убиец, а после за това ще накаже човека. Единствената граница, където има свобода на човека в исляма, това е малката граница на избора.  Тоест човек може да избере да върви по пътя на Аллаха или да не върви по този път. Откъде се взима свободата е неизвестно.

Работата е там, че ислямът отрича първородния грях, отрича повредеността на човешката природа, но наред с това говори, че съществува някакъв нафс. Нафс е същото като еврейското нефеш – душа и ето, че тази душа, кой знае защо, се противи на волята на Аллаха.   Защо се противи, е въпросът?

И тук възникват различните течения в исляма. Едни казват, че въобще не съществува никаква свобода на волята, други казват, че от човека зависи желанието, а реализацията – от Аллаха.  И тук всъщност се потвърждава старата лъжа.  Адам, помните, казал, че виновен за греха е кой?  „Жената която Ти ми даде“. Т.е. „виновна за грехопадението е жената, която Бог ми пробута“!  Не съм виновен аз, а виновна е именно жената. По този начин вината се прехвърля на Бога и човек фактически се отказва от изправление.

Всичко се свежда до едно и също – до богоборчество. По този начин, в областта на вероучението на исляма и християнството се вижда, че това са две съвършено противоположни неща, несъвместими.

Другите стълбове на исляма също се отличават от вярата в Бога-Творец

      (2).      Обредът поклонение  (обредът намаз) естествено не представлява молитва, много е важно да се помни това. Дори текстовете, които се четат по време на намаза, са текстове, които по-скоро описват отношението на човека към Бога, но не съдържат просби. Съществува отделен вид молитви, когато човек може да се моли на Аллах за своите проблеми, но той много не се препоръчва. Тоест не се забранява, но и не се поддържа особено, не се препоръчва. Това е свързано с учението за предопределението:  ако всичко е предопределено, за какво да се молим?

По принцип в исляма има молитви. Но обредът намаз е именно обред на поклонение.  При това е интересно, че в намаза най-главното е ритуалът.  Ако ти дори и леко нарушиш ритуала, намаз се смята за недействителен и си длъжен да започнеш  отново.  Очевидно за Аллах състоянието на сърцето на човека не е много интересно.

За нас християните, обаче, е точно обратното, по-важно от всичко е сърцето на човека. Ако човек е отслужил съвсем правилно, по целия устав, но при това мислите му са се носили някъде из пространството, в неговата фантазия, тогава и всенощното бдение е нищожно.  Всички молитви, ако са били казани без внимание, без сърдечно участие, нямат никаква цена пред Бога: „Човек гледа лицето, а Бог – сърцето“.  Бог гледа сърдечното желание на човека. На Аллах това не му е необходимо.

За нас християните, е очевидно, че автор за идеята на намаза е някой, който просто не може да вижда сърцето на човека. Според християнското учение, дори ангелите не могат да разберат какво се случва вътре в човека, това е нещо, което само Бог знае.  Така и ангелът, който диктувал Корана, не е познавал сърцето на човека, за него главното е външният обред.  Интересно е, че при идолопоклонниците също е било точно така.  от християните те изисквали ритуален знак без сърдечно участие. Даже езичниците често казвали:  със сърцето си може да вярвате  в когото искате, най-важно е да хвърлите там няколко парченца тамян върху въглена и това е.  За пред идола това е достатъчно.  Същото е и в исляма.

      (3).      Третият стълб често е наричан милостиня. Но всъщност това не е съвсем милостиня. Закятът е задължително самооблагане за бедните. Традиционно това е 1/40 част от дохода, но има някаква фиксирана сума. Обичайно се смята, че това е еквивалента на 9 грама сребро годишно. Той трябва да е, на първо място, явен.

Закятът се обявява тържествено, даже чест се обявява в джамиите: еди-кой си дарил за бедните еди-колко си, въпреки, че не е задължително. Но най-често се случва така. А второто е, че закят се дава принципно само на мюсюлмани или на тези, които могат да бъдат склонени към приемането на исляма с помощта на пари. В християнството милостиня трябва да се дава на всички. Както се говори в притчата за милосърдния самарянин, че той помага навсички – и на християни, и на нехристияни, на вярващи, и на невярващи – ние сме длъжни да помагаме на всички в името на Всемогъщия Бог (Лука. 10:29937).  Така също, разбира се, Господ ни е забранил и да даваме милостиня явно.

Между другото, сектантите много често афишират, че много помагат по този начин на бедните, въпреки, че реално те правят значително по-малко от православните християни, но при това се опитват да използват милостинята като средство за пропагандиране на своите заблуди. С това просто е свързано всичко.

       (4).      Четвъртият стълб е съблюдаването на поста през месец Рамадан.  Интересно е, че отначало мюсюлманите по времето на Мохамед са постили като християните 40 дена, след това един месец, но постили в продължение на целия месец, въздържайки се от определен вид храни:  месо, месни и млечни продукти, както православните християни правят сега. Но след това Мохамед казал, че това е твърде тежък вид пост. Той получил откровение да се пости само през дневната част от денонощието.
 И по тази причина постът Рамадан се заключва в това, че човек не яде, не пие, не встъпва в плътски отношения, не се подлага на лечение с вендузи (има редица забрани, ясно описани в шариата) докато е светло и до този момент, когато на вън не може да се различи черния конец от белия.
А след това веднага започва тържественото отговяване, когато човек яде всичко, което поиска.

Наложи ми се да съм в Кайро по време на Рамадан.  Това беше, разбира се, доста трогателно зрелище.
Представете си:  вървиш по улицата през деня, стои мюсюлманин, мъж, и дои коза на асфалта.  Не разбирам, защо на асфалта, но както и да е. Защо дои е понятно – защото вимето е набъбнало. Такава локва се образува...  а после наближава вечерта и става опасно за човек да ходи по улиците:  носят се мотоциклети, коли вървят едва ли не по тротоарите и всеки бърза към масата.

При това масите са тържествено изнесени, на тях – шишчета, въобще планина от храна е поднесена и хората стоят и чакат виковете на мюезина от минарето съобщаващи за настъпване на времето за отговяване. Разнасясе такъв звуков сигнал, като заводска сирена и всички, при това дружно, се нахвърлят, едва ли не в полет, на храната и започват да ядат.

Разбира се, за мен това беше до някъде смешно, защото се получава така, че човек използва поста като някаква диета, а не като средство за духовно развитие.  Макар че в интерес на обективността трябва да кажем, че много от истински вярващите мюсюлмани отдават повече време през Рамадана на изучаване на Корана.  Тук, разбира се, има приближаване до нашия пост, защото, както е известно, и нашият пост е време за особено изучаване на Свещеното Писание. Затова някои елементи от поста са съхранени в исляма. Но въпреки това постът не се използва за борба със страстите.

Въобще постът се използва като някакво средство за покорност пред Аллах, като намаз, но не и като средство за борба със страстите.

 Ето, за нас християните, кое е главното в поста?  Борбата с чревоугодието, с гнева, с другите страсти.  В исляма такава представа не съществува.  Въобще в исляма не се борят със страстите, принципно не се борят, защото всички страсти се смятат за естествени.  Смята се, че в настоящото си положение човекът пребивава в естественото си състояние.  Единственото изключение е суфизмът, където все пак се борят със страстите, но за да разрушат личността, да се слеят с Аллах, губейки себе си.  Християнските представи за борба със страстите при тях ги няма.

     (5)      Накрая петият стълб е поклонението в Мека – хадж.  Сам по себе си този обред възхожда от езичеството.  Той изцяло възпроизвежда древен езически обичай, при това всъщност си остава непонятен обичай.  Защо, например, е нужно да се целува черния камък? Халиф Омар сам казва - не знам за какво да правя това, което пратеникът така е правил и аз така правя.
Сам по себе си обредът действително прилича на суеверие. Защото жертвите, които се принасят, нямат значение, връзка с изкупуването на греховете.

Те просто представляват жертва неясно за какво.  Слава Богу, мюсюлманите са се отдръпнали от езическите отживелици и затова понастоящем не смятат, че Аллах се храни с жертвата, както са смятали езичниците. Юдейската представа за жертва като нещо, което ни напомня за греха и необходимостта от изкупление, при тях също така не съществува.  Жертва за очистване от греха, каквато съществува в християнството, те също нямат. А при това в жертва се пренасят камили, овни, защо – не е ясно.  Някакъв безмислен обред, който за нас, разбира се, представлява суеверие.

Също така не е понятен обредът пребиване с камъни.  Всяка година загиват много хора по време на пребиването с камъни в Мека.  Смята се, че по такъв начин човек може да пребие с камъни сатаната.  Но аз не мисля, че някой може да уцели с камък джин, нито пък ангел – просто не можеш да го уцелиш. Това е един суеверен обред.

Неслучайно, разбира се, с него е свързана гибелта на хора.  Ако тези обреди са подготвяли човечеството за пришествието на Господа, то днешните обреди по време на хаджа, без да имат никаква психологическа натовареност, са просто нещо непонятно.

Когато попитам мюсюлманите защо го правят, защо трябва да правят това, защо ви е тази част от обреда или онази за какво е, те могат да обяснят само белият цвят на дрехите. Е, това е логично. Белите дрехи означават чистота на душата. От кого евзет символът?  От православните християни, които, както е известно, обличат бели дрехи по време на св. Кръщение. А такъв символ е имало и в древния юдаизъм.  В деня на пречистването Йом Кипур юдеите също се обличали в бели дрехи. А всичко останало е непонятно.

Те казват:  „Ние не знаем. Аллах е казал, че трябва да се прави, значи трябва да се прави“.  Защо е необходимо да се прави така по време на намаз? Не е ясно.  Тоест съществуват редица такива неща, които са абсурдни, необясними от гледна точка на богословието, но се правят просто, защото така е казано. Ето, това се нарича суеверие.

      (6)        И накрая, последния, шестият стълб, е джихад.  Той представлява форма на мисионерство в исляма. Защо той не се смята за общоприета форма?  Мюсюлманите, които не смятат джихад за шестия стълб, не са против джихада. Мюсюлманин не може да се противопостави на джихада, защото джихад е пряко посочен в 53 аята в Корана.  Но работата е там, че мюсюлманите обикновено обясняват, че джихадът не може да бъде повсеместен и за това не може да е стълб за всички. Ето, такова само е обяснението.

Това е нещо, което практически обединява всички мюсюлмани в света. Ислямът обаче не е монолитен. Съществуват четири основни школи, които разделят исляма, а най-радикалната разлика е между два вида ислям:  евроислямът (така наречения европейски ислям) и традиционния ислям на арабския свят.

Към евроисляма, например, са отнася нашият ислям, който е разпространен сред тюркските народи в Русия. Нарича се джадидизъм – учение, което е възникнало през 1809 година. Това учение се е опитало да приспособи исляма към традиционните представи, традиционното право на татарите, башкирите и така нататък.  В резултат е възникнало явление, което мюсюлманите от арабския свят фактически не смятат за ислям. Но и така е справедливо. Фактически в джадидизма са попаднали съвършено неислямски представи:  култ към светии, някакви езически способи за борба с лошите очи и урочасването.

Представите на татарите за исляма най-често е доста размита.  „Ние сме мюсюлмани, защото сме татари, но при това нашият ислям е наша национална идентичност. Ако престана да бъда мюсюлманин, ще престана да бъда татарин“.  Фактически се получава, че под маската на исляма действа именно национализмът.

Трябва да се помни, че национализмът е някакъв резултат от проклятие. В Библията се казва, че преди Вавилонската кула въобще не е имало различни народи (Бит. 11), а разделението на различни народи е проклятието заради Вавилонската кула, което не позволява на хората да се обединят за построяването на противобожествената система на мирозданието. Затова, когато хората започнат да обожествяват нацията, те по този начин вървят против Бога, Който е Бог на всички народи, Създателят на всичко, на цялата Вселена. Както е казал отец Софроний Сахаров,  „ако не може да се преодолее национализмът, делото Христово не е сполучило“. Ако хората в бъдеще се вкопчат в националността и не търсят абсолютната истина, това означава, че те никога няма да стигнат до Бога.

Безусловно, този така наречен мек ислям е опасен със своите националистически направления и това виждаме в днешен Татарстан, например, където ислямът става синоним на национализма.  За нас това е съвършено неприемливо. Мисля, че като цяло това е неприемливо и за мюсюлманите от арабския свят. Ту се солидаризирам с арабите от арабския свят:  истината е по-важна от нацията, истината не зависи от нацията и не трябва да се казва – аз съм мюсюлманин, защото съм татарин.  Както и не трябва да се казва $ аз съм християнин защото съм руснак.

Християнството зависи не от нацията, а от вярата във Всемогъщия Бог, който обединява хората във ВСеленската Църква, в която няма „нито елин, нито юдей, нито варварин, нито скит“ и където проклятието на Вавилонската кула е снето.  За това хората служат на Бога, всеки на своя език, но прославят един Бог в една Църква.  Ето у нас, например, този четвъртък ще има молебен на татарски език и на славянски език (в Крутицкото подворие), което представлява едно от проявленията на Вселенската Църква.

В Кавказкия регион е възникнал някакъв особен синтез:  там шариатът, т.е. законът на исляма, е бил синтезиран с адат – традиционен тюркски кодекс. Възникнали са дори някои норми, противоречащи на исляма, които са се вкоренили като разновидност на исляма.  Но най-класическия пример за това е кръвното отмъщение.

Кръвното отмъщение, безусловно, не съответства на исляма.  Практиката на кръвното отмъщение не е ислямска практика, тя не е била одобрявана от Мохамед, защото Мохемед изисквал по-скоро не кръвна мъст, а съд пред шариатските съдии в рамките на общината.  Тук практиката на кръвната мъст, разбира се, противоречи на исляма, но малко или много се е съхранила, именно защото е бил възприет етническият кодекс.

Освен това, в района на Кавказ е много разпространен култът към светите места, на осветените извори, което, разбира се, не съответства на исляма, защото светостта като понятие в исляма не съществува. Не е известна светостта в смисъл, че човек може да бъде причастен на Бога. Само един вид святост е известна в исляма – светостта на дервишите.

Дервишът е човек, който обладава свръхестествени способности, при това тези способности не се смятат за много добри. Съществува такава поговорка, в която се казва, че чудесата са нещо като месечни кръвотечения на светиите, на праведниците, т.е. това са нечистите неща, които съществуват у праведните. И при това чудесата на „светиите“ дервиши обикновено имат окултна природа, което те сами признават. Те казват, че това е някакъв транс, в който те изпадат, но той не произлиза от Аллах дори от тяхна гледна точка, с това те са напълно съгласни.  Това е някакво особено състояние на човека, което чест е предизвикано от общуване с джинове.

Това, че и до днес сред кавказците, както и сред някои араби, е разпространен култът към святото, всъщност говори, че ислямът не е човечен.  Човек иска да има нещо свято. Защо? Защото това е заложено в природата на човека. На човека му е свойствено да бъде свят.  Бог го е създал за святост. Затова човека търси за себе си светиня. А ето, ислямът не му дава такава възможност, значи той не съответства на замисъла на Бога за човека.

И накрая, съществуват още два вида ислям, които са разпространени в Русия. Това е руския ислям, който твърде се разпространява сега. Всъщност младите хора приемат исляма затова, защото искат по-активен начин на живот. Смята се, че Православието е религия на бабичките, а ислямът е религия на силните мъже.  Аз по-скоро бих казал, че това е религия на подрастващите. Но затова пък руските мюсюлмани от този тип приемат исляма в най-радикалната му форма, т.е. уахабизъм.

Съществува също друг ислям – женски ислям.  Това е, когато жена, която се жени за мъж мюсюлманин, приема исляма под негово влияние. Естествено, съществува и обратния пример, когато мъж приема исляма затова, че се жени за мюсюлманка.  Съгласно шариата, по принцип се разрешава брак на мюсюлманин с немюсюлманка, т.е. християнка, представителка на юдаизма или на зороастризам, но обратния брак, т.е. на мюсюлманка с християнин е недопустим. Но въпреки това такива бракове сега се приемат и са разпространени.

Сега е разпространен също така суфизмът – особено течение в исляма, което от гледна точка на исляма представлява ерес. Суфизмът казва, че Бог е „някаква безлика сила, могъща да побере в себе си и разтвори човека“, което поради някаква причина е идеал – разтварянето на човешката личност!  Ето това течение сега е много популярно сред някои кръгове на интелегенцията.

Все още не съм казал какво е това уахабизъм? всички горугаят, някои казват, че това е секта, но Путин, нашият президент, правилно каза, че това не е секта. Това е самата истина. Уахабизмът не е секта. Уахабизмът може би е съхранил в най-чиста форма исляма, основният ислям, който е официалното вероизповедание в Саудитска Арабия.

Саудитска арабия и редица други арабски държави се придържат към уахабитския вариант на исляма. Това е особен вид на ханбалитския мазхаб, който съществува от VIII век, съгласно който е необходимо да се действа само съгласно Корана и сунната – свещеното предание на исляма, и не са допустими никакви изменения.

Основател на движението е Мухаммад ибн Абд ал-Уахаб, който е живял от 1703 до 1787 година. Под негово влияние са били унищожени всички свети места на Арабския полуостров, Кааба била освободена от всякакви украшения.  Уахаб бил застъпник на точното следване на буквата на сунната, за социалната справедливост между мюсюлманите, за практикуване на джихад срещу неверниците.

Всички, които не искали да се откажат от езическите обичаи, той наричал неверници и затова воювал с тях.  Негови последователи били Саудитите – кралския род ибн Сауд, който сега е кралския род на Саудитска Арабия. Те в началото били разгромени от турците, но през ХХ век се изкачили на власт, не без влиянието на Англия и Америка.

С тях били свързани мюридите на Шамил в Кавказ. Двишението на Шамил е генетично свързано с идващото от Арабия движение на Мухаммад Уахаб.  Това е в някакъв смисъл възраждането на древния ислям, при това възраждане на най-дивите му елементи. Не говоря за търговията с роби!  Търговията с роби в ислямския свят съществува до най-последно време.  Страните, където е била отменена търговията с роби през 80-те – 90-те години са страните именно на исляма. А реално тя е съхранена и до днес.

И най-главното в уахабизма, разбира се, е законничеството. Спомнете си талибаните – уахабитско движение, където специални лица ходеха да измерват дължината на брадата на хората след определена възраст. Т.е., човек на възраст над 30 години е длъжен да има точно определена дължина на брадата, защото дължината на брадата трябва да бъде като тази на пророка Мохамед. освен това, всичко е предписано в уахабизма, целият живот в детайли.  И от това зависи и спасението.

Когато споменах за най-дивите отживелици, имах предвид съществуващата в уахабизма представа за ограничеността на Бога – че Аллах е ограничен в пространството. Това именно е уахабитската идея.  Ауахабизмът твърди, че главната задача на мюсюлманина е да създаде царство на справедливостта.  Нещо, което всъщност е невъзможно да бъде направено, защото каква справедливост е възможна на земята без Бога, без победа над смъртта – каква справедливост е възможна, ако смъртта я погълне?!  А да се избавиш от злото без намесата на Христа е невъзможно.

В исляма същесствува също така второ основно течение освен сунитското, което следва ислямското свещено предание – шиитизъм.  шиитизмът (шиитството) е направление в исляма, което се развива в Иран, а у нас в Азербъйджан. Това направление също така признава петте стълба на исляма, но особеността му е в това, че за автентичното тълкуване на исляма е необходим не само съвет на учените, както това е в сунната, а и лидер на ислямското общество – наследствен халиф.

Смятало се, че е необходимо да съществува поредица от имами, носители на духовната приемственост, които са способни да дадат адекватно тълкувание на Корана. В този смисъл това е някакъв аналог на нашата представа за необходимостта от свещена йерархия за правилното разбиране на Свещеното Писание.

Но за тях това не е йерархия по принцип, а по-скоро йерархия на посветени.  Това може да се свърже с гностиците, при което връзката е пряка. В основата на шиитизма реално стои гностицизмът. Смята се тоест, че цялата поредица от дванадесет имами са предавали един на друг съкровените знания, тайните знания, недостъпни за непосветените и са обладавали магически способности. Това са дванадесет имами, чиято линия продължава до Х в., когато изчезнал последния имам, но той трябвало да се върне.


За първи имам се смята Али, убит по времето на една от междуособиците и около неговото име, както и около имамите възникнал култът към мъчениците. Смя та се, че само по себе си, мъченичеството, т.е. самоизмъчването, мъченичеството в пряк смисъл, т.е. самоизтезанието, е богоугодно дело. От тук възниква и това явление, което навярно всички са виждали по телевизията – как мюсюлмани се удрят с някакви железца.  Смята се, че това самоизтезание, дава заслуги на човека и че то представлява някакво средство за получаване на божествена сила.

За нас това самоизтезание, по-скоро напомня на опитите на жреците на Ваал, които се колили с ножове е се удряли.  А за това, разбира се, няма никаква спасителна награда. Мъчениците, които шиитите почитат, разбира се, не са мъченици, по начина, по който християните разбират това.

Християнския мъченик свидетелства, че смъртта е победена, неговата смърт свидетелства, че смъртта е унищожена чрез победата на Иисус Христос, а в шиитизма мъченикът е просто свидетел на Аллах, говорещ, че съществува господар, на когото той се покорява. „Заради него съм готов дори да измъчвам себе си“. Това тоест е съвършено различна представа. В единия случай делото е на роб, като при шиитите, в другия делото е на свободен, като при християните.

Ние също така смятаме, че представата за имамите като пазители на духовния свят е по-скоро шаманизъм, отколкото да е свързано с богооткровени неща. Защото Бог е творец на всички хора и Той изпраща вест до всички хора. Друго нещо е, че тази вест се усвоява от различните хора в зависимост от желанието им. Но при нас няма скрити догмати, при нас няма такива тайни учения, защото учението за Бога и така е тайно. То е тайно не защото е секретно, а защото е задълбочено и се разкрива на този, който живее с него, който узнава реалността, скрита зад тези слова. Затова за нас опитът на шиитите да създават някаква идея за духовния свят е погрешен. Този опит подменя реалните тайни с някакви човешки измислици.

За нас този Али и внукът на Мохамед , Хасан ибн Али, чиито гробове са основни светини на шиитите, разбира се, съвсем не са герои, като каквито ги почитат шиитите, а са по-скоро наши явни неприятели, защото Али бил един от първите халифи, които започнали систематично да изтребват християните. Всички воювали с християните, като се започне с Мохамед, но пръв започнал да убива християни заради християнството именно Али. Това се смята като негов принос...

При шиитите има такава особеност, която не съществува, например, в сунитския ислям:  сред шиитите е разпространен временния брак.

Работата е там, че в исляма има различни системи на брака. Както е известно, мюсюлманинът може да встъпи в брак с четири законни жени, а също да си вземе толкова наложници, колкото може ръката му да обхване, както е казано в Корана (Коран 4:3). Тоест човек може да има неограничен брой наложници. Разбира се, той е задължен да ги обезпечи по определен начин.

В шиитизма са отишли и по-далеч и са въвели такова понятие, като временен брак, който може да се сключва за срок от 1 час до 99 години. Обикновено най-често се сключва брак за 1 час. Тази практика са ползва за оправдание на изнасилванията и проституцията. Затова в шиитските страни няма проституция, за разлика от страните на сунитския ислям, където има проституция.  Но проституцията не е забранена като такава нито тук, нито там.

Необходимо е да се знае обективно за какво става дума.  Не че всички мюсюлмани са такива, това не е вярно,  Сред мюсюлманите действително има много хора, които със своите външни постъпки са послушни на суната. Но това говори, че сами по себе си корените на това учение са съвършено неугодни на Бога. Те са съвършено противни и на човечността, и на Божествената воля.

Най-страшното, което съществува в исляма, е разрешаването на всякакъв грях, освен на един – забрана за отстъпване от исляма. Всеки грях, имам предвид по отношение към неверниците. Смята се, че всяка жена, попаднала в плен на мюсюлманин, е длъжно автоматично да стане негова наложница, при това изцяло без нейна воля.

През 2001 година западни правозащитници откупиха в Судан 4500 човека, основно жени и деца. Три четвърти от жените са съобщили,че са били постоянно подлагани на изнасилване. При това няма значение дали тя е омъжена или не – това абсолютно никого не вълнува. Такава представа, разбира се, е крайно печална и е свързана именно с представата за двоен стандарт в отношенията към свои, и към чужди.  За нас, разбира се, това е немислимо – щом човек не може да убива свой, значи не може да убива и чужд! А в такъв случай е съвършено немислимо да си позволяваш това с оправданието, че е „разрешено“ на всички.

Как тогава да се отнасяме към исляма, към света на исляма?  Какво е това? Безусловно, светът на исляма е огромно явление, което е възникнало благодарение на действието на духа на злото.  По друг начин не можем да си обясним това действие.  Още в древността Бог е казал на Авраам, говорейки за неговия син Исмаил, от който впоследствие произлязъл Мохамед, че той ще бъде „човек като див осел; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго – против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя“ (Бит. 16:12).

Причините за разпространението на исляма са в това, че християните започнали да постъпват против волята на Бога, против заповедите, които е дал Господ. Както е казал един светец, ислямът е като бич Божий за ленивите християни. Ето и в Русия – сега, в наше време, когато започнаха активните ислямски терористични актове, когато Русея избра телевизионната дъвка, когато хората масово не искат да живеят по Бога, а поискаха да живеят по своему – пристигна ислямът, дойде ислямското клане!  Ето какво е наказанието.

Как да се отнасяме към мюсюлманите? Ние знаем, че всички християни се стараят да бъдат в мир с всички хора по света. В никакъв случай не трябва да обиждаме хората от исляма. Аз, например, съвсем не поддържам карикатурния скандал на Запад. Аз смятам, че мюсюлманите тук са по-прави от западните „приятели“.

Защото западните карикатуристи искат да издевателстват над религията във всякакъв вид.  Те издевателстват и над Христос, и над исляма, над Мохамед, те издевателстват и над Бога въобще.  Това е нагло богоборство, което мюсюлманите дори, ако щете, ограничават донякъде.  Мисля, че за християните е безполезно да застанат на страната на карикатуристите, които оскърбяват мнимите светини на други хора.  Дори и да са мними, това се прави не в името на Бога, а и въобще на християнине не подобава да проповядва по този начин.

При всичко това главното е да помним, че ислямът не е религия, която има нещо общо с нас.  Това нее религия на същия Бог като нашия. Това не е религия, която уважава Христа.  Те не уважават Божията Майка.  Това е религия, която в края на краищата много силно се отличава от вярата в Откровението и за това всички мюсюлмани са длъжни, разбира се, да приемат Божието Откровение.  Защото без него те, безусловно, ще погинат и за мюсюлманите няма никаква надежда, защото те не вярват в Сина Божий.

Господ е казал, че ако човек не повярва в Единородния Син Божий, то той „няма да види живот, но Божият гняв остава върху него“ (Иоан. 3:36).  При което не трябва да се мисли, че това е невъзможно.  Работата е там, че в Свещеното Писание има директни предсказания за това, че някога мюсюлманите ще се обърнат към Бога.  В 71 псалм, 10 стих е казано, че царете на Арабия и Сава ще му принесат дарове.  Това е именно самия център на ислямския свят.

Затова, надявайки се на тяхното спасение, сме длъжни да се молим за тяхното обръщане, да се молим за това Господ да разруши този ислямски ред, защото той не разрешава на хората да приемат друга вяра, защото човек, който е в исляма, в ислямска страна, ако сега се опита да приеме друга вяра, незабавно ще бъде убит.  и ще се молим не само за това, но също и ще носим словото Божие на мюсюлманите, за да станат наши братя.  Защото сред тях има и добри хора, аз отново повтарям, доста голямо количество.

Ето за това исках да разкажа днес.