неделя, 23 юни 2013 г.

За различните нечисти помисли


   Авва Евагрий

          1. От бесовете, противящи се на деятелния живот, първи в борбата стоят тези, на които са поверени похотите на чревоугодието, онези, които влагат в нас сребролюбието, и онези, които събуждат в нас желание да търсим човешката слава. Всички идващи след тях приемат уязвените от първите.
Защото няма да падне в любодеяние този,  който преди това не е паднал в чревоугодие; няма да се разгневи този, който не се стреми към ястия или пари, или слава;  няма да избегне беса на унинието този, който не е претърпял някаква загуба във всичко това; няма да остане незасегнат от гордостта - тази първа рожба на дявола, този, който не изтръгне от себе си корена на всички злини - сребролюбието (1 Тим. 6:10), защото по думите на премъдрия Соломон, бедността смирява човека (Притч. 10:4 - слав.). Накратко казано, човек не може да падне под властта на някой демон, ако преди това не бъде уязвен от стоящите пред него. Защото с тези три помисъла дяволът тогава изкушавал и Спасителя: първия, когато Му казал камъните да станат на хлябове, вторият, когато Му обещал целият свят, ако падне и му се поклони, и третият, когато Го уверявал, че ако Го послуша, ще се прослави с това, че нищо няма да претърпи, ако се хвърли от високото (от храмовата стряха). Но Господ, Който е над всичко това, заповядал на дявола да си отиде и така научил и нас, че не може да го прогоним, ако преди това не презрем тези три помисъла.

          2. Всички демонски помисли влагат в душата ни мисли за чувствени неща и умът, след като приеме отпечатък от тях, ги връща в себе си. Следователно по предмета на помисъла можем да узнаем кой демон се е приближил към нас. Например, ако в мисълта се появи човек, който ми е причинил нещо неприятно или ме е посрамил, по това се разбира, че се е приближил беса на злопаметството. Ако отново си припомним парите или славата, по този предмет на помисъла не можем да не узнаем кой ни безпокои. По същия начин и при другите помисли: по предмета им можеш да определиш кой застава пред нас и ги влага в ума ни. Впрочем, не искам да кажа, че всички спомени за тези неща са от бесовете, защото и самият ум, когато се привежда в движение, поражда представи за нещо, което е било. Но от бесовете са само тези спомени, които събуждат раздразнение или силно неестествено желание. Поради възбуждането на тези сили умът мислено прелюбодейства с помисъла и и вече не е в състояние да държи в себе си мисълта на Бога, своя Законоположител, защото тази светозарност ( т.е. спокойното богомислие) се появява в господстващия ум само когато успее да пресече помислите, връщащи се във вид на неща по време на молитва.

          3. Виж 63-та от главите за деятелния живот на Анатолий.

          4. За съновиденията. Достойно е да се изследва как по време на сънни мечтания бесовете възпроизвеждат образи в нашия господар - ума. Нещо подобно се случва с ума (и наяве), когато той вижда с очите, чува с ушите, или възприема нещо отвън с някое друго чувство и го задържа в паметта. Паметта, привеждайки в движение това, което е получила чрез тялото, влага образи в господстващия ум. И така, струва ми се, че демоните в съновиденията влагат образи в ума, привеждайки в движение паметта, защото по време на сън органите на чувствата са в покой. Но, пита се отново, как те привеждат в движение паметта? Да (ако задържим във вниманието си страстните сънища), и това става ясно от факта, че чистите и безстрастните не търпят нищо подобно. Но има и просто (безстрастно) движение на паметта, произлизащо от нас самите или от светите сили, след което (си представяме, че) беседваме и вечеряме със светиите. Впрочем трябва да имаме предвид, че както душата възприема дадени образи чрез тялото, така и паметта ги възпроизвежда и без тяло (т.е. страстно или безстрастно). Същото става по време и на сън, когато тялото е в покой. Защото за водата можем да си спомним и със, и без жажда, така и за златото - и със, и без сребролюбие. Същото е по отношение и на всичко друго (както наяве, така и на сън). А в това, че умът намира (или съзнава в себе си по време на сън) едни или други мечтания, се вижда злокознеността на демоните, търсещи във всичко нашата гибел. При това трябва да се знае, че демоните използват и външните неща, за да създават мечтания, например шума на вълните, когато някой плува.

          5.За всяка тяхна злокозненост и коварство твърде много способства нашата раздразнителност, приведена в движение не както се изисква от естеството. Затова нито един от тях не се оказва да я възбужда и денем, и нощем. Но когато видят, че тя е съчетана с кротост, занапред се стараят под всякакъв (правилен) предлог да я отделят от нея, за да дойде в напрежение и по този начин да стане пригодна за приемане на скверните им помисли. Ето защо не бива да допускаме да се възбужда нито по правилни, нито по неправилни поводи, за да не дадем опасен меч в ръцете на тези, които ни внушават зло - както зная, че правят мнозина: по най-нищожни поводи се възпламеняват повече от необходимото. Заради какво, кажи ми, се готвиш за война, ако си презрял ястието, порите и славата? Защо храниш кучето, след като си дал обед да нямаш нищо? Ако то лае и се нахвърля върху хората, явно е, че ти имаш нещо вътре в себе си и желаеш да го запазиш. Убеден съм, че такъв е далече от чистата молитва и зная, че гневът е враг на такава молитва. Още повече се учудвам как е могъл да забрави светиите Давид, който вика:  Престани да се гневиш и остави яростта. (Пс. 36:8); Еклисиаст, който заповядва:  Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си (Екл. 11:10);  и апостола, който повелява на мъжете да се молят във всяко време и на всяко място, като вдигнат чисти ръце, без гняв и съмнение (1 Тим. 2:8). По всяка вероятност именно на това ни учи и древния обичай - по време на молитва да се изгонват кучетата от къщата, и с това се дава да се разбере, че у молещите се не трябва да има гняв. И някой от езическите мъдреци твърдял, че жлъчката и бедрото не се приемат от боговете, защото, предполагам, жлъчката е символ на гнева, а бедрото - плътските желания.

А за това, че не трябва да се грижим за облекло или храна, е излишно да се мисли и пише, след като Сам Спасителят в Евангелието забранява това: не се грижи за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете (Мат. 6:25). Защото за това се грижат езичниците като невярващи и отхвърлящи Божия Промисъл,  и отричащи Твореца, а на християните това трябва да бъде напълно чуждо, след като веднъж завинаги са повярвали, че и две врабчета, които се продават за един асарий, са под погледа на светите ангели. При това демоните имат обичай след нечистите помисли да влагат в нас помисли на многогрижие, та словото, посято върху такива помисли, да остане без плод (Мат. 13:22). След като ги отхвърлим, да възложим на Господа грижите си (Пс. 54:23) и да се задоволяваме с това, което имаме (Евр. 13:5), за да можем, живеейки в оскъдност и обличайки бедни одежди, с всеки изминал ден да отхвърляме от себе си тези причинители на тщеславието. А който си мисли, че за него е срамно да бъде бедно облечен, нека има за пример св Павел, който е живеел на студ и в голота ( 2 Кор. 11:27), въодушевявайки се от несъмненото очакване да получи венеца на правдата ( 2Тим. 4:8). Но тъй като св. ап. Павел нарича този свят игрище ( 1Кор. 9:24), то да видим - може ли облеклият се в помислите на многогрижието да тича към целта - към наградата на горното (Фил. 3:14) и да се бори против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината на тоя век (Еф. 6:12). Аз поне не твърдя това, научен от този разказ за това, което става на игрищата, защото на този (борец) при всички случаи ще попречи дрехата, ще го спъва, както помислите на многогрижието спъват ума, ако е вярно, че умът неотлъчно пребивава при своето съкровище. Защото е казано: дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Мат. 6:21).

          6. От помислите едни секат, други биват посичани: злите секат добрите, но и добрите пресичат злите. Светият Дух се вслушва в първоначалния помисъл (който преобладава и взема връх) и според него ни осъжда или приема. Но какво говоря! Имам някакъв помисъл, например страннолюбие, и го имам заради Господа, но когато го намира изкусителя, бива посичан от внушението му да бъда страннолюбив заради славата. И аз пак имам в себе си помисъла на страннолюбието, но и той, когато намери добрия помисъл, бива посичан от него, който насочва нашата добродетел преди всичко към Господа и ни подтиква да я вършим заради Него, а не за хората. и така, ако и в самите дела накрая останем при първите помисли, а от вторите бъдем само изкушавани, то ще получим въздаяние според първоначалните помисли, защото като хора и като борещи се с демоните не винаги имаме сила да запазваме добрите помисли чисти. И обратното - и лошия помисъл не може да се задържи в нас, без срещу него да въстане добрия помисъл, защото в нас са посяти неизкоренимите семена на добродетелите. Впрочем ако някой от посичащите помисли се задържи дълго, тогава той заема мястото на изкушавания (т.е. напълно изтласква първия помисъл) и човек започва да действа, движен от този помисъл.

          7. Както научихме след дълги наблюдения различието между ангелските, човешките и бесовските помисли е следното: ангелските се стремят да познаят естеството на нещата и да изследват духовното им значение, като например: За какво е създадено златото, защо е разпръснато във вид на пясък някъде по долните места на земята и се намира и събира с толкова усилия и труд? Как събраното се промива с вода и се слага в огъня и след това се дава в ръцете на художниците, които правят от него цветя, и кандилници, и щипци, и чаши (Парал. 4:21), от които по благодатта на Спасителя сега вече не пие Вавилонския цар (Дан. 5:3 -слав.) и Клеопа принася сърце, горящо от тези тайнства. Демонския помисъл не знае и не разбира това, а само безсрамно внушава чувственото желание за ридобиване на злато и мисълта за наслаждения и слава, свързани с притежаването му. А човешкия помисъл не търси нито придобиване на златото, нито се стреми да узнае на какво е символ то, но влага в мисълта един прост образ на златото без страст и сребролюбие. Подобно разсъждение трябва да се прилага и за другите неща, ако някой започне съкровено да упражнява ума си по този начин.

          8. Има помисъл, който можем да наречем скитник. Той идва при братята и ги безпокои в повечето случаи на разсъмване: повежда ума от град в град, от село в село, от къща в къща, като в началото води прости разговори, а след това умът променя състоянието си според качествата но тези, с които се е срещнал, малко по малко се отдалечава от съзнанието за Бога и добродетелите и забравя своето звание и обет. И така отшелникът трябва да внимава за този помисъл и да наблюдава откъде идва той и къде спира, защото не случайно и не напразно прави такъв голям кръг, а с намерението да разстрои ума на отшелника. И умът, като се разпали то всичко това и се опияни от многото разговори, веднага да падне под влиянието на блудния демон или на демона на гнева, или на унинието, които най-силно помрачават светлостта на устроението му. Но ние, ако имаме намерението по-ясно да познаем козните на този бяс, не бива веднага да му противоречим и да откриваме (на отците) мислените разговори, които създава в нас, и това, как малко по малко тласка ума в земята на смъртта, защото той веднага ще избяга от това, не понасяйки да виждаме всичките му действия, и така няма да можем да узнаем нищо от това, което искаме.

Но по-добре е да му позволим на другия или на третия ден да доведе докрай своята драма, за да узнаем с точност хитрите му извъртания и след това да го обърнем в бягство с една-единствена изобличителна дума. Но тъй като по време на изкушение се случва умът да бъде смутен и да не вижда какво точно става в нас, ето какво трябва да направим, след като бесът се отдалечи: седни и внимателно си припомни какво е ставало с теб, откъде си започнал и къде си ходил, на кое място си бил уловен от блудния демон или от демона на унинието, или на гнева и как се е развило всичко след това. Изучи внимателни всички тези неща и ги предай на паметта, за да успее да го изобличи, когато дойде още веднъж, запомни и самото място, на което се скрива, и повече няма да тръгнеш след него. След това, ако пискаш да го хвърлиш в ярост, изобличи го веднага, щом се появи, и с думи назови първото място, на което мислено си отишъл при първото си изкусително блуждаене, след това второто и третото - защото той не търпи посрамване и силно се дразни от него. Доказателство за това, че си струва и е полезно да се обръщаш към него с такива думи, да бъде бягството на помисъла от тебе, защото за него е невъзможно да устои на такова явно изобличение. След като бъдем победени от този демон, идва тежък сън, отпускане на клепачите, голямо охлаждане, често прозяване, отпускане на раменете, но всичко това Светият Дух разсейва след усърдна молитва.

          9. Ненавистта към демоните много способства за нашето спасение и е много пригодна за вършенето на добродетели, но все пак не е по силите ни да отглеждаме в себе си този добър плод, защото духовете на сластолюбието разсейват душата и отново я призовават към съдружие с тях. Но Лекарят на душите лекува това съдружие (или по-точно казано), тази трудноизлечима гангрена - с изоставяне, допускайки нощем и денем да търпим от тях нещо страшно. Вследствие на това душата отново се изпълва с първоначалната (естествена) омраза към тях, научена да се обръща към Господа с думите на Давид: С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове. (Пс. 138:22). Защото с пълна омраза мрази враговете този, който нито с дело, нито с мисъл съгрешава - което е знак за най-голямо и първоначално безстрастие (каквото е имал Адам).

          10. За демона, правещ душата безчувствена, трябва ли изобщо да се говори? Най-малкото аз се боя да пиша за него. Душата излиза от собственото си устроение в момента,  в който бива обладана от него, и отхвърля Божия страх и всяко благоговение, не гледа на греха като на грях и беззаконието не смята за беззаконие, спомня си за страшния съд и вечните мъки като за празни думи и се надсмива над всепояждащия огън - и, макар и да изповядва Бога, не иска да знае за Неговите заповеди. Удряш се в гърдите, когато тя отива към греха, казваш й неща от Писанията и тя като ослепяла не вижда и като глуха на чува, напомняш й за обидите на хората, а тя пренебрегва срама пред тях и не чувства това, подобно на свиня, която, като затворила очите си, бутнала оградата на кочината. Помислите на тщеславието довеждат този демон, ако ги оставим да се задържат дълго, и от него ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът (Мат. 24:22). Той е в числото на тези, които рядко нападат братята (живеещи в общежитие). Причината за това е очевидна, защото при вида на чуждите нещастия, когато някой се разболее или внезапно почине, той начаса побягва, тъй като душата, изпълнена със състрадание, се съкрушава и заслепяването, навявано от бесовете, пада от очите й. Ние (отшелниците) сме лишени от това, понеже живеем в пустинята и сред нас рядко се срещат немощни. Като средство за прогонването на този демон Господ е заповядал в Евангелието да навестяваме болните и затворените в тъмница: болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте (Мат.25:36). При това трябва да знаем, че ако някой отшелник, който е нападан от този демон, не е приел блудните помисли и не е напуснал жилището си поради униние, това означава, че е възприел слезлите върху него от небето търпение и целомъдрие. Блажен е сподобилият се с такова безстрастие!  Даващите обет да се подвизава в благоговейно богоугождение предпочитат да живеят сред миряните, за да се предпазят от този демон. Но аз се срамувам да говоря или пиша повече за него.

          11. За духа на унинието. Всички  демони учат душата на сластолюбие, само демонът на унинието не прави това, но разстройва мислите на встъпващите в пустинята, пресичайки всяко душевно удоволствие и изкушавайки с униние, защото отпаднал дух кости суши (Притч. 17:22). Впрочем, когато напада умерено, той прави отшелника изкусен в доброто, защото го предразполага да презира всички земни блага и да се отказва от всяка утеха. Но когато измъчва силно и продължително, поражда помисли, съветващи отшелника да погуби душата си и принуждаващи го да бяга далече от това място. Това си помислил и Иов, бидейки силно измъчван от него: ако беше възможно, сам бих убил себе си, или бих молил друг да направи това (Иов. 30:24 - слав.). Символ на този дух е ехидната, чиято отрова, давана в малки количества, унищожава другите отрови, а и приемана без мярка, убива съществото, което я приема. На този демон св. ап. Павел предал коринтския беззаконник, затова и скоро отново писал до тях: така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от голяма скръб (2 Кор. 2:7). По този начин духът, измъчващ хората, води до добро покаяние. Затова и св. Иоан Кръстител нарекъл уязвените от него и прибягващи към Бога рожби ехиднини и казал: кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму (Мат. 3:7-9). Впрочем всеки, който, подражавайки на Авраам, излезе от своята земя и своя род (Бит. 12:1),чрез това става по-силен от този демон.

          12. Който е победил гнева, е победил бесовете, който е бил поробен от него, е чужд на монашеския живот и е далеч от пътищата на нашия Спасител, защото както е казано, Господ учи кротките на Своите пътища (Пс. 24:9). Затова и умът на отшелниците става неуловим , когато побегне и се скрие в долината на кротостта. Защото почти от никоя друга добродетел бесовете не се боят така, както от кротостта.  Нея е притежавал и великият Мойсей, наречен най-кроткия от всички човеци на земята (Числ. 12:3). И св. Давид се отнася към нея като към достойна за Божията памет: Спомни си, Господи, Давида и всичката му кротост (Пс. 131:1 -слав.). Но и Сам Спасителят ни е заповядал да подражаваме на Неговата кротост: и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29). Но ако някой се въздържа от храна и питие, а със зли помисли възбужда гняв в себе си, е подобен на кораб, който плува в морето, управляван от беса. Затова, доколкото е по силите ни, трябва да следим своето куче е да го учим да разкъсва само вълците, а не да изяжда овцете, като показва всяка кротост към всички човеци (Тит. 3:2).

          13. За тщеславието. От всички помисли само помисълът на тщеславието е многопредметен - обхваща почти цялата вселена и отваря вратите на всички бесове, както злият предател отваря вратите на града. Той краде от ума на отшелника и след като го напълни с множество думи и неща, погубва молитвата му, чрез която отшелникът се напряга да изцели раните на душата си. Този помисъл бива умножаван от всички вече победени демони, които чрез него получават възможност отново да влязат в душата и по този начин правят последното състояние на оня човек по-лошо от първото (Лук. 11:26). От този помисъл се поражда и помисълът на гордостта, който сваля от небето печата на съвършенството и венеца но красотата (Иез. 28:12). Но ти отскочи настрани и не се задържай в него, за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител (Притч. 5:9). Усърдната молитва, както и въздържанието от говорене и вършене на ненужни неща обръщат този демон в бягство и водят до проклятие над тщеславието.

          14. Когато умът на отшелниците придобие известно безстрастие, тогава, след като яхне коня на тщеславието, понася се из градовете, воден от неудържимо опиянение от похвалите и собствената слава. Но по Божие допускане там го среща блудния дух, и след като го заключи в обора, го научава да не става от леглото, преди да е оздравял напълно, подражавайки на онези нетърпеливи болни, които, преди да са се излекували, тръгват на път или започват да се къпят, и така се разболяват отново. Затова, като седим в келията си, по-добре е да внимаваме над самите себе си, за да преуспеем в добродетелите, като станем бавни за злото; и като се обновяваме в знанието, да придобием множество различни съзерцания, и като се възвисяваме в молитва, да видим още по-ясно светлината на нашия Спасител.

          15. Не съм в състояние да опиша всички злодейства на демоните и се срамувам да изброя всичките им злокознености, тъй като се опасявам за неопитните читатели. Впрочем, слушай за злохитрите действия на блудния дух. Когато някой придобие известно безстрастие и смрадните помисли в него намалеят, той влага в мисълта му мъже и жени, играещи помежду си, и прави отшелника зрител на срамните им дела и телодвижениея. Но това изкушение не е между задържащите се в ума, тъй като внимателната молитва и крайно ограничената храна, бдението и духовните съзерцания го прогонват като облак. Но случва се лукавият да се докосне и до плътта, като предизвика в нея неразумно разпалване и измисля хиляди козни, които не е необходимо да описваме. При такива помисли много помага гневът, насочен срещу техния демон, който твърде много се плаши от този гняв, когато той се надига по повод на помислите, защото с това разстройва всичките му намерения. Това означават и думите: Като се гневите, не съгрешавайте. (Пс. 4:5) - добро лекарство за душата в момент на изкушение. На този демон подражава и демонът на гнева, когато изпраща на отшелника представата, че някой от родителите или приятелите, или роднините търпи обиди от незначителни хора, и привежда в движение неговия гняв (с внушението да каже или направи нещо на тези, които вижда в ума си - обиждащите). Трябва да забелязваме това и по-скоро да изтръгваме от мисълта си подобни представи, за да не се превърнат в димяща главня по време на молитва (поради задържането им в нея). В тези изкушения падат най-вече гневливите хора, които лесно се възпламеняват против другите, които са далеч от чистата молитва и от знанието за нашия Спасител Иисус Христос.

          16. Господ е предал на човека помислите на този живот като овци на добър пастир, като му е дал за помощници любовта и яростта; последната, за да обръща в бягство вълците (бесовските помисли), а първата - за да обича с цялата си душа овците (добрите помисли) и да ги пасе, борейки се с дъждовете и ветровете. При това му е дал и закон как да пасе овците: на злачни пасбища и на тихи води (Пс. 22:2); и псалтир, и гусла, и палица, и е наредил това стадо да се храни, облича и събира билки планински (Притч. 27:25).  Кой, казва, пасе стадо и не яде от млякото на стадото? (1 Кор. 9:7) И така отшелникът трябва денем и нощем да пази това стадо, за да не бъде някоя овца (или агънце) похитено от зверовете или да попадне в ръцете на разбойниците, а ако нещо подобно се случи някъде из дебрите, трябва много бързо да отнема (похитеното) от устата на лъва или мечката (1 Царств. 17:35). Има хищни зверове - помисъл за брата, когато той се храни в нас с омраза; или за жена, когато се върти в нас, изпълнен със срамни въжделения; или за сребро и злато, когато се настанява в нас със сребролюбие; даже помисли за благодатните дарования, когато се отглеждат в ума с тщеславие. Същото трябва да се каже и за другите помисли, когато те биват похищавани от страстите. Но не само денем трябва да пази своето стадо, но и нощем да бодърства и да бди над него. Защото се случва някой да се отдаде на срамни и лукави мечтания и така да загуби своето. Такъв е смисълът на казаното от св. Иаков: разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба, ти от мене търсеше и денем изгубеното и нощем пропадналото; денем се изнурявах от жега, а нощем - от студ, и сънят ми бягаше от очите ми (Бит. 31:39,40). Ако поради прекомерно усилие ни нападне униние, тогава, като се стремим към камъка на знанието, да започнем беседа с Псалтира, докосвайки струните за познание на добродетелите. Нека пасем овцете и под Синайската планина, за да ни призове от къпината Бог (Изх. 3:1,4) и ни дари силата на знаменията и чудесата.

          17. Христос подбужда към покаяние разумното естество, умъртвено от греха, чрез съзерцанието на всички времена (т.е. миналото, настоящето и бъдещето), А Неговият Отец възкресява тази душа, която умира след Христовата смърт (в кръщението или в покаянието и отвръщането от греха) чрез знанието за Самия Него. Такъв е смисълът на казаното от апостол Павел: Ако пък сме умрели в Христа, вярваме, че и ще живеем с Него (Рим. 6:8).

          18. Когато умът съблече от себе си ветхия човек и когато се облече в този, който е от благодатта, тогава ще види по време на молитва и своето устроение, подобно на сапфир или небесен цвят, което Писанието нарича местостоене на Бога, каквото са го видели на Синайската планина (Изх. 24:10).

          19. Някои от нечистите демони изкушават човека като човек, а други го безпокоят като безсловесно животно. С идването си първите влагат в нас помисли на тщеславие и гордост, или завист, или осъждане, които не са присъщи на нито едно от безсловесните; а вторите с приближаването си възбуждат в нас гняв или похот (не според естеството), защото тези страсти са общи и за нас, и за безсловесните, и са скрити в нас под нашата разумна природа (т.е. стоят по-ниско от нея или под нея). Дух Свети, имайки пред вид помислите, явяващи ни се като на хора, казва: Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния; но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе (Пс. 81:6, 7). Имайки предвид помислите, които се движат у човека като у безсловесните, казва: "Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват" (Пс. 31:9).

          20. Когато някой враг дойте при тебе и те уязви, а ти желаеш, както е писано, да забиеш меча в сърцето му (Пс. 36:15), постъпи, както ти казвам. Разгледай (анализирай) вложения от тях помисъл сам по себе си: кой е той, ат какво се състои и какво в него поразява ума. Ето какво имам предвид. Да кажем, че ти е изпратен сребролюбив помисъл. Разложи го на: 1) ум, който го приема, 2) помисъл за злато, 3) самото злато, и 4) сребролюбивата страст. Накрая попитай: кое от всичко това е грях? Умът ли? Но как, след като той е образ Божий? Кой човек, имащ ум, може да каже това? Златото ли? Тогава за какво е сътворено то? И така остава да видим греха в четвъртото (т.е. в сребролюбивата страст), която по същността си е нещо самостоятелно, нито понятие за нещо, но човеконенавистна сласт, пораждаща се от свободната воля и принуждаваща ума да злоупотребява с Божиите творения, тази страст пресича самият Божий закон. Когато започнеш да разследваш това, помисълът ще изчезне, след като бъде разложен на съставните си части, демонът ще избяга и мисълта ти ще се издигне на горе, окриляна от такова знание.

Но ако не искаш да забиваш меча му в него, но първо да го поразиш с прашката си, вземи камък от своята овчарска торба и се съсредоточи над следната мисъл: как така ангелите и демоните се сблъскват с нашия свят, а ние не се сблъскваме с техните светове? Защото нито ангелите можем да приближим повече към Бога, нито ни идва на ум да направим бесовете още по нечисти. Помисли си и за това как денница, син на зората, падна от небето и се разби о земята (Ис. 14:12) и прави морската дълбочина да ври като котел и морето превръща в кипнала мас (Иов. 41:22, 23 - слав.), смущавайки всички със злобата си и желаейки да властва над всички? Размисълът за това скоро поразява демона и обръща в бягство цялото му пълчище. Но да действат по този начин е възможно само за тези, които в някаква степен са се очистили и вникват в причините, поради които това е станало. Но неочистените не могат да устоят в такова разсъждение: бидейки научени да омайват другите, те няма да бъдат чути по време на битката, тъй като вътре в тях стои стълб прах и всичко се вълнува поради страстите. Защото сигурно е, че трябва цялото пълчище чужденци да стои мирно, за да може един Голиат да се изправи срещу нашия Давид. Така и при другите нечисти помисли ще използваме и посоченото по-горе разглеждане (анализ) на помисъла, и този (втория) начин на борба.

          21. Когато някакви нечисти помисли отстъпят от нас твърде скоро, нека потърсим причината за това.Поради редкостта на нещото или поради трудността да достигнат предмета на помисъла, или поради присъщото ни безстрастие врагът не е могъл да ни направи нищо. Например, ако някой отшелник си помисли, че му е поверено духовното ръководство на един от главните градове, и той не се задържи в тези мечтания, то очевидно е, че това става поради първата причина (недостижимостта на предмета); но ако започне да мечтае да стане управител на някакъв град ( и това има голяма вероятност да се случи), а той се отнесе  към този помисъл по същия начин (с презрение), такъв човек е блажен поради безстрастието, което е придобил. Същото може да се открие и при другите помисли (защо са отстъпили така бързо), ако използваме този начин на изследване. Необходимо е да знаем това, за да оживяваме усърдието си, защото така ще разберем - преминали ли сме Иорадан и намираме ли се близо до града на палмите (Втор. 34:3), или все още пребиваваме в пустинята, чужденците воюват с нас.

Както си мисля, твърде изкусен и изобретателен в съблазняването е демонът на сребролюбието. Той често, бидейки стеснен от крайното отричане от всичко, приема вид на домакин и обичащ бедните, радушно посреща странниците, които всъщност ги няма, изпраща каквото е потребно на другите нуждаещи се, изкупува това, което се продава, привързва се към богати жени и им посочва на кого трябва да помогнат, а на други, живеещи в изобилие, внушава да се отрекат от света; и така, малко по малко, след като прелъсти душата, я оплита в помисли на сребролюбието и след това я предава на помисъла на тщеславието. Последния въвежда множество прославящи Господа за тези негови (на отшелника) разпореждания, а някои заставя тихичко да говорят помежду си за свещенство, предсказва смъртта на сегашния свещеник и добавя, че именно той няма да избегне (избирането), каквото и да прави. Така бедният ум, оплетен в такива помисли, се препира с тези, които не го приемат, усърдно раздава подаръци на тези, които го приемат, някои от противниците си предава на съдиите и настоява да бъдат изгонени от града. Междувременно, когато такива помисли се въртят вътре в него, се изправя демонът на гордостта, с мълнии раздира въздуха в келията, пуска крилати змии в нея и накрая отнема ума. Но ние, молейки се да погинат подобни помисли, ще се постараем с благодарно разположение да живеем в оскъдност. Понеже нищо не сме донесли но света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни (1 Тим. 6:7, 8), помнейки за това, което казва по-нататък св. ап. Павел:  корен на всички злини е сребролюбието (1 Тим. 6:10).


           22. Всички нечисти помисли се появяват в нас поради страстите, въвличащи ума в пагуба. Защото както мисълта за хляб се явява у гладния поради глада и мисълта за вода у жадния поради жаждата, така сребролюбивите и срамните помисли се явяват в нас поради съответните страсти. Нещо подобно може да се види и при тщеславните помисли, както и при всички останали. Умът, подвластен на такива помисли, не може да застане пред Бога и да се украси с венеца на правдата. От тях е бил погълнат и нашият триокаян ум, който според евангелската притча се е отказал от вечерята на богопознанието (Лук. 14:18-20). По същия начин и този, чиито ръце и нозе са били вързани и бил хвърлен във външната тъмнина, е имал одежда, изтъкана от подобни помисли, която Призоваващият е признал за недостойна за брачния пир (Мат.22:11-13). Брачната одежда е безстрастието на разумната душа, отхвърлила всички мирски похоти. Каква е причината за това, че дълго задържащите се в нас помисли за чувствени неща погубват знанието, е казано в главата за молитвата.

          23. При демоните, противящи се на деятелния живот, има трима предводители, след които идва и цялото пълчище на тези чужденци. Те стоят начело в битката и посредством нечистите помисли подтикват душата към грях: първи са тези, на които е поверен стремежът към чревоугодие, втори - тези, които подбуждат към сребролюбие, и трети - тези, които ни увличат да търсим човешка слава. И така, ако желаеш чиста молитва, пази се от гняв, ако обичаш целомъдрието, сдържай стомаха си, като не му даваш нито хляб, нито вода до насита. Бодърствай в молитвата и отдалечи от себе си паметозлобието; словата на Светия Дух да не намаляват у тебе и с ръцете на добродетелите чукай на вратата на Писанието. Тогава у теб ще възсияе безстрастието на сърцето и в молитва ще видиш своя ум блестящ като звезда.

          У св. Нил Синайски избраните глави са до 27-а. Ще поместим и тях. В предишните 23 глави се съдържат неговите 24 глави.

          25. Когато демонът на чревоугодието след чести и упорити борби не успее да погуби постигнатото въздържание, влага в ума желание за още по-строг подвиг, като припомня това, което се знае за Даниил - неговия оскъден живот и плодовете (които са били единствената му храна) (Дан. 1:16), а също и за някои отшелници, които винаги или още в началото са живеели така, и го принуждава да им подражава, и в стремежа си към неумерено въздържание да не успее и в умереното, когато тялото се изтощи и изгуби сили за това. Мисля, че е справедливо да не вярваш на такива внушения и да не се лишаваш от хляб, елей и вода. Защото братята от опит са разбрали, че това е най-добрата диета, като всичко това не се приема до насита и само по веднъж на ден. И би било учудващо, ако някой, който яде хляб и пие вода до насита, успее да получи венеца на безстрастието. Безстрастие наричам не отдалечаването от греховните дела, защото това е въздържание, но отсичането на страстните помисли в сърцето, което св. ап. Павел е нарекъл духовно обрязване на вътрешния иудеин (Рим. 2:29). Ако някой, слушайки такива думи, падне духом, нека си припомни избрания съсъд (Деян. 9:15), апостола, който се е подвизавал в глад и жажда. На този демон подражава и духът на унинието (който е противник на истината), и внушава на търпеливия да се отдалечи в най-дълбоката пустиня, уподобявайки се на Иоан Кръстител и на първия от отшелниците - Антоний, за да побегне след това със срам, без да може да понесе дългото, свръхчовешко уединение, и врагът да се похвали и каже: "надвих му" (Пс. 12:5).

          26. Виж гл. 68 от първо слово.

          27. Демоните не познават нашите сърца, както мислят някои хора; защото само Сърцеведецът знае човешкия ум (Иов. 7:20 - слав.), и Този, Който е създал сърцата (Пс. 32:5). Но било от думите, било от някакви движения на тялото, те узнават за много от движенията на сърцето. Да предположим, че в разговор сме изобличили тези, които злословят против нас. От тези думи демоните заключават, че се отнасяме недружелюбно към тях и в това намират повод да влагат в нас зли помисли против тях. Приемайки ги, попадаме под игото на демона на паметозлобието, който след това умножава в нас отмъстителните помисли. Ето защо Светият Дух ги изобличава така: седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син (Пс. 49:21), т.е. отваряш вратите за помисъла на паметозлобието и смущаваш ума си по време на молитва, като непрестанно си представяш лицето на своя враг, превръщайки го по този начин в бог. Защото това, към което гледа умът по време на молитва, се превръща в бог за него. Затова, нека избягваме болестта на злословието, за никого да не си спомняме със зло, нито да отвръщаме лицето си при спомена за някой свои ближен. Защото злите демони с любопитство следят всяко наше движение и не оставят неизследвано нищо, от което биха могли да се възползват - нито ставане, нито сядане, нито ходене, нито дума, нито поглед - за всичко любопитстват и всеки ден козни кроят (Пс. 37:13), за да засрамят смирения ум и да помрачат неговата блажена светлина.


Няма коментари:

Публикуване на коментар