За незлопаметността

Преподобни Авва Исаия

                                                        Слово 18
          1. Светейшият Апостол заповядал на своите чеда: Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби (Фил. 4:5, 6); и мир Божи да цари в сърцата ви (Кол. 3:15). И Господ в Евангелието от Марка говори на Своите ученици: прощавайте всички грехове на длъжниците си, та и на вас Отец да прости греховете ви (Марк. 11:25;  Мат. 6:14). Страшни са тези думи на Господ: (според тях) ако видиш, че сърцето ти не към всички е чисто, то и не искай нищо от Бога, защото Му нанасяш оскърбление, когато бидейки грешен и имайки печал срещу подобния на теб човек, говориш на този, Който изпитва сърцата: прости ми греховете (както и аз прощавам). Такъв не се моли с ум, но само с уста в неведение.
Защото искащият наистина с ум и чисто сърце да се моли на Бога в Светия Дух, преди да започне да изпитва сърцето си дали в него има нещо против някого, или не. И ако то не е свободно, той заблуждава себе си (като се моли), защото няма кой да чуе (неговата молитва). Тогава твоят ум не се моли, а външно изпълнява установените часове.

          2. И така, като желаеш чисто да извършваш делото (на молитвата), изпитвай преди това ума си, какво има в него, за да може както казваш: помилуй ме, и сам да милуваш молещия те; когато казваш: прости ми, и самият ти, бедният, да прощаваш; когато казваш: не споменавай моите прегрешения, и сам ти не помни греховете на твоя ближен; когато казваш: не споменавай злините, волно или неволно извършени от мен, и сам ти не ги помниш (от страна на ближния). Нужно е да не помисляш нищо срещу който и да е човек. Ако не си достигнал до това, да постъпваш така, то напразно е твоята молитва: според всички Писания Бог не ще те чуе - прости ме.

          3. В молитвата в Евангелието от Матея Господ е казал още: и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си (Мат. 6:12). А в Евангелието от Лука е казал: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец (съгрешенията ви) (Мат. 6:14).  В св. Лука е: прощавайте и простени ще бъдете (Лук. 6:37). (Сякаш казва така): Дал съм ти цялата Си любов, за да можеш това, което искаш за себе си от Бога, да направиш първо на своя ближен. И тогава ще бъдеш освободен (от греховете си) в такава степен, в каквато направиш същото по отношение на хората. Ако си очистил сърцето си по отношение на всяко (разумно Божие) творение, за да нямаш злопаметство към никого, ти си длъжен да спазваш това: защото Бог е истина, а не само дума на езика. И така, всеки човек сам себе си връзва в геената и сам себе си развързва от нея. Защото няма нищо по-решаващо от волята, независимо дали се е устремила към смъртта, или към живота.

          4. Блаженни са тези, които са възлюбили вечния живот, когато не се препъват. И така, трябва да се подвизаваш с труд и пот, тайно в сърцето, срещу измъчващия те помисъл (на чувство на оскърбление), за да не допуснеш стрелата му да нарани сърцето ти. Но на теб ще ти бъде трудно да го излекуваш, ако нямаш винаги пред своите очи греховете си. Когато чуеш, че от някого ти е сторено някакво зло, противопостави на това своето добро желание да не му отвръщаш в сърцето си, да не го обиждаш, да не го осъждаш и да не разгласяваш, предавайки го в устата на всички; и след това мисли: в мен няма нищо лошо. Ако в теб има страх от геената, то той ще победи в теб злите (помисли), които ти внушават да отмъстиш на ближния си, казвайки ти: нещастнико! Молиш се за своите грехове и Бог те търпи до днес, без да ги разкрива (пред всички), а ти, гневейки се на ближния, го хвърляш в устата на всички. Не е ли явно, че ти не си се разкаял за греховете си, когато нямаш никакво снизхождение (към ближния)?

          5. И така, ако сърцето ти се смекчи, а ти се запазиш от всякаква злоба (срещу брата), то над теб ще бъде милост от Бога. Ако лукавото ти сърце остава жестоко към твоя ближен, то (знай, че) паметта не е дошла още пред лицето на Бога (не помниш Бога). Прости ми, аз съм беден и посрамен от греховете, и като пиша това, много се срамувам в сърцето си.

          6. Ако човек не достигне състояние според естеството на Божия Син, напразни са всичките му трудове. Земеделецът, като сее семената си, очаква да ги събере в значително по-голямо количество, но ако излезе опустошителен вятър, в сърцето му има непрестанна мъка за това, че и семената, и трудът над земята са пропаднали напразно. Св. Апостол Петър, разпнат в Рим, молил да го окачат надолу с главата, като показал с това тайнството на неестествеността, овладяла всеки човек. Той (чрез това) казал (сякаш), че всеки, който се кръсти, се задължава да разпне злата неестественост, постигнала Адама и свалила го от неговата слава в зла подигравка и вечен срам. Защото умът трябва да се подвизава и да възненавиди всичко, , виждано от човека (като неестествено), и да враждува срещу него д най-гореща ненавист до края.

          7. Ето главните (неестествени за човека) страсти, овладели всички синове на Адам: сребролюбието, честта, покоят, гордост от това, което ще оставиш (накрая), украсяване на тялото, за да бъде то чисто и благообразно, и търсене на добри дрехи. Всичко това храни похотта, която змията е вложила в устата на Ева. От какво и ние ще познаем, че сме синове на Адам - от тези зли помисли, направили ни Божии врагове.
     
          8. И така, блажен е разпналият се, умрелият, погребаният и възкръснал в обновление, когато той се види съществуващ според естеството на Иисуса и следващ Неговите свети стъпки, по които Той е шествал, като е бил човек (на земята), за Своите свети работници. Неговите черти са: смиреномъдрие, бедност, нищета, непривързаност, прощаване, мир, претърпяване на подигравки, безгрижност за тялото и безстрашие срещу наветите на злобните; а най-великото е - знание на всичко преди събитието и дълготърпение към хората в кротост. Достигналият това и унищожилият в себе си неестествеността явно показва, че той е от Христа, Сина Божий, и е брат на Иисуса, на Когото подобава слава и поклонение във вечни векове. Амин.