св. Иоан Златоуст
4
Пастирите винаги водят овцете там, където виждат, че тревата е по-гъста, и не ги отвеждат, докато стадото не опасе всичката трева. Като им подражаваме, ние вече четвърти ден пасем своето стадо на пасището на покаянието, и днес също нямаме време да си тръгнем, защото виждаме още много храна, много наслаждения и полза.
сряда, 30 ноември 2011 г.
вторник, 29 ноември 2011 г.
Послание до Иоан Кувикуларий за любовта
св. Максим Изповедник
Познавам ви, боголюбци, по благодат твърдо придържащи се към светата любов към Бога и ближния, за която радеете, както подобава; зная (от общуване с вас), когато бях с вас, и в не по-малка (ако не и в по-голяма) степен (зная сега), когато отсъствам, че вие сте познали какви са свойствата на Божествената любов и как се наричат те, и затова по добродетел притежавате този божествен, неописуем и безпределен дар, който не само излива благодеяния върху присъстващите, но и разпалва ревност в отсъстващите, отделени (от вас) с големи разстояния. Всеки път чрез идващите тук и чрез вашите скъпоценни послания, които като в огледало отразяват подобаващия ви образ на божествената благодат, аз се убеждавам във вашето преуспяване в тази любов и, естествено, се радвам и се веселя. И възнасям за вас благодарения на Бога, Подателя на всички блага, без да преставам да възклицавам заедно със светия Апостол: Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата (Еф. 1:3). Зная и съм напълно уверен, че вашата света душа чрез любовта в духа е неразривно свързана с моята жалка душа, като има за връзки в дружбата закона на благодатта, благодарение на който незримо се свързвате с мине и ме карате да се радвам с вас, изглаждайки моя срам, породен о греха, с дара, подаван от вашата добрина. И наистина няма нищо по-богообразно, по-тайнствено, по-извисяващо хората до обожествяването, отколкото Божествената любов. Тя съдържа в себе си и събира ведно всички блага, за които словото на истината говори като за (множество) видове добродетели, по никой начин не е свързана с видовете на злото и е отдалечена от тях, защото е изпълнение на закона на пророците. Като наследник на закона и пророците, тайнството на любовта от хора ни прави богове; съсредоточавайки в себе си вселенския смисъл на отделните заповеди, по. Божието) благоволение тя еднакво обема чрез него тази заповед и по (Божието) Домостроителство ги разпределя по много различни начини.
Кои са тези блага, които е придобила любовта? Не е ли тя вярата - първата основа на всяко благочестие, уверяващо притежателя й в съществуването на Бога, и на божествените (неща); даруваща на онези, които виждат тези неща, по-пълна и велика представа за тях, отколкото окото, приковано към видимите форми на чувствените неща? Не е ли тя надеждата, която изгражда в себе си като основа истинно съществуващото Благо и го държи по-силно от ръката и по-пълно от ръката, хванала някой плътен материален предмет, достъпен за осезанието? Не дарува ли тя на вярващите и преизпълнените с надежда духовно наслаждение, по вътрешното си разположение притежавайки бъдещите (блага) като настоящи? Не е ли тя смирението, първата основа на добродетелите, благодарение на което ние можем да придобием познание за самите себе си и да отхвърлим суетното възбуждане на гордостта? Не е ли тя кротостта, с която побеждаваме и хулите, и похвалите, избягвайки противоположните злини - домогванията, славата и безчестието. Не е ли тя душевното благородство, вследствие на което, дори и да страдаме, оставаме неизменни в отношението си към постъпващите лошо, , без да изпитваме никаква вражда към тях? Не е ли тя милосърдието, което ни кара доброволно да приемаме чуждите нещастия като свои и не ни позволява да забравяме за сродниците и съотечествениците си(1). Не е ли тя въздържанието и твърдостта, дълготърпението и добротата, мирът и радостта, с които лесно потушаваме горещото кипене и разпалвани на яростта и похотта? Или накратко казано, любовта е изпълнение на всички блага; като вярна, неотменима и винаги пребиваваща, тя води и довежда живеещите в нея при Бога - Най-висшето Благо и Причината за всяко благо.
Защото вярата, здраво изграждаща истината, е основа на онова, което следва след нея - имам предвид надеждата и любовта. А надеждата, като сила (свързваща) любовта и вярата, явява чрез себе си в какво трябва да се вярва и какво трябва да се обича и научава как чрез нея трябва да се извърви пътят към него. А любовта е тяхното изпълнение: в цялата себе си обхващайки изцяло пределния предмет на желанието и прекратявайки движението им към него, вместо вярата в неговото битие и надеждата за бъдещото му осъществяване, тя дарува чрез себе си неговото вкусване в настоящето. Собствено само тя представя човека съществуващ по образа на Твореца, като мъдро подчинява на разума онова, което се намира в наша власт, но не скланя (шията на) разума пред него. Тя убеждава волята да се движи според естеството и да не се бунтува против логоса на природата. Защото благодарение на този логос ние всички можем да имаме както едно естество, така и една воля и едно желание, бидейки (съзвучни) с Бога и един с друг и без да се отдалечаваме от Бога и един от друг, ако, разбира се, избираме като основополагаща идея закона на благодатта, посредством който доброволно обновяваме закона на естеството.
Понеже в началото прелъстилият човека дявол чрез себелюбието злонамерено го е (примамил) в изкусно измисления капан, като го е излъгал с изкушението на наслаждението, той е отделил нашата вола от Бога и един от друг. Когато е отклонил от правия път (човека, лукавият) е разделил начина на съществуване на неговото естество, като го е разчленил на множество мнения и представи; с течение на времето той установил като закон търсенето и намирането на всякакво зло, използвайки за това силите на нашата (душа), и за постоянно пребиваване на злото във всички (човеци) е заложил лукаво основание - неотстъпчивостта на волята. Благодарение на нея (дяволът) веднага е убедил човека да се отърве от съответстващото на естеството движение и да насочи желанието си от позволеното към забраненото. По такъв начин в човека са възникнали трите най-големи и първични порока, които са, просто казано, родителите на всеки порок: незнанието, себелюбието и тиранията, зависещи и възникващи един от друг. Защото от непознаването на Бога (се ражда) себелюбието; от себелюбието - тиранията над сродните (против това не може да се възрази); основата, върху която те се изграждат, е придобитият от нас начин на злоупотреба със собствените ни сили, тоест разума, желанието и яростното начало. А трябва с разум, вместо с незнание, чрез познание да се устремяваме в търсене на единствения Бог; с желание, чисто от страстта на себелюбието, да се възбуждаме в любовен копнеж само към Бога; а със свободно от тиранията яростно начало да се борим за единия Бог. И от тези (стремежи на душата) възниква божествената и блажената любов (а те - чрез нея), която съчетава боголюбеца с Бога и (самия него) прави бог.
И когато с човека по неговата собствена воля и поради прелъстяването от дявола се случило зло, Бог - Творецът на (човешката) природа и неин мъдър Целител (вече), изтощен от порока, от любов към нас понизил Себе Си, като приел образа на раб (Фил. 2:7), неразрушимо съединил със Себе Си по ипостас (човешкото) естество и цял заради нас, от нас и чрез нас дотолкова станал човек, че вярващите дори не го смятали за Бог. Но Той бил дотолкова Бог, че заложил във вярващите неизреченото и истинно слово на благочестието, за да разтрогне деянията на дявола, като върне на (човешкото) естество честотата на силите (на душата) и за да обнови силата на любовта - противницата на себелюбието, което е и се познава като първи грях, първа рожба на дявола и майка на всички последващи страсти. И онзи, който с любов унищожава себелюбието, се показва достоен за Бога. Заедно със себелюбието той унищожава и цялото гъмжило но пороците, което няма друга основа или причина за съществуването си, освен това себелюбие. Такъв човек не познава превъзнасянето, служещо за признак на противоборстващата на Бога гордост - това сложно и чудовищно зло; не познава преходната слава, която, падайки, (в небитието), увлича със себе си и опиващите се от нея; той изсушава завистта, сама по справедливост преди това изсушаваща обзетите от нея, като чрез доброволно благоволение предразполага към себе си сродните с нея хора; заедно с тези (пороци) той изтръгва от корен яростта, гнева, кръвопролитието, коварството, лицемерието, престореността, злобата, алчността и всичко онова, с което се разделя единият човек. Защото, когато се изтръгва себелюбието, което, както казах, е начало и майка на злините, с него обикновено се изтръгват и всички произтичащи от него следващи го (пороци): когато то не съществува, изобщо не може да съществува никакъв порок или следи от него. Наместо тях (в душата) се заселват всякакви видове добродетел, допълващи силата на любовта, която съчетава човека в единството на логоса (на неговото естество) и начина (на съществуване), изравнява и прави еднакво всяко неравенство и различие (възникващи) вследствие на (греховната) воля. (Все същата сила на любовта) води по подобаващ начин към достохвално неравенство, благодарение на което всеки съзнателно дотолкова привлича към себе си ближния и го предпочита пред себе си, дотолкова преди го е отблъсквал и е бил склонен да се превъзнася над него. Чрез тази сила на любовта (човекът) доброволно се освобождава от самия себе си, като се отстранява от представите и свойствата, които (е бил склонен да) мисли за отнасящи се към него съответно с (греховна) воля. Той събира себе си в една простота и тъждество, съобразно с които никой по никакъв начин не отделя своето от общото, на всеки - за всекиго и всички - за всички, и, нещо повече, по-скоро за Бога, отколкото еди за друг, имат едно съществуване, явявайки чрез себе си (и в естеството, и във волята) единствения логос на битието и Бога, мислим в тоя логос. Защото заедно с Бога трябва да се съзерцава и към Него, като към Причина и Създател, трябва да се въвежда логосът на битието на съществуващите, на който е присъщо да се пази в нас невредим и неопетнен чрез постоянното внимание и да се очиства от възставащите против него страсти чрез разум на ревност към добродетелите и чрез произтичащите от тях трудове.
Възможно е именно това да е осъществил великият Авраам, който и самия себе си е възстановил в логоса на естеството, и е възстановил този логос в самия себе си, а за това е бил върнат на Бога и сам е получил обратно Бога - защото може да се каже и едното, и другото, понеже и двете са истинни. Той се е удостоил да види Бога като човек и да Го приеме при себе си (като гост) поради съвършенството на логоса на естеството, (което той е постигнал) чрез (своето) човеколюбие. Той бил възнесен при Бога, след като отхвърлили свойството на разделените и разделящите и вече не смятал другия човек за нещо различно от себе си, но знаел, че едното е като че всичко, а всичко - като едно. Защото (Авраам) с духовното си око гледал не логоса на (греховната) воля, представляваща (докато остава непомирена с естеството) основа за раздора и разделението, но най-естествения и винаги неизменен логос на естеството, заедно с който, както знаем, непременно се разкрива Бога и чрез който той се проявява като Благ, усвоявайки за себе си собствените Си творения, понеже творението не може да познае Бога такъв, какъвто Той е сам по Себе Си. Защото е невероятно с Простия и винаги Същия да може да се съедини онзи, който в самия себе си не е станал прост все същ, но вследствие на (греховната) вола още е останал разделен на много части спрямо (единната) природа. (За това му е необходимо) най-напред чрез човеколюбие да съчетае волята с природата и да покаже, че в двете (съществува един и същ) миролюбив и не склонен към вълнение логос, чието движение никога не е насочено към нещо друго, освен към Бога. Според този логос, при приелите този дар (човешкото) естество винаги пребивава неделимо и неразделно, не се разкъсва на части от многото (видове) различия, произтичащи от (греховната) воля. Защото те вече не разделят естеството ту така, ту иначе, като стават ту едно, ту друго, но по отношение към едни и същите остават едни и същи, без да обръщат внимание на онова своебразие на всеки, което възниква вследствие на (греховната) воля и по силата на което се разделят разделените. Напротив, те устремяват поглед към общото и неразделното (съществуващо) във всички съобразно с природата, поради което се съединяват разделените, без да въвеждат със себе си нищо разделящо. Чрез това в притежаващите (подобен дар) се проявява Бог, Който по Своето човеколюбие придобива форма според особеностите на добродетелта на всекиго и от нея Той получава наименование. Защото съвършено дело на любовта и предел на нейната дейност е подготовката към това, по пътя на съотносителното взаимодействие свойствата на съчетаваните то нея (и наименованията им) да подобава едно на друго, и така да направи Бога човек и човека да яви като бог и да го провъзгласи като такъв чрез единното и неизменно намерение и подбуждане на двамата по воля. Това откриваме при Авраама и останалите светии и то е равно на казаното от лицето на Бога: И в ръцете пророчески се уподобих (Ос.12:10 - слав.) (за да покаже) как Бог поради Своето велико Човеколюбие се уподобява на всеки, в зависимост от неговото дейно осъществяване на добродетелта, което обединява (всички). Защото "ръката на всеки праведник" е онова негово добродетелно дело, в което и чрез което Бог приема човешко подобие.
И така, любовта е велико благо, най-първото и изключително сред (всички) блага; тя съчетава чрез себе си Бога и притежаващите я хора, като позволява на Твореца на човеците да се явява като човек, чрез пълно подобие в благото (което достига) обожественият, доколкото то е достъпно за човека. Мисля, че това подобие се осъществява, когато хората обичат Господа Бога от цялото си сърце, душа и сила, и когато (обичат) ближния като самия себе си. Това е, ако се опитаме да обхванем (любовта) с определение, всецялата вътрешна връзка с Първото Благо и с всеобщия Промисъл за естеството на целия (човешки) род. По-високо от това не може да се издигне боголюбецът, който е преминал през всички образи на благочестието. Тази връзка ние познаваме като любов и я наричаме любов, като не смятаме любовта към Бога и любовта към ближния за нещо разделно, но я признаваме цялата за една и съща, защото я дължим на Бога и тя свързва хората един с друг. Защото осъществяване и явно доказателство за съвършената любов към Бога е искреното разположение към ближния (достигано) чрез доброволното благоволение. И божествения Апостол Иоан казва: който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял (1 Иоан. 4:20). Любовта е пътят и истината (Иоан. 14:6) и така нарича Себе Си Словото Божие, представящо на Бог Отец онези, които вървят по този път чисти от всякакви страсти. Тя е вратата (Иоан. 10:9) и който влиза през нея, встъпва в Светая светих и става достоен съзерцател на недостъпната красота на Царствената и Света Троица. Тя е истинската лоза (Иоан. 15:1) и който се прихваща към нейния корен, се удостоява да стане причастник на Божественото качество. Чрез нея съществува и е предадено всяко обучение на закона, пророците и Евангелието, та като пожелаем неизречените блага, да поверим горещото си желание на начините (за осъществяване на добродетелите), чрез любовта към Твореца почитайки творението дотолкова, доколкото то Му служи и доколкото изисква логосът на естеството, който установява като закон равночестието и изключва от естеството всяко неравенство, проявяващо се поради предубеждение към някой човек, понеже този логос обхваща всички в себе си с единната сила на тъждеството.
Заради любовта Самият Създател на естеството (дело нечувано и довеждащо в трепет!) се е облякъл в нашето естество, неразрушимо го е съединил със Себе Си по ипостас, за да преустанови разпръскването на това естество и да го събере в Себе Си вече съединено и непритежаващо никакво различие (породено от греховната) воля, нито спрямо Него, нито спрямо самото себе си. Той ясно е посочил всеславния път на любовта, истинно божествена и обожествяваща, която води към Бога, и както се казва, е Бог. Този път, който в началото се е покрил с тръните на себелюбието (Господ) със Своите страдания заради нас е предизобразил в Себе Си и го е предоставил на всички (вече), свободен от (всякакви) препятствия. Камъните по него е обрал с помощта на Своите ученици, както Сам е предвъзвестил в пророците: Равнете, равнете пътя, обирайте камъните (Ис. 62:10). По подобаващ начин Той ни е убедил толкова да се държим за Него и един за друг, колкото, предвещавайки това, е показал Сам чрез Себе Си, като е пострадал заради нас. Заради тази любов всички светии докрай са противостояли на греха, не са се грижели за тукашния живот и твърдо са се съпротивлявали на многото различни видове на смъртта, то (отхождайки) от света, да се съчетаят със самите себе си и с Бога, като съединят в себе си разкъсаните части на (човешкото) естество. Любовта е истинското и безупречно богомъдрие на верните и негов край е Благото и истината. Защото благо и истина са човеколюбието и любовта към Бога по вяра; те са отличителните признаци на любовта, която съчетава хората с Бога и помежду им и затова притежава неотменимо постоянство на благата.
И вие, благословени, от цялата си душа сте възлюбили този божествен и блажен път, та като се подвизавате в благия подвиг, да достигнете края (му). Ето защо непоколебимо се придържате към това, благодарение на което се постига краят на този път, имам предвид човеколюбието, братолюбието, страноприемството, нищелюбието, съчувствието, състраданието, смирението , кротостта, душевното благородство, търпението, безгневието, дълготърпението, твърдостта, добротата, спокойствието, благоволението и миролюбието към всички. От тях и чрез тях се създава благодатта на любовта, която води обожествявания към Бога, Твореца на човека. Защото божественият Апостол, а по-точно - говорещият чрез него Христос, казва: Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безченствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада (1 Кор. 13:4-8), понеже има Бога, единствено Непреставащия и Неизменния. И тя прави също такъв човека, който живее по нея, както ни показва пророк Иеремия, като казва: Ето пътят(2) на Моите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се чедо Мое, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ. Честити сме, че знаем, що е благоугодно Богу (Вар. 4:1-4). Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът (Вар. 3:14). Затова с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение. Аз пак ще те възстановя, и ти ще бъдеш възнаграден (Иер. 31:3, 4). Спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си (Иер. 6:16). И отново казва чрез Исаиа: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш. Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда - като морски вълни (Ис. 48:17, 18). И аз, като се радвам на вашите блага, се осмелявам да кажа заедно с Бога, вземайки (думи) от великия Иеремия: Блажен си, ако си свалил от сее си дрехата на плача и на твоето огорчение(3) - тоест (облякъл си се) в новия човек, създаден в Духа по Христа и по образа на Твореца; облякъл си се с дреха на правдата от Бога, турил си на главата си венец на слава на Вечния - тоест украсил си се с ясния образ на добродетелите и безпогрешното слово на мъдростта, затова Бог ще покаже на цялото поднебесие твоята слава. Навеки Бог ще те нарече: мир на правда и слава на благочестие.
Освен тези слова нямам нищо, което (би могло) да покаже невидимото разположение на душата (ми), защото не притежавам нищо, равно на вашите блага, за да го поднеса на Бога и на вас. Аз мога само, доколкото е по силите ми, да ви се удивлявам, да възприемам (частица) от вашите (духовни) постижения, да се радвам заедно с вас, които сте умилостивили Бога с благи дела, чрез вас да възхвалявам добродетелта, а чрез добродетелта, съчетала ви с Бога, да възпявам и (Самия) Бог. Защото, струва ми се, едно и също е да хваля вас и добродетелта, и да възпявам Бога, дарувал ви сиянието на тази добродетел, която по благодат ви обожествява в Бога, изглаждайки свойствените на човеците признаци, и въчовечава, по снизхождение, Бог във вас, благодарение на това, че доколкото е достъпно за човеците, вие сте усвоили божествените свойства.
1. Буквално: "не позволява да оставаме в неведение за онова, което ни е сродно и съплеменно".
2. В текста на "Септуагинта" стои думата "книга", която преподобният променя, както и редица други
места. По възможност ние се стараем да запазим стила и цитирането на преподобния Максим, макар
това не винаги да се отдава. Характерно е, че цитати от "Книга на пророк Варуха" той приписва на
пророк Иеремия.
3. Тук в цитата от Вар. 5:1-4 са вмъкнати цитати от Еф. 4:22-25 (също приведени доста свободно),
което отразява общохристиянския подход към Свещеното Писание: Стария Завет може да си възприема
и да се разбира само в светлината на Новия Завет. Затова един от главните принципи в тълкуването на
преподобния Максим е, че Христос е главния ключ към всички загадки на Свещеното Писание.
Познавам ви, боголюбци, по благодат твърдо придържащи се към светата любов към Бога и ближния, за която радеете, както подобава; зная (от общуване с вас), когато бях с вас, и в не по-малка (ако не и в по-голяма) степен (зная сега), когато отсъствам, че вие сте познали какви са свойствата на Божествената любов и как се наричат те, и затова по добродетел притежавате този божествен, неописуем и безпределен дар, който не само излива благодеяния върху присъстващите, но и разпалва ревност в отсъстващите, отделени (от вас) с големи разстояния. Всеки път чрез идващите тук и чрез вашите скъпоценни послания, които като в огледало отразяват подобаващия ви образ на божествената благодат, аз се убеждавам във вашето преуспяване в тази любов и, естествено, се радвам и се веселя. И възнасям за вас благодарения на Бога, Подателя на всички блага, без да преставам да възклицавам заедно със светия Апостол: Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата (Еф. 1:3). Зная и съм напълно уверен, че вашата света душа чрез любовта в духа е неразривно свързана с моята жалка душа, като има за връзки в дружбата закона на благодатта, благодарение на който незримо се свързвате с мине и ме карате да се радвам с вас, изглаждайки моя срам, породен о греха, с дара, подаван от вашата добрина. И наистина няма нищо по-богообразно, по-тайнствено, по-извисяващо хората до обожествяването, отколкото Божествената любов. Тя съдържа в себе си и събира ведно всички блага, за които словото на истината говори като за (множество) видове добродетели, по никой начин не е свързана с видовете на злото и е отдалечена от тях, защото е изпълнение на закона на пророците. Като наследник на закона и пророците, тайнството на любовта от хора ни прави богове; съсредоточавайки в себе си вселенския смисъл на отделните заповеди, по. Божието) благоволение тя еднакво обема чрез него тази заповед и по (Божието) Домостроителство ги разпределя по много различни начини.
Кои са тези блага, които е придобила любовта? Не е ли тя вярата - първата основа на всяко благочестие, уверяващо притежателя й в съществуването на Бога, и на божествените (неща); даруваща на онези, които виждат тези неща, по-пълна и велика представа за тях, отколкото окото, приковано към видимите форми на чувствените неща? Не е ли тя надеждата, която изгражда в себе си като основа истинно съществуващото Благо и го държи по-силно от ръката и по-пълно от ръката, хванала някой плътен материален предмет, достъпен за осезанието? Не дарува ли тя на вярващите и преизпълнените с надежда духовно наслаждение, по вътрешното си разположение притежавайки бъдещите (блага) като настоящи? Не е ли тя смирението, първата основа на добродетелите, благодарение на което ние можем да придобием познание за самите себе си и да отхвърлим суетното възбуждане на гордостта? Не е ли тя кротостта, с която побеждаваме и хулите, и похвалите, избягвайки противоположните злини - домогванията, славата и безчестието. Не е ли тя душевното благородство, вследствие на което, дори и да страдаме, оставаме неизменни в отношението си към постъпващите лошо, , без да изпитваме никаква вражда към тях? Не е ли тя милосърдието, което ни кара доброволно да приемаме чуждите нещастия като свои и не ни позволява да забравяме за сродниците и съотечествениците си(1). Не е ли тя въздържанието и твърдостта, дълготърпението и добротата, мирът и радостта, с които лесно потушаваме горещото кипене и разпалвани на яростта и похотта? Или накратко казано, любовта е изпълнение на всички блага; като вярна, неотменима и винаги пребиваваща, тя води и довежда живеещите в нея при Бога - Най-висшето Благо и Причината за всяко благо.
Защото вярата, здраво изграждаща истината, е основа на онова, което следва след нея - имам предвид надеждата и любовта. А надеждата, като сила (свързваща) любовта и вярата, явява чрез себе си в какво трябва да се вярва и какво трябва да се обича и научава как чрез нея трябва да се извърви пътят към него. А любовта е тяхното изпълнение: в цялата себе си обхващайки изцяло пределния предмет на желанието и прекратявайки движението им към него, вместо вярата в неговото битие и надеждата за бъдещото му осъществяване, тя дарува чрез себе си неговото вкусване в настоящето. Собствено само тя представя човека съществуващ по образа на Твореца, като мъдро подчинява на разума онова, което се намира в наша власт, но не скланя (шията на) разума пред него. Тя убеждава волята да се движи според естеството и да не се бунтува против логоса на природата. Защото благодарение на този логос ние всички можем да имаме както едно естество, така и една воля и едно желание, бидейки (съзвучни) с Бога и един с друг и без да се отдалечаваме от Бога и един от друг, ако, разбира се, избираме като основополагаща идея закона на благодатта, посредством който доброволно обновяваме закона на естеството.
Понеже в началото прелъстилият човека дявол чрез себелюбието злонамерено го е (примамил) в изкусно измисления капан, като го е излъгал с изкушението на наслаждението, той е отделил нашата вола от Бога и един от друг. Когато е отклонил от правия път (човека, лукавият) е разделил начина на съществуване на неговото естество, като го е разчленил на множество мнения и представи; с течение на времето той установил като закон търсенето и намирането на всякакво зло, използвайки за това силите на нашата (душа), и за постоянно пребиваване на злото във всички (човеци) е заложил лукаво основание - неотстъпчивостта на волята. Благодарение на нея (дяволът) веднага е убедил човека да се отърве от съответстващото на естеството движение и да насочи желанието си от позволеното към забраненото. По такъв начин в човека са възникнали трите най-големи и първични порока, които са, просто казано, родителите на всеки порок: незнанието, себелюбието и тиранията, зависещи и възникващи един от друг. Защото от непознаването на Бога (се ражда) себелюбието; от себелюбието - тиранията над сродните (против това не може да се възрази); основата, върху която те се изграждат, е придобитият от нас начин на злоупотреба със собствените ни сили, тоест разума, желанието и яростното начало. А трябва с разум, вместо с незнание, чрез познание да се устремяваме в търсене на единствения Бог; с желание, чисто от страстта на себелюбието, да се възбуждаме в любовен копнеж само към Бога; а със свободно от тиранията яростно начало да се борим за единия Бог. И от тези (стремежи на душата) възниква божествената и блажената любов (а те - чрез нея), която съчетава боголюбеца с Бога и (самия него) прави бог.
И когато с човека по неговата собствена воля и поради прелъстяването от дявола се случило зло, Бог - Творецът на (човешката) природа и неин мъдър Целител (вече), изтощен от порока, от любов към нас понизил Себе Си, като приел образа на раб (Фил. 2:7), неразрушимо съединил със Себе Си по ипостас (човешкото) естество и цял заради нас, от нас и чрез нас дотолкова станал човек, че вярващите дори не го смятали за Бог. Но Той бил дотолкова Бог, че заложил във вярващите неизреченото и истинно слово на благочестието, за да разтрогне деянията на дявола, като върне на (човешкото) естество честотата на силите (на душата) и за да обнови силата на любовта - противницата на себелюбието, което е и се познава като първи грях, първа рожба на дявола и майка на всички последващи страсти. И онзи, който с любов унищожава себелюбието, се показва достоен за Бога. Заедно със себелюбието той унищожава и цялото гъмжило но пороците, което няма друга основа или причина за съществуването си, освен това себелюбие. Такъв човек не познава превъзнасянето, служещо за признак на противоборстващата на Бога гордост - това сложно и чудовищно зло; не познава преходната слава, която, падайки, (в небитието), увлича със себе си и опиващите се от нея; той изсушава завистта, сама по справедливост преди това изсушаваща обзетите от нея, като чрез доброволно благоволение предразполага към себе си сродните с нея хора; заедно с тези (пороци) той изтръгва от корен яростта, гнева, кръвопролитието, коварството, лицемерието, престореността, злобата, алчността и всичко онова, с което се разделя единият човек. Защото, когато се изтръгва себелюбието, което, както казах, е начало и майка на злините, с него обикновено се изтръгват и всички произтичащи от него следващи го (пороци): когато то не съществува, изобщо не може да съществува никакъв порок или следи от него. Наместо тях (в душата) се заселват всякакви видове добродетел, допълващи силата на любовта, която съчетава човека в единството на логоса (на неговото естество) и начина (на съществуване), изравнява и прави еднакво всяко неравенство и различие (възникващи) вследствие на (греховната) воля. (Все същата сила на любовта) води по подобаващ начин към достохвално неравенство, благодарение на което всеки съзнателно дотолкова привлича към себе си ближния и го предпочита пред себе си, дотолкова преди го е отблъсквал и е бил склонен да се превъзнася над него. Чрез тази сила на любовта (човекът) доброволно се освобождава от самия себе си, като се отстранява от представите и свойствата, които (е бил склонен да) мисли за отнасящи се към него съответно с (греховна) воля. Той събира себе си в една простота и тъждество, съобразно с които никой по никакъв начин не отделя своето от общото, на всеки - за всекиго и всички - за всички, и, нещо повече, по-скоро за Бога, отколкото еди за друг, имат едно съществуване, явявайки чрез себе си (и в естеството, и във волята) единствения логос на битието и Бога, мислим в тоя логос. Защото заедно с Бога трябва да се съзерцава и към Него, като към Причина и Създател, трябва да се въвежда логосът на битието на съществуващите, на който е присъщо да се пази в нас невредим и неопетнен чрез постоянното внимание и да се очиства от възставащите против него страсти чрез разум на ревност към добродетелите и чрез произтичащите от тях трудове.
Възможно е именно това да е осъществил великият Авраам, който и самия себе си е възстановил в логоса на естеството, и е възстановил този логос в самия себе си, а за това е бил върнат на Бога и сам е получил обратно Бога - защото може да се каже и едното, и другото, понеже и двете са истинни. Той се е удостоил да види Бога като човек и да Го приеме при себе си (като гост) поради съвършенството на логоса на естеството, (което той е постигнал) чрез (своето) човеколюбие. Той бил възнесен при Бога, след като отхвърлили свойството на разделените и разделящите и вече не смятал другия човек за нещо различно от себе си, но знаел, че едното е като че всичко, а всичко - като едно. Защото (Авраам) с духовното си око гледал не логоса на (греховната) воля, представляваща (докато остава непомирена с естеството) основа за раздора и разделението, но най-естествения и винаги неизменен логос на естеството, заедно с който, както знаем, непременно се разкрива Бога и чрез който той се проявява като Благ, усвоявайки за себе си собствените Си творения, понеже творението не може да познае Бога такъв, какъвто Той е сам по Себе Си. Защото е невероятно с Простия и винаги Същия да може да се съедини онзи, който в самия себе си не е станал прост все същ, но вследствие на (греховната) вола още е останал разделен на много части спрямо (единната) природа. (За това му е необходимо) най-напред чрез човеколюбие да съчетае волята с природата и да покаже, че в двете (съществува един и същ) миролюбив и не склонен към вълнение логос, чието движение никога не е насочено към нещо друго, освен към Бога. Според този логос, при приелите този дар (човешкото) естество винаги пребивава неделимо и неразделно, не се разкъсва на части от многото (видове) различия, произтичащи от (греховната) воля. Защото те вече не разделят естеството ту така, ту иначе, като стават ту едно, ту друго, но по отношение към едни и същите остават едни и същи, без да обръщат внимание на онова своебразие на всеки, което възниква вследствие на (греховната) воля и по силата на което се разделят разделените. Напротив, те устремяват поглед към общото и неразделното (съществуващо) във всички съобразно с природата, поради което се съединяват разделените, без да въвеждат със себе си нищо разделящо. Чрез това в притежаващите (подобен дар) се проявява Бог, Който по Своето човеколюбие придобива форма според особеностите на добродетелта на всекиго и от нея Той получава наименование. Защото съвършено дело на любовта и предел на нейната дейност е подготовката към това, по пътя на съотносителното взаимодействие свойствата на съчетаваните то нея (и наименованията им) да подобава едно на друго, и така да направи Бога човек и човека да яви като бог и да го провъзгласи като такъв чрез единното и неизменно намерение и подбуждане на двамата по воля. Това откриваме при Авраама и останалите светии и то е равно на казаното от лицето на Бога: И в ръцете пророчески се уподобих (Ос.12:10 - слав.) (за да покаже) как Бог поради Своето велико Човеколюбие се уподобява на всеки, в зависимост от неговото дейно осъществяване на добродетелта, което обединява (всички). Защото "ръката на всеки праведник" е онова негово добродетелно дело, в което и чрез което Бог приема човешко подобие.
И така, любовта е велико благо, най-първото и изключително сред (всички) блага; тя съчетава чрез себе си Бога и притежаващите я хора, като позволява на Твореца на човеците да се явява като човек, чрез пълно подобие в благото (което достига) обожественият, доколкото то е достъпно за човека. Мисля, че това подобие се осъществява, когато хората обичат Господа Бога от цялото си сърце, душа и сила, и когато (обичат) ближния като самия себе си. Това е, ако се опитаме да обхванем (любовта) с определение, всецялата вътрешна връзка с Първото Благо и с всеобщия Промисъл за естеството на целия (човешки) род. По-високо от това не може да се издигне боголюбецът, който е преминал през всички образи на благочестието. Тази връзка ние познаваме като любов и я наричаме любов, като не смятаме любовта към Бога и любовта към ближния за нещо разделно, но я признаваме цялата за една и съща, защото я дължим на Бога и тя свързва хората един с друг. Защото осъществяване и явно доказателство за съвършената любов към Бога е искреното разположение към ближния (достигано) чрез доброволното благоволение. И божествения Апостол Иоан казва: който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял (1 Иоан. 4:20). Любовта е пътят и истината (Иоан. 14:6) и така нарича Себе Си Словото Божие, представящо на Бог Отец онези, които вървят по този път чисти от всякакви страсти. Тя е вратата (Иоан. 10:9) и който влиза през нея, встъпва в Светая светих и става достоен съзерцател на недостъпната красота на Царствената и Света Троица. Тя е истинската лоза (Иоан. 15:1) и който се прихваща към нейния корен, се удостоява да стане причастник на Божественото качество. Чрез нея съществува и е предадено всяко обучение на закона, пророците и Евангелието, та като пожелаем неизречените блага, да поверим горещото си желание на начините (за осъществяване на добродетелите), чрез любовта към Твореца почитайки творението дотолкова, доколкото то Му служи и доколкото изисква логосът на естеството, който установява като закон равночестието и изключва от естеството всяко неравенство, проявяващо се поради предубеждение към някой човек, понеже този логос обхваща всички в себе си с единната сила на тъждеството.
Заради любовта Самият Създател на естеството (дело нечувано и довеждащо в трепет!) се е облякъл в нашето естество, неразрушимо го е съединил със Себе Си по ипостас, за да преустанови разпръскването на това естество и да го събере в Себе Си вече съединено и непритежаващо никакво различие (породено от греховната) воля, нито спрямо Него, нито спрямо самото себе си. Той ясно е посочил всеславния път на любовта, истинно божествена и обожествяваща, която води към Бога, и както се казва, е Бог. Този път, който в началото се е покрил с тръните на себелюбието (Господ) със Своите страдания заради нас е предизобразил в Себе Си и го е предоставил на всички (вече), свободен от (всякакви) препятствия. Камъните по него е обрал с помощта на Своите ученици, както Сам е предвъзвестил в пророците: Равнете, равнете пътя, обирайте камъните (Ис. 62:10). По подобаващ начин Той ни е убедил толкова да се държим за Него и един за друг, колкото, предвещавайки това, е показал Сам чрез Себе Си, като е пострадал заради нас. Заради тази любов всички светии докрай са противостояли на греха, не са се грижели за тукашния живот и твърдо са се съпротивлявали на многото различни видове на смъртта, то (отхождайки) от света, да се съчетаят със самите себе си и с Бога, като съединят в себе си разкъсаните части на (човешкото) естество. Любовта е истинското и безупречно богомъдрие на верните и негов край е Благото и истината. Защото благо и истина са човеколюбието и любовта към Бога по вяра; те са отличителните признаци на любовта, която съчетава хората с Бога и помежду им и затова притежава неотменимо постоянство на благата.
И вие, благословени, от цялата си душа сте възлюбили този божествен и блажен път, та като се подвизавате в благия подвиг, да достигнете края (му). Ето защо непоколебимо се придържате към това, благодарение на което се постига краят на този път, имам предвид човеколюбието, братолюбието, страноприемството, нищелюбието, съчувствието, състраданието, смирението , кротостта, душевното благородство, търпението, безгневието, дълготърпението, твърдостта, добротата, спокойствието, благоволението и миролюбието към всички. От тях и чрез тях се създава благодатта на любовта, която води обожествявания към Бога, Твореца на човека. Защото божественият Апостол, а по-точно - говорещият чрез него Христос, казва: Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безченствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада (1 Кор. 13:4-8), понеже има Бога, единствено Непреставащия и Неизменния. И тя прави също такъв човека, който живее по нея, както ни показва пророк Иеремия, като казва: Ето пътят(2) на Моите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се чедо Мое, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ. Честити сме, че знаем, що е благоугодно Богу (Вар. 4:1-4). Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът (Вар. 3:14). Затова с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение. Аз пак ще те възстановя, и ти ще бъдеш възнаграден (Иер. 31:3, 4). Спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си (Иер. 6:16). И отново казва чрез Исаиа: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш. Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда - като морски вълни (Ис. 48:17, 18). И аз, като се радвам на вашите блага, се осмелявам да кажа заедно с Бога, вземайки (думи) от великия Иеремия: Блажен си, ако си свалил от сее си дрехата на плача и на твоето огорчение(3) - тоест (облякъл си се) в новия човек, създаден в Духа по Христа и по образа на Твореца; облякъл си се с дреха на правдата от Бога, турил си на главата си венец на слава на Вечния - тоест украсил си се с ясния образ на добродетелите и безпогрешното слово на мъдростта, затова Бог ще покаже на цялото поднебесие твоята слава. Навеки Бог ще те нарече: мир на правда и слава на благочестие.
Освен тези слова нямам нищо, което (би могло) да покаже невидимото разположение на душата (ми), защото не притежавам нищо, равно на вашите блага, за да го поднеса на Бога и на вас. Аз мога само, доколкото е по силите ми, да ви се удивлявам, да възприемам (частица) от вашите (духовни) постижения, да се радвам заедно с вас, които сте умилостивили Бога с благи дела, чрез вас да възхвалявам добродетелта, а чрез добродетелта, съчетала ви с Бога, да възпявам и (Самия) Бог. Защото, струва ми се, едно и също е да хваля вас и добродетелта, и да възпявам Бога, дарувал ви сиянието на тази добродетел, която по благодат ви обожествява в Бога, изглаждайки свойствените на човеците признаци, и въчовечава, по снизхождение, Бог във вас, благодарение на това, че доколкото е достъпно за човеците, вие сте усвоили божествените свойства.
1. Буквално: "не позволява да оставаме в неведение за онова, което ни е сродно и съплеменно".
2. В текста на "Септуагинта" стои думата "книга", която преподобният променя, както и редица други
места. По възможност ние се стараем да запазим стила и цитирането на преподобния Максим, макар
това не винаги да се отдава. Характерно е, че цитати от "Книга на пророк Варуха" той приписва на
пророк Иеремия.
3. Тук в цитата от Вар. 5:1-4 са вмъкнати цитати от Еф. 4:22-25 (също приведени доста свободно),
което отразява общохристиянския подход към Свещеното Писание: Стария Завет може да си възприема
и да се разбира само в светлината на Новия Завет. Затова един от главните принципи в тълкуването на
преподобния Максим е, че Христос е главния ключ към всички загадки на Свещеното Писание.
неделя, 27 ноември 2011 г.
За съвършената любов и за това, какво е нейното действие.
1. За съвършената любов и за това, какво е нейното
действие.
2. За това, че ако не се погрижим да приемем
благодатта на Светия Дух тук, в сегашния
живот, не е възможно да бъдем верни и
християни; не ще бъдем също така и
Божий чеда.
св. Симеон Нови Богослов
54
1. Ако този, който е злонравен, пред очите на света си придава вид на добродетелен човек, за да прелъсти и погуби мнозина; ако, казвам, такъв човек е окаян и мерзък пред Бога и достоен за всякакво осъждане от човеците; то явно е, че онзи, който е безстрастен, а се представя пред света като страстен (както правеха и много от древните отци, за да послужат за доброто и спасението на мнозина), е прехвален и преблажен.
действие.
2. За това, че ако не се погрижим да приемем
благодатта на Светия Дух тук, в сегашния
живот, не е възможно да бъдем верни и
християни; не ще бъдем също така и
Божий чеда.
св. Симеон Нови Богослов
54
1. Ако този, който е злонравен, пред очите на света си придава вид на добродетелен човек, за да прелъсти и погуби мнозина; ако, казвам, такъв човек е окаян и мерзък пред Бога и достоен за всякакво осъждане от човеците; то явно е, че онзи, който е безстрастен, а се представя пред света като страстен (както правеха и много от древните отци, за да послужат за доброто и спасението на мнозина), е прехвален и преблажен.
събота, 26 ноември 2011 г.
За съвършената вяра в Бога
св. Макарий Египетски
48
Господ, пожелал да доведе учениците Си към съвършената вяра, е казал в Евангелието: неверният в малкото и в многото е неверен, а верният в най-малкото е верен и в многото (Лук. 16:10). Какво значи малкото? И какво значи многото? Малкото са обещанията на този век, всичко, което Господ е обещал да подава на вярващите в Него, например храна, дрехи и прочее, служещо за телесния покой, за здравето или друго подобно, и за което е заповядал да не се грижим, на с упование да се надяваме на Него;
48
Господ, пожелал да доведе учениците Си към съвършената вяра, е казал в Евангелието: неверният в малкото и в многото е неверен, а верният в най-малкото е верен и в многото (Лук. 16:10). Какво значи малкото? И какво значи многото? Малкото са обещанията на този век, всичко, което Господ е обещал да подава на вярващите в Него, например храна, дрехи и прочее, служещо за телесния покой, за здравето или друго подобно, и за което е заповядал да не се грижим, на с упование да се надяваме на Него;
вторник, 22 ноември 2011 г.
Слово за тези, които всеки ден грешат и всеки ден се каят
св. Ефрем Сирин
70
Дълго ли, приятелю, ще търпиш врага и всеки ден ще вършиш онова, което му е угодно? Дълга ли, приятелю, ще служиш на телесното, което носи смърт? Приеми съвет, който е животворен за теб и ще послужи за очистването както на душата ти така и та тялото. Пристъпи към Спасителя, Който изцелява всички, прибягващи към Него с покаяние и искрена вяра. Тъй от всичко, достойно за чест, по-велико и спасително е покаянието.
70
Дълго ли, приятелю, ще търпиш врага и всеки ден ще вършиш онова, което му е угодно? Дълга ли, приятелю, ще служиш на телесното, което носи смърт? Приеми съвет, който е животворен за теб и ще послужи за очистването както на душата ти така и та тялото. Пристъпи към Спасителя, Който изцелява всички, прибягващи към Него с покаяние и искрена вяра. Тъй от всичко, достойно за чест, по-велико и спасително е покаянието.
понеделник, 14 ноември 2011 г.
За това какво означава името и названието Християнин
Св. Григорий Нисийски
До Амоний
Както постъпват спрямо властите тези, които са длъжни да плащат данък всеки ден, ако не са внасяли пари много дни, така ще постъпя и аз по отношение на твоята святост. Когато се появи удобен случай, те изплащат наведнъж това, което са били длъжни да плащат на части, като събират целия дълг в обща сума. И аз, бидейки длъжен да ти изпращам писма непрекъснато (защото за християните обещанието е дълг), сега искам да запълня неволните пропуски в писанието, като разширя посланието до такава степен, че ако ги разделим на писма с обикновена големина, то да може да бъде считано вместо много писма.
До Амоний
Както постъпват спрямо властите тези, които са длъжни да плащат данък всеки ден, ако не са внасяли пари много дни, така ще постъпя и аз по отношение на твоята святост. Когато се появи удобен случай, те изплащат наведнъж това, което са били длъжни да плащат на части, като събират целия дълг в обща сума. И аз, бидейки длъжен да ти изпращам писма непрекъснато (защото за християните обещанието е дълг), сега искам да запълня неволните пропуски в писанието, като разширя посланието до такава степен, че ако ги разделим на писма с обикновена големина, то да може да бъде считано вместо много писма.
петък, 11 ноември 2011 г.
Слово за съда и възкресението
св. Ефрем Сирин
93
Дойдете всички братя и послушайте мене, Ефрем, най-малкия от всички. Нека поставим за съдия своя собствен помисъл, за да изпитаме сърцето си дали ходим точно така, както повеляват боговдъхновените Писания. Нека не унижаваме Светия Дух, С Когото сме запечатани (Еф. 4:30). И ако някой види в себе си добри дела, нека се потруди да размножи благодатта, която в смиреномъдрие е приел от Човеколюбеца. но щам знаем, че сме потънали в грехове, защо сме небрежни, христолюбиви братя?
93
Дойдете всички братя и послушайте мене, Ефрем, най-малкия от всички. Нека поставим за съдия своя собствен помисъл, за да изпитаме сърцето си дали ходим точно така, както повеляват боговдъхновените Писания. Нека не унижаваме Светия Дух, С Когото сме запечатани (Еф. 4:30). И ако някой види в себе си добри дела, нека се потруди да размножи благодатта, която в смиреномъдрие е приел от Човеколюбеца. но щам знаем, че сме потънали в грехове, защо сме небрежни, христолюбиви братя?
вторник, 8 ноември 2011 г.
За прелестта
св. Григорий Синаит
10
Старателно и разумно внимавай, ти, който обичаш Бога. Ако, докато вършиш своето дело, видиш светлина или огън вън или вътре, или някакъв образ - например Христа, или Ангел, или някой друг, не приемай това, за да не претърпиш вреда. И недей да изграждаш представи сам в себе си и на тези, които си изграждат сами, не обръщай внимание и не разрешавай на ума да ги запечата в себе си. Защото всичко това, което се запечатва и изобразява отвън, служи да прелъсти душата. Истинското начало на молитвата е сърдечна топлота, която изгаря страстите, и с непоколебима любов вселява в сърцата отрада и радост и утвърждава сърцето с несъмнена увереност. Отците казват, че всичко чувствено или духовно, което идва в душата, щом сърцето се съмнява в него и не го приема, не е от Бога, а е изпратено от врага. Също - когато видиш ума си увличан от някаква невидима сила навън или във висините, не вярвай на това и не му разрешавай да бъде увлечен, на веднага го върни към неговото дело. Което е от Бога, идва от само себе си, казва свети Исаак, като ти не знаеш и времето за това. Макар врагът да се опитва и вътре в слабините призрачно да представя духовното, като предлага едно вместо друго, вместо топлота предизвиква нестройно разгаряне, вместо веселие възбужда неразумна радост и мокра сласт, и успява да се прикрива от неопитните зад такива прелъстявания, но времето, опитът и чувството обикновено го разкриват пред тези, на които неговите зли козни не са известни. Гърлото разпознава храните, казва Писанието. Така и духовния вкус явно показва какво е всяко нещо, като не се поддава на прелъстяване.
10
Старателно и разумно внимавай, ти, който обичаш Бога. Ако, докато вършиш своето дело, видиш светлина или огън вън или вътре, или някакъв образ - например Христа, или Ангел, или някой друг, не приемай това, за да не претърпиш вреда. И недей да изграждаш представи сам в себе си и на тези, които си изграждат сами, не обръщай внимание и не разрешавай на ума да ги запечата в себе си. Защото всичко това, което се запечатва и изобразява отвън, служи да прелъсти душата. Истинското начало на молитвата е сърдечна топлота, която изгаря страстите, и с непоколебима любов вселява в сърцата отрада и радост и утвърждава сърцето с несъмнена увереност. Отците казват, че всичко чувствено или духовно, което идва в душата, щом сърцето се съмнява в него и не го приема, не е от Бога, а е изпратено от врага. Също - когато видиш ума си увличан от някаква невидима сила навън или във висините, не вярвай на това и не му разрешавай да бъде увлечен, на веднага го върни към неговото дело. Което е от Бога, идва от само себе си, казва свети Исаак, като ти не знаеш и времето за това. Макар врагът да се опитва и вътре в слабините призрачно да представя духовното, като предлага едно вместо друго, вместо топлота предизвиква нестройно разгаряне, вместо веселие възбужда неразумна радост и мокра сласт, и успява да се прикрива от неопитните зад такива прелъстявания, но времето, опитът и чувството обикновено го разкриват пред тези, на които неговите зли козни не са известни. Гърлото разпознава храните, казва Писанието. Така и духовния вкус явно показва какво е всяко нещо, като не се поддава на прелъстяване.
неделя, 6 ноември 2011 г.
1. Какво е самовластието, което Бог дарувал на човека в началото? 2. И какво останало в човека от това самовластие след падението?
св. Симеон Нови Богослов
Слово 5
Виждаме, че човекът, като станал тленен и смъртен чрез престъпване на Божията заповед, естествено изпитва глад, жажда, иска да спи, уморява се, чувства студ и зной; затова не по своя воля яде, пие, спи, почива, облича се и се съблича, независимо дали иска, или не, и няма нито един човек, който би могъл да изтърпява глад и жажда и всичко друго, изброено преди това, освен с голямо самопринуждаване и самостеснение. Така у човека възниква чувството за тези потребности и удовлетворяването им става не по неговата воля и естество.
Слово 5
Виждаме, че човекът, като станал тленен и смъртен чрез престъпване на Божията заповед, естествено изпитва глад, жажда, иска да спи, уморява се, чувства студ и зной; затова не по своя воля яде, пие, спи, почива, облича се и се съблича, независимо дали иска, или не, и няма нито един човек, който би могъл да изтърпява глад и жажда и всичко друго, изброено преди това, освен с голямо самопринуждаване и самостеснение. Така у човека възниква чувството за тези потребности и удовлетворяването им става не по неговата воля и естество.
събота, 5 ноември 2011 г.
За това, че винаги трябва да мислим за деня в който ще напуснем този свят
св. Ефрем Сирин
111
Нима не знаете, братя мои, на какъв страх и на каква нужда сме изложени в часа на заминаването ни от този живот, при раздялата на душата с тялото? Велик страх, велико тайнство се извършва там! Към душата пристъпват добри ангели и множество на небесното войнство, също и всички сили на врага и князе на тъмнината. И едните, и другите искат да вземат душата или да й отредят място. Затова, ако душата е придобила тук добри качества, водила е честен живот и е била добродетелна, то в деня на смъртта добродетелите, които е придобила тук, се превръщат в добри ангели, обкръжават я и не допускат да се докосне до нея каквато и да е сила на врага.
111
Нима не знаете, братя мои, на какъв страх и на каква нужда сме изложени в часа на заминаването ни от този живот, при раздялата на душата с тялото? Велик страх, велико тайнство се извършва там! Към душата пристъпват добри ангели и множество на небесното войнство, също и всички сили на врага и князе на тъмнината. И едните, и другите искат да вземат душата или да й отредят място. Затова, ако душата е придобила тук добри качества, водила е честен живот и е била добродетелна, то в деня на смъртта добродетелите, които е придобила тук, се превръщат в добри ангели, обкръжават я и не допускат да се докосне до нея каквато и да е сила на врага.
вторник, 1 ноември 2011 г.
Душеполезни наставления към всеки християнин
св. Симеон Нови Богослов
Слово 27
Възлюбени в Господа мои братя! Послушайте, моля ви, онова, което по своя дълг ежедневно ви предлагам в слово; с радост приемете подаваните от мен наставления като душеспасителни и се погрижете с усърдие да ги изпълнявате заради вашето собствено благо. Вижте колко измамни и непостоянни са благата на тоя свят и колко малко са хората, които не се увличат от тях!
Слово 27
Възлюбени в Господа мои братя! Послушайте, моля ви, онова, което по своя дълг ежедневно ви предлагам в слово; с радост приемете подаваните от мен наставления като душеспасителни и се погрижете с усърдие да ги изпълнявате заради вашето собствено благо. Вижте колко измамни и непостоянни са благата на тоя свят и колко малко са хората, които не се увличат от тях!
Абонамент за:
Публикации (Atom)