неделя, 27 ноември 2011 г.

За съвършената любов и за това, какво е нейното действие.

          1. За съвършената любов и за това, какво е нейното 
             действие.
        2. За това, че ако не се погрижим да приемем
            благодатта на Светия Дух тук, в сегашния 
            живот, не е възможно да бъдем верни и 
            християни; не ще бъдем също така и 
            Божий чеда.

св. Симеон Нови Богослов
                                                            54
         1.  Ако този, който е злонравен, пред очите на света си придава вид на добродетелен човек, за да прелъсти и погуби мнозина; ако, казвам, такъв човек е окаян и мерзък пред Бога и достоен за всякакво осъждане от човеците; то явно е, че онзи, който е безстрастен, а се представя пред света като страстен (както правеха и много от древните отци, за да послужат за доброто и спасението на мнозина), е прехвален и преблажен.
Защото както, дяволът - който отдели човека от Бога и го лиши от всичките блага на рая, поради това, че като се скри в змията, го посъветва да избере привидно доброто и полезното за себе си, а в действителност то бе смъртоносно - се оказа богоборец и човекоубиец; так противно на това този, който пред очите на света се представя като недобър и говори някакви думи, привидно лукави, имайки за цел да узнае дяволските дела на тези, които само изглеждат добродетелни и благоговейни, за да ги обърне на пътя на покаянието и спасението, наистина е подражател на Христос, помощник на Божията воля, спасител и избавител на човеците.
          Това впрочем могат да вършат само тези, които не са привързани към този свят и нямат никакво пристрастие към неговите привлекателни привидности, но като съвършено са се отчуждили от всяко светско пристрастие, всецяло са се съединили с Бога и целите вътре в себе си имат Христа - и в делото, и в опита, и в чувството, и в познанието, и в съзерцанието. Лошо е, разбира се, да се следим помежду си и с любопитство да разузнаваме какво говори и какво върши нашия ближен; но това е така само тогава, когато някой върши това с лоша цел, за да го охули или опозори, или очерни, като разгласява навсякъде какво е видял и чул. Но ако някой върши това с добра цел, с любов към своя ближен, с благоразумие и познание на делото, за да изправи грешките му, като при това от цялата си душа и със сълзи се моли на Бога за неговото спасение, то тогава това не е лошо. Зная един човек, който употребяваше много начини и различни похвати, за да узнае какво вършат живеещите с него, но правеше това не за да им причини някаква вреда, а за да им помогне след това да оставят своите лоши дела и зли помисли, като привлече към себе си кого с дума, кого с някакъв подарък, кого - по някакъв друг начин;  и понякога той плачеше ту за един, ту за друг, по някога се биеше в лицето и гърдите заради нечие спасение, понякога сам приемаше лице на съгрешил със слово или дело и представяйки самия себе си като съгрешил с греха на своя брат, изповядваше тоя грях на Бога и молеше за прощение, проливайки обилно сълзи. познавах и друг, който така много се радваше на подвизаващите се , изправни във всяка добродетел и преуспяващи в доброто, сякаш бе уверен, че ще получи награда за техните добродетели и подвизи, по-голяма и от тази на самите подвизаващи се; и отново, за ония пък, които съгрешаваха с дума или с дело и оставаха в греха, така силно скърбеше и се съкрушаваше, сякаш не се съмняваше, че самия той ще дева отговор за всички тях и ще бъде хвърлен в ада. А зная и такъв, който така силно желаеше спасението на своите братя, че много пъти с горещи сълзи умоляваше Бога или и тях да спаси, или и той да бъде предаден заедно с тях на мъките. Движен от богоподражателната  топла любов, той по никакъв нечин не желаеше да бъде спасен сам, без своите братя. Защото тока се беше съединил духовно с тях чрез съюза на светата любов, в Светия Дух, че и в небесното царство не желаеше да влезе, ако се раздели с тях. О, свято единение! О, свят съюз! О, неизследима сила на любомъдрата душа, или по-добре да се каже - на богоносната, съвършената в любовта към Бога и към ближния!
          2. Който още не е достигнал мярата на такава любов и не вижда в душата си никакви нейни прояви, той все още по земно му и на земята живее, или по-добре казано - такъв все още се крие под земята, като къртица; защото подобно на къртицата и той е сляп и само чрез слуха чува говора на ония, които са на повърхността на земята. Какво нещастие! Ние сме родени от Бога в светото кръщение, станахме безсмъртни, сподобихме се да се именуваме с небесно име и да бъдем наследници на Бога и сънаследници на Христа и небесни граждани - и все още не сме приели в чувството си и не сме познали от опит тези велики блага. Но както желязото не усеща нищо, когато го слагат в огъня, както не чувства нищо и бездушната кожа, когато я боядисват - такива сме и ние, когато, бидейки отрупани с такива Божии блага, изповядваме, че нямаме никакво усещане за тях. Като представяме себе си за християни и показваме на света, че сме верни и съвършени християни, хвалим се със своята вяра и с тези големи блага, които сме получили от Бога в нея; но в делата на вярата си оставаме неподвижни и живеем живот, наистина окаян и достоен за съжаление. В това отношение ние приличаме на театралните актьори, които приемат образ на царе и на други велики човеци, а сами по себе си са бедни и нищожни; или приличаме на блудници, които по природа са некрасиви, но като се понагиздят и поначервят с багрила, се представят за красавици. Но характерните черти и признаци на християните, родени от Бога, не са такива. - Както детето, когато излезе от утробата на майката, чувства този въздух, без да го е познавало, и веднага от само себе си започва да вика и да плаче; така и този, който бива роден от благодатта на Светия Дух, излиза от този свят, сякаш от някаква мрачна утроба, и като влиза в умната и небесна светлина и по някакъв начин прониква донякъде в онази божествена светлина, в същото време изведнъж се изпълва с неизказана радост и пролива сълзи без скръб, мислейки от какво робство на тъмнината се е освободил и в каква бляскава светлина се е сподобил да влезе. Такова е началото на християнството! А тия, които не са видели и не са изпитали това благо, или след като са го изпитали - са го изгубили, а за да го придобият отново не са го потърсили от Бога, чрез търпение и дълго злострадание, пребивавайки в плач и сълзи, та като се очистят с далата на покаянието, тоест с пост, бдение, молитва, сърдечно съкрушение и подобното на това, отново да получат онова изгубено благо, тоест благодатта на Светия Дух, и да се съединят с Него, такива как могат, кажи ми, дори да се именуват християни, когато те въобще не са такива, каквито следва да бъдат християните?  Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Иоан. 3:6). Този пък, който се е родил от Духа и е станал съвършен мъж, но никога не е помислял каква благодат е загубил поради недобрия си живот и не е осъзнал, че има дълг да се обнови духовно чрез покаянието и отново да приеме божествената благодат, за да преобрази своя живот и не е предприел никакви грижи и действия затова, такъв как може да бъде духовно Божие чедо? Или как би могъл да бъде причислен към истинските християни, които са духовни чеда на Бога? Нима сам скришом ще се вмъкне сред чедата на светлината и ще седне заедно с тях на царската трапеза? Но за това ще го изгоня навън, понеже не е син на светлината, а на плътта и кръвта, и като свържат ръцете и нозете му, ще го хвърлят във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели. И справедливо. Защото такъв, който е получил възможност да стане Божие чедо и наследник на небесното царство и на вечните блага и по всякакъв начин е научен как, с какви добродетели и с изпълнението на какви Божии заповеди може да достигне тази чест и слава, но е презрял всичко тава, като е предпочел земното и тленното пред небесното и нетленното и е поставил временната слава по-високо от вечната - как да не бъде отделен такъв от оставалите верни?
          Затова ви моля, възлюбени мои братя, докато имате време и все още се намирате в сегашния живот - подвизавайте се! Побързайте да станете синове Божии и чеда на светлината; а това ни се дарява от рождението, което става свише чрез покаянието. Намразете света и всичко, което е в света; намразете плътта и страстите, които се раждат от нея; намразете всяка зла похот и користолюбие, дори до най-дребната вещ. И ще ни бъде лесно да направим всичко това, ако държим непрестанно в мисълта си какво велика слава, радост и покой ще получим чрез него. Защото кажете ми, моля ви, какво друго на земята или на небето може да бъде по-славно от това - да бъдеш син Божий, наследник на Бога и сънаследник на Христа? Наистина, няма такова нещо. Ние пък, като предпочитаме земното и временното, не търсим небесните блага и не ги обичаме от цялата си душа, явно показваме на ония, които ни виждат, първо - че сме неверни, както е написано:  Как може вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан. 5:44), а после - че сме станали роби на страстите и сме се прилепили към земята и земното, изобщо не искаме да издигнем ума си към небето и Бога, но безумно престъпвайки Неговите заповеди, отпадаме от Неговото осиновение. И какво, кажи ми, може да бъде по-безумно от този, който пребивава в непослушание пред Бога и не се подвизава да бъде Негов син? Който вярва, че Бог съществува, той мисли за Него по най-велик и преславен начин, като изповядва, че Той Единият е Владика, Господ и Творец на всички неща и че е безсмъртен, вечен, нетленен, непостижим и неизречим. А този, който знае това и вярва, че Бог е такъв, как може да не Го възлюби? Или как е възможно да не се предаде на подвизи (благоугодни Нему), до готовността да Му принесе самия си живот в жертва поради любовта си към Него, за да се сподоби да бъде, не ще кажа, Негов син и наследник, но поне един от Неговите верни раби, които стоят близо до Него?
          Ако всеки, който се подвизава и ненарушимо пази Христовите заповеди, е син и чедо Божие, то разбира се, той е и верен и пред всички показва, че е християнин. А ние, като презираме заповедите на Бога и престъпваме Неговите закони, заради което Сам Той ще ни въздаде, когато отново дойде с голяма слава и със страшна сила, чрез своите дела показваме, че сме неверни и верни само на думи. Не се заблуждавайте. Вярата без християнски дела на ща ни принесе никаква полза; защото в такъв случай тя е мъртва, а мъртвите не могат да приемат живот иначе, освен ако не го търсят и получат чрез изпълнението на Божиите заповеди. Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и честотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта  и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това. Затова, да не дръзваме да основаваме надеждата си за своето спасение върху някакви частни, показвани от нас добродетели, като например поста, бдението и спането на гола земя и други разни телесни злострадания, като сме небрежни за посоченото изпълнение на Божиите заповеди и мислим, че можем без него да се спасим, единствено с тези телесни добродетели, защото това е невъзможно, невъзможно. Може да се убеди в това всеки чрез примера за петте неразумни деви и от тези, които вършеха чудеса и знамения в Христова име, но понеже нямаха в душата си любовта и благодатта на Светия Дух, те ще чуят някога от Христа Господа: не ви зная откъде сте, махнете се от Мене всички, които вършите неправда (Лук. 13:27). Може да се убеди и от примера на много други християни, които нито показаха живот, достоен за своето име, нито извършиха християнски дела, нито станаха чеда Божии, но са плът и кръв, тъй като изгубиха благодатта, получена чрез светото кръщение, но не я потърсиха усърдно и не положиха грижи отново да я възприемат чрез покаянието. Такива никак не могат да победят нито плътските похоти, нито душевните страсти; те не могат да изпълнят и нито една добродетел, както това иска Бог, тоест благоугодно и съвършено, както е казал Господ: без Мене не можете да вършите нищо (Иоан. 15:5). Но умолявам ви, братя мои, нека да положим, колкото можем, старание и да се подвизаваме, за да се сподобим да получим благодатта на Светия Дух в сегашния живот и чрез това да станем достойни за вечните блага - по благодатта и човеколюбието  на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава чест и слава во веки веков. Амин.

       

Няма коментари:

Публикуване на коментар