За съвършената вяра в Бога

     св. Макарий Египетски

                                                             48
          Господ, пожелал да доведе учениците Си към съвършената вяра, е казал в Евангелието: неверният в малкото и в многото е неверен, а верният в най-малкото е верен и в многото (Лук. 16:10).  Какво значи малкото?  И какво значи многото?  Малкото са обещанията на този век, всичко, което Господ е обещал да подава на вярващите в Него, например храна, дрехи и прочее, служещо за телесния покой, за здравето или друго подобно, и за което е заповядал да не се грижим, на с упование да се надяваме на Него;
защото Господ във всичко има промисъл за прибягващите към Него. А многото са даровете на вечния и нетленен век, обещани на онези, които вярват в Него, непрестанно се грижат за тях и ги измолват от Него; защото им е заповядал: първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33). И е заповядал така, за да бъде изпитан всеки от нас с малкото и временното дали вярва в Бога, Който е обещал да ни подава, ако само не се грижим за него и се устремим към бъдещото и вечното.
          2. И става явно дали човек вярва на нетленното и наистина търси вечните блага тогава, когато пази здраво вярата в разсъжденията за казаното. Защото всеки от покоряващите се на словото на истината трябва или сам да изпита и разсъди себе си, или да се подложи на разсъждението  и изпитването на духовни хора за това, как е повярвал и се е поверил на Бога, наистина ли е съгласен с Неговото слово, или по своето самомнение за оправданието си и за вярата си единствено сам той се смята за вярващ. Всеки се изпитва и изобличава дали е верен в малкото, разбирам - временното. Как става това? Слушай. Ще се наречеш ли вярващ в това, че ще се сподобиш с небесното царство, че като си се родил свише, си станал син Божий и наследник Христов, че с Христа ще царуваш векове и ще блаженстваш в неизречена светлина безпределни и неизброими векове, като самия Бог? Без съмнение ще кажеш: "Да. Поради тази причина аз оставих света и се поверих на Господа."
          3. И така, изпитай себе си: дали не те занимават земни дела, голяма грижа за телесна храна и дрехи, за други нужди и покой, дали със свои сили не търсиш за себе си и не се грижиш за това, за което ти е заповядано изобщо да нямаш грижи.  И ако вярваш, че ще получиш безсмъртното, вечното, винаги пребиваващото и преизобилното; няма ли още повече да вярваш, че Господ ще ти даде преходното и земното, което дава на хора нечестиви, на зверове и птици, защото е заповядал изобщо да не се грижим за него и е казал: не се грижете какво ще ядете или пиете, или какво ще облечете, защото всичко тава търсят езичниците (Мат. 6:31, 32). Ако все още имаш грижа за това и не си се поверил изцяло но Неговото слово, знай, че още не си се уверил в получаването на вечните блага, тоест царството небесно, и само се смяташ за вярващ, докато всъщност си неверен дори в малкото и тленното.  И още: както тялото е по-скъпо от дрехата, така и душата е по-скъпа от тялото. Затова вярваш ли, че душата ти приема от Христа изцеление на вечните и неизцелими от хората язви - срамните части, че Господ е дошъл, за да изцели от нелечимите страсти и да очисти от сквернотата на греховната проказа душите, верни на Него, единия истински Лекар и Изцелител?
          4. Ще кажеш: "Несъмнено вярвам, защото твърдо стоя в това и такова е моето упование." И така като изпиташ сее си, узнай: плътските страдания не те ли отвеждат понякога към земните лекари, сякаш Христос, в Когото си повярвал, не може да те изцели? Виж как сам мамиш себе си и се смяташ за верен, без още да вярваш както подобава. А ако вярваше, че вечните и неизцелими язви на безсмъртната душа и греховните болести се изцеляват от Христа, щеше да повярваш, че Той има сила да изцели и временните телесни немощи и болести, и щеше да прибягваш само към Него и да презреш лекарските пособия и услуги. Защото Този, Който е създал душата, е сътворил и тялото, и Който изцелява безсмъртната душа, може да излекува и тялото от временните страдания и болести.
          5. Но ти, разбира се, ще ми кажеш:  "Бог е дал за лекуване на тялото земни треви и лекарствени вещества, и за телесните немощи е приготвил лекарски пособия, като е разпоредил взетото от земята тяло да бъде лекувано с различни земни производи." Съгласен съм, че е така. Но бъди внимателен и разсъди на кого е дадено това и за кого е имал особен промисъл Бог по Своето голямо и безкрайно човеколюбие и благост!  Човекът, отстъпил от дадената му заповед, се е подложил на осъждането на гнева, от райското наслаждение бил прогонен в този свят като че в плен и безчестие или в някаква мина, покорил се на властта на тъмнината, бил прелъстен от страстите и станал неверен, и накрая паднал в страдания и болести на плътта, макар преди де не е познавал нито страдания, нито болести. Явно е, че и всички, родени от него, са придобили същите страдания.
          6. И так, Бог е явил това в Своя промисъл за немощните и неверните и по голямата Си благост не е поискал напълно да погине грешния човешки род. За утеха и изцеление на тялото, за удовлетворяване на неговите нужди е дал лечебни средства на светските хора и на всички външни; на тях е позволил да се ползват от тези средства, защото те още не са в състояние изцяло да се поверят на Бога. А ти, монаше, който си дошъл при Христа, пожелал си да бъдеш син Божий и да се родиш свише от Духа, приел си по-високи и по-големи обещания, отколкото първия безстрастен човек, и благоволението на Господнето пришествие, и си станал чужд на света, трябва да придобиеш нови и необичайни за всички хора вяра, познание и живот.  Слава на Отца и Сина и Светия Дух во веки!  Амин.