Св. Макарий Египетски - Беседа

          В тази беседа се описва и оплаква бедствието на душата, именно това, че поради греха Господ не обитава в нея, а също се говори, че никой, роден от жена, не е по-голям от Иоан Кръстител
                                                               28
          Както някога, разгневен против иудеите, Бог предал Иерусалим на опозоряване от враговете и техните ненавистници станали господари над тях, и вече нямало нито празник, нито принос; така, разгневен и против душата заради пристъпването на заповедта, Той я предал на враговете, демоните и страстите; и те я прелъстили, напълно я унищожили и от нея изчезнал празникът, тамянът и приносът, който предлага на Бога;
защото пътищата към забележителното в нея се изпълнили с диви зверове и като влечуги там се загнездили лукави духове. И както дом без стопанин се облича в тъмнина, безславие и поругание, изпълва се с нечистота и гной; така и душата се изпълва с греховна тъмнина, срамни страсти и всякакво безславие, ако Владиката й не ликува в нея заедно с ангелите.
          2. Горко на път, по който никой не ходи и по него не се чува човешки глас, защото е станал убежище на зверове. Горко на душа, в която не шества Господ и с гласа Си не прогонва лукавите духовни зверове. Горко на дом, ако стопанинът не живее в него. Горко на земя, която няма земеделец да я обработва. Горко на кораб, когато на него няма кормчия; защото той потъва, носен от вълните и морската буря. Горко на душа, която няма в себе си истинския кормчия - Христа, защото сред скръбното море на тъмнината, вълнувана от бурите на страстите и връхлитана от лукавите духове, накрая стига до гибел. Горко й, когато няма в себе си грижовно обработващия я Христос, за да принесе благи духовни плодове; защото запустяла и покрита с плевели и тръни, накрая се предава на изгаряне с огън. Горко на душата, когато в нея на обитава Владиката й Христос; защото запустяла и изпълнена със зловонието на страстите, става убежища на порока.
          3. Както земеделецът трябва да вземе подходящи оръдия, когато отива да обработва земята, така и Христос, небесният Цар и истинския стопанин, когато дошъл при запустялото от пороци човечество, се облякъл в тяло и вместо оръдие понесъл краста, обработил запустялата душа, очистил тръните и бодилите на лукавите духове от нея, изтръгнал плевелите на греха и опалил всичките й греховни злакове с огън. И като я обработил с дървото на кръста, насадил в нея най-прекрасна духовна градина, която принася всевъзможни сладки и превъжделени плодове на Бог като Владика.
          4. И както в Египет, в течение на тридневния мрак, син не виждал баща си, брат - брата си, приятел - искрения си приятел, защото ги покривала тъмнина; така и след това, когато Адам престъпил заповедта, отпаднал от предишната слава и се подчинил на духа на света и покровът на тъмнината паднал върху душата му, от него и до последния Адам - Господа, човекът не вижда истинския небесен Отец, благосърдечната и добра майка - благодатта на Духа, най-сладкия и превъжделен брат - Господа, искрените си приятели - светите ангели, с които някога радостно ликувал и празнувал. И не само до последния Адам, но и днес всички онези, за които не е засияло слънцето на правдата - Христос, които нямат отворени душевни очи, просветени от истинската светлина, са покрити със същия мрак на греха, имат в себе си същото действие на сластолюбието, подлежат на същото наказание и нямат очи, с които могат да видят Отца.
          5. Защото всеки трябва да знае, че има очи, които са по-вътрешни от нашите очи, и слух, който е по-вътрешен от този слух. Както очите ни чувствено виждат и разпознават лицето на приятеля или любимия; така и очите на достойната и вярна душа, просветени от Божествената светлина, духовно виждат и разпознават истинския приятел, най-сладкия и въжделен жених - Господа, когато душата е озарена от достопокланяемия Дух. И по такъв начин душата, мислено съзерцавайки въжделената и единствена неизречима красота, се уязвява от Божествената любов, настройва се към всички духовни добродетели и вследствие на това придобива безпределна и неугасваща любов към желания за нея Господ. Затова какво е по-блажено от ония вечни думи, с които Иоан представя пред очите ни Господа и казва:  "ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света" (Иоан. 1:29)? 
          6. Наистина измежду родените от жена никой не е по-голям от Иоан Кръстител, защото той е пълнотата на всички пророци. Всички са пророкували за Господа, атдалеч показвайки пришествието Му;  но Иоан пророкувайки за Спасителя, Го е представил пред очите на всички и е извикал: ето Агнецът Божий! Колко сладостен и прекрасен е гласът на този, който пряко ни сочи проповядвания от него! Никой между родените от жени не е по-голям от Иоан Кръстител: "ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него" (Мат. 11:11). Това са родените свише от Бога апостоли, приели начатъка на Духа Утешителя;  защото те са се сподобили да съдят заедно с Христа, да бъдат Христови съпрестолници и са станали избавители на човеците. И ти ще откриеш също, че те разделят морето на лукавите сили и привеждат верните души; ще разбереш, че те са лозари, работещи на душевното лозе; ще видиш, че са приятели на Жениха и с Него сгодяват душите; защото е казано:  "сгодих ви за едничък мъж" (2 Кор. 11:2). ще намериш, че дават живот на човеците; с едва дума ще разбереш; че те винаги и по всякакъв начин служат на Духа. Именно този по-малък е по-голям от Иоана Кръститела.
          7. Както земеделецът притежава впряг волове и обработва земята; така и Господ Иисус, този съвършен и истински стопанин, събира апостолите по двама и ги разпрати (Лук. 10:1), и Сам заедно с тях обработва нивата на слушащите и истинно вярващите. Впрочем, достойно е да се отбележи, че Божието царство и апостолската проповед не са само в изричното слово, така че да е необходимо единствено умение да се говори и да се предава на другите, напротив - царството е в силата и действеността на Духа. Това са изпитали върху себе си израилтяните: винаги поучавайки се в Писанието и без съмнение заети с мисълта за Господа, те не приели самата Истина и предали своето наследство на други. Така и онези, които възвестяват на други словата на Духа, а сами не притежават словото в неговата сила, предават на други своето наследство. Слава на Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.