Повест за монаха, който никого не осъдил

          На 30 март се представил в Господа монахът, който никого не осъдил. Преподобни Анастасий Синаит(1) разказва за него следното:
         
          Един монах, живеейки в манастира, прекарвал дните си в нехайство, като не се грижел за спасението на душата си , но през целия си живот се предавал на празност. Доживял до преклонна възраст, той се приближил до смъртта.
Когато се разболял тежко и бил близо до последното си издихание, никак не се боял от смъртта, но се приготвял да се раздели с тялото с веселие, хвалейки и прославяйки Бога. Братята, които били около него, и игуменът му казали:
          - Ние виждахме, брате, че ти прекарваше целия си живот в празност. Защо в този страшен час на смъртта си така безпечален и радостен? Укрепяван от Божията сила, обясни ни това, за да прославим Бога и ние.
          Братът като се понадигнал от постелята им казал:
          - Истина е, честни отци, че прекарах живота си безгрижно. Ето, сага ангелите Божии ми донесоха и прочетоха пред мен ръкописанието, на което бяха записани всичките ми лоши дела. Като го прочетоха, ангелите ме попитаха: - "Знаеш ли това?" Аз отговорих: - "Да зная го. Но понеже откакто се отрекох от света и приех подстрижение в монашество, не осъждах никога и никого и на никого не се гневях, то моля Бога над мен да се изпълнят думите на Христа, Който е казал: "не съдете, за да не бъдете съдени(2); ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесния ви Отец"(3). И още щом казах това, светите ангели веднага разкъсаха ръкописанието на моите грехове. Ето защо с радост и веселие отивам при Бога.
          Като казал това, този брат с мир предал душата си на Господа.


1.  Преподобни Анастасий Синаит - игумен на Синайската планина, подвизавал се в VІІ в. Починал в 686 г. Паметта му се чества на 20 април.
2.  Мат. 7:1.
3.  Мат. 6:14.