Вярвам в една свята, съборна и апостолска църква

      св. Николай Велимирович

          Пътници, ето го кораба! Когато придошъл потопът, Ной се спасявал в сигурен кораб. Потопът на безумието и греха бушува непрестанно. Затова Човеколюбецът Бог е създал кораб на спасението. Питайте за Неговия кораб и бързо влизайте!
          Да не ви измамят многото шарени лодки, украсени и накипрени отвън. Питайте за здравината на мореплавателния съд и за изкусността на капитана. Христовият кораб има най-яките стени и най-изкусния кормчия. Това е Сам Дух Светий, Всеведецът и Всемогъщият.

          Да не ви измамят ония, които призовават към своите малки и нови лодки и които ви предлагат отделни лодки, само за вас. Пътят е дълъг и бурите са опасни.
          Да не ви измамят и ония, които казват, че от другата страна на морето няма друга земя, нов свят, и затова не е нужно да се предприема далечно плаване. Те ви зоват на риболов край бреговете. Толкова виждат и знаят. Наистина в пропаст са паднали и вас в пропаст увличат.
          Не се оставяйте да ви измамят! Но питайте за Неговия кораб! Ако и на пръв поглед той да е най-неугледен от всички, но е як и сигурен. Макар по него да няма много шарени знамена, освен кръстния знак, знайте, че на него животът ви е осигурен. А при морските пътешествия първото и главно правило е да бъде осигурен животът на пътника.


                                         Църквата е една

          Щом вярвате в Христа Спасителя, христоносци, вие вярвате и в Неговото дело. А неговото дело е Църквата, корабът на спасението. На него се носят войнствата на спасените и спасяващите се. Това Свое дело Господ е основал върху вярата, яка като камък. Както е рекъл и прорекъл: на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят. (Мат. 16:18). И наистина досега не са й надделели, нито ще й надделеят някога. Църквата се нарича тяло Христово. Вие сте тялото Христово (Рим. 12:5, Кор. 12:27). Затова Църквата е една-единствена. Та нали не може под една глава да има две тела! А Христос е назован и глава на Църквата (Кол.1:18). Оттук: един Христос, една Глава, едно тяло - една Църква.
          Ако има отстъпничество и ереси, вас какво ви смущава? Всичко това е предвидяно и предречено, както изкусният кормчия предвижда и разказва на пътниците за предстоящите бури и несгоди. Трябва да има помежду ви и ереси, говори апостолът, за да се явят достойните измежду вас (1 Кор.11:19 - слав.). Ако една група от пътниците в кораба си направи корито и се спусне в морето да си плува отделно, изпълнете се с жалост към тях. И толкова. Техният отчаян пример, тяхното вироглаво хвърляне в погибел утвърждава вашата вяра в кораба на спасението, който е един-единствен.


                                       Църквата е свята

Църквата се нарича свята. Вие знаете защо се нарича свята.
          Първо, защото е основана от най-Святия от всички святи.
          Второ, защото Господ я е събрал, изкупил, очистил и утвърдил чрез Своята свята и пречиста Кръв.
          Трето, защото от нейното основаване я ръководи, вдъхновява и оживява Светия Дух Божий.
          Четвърто, защото всички нейни членове са призвани да бъдат святи, отделени от всичко несвято на тоя свят, в който те растат и през който пътуват.
          Пето, защото светите небеса са предназначени за нейна вечна обител.
          Шесто, защото в нея са всички ония дадени от Бога средства, чрез които човеците се освещават и стават способни да бъдат жители на небето. Затова се нарича Църквата свята.


                                      Църквата е съборна

          Църквата се нарича още и съборна. Защо? Първо, защото събира за живия Бог чеда от всички земи, от всички племена, от всички народи. Тя не се ограничава нито с една раса, нито с едно племе, нито с една държава. Подобна на човек, що стои на кръстопът и зове пътниците на царската трапеза (Мат. 22:9), е и Църквата. Светата съборна Църква призовава и събира всички човешки синове и дъщери за спасение. И не отхвърля никого, освен оногова, който отхвърля нея, като по такъв начин отхвърля самия себе си. С това се отличава новозаветната, всеобхватна Църква от старозаветната, подготвителната, ограничената само с един народ.
          Църквата се нарича съборна още и заради това, че не е ограничена и от времето. Тя обхваща не само всички верни от Христа насетне, но и всички ония святи и праведни души от Адама до Иоана Кръстителя, , заради които Господ слязъл в ада.
          Църквата се нарича съборна и затуй, че тя обхваща живи и покойници. Упокоените й в Господа членове са също толкова нейни, колкото и живеещите сега на земята. Пътниците, които корабът на спасението е пренесъл на новата земя, в безсмъртното царство, както и ония, които той пренася днес и които ще пренася утре - всички са членове на едната свята съборна Църква.
          И тъй, Църквата се нарича съборна и затова, че не се ограничава нито с една раса, нито с един народ, нито от пространството, нито от времето, нито от смъртта.
          Заради всичко това Църквата е съборна както по своето учение, тъй и по своето устройство.


                                Църквата е апостолска

          Светата Църква се нарича и апостолска. Тя се нарича така:
          - първо, защото нейните първи членове са били Христовите апостоли - първи лични свидетели на чудесния живот и дела на Сина Божий на земята и първи Негови следовници;
          - второ, защото апостолите са я устроили и разпространили по цял свят;
          - трето, защото светите апостоли първи след Господа са пролели кръвта си в нейните основи;
          - четвърто, защото нейното апостолство до ден днешен не престава. Апостолството на Църквата днес се вижда от две страни - заради своята апостолска мисия в света и поради своите служители правата, православната Църква носи носи непрестанно печата на апостолството.


                      Предназначение на Църквата

          На Църквата като учреждение не й е дадено да властва, но да служи. Да служи на Божиите народи до мъченичество, подобно на Господа Христа. Да освещава човешките души, да ръководи духовния и нравствен живот на хората, да свети. Не да поробва, но да освобождава. Защото всички човеци са призовани към Христовата свобода, към свободата на Божии синове. Както е писано:  затова не си вече роб, а син (Гал. 4:7) и още:  стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува ( Гла. 5:1). Като кораб на спасението Църквата Божия носи не роби, но свободни деца, царски чеда, към безсмъртното небесно царство. Няма по-драгоценен товар, няма и по-отрадна пристан!


             Какви трябва да бъдат християните

          Това е вярата на мъжествените и дружелюбните. Нея трудно я приемат страхливците и саможивите. Мъжествени са ония, които имат смелост да въстанат против езическото безредие на душата си и да въведат там евангелски ред. Дружелюбни са ония, които желаят да пътуват в съдружие и гледат на своите спътници през зарята на оная вечна светлина в далечината. И се радват на спътниците си като на свои братя, като на самите себе си, като на оная вечна светлина, която всички тях ги осветява, милува и привлича към себе си. Мъжествените и дружелюбните желаят да имат в себе си и около себе си ред. Те ценят чуждата помощ и не отказват своята. Желаят да се стеснят, за да сторят място на другите. Подобно на Бога, те горят от желание всички човеци да се спасят и да достигнат познание на истината. Като признават величието на живия бог, те не виждат в себе си нищо велико. На себе си гледат като на малки органи от едно тайнствено и велико тяло - Църквата, глава на която е Христос. Не се блъскат едни други, не се боричкат за първенство. Не се боят от отвъдния живот, не се страхуват от смъртта, хвалят добрите дела на своите спътници, а своите не показват. И така в съгласие, в ред и радостно те пътуват като ято птици към топлите страни - към царството на божествената светлост и родителската топлота.
          Това е вашата вяра, христоносци, вярата на мъжествените и дружелюбните ваши предци. Нека тя бъде вярата и на децата ви от поколение на поколение, на всички тях до края на пътешествието, до тихото пристанище. Тази вяра е непосрамваща, православна, спасителна. Наистина тази е вярата на образованите люде, на ония, които носят в себе си образа Божий. В Съдния ден, деня на Божията правда, когато Христос ще съди по правда, те ще се назоват благословени.