Йеромонах Серафим (Роуз)
Глава шеста
Въздушните Митарства
В този паднал свят местообитанието на бесовете, където душите на новопредставените се срещат с тях, е въздухът. Владика Игнатий описва по-нататък това царство, което трябва да се разбира добре, за да може напълно да се обяснят съвременните "следсмъртни" преживявания.
"Словото Божие и съдействащият му Дух ни откриват посредством своите избрани съсъди, че пространството между небето и земята, цялата видима за нас лазурна бездна от въздух, поднибието - това е жилището на падналите ангели, свалени от небето...
Свети апостол Павел нарича падналите ангели "поднебесни духове на злобата" (Еф. 6:12), а главатаря им - "княз на въздушната власт" (Еф. 2:2). Множество паднали ангели са разпръснати из цялата прозрачна бездна, която виждаме над себе си. Те непрестанно създават смут във всички човешки общества и във всеки отделен човек, няма злодейство, няма престъпление, в което те да не са подстрекатели и участници; те насочват и учат човека на грях с всевъзможни средства. Вашият противник, дяволът - казва свети апостол Петър, - като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне (1 Петр. 5:8) и по време на земния ни живот, и при отделянето на душата от тялото. Когато душата на християнина, напуснала земното си жилище, се устремява през въздушното пространство към небесното си отечество, демоните я спират, стараят се да намерят в нея сродство със себе си, със своята греховност и падение, и да я смъкнат в ада, приготвен за дявала и неговите ангели (Мат. 25:41). Те правят това според правото, което са получили" (еп. Игнатий, събр. съч. т. ІІІ, стр. 132-3).
След падението на Адам, продължава еп. Игнатий, когато раят е бил затворен за човека и Херувим с огнен меч бил поставен да го пази (Бит. 3:24), главатарят на падналите ангели - сатаната - заедно с ордите на подчинените му духове, застанал на пътя от земята към рая и от тогава до спасителното страдание и животворното смърт Христова не допуснал по този път ни една човешка душа, разделила се с тялото. Небесните порти се затворили за хората. И праведниците, и грешниците слизали в ада.
Вечните врати и непроходимите пътища се отворили само пред нашия Господ Иисус Христос" (стр. 134-5). След изкуплението ни от Иисус Христос "всички, явно отхвърлили Изкупителя, завинаги са притежание на сатаната - техните души след раздялата с телата слизат право в ада. Но и християните, склонни към грях, не са достойни за незабавно преселване от земния живот в блажената вечност. Самата справедливост изисква тези склонности на християнската душа към греха да бъдат преценени и да се определи, какво преобладава в нея - вечният живот или вечната смърт. И всяка християнска душа, след излизането й от тялото, я очаква справедлив Божий съд, както е казал светият апостол Павел: ,... на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27).
За измъчване на душите, минаващи през въздушното пространство, тъмните власти са определили отделни съдилища и мъчения в забележителен ред. В различните слоеве на поднебесното пространство, от земята до самото небе, се намират на стража пълчища от паднали духове. Всяко отделение отговаря за различен вид грях и измъчва душата на него, когато тя стигне до това отделение. Въздушните бесовски мъчения и съдилища се наричат в Отеческите Писания митарства, а духовете, които служат на тях - митари" (стр. 136).
Как да разбираме митарствата?
Може би нито един аспект на православното есхатология не е бил толкова правилно разбиран, както въздушните митарства. Много възпитаници на съвременните модернистки православни семинарии изобщо са склонни изцяло да отхвърлят това явление като някаква "късна добавка" към православното учение или като "измислено" царство, нямащо основание в Св. Писание, светоотеческите текстове или духовната реалност. Тези студенти са жертва на рационалистическото образование, което недостатъчно тънко схваща както различните нива на тази дейстивителност, която често се описва в православните текстове, така и различните смислови нива, често срещани в библейските и светоотеческите текстове. Съвременното рационалистическо наблягане на "буквалното" значение на текстовете и "реалистичното" или приземно възприемане на събитията, описани в Свещеното Писание и житията на светиите, правят неясен или даже изобщо скриват духовния смисъл и духовния опит, които често служат за основни православни източници. Затова Владика Игнатий, който е бил, от една страна, "изтънчен" съвременен интелектуалец, а от друга - истински ревностен син на църквата, може да бъде добър посредник, с чиято помощ православните интелектуалци биха могли да намерят път за връщане към истинското православно предание.
Преди да продължим изложението на учението на Владика Игнатий за въздушните митарства, ще споменем и предупрежденията на двама православни мислители - един съвременен и един древен - към тези, които започват да изследват отвъдната действителност.
През 19 век Московският Митрополит Макарий пише следното за състоянието на душата след смъртта: "Трябва обаче да отбележим, че както изобщо в изображението на нещата от духовния свят за нас, облечените в плът, са неизбежни повече или по-малко сетивните, понятни на човека черти, така, в частност те съществуват неизбежно в подробното учение за митарствата, през които преминава човешката душа след раздялата си с тялото. Затова е нужно твърдо да помним наставлението, направено от ангела на преп. Макарий Александрийски: "приемай земните предмети тук като съвсем слабо изображение на небесните". Трябва да си представяме митарството не в груб , сетивен смисъл, а до колкото ни е възможно, в духовен, и да не се привързваме към частните особености, които изглаждат различни при различните писатели и разкази на самата Църква" (Митр. Макарий Московски, "Православно-догматично богословие", СПб, 1883, т. 2, стр. 538).
Някои примери за такива подробности, които не трябва да се тълкуват грубо и сетиво, посочва св. Григорий Двоеслов в четвъртата книга от своите "Беседи", които, както вече видяхме, са посветени специално на въпроса за живота след смъртта.
Така например, като описва следсмъртното видение на накой си Репеат, който видял един грешен свещеник да стои на върха на огромно клада, св. Григорий пише: "Репеат е видял приготвянето на кладите не защото в ада наистина горят дърва, но за да разкаже най-лесно на живите хора за преживяването си, той видял грешниците изгаряни от това, което при живите най-често поддържа веществения огън, за да се научат те, слушайки за известното, да се страхуват от това, което още не им е известно" (ІV, 31, стр. 314).
На друго място, като разказва как един човек бил върнат обратно към живота след смъртта си поради "грешка" - всъщност трябвало да бъде повикан от земния живот някой си друг, носещ неговото име (това се е случило в съвременния "следсмъртен" опит) - св. Григорий добавя: "когато се случи това, внимателното му разглеждане ще покаже, че не е било грешка, а предупреждение. В безграничното Си милосърдие благият Бог позволява на някои души да се върнат в телата си скоро след смъртта, за да ги научи в края на краищата чрез виденията от ада да се страхуват от вечното наказание, в което не са повярвали само от думите" (ІV, 37).
А когато на един човек посмъртно били показани златните райски жилища, св. Григорий отбелязва: "Разбира се, никой човек, притежаващ здрав разум, няма да възприеме тези думи буквално... Доколкото щедрата милостиня се възнаграждава с вечна слава, то изглежда напълно възможно да се построи вечен дом от злато " (ІV, 37).
По-нататък ще се спрем по-подробно на разликата между виденията от другия свят и истинските случаи на влизането в него след напускане на тялото (опитът от митарствата и много от съвременните "следсмъртни" преживявания явно принадлежат към последната категория), а за сега е достатъчно да си даваме сметка, че към всички контакти с отвъдния свят трябва да подхождаме внимателно и трезво. Никой, запознат с православното учение, няма да твърди, че митарствата не са "реални", че в действителност душата не минава през тях след смъртта. Но трябва да имаме предвид, че това става не в нашия груб материален свят, че макар там и да има време и пространство, те коренно се различават от земните ни представи, и че разказаното на земния ни език никога не може да предаде отвъдната действителност. На всекиго, който е добре запознат с православната литература, обикновено е ясно как да различи описваната в нея духовна реалност от привнесените подробности, които понякога могат да бъдат изразени на символичен или образен език.
Така например, не съществуват, разбира се, видими "къщи" или будки във въздуха, където се събират "данъците", а там, където се говори за свитъци или прибори за писане, с които се записват греховете, или за "везни", на които се претеглят добродетелите, или за "злато", с което са плащат "дълговете" - във всички тези случаи е правилно да разбираме тези образи като фигурални и поясняващи средства, използвани за изразяване на духовната реалност, с която душата се сблъсква в този момент. Вижда ли действително тогава душата тези образи поради постоянния си навик да вижда духовната реалност във веществена форма, или по-късно успява да си спомни преживяното посредством такива образи, или просто не може да го изрази по друг начин - всичко това е съвсем второстепенен въпрос, който очевидно не е изглеждал съществен за Светите Отци и житиеписателите на светиите, които разказват за подобни случаи. Важно е друго - че съществува изтезаване от бесовете, които се явяват в страшен, но човешки вид, обвиняват новопредставения за греховете му и буквално се опитват да уловят ефирното му тяло, което ангелите здраво държат - и всичко това става във въздуха над нас и може да се види от ония, чиито очи са отворени за духовната реалност.
Сега да се върнем към изложението от еп. Игнатий на православното учение за митарствата.
Светоотеческите свидетелства за въздушните
митарства
Учението за митарствата е учение на Църквата. Несъмнено е, че свети апостол Павел говори за тях, когато възвестява, че на християните е отредена борба с поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Това учение се намира в древното църковно предание и в църковните молитвеници (стр. 138).
Владиката Игнатий цитира много св. Отци, които учат за митарствата. Тук ще цитираме някои от тях.
Св. Атанасий Велики, в написаното от него житие на св. Антоний Велики, описва как веднъж св. Антноний "с настъпването на деветия час, като започнал да се моли преди храна, бил внезапно обзет от Духа и възнесен от Ангелите нагоре. Въздушните демони се съпротивлявали на издигането му; Ангелите, спорейки с тях, искали да разберат причините за противодействието им, защото Антоний нямал никакви грехове. Демоните се стараели да покажат греховете, извършени от него още от раждането му, но Ангелите затворили устата на клеветниците с думите, че не трябва да се броят греховете от раждането му, които вече са заличени от Христовата благодат, а да представят, ако могат, греховете, сторени от него след приемането на монашеството, при което той се посветил на Бога.
Демоните го обвинявяли, произнасяйки много нагли лъжи, но понеже нямали доказателства, за Антоний се отворил свободен път. Той веднага дошъл на себе си и видял, че стои на същото място, където застанал на молитва. Забравил за храната, той прекарал цялата нощ в сълзи и стенания, като размишлявал за множеството човешки грехове, за борбата с това войнство, за трудностите по пътя до небето през въздуха и думите на Апостола, който казва: "Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата.... на въздушната власт" (Еф. 6:12, Еф. 2:2), който знаейки, че въздушните властници единствено това търсят, за това се грижат с всичките си усилия, за това се напрягат и стремят - да ни лишат от свободно достигане на небето, ни увещава: "приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден... та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за вас" (Еф.6:13, Тит. 2:8) (стр. 138-139).
Св. Йоан Златоуст, като описва смъртния час, учи: "Тогава ни трябват много молитви, много помощници, много добри дела, голямо застъпничество от Ангелите, докато минаваме през въздушното пространство. Ако при пътуването в чужда страна или град се нуждаем се нуждаем от водач, то колко по-необходими са ни водачите и помощниците, за да ни преведат покрай невидимите вождове и властници на световните господари на въздуха, наричани и гонители, и митари, и събирачи на данъци!" (Слово за търпението и благодарността и за това, да не плачем безутешно за умрелите, което в Православната Църква е определено да се чете на седмата събота след Пасха и при погребение на починал).
Св. Макарий Велики пише: "Като чуваш, че под небесата се намират реки от змейове, уста на лъвове, тъмни власти, огън, който гори и смущава всички членове на тялото ти, не знаеш ли, че без да приемеш залога на Светия Дух, при излизането на душата от тялото те ще я уловят и ще й попречат да се издигне до небесата" (Беседа 16, гл. 13).
Св. Йоан Затворник, един от авторите на "Добротолюбие" (VІ в.), учи, че християните трябва "ежедневно да виждат пред очите си смъртта и да се грижат как по-добре да стане излизането им от тялото и минаването на властниците на тъмнината, които има да срещнат във въздуха" (Слово 5:22). "Когато душата излезе от тялото, придружават я Ангелите, а насреща й излизат тъмните сили, като желаят да я задържат и да я изтезават, за да намерят в нея нещо свое" (Слово 17).
Също и св. Исаакий, презвитер Иерусалимски (V в.), учи: "Ще ни настигне смъртният час, ще дойде, и няма да го избегнем. О, ако князът на света и на въздуха, който има да ни посрещне тогава, намереше беззаконията ни нищожни и незначителни и не можеше да ни изобличи според желанието си!" (Слово за трезвостта, Добр., т.2).
Св. Григорий Двоеслов (+ 604) пише в своите "Беседи върху Евангелието": "Трябва сериозно да размишляваме колко страшен ще бъде за нас смъртният час, какъв ужас ще бъде тогава на душата ни, какво припомняне на всичките ни зли дела, каква забрава за отминалото щастие, какъв страх и каква боязън от Съдията. Тогава злите духове търсят в излизащата от тялото душа делата й; тогава те изваждат на показ тези грехове, към които са я предразположили, за да отнесат съучастничката си на мъчения. Но защо да говорим само за грешната душа, щом злите духове идват даже при избраните умиращи и в тях също търсят своето, ако са имали някакъв успех? Сред хората е имало само Един, Който преди страданието Си без страх е казал: "Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо" (Йоан. 14:30). (Слово върху Евангелието, 39, върху Лк. 19:421-47; еп. Игнатий, т. ІІІ, стр. 278).
Св. Ефрем Сирин (+ 373) описва смъртния час и съда на митарствата така: "Когато дойдат страшните войнства, когато божествените пратеници заповядат на душата да напусне тялото, когато, повличайки ни със сила, ни отвеждат в неизбежното съдилище, тогава като ги види, бедният човек цял се разтреперва като от земетресение, целият се тресе... божествените пратеници, като издигат душата, се изкачват нагоре през въздуха, където са началствата и властниците, и господарите на света от вражеските сили. Те са нашите зли обвинители, страшните митари, описвачи на грехове, събирачи на данъци; те ни посрещат по пътя ни, описват и пресмятат греховете и всичко записано за този човек, греховете от младостта и старостта му, волни и неволни, извършени с дело, дума, помисъл. Голям страх е там, голям трепет за бедната душа, неописуемо притеснение изпитва тя от безбройното множество, пълчища от врагове, които я обкръжават, клеветят я, за да не й позволят да се издигне на небето, да се засели в света на живите, да влезе в страната на живота. Но светите Ангели, като вземат душата, отвеждат я със себе си" (св. Ефрем Сирин, събр. съч. М., 1882, т. 3, стр. 383-5).
Богослуженията на Православната Църква съдържат многобройни споменавания на митарствата. Така например в "Октоиха", творение на св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.) четем: "В часа на моя край от бесовските ръце, Дево, ме избави от съда и оценката, от страшното изпитание, от горчивите митарства, от злия княз, Божия Майко, и от вечното осъждане" (глас 4, петък, тропар 8, песните от канона на утренята).
Или: "Когато от плътския съюз на живота душата ми иска да се отдели, тогава ми се яви, Владичице, и събраните безплътни врагове разпръсни, и челюстите им съкруши, с които искат да ме погълнат безмилостно, за да премина безпрепятствено покрай князете на тъмнината във въздуха" (глас 2, утренята в събота, стихири на стиховните). Владика Игнатий привежда седемнадесет подобни примера от богослужебните книги, но и този списък, разбира се, не е пълен.
Най-задълбоченото изложение на учението за въздушните митарства от ранните Отци на Църквата може да се намери в "Слово за излизане на душата" на Св. Кирил Александрийски (+ 444), което винаги е било включвано в изданията на църковонославянския Псалтир, приспособен за богослужебна употреба. Между другото св. Кирил казва това "Слово": "Прочее, какъв страх и трепет очакват душата в оня ден, когато тя ще гледа страшните, диви, жестоки и безмилостни, и безсрамни демони, застанали пред нея като мрачни етиопци! Защото и само по себе си това видение е по-страшно от всяка мъка, и като го гледа, душата се смущава, вълнува, страда, тревожи се, и бърза да се скрие при Божиите ангели. Затова се държи душата за светите ангели, докато минава през въздуха, и като бива издигана, среща се с митарствата, които преграждат пътя нагоре, и задържат, и пречат на издигащите се души - всяко митарство за своите грехове ги изобличава... всяка страст душевна и всеки грях имат своите митари и мъчители."
Много други св. Отци и преди, и след св. Кирил говорят за митарствата или споменават за тях. Като цитира много от тях, гореспоменатият историк на църковната догматика заключава: "Такава непрекъсната, постоянна и повсеместна употреба в църквата на учението за митарствата, особено сред учителите от четвърти век, е неопровержимо свидетелство, че то им е предадено от учителите от предишните векове и се основава на апостолското предание" (Митрополит Московски Макарий. "Православно догматическо богословие", т. 2, стр. 535).
Митарствата в житията на светиите
Православните жития на светии съдържат многобройни и понякога живи разкази за това, как след смъртта душата минава през митарствата. Най-подробното описание може да се намери в житието на св. Василий Нови (26 март), където се предава разказът на блажена Теодора пред ученика на св. Григорий за това, как тя минала през митарствата. В разказа се споменават двадесет отделни митарства и се посочва за какви грехове се прави проверка на тях. Епископ Игнатий доста подробно излага този разказ (т. ІІІ, стр. 151-8). Той не съдържа нищо съществено, което да не се съдържа в други православни източници за митарствата, затова тук ще го пропуснем, за да цитираме някои от тези други източници, макар и по-малко подробни, но придържащи се към същата схема на събитията. Имайки предвид малката достъпност на разказа на бл. Теодора и важността му за съвременния православен читател, счетохме за нужно да го включим в състава на приложение V (бел на прев.).
В повестта за воина Таксиот (Жития на светиите, 28 март) например се разказва, че той се върнал към живот след шест часа, прекарани в гроба, и разказал следното: "Когато умирах, видях да стоят пред мене някакви етиопци, чийто вид беше много страшен, и душата ми бе обзето от тревога. После видях двама много красиви юноши и душата ми веднага се устреми към тях, като че ли излитайки от земята. Започнахме да се издигаме към небето, а срещу нас на пътя ни бяха митарствата, които задържат душата на всеки човек и всяко от тях я измъчва за различен грях - едно за лъжа, друго за завист, трето за гордост - и така всеки грях има във въздуха свой мъчител. И ето, видях в сандъка, носен от ангелите, всичките си добри дела, които ангелите сравниха със злите ми дела.
Така минахме през тези митарства. Когато наближихме до небесните врати, стигнахме митарството на блудството и там страшните същества ме спряха, като започнаха да показват всичките ми блудни плътски дела, извършени от детството ми до смъртта, и ангелите, които ме водеха казаха: "Всички телесни грехове, които извърши, докато беше в града, Бог ти прости, защото ти се покая за тях." Но враждебните духове ми казаха: "Когато обаче ти излезе от града, в полето извърши блудство с жената на човека, който обработва земята ти". Като чуха това, ангелите не намериха добро дело, което да противопоставят на този грях, оставиха ме и си отидоха. Тогава злите духове ме хванаха, започнаха да ме бият и после ме понесоха надолу; земята се разтвори и аз, воден по тесни тунели, през тесни и вонящи цепнатини, стигнах до самата глъбина на адските тъмници."
Владика Игнатий цитира и други случаи на минаването през митарствата в житията на св. Великомъченик Евстратий (ІV в. 13 декември), св. Никон от Костанция Кипърска, който видял много души, минаващи през митарствата (ІV в. 23 декември), св. Симеон Едески, заради Христа Юродив (ІV в. 21 юли), св. Йоан Милостиви, патриарх Александрийски (VІІ в., Пролог на 19 декември), св. Макарий Велики (19 януари).
Епископ Игнатий не е познавал многобройните ранни православни западни източници, които никога не са превеждани на гръцки или руски език и просто изобилстват с описания на митарствата. Употребата на названието "митарства", изглежда се ограничава с източните автори, но описваната в западните източници "реалност" е идентична.
Например св. Колумба, основател на островния манастир на Иона в Шотландия (+ 597), много пъти през живота си е виждал във въздуха битката на демоните за душите на починалите. Св. Адамнан (+ 704) разказва за това в написаното от него житие на светеца. Ето един от случаите.
Веднъж св. Колумба събрал монасите си и им казал: "Да помогнем с молитва на монасите на абата Комгел, които сега потъват в Телешкото езеро, защото в този момент те се сражавали във въздуха със силите на злото, които се стараят да завладеят душата на чуждоземеца, потъващ заедно с тях." После, след молитвата, той казал: "Благодарете на Христа, защото сега светите ангели посрещнаха тези святи души, освободиха чужденеца и тържествуващо го спасиха от войнстващите демони."
Св. Бонифаций, англосаксонски "апостол на германците" (VІІІ в.), предава в едно от своите писма разказа, чут в Уенлок от устата на един монах, който умрял и след няколко часа се върнал към живота. Когато излязъл от тялото си, "подхванали го ангели с такава чиста красота, че не можел да ги гледа..." "Те ме понесоха - казал той - високо във въздуха..." По-нататък той разказал, че през времето, когато е бил извън тялото си, толкова много души напуснали телата си и се събрали на мястото, където се намирал, че му се струвало да са повече от цялото население на земята. Той казал още, че там имало тълпа от зли духове и славен хор от небесни ангели, и че злите духове и светите ангели водели ожесточен спор за душите, излезли от телата си, като демоните ги обвинявали и утежнявали греховния им товар, а ангелите облекчавали този товар и посочвали смекчаващи обстоятелства.
Той слушал как всичките му грехове още от младостта, които или не е изповядал, или е забравил, или не осъзнал като грехове, викат против него, всеки със своя глас, и скръбно го обвиняват... Всичко, което бил направил през всичките дни на живота си и отказал да изповяда, и много от това, което не смятал за грях - всичко тава сега викало срещу него със страшни думи. И по този начин злите духове, като изброявали пороците му, обвинявали го и намирали доказателства за обвиненията си, определяли даже и времето и мястото на греха - така доказвали злите му дела... И ето, като събрали на едно място и пресметнали всичките му грехове, тези древни врагове на човека го обявили за виновен и безспорно подвластен на тях.
"От друга страна - казал той, - малките, жалки добродетели, които притежавах недостойно и несъвършено, говореха в моя защита... И тези ангелски духове в безграничната им любов ме защитаваха и поддържаха, а леко преувеличените ми добродетели ми се струваха много по-големи и красиви, отколкото някога съм могъл да проявя със собствени сили..."
Съвременни случаи на минаване
през митарствата
В споменатата по-горе книга "Невероятно за мнозина, но истинско произшествие" можем да се запознаем с реакцията на типичния "образован" човек от нашето време при срещата с митарствата по време на 36-часовата му "клинична смърт". "Като ме хванаха под ръка, Ангелите ме изнесоха от болничната стая на улицата направо през стената. Смрачаваше се, валеше едър тих сняг. Аз го виждах, но не усещах студ и въобще разлика между температурата в стаята и на двора. Очевидно тези неща бяха загубили значението си за измененото ми тяло. Започнахме бързо да се издигаме и докато траеше това, пред моя поглед се откриваше все по-голямо и по-голямо пространство, и накрая то прие такива ужасяващи размери, че ме обзе страх при съзнанието на моята нищожност пред тази безкрайна пустош... Идеята за времето изчезна от ума ми и не зная колко дълго още сме се издигали, когато изведнъж се чу най-напред някакъв неясен шум, а после, като се появи отнякъде, към нас с викове и кикот взе да се приближава тълпа от някакви отвратителни същества.
Бесове! - с необикновена бързина съобразих аз и се вцепених от някакъв особен, неизвестен дотогава за мен ужас. Бесове! О, колко ирония, колко най-искрен смях би предизвикало у мен само преди няколко дни нечие съобщение не само за това, че е видял бесове със собствените си очи, но дори, че допуска съществуването им като твари от определен вид! Както подобаваше на "образован" човек от края на деветнадесетото столетие, под това название аз разбирах лошите склонности, страстите на човека, поради което самата тази дума за мен имаше значение не на име, а на термин, определящ известно понятие. И изведнъж това "известно определено понятие" застана пред мен в живото си олицетворение!...
Като ни обкръжиха от всички страни, бесовете с викове и шум искаха да ме дадат на тях, стараеха се някак да ме хванат и изтръгнат от ръцете на Ангелите, но очевидно не смееха да направят това. Сред техния невъобразим и също толкова отвратителен за слуха, колкото и те самите бяха за зрението, вой и врява аз улавях понякога думи и цели фрази.
- Той е наш, той се отрече от Бога - изведнъж закрещяха те едва ли не като един, и при това толкова нагло се хвърлиха срещу нас, че от страх за миг изчезнаха всичките ми мисли.
- Това е лъжа! Това не е истина! - исках да извикам аз, когато се опомних, но услужливата памет ме накара да замълча. По някакъв непонятен начин изведнъж си спомних едно съвсем малко, нищожно събитие, което при това принадлежеше към отдавна отминал период от моята младост, за което, струваше ми се, никога не бих могъл да се спомня."
Тук разказвачът се връща към един случай от студентските си времена, когато веднъж по време на разговор на отвлечени теми, каквито често се водят между студенти, един от другарите му изказал следното мнение: "Но защо трябва да вярвам, когато мога с еднакво основание да вярвам и в това, че няма Бог? Не съм ли прав? И може би наистина Го няма?" На което той отговорил: "Може и да Го няма." Сега, застанал на митарствата пред бесовете - обвинители, той си спомня:
"Тази фраза беше в пълния смисъл "празна дума"; необмисленото изказване на моя приятел не можеше да предизвика у мен съмнение в съществуването на Бога и аз даже не следях разговора особено внимателно - и ето, сега се оказа, че тази празна дума не е изчезнала безследно във въздуха; аз трябваше да се оправдавам, да се защитавам от издигнатото срещу мен обвинение, и така се потвърди евангелския разказ, че ако и не по волята на познаващия тайните на човешкото сърце Бог, то поради злобата на врага на спасението ни наистина предстои да дадем отговор и за всяка празна дума.
Това обвинение очевидно беше най-силния аргумент на бесовете за моята гибел и те като че ли взеха от него нова сила за смелите си нападения срещу мен; накрая те се завъртяха около нас с неистов рев, като преградиха по-нататъшния ни път.
Спомних си за молитвата и започнах да се моля, като призовавах на помощ всички светии, които знаех и чиито имена ми дойдоха на ум. Това обаче на уплаши враговете ми. Жалък невежа, християнин само по име аз едва ли не за пръв път си спомних за Тази, която се нарича Застъпница на християнския род.
Вероятно обаче поривът ми към Нея е бил горещ, вероятно така е била препълнена от ужас душата ми, че едва бях споменал името Й, когато около нас изведнъж се появи някаква бяла мъгла и започна бързо да обвива отвратителното бесовско пълчище. Тя го скри от очите ми, преди то да се беше отделило от нас. Ревът и кикотенето ми още дълго се чуваха, но постепенно отслабваха и ставаха все по-глухи, по което разбрах, че страшното преследване ни е оставило" (стр. 41-47).
Митарства, преминати още преди смъртта
И така, от многобройните примери може да се види какво важно и незабравимо изпитание за душите след смъртта е срещата с бесовете във въздушните митарства. То обаче не се ограничава задължително с времето веднага след смъртта. По-горе видяхме, че преп. Антоний Велики е видял митарствата по време на молитва, когато бил "извън тялото си". Преп. Йоан Лествичник описва случай, станал с един монах преди смъртта му: "Един ден преди кончината си той изпаднал в истъпление и с отворени очи се оглеждаше ту надясно, ту наляво около леглото си, като че ли измъчван от някого; понякога той казваше гласно пред всички, които бяха около него: "да, действително, това е истина, но заради това аз постих толкова и толкова години". А друг път: "не, не съм правил това, лъжете", после отново казваше: "така е, наистина е така, но аз плаках и служих на братята".
Понякога даже възразяваше: "не, вие ме клеветите". На нещо друго той отговаряше: "така е, действително, и аз не зная, какво да кажа за това, но Бог е милостив". Наистина страшно и потресаващо зрелище беше това невидимо и безмилостно изтезание и, което бе най-ужасното, обвиняваха го и за неща, които не беше извършил. Уви! Мълчаливецът и отшелникът говореше за някои от прегрешенията си така: "дори не зная, какво да кажа затова", макар че бе прекарал в монашество около четиридесет години и имаше дара на благодатни сълзи... Докато траеше това мъчение, душата му се отдели от тялото и остана неизвестно, как е завършил съдът и какво е решил, и каква присада е последвала" (Йоан, игумен на Синайската планина, "Лествица", Слово 7:50).
Действително срещата с митарствата след смъртта е само една особена и заключителна форма на тази обща битка, която всяка християнска душа води през целия си живот. Владика Игнатий пише:"Както възкресението на християнската душа от греховна смърт се извършва по време на земното й странстване, също така тайнствено тя бива измъчвана тук, на земята, от въздушните власти, бива пленена или освободена от тях; при издигането й във въздуха тази свобода или плен само се откриват" (т. ІІІ, стр. 159).
Някои светии, като например преп. Макарий Велики (някои от учениците му видели това), минавали митарствата и се издигали покрай бесовските "митари" безпрепятствено, защото се борили с тях в този живот и са спечелили битката. Ето как описва това житие писателят: "Когато настъпи времето на кончината на преподобни Макарий Велики, Херувимът, който бе неговият Ангел-Пазител, придружен от голямо небесно войнство, дойде за душата му. Заедно с безбройните Ангели бяха слезли от небето множество апостоли, пророци, мъченици, светители, преподобни, праведници. Демоните се събираха на редици и тълпи по митарствата, за да гледат издигането на Духоносната душа. Тя започна да се възнася, като стояха далеч от нея, тъмните духове викаха от своите митарства: "О, Макарий! С каква слава се удостои!" В това време той бързо се издигаше към небето. От другите митарства въздушните властници отново ми викаха: "Наистина, ти избяга от нас, Макарий!" "Не - тепърва трябва да бягам." Когато той вече влизаше през небесните врати, бесовете ридаеха от злоба и завист и крещяха: "Истина е! Избяга ти от нас, Макарий!" Той им отговори: "Закрилян от силата на моя Христос, аз избягах вашите козни" (скитски патерик). С такава велика свобода великите божий угодници минават през въздушните страхотии, защото в земния си живот влизат в непримирима борба с тях и като ги победят, дълбоко в сърцето си придобиват голяма свобода от греха, стават храм и светилище на Светия Дух., който прави словесното Си обиталище непристъпно за падналите ангели" (еп. Игнатий, т. ІІІ, стр. 158-159).
Частният Съд
В православното догматическо богословие минаването през въздушните митарства е част от частния съд, чрез който се решава съдбата на душата до Страшния съд. Както частният съд, така и Страшният съд се извършват от ангелите, които са оръдия на Божията справедливост: "Тъй ще бъде при свършека на света: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ" (Мат. 13:49-50).
Православните християни са щастливи, защото имат учението за въздушните митарства и частния съд, ясно изложено в светоотеческите писания и житията на светиите, но всъщност всеки човек, дълбоко размишляващ дори само върху Свещеното Писание, ще достигне до едно много сходно учение. Така например протестантът евангелист Били Греъм пише в книгата си за ангелите: "В момента на смъртта духът напуска тялото и се движи през атмосферата. Но писанието ни учи, че там се крие дяволът. Той е "князът на въздушната власт" (Еф. 2:2).
Ако очите на познанието ни бяха отворени, ние може би щяхме да видим, че въздухът е изпълнен с враговете на Христа - демоните. Щом сатаната е могъл да забави с три седмици ангела, изпратен при Даниил на земята, можем да се представим какво противодействие може да очаква християнинът след смъртта... Моментът на смъртта - това е последната възможност за сатаната да нападне истинно вярващия човек, но Бог изпраща Своите Ангели, за да ни пазят през това време" (Били Греъм, "Ангелите - тайните вестители на Бога", Ню Йорк, 1975).
Митарствата като пробен камък за истинността
на следсмъртните преживявания
Напълно ясно е, че всичко разказано в тази глава съвсем не е онзи "обратен филм" За собствения живот, който толкова често се споменава в съвременните "следсмъртни" преживявания. Този "филм", често появяващ се преди смъртта, няма в себе си нищо божествено, нищо общо със съда, и изглежда по-скоро като психологическо преживяване, повторение на изминалия живот под контрола единствено на собствената съвест. Отсъствието на съд и даже споменатото от мнозина "чувство за хумор" на невидимото същество, присъстващо по време на "обратния филм", са преди всичко отражение на ужасяващата несериозност на хората от Запада по въпросите на живота и смъртта. И това обяснява защо индусите от "изостанала" Индия имат по-заплашителен опит от смъртта, отколкото повечето хора от западния свят - даже и без истинската Христова светлина те все още са запазили по-сериозно отношение към живота, отколкото мнозинството хора от лекомисления "следхристиянски" Запад.
Минаването през митарствата, което е своеобразен пробен камък за истинността на следсмъртния опит, въобще не се споменава в съвременните случаи и причината за това не е трудно да се открие. По много признаци - отсъствието на ангели, които идват за душата, отсъствието на съд, лекомислеността на много от разказаното, дори самата краткост на времето (обикновено пет-десет минути вместо няколко часа или дни в житията на светиите и другите православни източници) - е ясно, че съвременните случаи, макар и понякога да са поразителни и необясними по известните на медицината закони, не са много задълбочени. Ако тав наистина са преживявания на смъртта, те включват единствено самото начало на следсмъртното пътешествие на душата - те стават, така да се каже, в предверието на смъртта, Преди Божията присъда над душата да стане окончателна (за което свидетелства идването на ангелите за нея), докато душата все още има възможност по естествен път да се върне в тялото.
Предстои ни обаче да дадем задоволителни обяснения на случаите, ставащи в наше време. Какво представляват дивните пейзажи, които така често се наблюдават? Къде се намира този "небесен" град, който виждат умиращите? Каква е тази "извънтелесна" сфера, с която някои несъмнено се сблъскват в наше време?
Отговорът на тези въпроси може да се намери в изследвания, чийто характер е съвсем различен от този на гореспоменатите православни източници, в една литература, основана също на личния опит и много по-задълбочена в наблюденията и изводите си, отколкото съвременните "следсмъртни" случаи. Това е литературата, към която се обръщат и д-р Моуди, и другите изследователи, и в която те намират действително забележителни паралели на клиничните случаи, предизвикали несъмнен интерес към живота след смъртта.
Учението на епископ Теофан Затворник за
въздушните митарства
Епископ Игнатий (Брянчанинов) е бил в Русия през 19 век един от водещите защитници на православното учение за въздушните митарства. Невярващите и модернистите започнали да му се подиграват. Не по-малко твърд защитник на това учение е бил и епископ Теофан Затворник, който го е разглеждал като съставна част на цялото православно учение за невидимата битка или духовна борба с бесовете. Тук цитираме едно от изказванията му за митарствата, взето от тълкуванието на осемдесети стих на 118-и псалм: "Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя." "Пророкът не споменава къде и как "да не се посрами". Най-скорошното непосрамване става при надигането на вътрешните борби...
Втория момент на непосрамване е смъртния час и минаването през митарствата. Колкото и нелепа да изглежда на умните глави мисълта за митарствата, минаването през тях е неизбежно. Какво търсят тези митари у преминаващите? Търсят да намерят у тях своя стока. А каква е тази стока? Страстите. И тъй на когото сърцето е непорочно и чуждо на страстите, у него митарите не могат да намерят нещо такова, за което да се заловят, напротив - добрината, която им е противна, ще порази самите тях като със стрелите на мълнията. Един много образован човек възразил на това с ето такава мисъл - митарствата се представят като нещо страшно, а нали е твърде възможно бесовете да са не страшни, а нещо прелъстително според всичките видове страсти, като ги показват на минаващата душа една след друга.
Когато по време на земния живот от сърцето са изгонени страстите и са вкоренени вместо тях добродетели, тогава, каквито и прелъстителни неща да показваш, душата, нямаща влечение към тях, ще се отвърне с погнуса и ще отмине. А когато сърцето не очистено , към каквато страст то е най-привързано, към нея се устремява душата при митарствата. Бесовете я приемат уж като приятел, а после решават какво да правят с нея. Значи много е съмнително душата, в която има все още влечение към предмета на някоя страст, да не се посрами на митарствата. Посрамването тук е в това, че душата сама се хвърля в ада.
Окончателното посрамване обаче ще бъде на Страшния съд, ред лицето на всевиждащия Съдия" ("Сто осемнадесети псалом", тълкувание на еп. Теофан, М., 1891).
Глава седма
Излизане от тялото в окултната
литература
Изследователите на съвременните "преживявания след смъртта" почти неизменно се обръщат за поясняване на своите случаи към онзи вид литература, която твърди, че се основава върху опита на "излизане от тялото" - това е окултната литература от най-древни времена, времената на египтяните и тибетската "Книга на мъртвите" до окултните учители и експериментатори в наше време. От друга страна, едва ли някой от тези учители обръща сериозно внимание на православното учение за живота и смъртта или на библейските и светоотечески източници, на които то е основано. На какво се дължи това?
Причината е много проста: християнското учение идва от Божието откровение, дадено на хората за съдбата на душата след смъртта, и поставя като главна опора окончателното състояние на душата на Небето или ада. Макар че съществува обширна християнска литература, описваща какво става с душата след смъртта, която се основава на получена от първа ръка информация за след смъртните преживявания или излизането от тялото (както е посочено в предшестващата глава за митарствата), все пак тази литература определено заема второстепенно място в сравнение с основното християнско учение за окончателното състояние на душата. Литературата, основана на християнския опит, е полезна преди всичко за изясняване и по-нагледно представяне на най-важните моменти на християнското учение.
В окултната литература положението е съвсем противоположно - главната тежест се предава на "извънтелесния опит" на душата, а окончателното й състояние обикновено се оставя неопределено или се представя от лични мнения и догадки, за които се допуска, че са основани на този опит. Съвременните изследователи са много по-склонни към този опит на окултните писатели, който им изглежда в някаква степен по-пригоден за "научни" изследвания, отколкото към християнското учение, което изисква участие на вярата и доверието, а също водене на духовен живот в съответствие с това учение.
В тази глава ще се опитаме да посочим някои от уловките, които съдържа този подход, който в никакъв случай не се явява толкова "обективен ", както това се струва на някои, и да дадем оценка на окултния "нетелесен" опит от гледна точка на православното християнство. За тази цел трябва да се запознаем отчасти с окултната литература, използвана от съвременните изследователи за изясняване на "следсмъртните" преживявания.
Тибетската "Книга на мъртвите"
Тибетската "Книга на мъртвите" е будистка книга от 8 век, която е възможно да съдържа и добудистко предание от някакъв по-ранен период. Нейното тибетско название е: "Освобождение по пътя на слушане на следсмъртната плоскост", а английския издател я описва като: "Мистично наставление за ръководство в отвъдния свят на много илюзии и области". Тази книга четат до тялото на умиращия за полза на душата му, защото както казва самият текст, "в момента на смъртта се явяват различни измамни илюзии". Както отбелязва издателят "това не са видения от реалността, но нещо друго, като... (собствените) интелектуални импулси, приели персонифицирана форма". През следващите стадии на 49-дневните "следсмъртни" изпитания, описани в книгата, има видения както на "мирни", така и на "злобни" божества, като всички те съгласно будисткото учение се разглеждат като илюзорни (по-долу при разглеждането на тази област ще обясним защо тези видения в по-голямата си част действително са илюзорни).
Край на този процес е окончателното падане на душата и "превъплащението" (също ще бъде разгледано по-долу), схващано от будисткото учение като зло, което може да се избегне с помощта на будистка подготовка. К. Юнг в своите Психологически коментари към книгата намира, че тези видения много приличат на описанията на задгробния свят в спиритическата литература на съвременния Запад - и едните, и другите оставят неприятно впечатление заради голямата пустота и баналност на съобщенията от "света на духовете".
Между тибетската "Книга на мъртвите" и съвременните опити в две отношения има удивително сходство, което обяснява интереса на д-р Моуди и на другите изследователи. Първото е описание на впечатлението от преживяването "извън тялото" в първите моменти на смъртта, което по същество е същото, описано в съвременните случаи (а също и в православната литература): душата на умрелия се явява като "сияещо илюзорно тяло", което е видимо за другите същества със същата природа, но не и за хората в плът, поначало душата не знае жива ли е или мъртва, тя вижда хора около тялото, чува стенанията на скърбящите и има способност за сетивни възприятия, движенията й с нищо не са ограничени и тя може да преминава през твърди тела. Второ - "в момента на смъртта се вижда първичната светлина", която не малко изследователи отъждествяват със "светещото същество", описвано в наше време.
Няма основания за съмнение, че описваното в тибетската "Книга на мъртвите" се основава на "извънтелесния" опит, но по-нататък ще видим, че истинското състояние след смъртта се явява всъщност само като един от тези случаи и сме длъжни да предупредим, че не може да се приема всеки "извънтелесен опит" като откровение за това, какво действително става след смъртта. Опитът на западните медиуми може също да е истински, но те без съмнение не са предмет на сегашните съобщения за умрелите, както и те твърдят.
Има известно сходство между тибетската "Книга на мъртвите" и много по-древната египетска "Книга на мъртвите". Последната описва как след смъртта душата минава пред много изменения и се среща с много "богове". Но тъй като живата традиция на тълкуване на тази книга липсва, а без това съвременния читател може само да се досеща за значението на някои от тези символи. Според тази книга умрелият последователно приема вид на лястовица, златен сокол, змей с човешки крака, крокодил, чапла, цвят на лотос и т.н. и се среща с разни "богове" и извънземни същества ("четири свещени маймуни", богиня-хипопотам, разни богове с кучешки глави, чакали, маймуни, птици, и други подобни).
Описваният в тази книга изтънчен и объркан опит на "задгробното" царство рязко се отличава от яснотата и простотата на християнската практика във връзка с отвъдния свят. Макар че е възможно тази книга да се основава на истински опит на излизане от тялото, но тя подобно на тибетската "Книга на мъртвите" е пълна с илюзорни видения и без съмнение не може да бъде използвана като действително описание на душата след смъртта.
Писанията на Емануил Сведенборг
Друг от окултните текстове, който съвременните изследователи изучават, дава по-големи надежди да бъде разбран, защото се отнася към новото време, явява се чисто западен по начин на мислене и претендира да е християнски. Писанията на шведския мистик Емануил Сведенборг (1688-1772) описват задгробните видения, които започнали да му се явяват в средата на живата. До момента, когато започнали тези видения, той бил типичен европейски интелектуалец на 18 век: свободно владеел много езици, учен, изследовател, изобретател, човек вземащ активно участие в обществения живот в качеството на съдебен заседател на шведската горна колегия и член на Висшата палата на Парламента, накратко "универсален" човек от ранния период от развитието на науката, когато отделния човек все още е бил в състояние да овладее почти всички съвременни знания. Той написал около 150 научни труда, някои от които (например 4-томния анатомически трактат "Мозък") значително изпреварили своето време.
По-късно, на 56-ата година от живота си насочил своето внимание към невидимия свят и през последните 25 години от земния си живот създал огромно количество религиозни произведения, описващи Небето, ада, ангелите и духовете, и всичко това въз основа на собствен опит.
неговите описания за областта на невидимото са разочароващо земни, най-общо те са съгласувани с описанията, които може да се намерят в голяма част от окултната литература. Според разказите на Сведенборг, когато човек умира, той влиза в "света на духовете", който се намира на половината път между Небесата и ада. Този свят, макар че е духовен и нематериален, дотолкова прилича на материалната реалност, че отначало човек не осъзнава, че е умрял, неговото "тяло" и усещанията са от същия тип, както и на земята. В момента на смъртта се наблюдава видени е на светлина - нещо ярко и неопределено и става 4преглед" на собствения живот, неговите добри и лоши дела. Той се среща с приятели и познати от този свят и известно време продължава съществуване, много сходно със земното, с изключение само на това, че всичко много повече е "обърнато навътре": човек го привличат същите вещи и хора, които той е обичал, а реалността се определя от мисълта - достатъчно е само да се помисли за любимите, и тези лица се появяват като по команда. Докато човек привиква да присъства в света на духовете, неговите приятели му разказват за Небесата и ада и го водят в различни градове, градини и паркове.
В този междинен "свят на духовете" човек се обучава в хода на времето, продължаващо от няколко дни до години, като се приготвя за "Небето". Но самото "Небе", както го описва Сведенборг, не се отличава много от "света на духовете" и двете много приличат на земята. Там има вътрешни дворове и зали, както на земята, паркове и градини, домове и "спални" на ангелите и маса дрехи за тях. Там има правителства и закони, както и съдилища - всичко това, разбира се, "по-духовно", отколкото на земята. Там има църковни здания и служби и духовенството изнася проповеди и се смущава, ако някой от пасомите не е съгласен с тях. Там има бракове, училища, обучение и възпитание на децата, обществен живот, почти всичко, което се среща на земята и което може да стане духовно. Сам Сведенборг говорил на Небето с много "ангели" (всички те според него били души на умрели), а също със странни обитатели на Меркурий, Юпитер и други планети. Той спорил на "небето" с Мартин Лутър и го обърнал в своята вяра, но не могъл да разубеди Калвин във вярата му в "предопределението". Описанието на ада също напомня някакво място на земята, неговите обитатели са характерни с егоизма и лошите си постъпки.
Лесно може да се лазбере защо Сведенборг е бил отхвърлян от повечето свои съвременници като луд и защо до наши дни неговите видения рядко са се приемали на сериозно. И въпреки всичко винаги са се намирали хора, които са признавали, че без да се гледа на цялата странност на неговите видения, той в действително е бил в контакт с невидимата реалност: неговият по-млад съвременник Емануил Кант, един от основателите на съвременната философия, се е отнасял много сериозно към него и е вярвал в някои от примерите на Сведенборговото "ясновидство", известни по цяла Европа, а американския философ Р. Емерсон в дългия си очерк за него в книгата "Избраници на човечеството" го нарича "един от гигантите на литературата, с когото не могат да се съпоставят цели колегии от изрядни учени". Оживлението на интереса към окултизма в наше време го изтласква напред като "мистик" и "ясновидец", неограничен от доктриналното християнство, по-точно изследователите на следсмъртните преживявания намират интересни паралели между своите открития и неговите описания на първите моменти след смъртта.
Малко съмнение може да има в това, че Сведенборг действително е бил в контакт с духовете и че той е получил от тях своето "откровение". Проучването по какъв начин той е получил тези "откровения" ще ни покаже в каква област действително обитават тези духове.
Историята на контактите на Сведенборг с невидимите духове, подробно описана в неговите обемисти "Дневник на съновиденията" и "Духовен дневник" (2300 стр.), с точност разкрива характеристиката на встъпването в общуване с въздушните демони, както това описва Еп. Игнатий. Сведенборг от детство практикувал една форма на медитация, включваща отпускане и силно съсредоточаване. С течение на времето, по време на медитацията започнал да вижда пламък, който доверчиво приемал и обяснявал като знамение на "одобрение" за неговите мисли. Това го подготвило за началото на общуването със света на духовете. По-късно започнал да вижда насън Христа и как го приемат в обществото на "безсмъртните" и така постепенно започнал да чувства около себе си присъствието на духове. Накрая духовете започнали да му се явяват и в будно състояние. За пръв път това станало по време на пътуване до Лондон: след като преял една вечер, той изведнъж видял чернота и пълзящи влечуги по тялото си, а след това човек, който седял в ъгъла на стаята и само му казал: "не яж толкова" и изчезнал в тъмното. Макар че това явяване го изплашило, той все пак го считал за нещо "хубаво", защото му бил даден морален "съвет".
След това, както той сам разказвал, "в същата нощ същият човек ми се яви отново, но сега вече аз не бях уплашен". След това той му казал, че е Господ Бог, Създателят на света и Изкупител, и че "Той ме е избрал да обясня на хората духовния смисъл на Писанието и че Той Сам ще ми обясни какво съм длъжен да напиша по този въпрос: в същата нощ ми бяха открити световете на духовете, така че аз напълно се убедих в тяхната реалност, така също Небето и ада... След това Господ откриваше телесните ми очи много често през деня, так че по средата на деня можех да гледам в другия свят и в състояние на пълна будност да общувам с ангелите и духовете".
От това описание е съвършено ясно, че за Сведенборг е било открито общуването с въздушното царство на падналите духове и че всичките му следващи откровения произлизат от този източник. "Небето" и "ада", които той сам видял, били също част от въздушното царство, а записаните от него "откровения" са описание на неговите илюзии, които подналите духове често предизвикват у лековерните за своите цели. Погледът върху някои други произведения на окултната литература ще ни покаже и други страни на това царство.
"Астралната плоскост" на теософията
Теософията на 19 и 20 век, която представлява смес от източни и западни окултни идеи, подробно учи за въздушното царство, което й се представя, че се състои то ред "астрални плоскости" ("астрален" означава звезден, този причудлив термин се отнася към "надземната" реалност). Съгласно едно изложение на това учение "астралните плоскости" представляват мястото, където обитават всички свръхестествени същества, място на пребиваване на богове и демони, празнота, обитавана от форми на мисълта, област, обитавана от въздушните духове и други стихии, както и различни небеса и адове с ангелски и демонски сонмове..." Подготвените хора смятат, че с помощта на обреди могат да се "издигнат на плоскостта" и напълно да се запознаят с тези области".
Според това учение в "астралната плоскост" (или плоскости в зависимост от това как разглеждат това царство - като цяло или на отделни "слоеве") се влиза след смъртта и както и в учението на Сведенборг, няма внезапна промяна на състоянието, няма съд, човек продължава да живее както и преди, но вече извън тялото и започва "да преминава през всички съставни плоскости на астралната плоскост в своя път към небесния свят". Всяка следваща съставна плоскост е все по-изтънчена и "обърната навътре" и преминаването през тях, за разлика от страха и неувереността, предизвиквани от християнските "митарства", са все на удоволствие и радост. Радостта от пребиваването в астралната плоскост е толкова велика, че физическия живот в сравнение с нея въобще не изглежда живот... Девет от всички десет се връщат в тялото с голямо нежелание" (А. Пауъл, "Астрално тяло" 1972).
Изобретената от руския медиум Елена Блаватская теософия в края на 19 век е опит за систематично обяснение на медиумическите контакти с "мъртвите", които се множали в западния свят от времето на избухване на спиритическите явления в Америка през 1848 година. Досега нейното учение за "астралната плоскост" (макар често да се нарича с името й) се явява стандарт, използван от медиумите и другите любители на окултното за обясняване явленията от света на духовете. Макар че теософските книги за "астралната плоскост" са пълни със същата "неприятна пустота и баналност", каквито по мнението на Юнг характеризират цялата спиритическа литература, все пак зад тази тривиалност стои философията на реалния задгробен свят, която намира отклик , съвременните изследователи. Съвременния хуманистичен мироглед гледа твърде благоприятно на такъв задгробен свят, който е приятен, а не мъчителен, който допуска смекчено "израстване" и "еволюция", а не окончателност на съда, който дава още "един шанс" за подготовка на висшата реалност, а не определя вечното място според поведението в земния живот. Теософското учение дава наведнъж това, което изисква съвременната душа, и твърди, че то е основано на опит.
За да се даде православно-християнски отговор на това учение, трябва внимателно да огледаме какво конкретно става на "астралната плоскост". Но къде всъщност ще гледаме? Съобщенията на медиумите са печално известни със своята ненадеждност и неяснота и във всеки случай контактът със "света на духовете" чрез медиумите е твърде съмнителен и косвен, за да бъде убедително доказателство за природата на този свят. От друга страна, съвременните "следсмъртни" преживявания са твърде кратки и неубедителни, за да могат да послужат за доказателство за действителната природа на другия свят.
Но все пак е налице опитът от "астралната плоскост", който може да се изучи по-подробно. На теософски език това се нарича "астрална проекция" или "проекция на астралното тяло". Като се усъвършенства определена медиумна опитност, може не само да се влезе в контакт с безплътните духове, както го правят обикновените медиуми (когато техните сеанси са истински), но и в действителност да се влезе в тяхната област на съществуване и да се "пътешества" сред тях. Може да си твърде скептично настроен, слушайки за такива случаи в древността, но реалността показва, че този опит стана относително обичаен в наше време и не само сред окултистите, но е налице и обширна литература, която от първа ръка разказва за опита да се общува в тази област.
"Астрална проекция"
На православните християни е добре известно, че човек може действително да бъде издигнат на пределите на своята телесна природа и да посети невидими светове. Сам апостол Павел не знаел дали е бил "с тяло... или без тяло... грабнат и отнесен до трето небе" (2 Кор. 12:2), така че и нас не ние нужно да размишляваме за това по какъв начин тялото може да бъде изтънено дотолкова, за да може да влезе в Небето (ако неговото преживяване е било действително "в тялото"), или в какво "тънко тяло" е могла да бъде облечена душата при пребиваването й "извън тялото". За нас е достатъчно да знаем, че душата в някакво "тяло" по Божия милост може действително да бъде възнесено и да съзерцава рая, а също въздушното царство на поднебесните духове.
В православната литература такова състояние често се описва като състояние извън "тялото", както е било със св. Антоний, който, както по-горе беше описано, видял "митарствата", като стоял на молитва. Еп. Игнатий (Брянчанинов) споменава за двама подвижници от 19 век, чиито души напускали телата им по време на молитва - стареца Василиск от Сибир, чийто ученик бил знаменития Зосима, и стареца схимник Игнатий (Исайя), личен приятел на еп. Игнатий (т. 3, стр. 75).
Най-забележителен случай за излизане от "тялото", описван в православните жития, се явява вероятно случаят със св. Андрей, Христа заради юродивий, Константинополски (10 век), който в същото време, когато тялото му явно лежало на снега на градската улица, бил възнесен духовно и съзерцавал рая и третото небе, а след това част от видяното разказал на своя ученик, който именно записал случилото се (жития на светиите, 2 окт.).
Това е възможно да бъде дадено по Божия милост и съвършено независимо от човешките желания и воля. Но "астралната проекция" е "извънтелесен опит" , с който можем да се сдобием и да го изживяваме с помощта на определени методи. Той се явява особена форма на това, което Владика Игнатий описва като "откриване на сетивата" и е ясно, че доколкото контактът с духовете, освен непосредственото Божие действие, е забранен за хората, то достигнатото чрез тези средства царство не е Небето, а само поднебесното въздушно пространство, обитавано от падналите духове.
Теософските текстове, които подробно описват този опит, са дотолкова пълни с окултни мнения и тълкувания, че от тях е почти невъзможно да се разбере какво от само себе си представляват реживяванията от това царство. Все пак в края на 20 век се появява литература от друг вид, посветена на този въпрос - паралелно с разширяване на изследванията и опитите в областта на "парапсихологията" някои показали чрез случаи или експериментално, че са способни на "астрална проекция" и написали книги, съдържащи техния опит, на неокултен, разбираем език, а някои от изследователите събрали и изучили разказите за опита от пребиваването "извън тялото", като описали това на научен, а не на окултен език. Да разгледаме тук някои от тези книги.
"Земната страна" на "излизане от тялото" е добре описана в книгата на директора на Института за психофизични изследвания в Оксфорд (Англия) Сали Грин "Излизане от тялото" (Ню Йорк, 1975). В отговор на обръщение, направено през октомври 1966 година чрез британската преса и радио, институтът проучил около 400 отговора от хора, твърдящи, че те лично са излизали от тялото. Такава реакция говори, че подобен опит в наше време не е рядкост и които са го преживели в по-ново време, говорят за това с по-голяма готовност, отколкото е било обичайно преди, без да се боят, че ще са прославят като "засегнати". По отношение на "следсмъртните" преживявания същото забелязва и д-р Моуди, както и други изследователи. Споменатите 400 човека получавали по 2 въпросника, а книгата се явила като резултат на сравнение и анализ на отговорите.
От описаните в тази книга преживявания почти всички са били неволни, предизвикани от различни физически условия: стрес, умора, заболяване, нещастен случай, анестезия, сън. Почти всички ставали близо до тялото (а не в "царството на духовете") и направените наблюдения са много сходни с разказите на хората, имали "следсмъртни" преживявания: човек вижда собственото си тяло "отвън", притежава всички сетива (макар че в тялото е могъл да бъде сляп и глух), не е в състояние да се допира до това, което го заобикаля, или да взаимодейства с него, "плува" във въздуха, изпитва огромно удоволствие и лекота, умът действо по-ясно от обикновено.
Един "изследовател" на "извънтелестните" преживявания, английския геолог Роберт Крукел, събрал огромно количество подобни примери както от окултисти и медиуми, от една страна, така и от обикновени хора, от друга. Той обобщава материала по следния начин: "Тялото-копие или "двойник" се раждало от физическото тяло и се разполагало редом с него. Когато "двойника" се отделя от тялото, се чувствало "затъмнение" на съзнанието (в много отношения подобно на този момент на кратко прекъсване или предаване на мощността, в който се превключват скоростите на автомобила)... Често се преживявал панорамен преглед на преминалия живот, а опустялото "физическо" тяло обикновено се виждало отстрана на освободения "двойник"...
Въпреки че е могло да се очаква, никой не е говорил, че при излизане от тялото се изпитва болка или страх - всичко изглеждало съвсем естествено... Съзнанието, работещо чрез този отделен "двойник", било по-широко, отколкото в обикновения живот... Понякога се явявали телепатия, ясновидство и предвиждане на бъдещето. Често се явявали "умрели" приятели. Мнозина от авторите на тези сведения изразявали голямо нежелание отново да влязат в тялото и да се върнат към земен живот... Този неизвестен досега общ ход на събитията при излизане от тялото не дава достатъчно обяснение, ако се изхожда от хипотезата, че всички такива случаи са ставали с нас (в см. с такива като нас по природа) и че всички описани "двойници" са били просто халюцинации. Но, от друга страна, лесно може да се обясни с хипотезата, че тези случаи са били истински и че видените "двойници" са били обективни (макар и ултрафизически тела). (Роберт Крукел, "Излизане от тялото", 1970).
По същество това описание е еднакво точка по точка с "модела" на следсмъртните преживявания на д-р Моуди ("Живот след живота"). Еднаквостта дотолкова съвпада, както това става само при описване на едни и същи преживявания. Ако това действително е така, става възможно да се определи опитът, който описва д-р Моуди и другите изследователи и който вече няколко години предизвиква такъв интерес и дискусии в западния свят. Това не са точните "следсмъртни" преживявания, които се явяват само предверие на другите, много по-широки преживявания, тъй като са изживявания през време на самата смърт или "астрално пътешествие" (за което виж по-долу).
Макар че "извънтелесното" състояние може да се нарече "първи момент" на смъртта - ако смъртта действително настъпва, - би било груба грешка от това да се правят изводи за "следсмъртното4 състояние, освен само голите факти, че след смъртта душата е жива и запазва съзнание, а това във всеки случай едва ли отрича някой, който действително вярва в безсмъртието на душата (Само някои отдалечени от християнството секти учат, че душата след смъртта "спи" или няма "съзнание" като Свидетелите на Йехова, Адвентистите от седмия ден и др.). По-нататък, доколкото "извънтелесното" състояние не е задължително свързано със смъртта, трябва да бъдем много внимателни при анализа на свидетелствата, представяни от обширния опит в тази област, и в частност сме длъжни да попитаме - имат ли виденията за "Небе" (или "ад"), каквито сега мнозина посещават, нещо общо с християнските разбирания за Небе и ад или те са само интерпретации на някакъв просто естествен (или бесовски) опит в "извънтелесното" царство.
Д-р Крукел, който се оказва най-педантичния изследовател в тази област, подхождащ с еднакво внимание и предпазливост към всяка подробност, които характеризират неговите предишни книги върху изкопаемите растения във Великобритания, е събрал голям материал върху впечатленията за "рая" и "гадеса". Той счита, че те се явяват естествени и във връзка с това универсални "извънтелесни" преживявания и ги разграничава по следния начин: "Тези, които са оставили своите тела по естествен начин, имали начин да виждат нещо ярко и спокойно ("Рай"), нещо, подобно на великолепна Земя, а тези, които били изтръгнати със сила... имали склонност да попадат в относително мрачни, объркани и приличащи на сън условия, което съответства на "гадеса" на древните.
Първите били посрещани от множество помощници, (вкл. вече споменатите по-горе 4умрели" роднини и приятели), а последните понякога се срещали с някакви безплътни "препятствия". Хората, притежаващи това, което д-р Крукел нарича "медиумическа телесна конструкция", неизменно отначало преминавали през тъмната, мъглива област на "гадеса", а след това влизали в областта на ярка светлина, която наподобявала Рая. Този "Рай" описват различно (и медиумите, и немедиумите) като "най-прекрасния от видените някога пейзажи", "изглед на дивна красота" - голям, подобен на горски парк, а светлината там е такава, каквато никога няма да видиш на морето или на сушата", "дивен пейзаж" с "хора в бяло", "светлината станала силна", "цялата земя била в сияние".
За да обясни тези слухове, д-р Крукел лансира хипотезата, че съществува "тотална земя", включваща в своята низша степен физическата земя, която ние познаваме от всекидневния си живот, обкръжена от всепроникваща нефизическа област, на долната и горна граница на която се намират поясите на "гадеса" и "рая". В общи черти това е описанието на поднебесното въздушно царство на падналите духове, добре известно на православието, или "астралната плоскост" от теософията. Въпреки че православните описания на тази област не правят разлика между "горни" и "долни" слоеве, а наблягат повече на бесовските измами, които се явяват съставна част от това царство.
Като светски изследовател д-р Крукел не знае нищо за въздушното царство в този аспект, но от своята "научна" точка на зрение той потвърждава извънредно важния за разбиране на "следсмъртните" и "извънтелесни" явления факт: "Небето" и "адът", видени в тези състояния, са само част (или отделни появи) от въздушното царство на духовете и нямат нищо общо с Небето и ада на християнското учение, които са местата за вечно обитаване на човешките души (и на възкръсналите тела), а също и на невеществените духове. Хората в състояние "извън тялото" нямат възможност да попаднат на истинското Небе или в ада, които се откриват в душите само по явната Божия воля. Ако някои "християни" по време на "смъртта" почти веднага виждат "небесния град" с "врати от скъпоценни камъни" и "ангели", това само показва, че видяното във въздушното царство зависи в някаква степен от очакванията на техния собствен минал опит, подобно на това умиращите индуси виждат своите индуски храмове и "богове". Истинският християнски опит за Небето и ада, както ще видим в следващата глава, има изцяло друго измерение.
Астрално пътешествие
Почти всички отскоро описвани "следсмъртни" случаи са били много кратки, ако те бяха продължили, щеше да последва истинска смърт. Но в състояние "извън тялото", което не е свързано с условия, близки до смъртта, са възможни и по-дълготрайни преживявания. Ако те са достатъчно продължителни, може да се изостави непосредственото обкръжение тук, на земята, и да се влезе в съвършено нова обстановка - и не само за да се премине през мимолетния "изглед на градина" или на "светло място" или пък на "небесен град", но и за да се извърши по-дълго "приключение" във въздушното царство. "Астралната плоскост" очевидно е твърде близка на всеки човек и някои критични ситуации (медиумически опити) могат да "провокират" контакт с нея. В една от книгите си ("Интерпретацията на природата и психиката", 1955) Карл Юнг описва опита на една от своите пациентки, жена, която "излизала от тялото" по време на трудни раждания. Тя виждала обкръжаващите я, лекарите и сестрите, но чувствала, че зад нея се простира великолепен пейзаж, който й се струвал граница от друго измерение. Тя чувствала, че ако отиде там, ще изостави този си живот, но вместо това се върнала в тялото си.
Д-р Моуди е описал ред подобни състояния, които нарича "гранични" или "пределни" преживявания. ("Живот след смъртта", стр.54-57).
Тези, които умишлено навлизат в състояния на "астрална проекция", могат често да влизат в това "друго измерение".
В последните години описаните от един човек "пътешествия" в това измерение добиха определена "известност", което му позволи да организира институт за експерименти в "извънтелесно" състояние. Един от изследователите в този институт беше д-р Елизабет Кублер-Рос, която е съгласна с изводите на Монро за сходството между "извънтелесния" и "следсмъртния" опит. Тук накратко ще представим откритията на експериментатора, описани в книгата "Пътешествия извън тялото" (Ню Йорк, 1977 г.).
Роберт Монро е успял американски администратор (президент на съвета на директорите на една многомилионна компания) и агностик по отношение на религията. Неговата среща с "извънтелесните" преживявания започва през 1958 г., преди още у него да се е появил някакъв интерес към окултната литература, по време, когато той провеждал собствените си опити по метода на запаметяване в състояние на сън. Трябвало да използва упражнения за отпускане и съсредоточаване, приличащи на някои подходи при медитацията. След началото на тези опити той преживял необикновено състояние, когато му се сторило, че го удря лъч светлина, предизвикал временна парализа. След като това чувство се повторило няколко пъти, той сам започнал да предизвиква и развива това състояние. В началото на своите окултни "пътешествия" открива същите основни характеристики, които открили на Сведенборг пътя към приключенията в света на духовете - пасивна медитация, усещане за "светлина", общо отношение на доверие и откритост към новите и странни преживявания и всичко това в съвкупност с "практически" поглед на живота и липса на каквато и да е нагласа или християнски живот.
Отначало Монро "пътешествал" из познати места по Земята - в началото близки, след това по-отдалечени, като при това понякога му било възможно да донесе фактически свидетелства за експеримента си. По-късно започнал да контактува с "духоподобни"фигури, като първите контакти били част от медиумически опит ("индийският праведник", изпратен от медиума, действително дошъл при него!). Накрая той започнал да попада в странни по вид земни пейзажи.
Записвайки своите преживявания (което правел веднага след завръщането си в тялото), той ги характеризира като отнасящи се към три "места": "място 1" - това е "тук-сега" и са обикновените условия на този свят. "Място 2" е нематериална среда с огромни на вид размери и с характеристики, сходни с тази на "астралната плоскост". Това място се явява естествена среда на "второто тяло", което Монро нарича съществото, което пътешества в това царство, то "пронизва" физическия свят, в него царуват законите на мислите: "както мислите, такива сте самите вие" и "подобното привлича подобното", за да се пътешества, достатъчно е само да се помисли за местоназначението. Монро посетил различни места от това царство, където видял например в тясна долина група хора в дълги бели дрехи, ред хора в униформа, които се наричали "армия на изпращането", чакащи заповеди. "Място 3" видимо е някаква приличаща на Земята реалност, която има странни анахронични свойства, теософите вероятно биха разпознали в нея друга "по-твърда" част на "астралната плоскост".
След като преодолял началния страх при попадане в тази непознати области, Монро започнал да ги следва и да описва срещнатите там многобройни същества. При някои от 4пътешествията" той срещнал "умрели" приятели и разговарял с тях, но по-често срещал странни, безлични същества, които понякога му "помагали", но много често не реагирали на неговото обръщение, понякога му давали неясни "мистически" съобщения, приличащи на съобщенията на медиумите, същите същества можели както да стигнат протегнатата му ръка, така и със същия успех да забодат в нея нож. В някои от тези същества той откривал "препятстващи", звероподобни същества с тела като от каучук, които лесно приемали формата на кучета, летящи мишки или на неговите собствени деца, както и други, които му се подигравали и го мъчели и просто се смеели, когато призовавал (разбира се, не с вяра, а в качеството на още един "експеримент") името на Иисуса Христа.
Сам без вяра, Монро се открил за "религиозните" внушения на съществата от този свят. Били му дадени "пророчески" видения за бъдещите събития, които понякога действително ставали така, както той ги виждал. Веднъж, когато бил в гранично състояние на излизане от тялото, му се явил бял лъч светлина и той го помолил да му отговори на въпроси за това царство. Гласът на лъча му отговорил: "Моли баща си да ти разкаже за великата тайна." Следващия път Монро се молел по съответния начин: "Отче, разкрий ми великата тайна." От това става ясно, че Монро, оставайки в своите религиозни възгледи "светски" и "агностик", се е предал в ръцете на същества от окултното царство (които, разбира се, са бесове).
Също както д-р Моуди и други изследователи на тази област Монро пише, че "за 12 години периодична дейност аз не намерих свидетелства, потвърждаващи библейските понятия за Бога и задгробния живот в мястото, наричано Небе". Въпреки това, подобно на Сведенборг, теософите и изследователите от рода на д-р Крукел, той намира в "нематериалната" среда, която изучавал, "всички аспекти, които ние приписваме на Небето и ада, които се явяват само като част от "Място 2". В областите, видимо "най-близки" до материалния свят, той срещал черно-сива област, населена с "безпокоящи и досаждащи същества". Това негово мнение може да бъде "границата на ада", нещо като областта "гадеса", както я нарекъл д-р Крукел.
Той чувствал, че това място е неговият последен "дом" и след приключване на "пътешествието" няколко дни тъгувал по него. Това "астрално небе" се явява главен източник в теософското учение за "приятността" на другия свят, но колко далече е то от истинското християнско учение за Царството Небесно, намиращо се далеч от това въздушно царство. Истинското Небесно Царство по своята пълнота на любовта, осъзнаване на собствената личност и Божието присъствие е толкова далече от невярващите в наше време, от нежелаещите нищо друго освен "нирвана" на меките облаци и цветните лъчи! Такова "Небе" лесно могат да дадат и падналите духове, но на истинското Божие небе могат да издигнат само християнският подвиг и Божията благодат.
Понякога Монро се срещал с "Бога на своето небе. Това според неговите думи може да се случи във всяка точка на "Място 2". По време на всекидневната дейност в кое да е място се раздава далечен сигнал, приличащ на звук от фанфари. Всички се отнасят към него спокойно и прекъсват да разговарят или да се занимават с каквото и да е . Това е сигнал, че Той (или Те) минава из Своето Царство.
Никой не пада от страх по очи или на колене. Позата е по-скоро делова. Това е събитие, с което всички са свикнали, където подчинението е по-важно от всичко. Никакви изключения не се случват.
По Сигнал всяко живо същество ляга... обръща главата си настрана, за да не Го види, когато Той минава. Изглежда целта е да се образува жив път, по който Той може да върви... Когато Той преминава, липсва всякакво движение, няма даже помисъл...
Няколко пъти, когато аз преживявах това, легнах заедно с другите. В това време самата мисъл да се постъпи по друг начин е невъзможна. Докато Той минава, се раздава ревяща музика и се появява усещане за непреодолимо излъчване на жива сила, която расте над тебе и затихва в далечината... Това събитие е толкова случайно, колкото и спирането на светофара на кръстопът или чакане на жп прелез, когато сигналът показва приближаване на влака: уж дте равнодушни, а в същото време чувствате неизразимо уважение пред мощта, съдържаща се в преминаващия влак. Това събитие е също безлично".
Това Бог ли е? Или Неговият Син? Или Негов представител?
Трудно е да се намери в цялата окултна литература по-ярко описание на поклонение на сатаната от безличните роби в собственото му царство. На друго място Монро описва своите връзки с Княза на това царство, в което той проникнал. Веднъж през нощта, две години след началото на неговите "излизания от тялото" почувствал, че го облива такава светлина, каквото съпровождала началото на неговите експерименти, и почувствал присъствието на много мощна разумна сила, която го направила безсилен и безволев. "У мене се създаде твърдото убеждение, че съм свързан с ненарушими вериги на преданост с тази разумна сила, че винаги съм бил свързан и че съм длъжен тук на Земята да извърша определена работа."
След няколко седмици в друг аналогичен случай с тази невидима сила или "същество" то (или "те"), изглежда, като че излезли и "обискирали" неговия ум, след което се издигнали в небето, и аз изпращах след тях молитвите си". (Това преживяване е сходно с това, което се случва на мнозина в наше време при близки срещи с непознати летящи обекти (НЛО). Окултния опит при срещите с падналите духове винаги е един и същ, дори когато се изразява чрез различни образи и символи в зависимост от човешките очаквания (окултната страна на срещите с НЛО се разглежда в глава 4 на книгата на иеромонах Серафим "Православието и религията на бъдещето"). Тогава аз се уверих, че техните мисловни способности и разум далеч превъзхождат моите разбирания.
Това е безличният и хладен разум без всякакви емоции на любов или съчувствие, както някога по-рано, защото знаех безусловно и без всякаква надежда за промяна в бъдеще, че Бог на моето детство, на църквите, на всемирната религия не е такъв, на какъвто ние се покланяхме - че до края на дните си ще "преживявам" загубата на тези "илюзии". Едва ли можем да си представим по-хубаво описание на среща с дявола, с който сега се срещат много наши, нищо неподозиращи съвременници, неспособни да му се съпротивляват поради отчуждението си от истинското християнство.
Огромна е цената на свидетелствата на Монро за природата и съществата на "астралната плоскост". Макар че той е дълбоко свързан с това и фактически е продал душата си на падналите духове, описанието на неговите преживявания е на нормален, неокултен език и от относително нормална човешка гледна точка, което прави книгата му удивително предупреждение срещу "експериментите" в тази област. Тези, които познават православното християнско учение за въздушния свят, както и за истинското Небе и за ада, които се намират извън този свят, могат само да се убедят в реалността на падналите духове и тяхното царство, а също и в огромната опасност от встъпването в общуване с тях даже посредством изглеждащия "научен" подход. (Наблюденията на Монро, потвърдени и от много други експериментатори в тази област, че "излизането от тялото" неизменно се съпровожда от силно полово възбуждане, само потвърждава факта, че тези преживявания въздействат на низката страна на човешката природа и не съдържат нищо духовно.) Като хора, стоящи на православни християнски позиции, не ни е нужно да знаем каква част от тези преживявания са били "реални" и каква част са резултат на зрелища и натрапвания, изработени за случая от падналите духове. Измамата е толкова значителна част от въздушното царство, че дори няма смисъл да се опитваме да ограничим нейните точни форми. Не можем да се съмняваме, че той се е сблъскал със света на падналите духове.
С "астралната плоскост" може да се влезе в контакт (но не задължително в "извънтелесно състояние") и чрез определени лекарства. Неотдавнашните опити с вкарване на ЛСД на умиращи предизвикаха много убедителни "следсмъртни" състояния, а също и сбито повторение на целия живот, видение на ослепителна светлина, среща с "мъртвите" и с "нечовешки духовни същества", както и предаване на духовни съобщения на истините на "космическата религия", превъплъщението и т.н. Д-р Кублер-Рос също участвала в такива експерименти.
Добре известно е, че магьосниците на примитивните племена влизат в контакт с въздушния свят на падналите духове в "извънтелесно състояние" и след "посвещение" могат да посещават света на "духовете" и да общуват с неговите обитатели.
Същото изпитвали и "посветените" в мистериите на античния езически свят. В житието на св. св. Киприян и Иустина (2 окт.) имаме свидетелство от първа ръка - на бившия магьосник на това царство: "На планината Олимп Киприян се научил на всички дяволски хитрости - можел да достига различни бесовски превъплъщения, научил се да променя свойствата на въздуха... Той виждал там безбройни дяволски пълчища, начело с княза на тъмнината, на когото едни предстояли, други служели, трети възклицавали, като хвалели своя княз, а други пък били изпращани в света да съблазняват хората. Там той видял в лъжливи образи езическите богове и богини, а също и различни призраци и привидения, за извикването на които се учил в строг 40-дневен пост... Така станал вълхвувател, чародей и душегубител, велик приятел и верен роб на княза на ада, с когото беседвал лице в лице, като бил удостоен от него с велика чест, както за това той сам свидетелства
"Повярвайте ми, казал той, че аз съм виждал самия княз на тъмнината... аз съм го приветствал и съм говорил с него и с неговите старейшини... И той ми обеща да ме направи княз след излизането ми от тялото, а по време на земния ми живот да ми помага във всичко... Външният му вид беше подобен на цвете - главата му беше увенчана с венец, направен (не в действителност, а измамно) от злато и блестящи камъни, в резултат на което цялото пространство беше осветено, а дрехата му беше изумителна. Когато той се обръщаше на една или друга страна, цялото място около него се разтрисаше и множество зли духове от различна степен покорно стояха до престола му. На него се бях отдал изцяло да му служа и да се подчинявам на всяка негова заповед."
Св. Киприян не говори явно, че по време на тези опити е бил "извън тялото", било е напълно възможно за по-опитните вълхвуватели и чернокнижници да не се нуждаят от напускане на тялото, за да влязат в пълен контакт с въздушното царство. Дори при описание на своите пътешествия "извън тялото" Сведенборг твърди, че повечето от неговите контакти с духовете ставали без напускане на тялото, но при открити "врати на възприятията". Характеристиките на това царство и "приключенията" в него остават едни и същи, независимо дали те стават "без напускане на тялото" или пък "извън тялото".
Един от знаменитите магьосници (езически) на античния свят (2 век) описва своето посещение в мистериите на Изида, като дава класически пример за "извънтелесно" общуване с въздушното царство, което може да се използва като описание на съвременните "извънтелесни" и "следсмъртни" състояния: "Аз ще ти предам (за моето посвещение) толкова, колкото може да се предаде на непосветени, но само при условие, че ти ще повярваш на това... Като достигнах границите на смъртта, пристъпих прага на Прозерпина и се върнах обратно, като минах през всички степени: В полунощ видях слънцето в сияещ блясък, застанах през подземните и небесни богове и отблизо им се поклоних. Ето, аз ти разказах, а ти макар че изслуша казаното, трябва да останеш в предишното неразбиране" Алулей, Метаморфози, м, 19591 изд. на АН на СССР, стр. 311) (Прозерпина или Персефона в гръцката и римската митология е владетелка на "гадеса").
Изводи относно "Извънтелесната област"
Всичко споменато дотук за преживяванията "извън тялото" е достатъчно, за да може да се постави съвременният "следсмъртен" опит в съответстваща перспектива. Да сумираме получените резултати:
1. В чист вид това е просто "извънтелесно" състояние, добре известно, особено в окултната литература, а в последните години с нарастваща честота се случва и с обикновените хора, несвързани с окултизма. По същество тези състояния почти нищо не ни говорят какво става с душата след смъртта, освен че тя продължава да живее и да има съзнание.
2. Областта, в която душата попада веднага след излизане от тялото и започва да губи контакт с това, което ние знаем като "материална действителност" (било след смъртта, или просто при излизане от "тялото"), не е небето и не е адът, а близка до Земята област, която наричат по различен начин: "задгробна" или "плоскост на Бардо" (тибетската "Книга на мъртвите"), "свят на духовете" (Сведенборг и спиритистите), "астрална плоскост" (в теософията и повечето окултисти), "Място 2" (Монро) или на православен език - поднебесно въздушно пространство, където обитават падналите духове, които усърдно се стараят да измамят хората, за да ги доведат до гибел. Това не е този "друг свят", който очаква човека след смъртта, а само невидима част от света, който обитаваме, през която човек трябва да мине, за достигне наистина "другия свят" - небесен или адски. За тези, които действително са умрели и които ангелите извеждат от този земен живот, това е областта, където във "въздушните митарства" започва Частния Съд, където въздушните духове разкриват истинската си природа и враждебност към човешкия род, докато за всички останали това е областта на бесовската измама, тъй като те са изцяло във властта на същите въздушни духове.
3. Съществата, с които се сблъскват в тази област, са винаги (или почти винаги) бесове, независимо дали са повикани с помощта на медиуми или по окултни начини или пък са срещнати по време на пребиваване "извън тялото". Това не са ангели, защото ангелите обитават на небето и само преминават тази област като Божии посланици. Това не са духове на умрелите, защото те обитават на Небето или в ада и само веднага след смъртта минават през тази област на път за Съда за извършеното от тях в този живот. Даже най-опитните в излизането "от тялото" не могат дълго да останат в тази област, без да се изложат на опасността завинаги да се разделят с тялото си (да умрат), поради което дори в окултната литература рядко може да се намери описание на въздушните срещи на такива хора.
4. Не можем да се доверяваме на експериментаторите на тази област и не можем да ги оценяваме "външно". Даже твърдо вкоренените в православното християнско учение лесно могат да бъдат измамени от падналите въздушни духове чрез всевъзможни "видения", а влизащите в тази област, без да имат понятие за нея и неприемащи с доверие нейните "откровения", не са нищо друго освен жалки жертви на падналите духове.
Може да се попита: "А какви са усещанията на "спокойствие" и "удоволствие", които за състоянието "извън тялото" са почти универсални? И каква е светлината, която мнозина виждат? Това също ли е измама?"
В известен смисъл тези състояния могат да бъдат "естествени" за душата, когато тя се отделя от тялото. В този отпаднал от Бога свят нашите тела са тела на страданието, разрушението и смъртта. При отделянето си от такова тяло душата изведнъж се оказва в своето по-естествено състояние, по-близко към това, което Бог й е предназначил, защото възкръсналото "духовно" тяло, в което човек ще обитава в Царството Небесно, има повече общо с душата, отколкото ни с известното ни земно тяло. Даже тялото, с което в началото е бил създаден Адам, било по природа различно от тялото на Адама след падението, тъй като е било по-тънко, неподхвърлено на страдания и тежък труд.
В този смисъл "спокойствието" и "наслаждението" при пребиваване извън тялото могат да се разглеждат като истински, а не измамни. Самата измама започва още с опита да се тълкуват тези "естествени" усещания като нещо "духовно", като че ли това "спокойствие" е истинският мир от примирението с Бога, а "наслажденията" са истинските духовни наслади на небето. Точно така по същество мнозина тълкуват своите "извънтелесни" и "следсмъртни" преживявания поради липсата на истински духовен опит и разум. Че това е грешка, може да се разбере от факта, че даже най-изявените безбожници по време на "умирането" преживяват същите "наслаждения". Ние вече описахме това в една от предишните глави в случаите с индус, атеист и самоубиец. Друг забележителен случай е този с британския романист, агностика Съмърсет Моам, който по време на кратка "смърт", станала в 80-те години, доста преди истинската му смърт, отначало видял непрекъснато увеличаваща се светлина, а "след това изпитал най-изискано чувство на освобождаване", както го описва със свои думи (виж Ален Спергет , "Дело на безсмъртието", Ню Йорк, 1974). Това в никакъв случай не е бил духовен опит, още повече завършил без вяра.
Затова смъртта като чувствено или "естествено преживяване може да изглежда изцяло приятна. Това наслаждение в еднаква степен могат да преживяват и този, чиято съвест е чиста пред Бога, и тази, който въобще няма дълбока вяра в Бога или вечния живот и затова не съзнава колко силно може да оскърби Бога заради своя (неправеден) живот. Колко хубаво е казал един писател: "Лоша смърт имат тези, които знаят какво е Бог и въпреки това са живели, като че ли Той не съществувал" (Д. Уинтър "Бъдещето: какво става след смъртта?", 1977) - т.е. който е измъчван от собствената съвест, като страданието от това преодолява естественото "наслаждение" от физическата смърт. Различията между вярващи и невярващи се проявяват не в момента на самата смърт, а после, на Частния Съд. "Наслаждението" от смъртта може да бъде достатъчно реално, но то няма никаква връзка с вечната съдба на душата, която изцяло може да бъде обречена на мъчения.
Казаното важи още повече по отношение на видението на "светлина". Тя също може да бъде чисто и просто нещо естествено - отражение на истинското състояние на светлината, за която човек е бил създаден. Ако въпросът стои именно така, то да се придава на това "духовен смисъл", както правят духовно неопитните, би било сериозна грешка. Православната аскетическа литература е пълна с предупреждения да не се доверяваме на какъвто и да е вид "светлина", която може да се появи на човек, а когато токова светлина започнат да считат за "ангел" или даже за "Христа", става ясно, че човек е изпаднал в прелест (самоизмама), създавайки си реалност от собствени въображения още преди падналите духове да са започнали своите съблазни.
За отделената от тялото душа е естествено също да притежава повишено чувство за реалните стойности да изпитва това, което днес се нарича "екстрасензорно възприятие". Това, че душата след смъртта (а често и непосредствено преди смъртта) вижда онова, което не виждат стоящите до нея, знае кой кога умира от разстояние и т.н. - това са очевидни факти както от православната литература, така и от съвременните научни изследвания. Отражение на това може да се види в преживяванията, които д-р Моуди нарича "видение на знанието", когато душата като че ли има "просвещение" и вижда пред себе си "всички знания" ("Размишления за живота след смъртта"). Св. Бонифаций по следния начин описва преживяното от "монаха на Уенлок" веднага след смъртта: "Той се чувствал като човек виждащ и буден, сякаш очите му били завързани с плътна превръзка, а след това тя внезапно била махната и всичко, което по-рано било невидимо, закрито, неизвестно, станало ясно. Така станало и с него - когато цялата завеса на плътта била премахната, имал чувството, че цялата вселена застанала пред погледа му и той видял изведнъж всички краища на света, всички морета и всички хора" (Емертон, "Житие на св. Бонифаций").
Изглежда, по природа душите на някои са чувствителни към подобни състояния, дори още докато са в тялото. Св. Григорий Велики отбелязва, че "според своята тънкост (по-голяма от обикновена душевна чувствителност - б. пр.) някои могат в определена степен да предвидят бъдещето" за разлика от тези, които виждат бъдещето чрез Божие откровение (ІV, 26, стр. 30). Но подобни "медиуми" неизбежно изпадат в прелест, когато започнат да интерпретират и развиват този талант, който може да бъде правилно използван само от хора с голяма святост и (разбира се) с православна вяра. Убедителен пример за уловките на подобни ЕСВ (екстрасензорни възприятия - възприятия извън обсега обичайната, физиологична сетивност) се явява американския медиум Едгар Кейс. След като веднъж открил, че има възможност да поставя точна медицинска диагноза в състояние на транс, той започнал да се доверява на всички съобщения, получавани в такова състояние, и достигнал дотам, че накрая започнал да се представя за пророк (понякога с ефектни провали, както станало с несъстоялия се катаклизъм, обещан за Западното американско крайбрежие през 1969 г.), предлагал астрологични тълкувания и започнал да проследява "миналия живот" на хората в "Атлантида", древен Египет и др. места.
"Естествените преживявания на душата, когато тя бъде отделена от тялото по особено чувствителен начин - като усещанията на "спокойствие" и наслаждение, на светлина или ЕСВ, - се явяват само като следствие на повишената възприемчивост на душата, но те дават (отново трябва да кажем това) много малко категорична и ясна информация за състоянието на душата след смъртта и твърде често водят към произволни тълкувания за "другия свят", а едновременно с това са път за пряко общуване с падналите духове, към чието царство се отнася всичко това. Подобни преживявания като цяло се отнасят към "астралния" свят и сами по себе си нямат нищо духовно или небесно: даже когато самия опит е реален, не можем да се доверяваме на неговите тълкувания.
5. Поради самата природа на нещата, само въз основа на такива преживявания не можем да придобием истинско знание за въздушното царство на духовете и неговите прояви. Претенциите на окултизма, че неговите знания са действително верни, защото са основани на "опита", всъщност представляват фаталния порок на окултното "знание". Точно обратно - преживяванията, получени в тази среда, именно затова, че са получени във въздушната среда и често са предизвикани от бесовете, крайната цел на които е да съблазняват и погубват човешките души, по самата си природа са свързани с измама, без да говорим за това, че бидейки чужд в тази област, човек никога не може пълноценно да се ориентира и да бъде сигурен в нейната реалност, както е уверен в реалността на материалния свят. Право е будиското учение (изложено в тибетската "Книга на мъртвите"), когато говори за илюзорната природа на "плоскостта на Бардо", но то греши, когато само въз основа на опита от преживяванията заключава, че зад тези явления не стои никаква обективна реалност. Истинската реалност на този невидим свят не може да се познае, ако тя не бъде разкрита от източник, стоящ извън и над него.
Затова съвременния подход към тази област с помощта на лични (или "научни") експерименти неизбежно води към неправилни, лъжливи изводи. Почти всички съвременни изследователи приемат окултното учение за тази сфера или най-малко твърде много му съчувстват само затова, че е основано на опита от преживяванията, а "опитът" е в основата на науката. Но "опит" в материалния свят и "опит" във въздушното царство - това са съвършено различни неща. Суровият материал, с който експериментират и който изучават, в някои случаи е "морално" неутрален и може да бъде обективно изучен и проверен, но в други случаи "суровия материал" е скрит, трудно може да се улови и много случаи има своя воля - волята да мами наблюдателя. Затова сериозни изследователи като д-р Моуди, Крукел, Осис, Харалдсон и Кублер-Рос в края на краищата почти неизменно използват своите работи за разпространение на окултни идеи, които "естествено" са получили от окултното въздушно царство. Изходът е във въоръжаване на мисълта (станала сега рядкост), че има изявена истина, която е над всякакви опити, която единствено може да освети това скрито окултно царство, и така да се познае истинската му природа и да се разкрият различията между това низше царство и висшето небесно царство.
Наложи се тази дълга глава да посветим на "извънтелесните" преживявания, за да определим най-точно природата на това, което преживяват много обикновени хора, а не само медиуми и окултисти. В заключението на настоящата книга ще се опитаме да обясним защо подобни преживявания сега са толкова разпространени. Напълно ясно е, че те са реални и не могат да се отхвърлят като "халюцинации". Същевременно е ясно, че това не е духовен опит и усилията на изследователите да го интерпретират като "духовен опит", който разкрива истинската природа на задгробния живот и окончателното състояние на душата, служат само за увеличаване на духовното неразбиране у съвременния човек и показват колко такива усилия са далеч от истинското духовно знание и опит.
За да видим по-добре това, сега ще се опитаме да изследваме няколко случая на истински преживявания от другия свят - вечния свят на Небето, преживявания, които се откриват на човека по Божия воля и съвсем не приличат на въздушното царство, което сега изучавахме, което се явява само част от този свят, който ще има своя край.
Бележки за "превъплъщението"
Сред окултните идеи, които днес широко се обсъждат и веднага се приемат от тези, които са имали "извънтелесни" или "следсмъртни" преживявания, и дори от някои учени, стои и идеята за превъплъщението - душата след смъртта не подлежи на Страшния Съд, а пребивава на Небесата или ада, като очаква възкресение на тялото и Страшния Съд, но (очевидно след пребиваване в "астралната плоскост") се връща обратно на Земята е влиза в ново тяло - на животно или на друг човек.
Тази идея е била широко разпространена на Запад по време на езическата античност, докато била сменена с християнските идеи, а разпространението й в наше време е свързано с индуизма и будизма, където е приета повсеместно. Днес тази идея обикновено се "хуманизира" в смисъл, че съвременниците считат, че техните "предишни съществувания" са били в човешки образ, докато общото идея сред индуси, будисти, както и сред древните гърци и римляни е, че рядко се удава да се постигне въплъщение "в човек" и че болшинството съвременни въплъщения са в животни, насекоми даже растения.
Вярващите в тази идея твърдят, че тя обяснява много от "несправедливостите" на земния живот, а също изглеждащото необяснимо безпокойство (страх): ако някой е роден сляп или в бедност, това е въздаяние за неговите постъпки в "предишния живот" (или както казват индусите и будистите, заради неговата "лоша карма"), ако някой се бои от вода, то е, защото в "предишното си съществуване" той е потънал.
Вярващите в превъплъщението нямат единно завършено учение за произхода и назначението на душата или някакви убедителни доказателства в подкрепа на своята теория. Главните й привлекателни страни имат твърде повърхностен характер - уж някакво обезпечаване на "справедливост" на земята, обяснение на някои психически загадки и осигуряване на някакво подобие на "безсмъртие" за тези, които не приемат християнските позиции.
При зрял размисъл теорията за превъплъщението не дава никакво обяснение на несправедливостта: ако човек страда в този живот за грехове и грешки в друг живот, който той не може да помни и за който (ако по-рано той е бил животно) не може да носи отговорност, и ако (според учението на будизма) дори не съществува "Аз", съхраняващо се от едно превъплъщение в друго, и предишните му грешки са били в буквален смисъл чужди грешки - в такъв случай липсва каквато и да е явна справедливост, а само сляпо страдание от зло, чийто произход не може да се проследи. Християнското учение за падението на Адама като източник на световното зло, дава много по-добро обяснение на световната несправедливост, а християнското откровение за съвършената Божия справедливост и Неговия съд над хората, изпращани във вечния живот но Небето или в ада, прави ненужна и тривиална идеята и намирането на "справедливост" чрез последователни въплъщения в този свят.
Идеята за превъплъщението получи през последните десетилетия голяма популярност на Запад: оказали се много случаи, навеждащи на мисълта за "спомени от предишни животи", много хора след пребиваване "извън тялото" вярват, че тези преживявания внасят или внушават идеята за превъплъщението. Какво трябва да мислим за тези случаи?
Трябва да се каже, че само в много малко от тях има нещо повече от неопределени и случайни "доказателства", които да не могат да бъдат обяснени просто като плод на въображението: детето се ражда с петно на шията, а после "си спомня", че в "предишния си живот" са го обесили като конекрадец, друг се бои от височини и затова "си спомня", че в "миналия живот" се е разбил смъртоносно при падане, и други подобни. Естествената човешка склонност към фантазии прави подобни случаи безполезни в качеството им на "доказателства" за превъплъщението.
Все пак в много случаи подобни "предишни животи" са били разкривани с помощта на хипнотичния метод, известен като "регресивна хипноза", който при много от тях дал поразителни резултати при спомнянето на отдавна забравени от съзнателния разум събития, отнасящи се до самото ранно детство. Хипнотизаторът връща пациента "обратно" в детството, а след това разпитва: "А какво беше преди това?" В такива случаи човек често "си спомня" своята смърт или даже изцяло "другия живот". Как да разбираме такава памет?
Добре подготвените хипнотизатори ще се съгласят с наличието на уловки в "регресивната хипноза". Д-р Артър Хестингс от Калифорния, специалист по психология на общуването, забелязал, че "най-очевидното, което става под хипноза, е това, че пациентите са открити за всяко изтънчено, несъзнателно както словесно, така и несловесно внушение на хипнотизатора и са извънредно податливи. Ако ги помолите да преминат към предишния си живот, а те не са имали такъв, те ще го изобретят! Ако им внушите, че са видели НЛО, те съобщават като че ли са виждали НЛО. "Чикагският хипнотизатор д-р Лари Гарет, който сам е провел около 500 хипнотични регресии, отбелязва, че в тези регресии липсва точност дори когато става въпрос за спомени от минали събития в този живот. "Много често хората измислят неща или заради желание, което приемат за реалност, или заради фантазии, сънища и др. подобни... Всеки, който се занимава с хипноза и провежда регресия от какъвто и да е вид, може да открие, че хората имат толкова живо въображение и ще направят каквото е угодно само да е доволен хипнотизаторът."
Друг изследовател от същата област пише: "Този метод е пълен с рискове, главният от които е безсъзнателната тенденция към ярки фантазии. Това, което се изявява по време на хипнозата, би могло да бъде всъщност сън за предишния живот, който пациента е искал да преживее или вярва правилна или неправилна, че е преживял... Един психолог инструктирал група хипнотизирани пациенти да се спомнят миналото съществуване и всички без изключение си спомнили. Някои от тези разкази били наситени с ярки подробности и изглеждали убедителни... Когато същия психолог отново ги хипнотизирал, те могли в състояние на транс да проследят всеки елемент на своя разказ за предишното съществуване непосредствено до някакъв нормален източник - човек, който те действително са познавали в детството си, сцени от прочетен роман или филм, гледан преди няколко години и т.н."
Как стои въпросът с неотдавна разгласените случаи, в които има "обективни доказателства за предишния живот", когато човек си спомня имена и места, които той сам от себе си не би могъл да знае и които могат да бъдат проверени по исторически документи?
Такива случаи изглеждат много убедителни за тези, които вече имат нагласата да вярват в превъплъщението, на този вид "доказателства" не се различава от стандартната информация, представяна от "духовете" на спиритическите сеанси (Която може да бъде твърде удивителна!) и няма основания да се мисли, че такива доказателства имат друг източник. Ако е напълно очевидно, че "духовете" на спиритическите сеанси са бесове, то и информацията за "предишни животи" също може да е дадена от бесовете. И в двата случая те имат една цел: да смутят хората с блестяща демонстрация на уж "свръхестествено" знание и по такъв начин да ги заблудят по отношение на истинската природа на задгробния живот и да ги оставят духовно неподготвени за него.
Даже окултистите, които като цяло са доброжелателно настроени към идеята за превъплъщението, са съгласни, че доказателствата за превъплъщението могат да се тълкуват различно. Един от американските популяризатори на окултните идеи приема, че "повечето регистрирани случаи, свидетелстващи за превъплъщението, изцяло могат да се разглеждат като случаи на обладаност". Съгласно тези окултни разбирания "обладаността" се проявява, когато "мъртъв" овладее живо тяло, като личността и самата индивидуалност на последния (обладания - б.пр.) изглеждат променени, създавайки впечатление, върху него действат някакви прояви от "предишен живот". Тези същества, които "обладават" хората, са, разбира се, бесове, колкото и да се крият под маската на души на умрелите. Нашумялата неотдавна книга на Иан Стивенсон "Двадесет случая, заставящи да се мисли за превъплъщението" всъщност се представя със събрани случаи на подобна обладаност.
Ранната християнска Църква се е борила с идеята за превъплъщението, която проникнала в християнския свят от източните учения като манихейството. Със същите учения било тясно свързано лъжеучението на Оригена за "предсъществуването на душите", строго осъдено на V Вселенски Събор в Константинопол 553 година, а неговите последователи били предадени на анатема. Отделно от това много отци на Църквата са писали против него, особено св. Амвросий Медиолански на Запад ("За вярата във възкресението", кн. ІІ), св. Грегорий Ниски на Изток ("За душата и възкресението") и др.
За съвременния православен християнин, когото съблазнява тази идея или който размисля над нейните предполагаеми "доказателства", може би ще е достатъчно да поразмисли над три от основните християнски догмата, които решително опровергават самата възможност за "превъплъщение".
1. Възкресение на тялото. Христос възкръсна от мъртвите в същото това тяло, в което умря със смъртта на всички хора, Първото вред всички човешки тела, които ще възкръснат в последния ден и отново ще се съединят с душите, за да живеят вечно на Небето или ада съгласно праведния Божий Съд за техния земен живот. Това възкръснало тяло подобно на тялото на Самия Христос ще се различава от нашите земни тела по това, че ще бъде по-тънко и по-близко до ангелската природа, без което не би могло да пребивава в Царството Небесно, където няма нито смърт, нито тление, но това ще бъде същото това тяло, чудесно възстановено и пригодено от Бога за вечен живот както е било показано на Иезекил в неговото видение за "сухите кости" (Иезек. 37:1-14). Изкупените ще се познават един друг на Небето. Следователно тялото се явява неотделима част от цялостната личност, която ще живее вечно, и мисълта, че на една личност принадлежат много тела, отрича самата природа на Царството Небесно, приготвено от Бога за тези, Които Го обичат.
2. Нашето изкупление от Иисуса Христа. Бог се облече в плът и със Своя живот, страдания и смърт на Кръста ни изкупи от властта на греха и смъртта. Чрез Неговата Църква ние сме спасени и станали годни за Царството Небесно, без да сме длъжни да търпим "наказания" за минали наши прегрешения. Но съгласно идеята за превъплъщението, ако някой се "спаси", то е възможно само единствено след много животи, посветени на отработване, заради последиците от своите предишни грехове. Тази хладна и безутешна законност на езическите религии е напълно обезсилена от Христовата жертва на Кръста: благоразумния разбойник веднага получил спасение чрез вярата в Сина Божий, а "лошата карма" на неговите дела била унищожена от Божията благодат.
3. Съд. "На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27). Човешкия живот е единственият период, определен за изпитания, след който няма "втори шанс", но само Божий съд (праведен и милосърден) над човека в съответствие със състоянието на душата му в края на живота.
В тези три доктрини християнското откровение е точно и определено за разлика от езическите религии, които не вярват във възкресение или изкупление и не казват нищо определено нито за съда, нито за бъдещия живот. Единствения отговор на всички предполагаеми преживявания или спомени за "предишни животи" - това е точно очертано учение на християнството за човешката природа и живот, и за отношението на Бога към хората.
Глава осма
Истинските християнски преживявания
на "Небето"
"Местонахождение" на небето и ада
Вече видяхме от многобройните разкази на св. Отци и житията на светиите, че след смъртта душата веднага навлиза в поднебесното въздушно царство, чиито характеристики подробно разгледахме. Проследихме също, че минаването на душата през това въздушно царство, след като тялото действително е умряло и душата се е освободила от всичко земно, се описва като преминаване през митарствата, където започва Частният съд, за да определи дали душата е достойна да обитава на Небето. Душите, уличени в неразкаяни грехове, биват смъквани от падналите духове в ада, а успешно преминалите изпитанията на митарствата се издигат свободно на Небето, водени от Ангели.
Какво представлява по същество самото Небе? къде е то? Заема ли някакво място в пространството? Намирали се на върха?
По отношение на всички въпроси, отнасящи се до живота след смъртта, подобава да се интересуваме не от любопитство, а единствено да разберем по-добре учението на Църквата по този въпрос и да избегнем лутане, каквито съвременните идеи и някои медиумечески опити могат да предизвикат дори у православно вярващите.
Получи се така, че въпросът за "местонахождението" на Небето (и ада) се превърна в наши дни в един от въпросите, за който е налице всеобщо неправилно разбиране. Не много отдавна Хрушчов се надсмиваше над тези, които още вярват в Небето, защото той бил изпратил космонавти в космоса и те не го видели!
Няма мислещ християнин, който да вярва в атеистичните карикатури на рая "в облаци", макар че има някои наивни протестанти, които са готови да поставят Небето на на далечна галактика или съзвездие: цялото видимо творение е малко и променено и в него няма място за невидимото Божие небе, което е духовна, а не материална реалност. Но много християни, за да избягнат насмешките на невярващите и да се предпазят и от най-малки грешки по отношение на някаква материална концепция, отишли в друга крайност и обвили, че "Небе няма никъде". Сред римокатолиците и протестантите има на-категорични апологии, твърдящи, че "небето е състояние, а не място", че "на върха" това е само метафора, че Възнесение Христово (Лк. 20, Деян. 1:9-11) не било в действителност "възнесение", а само изменение на състоянието. В резултат на подобни аналогии Небето и адът са станали твърде разляти понятия и чувството за тяхната реалност започва да изчезва с произтичащите от това унищожителни последици за християнския живот, защото става въпрос за тези именно реалности, към които е насочен целият наш земен живот.
Съгласно учението на епископ Игнатий всички такива апологии са основани на лъжливата идея на философа Декарт, че всичко нематериално се явява "чист дух" и не е ограничено във времето и пространството: "Мечтата на Декарт за независимост на духовете от пространството и времето е решителна нелепост. Всичко е ограничено от необходимостта и зависи от пространството"(т. 3, стр. 312). "Многочислените цитати... от богослужебните книги и от творенията на Отците на Православната Църква... напълно удовлетворително решават въпроса къде се намират рая и адът. С каква яснота (православната) източна църква сочи МЯСТОТО НА РАЯ НА НЕБЕТО И МАСТОТО НА АДА ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА ЗЕМЯТА" (т. 3, стр. 308-309, подчертаното е от еп. Игнатий). Тук само ще посочим как трябва да се разбира неговото учение. Без съмнение е вярно, както сочат многобройните цитати от еп. Игнатий, че всички православни източници - Св. Писание, богослужението, житията на светиите, творенията на св. Отци - всички те говорят за рая и Небето, като намиращи се "горе" и за ада, като намиращ се отдолу, под земята. Затова Небето е място, и то безусловно над коя да е точка над земята, на хората не могат да видят тези места и техните обитатели, докато не им се открият духовните очи, както видяхме по-рано, когато разглеждахме въпроса за въздушното царство. Освен това тези места се намират извън координатите на нашата пространствено-времева система: авиолайнерът не прелита невидимо през рая, а спътникът на земята през третото небе, както и с помощта на сондиране не можем да се доберем о душите, очакващи в ада Страшния Съд. Те са там, но в друг вид пространство, което започва непосредствено оттук, без да се простира в друго направление.
Има указания или най-малко намеци за тази друго реалност и в ежедневните задгробни впечатления. Например съществуването на вулкани и огромно количество топлина в центъра на земята се схваща от светиите като указание за съществуването на ада във вътрешността на земята (виж житие на св. Патрикий Пруски, 19 май, "Събеседвания" на св. Григорий, т. 4, сл. 36 и 44, еп. Игнатий (Брянчанинов), т. 3, стр. 98). Адът, разбира се е "нематериален" в този смисъл, в който има "наслагване" на два вида реалност - "наслагване", което преди всичко може да се види в природата на човека, който даже в този живот е способен при определени обстоятелства или по волята Божия да приема и двата вида реалност. Дори съвременните учени признават, че те повече не са уверени в крайната (ограничената) природа и границите на материята, както и в това къде тя изчезва и започва "душевната" реалност.
Многобройни примери в житията на светиите показват как това от друг род пространство "се врязва" в "нормалното" пространство на този свят. Често например било възможно да се види как се възнася душата на новопредставен, както описанието на св. Бенедикт, видял душата на св. Герман Аляскински, издигаща се на огнен стълб, или пък старец Серафим Глински, който видял издигащата се душа на св. Серафим Саровски. Пророк Елисей видял как пророк Илия бил взет на небето в огнена колесница (ІІІ Царств., 2:11). Често са виждали как душите минават през митарствата. Такива случаи са особено многочислени в житието на преп. Нифонт, епископ на Констанция Кипърска (23 дек.), св. Колумб Ионски, като някои от цитатите на последния бяха споменати по-горе в главата за митарствата.. В житието на св. Теофил Киевски е описано как един от свидетелите на неговата праведна кончина видял "изведнъж пред погледа му нещо да се мярка и в лицето си усетил мириса на струя прохладен въздух. С изумление Димитрий погледнал на горе и се вцепенил: покривът н килията започнал бавно да се издига и светлосиньото небе, разпростирайки своите обятия, се приготвило да приеме святата душа на умиращия праведник". ("Живот на блажения старец иеросхимонах Теофил", о. Владимир Зноске, Киев, 1906).
Любопитството ни не бива да се простира по-далеч от общото знание, Че Небето и адът са действително "места", но не на места в този свят, в нашата пространствено-времева система. Тези "места" дотолкова се различават от нашите земни понятия за "мястото", че ние безнадеждно ще се объркаме, ако се опитаме да ги свържем в единна "география". Някои жития на светии ясно показват, че "Небето" се намира над "рая", други говорят за това, че в крайна сметка има "три небеса", но не е наша работа да определяме "границите" на тези места или да се опитваме да установим техните характеристики. Подобни описания са ни дадени от Божието Провидение, за да събудят у нас стремеж за тези места, основан на християнския живот и смърт, а не за да прилагаме по отношение на тях светските категории на логиката и познанието, които за тази цел са неприложими. Св. Иоан Златоуст справедливо призовава да не мислим за своите основания при изследване на небето и ада: "Ти питаш къде е адът, но защо ти е да знаеш това? Достатъчно ти е да знаеш, че ад съществува, а не къде той се намира... Според мен той някъде извън този свят... Да се постараем да разберем не къде е той, а как да го избегнем" ("Беседа върху посланието към Римляните", 31:3-4).
В този живот ни е дадено да узнаем малко за задгробната реалност, макар че знаем достатъчно, за да отговорим на рационалистите, които казват, че небето и адът не са никъде и не съществуват, защото те не могат да ги видят. Всъщност тези места се намират "някъде" и някои от живеещите на земята са били там и са се върнали, за да разкажат за тях, отколкото със съзнание. "Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице, сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат" (1 Кор. 13:12).
Християнските преживявания, свързани с небето
Християнските впечатления въз основа на преживявания, свързани с Небето, носят в себе си един и същ отпечатък - този но задгробните преживявания. Тези, които се видели "Небето, не само са пътешествали в друго място, но те преминавали в съвършено друго духовно състояние. Ние, които лично не сме изпитвали това, трябва да се задоволим с описанието на някои външни свойства, които като цяло позволяват да се различат тези преживявания от всякакви други преживявания във въздушното царство, разглеждани по-горе.
В житията на светиите се срещат описания как от земята са били наблюдавани възнасяния на душите на Небето. В житието на св. Антоний Велики четем: "Веднъж пребивавайки в планината, като повдигнал поглед, Антоний видял, че някой се издига във въздуха за велика радост на тези, които го посрещали. Като се чудел и облажавал такъв сонм, той започнал да се моли да му се открие какво означава това. И изведнъж се чува глас към него "това е душата на Амун, нитрийския инок". Амун до старостта си прекарал в подвижничество" (Житие на св. Антоний).
Авва Серапион по следния начин описва смъртта на св. Марк Фрачески: "Като погледнах, видях душата на светия вече освободена от оковите на плътта - ангелски ръце я покриха с бяло-синя одежда и я възнасяха на небесата. При това виждах стоящите по този път бесовски пълчища и чувах отправения към бесовете ангелски глас:
- Синове на тъмнината, бягайте и се скрийте от лицето и светлината на правдата!
Светата душа на Марк била задържана във въздуха около 1 час. След това се чул глас от небето, говорещ на ангелите:
- Вземете и донесете тук този, който посрами бесовете!
Когато душата на преподобния премина без всякаква вреда за себе си през бесовските пълчища и вече се приближи към отвореното небе, аз видях подобие на простряна ръка от небето, приемаща непорочната душа.След това видението се скри от очите ми и аз повече нищо не видях" (Жития на светиите, 5 април).
От тези разкази се виждат три особености на истинските християнски преживявания, свързани с Небето - въздигането, съпровождането на душите от ангелите, както и приветствията от небесните обитатели, към които душата се присъединява.
Преживяванията, свързани с небето, са различни. Понякога водят душата тук преди смъртта, за да й покажат някои чудеса или приготвеното й място. Така например св. Мавра, след като по време на своето мъченичество не се поддала на две лъжливи видения на падналите духове (описано по-горе като пример за изкушенията, които могат да се случат в часа на смъртта), описва последвалите след това, дадени от Бога преживявания: "Аз видях и трети мъж с прекрасен вид, лицето му сияеше като слънце. Като ме хвана за ръка, той ме издигна на небето и ми показа престол, покрит с бяла одежда и венец с прекрасен вид. Като се удивих на тази красота, аз попитах мъжа, който ме доведе на небето: - чие е това, господине? - Той ми каза: - това е наградата за твоя подвиг... Но сега се върни в тялото си, утре в шестия час ще дойдат ангели Божии, за да вземат душите ви и да ги въздигнат на небето" (Жития на светиите, 3 май).
Има и преживявания от видение на Небето отдалеч, както е в случая със св. първомъченик Стефан, който виждал "небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога" (Деян. 7:56). По-долу ще разгледаме само тези случаи, които са най-лесни за сравнение със съвременните "следсмъртни" преживявания: въздигането на Небето, независимо дали това е след смъртта, или е проява на дар Божий "в тялото" или "извън" него.
Св. Салвий Албийски, галски йерарх от VІ век, се върнал към живот, след като бил мъртъв през по-голямата част от деня, и разказал на своя приятел Григорий Турски следното: "Когато преди четири дни моята килия се разтърси и ти ме видя да лежа мъртъв, аз бях въздигнат от два ангела и отнесен на висок връх на Небето, докато под краката ми, както ми се струваше, се оказаха не само жалката Земя, но също Слънцето и Луната, облаците и звездите. След това ме преведоха през врата, които сияеха по-ярко от слънцето, и ме въведоха в здание, където подът навсякъде блестеше от злато и сребро. Невъзможно е да се опише такава светлина. Там имаше много хора - нито мъже, нито жени - и се простираше толкова далеч на всички страни, че края му не се виждаше.
Ангелите разчистиха пред мен пътя сред тълпата и влязохме в мястото, към което бе отправен погледът ни още докато бяхме далеч от него. Над това място висеше облак, по-ярък от всякакво светлина, а в същото време нямаше нито Слънце , нито Луна, нито звезди - в действителност облакът със своя блясък сияеше по-ярко от всички тях. От облака се чу глас, подобен на шума на много води. Мене, грешния, с голяма почит ме приветстваха някакви същества, едни от които бяха облечени в свещенически одежди, другите в обикновени дрехи. Моите придружители ми казаха, че това са мъченици и други светии, които ние почитаме тук, на земята и на които се молим с голямо усърдие. Когато стоях на това място, над мен се разнесе такова сладко благоухание, така че наситен от него аз не усещах нужда от храна и питие до самия този момент. След това чух глас, който ми казваше: "Нека този човек да отиде обратно на Земята, защото е нужен на нашите църкви." Аз чух гласа, но не можех да видя кой говори. След това паднах по очи на земята и заплаках "Уви, уви, Господи - казвах аз. - Защо ми показа всичко това, за да ми го отнемеш отново?..." Гласът, който ми говореше, каза: "Върви с мир. Аз ще се грижа за тебе, докато не те върна отново на това място." Тогава моите придружители ме оставиха и аз, плачейки, тръгнах обратно през вратите, откъдето влязох". ("История на франките", кн. 8, 1).
Този опит добавя още няколко по-важни характеристики: яркостта на небесното сияние, невидимото присъствие на Бога, чийто глас се чувал, благоговение и страх на светиите пред Бога и усещаното чувство на Божията благодат под вид на неописуемо благоухание. Освен това се уточнява, че много срещнати на Небето "хора" (освен ангелите, придружаващи душата) са душите на мъчениците и светиите.
Монахът от Уенлок, след като бил възнесен от ангелите и преминал митарствата, "видял място с дивна красота, където множество много красиви хора се наслаждавали на небивало щастие, те го повикали да сподели с тях това щастие, ако му бъде позволено. От диханието на ликуващите заедно блажени души до него достигало благоухание с дивна сладост. Светите ангели му казали, че това е Божият Рай." По-нататък "той видял великолепни сияещи стени с удивителна дължина и необичайна височина. Светите ангели казали: "Това е святия и славен град, небесния Иерусалим, където душите на светиите пребивават в радост во веки". Той разказвал, че тези души и стените на този славен град... били с такъв ослепителен блясък, че очите му не можели да ги гледат" (Писма на св. Бонифаций).
Вероятно най-пълни и удивителни са впечатленията на св. Андрей лежал на улицата замръзнал и близо до смъртта, той внезапно усетил вътрешна топлина и видял прекрасен юноша с лице, което светело като слънце, който го отвел в рая на третото небе. "По Божие изволение аз пребивавах в продължение на две седмици в сладостно видение... виждах се в прекрасен и дивен рай... с ум и сърце се удивлявах на неизказаната прелест на Божия рай и се услаждах, като се разхождах из него. Там имаше много градини, пълни с високи дървета, които люлеейки своите върхове, веселяха очите ми и от клоните им се излъчваше силно благоухание... онези дървета не могат да се оприличат по красота на никой земен дървесен вид... В градините имаше безброй птици със златни, белоснежни и разноцветни крила.
Те стояха по клоните на райските дървета и така прекрасно пееха, че от сладкогласното им пеене аз не помнех себе си... След това ме налегна някакъв ужаси ми се струваше, че стоя на върха на небесната твърд, пред мен вървеше някакъв юноша със светло като слънцето лице, облечен в багреница... Когато тръгнах по стъпките му, съзрях голям, прекрасен Кръст, който приличаше на дъга, а около Него в кръг стояха огневидни, като пламък певци и сладостно пееха, като славословеха Господа, разпънат някога на Кръста. Юношата, който вървеше пред мен, като достигна Кръста, целуна Го и ми даде знак и аз да сторя същото... Като целунах Кръста, аз се изпълних с неизказана духовна сладост и усетих благоухание, по-силно от райското. Преминавайки край Кръста, погледнах надолу и сякаш видях под себе си морската бездна... (Моят пътеводител) се обърна към мене и каза: "Не се бой, защото трябва да се издигнем още по-високо." И той ми подаде ръка. Там видях дивни мъже и усетих техния покой и невъзможността да се предаде на човешки език радост от празнуването им... И ето че се издигнахме над трето небе, където видях и чух множество небесни сили, възпяващи и благославящи Бога. Доближихме се към някаква блестяща като мълния завеса, пред която стояха велики и страшни юноши, на вид подобни на огнен пламък... Тогава юношата, който ме водеше, ми каза: "Когато се отвори завесата, ще видиш владиката Христос. Поклони се на Неговия престол!" Като чух това, аз се радвах и треперех, защото ме обзе ужас и неизразима радост. И ето някаква пламенна ръка отвори завесата и аз, подобно на пророк Исайя, видях Господа "седнал на престол висок и издигнат... около Него предстояха серафими". (Ис. 6:1-2). Той беше облечен в червена одежда, лицето Му беше пресветло, а очите Му гледаха с любов. Като видях това, паднах пред Него по очи, като се поклоних на Неговия светъл и страшен престол. Каква радост ме обхвана при съзерцаване на Неговото лице, това с думи не може да се изрази. Дори сега при спомена на това видение се преизпълвам с неизречена радост. В трепет лежах пред моя Владика. След това цялото небесно войнство изпя приспивна и неизказана песен, след което без сам да разбирам как, отново усетих, че вървя из рая" (Жития на светиите, 2 окт.).
Когато св. Андрей помислил, че на Небето видял Божията Майка, ангелът му казал: "Ти искаше да видиш Пресветата Царица на небесните сили тук? Но Нея тук я няма. Тя се отдалечи в многобедствения свят да помага на хората и да утешава скърбящите. Аз бих ти показал Нейното свято място, но сега няма време, защото ти трябва отново да се върнеш". Това е още едно потвърждение, че ангелите и светиите в определен момент се намират само на едно място.
Дори в 19 век ученикът на стареца Паисий Величковски (сега причислен към лика на светиите) схимонах Феодор Свирски е имал сходно, истинско видение за Небето. В залеза на своите дни той изживял много силно въздействието на Божията благодат. Скоро след едно такова въздействие той заболял и три дни бил в безсъзнание. "Когато започнало това състояние и праведникът излязъл от самия себе си, явил му се някакъв безвиден юноша, който той усещал и виждал единствено със сърдечното чувство, и този юноша го повел по тясна пътека от лявата страна. Сам о. Феодор, както след това разказвал, изпитал чувство, че вече е умрял: "Аз умрях. Не е ясно дали ще се спася или ще погина." "Ти си спасен!" - отговорил на тези му помисли невидим глас. Изведнъж някаква сила, подобна на стремителен вихър, го грабнала и пренесла от дясната страна. "Вкуси радостта на райските обещания, които давам на тези, които Ме обичат" - предрекъл невидим глас. От тези думи на о. Феодор се сторило, че Сам Спасителя поставил десницата Си на неговото сърце и той бил отведен в неизказано приятна обител, съвсем безвидна, необяснима с думите на земния език. От това чувство преминал в друго, още по-превъзходно, след това към трето, но всички тези чувства, по собствените му думи, могъл да запомни само със сърце, без да може да ги разбере с разум.
След това видял като че ли храм и в него, близо до олтара в подобие на колиба имало 5-6 души.
"Ето за тези хора - казал мисления глас - се отменя твоята смърт. Ти ще живееш за тях."
Тогава му била открита духовната възраст на някои негови ученици. Освен това Господ му известил изкушенията, които трябвало да го споходят в залеза на дните му... Но Божествения глас го уверил, че корабът на неговата душа не може да пострада от тези свирепи вълни, защото невидимо го управлява Христос" (Из ръкописното житие на стареца Феодор в кн. "Жизнеописание на оптинския старец йеромонах Леонид", м. 1876, преиздадена 1925).
Може да се приведат и други случаи от житията на светиите и подвижниците, но те само ще по
твърдят вече казаното дотук. Въпреки това би било поучително, особено с цел да се направи сравнение със съвременните "следсмъртни" случаи, да опишем преживяванията на съвременния грешник на Небето. Та например авторът на "Невероятно за мнозина..." (чийто свидетелства вече привеждахме няколко пъти), след като избягнал бесовете на митарствата благодарение на застъпничеството на Божията Майка, описал как все още съпровождан от ангелите, продължил да се издига нагоре... когато "видял над себе си ярка светлина, която приличаше, както ми се струваше, на нашата слънчева светлина, но беше доста по-силна от нея. Там вероятно е някакво царство на светлината."
"Да, именно царство, изпълнено с владетелска светлина - предчувствайки с някакво особено чувство още невидяното то мен, мислех аз, - защото при тази светлина няма сянка." "Но как може да има светлина без сянка?" - веднага се появиха с недоумение моите земни понятия.
Изведнъж ние бързо бяхме вкарани в областта на тази светлина и тя буквално ме ослепи. Затварях очи, поднесох ръката си към лицето, но това не помогна, тъй като ръцете ми не правеха сянка. Пък и какво означаваше тук подобна защита?
"Боже мой, какво е това, що за светлина е тази? За мен е същата тъмнина. Аз не мога да гледам и както в тъмнината не виждам нищо... "
Тази невъзможност да виждам, да гледам, засили страха ми от неизвестното, естествен за пребиваването ми в незнаен за мен свят и аз с тревога мислех: "Какво ще става по-нататък? Скоро ли ще преминем тази област на светлината и има ли тя граници, край?"
Но се случи друго. Величествено без гняв, но властно и непоколебимо се разнесоха гласове: "Не е готов!"
След това... след това мигновено последва спиране на нашия полет нагоре и ние бързо започнахме да се спускаме надолу" (стр. 48-49).
В този случай още по-ясно се вижда качеството на небесната светлина: тя е такава, че този, който не се е приготвил да я вижда по пътя на християнския живот и подвиг, както св. св. Салвий и ААндрей, не може да я понесе.
Белезите на истинските преживявания,
свързани с Небето
Нека подредим основните характеристики на истинските преживявания, свързани с Небето, и да видим с какво се различават от описаните в предишните глави преживявания от въздушния свят.
1. Истинските впечатления от преживяванията на Небето неизменно се намират в края на процеса на въздигане на душата, което най-често става след преминаване през митарствата (ако душата там трябва да заплати някакво "мито"). От друга страна, съвременните "извънтелесни" и "следсмъртни" състояния митарства и бесове никога не се срещат, а само понякога се описва процес на въздигане на душата.
2. На Небето душата винаги се съпровожда от ангел или ангели и тя никога не попада там "случайно", или пък да се движи по своя воля и със свои сили. Това е едно от най-удивителните различия между истинските преживявания от Небето и съвременните опити на петдесятниците и на някои други, които описват "следсмъртните" преживявания от "рая" и "Небето". Последното всъщност е идентично със светския и даже с атеистичния опит от "рая", както вече видяхме, с изключение на интерпретациите на тези моменти, които лесно могат да бъдат добавени в "астралната плоскост" от човешкото въображение, но в тези опити фактически никога ангели не съпровождат душата. Затова е писал св. Иоан Златоуст в тълкуванието на Лука 16:19-31: "Тогава ангели отведоха Лазаря. Обратно, душата на онзи (богаташ) взели някакви страшни сили, може би изпратени затова, защото душата не отива сама (по свое желание) в другия живот, тъй като това е невъзможно. Ако ние, отивайки в друг град, имаме нужда от ръководител, то колко повече ще се нуждае от водач душата, изтръгната от тялото и представяна за бъдещия живот" (Беседа "Към Антиохийския народ", ІІІ, за Лазаря, П. См. митр. Макарий, т. 2, стр. 536).
Този момент може действително да се използва като един от пробните камъни за истинските преживявания на Небето. В съвременните опити на душата най-често се предлага избор - да остане в "рая" или да се върне обратно на земята, докато при истинските преживявания от Небето никога не се достига чрез човешки избор, а само по Божия заповед, изпълнявана от Неговите ангели. За обичайния в наши дни "извънтелесен" опит от "рая" не се изисква ръководител, защото всичко става непосредствено тук, във въздуха над нас, всичко е още в този свят, а присъствието на ангели-ръководители е необходимо, ако тези преживявания стават извън този свят, в друг вид реалности, където душата не може да отиде сама от себе си (това не означава, че бесовете не могат да се маскират и като "ангели-ръководители", но точно това те рядко правят при описваните съвременни преживявания).
3. Преживяванията стават при ярка светлина и се съпровождат от явни знамения на Божествената благодат, по-точно с дивно благоухание. Понякога подобни знамения се отбелязват и при съвременните "следсмъртни" преживявания, но по същество има фундаментално различие, което едва ли може да се преоценява. Съвременните преживявания са повърхностни, даже чувствени: в тях няма нищо, което по същество да ги отличава от аналогичните преживявания на невярващите, като не вземаме предвид християнския декор, който преживяващия вижда (или добавя), това не е нищо повече от просто естествено наслаждение "извън тялото" с тънко "християнско" покритие. (Възможно е също падналите духове в някои от случаите да добавят своите измами, за да въвлекат още по-дълбоко преживяващия в гордост и да го утвърдят в повърхностното разбиране за християнството, но тук не е нужно да се задълбочаваме в тази насока.) От друга страна, при истинските християнски преживявания тяхната истинност и дълбочина се потвърждава от наистина чудесни събития: благоуханието така заситило св. Салвий, че повече от три дни той не се нуждаел от храна и вода и чак тогава разказал за случилото се с него - тогава благоуханието изчезнало, а езикът му се подул и покрил с язви. Св. Андрей отсъствал 2 седмици, а К.Икскул бил в "клинична смърт" 36 часа. Действително при съвременните преживявания понякога са случват "чудесни изцеления" в близки до смъртта и приличащи на смъртни състояния, но никога нищо толкова необичайно като в горепосочените случаи и нищо никога не сочи достатъчно убедително, че тези хора действително са били на Небето, а не са изпитали просто наслада от излизане "от тялото" (в "астралната плоскост"). Разликите между съвременните преживявания и истинските преживявания от Небето са точно като разликите между съвременното повърхностно "християнство" и истинското православно християнство. Например "мирът", който може да изпита човек, "приел Иисуса като свой личен Спасител или който е имал толкова обикновения днес опит "да говори езици" или пък виделият "Христа" (което сега също не е рядкост), но който не знае нищо за живота на съзнателния християнски подвиг и покаяние и който никога не се е причастявал с истинските Тяло и Кръв Христови в Светите Тайнства, установени от Самия Христа - такъв "мир" просто не може да се сравнява с този мир, който се открива в житията на великите православни светии. Съвременните преживявания са в буквален смисъл "фалшификации" на истинските преживявания на Небето.
4. Истинските преживявания на Небето се съпровождат от такова чувство на благоговение и страх пред Божието величие, както и чувство за недостойнство да бъде съзерцаван Бог, каквито чувства днес рядко могат да се срещнат дори у православните християни, да не говорим за тези, които са извън Христовата Църква. Идващите от дълбочината на сърцето чувства за недостойнство у св. Салвий, трепетното поклонение на св. Андрей пред Христа, дори ослепението на К. Икскул от светлината, която той бил недостоен да съзерцава - всичко това са неща, нечувани в съвременните преживявания. Тези, които днес виждат "рая" във въздушното пространство, са "радостни", "щастливи" и "доволни" - рядко нещо повече. Ако те видят "Христа" в някакъв вид, то е само, за да си доставят удоволствие от "беседата" с него, което е характерно за преживяванията на "харизматическото" движение. Елемент на божественост и страх на човека пред Него, страх Божий и подобни опити липсва.
Могат да се приведат и други характеристики на истинските преживявания на Небето, описани главно в православните жития, но вече се каза достатъчно за ясно разграничаване от опита при съвременните преживявания. Необходимо е винаги да помним, когато и да става дума за такива възвишени задгробни преживявания, че те ни се дават повече като намеци, отколкото като пълни описания на това, което на човешки език въобще не може да бъде описано по съответен начин. "Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (Кор. 2:9).
Бележки за видения от ада
За вярващия православен адът е толкова реален, колкото и Небето. Сам Господ не веднъж говори за тези, които за непослушание към Неговите заповеди ще изпрати: "в огън вечен, приготвен за дявола и неговите ангели" (Мат. 25:41). В една от своите притчи Той дава ярък пример с богаташа, осъден на адски мъки за неправедните деяния по време на земния си живот, който гледал към рая, напълно изгубен за него, и молел патриарх Авраама да позволи на бедния Лазар, когото по време на живота си пренебрегвал, да отиде и "да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък". Но Авраам отговаря, че "между нас и вас зее голяма пропаст" и че между спасени и прокълнати няма никакво общуване (Лк. 16:24-26).
В православната литература виденията за ада са толкова обичайни, колкото и виденията за Небето и рая. За разлика от виденията за Небето, подобни видения и преживявания се дават по-често на обичайни грешници, а не на светии и целта за това е ясна. В своите " Събеседвания" св. Григорий утвърждава, че: "В своята неизказана милост благия Бог позволява на някои души след смъртта да се върнат в тялото, за да може видът на ада накрая да ги научи да се боят от вечното наказание, след като думите не са могли да ги накарат да повярват в това." По-нататък св. Григорий описва няколко преживявания от ада и разказва за впечатленията, които те са създали у виделите ада. Например един испански отшелник - Петър, умрял и видял "ада с всички мъчения и безброй огнени езера". Като се върнал към живот, Петър разказал за видяното, "но даже и да пазил мълчание, неговото покаяние и пост, както и нощните бдения биха били красноречиви свидетелства за ужасяващото му пребиваване в ада и дълбокия страх от жестоките мъчения. Бог проявил Своето безмерно милосърдие, като не му дал да умре и да изпита всичко това след смъртта".
Английският летописец от 8 век Беда Достопочтени разказва как някакъв жител на провинция Нортумбрия се върнал в света, след като цяла нощ прекарал "мъртъв", и разказал за своите преживявания както от рая, така и от ада. В ада пребивавал в непрогледна тъмнина: "често пред нас внезапно се появяваха кълба от блед пламък, който се издигаше като от огромна яма и отново се връщаше в нея... Според това, доколко езиците на пламъка се разрастваха, те се изпълваха с човешки души, които подобно на искри се разпръскваха с дим и се оказваха ту високо във въздуха, ту падаха обратно в дълбочината според степента на намаление на огнените пари. Нещо повече, неописуемо зловоние се излъчваше от тези пари и изпълваше цялото това мрачно място... Изведнъж отзад чух звук на най-ужасно и отчаяно стенание, съпроводено от груб смях... Тогава видях тълпа от зле духове, влачещи със себе си то дълбините пет души, които виеха и стенеха докато в същото време бесовете се смееха и ликуваха... Тогава от огнените дълбини се появиха тъмни духове и започнаха да ме обграждат, като ме плашеха със светещите си очи и отвратителния пламък, който излизаше от устата и ноздрите им" (Беда, "История на английската църква и народ" кн. 5, 12).
В повестта за воина Таксиот той разказва, че след като бесовските "митари" го спрели на митарствата, "злите духове ме взеха и започнаха да ме бият, след което започнаха да ме смъкват надолу, земята се разтваряше и мен ме водеха из тесни ходове през тесни и смрадливи цепнатини, докато достигнем до най-дълбоките адски тъмници, където във вечен мрак са затворени душите на грешниците, където няма живот за хората, , а само вечна мъка, неутешим плач и неизразимо скърцане със зъби. Там винаги се разнася отчаян вик: "Горко ни, горко ни! Уви, уви!" Невъзможно е да се предадат всички тамошни страдания, не е възможно да се преразкажат всички мъки и болки, които видях. Стенат от дълбините на душите си и никой не проявява милост към тях, плачат и няма кой да ги утеши, молят се, но никой не ги слуша и не ги избавя. И аз бях затворен в тези мрачни, пълни с ужасна скръб места и плаках, и горчиво ридах от третия да десетия час." (Жития на светиите, 28 март).
Аналогична сцена видял монахът от Уенлок в "преизподнята" на земята, където "той слушал ужасни, страшни и неизразими стенания и ридания на нещастните души. И ангелът му казал: "ропотът и виковете, които чуваш там, долу, излизат от тези души, до които никога не достига любящото Божие сърце, но "неугасващ огън ги мъчи вовеки" (Писма на св. Бонифаций).
Естествено не бива да ни смайват твърде много буквалните подробности на такива преживявания и дори в по-малка степен, отколкото в случаите на преживявания и описанията им, отнасящи се за рая и Небето - трябва да се опитваме да свържем в едно "чистилището" и "лимба" (известно като предверие на ада за душите на некръстените младенци и дохристиянските праведници - бел. на рус. преводач), - това прилича на опит да се създаде някаква "география", докато православното предание знае само една реалност в преизподнята - ада. Нещо повече, както учи св. Марк Ефески (вж. неговото "Второ слово за чистилищния огън" в Приложение І-А), това, което виждат при преживяванията от ада - това често са описания на бъдещите мъчения, а не буквално описание на на сегашното състояние на душите, които в ада очакват Страшния съд. Дали това е действителна гледка на сегашните реалности или видение за бъдещето, описанията на ада, както те са представени в православните източници, се явяват мощно средство за пробуждане на човека към живот, посветен на християнския подвиг, който се явява единствен път за избягване на вечните мъчения - затова Бог дава такива преживявания.
Срещат ли се в съвременната "следсмъртна" литература преживявания, свързани с ада, които могат да се сравнят с описаните дотук?
Д-р Моуди и повечето съвременни изследователи, които вече споменахме, почти не разкриват такъв опит. В началото на изложението споменахме, че този факт е свързан с "комфортния" духовен живот на съвременния човек, който често няма страх от адските мъки или познания за бесовете и затова не очаква да се срещне с такива неща след смъртта. Все пак в една по-нова книга за живота след смъртта се предлага друго обяснение, което се представя като равноценно , което в същото време отрича, че преживяванията за ада са толкова редки, както това изглежда на пръв поглед. Накратко ще разгледаме разкритията на тази книга, озаглавена "Зад вратите на смъртта".
Д-р Морис Роулингс, лекар от Тенеси, специалист по сърдечносъдови заболявания, сам участвал в реанимирането на много хора, които били "клинично мъртви". Разговорите му с тези хора ме показали, че "въпреки повечето публикувани случаи за живота след смъртта, не всяко преживяване след смъртта е приятно. Ад също съществува! След като сам осъзнах този факт, аз започнах да събирам разкази за неприятни случаи, които другите изследователи явна са пропуснали. Считам, че това е, защото тези изследователи по правило са психиатри и никога не са участвали в реанимирането на болния. Те не са имали възможност да бъдат на местопроизшествието. В моето изследване се оказа, че неприятните преживявания се срещат толкова често, колкото и приятните... Аз установих, че повечето неприятни преживявания скоро се потискат дълбоко в подсъзнанието на болния. Тези тягостни преживявания явно са толкова болезнени и неприятни, че те се отдалечават от съзнателната памет и затова като спомен се съхраняват само приятните преживявания или пък нищо не се запомня."
Д-р Роулингс така описва своя "модел" на тези преживявания "от ада": "Подобно на тези, които са имали приятни преживявания, и съобщаващите за мъчителен характер на преживяванията си могат също само с труд да осъзнаят, че са умрели, когато гледат как лекарите се движат около трупа. При тях се случва след излизане от стаята да попаднат в тъмен проход и вместо да се окажат в светла среда, те попадат в тъмна, мъглива обстановка, в която срещат странни хора, някои от които се спотайват в сенките или по протежението на горящо огнено езеро. Ужасите надминават всяко описание и на разказващите това им е трудно да си го припомнят." Има различни описания (включително направени от "постоянни посетители на църквата", които се оказали удивени след преживяванията в такова състояние) за поява на дяволчета и странни гиганти, спускане в тъмнина и огнен жар, пламък и океани от огън.
Най-общо описаните опити както поради своята краткотрайност, така и заради отсъствието на ангелски или бесовски наставници - водачи, нямат характеристиките на истински задгробни преживявания, а някои от тях напомнят приключенията на Роберт Монро в "астралната плоскост". Въпреки това те внасят съществена корекция в широко известните преживявания на "наслаждение" и "рай" след смъртта, оказва се, че "извънтелесната област" в никакъв случай не е наслаждение и светлина, а тези, които в това състояние са изпитали "адската" страна на преживяванията, са по-близо до същността на нещата, отколкото онези, които са "преживявали" само "наслаждение". В действителност бесовете от въздушното царство отчасти прикриват истинската си природа пред тези лица, като дори не правят и намек за мъченията, които очакват всички, които не са познали Христа и не са изпълнявали Неговите заповеди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар