За гордостта

      Св. Исаак Сирин
                                                             79
                       Изкушенията на Божиите врагове, които са горди

          Изкушенията, които по Божие допущение нападат безсрамните човеци, които в своите мисли се превъзнасят пред Божията благост и я оскърбяват със своята гордост, са следните:  явните демонски изкушения, надхвърлящи границите на душевните сили; отнемането на силата на мъдростта, присъща на човеците; парещото усещане на блудната мисъл,
чието нападение върху тях се допуска заради смиряването на тяхната самомнителност; лесната раздразнителност; желанието да нагласяват всичко според собствената си вола, да се препират на думи, да укоряват; презрението на сърцето(1);  пълното заблуждение на ума; хулене на името Божие; безумни, достойни за смях, а по-добре да кажем - за сълзи, мисли; също и това, че хората ги пренебрегват, тяхната чест се превръща в нищо, тайно и явно, по различни начини, биват посрамявани и поругавани от бесовете; ( и още) желанието да бъдат в общение и във връзка със света, непрестанно да говорят и безразсъдно да празнословят, като постоянно търсят някакви новости, а също така и лъжепророчества; даване на големи обещания, които са свръх техните сили. И това са душевните изкушения.

          Към числото на телесните изкушения принадлежат:  болезнените, постоянно случващи се, заплетени, трудно разрешими произшествия, непрекъснати срещи със зли и безбожни хора; или човек пада в ръцете на насилници, или сърцето му внезапно, и винаги без причина, бива задвижено от страха(2);  или пък той често претърпява страшни, сломяващи тялото, падания от скали, от високи места или нещо, подобно на това; или, накрая, чувства липсата на това, което помага на сърцето чрез Божествената сила и упованието на вярата; накратко казано, всичко, което е непосилно и надвишаващо силите, сполетява тях самите и техните близки.
Всичко това, посочено и изброено от нас, принадлежи към числото на изкушенията на гордостта.

А тяхното начало се появява у човека, когато някой започне да изглежда мъдър в собствените си очи. И той преминава през всичките тези бедствия в зависимост от степента, в която е усвоил помислите на гордостта. И така, според рода на своите изкушения, си направи извод за пътищата на тънкостта на своя ум. А ако видиш, че някои от тези изкушения са смесени с изкушенията, за които говорихме по-напред, то знай, че доколкото ги имаш у себе си , дотолкова прониква у теб гордостта.

Чуй още и за друг начин(3).  Всяко притеснително обстоятелство и всяка скръб, ако не се възприемат с търпение, причиняват двойно мъчение, защото търпението у човека отстранява бедствията, а малодушието е майка на мъчението. Търпението е майка на утешението и някаква сила, която обикновено се поражда от широтата на сърцето. Човек трудно ще намери тази сила в своите скърби без Божественото дарование, което се придобива с неотстъпност в молитвата и с проливане на сълзи.

Когато на Бог му е удобно да подхвърли човека на по-големи скърби, тогава допуска той да падне в ръцете на малодушието. И то поражда в човека сломяващата го сила на унинието, което внася угнетяващо усещане в душата, и това е вкусването на геената; посредством това човек бива връхлетян от духа на безумието, от който излизат хиляди изкушения:  смут, раздразнение, хула, оплакване от своята участ, честа промяна в помислите, преселване от едно място в друго и всичко, подобно на това. А лекарството срещу всичко това е едно; само при неговата помощ човек скоро намира утешение в своята душа. А кое е това лекарство? - Смиреномъдрието на сърцето. Без него никой не ще успее да разруши преградата(4) на тези злини; но по-скоро ще установи, че бедствията са го надмогнали.

Не се гневи срещу мен, задето ти казвам истината. Ти не потърси смиреномъдрието с цялата си душа. Но ако поискаш, влез в неговите владения, и ще видиш как то ще те освободи от твоето зло. Защото, според мярата на смиреномъдрието, ти се дава търпение в твоите беди, а според мярата на търпението, се облекчава тежестта на твоите скърби и ще приемеш утешение; според мярата пък на твоето утешение се усилва твоята любов към Бога; и според мярата на твоята любов се увеличава твоята радост в Светия Дух. Щедролюбивият наш Отец, когато благоволи да даде на истинските Свои синове облекчение в техните изкушения, не отнема от тях изкушенията, но им дава търпение в тяхното понасяне. И всички тези блага те приемат с ръката на своето търпение, заради усъвършенстването на душите им. Да сподоби и нас, по Своята благодат, Христос, нашият Бог, да претърпим всяко зло с благодарност в сърцето, заради любовта си към Него! Амин.

1.  Презиращо всичко, изпълнено с пренебрежение към всяко сърце.
2.  В гръцкия текст е казано: "от страха Божий". Но у Паисий последната дума липсва и ние също сме я пропуснали като несъответстваща на смисъла на даденото място.
3.  Тоест друг начин да правиш извод от изкушенията.