За суетата на живота и за покаянието

   св.Ефрем Сирин
                                                                108
          Подвизавайте се вие, които сте оставили житейската суета и всичко, загиващо скоро, и не се обръщайте към него отново със сърцето си. Богатството се изчерпва, славата преминава, красотата повяхва, всичко се променя и отлита като дим, изчезва като сянка, забравя се като сън. Ето защо Соломон е казал:  Суета на суетите - всичко е суета (Екл. 1:2).  Затова и Давид е възпял:  човек ходи като привидение; напразно се лута (Пс. 38:7).
 И напразно се суетят онези, които обичат вълненията на този живот. Наистина напразно се суетят, напразно се тревожат, напразно се вълнуват хората, събиращи и кътащи в съкровищници онова, което скоро ще погине и което не могат да вземат със себе си. Защото ще оставим всичко и голи, както сме се родили, ще идем при страшния Съдия; ще оставим всички събрани съкровища, и голи, жалки, унили, омрачени, съкрушени, принизени, разкрити пред всички, плахи, трепетни, оклюмали, смутени, с наведено надолу лице, което прикриваме в срам - така ще отидем, така ще се явим, така ще застанем на онова велико, страшно, нелицеприятно, неподкупно, непостижимо за нас съдилище, пред което треперят ангелите, където са поставени страшните престоли и се четат книгите на делата, където е реката на неугасимия огън, където е незаспиващия червей, където е непроницаемата тъмнина и леденият тартар, където са незамлъкващите жалби и скърцането със зъби, където са непрестанните сълзи и нестихващите въздишки, където е безутешният плач и няма място за смях, а за ридание, където няма възклицания, а трепет, където няма радост, а въздихания, където не е място за забави, а за съд.

          Наистина е страшно да се слуша, страшно е и да се види как всяка твар внезапно става, съставя се и се подлага на наказание и отчет за всички свои слова, дела и помисли, за всеки грях, извършен денем и нощем. Голям страх ще е тогава, братя, голям трепет! Голяма нужда, която никога не е била и няма да бъде до този ден, ще ни постигне тогава, когато ангелите ще се съберат, тръбите ще затръбят, звездите ще паднат, слънцето ще се помрачи, небесата ще се свият и цялата земя ще се раздвижи.  Силите ще се вдигнат, серафимите и херувимите ще се раздвижат, и горното и долното, земното и преизподнето ще се смутят и поколебаят, ще се отворят гробовете, ще се съберат телата, ще се приготвят съдилищата.  Голям страх ще е тогава, неизказан трепет, неизяснима нужда! Това е велика буря, огромно вълнение, трудно обстоятелство, непостижим смут, голямо ридание! Да чуем какво казва Даниил:  гледах в нощното си видение, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; престолът Му - като огнен пламък, колелата Му - като пламтящ огън. Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляди хиляди Му служеха; съдии седнаха и книги се разтвориха. Духът ми се разтрепери в мене. Аз, Даниил, видях, и виденията на главата ми се смутиха (Дан. 7:2, 9, 10, 15 - слав.).

          Ах! Пророкът, съзерцаващ във видение бъдещия съд, изпитва страх и ужас. какво ще претърпим ние, когато изпитаме самата действителност, когато всички, от изток до запад, застанем голи, показвайки на всеки бремето на греховете на шията? Тогава езикът на богохулниците непрестанно ще гори в пламъци и никой няма да го охлади. Тогава зъбите на клеветниците ще бъдат съкрушени от немилостивите ангели. Тогава устата на празнословците ще се заградят с огън. Тогава ще потреперят ръцете на сребролюбците и ще болят, отрязани. Тогава без милост ще бъдат избодени очите на смигващите (Пс. 34:19). Къде ще са родителите, братята, къде ще е бащата, майката, приятелят, съседът, къде ще е пищността на царете, властта на князете, самоуправството и горделивостта на съдиите, къде ще са тогава робите и робините, къде ще са разкошните одежди, красивите обувки, изяществото на пръстените, свилата и тънките ленени тъкани, къде ще са месните ястия, къде ще са великолепието на златото и звънът на среброто, къде ще е разкошът, изобилието от вино, конете, градините, , подредените и украсени къщи, къде ще са напразните кадива, трупаните съкровища, украсените постели, къде ще са тези, които презират бедните и се държат така, сякаш са безсмъртни, къде ще са тези, които укоряват нищите, пренебрегват нуждаещите се, къде ще са тези, които смятат себе си за мъдри, къде ще са пиещите вино сред тимпани и веселие и живеещите в разкош, къде ще са онези, които вечно се смеят и осмиват благоговейните, къде ще са онези, които притесняват робите и нехаят за страха Господен, къде ще са онези, които се погнусяват от почитането на Бога?

          Къде ще бъдат в този час онези, които не вярват в мъченията и живеят така, сякаш са безсмъртни? Къде ще бъдат онези, които разсъждават:  да ядем и да пием, защото утре ще умрем (1 Кор. 15:32)?  Къде ще бъдат онези, които казват:  "Дай ми днес и вземи утре"? Къде ще са призоваващите:  "Да се насладим на сегашното, пък после ще видим"?  Къде ще са мъдруващите:  "Бог е човеколюбив и не наказва съгрешаващите"?  О, Как ще се разкайват онези, които разсъждават така! Колко ще се терзаят и няма да има кой да ги утеши. Колко ще въздишат и няма да имат избавител. Неведнъж сами ще се измъчват и ще кажат:  "Горко ни! Надсмяхме се над сабите себе си! Учеха ни, а ние не вниквахме; увещаваха ни, а ние слушахме с пренебрежение; доказваха ни, а ние не вярвахме; слушахме Писанията и мамехме сами себе си. Праведен е Божият съд!  Наистина носим достойно и праведно наказание. Наистина получаваме въздаяние според делата си! Горко ни, защото търпим мъчение заради временно и нечисто удоволствие. И понеже не поискахме да бъдем усърдни за кратко, сме осъдени на вечен огън заради маловажната, низка за човека слава, изгубихме истинската слава и заради малкото наслаждения сме лишени от райските утехи, заради погиващото богатство сме изгубили богатството на Царството. Насладихме се в суетния век; а онези, които там не се наслаждаваха, тук се веселят, постещите се утешават, опазили те се в чистота ликуват в небесния чертог, плакалите за кратко, се радват вечно, пренебрегналите земното са се сподобили с небесното. Само ние, нещастните, достойно сме пратени на мъчение; сега въпием и няма кой да ни спаси."

          И така, за да не кажем и ние в бъдещия век нещо подобно заедно с тези безразсъдници, да предварим кончината си, да изпреварим разхитителя на душите ни, да вървим, докато още има време; да въздъхнем, да принесем покаяние; умолявам ви, да се събудим от съня на нашата леност, да отхвърлим от себе си тегобата на нерадието, а вдигнем ръце към Онзи, Който може да ни спаси, и да кажем:  "Иисусе Христе! Спаси ни, защото погиваме!" Да побързаме, докато слънцето не е достигнало запад, докато още са отворени вратите. Когато падне нощта, вече никой не работи. Когато завърши тържището на живота, никой не купува. Когато свърши зрелището, вече никой не се увенчава, никой не започва борба, никой не встъпва в сражение. Затова, умолявам ви да побързаме. Защото трябва да бързаме, братя:  трябва да бързаме много, за да стигнем навреме, да не би като почукаме на вратата, да чуем:  Не ви познавам (Мат. 25:12)!  Да ускорим стъпките си, да дойдем на себе си, защото колко често ние безчестим Владиката! Колко често огорчаваме благодетеля! Той ни подава блага, а ние ежедневно се оказваме неблагодарни; Той ни дарява щедро, а ние отхвърляме щедростите Му; Той ни храни, покровителства ни, бди над нас, а ние, ежедневно престъпвайки заповедите Му, не чувстваме срам. Нека най-после се засрамим. Защото времето е близо, настъпи вече денят; и ние сме длъжни да му дадем отчет за целия си живот.

          Нека най-после прекратим прекомерния разкош, гнусния смях, за да не плачем горчиво. Да престанем, най-после да злословим, да обиждаме, да ненавиждаме братята си. Да престанем да събираме съкровища, да живеем разпътно, да се отдаваме на блудство. Да прекарваме времето си в молитви и прошения, в пости и покаяние и да покажем нов, променен живот. Да изповядваме греховете си, да се обърнем, братя, защото е време за обръщане; да се покаем, защото е време за покаяние и много сълзи. Да покажем пред Бога усърдно покаяние, да покажем, че мислим за деня на съда, че грехът е вече ненавистен за нас, че намеренията ни са се изправили. Умолявам ви, нека малко се потрудим тук, за да не бъдем много наказани там. Да се подвизаваме временно, за да не се мъчим вечно. Времето е близо, а съдът е дълъг; краят е близо, страхът е голям и няма кой да ни освободи. Защото всеки ще потърси времето, което е пропилял лошо, и няма да го намери. Горко на нерадивия, защото в пламъка ще потърси капка вода и няма да намери. Горко на невярващия, защото ще понесе вечно наказание. Горко на онзи, който не се кае, защото ще застане пред строгия Съдия. Горко на онзи, който не бърза, защото се предава на немилостиви ангели! Онзи, който губи жълтица, намира друга, а губещия времето, братя, не намира друго време в замяна.

          Нека повече не щадим тялото си, а започнем да го изнуряваме, защото блажени плачещите, гладните и жадните (Мат. 5:4, 6). Тялото ни е тление; ще дойде часът, страшния ден - лют и неочакван, и пръстта ще стане пръст, пепелта отново ще стане пепел. Нека пребиваваме в трезвение, убеждавам ви, защото ни предстои път. Да отрезвеем, защото ще дойде този час и де дойде непременно. Нека не заблуждаваме самите себе си. Да предположим, че се наслаждаваме, да предположим, че се обогатяваме пет, десет или сто години; но после настъпва старостта; и какво идва след нея? Безсилие. А след него и онзи страшен час, който очакваме всички и треперим, и за който не радеем. Велико дело е да виждаме как душата се разделя с тялото. Велик е онзи неизбежен за всички час, когато гласът изнемогва и езикът не е в състояние чисто да изговори думите. Непрестанно обръщаме погледа  си натам и насам и не познаваме застаналите пред нас приятели и братя. Дори да ги познаем, не можем да побеседваме с тях. Виждаме децата си да ни оплакват и с тази скръб се отправяме на път. В този час нямаме грижа нито за житейските дела, нито за приятелите си, нищо не ни занимава освен грижата за нашите грехопадения и за това, как щезастанем пред Съдията, какво ще кажем за свое оправдание, ще получим ли опрощение и какво място ни очаква?

          Докато размишляваме за това, внезапно пред нас се изправят немилостиви ангели, пратени от Бога. Когато ги видим пред себе си и се ужасим от идването им, защото не сме готови, в какъв смут ще се опитаме да побегнем от одъра, без да имаме сили за това? Тогава с печално лице обръщаме към тях умилен поглед, умолявайки, убеждавайки, просейки коленопреклонно и унизено, и въпиейки:  "Помилуйте, човеколюбиви  и свети ангели, помилуйте ме! Не отвеждайте при Твореца мене, безплодния и нечестивия, не разделяйте с тялото мене, грешния! Не, моля и умолявам, дайте ми малко време да се покая, да въздъхна, да пролея сълзи, да подам милостиня. Умолявам ви, бъдете милостиви, защото зле разпилях и прахосах времето на моя живот."  Но като чуят това, ангелите ще ни кажат:  "Жалка душо! Низка душо! Всичките си дни ти живя в нерадие, сега ли искаш да се покаеш? Слънцето вече залезе, душо;  времето ти вече изтече и дойде часът за наказание. Бог ти заповяда, бедна душо, заради делата ти да излезеш през вечните врата. Няма вече надежда за тебе и няма вече спасение, престои ти вечно наказание."

          Като слушаме това и се уверяваме, че то е истина, а не приказка, нека употребим усилие да бъдем готови преди този час; и ако по навик пребиваваме в грехове, нека ги отсечем от себе си с покаяние. Да не се заблуждаваме, братя; има съд и вечно мъчение, неугасим огън и незаспиващ червей, външна тъмнина и тартар, скърцане със зъби и плач, както за всичко това напомня Господ в Евангелията; а Той не лъже:  Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат (Мат. 24:35). Затова нека се побоим и да затреперим всички ние, които досега сме живели в грехове, и да се постараем заради покаянието да ни причислят към светиите.

          Не казвай:  "Крадох, убивах и Бог не ме приема; прелюбодействах, Бог не ме чува."  Не казвай подобно нещо! Бог приема всички, както е приел разбойника, блудницата, митаря. Само да станем от сън, умолявам ви, да не се поленим да чукаме на вратите с покаяние и да викаме:  "Отвори ни, Владико, отвори на нас, недостойните, смирените и грешните, заради Твоето свято име:  смили се и не заключвай дверите! Не ни лишавай от Твоето милосърдие, от Твоята слава и от Твоето Царство; защото за нас, нищите и безнадеждните, Ти си Бог и Твое е царството и силата и славата на Отца и Сина и Светия Дух сега и винаги и во веки веков!"  Амин.