За съновиденията

  св. Игнатии Брячанинов

          Демоните използват за смущение и повреждане на човешките души съновиденията; и сами неопитните монаси, обръщайки внимание на своите сънища, вредят на себе си: ето защо тук трябва да определим значението на съновиденията за човка, чието естество още не е обновено от Светия Дух.

       
          По време на човешкия сън състоянието на спящия е устроено от Бога така, че целият човек да се намира в пълен покой. Този покой е толкова пълен, че човек по време на него губи състояние за своето съществуване, изпада в самозабрава. По време на сън всяка дейност, свързана с труд и извършване доброволно под управлението на разума и волята, се прекратява: остава само тази дейност, която е необходима за съществуването и не може да бъде отделена от него. Кръвта продължава своето движение в тялото, стомахът смила храната, белите дробове извършват дишане, кожата отделя пот; в душата продължават да се плодят мисли, мечтания и чувства, но не в зависимост от разума и волята, а под действието на безсъзнателното естество. От такива мечтания, свързани с присъщите на човека мислене и усещания, се съставя съновидението. Та често бива странно, сякаш непринадлежащо на системата на доброволните и съзнателни мечтания и размисли на човека, но явяващо се самопроизволно и самонравно според закона и изискванията на естеството. Понякога съновидението носи върху себе си несвързания отпечатък на съзнателните размишления и мечтания, а понякога бива последствие от нравственото настроение. Така съновидението само по себе си не може и не трябва да има никакво значение. Смешно и съвсем нелогично е желанието да видим в безсмислиците на своите съновидения предсказание на своето бъдеще или за бъдещето на другите, или някакво друго значение. Как може да съществува нещо, за което няма никаква причина?

          Демоните, имайки достъп до душите ни по време на нашето бодърстване, го имат и по време на сън. И по време на сън те ни изкушават с грях, примесвайки своето мечтание към нашето. Също така, забелязали в нас внимание към сънищата, те се стремят да им придадат занимателност, а в нас да възбудят още по-голяма внимание към тези безсмислици, и постепенно да ни внушат доверие към тях. Такова доверие винаги е свързано със самомнение, а самомнението прави нашия умствен поглед към самите нас лъжлив, от което и цялата ни дейност приема неправилна посока: демоните това и търсят. На преуспелите в самомнението демоните започват да се явяват във вид на свети ангели, на мъченици и преподобни, дори и във вида на Божията Майка и на Самия Христос, облажават техния живот, обещават им небесни венци и с това ги издигат на висотата на самомнението и гордостта. Такава висота в същото време е и гибелна пропаст. Трябва много добре да знаем, че в нашето състояние, още необновено от благодатта, ние не сме способни да виждаме други съновидения, освен съставените от безсмислиците на душата и наветите от демоните.

          Както в будно състояние в нас непрестанно възникват помисли и мечтания от падналото естество или се принасят от демоните, така и по време на сън ние виждаме само мечти под действието на падналото естество и на демоните. Както нашето утешение по време на бодърстване се състои от умилението, раждащо се от съзнанието за своите грехове, от спомена за смъртта и за Божия съд - само тези помисли възникват в нас от живеещата в нас Божия благодат, насадена от Светото Кръщение, и ни се принасят от Божиите Ангели, съобразно с нашето състояние на каещи се, така и в съня, твърде рядко, при крайна нужда, Божиите Ангели ни представят или нашата кончина, или адската мъка, или страшния следсмъртен и задгробен съд. От такова съновидение ние идваме в страх Божии, в умиление и в плач за себе си. Но такива съновидения се дават твърде рядко на подвижника или дори и на явния и лют грешник по особен, неведом Божии промисъл; дават се твърде рядко не поради скъперничеството на Божията благодат към нас - не! - а само поради това, че всичко, случващо се с нас извън общия порядък, ни привежда в самомнение и разколебава нашето смирение, толкова необходимо за спасението ни.

           Божията воля, в чието изпълнение се състои спасението на човека, е изобразена в Свещеното Писание така ясно, така силно, така подробно, че съдействието на спасението на човека чрез нарушаване на общия порядък става излишно и ненужно. На поискалия възкресение на мъртвеца и изпращането ме при братята, за да ги увещава да преминат от широкия път към тесния, е казано:  имат Мойсея и пророците: нека ги слушат.  А когато помолилият възразил: не... но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят:  в отговор му било казано:  ако Мойсея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят  (Лук. 16:27-31).Опитът е показал, че мнозина, удостоили се на сън да видят митарствата, Страшния Съд и други задгробни ужаси, за кратко време били потресени от виждането им, а след това се разсеяли, забравили за видяното и водели безгрижен живот, и обратно, нямалите никакво видение, но поучавали се внимателно в Божия закон, постепенно дошли в страх Божии, достигнали духовно преуспяване, и в радостта, пораждана от известяването на спасението, преминали от земната долина на скърбите в блажената вечност.

         Свети Иоан Лествичник разсъждава за участието на демоните в монашеските съновидения по следния начин:  "Когато ние, оставили заради Господа дома и домашните, се придадем от любов към Бога на странничество, тогава бесовете, отмъщавайки си за това, се опитват да ни смущават със съновидения, представяйки нашите роднини или ридаещи, или умиращи, или затворени в тъмница и подлагащи се на беди за нас. Вярващият на сънища е подобен на преследващ своята сянка и опитващ се да я хване. Бесовете на тщеславието стават пророци в съновиденията, предугаждайки бъдещето със своята хитрост и предизвестявайки ни го , за да изпаднем в недоумение след изпълнение на видението, и като вече получили дара на предузнаване, да се превъзнесем в помислите.  За тези, които вярват на демона, той често бива пророк, а за тези, които го унижават, той винаги е лъжец.  Бидейки дух, той вижда ставащото във въздушното пространство и разбирайки, че някой умира, известява за това на сън на лекомислените. Демоните не знаят нищо от бъдещето по предузнаване: в противен случай и магьосниците биха могли да ни предсказват смъртта. Демоните се преобразяват в ангели на светлината, често приемат на себе си образа на мъченици и в съновиденията ни показват нашето общуване с тях, а събудили те се потопяват в радост и превъзнасяне.Това да бъде за теб признак на прелест (бесовска измама). Светите ангели ни показват мъката, съда, смъртта, от което ние, след като се събудим, се изпълваме с трепет и скръб. Ако започнем да се покоряваме на бесовете в съновиденията, те ще започнат да издевателстват над нас и в будно състояние. Вярващият на съновиденията е съвсем неизкусен, а невярващият на никакъв сън е истинно благочестив и мъдър. Доверявай се само на тези сънища, които ти известяват за мъката и съда: а ако поради тях започне да те смущава отчаяние, то и такива сънища са от бесовете"(1).

          Преподобни Касиан Римлянин разказва за един монах, родом от Месопотамия, че той водел най-уединен живот и постнически живот, но погинал от прелъстяването с бесовски съновидения. Демоните, като видели, че монахът обръща малко внимание на своето духовно развитие, а е устремил цялото си внимание към телесния подвиг и му е придал, а следователно и на себе си, цена, започнали да му представят съновидения, които, поради бесовската злохитрост, се сбъдвали на дело. Когато монахът се утвърдил в доверяването на своите съновидения и на себе си, дяволът във великолепно съновидение му представил иудеите, наслаждаващи се на небесното блаженство, а християните, измъчвани в адските мъки.  При това демонът - разбира се, във вид на ангел или на някой ветхозаветен праведник - дал съвет на монаха да приеме иудейството, за да получи възможност да вземе участие в блаженството на иудеите, което монахът незабавно изпълнил(2).  Казаното е достатъчно, за да обясни на нашите възлюбени братя, съвременните монаси, колко безразсъдно е да обръщат внимание на сънищата, още повече, да им се доверяват, и каква страшна вреда може да възникне от доверието към тях. От вниманието към съновиденията в душата непременно се прокрадва доверие към тях, поради което строго се забранява и самото внимание.

          Естеството, обновено от Светия Дух, се управлява от съвсем други закони, за разлика от падналото и забавящо се в своето падение естество. Управител на обновения човек е Светият Дух. "Над тях е просияла благодатта на Божествения Дух - е казал преподобни Макарий Велики - и се е въдворила в дълбочината на ума им: за тях Господ е като душата им"(3). И в будно състояние, и насън те пребивават в Господа, извън греха, извън земните и плътски помисли и мечтания. Техните помисли и мечтания, намиращи се по време на сън под управлението на човешката воля и разум, действащи в останалите хора безсъзнателно според изискванията на естеството, в тях действат по водителството на Духа, и съновиденията на такива хора имат духовно значение. Така праведният Иосиф насън бил научен на тайнството на въплъщението на Бог Слово; на сън му било заповядано да бяга в Египет и да се върне от него (Мат. гл. 1 и 2). Съновиденията, изпращани от Бога, носят в себе си неоспорима убедителност. Тази убедителност е разбираема за Божиите светии и непостижима за все още намиращите се в борба със страстите.

1.  Добавка към Слово 3. Свети Иоан Лествичник
2.  Слово за разсъждението. Добротолюбие, ч. 6.
3.  Слово 7, гл. 12.