Не осъждай ближния

         авва Доротей

         Братя! Ако винаги помнехте думите на св. Отци и ако постоянна се поучавахме от тях, не бихме така леко се предавали на нехайство в своя духовен живот:защото според тях, който внимава над малкото и мнимо нищожното, той няма да се препъне в голямото и важното. Аз постоянно ви говоря, че от незначителните грехове, - от това, дето казваме: "какво от това и какво от онова" - в душата се образува лош навик и човек почва да нехае и за големия грях. Знаете ли колко голям грях е осъждането на ближния?
Има ли грях по-тежък от него? Кой друг грях е по-противен на Бога? От кой друг грях Бог се отвращава повече, отколкото се отвращава от тоя грях? Няма нещо по-лошо от осъждането, както казват св. Отци. Но и в това голямо зло човек изпада поради нехайство към мнимо нищожните дела. Умът постепенно почва да оставя без внимание своите грехове и да забелязва чуждите поради това, че си е позволил малко да пообвинява ближния и да казва: "Какво от това, че ще послушам, що говори този брат? Какво от това, че аз ще кажа една дума? Какво от това, че ще надникна да видя, що прави този брат или оня чужденец?" Оттук нататък почваме да осъждаме, да злословим, да обиждаме ближния, докато най-после естествено и ние самите почнем да вършим същото, което сме осъждали и у другите. Като няма грижа за собствените си грехове, или, според думите на светите Отци, като "не плаче на своя гроб", човек не може да напредни в нищо добро, а следи само делата на своя ближен. Обаче нищо друго не гневи толкова Бога, - нищо друго така не обеднява човека от всяко добро, - нищо друго не го довежда до такава изоставеност от Бога, както злословието, осъждането и обиждането на ближния!

          При това, едно е да злословиш или да упрекнеш, друго е да осъдиш и друго е да обидиш. Злословието или упрек е да кажеш за някого:  "Той излъга, той се разгневи, той извърши блуд". Тогава ти злословиш брата си, като разказваш с пристрастие неговия грях. А осъждането е да кажеш за някого: "Той е лъжец, той е гневлив или той е блудник". Тогава ти осъждаш самата негова душа, произнасяш присъда над целия му живот, понеже казваш, че той самият е такъв и го осъждаш като такъв. А това е тежък грях! Защото едно е да речеш: "той се разгневи", а друго е да речеш: "той е гневлив" и по този начин да произнесеш присъда над целия негов живот. А осъждането е грях толкова по-тежък от всеки друг грях, щото сам Христос казал: "Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си!" (Лук. 6:42). Значи греха на ближния той оприличил на сламка, а осъждането оприличил на греда. Толкова тежък грях е осъждането и толкова то надвишава всеки друг грях!

          Фарисеят от притчата не лъжел, а говорел истина, когато в молитвата си благодарел на Бога за своите добродетели и не за това бил осъден. Защото, действително, какво по-хубаво от това, да благодарим на Бога, когато се удостоим да сторим някакво добро, понеже Той ни е помогнал и съдействал за това. Не задето благодарил на Бога, като изброявал своите добродетели, бил осъден фарисеят, нито дори задето казал: "Не съм като другите човеци", а задето се подхвърлил на осъждане, задето се обърнал към митаря и казал: "или като този митар", по който начин осъдил самия човек, самата душа или с една дума - целия негов живот. Затова митарът излязъл от храма "оправдан повече, отколкото фарисеят" (Лук 18:11, 14).

Няма по-тежко и лошо нещо от осъждането, презирането или обиждането на ближния. Защо не осъждаме себе си и своите грехове, които най-добре познаваме и за които ще има да отговаряме пред Бога? Защо си присвояваме правото да съдим, когато то принадлежи само на Бога? Що искаме ние от Божието създание? Не трябва ли да изтръпнем от онова, което се е случило веднаж с един велик старец, разказано в книгата Отечник?  Този старец узнал, че един брат паднал в блуд и рекъл: "Ох какво голям зло извършил той"!  Но ето, когато съгрешилият наскоро подир това умрял, светият Ангел донесъл при стареца душата му и рекъл: "На умря оня, когото ти осъди! Къде ще заповядаш да го настаним сега - в небесното царство или в мъката?" А тези думи значат: "Понеже ти си присвои правото да съдиш над праведници и грешници, кажи сега, какво заповядваш за тази смирена душа! Ще я помилваш ли, или ще я предадеш на мъчение?" Има ли нещо по-страшно от затруднението, в което изпаднал светият старец? Той паднал ничком в нозете на светия Ангел с покаяние и тоя му простил, като казал: "Ето, Бог ти даде да разбереш, колко тежък грях е осъждането, за да не го вършиш занапред!" Обаче, въпреки прошката, старецът бил така потресен от това видение, щото целият остатък от живота си прекарал във въздишки, сълзи и непосилни подвизи, като продължавал да моли Бога за прошка, защото душата му до самата смърт не искала да се утеши и да престане от плач!

          И тъй, що искаме ние от своя ближен? Що искаме от чуждата тегота? Братя! Ние имаме за какво да се грижим: всеки да внимава над себе си и над собствените си грехове! А властта да оправдава или осъжда принадлежи само на Бога, понеже само Той познава душевното устройство не всекиго, силата му, възпитанието му, даруванията му, телосложението, способностите и съди всекиго според Своето всезнание. Инак съди Бог делата на владиката и инак на светския властелин, инак съди делата на игумена и инак на неговия ученик, инак на стария и инак на младия, инак на болния и инак на здравия. Кой може да знае всички тия съдби? Само Единият, Който всички ни е сътворил, всичко е създал и всичко знае!

          Спомням си, бях слушал, че някога било станало следното: Дошел кораб с пленници в един град, дето живеела една девица с висок духовен живот. Като чула за кораба, тя много се зарадвала, понеже отдавна искала да си купи едно момиченце и да го възпита по свое разбиране, за да не познава то пороците на този свят. Пратила да повикат стопанина на кораба. Оказало се, че той има две момиченца, тъкмо такива, каквито тя желаела. Тозчас тя заплатила с радост цената на едното от тях и го взела при себе си. Когато собственикът на кораба се отделил от мястото, дето живеела светата девица,  и отминал по-нататък, срещнала го развратна блудница и като видела при него другото момиченце, изразила желание да го вземе. Спазарили се, заплатила цената, взела момиченцето и заминала. Виждате ли тайната Божия? Виждате ли съда Божий? Кой може да обясни това? Так светата девица взела едното момиченце, възпитала го в страх, напътила го към всичко добро, обучила го на монашеския живот и с една дума - в пълното благоухание на светите Божии заповеди. А блудницата взела нещастното момиченце и го направила оръдие на дявола. И действително, на какво друго би могла да го научи една блудница, ако не на това, как да погуби душата си? Но какво можем да кажем ние за тази страшна съдба? И двете деца били малки, и двете продадени без да знаят сами, къде отиват, но едното от тях се оказало в Божиите ръце, а другото попаднало в ръцете на дявола! Можем ли каза, че Бог еднакво ще бъде взискателен към едното и другото? Как е възможно това? Ако и двете паднат в блуд, можем ли каза, че и двете ще бъдат подложени на еднакъв съд, макар и за двете съгрешението да е едно и също? Възможно ли е това? Едното знаело за страшния съд, за царството Божие и денонощно се поучавало в Божиите слова; а другото, нещастното, никога не видяло и чуло нещо добро, а напротив - винаги само дяволски скверности! Е добре! Как е възможно те да бъдат съдени с еднакъв съд?

         Затова никой човек не може да знае Божиите съдби, а само Той Един познава всичко и може да съди съгрешенията на всекиго според Своето всезнание. Наистина, случва се някой наш ближен да съгреши от простота, обаче той може да има някое добро дело, угодно на Бога повече от целия твой живот. А ти го съдиш и осъждаш, като отегчаваш собствената си душа! Случило се да се препъне, но ти можеш ли да знаеш, колко той се е подвизавал и колко своя кръв е пролял преди да съгреши, поради което съгрешението му се явява пред Бога простено.Защото Бог вижда неговия труд и неговата скръб, които той пренасял преди да съгреши и затова го помилва. А ти знаеш само съгрешението му, и тогава, когато Бог го помилва, ти го осъждаш и погубваш душата си! Отде можеш ти да знаеш, колко сълзи е пролял той пред Бога за своя грях! Ти си видял груха му, но покаянието му не си видял!

          А понякога ние не само осъждаме, но и презираме ближния. Както казах, едно е да осъждаш, друго е да презираш. Презрение имаме тогава, когато не само осъждаме другия, но се гнусим и отвращаваме от него като някаква мерзост. Това е по-лошо от осъждането и по-гибелно! А който иска да се спаси, той не гледа недостатъците на ближния, а постоянно внимава над собствените си недостатъци и преуспява. Именно такъв бил оня, който видял греха на брата си, но въздъхнал и рекъл: "Горко ми, защото както той съгреши днес, така ще съгреша аз утре"! Виждате ли, що значи твърдост? Виждате ли що значи душа, въоръжена против изкушенията? Как моментално намерил начин да не осъди брата си! Понеже, като казал: "така и аз утре", той си самовнушил страх и загриженост, че може и той скоро да съгреши, и по този начин избягнал да осъди брата си. Но не спрял тук, а отишъл по-нататък и поставил себе си по-долу от съгрешилия, като казал още: "и той навярно ще се покае за своя грях, а аз няма да се покая както трябва, - няма да доживея или няма да бъда в състояние да се покая!" Виждате ли, що значи божествено просвещение на човешката душа? Не само успял да избегне осъждането на съгрешилия свой брат, но и сам себе си хвърлил под неговите нозе! А ние, окаяните, без много да му мислим, осъждаме, гнусим се, презираме, щом видим, чуем или заподозрем нещичко! И което е още по-лошо, ние не спираме на собствената си вреда, а срещаме другиго веднага го заговаряме, какво е направил еди кой си, за да повредим и неговото сърце с нашия грях(1). Без да се боим от казаното у пророка: "Горко ономува, който поднася на ближния си питие, смесено със злоба" (Аввак. 2:15), ние вършим това бесовско дело и нехаем. Какво друго върши бясът, ако не да смущава и поврежда човешките души? И ние се оказваме негови помощници за своя гибел и за гибелта на ближните, понеже който вреди на душата, той помага на бесовете, а който ползува душата, той помага на светите Ангели!

А де е причината за тоя грях? Причината е там, че нямаме любов! Ако бихме имали любов, щяхме да гледаме недостатъците на ближния със съболезнование и състрадание, както е казано: "Любовта покрива много грехове" (1 Петр. 4:8). "Любовта не мисли зло... всичко извинява" (1 Кор. 13:5 и 7).

          Ако имаше в нас любов, тя щеше да извини всяко съгрешение на ближния, както правят светците, когато виждат човешките недостатъци. та нима светците са слепи и не виждат човешките грехове? И от друга страна, кой мрази греховете повече от светците? Но те не мразят грешника, не го осъждат и не се отвращават от него, а го съжаляват, скърбят за него, вразумяват го, утешават го, лекуват го като болен член и вършат всичко за неговото спасение. Рибарите, когато хвърлят въдицата в морето и уловят голяма риба, усещат как тя се мята и блъска, затова не веднага я извличат - инак връвта ще се скъса и те ще изгубят своя лов, - а отпущат свободно връвта и оставят рибата да прави що ще. Чак когато видят, че рибата се е уморила и престанала да се блъска, тогава полека-лека я извличат от водата. Така постъпват и светците: те привличат брата си с дълготърпение и любов, а не се отвращават и гнусят от него. Както майка, която има грозен син, не само не се гнуси и отвращава от него, но го разкрасява с любов и прави, що прави, все за да го утеши, така и светците винаги покриват, украсяват, помагат, за да поправят грешника, когато му дойде времето, - за да не получи от него друг някой някаква вреда, - пък и те самите да преуспеят в Христовата любов!

          Както сторил св. Амон, когато веднъж дошли при него манастирските братя смутени и му казали:  "Отче иди и виж! В килията на един брат има жена!"  Но каква необикновена любов обладавала и какво рядко милосърдие показала светата душа на Амона! Той веднага отишъл в килията на обвинения брат, но като разбрал, че жената е захлупена под някакво каче, седнал сам върху него и заповядал на другите братя да търсят по цялата килия. Когато нищо не намерили, той им казал:  "Бог да ви прости клеветата!"  Така той ги засрамил, укрепил и им оказал голяма полза, понеже по тоя начин ги научил, да не приемат лекомислено никакво обвинение против ближния. А и съгрешилия брат поправил, не само като го покрил с името Божие, но и като го вразумил, когато намерил за това удобно време. Той изпратил всички дошли вън от килията, хванал съгрешилия домакин за ръка и му рекъл:  "Братко, помисли за душата си"!  Братът се засрамил, изпаднал в умиление и тутакси подействало на душата му човеколюбието и състраданието на стареца.

          Затова, нека и ние придобием любов и снизходителност към ближния, за да запазим себе си от пагубно злословие, осъждане и презрение и за да си помагаме един другимо като на собствени членове! Кой от нас се гнуси от себе си, или кой от нас отсича своя гноясъл пръст, когато има рана на ръката или ногата? Напротив, ние чистим своя заболял пръст, мием го, пластир му слагаме, превързваме го, поръсваме го със света вода и молим светците да се помолят за неговото оздравяване, както казва и авва Зосима. С една дума, никой не изоставя своята рана и не се отвращава от нея дори и тогава, когато тя замирише, но прави всичко възможно да я излекува. Така и помежду си сме длъжни да си състрадаваме един другимо, да си помагаме сами, или чрез по-силните от нас и всичко да мислим и вършим само за това, как да помогнем на себе си и на ближния! Защото ние сме членове един на друг, както казва Апостолът:  "Всички ние сме едно тяло в Христа, а отделно един другимо сме членове" (Рим. 12:15).   "Когато страда един член, страдат с него всички членове" (1 Кор. 12:26).  Как ви се струва? Какво нещо са общежитията? Не са ли те едно тяло и всички влизащи в него не са ли членове един за друг? Които управляват и наставляват, са главата; които наблюдават и поправят, са очите; които ползуват другите със слово, са устата; които слушат, са ушите; които работят, са ръцете; които биват пращани на служба, са нозете! Глава ли си, наставлявай! Око ли си, наблюдавай, гледай! Нога ли си, служи! Всеки да служи на тялото, според сили те си! Старайте се постоянно да си помагате един на друг или с поучение, като влагате словото Божие в сърцето на брата, или с утешение във време на скръб, или с помощ в службата! С една дума, всеки според силите си, старайте се да имате общение помежду си, защото, колкото повече се съединявате с ближния си, толкова повече се съединявате с Бога!

          А за се разбере по-ясно силата на казаното, ще ви дам едно светоотеческо сравнение, как така сме по-близо до Бога, колкото сме по-близо помежду си. Представете си кръг, начертан на земята! Неговото средище е центърът, а правите линии, които излизат от центъра към окръжността са радиусите. Сега вникнете в това, което ще ни кажа! Да предположим, че този кръг е светът, а центърът е Бог! Радиусите или правите линии, които водят от окръжността към центъра, са пътищата на човешкия живот. Сега, колкото светците навлизат в кръга с желание да се доближат към Бога, толкова според навлизането си, толкова според навлизането си те се оказват по-близо и до Бога, и един до друг! Колкото повече се приближават към Бога, толкова повече се приближават и един към друг; и колкото повече се приближават един към друг, толкова повече се приближават и към Бога! Това се отнася и до отдалечаването. Когато се отдалечават от Бога и се връщат навън, очевидно в същата мярка на отдалечение от центъра или Бога те се раздалечават и помежду си! И колкото повече се раздалечават помежду си, толкова повече се отдалечават и от Бога! Такова е естеството на любовта: колкото повече се намираме вън от Бога и не обичаме Бога, толкова повече сме отчуждени и от ближния! Ако ли възлюбим Бога, колкото повече се доближаваме до Него със своята любов, толкова повече се съединяваме с ближния, толкова повече се съединяваме и с Бога! Нека Господ Бог да ни сподоби не само да слушаме, но и да изпълним това полезно слово, понеже, според нашето старание и усърдие да изпълним чутото, Бог всякога ни просветлява и научава на Своята вола!  Нему слава и държава во веки и веков! Амин!