Слово на Рождество Христово

       
          Небесният благовестител посочва на  витлеемските пастири следния белег за идването на Спасителя на света: Младенец, повит в пелени и положен в ясли. Защото той им казва така: "Ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лук. 2:11, 12). Може би някой ще помисли, че не е голямо това знамение - да се види повит младенец, понеже за всяко новородено е обичайно да бъде повито. Би било велико знамение, ако ангелът, в свидетелството и за ясно потвърждаване на истинността на Христовото Рождество, би казал нещо необичайно, както например на влъхвите - звездата на изток или както сибилата(1)  показала на Август девица в слънцето, носеща на ръцете си младенец.
Но ако някой поиска да се вгледа с духовното си око в тайнствата, извършващи се в този повит Младенец, той ще види и ще познае, че белегът, посочен от ангелът на пастирите: Младенец повит, лежащ в ясли, е велико знамение. Защото този Младенец е Този, Рождеството на Когото откри за света светлината на богопознанието, по ясно от звездите и от слънцето, и пелените Му са по-широки от облаците, яслите Му са по-обширни от небесата, защото в тях лежал несъвместимия Христос Бог. И така, да обърнем мисления си взор към младенческия вид на Христа. Защото Този, Който е сътворил времената и от вечност ни е приготвил спасение, се явил на земята като младенец, за да обнови вехтостта на нашата природа: "ще намерите (казал ангелът) Младенец".
          Може би някой би бил на мнение, че Христос би трябвало да дойде в света не като младенец, а като исполин, според пророчеството на Давид, който е предсказал за пришествието на Месия така: "о то(й) излиза като жених от брачния си чертог (тоест от утробата на пречистата Дева), радва се като исполин да измине пътя си(2). Може би затова ангелът казва: ще намерите младенец, а не исполин. Но ако размислим за младенчеството Христово, ще намерим друга причина за тези думи на ангела. Както Христовото Рождество не приличало на обичайно и свръхестествено, така и младенчеството му е необичайно и неприличащо на младенчеството на другите младенци. Всички новородени младенци са немощни и неразумни; те нямат в себе си сила и не умеят да правят нищо дотогава, докато, след дълго време на разтеж, при тях не започнат да се проявяват и заедно с тях да растат силата и разумът. А този новороден Младенец, нашият Господ Иисус Христос, се ражда и със сила, и с разум. Затова и ангелът посочва такъв Младенец, Който се ражда и с непобедима сила, и с неизказана мъдрост, като чудо, единствено по рода си и все още невиждано в света. Що се отнася до непобедимата Му крепост и сила, Църквата не я премълчава в днешния празник, когато възпява заедно с пророк Исаия: "Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира" (Ис. 9:6). Някъде се казва, че лъвът се познава по ноктите. Лъвът от Иудиното коляно Христос, "от младите Си нокти" (тоест от младенчеството Си) се развива като "крепкият и силният Господ, силният на война Господ" (Пс. 23:8). Да обърнем внимание на това, колко е голяма крепостта и силата на новородения Младенец. Веднага щом започнала да се разпространява вестта за Неговото Рождество, Ирод вече "се смути(л) и цял Иерусалем с него" (Мат. 2:3). Още не говори Младенецът, а вече плаши тези, които искат да владеят света; още е в пелени, а вече е изпълнил с ужас мъчителите; още е в ясли, а вече е разтърсил седящия на царския престол.
          Един от най-изкусните лекари предава, че за тези, на които им предстои да станат велики,  именити и славни в света, или пък царе и храбри воини - за тях, според думите му, е характерно "от младите нокти)" (тоест от младенчеството си, от бебешката си възраст) да посочват предварително бъдещото си могъщество и бъдещите си деяния. При това същия лекар казва, че Перикъл(3) още не се бил родил, а вече уплашил гърците със съновидения; Александър(4) още не бил се родил, а вече бил наричан от всички син на Юпитер(5) и властелин на царството. И на друго място се разказва, че мравки носели пшеничени зърна и ги слагали в устата на Фригийския цар Мидас(6),още когато той бил младенец, по време на съня му, предуказвайки с това несметните му бъдещи богатства. Така и нашият Цар и Владика, новороденият днес Младенец, още в детството Си явява явни указания за бъдещите Си сили и действия. Бъдещите богатства, които са приготвени за обичащите Го, са посочени от знамението, при което, по Негов промисъл, от най-далечни страни Му донасят злато, ливан и смирна. Бъдещата Му победа над смъртта и над дявола и тържеството Му над целия ад се предизобразява с това, че Той разтърсва и смущава Ирод и цял Иерусалим. Властта Му над видимия и невидимия свят, която щяла да бъде дарувана на човешкото Му естевстно, и за която Той, като му дойде времето, ще каже: "даде Ми се всяка власт на небето и на земята" (Мат. 28:18), се предизобразява с това, че, по волята Му, на Неговото Рождество служат ангели и пастири, а източните царе се покланят, според пророчеството на Давид: "и ще (Му) се поклонят всички царе (земни)" (Пс. 71:11). Защото ето, вече се изпълнило това пророчество, когато Той, като Цар на царете, бел почетен от страна на тримата земни царе с поклонение и дарове. Предстоятелят на Ипонската църква, блажения Августин, прекрасно казва за това така: "Такива са знаменията на Твоето Рождество, Господи Иисусе: преди морските вълни да се изгладят под нозете Ти, когато Ти ще ходиш по морето; преди да замлъкнат ветровете по Твоята заповед; преди да възкръснат мъртвите по Твоето слово; преди слънцето да помръкне  в минутата на смъртта Ти и земята да се разтърси при възкресението Ти; преди да извършиш всичко това и преди всички други чудеса, преди това Ти още се носиш на Майчините Си ръце и в същото време се откриваш като Господар на целия свят". Крепостта и силата на новородения Младенец, нашия Господ Иисус Христос, са такива, че още в детството Си Той ясно се открива като всемогъщ Владика: "Бог крепък, Владика". Наистина, "силата (Божия) се в немощ напълно проявява" (2 Кор. 12:9). Защото в малки и немощни младенчески членове виждаме великата сила на Иисуса Христа, която посочва Църквата, когато уподобява родилия се Господ на агнец, и когато Го нарича агнец, прославяйки Го в моление за поклонението на пастирите със следните думи: "виждат Го като непорочен Агнец, откълмен от утробата на Мария, която възпяха и й рекоха: "Радвай се, майко на Агнеца и Пастира"(7).
          Тук родилият се от Девата Христос е уподобен на агнец и е наречен агнец. Но каква крепост има в агнеца, каква сила? Силата е наистина непреодолима, както виждаме от следното. Някога свети Иоан Богослов видял в откровението си различни зверове и змейове, които излизали от различни места - от морето, от бездната и от пустинята, много страшни на вид, разтворили паст, пълна със смъртоносна отрова. Всички те въстанали против един Агнец, както казва Писанието: "те ще воюват против Агнеца"(Откр. 17:14). Може би, гледайки тази борба на змейовете и зверовете с Агнеца, някой ще помисли, че дори и най-слабият от тях веднага ще разкъса Агнеца, така че големите зверове няма да има с кого да се борят. Но погледни силата на Агнеца: Той така крепко се въоръжил против тях, че цялата зверска сила внезапно, по Неговото действие, пада и отива в земята, както е написано: "и Агнецът ги победи, защото Той Господар на господарите и Цар на царете" (Откр. 17:14). О, наистина, велика е силата на Агнеца! Този Агнец символизира Божия Син, а змейовете и зверовете означават бесовете и техните слуги. Тук има предмет, достоен за размисъл: защо ангелът, показвайки под тези образи борбата на Сина Божий с враговете Му, не Го е нарекъл с истинското Му име, донесено от небето по време на благовещението на Пречистата Дева и дадено Му при обрезанието? Защо не казал: "те ще воюват против Иисуса Христа", а казал: "те ще воюват против Агнеца"? Защото Той още при рождението Си, без да чака да бъде наречен с име, поваля враговете Си. Още почива като агне в сеното, а вече прекършва като тръстика мислените змейове и зверове, разбива ги като глинени съдове. Добре е написано в пророчеството: "наречи му име: могер-шелал-хаш-баз (грабеж бърза, плячка тича); защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките на самарийски ще бъдат понесени пред асиийския цар"(8). Не чака този новороден Агнец времето ,когато ще стане лъв и ще бъде казано за Него: "ето, лъвът, който е от Иудиното коляно... победи" (Откр. 5:5). Не изчаква този Младенец времето, когато ще порасне по сила като исполин. Не чака това Дете времето, когато младите Му членове ще получат сила като на Самсон(9). Но още в обятията на Майка Си, То побеждава враговете Си. Преди да може да произнесе с уста името Си или името на Своята Пречиста Майка, То заличава имената на недостойните от книгата на живота. Преди този Младенец да започне да придобива мъжка сила, според мярката на израстването Си, Той поваля силните от престолите: "Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете." Такава е крепостта на нашия Агнец, такава е непобедимата сила на Божествения Младенец, с която се ражда Той!
         А Той се ражда и с разум, защото Този, Който има в младенчеството Си крепост и сила, Той заедно с това има и разум. "Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му - неизмерим" (Пс. 146:5). има ли такъв младенец, на когото биха подхождали следните думи: "Аз съм по-вещ от старците" (Пс. 118:100)? Тези думи са приложими само за Божествения Младенец. Обикновените младенци след раждането си не разбират нищо до времето, когато поотраснат, но и при отрастването им е нужно обучение, за да се научат да разбират. А този Божествен Младенец, както преди Рождеството Си бил самата Премъдрост, така и в Рождеството Си е "бездна... премъдрост и знание у Бога" (Рим. 11:33). По младенчество Той е подчинен на условията на времето, а с премъдростта Си е предвечен. Ражда ни се и Младенец, и "Стария по дни"(10), Дете, и Отец, както и пророк Исаия казва за това днес в деня на Неговото Рождество: "Отец на вечността"(Ис. 9:6,  слав. - "Отец на бъдещия век"). Това наименование "Отец" прилича не на деца, а на мъже, и никой никога досега не е назовавал младенеца, хранещ се с майчино мляко, отец. Въпреки това пророкът открито нарича родилия се Христос отец. Защо? За да покаже, че в този обожен Младенец се съдържат същия разум и същата премъдрост, както и в "Стария по дни" Отец. Както някой най-премъдър баща постъпва с децата си, така постъпва и нас Този Небесен Младенец, родил се от Пречистата Богородица. И ето, по кое знамение ние се уверяваме в това, че днес ни се е родил Спасител: по това, че Той в младенчеството Си се явява за нас отец. А по какъв начин Той ни става отец? Да чуем как става това: раждайки се Сам, Той в същото време и нас възражда от смърт към живот, и то не по друг начин, а както евангелския баща възродил блудния син, който по-рано бил мъртъв и после оживял. Този баща, за да възроди към живот мъртвия си син, се хвърлил на шията му и го обцелувал. Тази бащина целувка била знак за сина, че са му простени греховете, които били причинили духовната му смърт, понеже чрез греха идва смърт. А след като греховете, тези причини за смъртта, били отнети от грешника чрез прошката, мъртвия веднага оживял. Защото, както след като измине нощта, идва ден, така и след отделянето от човека на мрачната греховна смърт, започва да сияе благодатта Божия, която е живот за душата. Наистина е вярно това, че при Рождеството Си Христос, нашия Спасител, е целунал нас, умрелите поради греховете си, възродил ни е към живот със Своята благодат и чрез това Той се явява за нас премъдър отец в младенчеството Си. А за да разберем, че нашият Спасител Христос ни е целунал при Рождеството Си, да обърнем внимание на това, как в книгата "Песен на песните" едно боголюбиво лице пламенно изразява желанието си да се съедини с Бога: "Нека ме целува той с целувки на устата си!"(11) Искаме ли да узнаем, кой е този, който желае Божията целувка? Да чуем свети Амвросий(12), който казва, че нашата природа, нашата плът,тя желае да достигне чрез въплъщението на Сина Божий Божията любов и близост до Бога, за да може да Го гледа като че лице в лице и да Го целува като че уста в уста със своята целувка. Този учител казва така да това: "Нека разбираме, че (боголюбивото лице от книгата "Песен на песните") това е тази плът, която в лицето на Адам била пропита с отровата на змията и изгнила от греховната смрад. Като узнала от много пророчества, че ще дойде Бог, Който, като унищожи змиината измама, ще излее благодатта на Светия Дух, тя се моли, казвайки така: "Нека ме целува той с целувки та устата си!" И свети Иоан Златоуст казва така от името на Църквата, събрана измежду езичниците: "Аз, Църквата от езичниците, по-скоро искам Той Сам да беседва с мен, отколкото да разговаря с мен чрез Мойсей, Исаия, Иеремия и другите пророци. И така, нека Той Сам се яви, и аз ще говоря с Него уста в уста. Нека Той дойде и ме целуне с целувката на устата Си. Чувам Иеремия, който казва за Него така: "Сърцето (на човека) е дълбоко повече от всичко и кой ще го узнае"? (Иер. 17/9 - слав.). Аз желая Самия Него, Той да се яви и да ме целуне с целувката на устата Си. Чувам Амос, който пророкува за Него така: "ето, Мъж стоеше на диамантено ограждение, и в ръката Му имаше диамант" (Ам. 7:7 - слав). Но аз търся Него Самия, Той да дойде и да ме целуне с целувката на устата Си." От тези думи на светите учители ясно се открива, че целувката Божия с нашата природа е въплъщението на Сина Божий. Защото, както при целувката устата се допират до уста, така и при въплъщението на Спасителя природата Божия се е допряла до природата човешка и се е съединила с нея. Така про Рождеството Си нашият Спасител Христос ни е целунал като баща, за което предрекъл Давид, когато казал: "правда и мир ще се целунат" (Пс. 84:11), в което място тълкувателят Евтимий Зигабен(13) под "правда" разбира Божията природа, понеже единствено Бог е праведен Съдия, а под "мир" - човешката природа в Христа, поради присъщите на тази природа истинска кротост. Затова за тези две естества се казва, че взаимно са се целунали, защото в Христа те имат тясно съединение, съгласие и съизволение.
          Истина е и това, Че чрез тази целувка при Рождеството Си Христос, нашият Спасител, ни е възродил от греховната смърт към живот в Божествената благодат. В четвърта книга "Царства"(4 Царств. 4:28-30; 34, 35) четем следното. Когато жената сонамка молела пророк Елисей, пребиваващ на планината Кармил, като влезе в дома й, да възкреси умрелия й син, пророкът не тръгнал веднага сам, а отначало изпратил слугата си Гиезий с жезъла си, за да постави този жезъл върху лицето на детето; но умрелия не издава глас и не обръщал внимание на Гиезий. А когато самият пророк дошъл при умрелия, той допрял устата си до неговата уста и духнал върху него - и ето, отрокът отворил очите си. Обърни внимание на това, как на мъртвия отрок е даруван живот чрез допиране на устата на пророка до неговата уста, както това става при целувка. Там наистина е имало целувка, когато устата са се допрели до устата на отрока и чрез целувката на тези уста мъртвият възкръснал. Това било предобраз на Христовото въплъщение. Смъртта, като влязла чрез греха в света, похитила първия отрок Адам, който едва започвал да живее. Жената, човешката природа, с умиление вика към Бога: "Господи, наклони небесата и слез" (Пс. 143:5), да светне лицето Ти, и ще се спасим" (Пс. 79:4). Господ Бог не идва веднага Сам, но, подобно на това, както Елисей изпратил слугата си, тъй и Господ отначало изпраща своите раби - пророците, с жезъла на закона, за да възложат този жезъл върху отрока, върху Адамовия род. Но той не оживял, хората все още пребивавали "в тъмнина и сянка смъртна" (Срв. Лук. 1:79). А когато Самият Господ дошъл във въплъщението Си,отрокът веднага се изправил, мъртвият възкръснал, "Адам бе възвърнат, клетвата бе унищожена., Ева бе освободена и ние оживяхме"(14) - възродихме се от смърт към живот в Рождество Христово. Това е подобно на следната старинна повест. Един добър човек, като видял, че любимият му приятел е ранен от намазания с отрова меч на врага, старателно се погрижил да го изцери от смъртоносната рана. Но ето, лекарите му казват, че тази рана е неизлечима, понеже мечът не само е уязвил плътта и причинил голяма рана, но чрез отровата повредил цялото тяло, така че при всички случаи приятелят му го чака смърт, освен ако някой не го изкупи със здравето си по следния начин: нека допре устните си до раната му и да изсмуче от нея тази отрова; "тогава твоят приятел", казали лекарите, "лесно би получил изцеление, но затова пък, изсмукалият отровата при всички случаи ще умре". Като чул това, този истински приятел, макар че и собственият му живот бил скъп, но обичайки приятеля си повече от себе си и предпочитайки неговото здраве пред собствения живот, излекувал приятеля си по посочения начин - след като допрял устни до раната му, и със своята смърт дарил здраве на приятеля си. Подобно на това е направил и нашият Господ Бог с нас, уязвените от отровния меч на греха на адовия воин. Никой не могъл да ни изцери от раните и да ни избави от смъртта, като преди това отнеме  смъртоносната вреда. Не се намерил толкова съвършен лекар, докато Самият Той, Вишният, Седящият на Херувимите, съвършеният Лекар и Творец на душите и телата, допрял устата Си, тоест Сина Си; защото, както Светия Дух се нарича в Писанието пръст на Отца: "с пръста Божий (казва Господ) изгонвам бесовете" (Лук. 11:20) - така Бог Син се именува уста на Отца, както е написано: "чрез духа на устата Му - цялото им войнство" (Пс. 32:6). И така, казвам, поради любовта Си към човешкия род, Господ Бог допрял устата Си, тоест Своя възлюбен Син, до раната на нашето естество: "Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син" (Иоан. 3:16). А какви уста разбирам аз? Бог Син, като се съединил с уязвеното наше естество, взел върху Себе Си тази греховна отрова: като взел греховете на света, Той понесъл греховете ни и ни изцерил, като положил здравето Си за нас. Чрез това Той ни възродил към благодатния живот чрез Своята целувка, тоест чрез въплъщението, и по такъв начин в младенчеството Си Той се показал като наш Спасител, наш премъдър Отец, изкусен Лекар и премил Приятел. Погледни към младенчеството Христово, как се ражда Христос: и с непобедима сила, и с непостижима премъдрост. И справедливо ангелът посочва на пастирите, като белег за идването на Спасителя в света, Младенец - Младенец необикновен и неподобен по раждането Си на другите младенци: Младенец крепък и разумен, Дете силно и премъдро. Ето ви белег: ще намерите Младенец, и Младенец повит, защото и пелените на този Младенец са пълни с тайнства. Свети Амвросий казва: "Христос се повива в пелени, за да се освободиш ти от дрипите на смъртта. В това и се заключва тайнството на пелените Христови: ние да съблечем грубите дрипи на тлението, в които ни е облякла смъртта". Да вникнем внимателно в Амвросиевите думи. Защото той не казал "една дрипа", а "да се освободиш от дрипите"? Предполагам, че тук той е имал предвид Адамовите дрехи, защото Адам след грехопадението си имал две дрехи: листна и кожена. Листна - в рая, която Адам и Ева сами си направили: "съшиха смокинени листа и си направиха препасници" (Бит. 3:7). А кожената дреха - извън рая, когато Бог направил на Адам и на жена му "кожени дрехи" и го облякъл с тях (Бит. 3:21). И двете тези дрехи били смъртни, защото и листата били от дървото, донесло на човека смърт; понеже някои от учителите на Църквата предполагат, че дървото, от което Адам му било забранено да вкусва плодове, било смокиня. И кожената била от убит звяр. Листната дреха означавала Адамовото непослушание, чрез което той отпаднал от Бога като лист от дърво; а кожената била символ на плътолюбието или безсловесната похот. А Христос, новият Адам, бил повит в пелени, за да освободи човека от едната и от другата дрипа, а именно: от непослушанието и от безсловесните въжделения; понеже светите Му пелени тайнствено изобразяват и послушанието, и чистотата. За това, по какъв начин изобразяват послушанието, нека чуем същия учител на Църквата, свети Амвросий.
          "Погледни към тайнството - казва той, - от девическата утроба излязъл и раб, и (заедно с това) Господ: раб, за да работи, понеже, който се препасва с пелени, той се препасва за служение; а Господ - за да владичества. Добро е това служение, което Му е придобила име, което е по-високо от всяко друго име, понеже това, което за другите се явява безчестие, за Христа е слава. Да обърнем внимание на тези думи. Който се препасва с пелени, той се препасва за служение. И така, с пелените е изразено послушанието Христово, тъй като работещият и служещият е послушник. а на послушника му прилича да се препаше, съгласно заповедта на един господар в Евангелието: "приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай" (Лук 17:8). И нашият Господ взел върху Себе Си чин на послушник, понеже казва за Себе Си: "Не дойдох, за да Ми служат, на да им послужа" (срв. Мат. 20:28; Марк. 10:45). Той се препасва с пелени, за да ни послужи, съгласно Евангелското слово: "истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, еи като пристъпи, ще им служи" (Лук. 12:37). А с това Свое послушническо служение Той изцерява Адамовото непослушание. А що се касае за чистотата, ние и нея виждаме тайнствено изобразена в Господните пелени, ако поразмислим, защо вехтият Адам е бил покрит с кожена дрехи, а новия Адам - с ленени (както това е достоверно известно) пелени, предварително приготвени за това от Пречистата Богородица. При хората често се случва така, че външната дреха съответства на вътрешните мисли и на нрава на човека, тъй че чрез външното облекло авно проличава "вътрешният" човек на сърцето (срв. 2 Кор. 4:16). Гордият Ирод(15) в назовавания в книгата "Деяния на светите апостоли" ден се облякъл в царска дреха, и нима тази дреха не съответствала на вътрешното му високоумие? Наистина е съотвестсвала , както казва за това Писанието: "седна на трона (пред народа с гордост) и говореше към тях" (Деян. 12:21). Чрез гордото външно облекло явно проличала вътрешната гордост. Смирената и богобоязлива царица Естир(16) някога в нужното за това време също се облякла в одеждата на царското достойнство, но не от гордост, а поради опасността, заплашваща еврейския народ. След като изминали три дни, когато тя престанала да се моли, съблякла тъжовните дрехи и се облякла в празничните си дрехи (Ест., гл. 4, 5). Последните й дрехи не съответствали ли на светлата й душа и на доброто й и често намерение? Разбира се, съответствали, както казва Писанието: "и като се нагизди великолепно, призовавайки Всевидеца Бога и Спасителя" (Ест. 5:1), така че външната й красота съответствала на вътрешната й, душевна красота. Да си припомним и Адам. Когато съгрешил в рая, той от човек се превърнал като че в див звяр: звяр, защото похитил забранения плод; а див, защото тогава той започнал да бяга и да се укрива като звяр в пустинята. На това негово животинско вътрешно разположение трябвало да съответства и животинска, кожена дреха, така че вътрешният нрав и външната дреха взаимно да си съответстват. Така разбира това и свети Григорий Нисийски (в живота на Мойсей), който казва така: "Нека употребяват животински кожи тези, които вътре, със зверския си нрав, са обезобразили душата си." Разбери, защо вехтият Адам бил в дрипа, и защо новият Адам, Христос, се повива в ленени пелени. Ленът в Свещеното Писание, според свидетелството на светите Григорий и Исидор(17), се явява символ на чистотата, затова и във Вехтия Завет свещеническите одежди били направени от лен, в знак на непорочното и чисто служение на свещениците. С това бил съгласен и блажения Ироним, който в посланието си до Фабиола(18) казва така: "Когато ние, приготвяйки се да се облечем в Христа, събличаме кожените дрехи, тогава обличаме върху себе си ленена дреха, нямаща в себе си никаква сквернота, но във всичко чиста". Ленената дреха е определена като знак за чистота, но, о, колко е чист нашият Спасител Христос! С невинни ръце и чист по сърце, Той грях не стори и лукавство не се намери в устата Му (срв. Пс. 23:4; Пс. 31:2 - слав.). Той е така чист, че и най-чистите и светли звезди угасват пред Неговата чистота, съгласно Писанието:"и звездите са нечисти пред очите Му" (Иов. 25:5). А на такъв пречист Младенец, роден от Пречиста Дева, приличала не кожена, животинска дреха, но чист лен и бели пелени; за да има взаимно съответствие между вътрешната и външна чистота. Има и друго значение. Защо Адам се облича в животинска кожа, а Христос - в ленени пелени? Кожата е така тясно съединена с тялото, както нищо друго. Тя така здраво е прилепнала към него, че може да се отдели само с голямо усилие; а ленът не познава никаква плът; той съществува сам по себе си и няма такова съединение с плътта. Това е последното основание, поради което Адам е бил облечен в кожа, а Христос - в лен. Адам бил плътски: той дотолкова обичал "плътта от плътта си", че не поискал да я остави дори в най-лошия случай - при разгневяването на Бога, но заедно с нея, като кожа с плът, прогневил своя Създател; затова и Господ го облякъл в плътска, кожена дреха, като мислещ по плътски (срв. Рим. 8:5). А Христос, макар че при явяването си  в света носел плът, все пак бил по-горе от всяка плът, бидейки Сам Източник на чистотата. Затова Той и бил повит с ленени пелени, нямащи никакво съединение с плътта, и чрез това отхвърлил кожената дрипа на плътолюбието и безсловестната похот. Погледни към тайнството на пелените Христови: тези пелени са пластири за нашите греховни язви; те изтриват сълзите от очите ни; неразделно ни свързват за по-близко съединение с Бога и в съвършена любов към Него. И яслите, в които лежи повитият Младенец, не са лишени то тайнствено значение. Да чуем какво казва за това блажени Теодорит(19): "Погледни - казва той - бедното пребиваване на Този, Който обогатява небето; погледни яслите на Седящия върху Херувими; погледни земната Му нищета, размисляйки за небесното Му богатство. Богатият на милост Бог е обеднял, за да се обогатим ние с Неговата нищета и за това е бил положен в ясли Небесния Цар, за да се научим на Неговата доброволна нищета и смирение." А свети Киприян казва: "Той се полага в ясли за това, за да променим ние скотското си житие и да се храним не със сеното (на греховните сласти), а с небесен хляб." Теодорит казва още: "Словото Божие се полага в ясли, за да могат и словесните, и безсловесните (тоест праведните и грешните) свободно и безпрепятствено да се причастяват със спасителната храна."
          Такова е тайнството на яслите Господни и такъв е очевидният белег на идването на Спасителя в света, посочен от ангела на пастирите: "Младенец повит, лежащ в ясли." и наистина, това е велико знамение, защото то е пълно с велики тайнства,у както вече чухме.
          И така, на родилият се заради нас Божествен Младенец да бъде чест, благодарение и поклонение от цялата твар, и на родилата Го Пречиста и Преблагословена Дева Мария слава и похвала от всички родове во веки. Амин.

                                                ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


1).    Сибили - пророчици при езичниците. На някои от тях, например на кумейската и на   еритрейската сибила, древните християнски писатели преписвали предсказания и за спасителя, и изобщо за времената на Новия Завет.
2).    Това място от (Пс. 8:6) се отнася буквално за слънцето, което Псалмопевецът сравнява с жених и исполин, излизащ от своя чертог. Светителя Димитрий вижда тук пророческо указание за явяването на Месия - Христос в света.
3).    Перикъл - известен държавник в древна Атина, живял в V век пр. Р. Хр.
4).    Знаменития Александър Македонски, славен завоевател на почти целия изток, живял в ІV век пр. Р. Хр.
5).    Юпитер или Зевс - главно божество на древните гърци и римляни (Юпитер е римското му наименование, а Зевс гръцкото).
6).    Мидас - полумитичен Фригийски цар, за който са запазени много легендарни разкази.
7).    Акатист на Пресвета Богородица, икос 4.
8).    (Ис. 8:3, 4).  Тук се излага заповед, дадена от Господ на пророк Исаия да даде на сина си име, което от еврейски език означава: "грабеж бърза, плячка тича". Това име трябвало да послужи като знамение за съвременниците на пророка за скорошната победа  на иудейския народ над сирийското и израилското царство. Някои тълкуватели виждат в това тайнствено наричане на името на сина на пророка като че предобраз на славата  и могъществото но Месия. В този смисъл и светителят Димитрий го привежда на даденото място.
9).    Самсон - един от съдиите Израилеви с необикновената си сила. Историята на Самсон е изложена в книга "Съдии Израилеви" гл. 13, 14, 15 и 16.
10). В образа на "Стария по дни", тоест старец в дълбока старост, пророк Даниил видял Бога (Дан. 7:9-13). Старостта била символ на Божията вечност. В даденото място светителят Димитрий, именувайки Богомладенеца "Стария по дни", иска да посочи предвечното Му същесдтвуване като Бог.
11).   Песен на песните( 1:1). В приведения текст невестата, пламенно желаеща да получи целувка от своя годеник, изобразява човешкия род, желаещ по-скоро да види Спаситела и да получи от Него спасение.
12).  Свети Амвросий, епископ Медиолански, който имал такова значение за западната половина на Вселенската Църква, каквото има свети Василий Велики за източната; защото и свети Амвросий, подобно на свети Василий, особено се прославил като ревностен поборник и защитник на православието  против ариянството. Той оставил и много съчинения, в част от които обяснява словото Божие, в други излага християнското вероучение, а в трети поучава на християнските добродетели. Паметта му се чества на 7 декември.
13).   Евтимий Зигабен - константинополски монах от първата половина на ХІІ век, известен догматик и тълкувател на Свещеното Писание. Тълкуванията му неса негови собствени, а са сбор от предишни светоотечески тълкувания.
14).   Възкресен Богородичен преди Великото славословие.
15).   Ирод Агрипа, койт получава управлението на Иудея от Римския император Калигула. За да се понрави на иудеите, той повдигнал гонение срещу християните и наказал със смърт свети апостол Иаков Заведеев, а апостол Петър затворил в тъмница, откъдето светият апостол бил чудесно избавен от ангел. Смъртта на Ирод Агрипа настъпва скоро след като той се появил в Кесария пред целия народ, на площада, в царска дреха, и когато ласкателите започнали да го наричат бог (Виж Деяния. 12:21-23).
16).   Естир - благочестива иудейка, станала съпруга на персийския цар Асуир (вероятно, Артаксеркс Лонгиман) и спасила народа си от избиването, което замислил против този народ злия велможа Аман. Това е описано в книгата "Естир".
17).   Преподобни Исидор Пелусиот, египетски подвижник от V век, автор на 200 писма, в които се обясняват много места от Свещеното Писание. Паметта му се чества на 4 февруари.
18).   Фибиола - знатна римлянка, ученичка на блажени Иероним, с която той водел кореспонденция.
19).   Блажени Теодорит, епископ Кирски, в Сирия, известен най-вече с тълкуванията си та Свещеното Писание. Живял в V век.