За разликата между Божието слово и словото на света, между Божиите чеда и чедата на този свят

   св. Макарий Египетски

                                                                              46
          Словото Божие е Бог, а словото на света е свят. Но голяма е разликата и разстоянието между Божието слово и словото на света, между Божиите чеда и чедата на света. Защото всяка рожба са уподобява на своите родители. Затова, ако рожбата на Духа пожелае да се предаде на словото на света, на земните неща и славата на този век, тя умира и загива, защото не може да намери истинския мир в живота; понеже нейния мир е там, където е родена. Заглушава се, както казва Господ (Мат. 13:22), и става безплоден за словото Божие онзи, който е завладян от житейските грижи и е свързан със земните окови.
И ако обзетият от плътско произволение, тоест светският човек, пожелае да слуша Божието слово, бива заглушен и става като безсловесен. Когато навикналите на прелестта на порока, чуват за Бога, се обезпокояват като от неприятна беседа и се огорчават в ума си.
          2. Но и Павел казва: Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство (1 Кор. 2:14). И пророкът е казал: словото Божие стана за тях храна, що се изблюва (Ис. 28:13) - по превода на Теодотион). Виждаш ли, че не възможно да се живее иначе, освен по онзи закон, по който всеки е роден. Но трябва да се обърне внимание на това и от друга страна. Ако плътския човек се решава да пристъпи към изменение на самия себе си, отначало той умира и става безплоден за предишния лукав живот. Но както при болния, например от треска, макар тялото му да лежи в постелята и не е в състояние да върши никакво земно дело, умът не остава в покой, а е зает с грижи за работата, и човекът търси лекар и праща при него приятелите си; така и душата, която с престъпването на заповедта е паднала в немощта на страстите и е станала безсилна, когато пристъпи към Господа и повярва в Него, получава от Него застъпничество и като се отрече от предишния лош живот, макар още да лежи разслабена от старата немощ и да няма сили наистина да извършва каквото и да е жизнено дело, е длъжна и може да има усърдно попечение за живота, да умолява Господа и да търси истинския лекар.
          3. И някои, заблудени от лъжеучение, несправедливо твърдят, че човек напълно е умрял и изобщо не може да върши нищо добро. Макар младенецът да няма сили да върши нищо, не може да се изправи на крака и сам да иде при майка си, но той я търси, движи се, вика и плаче. И майката го съжалява и се радва, че детето й я вика с усилие и плач. И тогава сама, водена от любов към него, заради дългото му търсене идва и с голяма нежност го взема, милва и храни. Същото прави и човеколюбивият Бог с душа, която идва и Го търси. Но много повече, подбуждан от присъщата Му любов и Своята собствена благост, се съединява Той с разсъдъка на душата и по апостолското слово става един Дух с нея. Защото, когато душата се прилепи към Господа, и Господ, милувайки и обичайки я, идва и се съединява с нея и разсъдъкът й вече непрестанно пребивава в Господнята благодат, тогава душата и Господ стават един дух, едно съразтваряне, един ум. Тялото на душата остава повредено на земята, а умът й изцяло живее в небесния Иерусалим, като възлиза до третото небе, прилепя се към Господа и Му служи там.
          4. И Онзи, Който седи в небесния град на горния престол на величието във висините, цял пребивава с душата в нейното тяло; защото нейния образ Той е положил горе, в небесния град на светиите Иерусалим, а образа на неизречената светлина на Своето Божество е положил в нейното тяло. Той й служи в града на тялото и тя Му служи в небесния град. Душата е станала Негова наследница на небесата, , а Той я е приел като наследство на земята. Защото Господ стана наследие на душата и душата - наследие на Господа. Мисълта и умът дори на омрачени грешници могат да бъдат много далеч от тялото, имат силата за един миг да преодоляват големи пространства, да преминават в далечни страни; и не рядко тялото е повалено на земята, а мисълта пребивава в друга страна с възлюбения или възлюбената и се вижда да живее там. А щом душата на грешника е така тънка и бързокрила и за ума й няма пречка да пребивава в далечни места, още повече такава е душата, когато покривалото на тъмнината е снето от нея със силата на Светия Дух, когато умните й очи са просветени с небесната светлина и тя напълно е избавена от страстите на безчестието, станала е чиста по благодат, всецяло на небесата служи на Господа духом и телом и толкова се разпростира с мисълта, че отива на всякъде и където поиска и когато поиска, служи на Христа.
          5. Така казва апостолът: да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов... за да се изпълните във всичката пълнота Божия (Еф. 3:18, 19). Разгледай неизречените тайни на душата, от която Господ сваля покрилата я тъмнина, открива я и Сам се открива пред нея. Как разширява и разпростира мислите на нейния ум и в широтата, и в дължината, и в дълбочината и във висотата на цялата видима и невидима твар! Наистина душата е велико дело, Божие и чудно. При създаването й Бог не е вложил порок в нейното естество, а напротив, сътворил я е по образа на добродетелта на Духа, вложил е в нея законите на добродетелите, разсъдителност, познание, благоразумие, вяра, любов и други добродетели по образа на Духа.
          6. И сега в познанието, благоразумието, любовта и вярата та намира Господ и Той й се явява. Той е вложил в нея разсъждение, помисли, воля, владетелен ум, възцарил е в нея и друга голяма изтънченост, направил я е подвижна, лекокрила, неуморна; дарувал й е способност да идва и да си отива за един миг, и да Му служи с мисълта си, когато поиска Духът. С една дума, създал я е такава, че да стане Негова невеста и съобщница, за да бъде и Той в единение с нея, и тя да бъде един дух с Него, както е речено: който се съединява с Господа, един дух е с Него (1 Кор. 6:17).  На Него слава во веки веков!  Амин.