св. Йоан Златоуст
Иисус Христос, който ден тогава още не бил общоизвестен, но не много преди това станал известен от някои, дошли от запад и възвестили за него(1).
Това, за което някога скърбели праотците и предсказвали пророците, и което желаели да видят праведниците, се сбъднало и днес получило изпълнение: Бог се яви на земята в плът, и живя с човеците (Варух. 3:38 - слав). Затова да се възрадваме и развеселим, възлюбени, тъй като Иоан, бидейки в утробата на майка си, проиграл при влизането на Мария при Елисавета, то много повече ние, гледащи не на Мария, а на Самия наш Спасител, родил се днес, подобава да играем и да се веселим, да се поразяваме и удивляваме от величието на (Божието) домостроителство, превъзхождащо всеки ум.
Представи си колко величествено би било, ако бяхме видели слънцето, слязло от небесата, да върви по земята и оттук да излива своите лъчи на всички. А ако да видим такова събитие с чувственото светило би било изумително за всички, помисли и разсъди сега колко величествено е да видим Слънцето на правдата, изливащо своите лъчи от нашата плът и просвещаващо душите ни. Отдавна жадувах да видя този ден, и не просто да го видя, но заедно с такова множество народ, и непрестанно се молих нашето събрание да бъде така пълно, както го виждаме пълно сега. И така, това се сбъдна и получи изпълнение. Макар че още няма десет години, откакто този ден стана известен и познат за нас, но като че предаден ни отдавна и от много години, така се прослави от нашето усърдие. Затова не би сгрешил този, който би го нарекъл и нов, и древен: нов - защото той неотдавна стана известен на нас, а древен и отдавнашен - защото отскоро се изравни с най-древните и израсна до еднаква степен с тях. Прекрасните и благородни растения, бидейки насадени на земята, скоро достигат голяма височина и биват отрупани с плодове: така и този ден, отдавна известен на живеещите на запад, а при нас пренесен сега и преди не много години,изведнъж така израсна и принесе толкова голям плод, че както може да се види сега, нашите огради да са пълни и цялата църква е препълнена от стичането на много народ. Очаквайте за себе си достойна отплата за такова усърдие от родилия се днес по плът Христос; Той, разбира се, ща ви възнагради за такава ревност, защото любовта и усърдието към този ден са най-голямото доказателство за любовта към Родилия се. А ако трябва да принесем нещо и от нас, вашите съслужители, то и ние ще принесем това, което е по силите ни, или по-точно, каквото Божията благодат ни даде да кажем за ваша полза. За какво желаете да слушате днес? За какво друго, ако не за този ден? Добре зная, че мнозина и сега още спорят помежду си, едни - осъждайки, други - оправдавайки, и мнозина навсякъде говорят за този ден, едни - против него, като доказват, че той е нов и неотдавнашен, и едва сега е въведен, а други - за него, като утвърждават, че той е древен и отдавнашен, тъй като още пророците са предсказали за Неговото Рождество, и този ден е отдавна известен и славен у живеещите от Тракия до Кадикс. И така, да започнем слово за това. Ако той, оставайки спорен, се ползва с такава любов от вас, очевидно е, че след като стане по-известен, ще се ползва с много по-голямо уважение, когато ясното наставление породи у вас още по-силно разположение към него.
Мога да посоча три доказателства, от които в пълнота да узнаем, че именно по това време се е родил нашият Господ Иисус Христос, Бог Слово. От тези три доказателства едното се състои в това, че този празник навсякъде така бързо станал известен, достигнал такава висота и се прославил. И както Гамалиил говорел за (християнската) проповед, че ако тя е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете я разруши; пазете се да не би да излезете богоборци (Деян. 5:38, 39), така и аз бих казал с дръзновение за този ден, че тъй като Бог-Слово е от Бога, чрез това той (т.е. този ден) не само не се е разрушил, но и с всяка година израства и става все по-знаменит. Проповедта за не много години обхванала цялата вселена, и въпреки че разпространилите я навсякъде били работници на палатки, рибари, неуки, прости, но унизеността на нейните служители ни най-малко не й навредила, защото силата на Проповядвания педварително устройвала всичко, премахвала препятствията и показвала своето могъщество.
2. Ако някой от обичащите споровете не се задоволява с казаното, можем да посочим и друго доказателство. Какво е то? - От преброяването което се споменава в Евангелията. През ония дни, казва Евангелистът, излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Корнилий управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея,от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата Лук. 2:1-7). Оттук става ясно, че Христос се е родил при първото преброяване. А от древните кодекси, публично пазещи се в Рим, всеки желаещ може с точност да узнае и времето на това преброяване. Какво общо, ще кажат, имаме с това, ние, които и сега не се намираме там, и по-рано не сме били? Изслушай и не се съмнявай, защото ние сме приели този ден от онези, които с точност го знаят и живеят в този град; обитаващите там, като го празнуват отдавна и според древното предание, сега са изпратили сведение за него и на нас. И Евангелистът не без причина е посочил времето (на Христовото Рождество), а за да направи явен и известен за нас и самия ден и да покаже Божието домостроителство? Не малко и не случайно, възлюбени, но твърде много, и е едно от най-необходимите и целенасочено устройвани дела. Как станало това? Галилея е област в Палестина, а Назарет - галилейски град. Така и Иудея е област, наречена така по името на своите обитатели, а Витлеем - иудейски град. За Христа всички пророци предсказали, че Той ще дойде не от Назарет, а от Витлеем, там ще се роди. Точно така е написано: И ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля (Мих. 5:2 - слав.). И иудеите на въпроса на Ирод: де трябва да се роди Христос, тогава му посочили това свидетелство (Мат. 2:5). Затова когато и Натанаил на Филип, който казал: намерихме Иисуса от Назарет, отговорил: от Назарет може ли да излезе нещо добро, Христос изрекъл за него: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство (Иоан. 1:45-47). За какво, ще кажат, го похвалил Христос? Затова, че той не се увлякъл от казаното от Филип, но знаел ясно и точно, че не в Назарет и не в Галилея трябва да се роди Христос, а в Иудея и във Витлеем, както действително било. Тъй като Филип не знаел това, а Натанаил, изучавал закона, отговорил съгласно с казаното в древното пророчество, като знаел, че Христос ще дойде не от Назарет, то и Христос казал: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Затова и някои от иудеите казали на Никодим: изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил (Иоан. 7:52); и на друго място: не от градеца Витлеем ли, отдето беше Давид, ще дойде Христос? (ст. 42 - слав.). И общото убеждение на всички било, че Той непременно трябва да дойде оттук, а не от Галилея.
Затова, тъй като Иосиф и Мария, които били граждани на Витлеем, но го оставили и се поселили да живеят в Назарет и пребивавали там, както често се случва с много хора, оставящи градовете, в които са се родили, и живеещи в други, към които не принадлежат по своето рождение, а при това Христос трябвало да се роди във Витлеем, то излязла заповед, която, по Божи промисъл, неволно ги заставила да отидат в този град. Законът, заповядващ на всеки да се запише в своето отечество, ги накарал да тръгнат оттук, т.е. Назарет, и да дойдат във Витлеем, за да се запишат. Като посочва именно това, и Евангелистът казва: Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец (Лук. 2:4-7).
3. Виждаш ли, възлюбени, Божието домостроителство, устройващо своите дела и чрез неверните, и чрез верните, за да познаят чуждите на благочестието Неговата сила и могъщество. Звездата водела влъхвите на изток, а законът теглел Мария към отечеството, предсказано от пророците. Оттук за нас е очевидно, че и Девата била от рода Давидов; тъй като тя произлизала от Витлеем, то очевидно е, че също била от дома и рода Давидов. Това Евангелистът е обяснил и по-горе с думите: Тръгна Иосиф от Галилея с Мария, понеже беше от дома и рода Давидов (Лук. 2:4, 5). Тъй като родословието на Иосив е изложено, а предците но Мария никой не е изброил така, както неговите предци, то за да не се съмняваш и да не казваш: откъда става ясно, че тя произлиза от Давида? - послушай (какво казва Евангелистът): на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов (Лук. 1:26, 27). Думите: от дома Давидов следва да приемаме като казани за Девата. И тук, по този начин, се изразява същото. Затова и излязла заповед и закон, довел ги във Витлеем; още щом те дошли в града, скоро се родил и Иисус, а тъй като тогава се стекъл много народ от всички страни, местата били заети и било много тясно, Той бил положен в ясли. Ето защо и влъхвите Му се поклонили там. Но за да ви представя по-ясно и очевидно доказателство, моля ви, сега бъдете особено внимателни: аз искам да ви предложа пространно повествование и да изложа древни закони, за да бъде речта ми по-ясна за вас във всяко отношение.
Иудеите имали древен закон, или по-точно, да започнем речта си още по-отдалеч. Когато Бог избавил еврейския народ от египетските мъки и робството на чуждоземен цар, то като видял, че сред тях има остатъци от нечестието, увличат се от чувствените предмети и се удивляват на величието и красотата на храмовете, им заповядал да построят храм, който не само с ценността на материала и разнообразието на изкуството, но и с вида на постройката да превъзхожда всички храмове на земята. Като чедолюбив баща, при когото се е върнал неговият син, дълго време общувал с порочни, развратни и пропаднали хора и познал голям разкош - го обгражда, заедно с безопастността и почитта, и с голямо изобилие, то той, нямайки нужда от нищо, да не си спомня предишните удоволствия и да не пожелае да се върне към тях; така и Бог, като видял, че иудеите се увличат от чувствените предмети, им доставя и това в превъзходен вид, за да не пожелаят никога нищо египетско или това, което са изпитали у египтяните. Той създава храм по образ на целия свят, чувствен и мислен. Както в света има земя и небе, и преграда между тях е твърдта, така Той заповядал да се построи храмът. Като разделил този храм на две части и прострял завеса между тях, Той направил външната част на завесата достъпна за всички, а вътрешната - недостъпна и невидима за всички, освен за първосвещеника. Че това не е наша догадка, но храмът наистина е бил построен по образа на целия свят, послушай какво казва Павел за Христа, възлязъл на небето: Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското (Евр. 9:24), показвайки, че построеното тук било образ на истинското. А че завесата отделяла Светая Светих от външното светилище, както това небе отделя намиращото се над него от всичко, намиращо се при нас, послушай как той е посочил и това, като е нарекъл небето завеса. Като говори за надеждата, че за душата ни тя е като непоклатна и яка котва, той добавя: и която влиза най-напред, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, по високо от самото небе (Евр. 6:19, 20). Виждаш ли как той е нарекъл небето завеса? Извън завесата се намирали светилникът и трапезата, и медния жертвеник, приемащ жертви и всесъждения; а вътре зад завесата - ковчегът, обкован от всички страни със злато, съдържащ в себе си скрижалите на завета, златния съсъд с манната, разцъфналият Ааронов жезъл и златният жертвеник не за жертви и всесъждения, а само за тамян. Във външната част се позволявало да влизат всички, а във вътрешната - само първосвещеникът. За същото онова ще представя свидетелството на Павел, който казва: Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище - земно светилище той нарича външната скиния, защото тук се позволявало да влизат всички хора, - в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение. А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Светая Светих"; в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището. При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; а във втората влиза веднъж на годината само първисвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание (Евр. 9:1-7). Виждаш ли, че тук влизал само първосвещеникът, и при това веднъж за цяла година?
4. А как, ще кажат, се отнася това към настоящия ден? Почакайте малко и не проявявайти нетърпение. Ние отваряме извора от самото начало и се стремим да достигнем до дълбината му, за да стане всичко по-ясно за вас; впрочем, за да не бъде речта ми твърде дълго прикрита за вас, и оставяйки неясна, да ви измори със своята продължителност, сега ще ви кажа и причината, поради която изложих всичко това. Каква е причината? По времето, когато Елисавета вече в шести месец носела в утробата си Иоан, заченала Мария. И така, ако узнаем кой е бил този шести месец, ще узнаем и кога е заченала Мария; и след като узнаем кога е заченала, ще узнаем и кога е родила, като изброим девет месеца от зачатието.
Откъде ще узнаем кой е бил шестия месец на бременността на Елисавета? - Ако узнаем кой е бил месецът, в който тя е заченала. А откъде ще узнаем кой бил месецът на нейното зачатие? - Ако узнаем по кое време е получил благата вест Захария, нейния мъж. А това откъде може да ни бъде известно? От божествените Писания - Светото Евангелие казва, че на Захария, намиращ се вътре в Светая Светих, ангелът донесъл блага вест и му предсказал за раждането на Иоан. И така, ако ясно покажем от Писанията, че първосвещеникът влизал в Светая Светих веднъж и сам, и по кое време и в кой месец на годината ставало това влизане; ще ни бъде известно времето, в което била донесена благата вест; а когато това стане ясно, то и началото на зачатието ще бъде известно на всички. А че първосвещеникът влизал веднъж в годината, това е показал и Павел, същото изяснява и Мойсей, като казва така: и рече Господ на Мойсея: кажи на брата си Аарона, да не влиза всяко време в светилището зад завесата пред очистилището, що е върху ковчега (на откровението), за да не умре (Лев. 16:2), и още: Кога влеза да очисти светилището и докато излезе, в скинията на събранието не бива да има никого другиго. Така той ще очисти себе си, дома си и цялото Израилево общество. След това да пристъпи към жертвеника, що е пред лицето Господне (ст. 17, 18). Оттук става ясно, че той не влизал по всяко време в Светая Светих и когато се намирал вътре, на никого не позволявал да се приближава, а трябвало да стои извън завесата. Но отбележете това внимателно, защото остава да покажем кое е било времето, в което той влизал в Светая Светих, правейки това само веднъж в годината. Откъде е известно това? От същата книга. В нея се казва така: в седмия месец, на десетия (ден) от месеца, смирявайте душите си, и никаква работа не вършете, ни вие туземците, ни пришълецът, последен между вас, защото в тоя ден ви очистват, за да ви направят чисти от всички ваши грехове, та да станете чисти пред лицето Господне; това е събота - почивка за вас: смирявайте душите си: това е вечна наредба. А очистяването да извършва оня свещеник, който ще бъде помазан и посветен да свещенодействува вместо баща си: той да облече ленени одежди, одежди свещени, да очисти святая святих и скинията на събранието, жертвеника да очисти, и свещениците и целия събран народ да очисти. Това да бъде за вас вечна наредба: да се извършва очистяне над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината, както бе заповядал Господ на Мойсея (Лев. 16:29-34). Тук се говори за празника шатри; точно когато първосвещеникът влизал веднъж в годината; това е показал и сам Мойсей с думите: да се извършва веднъж в годината.
5. И така, апо по време на празника шатри влизал в Светая Светих само първосвещеникът, сега ще докажем, че точно тогава се явил ангелът на Захария, когато той се намирал в Светая Светих - защото се явил само на него, когато кадял тамян, а сам първосвещеникът никога не влизал, освен в това време. Впрочем нищо не пречи да изслушаме самите думи (от Писанието). В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето (Лук. 1:5, 8, 10). Ту си припомни, възлюбени, свидетелството, което казва: Кога влиза да очисти светилището и докато излезе, в скинията на събранието не бива да има никого другиго (Лев. 16:17). Тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния олтар (слав.) (Лук. 1:11). Не е казал: на жертвения олтар, а: на кадилния олтар - защото външния олтар бил олтар за жертви и всесъждения, а вътрешният бил кадилен олтар. Така, и от това, и от явяването единствено на него, и от думите, че отвън имало народ, който го чакал, е очевидно, че той бил влязъл в Светая Светих. И Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, им се обясняваше със знакове и не можеше да им продума (Лук. 1:12, 13, 21, 22). Виждаш ли, че той бил вътре зад завесата? Тогава му била предадена и благата вест. А времето на това благовестие бил празникът шатри и постът; именно такъв бил смисълът на думите: смирявайте душите си (Лев. 16:29). Този празник се извършва у иудеите в последните дни на месец септември, както и вие сте свидетели на това, защото тогава ние много и дълго говорихме против иудеите, осъждайки техния неуместен пост. Тогава заченала и Елисавета, жената на Захария, и се таеше пет месеца и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лук. 1:24, 25). Сега е време да покажем, че в шестия месец от бременността й с Иоан, Мария получава благата вест за зачатието. Гавриил дошъл при Нея и Й казал: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат , Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус (Лук. 1:30, 31). А когато Тя се смутила и пожелала да узнае за начина (по който ще стане това), ангелът Й отговорил, като казал: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума Лук. ,:35-37). И така, ако Елисавета заченала в месец септември, както е показано, то трябва да изброим следващите шест месеца, които са: октомври, ноември, декември, януари, февруари, март.
Значи след този шести месец заченала Мария; като изброим оттук още девет месеца, ще стигнем до настоящия месец. Така първия месец от зачатието на Господа е април, а след това май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември - настоящия месец, в който празнуваме този ден. Впрочем, за да стане казаното по-ясно за вас, аз отново ще повторя това накратко на вашата любов. Веднъж в годината влизал само първосвещеникът в Светая Светих. Кога ставало това? В месец септември. И така, тогава Захария влизал в Светая Светих, и тогава му била предадена и благата вест за Иоан. Затова, когато си отишъл оттук, тогава заченала жена му. А след септември, когато Елисавета била бременна в шестия месец, който бил март, заченала и Мария. Като изброим девет месеца от април, ще стигнем и до настоящия месец, в който се е родил нашият Господ Иисус Христос.
6. Ето, обяснихме ви всичко относно този ден; ще ви кажа за още едно и ще прекратя речта си, като предоставя да каже по-голямото но нашия общ учител.
Тъй като много от елините (т.е. езичниците), като слушат, че Бог се е родил в плът, се надсмиват и подиграват, с което безпокоят и смушават много от простите хора, необходимо е да кажем нещо и на тях, както и на смущаващите се, за да не стигат никога до безпокойство, убеждавани от безумни хора, и да не се смущават от смеха на неверните. И малките деца често се смеят, когато говорим за сериозни предмети и се занимаваме с необходими неща, но (техният) смях е доказателство не за нищожността на осмиваните от тях неща, а за неразумието на смеещите се. Същото може да се каже и за елините, че те, бидейки в състояние, може би, на много по-голямо неразумие от децата, се надсмиват на това, което е достойно за трепет и може да изпълни с голямо удивление, а наистина смешното почитат и уважават. Впрочем и нашите предмети, осмивани от тях, запазват своята почтеност, без да губят своята слава от техния смях; и техните предмети, всякак украсявани, изразяват собственото си безобразие. Не е ли крайно безумие, когато самите, хората, препъващи се на всяка крачка, като въвеждат своите богове и в камъни, и в дървета, и в нищожни истукани, и ти затварят като в тъмница, мислят, че не вършат, нито говорят нещо срамно, а осъждат нас, които казваме, че Бог, устроил за Себе Си чрез Светия Дух жив храм, чрез него е оказал благодеяние на вселената? Какво предосъдително има в това? Ако за Бога е срамно да обитава в човешко тяло, то много повече - в дърво и камък, които са по-ниско от човека, - стига нашия род да не им се струва по-нищожен и от тези безчувствени неща. Сами те дръзват да низвеждат Божието същество до котки и кучета, а много от еретиците - и до животни още по-лоши от тези. Ние не казваме нищо такова и никога не бихме претърпели да го слушаме, но утвърждаваме, че Христос е възприел от девическата утроба чиста, свята, и непорочна плът, и такава, която се явила недостъпна за никакъв грях, и възстановил собственото Си създание. Те и постъпващите нечестиво, подобно на тях, манихеи, низвеждайки Божието същество до кучета, маймуни и различни зверове (тъй като те твърдят, че душата на всички тези животни произлиза от Неговото същество), не треперят и не се крият от срам; а за нас говорят, че ние утвърждаваме недостойното за Бога - докато ние не можем да допуснем в ума си нищо подобно, но утвърждаваме това, което би било прилично и би подобавало на Него, т.е. че Той, като дошъл, възстановил Своето творение чрез такъв начин на раждане. Какво, кажи ми, говориш ти, човече? Като твърдиш, че душата на човекоубийците и вълшебниците е от Божието същество, ти се осмеляваш да ни осъждаш за това, че не само сами не допускаме и не можем да слушаме нищо подобно, но и които твърдят това смятаме за участници в нечестието - и казваме, че Бога, устроил за Себе Си свят храм, чрез него въвел небесен порядък в нашия живот? И не сте ли достойни за хиляди смърти и за обвиненията, с които осъждате нас, и за нечестивите дела, в които не преставате да проявявате нечестие? Ако за Бога е недостойно да обитава в чисто и непорочно тяло, както казвате вие, то много по-недостойно е да бъде в тяло на вълшебник, на разкопател на гробове, но разбойник, на маймуна или куче, а не в тяло свято, непорочно и седящо сега отдясно на Отца. А и каква вреда или каква осквернение може да има за Бога от такова домостроителство (на нашето спасение)? Не виждате ли това слънце, чието тяло е чувствено, разрушимо и временно, макар че елините и манихеите, като слушат това, хиляди пъти се задушават от гняв? Не само то, но и земята, и морето, и всички видими твари са се подхвърлили на суетата. Послушай как Павел обяснява това, когато казва: защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда. След това, като обяснява какво значи покориха се на суетата, той продължава и казва: защото и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии (Рим. 8:20, 21). Следователно сега тварта е скоропреходна и тленна, защото да бъде роб на тлението означава не нещо друго, а да бъде тленна. И така, ако слънцето, тленно тяло, навсякъде изпуска лъчи, докосвайки се до кал, нечистотии и много други подобни неща, от докосването до тези тела никак не губи своята чистота, но отново събира своите чисти лъчи, като предава съвършенствата си на много от възприемащите го тела, а само не получава ни най-малко зловоние и осквернение, - то много повече Слънцето на правдата, Владиката на безсловесните сили, като влязъл в чиста плът, не само не се осквернил, но и я направил още по чиста и свята. Като мислим за всичко това и си припомняме гласа, който казва: ще се поселя в тях и ще ходя между тях (Лев. 26:12; 2 Кор. 6:16), и още: вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас (1 Кор. 3:16), да говорим и ние против тях и да затворим безсрамните уста на нечестивците, а на нашите блага да се радваме и да прославим въплътилия се Бог за такова снизхождение и според силите си да Му окажем достойна чест и въздаяние; а за Бога от нас не може да има никакво въздаяние, освен нашето спасение и спасението на душите ни, и грижа за добродетелите.
7. Да не бъдем неблагодарни към Благодетеля, но всички да започнем според силите си да принасяме всичко - вяра, надежда, любов,целомъдрие, милосърдие, страннолюбие. И в каквото ви убеждавах и преди, в същото ви убеждавам и сега, и никога няма да престана да ви убеждавам. В какво именно? Като имате намерение да пристъпите към тази страшна и божествена трапеза, и свещено тайнодействие, правете това със страх и трепет, с честа съвест, с пост и молитва, без шум, без да безпокоите и блъскате ближните, защото това е признак на крайно безумие и необикновено презрение, и навлича на постъпващите така голямо наказание и отмъщение. Представи си, човече, до каква жертва имаш намерение да се докоснеш, към каква трапеза да пристъпиш; обърни внимание, че ти, земя и пепел, се причастяваш с Христовите Кръв и Тяло. Когато царят ви кани на пиршество, вие сядате със страх и приемате предлаганите ястия с почит и спокойствие; а когато Бог ни кани на Своята трапеза и ни предлага собствения Си Син, когато ангелските сили предстоят със страх и трепет, херувимите закриват лицата си и серафимите с трепет зоват: свят, свят, свят е Господ - как ти, кажи ми, се осмеляваш да викаш и да пристъпваш с шум към това духовно пиршество? Нима не знаеш, че в това време душата трябва да бъде изпълнена с дълбока тишина? Нужни са голям мир и спокойствие, а не шум, гняв и смущение, тъй като това прави пристъпващата душа нечиста. Каква прошка можем да получим, ако ние след толкова много грехове, дори и тогава, когато пристъпваме към тайнството, не очистваме себе си от тези безумни страсти? Има ли нещо по-необходимо от предлаганото тук? Или какво ни смущава така, че ние оставили духовното, сме се устремили към плътското? Не, моля ви и ви умолявам, да не си навличаме Божия гняв. Предлаганото тук е спасително лекарство за нашите рани, неизчерпаемо богатство, доставящо ни небесното царство. Да пристъпваме с трепет, да благодарим, да припадаме, като изповядваме своите прегрешения, да проливаме сълзи, като оплакваме своите бедствия, да отправяме усърдни молитви към Бога, и така, очиствайки себе си, тихо и с подобаващо благочиние да пристъпваме, като приближаващи се към Небесния Цар; а приели непорочната и свята жертва, да я целуваме, да я прегръщаме с очи, да съгряваме духа си, за да не ни послужи нашето събрание за съд или осъждане, но за целомъдрие на душата, за любов, за добродетел, за примирение с Бога, за траен мир и залог за бъдещите блага, та и себе си да осветим, и на ближния да принесем назидание. Често говоря за това и няма да престана да говоря. И каква полза има - да се стичаме тук напразно и безцелно, и да не се научаваме на нищо полезно? И като придобивка - винаги да говоря във ваша угода? Настоящото време е кратко, възлюбени: да бъдем трезвени, да бодърстваме, да се въздържаме, искрено да проявяваме всяка грижа към всички и богобоязливост във всичко; трябва да слушаме божествените изречения или да се молим, или да пристъпваме (към тайнството), или да вършим нещо друго; нека това се върши със страх и трепет, за да не си навлечем проклятие с нерадението - защото проклет е, казва пророкът, който върши нехайно делото на Господа (Иер. 48:10). Шумът и гневът нанасят оскърбление на предложената жертва. Крайна небрежност е да се представяме пред Бога осквернени. Послушай какво казва за това апостолът: Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори (1 Кор. 3:17). И така, да не възбуждаме Божия гняв вместо примирение с Него, но като проявяваме пълно усърдие и цялата красота и спокойствие на душата, да пристъпваме с молитва и съкрушено сърце, та и с това да умилостивим нашия Владика Иисуса Христа, и да можем да получим обещаните блага, по благодатта и човеколюбието на Самия наш Господ Иисус Христос, с Когото на Отца и Светия Дух, слава, власт, чест, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар