св. Ефрем Сирин
63
Братя, да оставим най-после грижата си за временното и да се погрижим за вечните, обещани нам, блага. Да положим старание, докато не се е стъмнило, докато не е приключило това тържище: да си придобием приятели с неправедно богатство (Лук. 16:9). Да придобием за свои свидетели множество бедни, от тях да си купим елей и да ги изпратим пред себе си; защото ето - тези, които продават елей за светилниците, са вдовиците, сираците, немощните,сакатите, хромите, слепите, прокажените и всички просяци, които стоят при църковните врати.
Тях да склоним на своя страна, те ще ни примирят със Съдията. Да не се отвръщаме от ония, които идват при нас, но дружелюбно да ги посрещаме; а на които нямат сили да дойдат, при тях сами да изпращаме: това е по-важно от първото. Всеки да разузнава по църквите дали няма там някой беден или странник и като попадне на такъв, да се постарае да го приеме в дома си и да го утеши. Всеки да положи старание да вземе бедния при себе си и да изпревари всички, желаещи да сторят същото; защото заедно с нищия в дома влиза Христос, Който заради нас направи Себе Си нищ; защото такива жертви са благоугодни Богу (Евр. 13:16). И ако, който приема пророк... ще получи пророческа награда (Мат. 10:41), каква ли награда ще получи оня, който приема Самия Христос? Очевидно - тази, за която е написано: око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това (1 Кор. 2:9). Който въвежда в дома си бедния, той въвежда и Христа, Който каза: блажени милостивите (Мат. 5:7). Който прави добро на сиромах, дава назаем Богу (Притч. 19:17), Който Сам каза: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Който приема под своя покрив странника, той приема Христа, Който е казал: а Син Божий няма, де глава да подслони (Лук. 9:58). Всичко това и подобно нему са плодовете на покаянието, венецът, похвалата и славата на християните.
Да се хвали мъдрият с мъдростта си... и силният - със силата си (1 Царств. 2:10), но всеки, който се хвали, с Господа да се хвали (1 Кор. 1:31). Похвала на християните е Господнята заповед. Похвала на християните е учението на апостолите и пророците. Похвала на християните е смиреномъдрието, духовната нищета и послушанието. Похвала на християните е съпроводеното със сърдечна умиление пеене на псалми. Похвала на християните е покаянието, придружено от сълзи. Похвала на християните е кротостта, съпътствана от безмълвие, която на всекиго се покорява и се покланя. Похвала на християните е умиването на нозете на братята. Похвала на християните е да казваме на ближния си: "прости ми, съгреших пред тебе." Похвала на християните е страннолюбието и състраданието. Похвала и спасение на християните е да имаме винаги на трапезата си с бедни, вдовици и странници и да се храним заедно с тях, защото такъв дом никога не ще бъде оставен от Христос. Похвала на християните е да не допускаме слънцето да залезе, докато сме гневни и да не заспиваме, докато имаме в сърцето си нещо срещу когото и да е. Похвала и венец на християните е да търпим скърби и да не роптаем; такъв човек ще се окаже приятел на Оня, Който каза: скръбта ви ще се обърне на радост (Иоан. 16:20). Похвала за християните е да посещават затворените в тъмница, тоест в пещерите, планините и земните пропасти, да ги посещават като истински ученици на Оня, Който каза: в тъмница бях, и Ме споходихте (Мат. 25:36). Похвала на християните е да помним всякога Бога и страшния ден на съда. И защо да не кажем най-важното? Похвала и чест, и спасение на християните е изповядването на правата вяра, да не встъпваме в съгласие и дружба с мислещите противното, но да пазим заповедта и завета непорочен, неопетнен, чист от всяка ерес, да идването на нашия Господ Иисус Христос. Защото Господ като види такъв, ще каже: ето истински израилтянин, тоест християнин, у когото няма лукавство (Иоан. 1:47). Ето с кое трябва да се хвалим, братя, а не с колесници, не с коне, не с могъщество и не с богатство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар