Св. Макарий Египетски - Беседа

          За това, каква промяна и обновление извършва в християнина Христос, Който изцелява душевните страсти и недъзи

                                                             44
          Който идва при Бога и наистина желае да бъде последовател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да измени предишното си състояние и поведение, да се покаже по-добър и нов човек, който не е оставил в себе си нищо от присъщото на стария човек. Защото е казано: който е в Христа, той е нова твар (2 Кор. 5:17).
Нашият Господ Иисус Христос е дошъл, за да промени, преобрази и обнови естеството на душата, поради престъпването на заповедта, низвергната от страстите, и да възсъздаде отново, като я съразтвори със Своя Божествен Дух. Той е дошъл да направи вярващите в Него нов ум, нова душа, нови очи, нов слух, нов духовен език, с една дума - да направи всички нови човеци или нови мехове, като ги помаже със светлината на Своето познание, за да влее в тях ново вино, тоест Своя Дух. Защото казва, че ново вино се налива в нови мехове (Мат. 9:17).
          2. Както врагът взема подчинилия му се човек и го прави нов за себе си, като го обгражда с вредоносни страсти, помазва го с духа на граха и влива в него виното на всякакво беззаконие и зло учение, така и Господ, след избавлението на човека от врага, го е направил нов, помазал го е със Своя Дух, влял е в него виното на живота, новото учени е на Духа. Който е превърнал пет хляба в множество хлябове дал е на безсловесната по природа ослица глас, обърнал е блудницата към целомъдрие, направил е така, че изгарящия по природа огън е оросявал хвърлените в пещта, и е укротил естеството на диви зверове и лъвове за Даниила, Той може и запустялата и подивяла от греха душа да претвори в Своята благост, кротост и мир със светия и благ Дух на обещанието.
          3. Както пастирът може да излекува болна овца и да я опази от вълците, така само истинския пастир Христос е могъл да дойде и погиналата и покрита със струпеи овца - човека, да изцели от греховната нечистота и проказа и да го върне при Себе Си. Предишните иереи левити и учители не са могли да изцелят душата с приноси на дарове, жертви и поръсване с кръв и дори са били неспособни да изцелят самите себе си, защото и сами били свързани с немощи: защото, както е речено, не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове (Евр. 10:4). А Господ, показвайки немощите на тогавашните лекари, е казал: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам (Лук. 4:23), като с това изразил следното: "Аз не съм като тях, неспособни да изцелят себе си; Аз съм истински лекар и добър пастир; Аз съм положил душата Си за овците, мога да изцеля всяка душевна болест и немощ; Аз съм непорочен агнец, веднъж принесен в жертва, и мога да изцеля онези, които идват при Мене." Истинското изцеление се подава на душата само от Господ; защото е казано: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан. 1:29), тоест греховете на душата, повярвала в Него и обикнала Го от цялото си сърце.
          4. Затова добрият пастир изцелява покритата със струпеи овца, а овца овца не може да изцелява. И ако словесната овца - човекът, не бъде изцелена, няма да влезе в небесната Господня Църква. Така се говори и под сянката и образа на закона. Защото това дава да се разбере Духът, когато говори за прокажения и имащия телесен недостатък. Казано е: който е прокажен или има телесен недостатък, да не влиза в църквата Господня (Лев. 21:17-23). На прокажения е предписано да иде при иерея и да го умолява да дойде в дома му и да възложи ръце на мястото, уязвено от проказата, и да го изцели (Лев. 13). По същия начин и Христос, истинския Архиерей на идещите блага, снизхождайки към душите, поразени от греховна проказа, влиза в телесната им скиния, лекува и изцелява страстите; и тогава вече душата може да влезе в небесната Църква на светиите, на истинския Израил. Защото, ако душа, която носи в себе си греховната проказа на страстите, не пристъпи към истинския Архиерей и още сега нте бъде изцелена от Него, няма да влезе в стана на светиите, в небесната Църква. Като непорочна и чиста, тази Църква изисква непорочни и чисти души. Защото е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8).
          5. Истински вярващата в Христа душа трябва от сегашното порочно състояние да премине в друго, божествено естество, и да стане естество ново при съдействащата сила на Светия Дух; и тогава тя може да стане благопотребна за небесното царство. А да достигнат това могат само онези, които вярват, истински Го обичат и изпълняват всички Негови свети заповеди. Ако при Елисей дървото, което по природа не потъва във водата, е изнесло върху себе си желязото, тежко по природа, без съмнение Господ още тук ще прати лекия, подвижен, благ и небесен Свой Дух и с Него ще облекчи, окрили и издигне в небесните висини душата, потънала във водите на лукавството, ще претвори и ще промени нейното собствено естество.
          6. Както във видимия свят никой не може сам да преплува  и премине морето, ако няма лек и удобен кораб, който е построен от дърво и може да се носи по водите, защото иначе ще потъне и загине, така и душата не може сама да премине, да преодолее и преплува горчивото море на греха, непроходимата бездна на лукавите сили и тъмни страсти, ако не приема в себе си  подвижния, небесен, лекокрил Дух Христов, Който потъпква и отхвърля всяко лукавство. Чрез Него тя ще може да шества право и да встъпи в небесния пристан на успокоението, в града на царството. Но както плаващите по море не черпят и не пият от него, не вземат от него одежди и храна, а донасят на кораба всичко това отвън, така и християнските души не от този свят, а свише, от небето приемат небесна храна и духовни одеяния и с тях живеят на кораба на благия и животворящ Дух, избягвайки вражеските лукави сили на начала и власти. И както корабите, на които хората могат да преплават морето, се правят от дърво, така и всички християнски души, укрепявайки се от едното Божество на небесната светлина, от различните дарования на единия Дух, преминават през цялото море на лукавството.
          7. За доброто  плаване на кораба е нужен кормчия и умерен и благоприятен вятър; и във вярна душа всичко това става Господ. Той дава на душата сила да премине свирепите вълни на лукавството, при страшни бури и неистови пориви на греховните ветрове. И укротява вълнението, както само Той знае, със сила, бързина и изкуство. А без небесния кормчия - Христа, никой не може да премине лукавото море на тъмните сили и надигащите се вълни на горчивите изкушения. Защото е казано: възлизат до небесата, слизат до бездната (Пс. 106:26). Цялото изкуство де се управлява кораба, да се водят битки, да се издържат изкушения е познато на Онзи, Който е ходел по свирепите вълни. Защото е речено: Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:18).
          8. Затова нашите души трябва от това състояние да преминат в друго и да се променят в Божествено естество, от вехти да станат нови, тоест от негодни и неверни - добри, честни и верни; и по такъв начин да станат благоустроени и благопотребни за небесното царство. И блажения Павел за своето изменение  и за това, как бил уловен от Господа, пише следното: но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса (Фил. 3:`12). Как бил уловен от Бога? Както метежникът взима някого в плен и го отвежда при себе си, но после сам бива уловен от истинския цар; така и Павел, когато в него действал метежния дух на греха, гонел и разорявал Църквата; но понеже правел това по неведение, а не от съпротивление на Бога, и смятал, че се подвизава за истината, Господ не го презрял и го уловил. Небесният и истинския Цар неизречено го озарил, сподобил го да чуе Неговия глас, ударил го по лицето като раб и после му дарувал свобода. Виждаш ли благостта на Владиката, виждаш ли как прилепилите се към порока и ожесточението души Господ може да промени в един миг и да им дарува Своята благост и мир.
          9. Всичко е възможно за Бога, както е явено с разбойника; в един миг той бил променен от вярата и въведен в рая. Господ е дошъл, за да промени и възсъздаде душите ни, да ги направи, както е писано, участници в божественото естество (2 Петр. 1:4), и в нашата душа да вложи небесната душа, тоест божествения Дух, Който ни води към всяка добродетел, за да живеем живот вечен. Затова с цялото си сърце трябва да вярваме на Неговите неизповедими обещания, защото истинен е Обещалият. Ние трябва да възлюбим Господа, с всички сили да се стараем да преуспяваме в добродетелите, неуморно и непрестанно да молим всецяло и пълно да приемем обещанието на Неговия Дух, за да се оживотворят душите ни, докато още сме в плът. Защото, ако душата още в този свят не приеме в себе си светините на Духа заради голямата си вяра и многото молитви и не стане причастна на Божественото естество, съразтваряйки се с благодатта, със съдействието на която може непорочно и чисто да изпълни всяка заповед; тя е непригодна за небесното царство. И доброто, което някой е придобил тук, в онзи ден за него ще бъде живот, по благодатта на Отца и Сина и Светия Дух во веки.  Амин.