В неделя сиропусна

    св. Теофан Затворник

       Помни прочее, откъде си паднал...  Така говори Господ на Ангела на Ефеската църква в откровението на Иоана Богослова.  Но помни нелекомислено и равнодушно, а така, че да намериш в това подбуда към покаяние и възвръщане към предишните добри дела.  Помни прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела (Откр. 2:5).  Ето, тази заповед би трябвало да се внушава непрекъснато на всеки човек и на цялото паднало човечество.  Спомняйки си първоначалното блаженство на прародителите
, велико и неописуемо, изгубено чрез грехопадението, и с това разпалвай у себе си ревността и грижите към издигане и възвръщане на изгубеното.

Така болният, спомняйки си приятното състояние при здраве, по-усърдно желае оздравяване.  Пленникът, спомняйки си радостта на свободата, търси освобождение.  Обеднелия, спомняйки си покоя на доволството, полага всички усилия отново да забогатее.  Мисля, че никой не би бил безгрижен и нехаен за своето спасение, ако човешката памет не отслабваше, а помнеше:  колко хубаво е било до падението и колко лошо е станало след него.

Разбира се, тая памет би могла да хвърли в отчаяние, ако ние нямахме под ръка средство да поправим своето състояние. Но ето, грижливата Божия благост е установила на земята начин за издигане и го приближила до нас - благонадежден начин на издигане, изпитван вече от мнозина, и показал своята дивна сила над тях. В това отношение помненето откъде сме паднали е същото, както възбуждането на жаждата, когато пред очите ни има бистър извор, или възбуждането на глада, когато пред нас е сложена богата трапеза.

 И ето намерението, с което всяка година ни се предлага историята на грехопадението пред началото на великия пост. Чрез тази история светата Църква ни казва: "Спомнете си, какви сте били по-рано, какви сте сега и поревнувайте да се издигнете".  Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!

Но ето, въпреки Божиите грижи за нас, от всички спасителни истини, малко спомняни, най-малко се помни нашето падение в лицето на прародителите. Като че ли всичко трябва да бъде така, както е. Забрава, достойна за съжаление! Наистина, в жалко положение е изпаднала нашата душа, създадена по образ и подобие Божие, щом тя не помни каква е била първоначално и каква е сега и не желае да се възползва от дадените ѝ средства, за да се върне в първото си достойнство.

Тя е била поставена в светлината на знанието, а сега е заобиколена с тъмнината на незнанието, съмнението и заблужденията. Тя е била изпълнена с мира на мислите, желанията и съвестта, а сега в нея бушува борба на мислите с желанията, на мислите и желанията със съвестта, борба, от която тя получава рана след рана. Тя се е радвала на сладък покой и пълно доволство, а сега страстите една след друга поразяват сърцето. Същевременно, чрез удовлетворяване на страстта, тя очаква да получи за себе си наслада.

От това вътрешно несъгласие идват и външните скърби, нужди, болести, неуспехи, несъгласия. Това ли е сладостния рай, в който трябва да бъдеш ти, душо, според твоя род и назначение?  Помни откъде си паднала и се покай.  Струва ми се, че всеки би трябвало да чувства неестествеността на нашето сегашно положение, страдайки цял живот и изпитвайки всякакви неудобства и лишения. А не е така.  Някои така се сродяват със своето положение в падението, та дори и не мислят, че не бива да бъде така, даже доказват, че не трябва да бъде иначе. Колко странно?

Странни са всички ония, които не чувстват падението и не търсят издигане.  Толкова по-странни са християните и ония, които живеят пред лицето на християнството. Пред нас е домът на спасението, в който ние вече сме се приобщили с целебните сили, които действат в него. Жалко е, ако ние излезем от светия храм, приобщени със светите Тайни не за спасение, а за погубване. Но още по-жалко е, ако, бидейки вън, равнодушно гледаме на загубата, и потънали в безгрижие, не чувстваме никакъв порив отново да влезем вътре и да се насладим на на предлаганите духовни блага.

 Братя, будете душите си, ако са заспали. Будете ги казвайки: "Стани, спяща и уморена от грехове душо, стани и ще те осветли Христос!"  Ти си била осветена и знаеш колко голямо е блаженството на осветените. Пожелай отново това и - стани!  Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!

Ние паднахме посредством яденето, нека се потрудим да станем чрез поста.  Паднахме чрез самомнение, нека станем чрез самоунижение.  Паднахме поради неразкаяност, нека станем чрез сълзите на съкрушението.  Паднахме поради безгрижие и забравяне на Бога, нека станем чрез грижата за нашето спасение и чрез страх Божий.  Паднахме, предавайки се на телесни утешения, нека станем чрез строгост в живота си и доброволни лишения.  Паднахме чрез отчуждаване от светата Църква, нека станем чрез привързаност към Божия дом.  Паднахме, слушайки срамни песни и позволявайки си веселия, нека станем чрез слушане на духовни песнопения.  Паднахме поради многословие, нека станем чрез мълчание.  Паднахме от разсеяност, нека станем чрез духовно уединение и съсредоточеност.  Паднахме чрез слушане на празни думи и четене на празни книги.  Нека станем чрез слушане на Словото Божие и четене на душеспасителни книги.

Ето, още няколко часа и ще настъпи спасителното време на поста, което ни зове към ставане. Нека се възползваме от него, по наставленията на нашата мъдра и грижлива майка, светата Църква.  Нека се възползваме, защото не знаем, ще имаме ли още време, а кой би желал да остане в падението и да се яви в другия живот паднал?  Нека принесем истински плодове на покаянието и да се поправим.

Ако и сега не се поправим, ще бъдем отсечени и хвърлени в огъня.  Това като имаме предвид, нека решим, започвайки поста, заедно с това да започнем и подвига на издигане от падението.  Господ изисква това от нас.  Това очаква светата Църква, това желаят всички Божии светители, които грижливо се молят за нас и съчувствено гледат отклоненията на нашите пътища.  Амин.