1) В началото Бог не е създал човека немощен, така че той да съгреши по немощ, както греши сега.

  2) Едно е грехът на Адам, а друго са греховете, с които
      грешим ние днес.
  3) Какво ни е дарувано от Христа и що е грях?
  4) Бог заради това стана човек, за да унищожи делата на
      дявола.


        св. Симеон Нови Богослов

                                                            10
    1.  Разсъждавайки за греха на Адам, когато се намирал в слава и райско наслаждение, никой не ще установи, че той е бил извършен по необходимост или поради немощ, или поради някаква благословена причина, а единствено поради презрение към Божията заповед, поради неблагодарността и отстъпничеството на Адам, които той проявил в отношението си към Бога, своя Създател.  Впрочем, Бог му е дал възможност да се покае, за да намери прошка,
по следните две причини:  първо, защото той не сам от себе си намислил злото, но бил прелъстен и въведен в заблуда от съвета на дявола;  второ, защото бил облечен в плът: понеже Адам, като твар, бил лесно изменчив, но не могъл да падне в пълно отстъпничество от Бога както дявола и последвалите го демони, нямащи плът.

Толкова по-голяма надежда за помилване е оставена на човека сега, когато той е покрит с някаква естествена немощ, която човешкото естество е възприело след падението и по причина на която греши.  Но това не може да оправдае греховете му, а трябва само да го подбужда към чувство неблагодарност към Бога за даруваната възможност за прошка и поради това по-скоро да прибягва към Него и да измолва прошка и сили:  прошка за това, в което е съгрешил, защото, макар че е съгрешил поради човешка немощ, е трябвало да противостои до смърт срещу греха;  и сили, та като приеме от Бога сила, с Христовата благодат, да не съгрешава, а да върши само добри дела, угодни на Бога.

    2.  Никой от нас никога не е съгрешил и не може да съгреши така, както е съгрешил Адам;  защото не е имало и няма такъв, който да е равен на него във всичко, който да е бил подобно на него защитен, безгрижен, свободен от всякаква естествена нужда.  Защото виж какво наказание е наложено на Адам и на неговия род заради престъпването на заповедта в рая - глад, жажда, студуване по време на зимата, изнемогване от зноя през лятото; оттук - потребност от храна, вода, облекло и покрив, заради които - труд, преумора и пот през целия живот.

А по-нататък какво следва? Нетърпеливост по причина на всички посочени нужди и съпротива срещу Божието определение.  Защото всеки човек, който се ражда в настоящия живот, не знаейки, че всички тези временни наказания са наложени върху целия човешки род заради престъплението на праотеца Адам, не ги приема с благодарност, а дръзко роптае поради тях, и желаейки да намери успокоение от нуждите си, проявява користолюбие, търси да придобие повече от потребното, отнема чуждото, върши неправди.

И ето това са нашите грехове, тоест че не понасяме търпеливо временните Божии наказания и не благодарим за тях, но превъзнасяйки се, сякаш сме врагове на Бога, вървим по някакъв начин напреки на онази божествена присъда, която гласи: с пот на лицето си ще ядеш хляба си (Бит. 3:19);  напрягаме всичките си сили, за да намерим успокоение, и не намираме, защото, каквото и да правим, няма възможност да избегнем трудовете и потта, и това робуване на нуждата.

Затова, щастлив е този, който с благодарност претърпява тези временни наказания, изповядвайки, че праведно е осъден заради прародителския грях.  Да, той ще си почине от трудовете си.  Защото по причина на тези наказания всеблагия Бог е дарувал на хората смъртта, та онези, които ги понасят с благодарност, да починат от тях за известно време, и после да бъдат възкресени и прославени в деня на съда, чрез новия Адам, безгрешния Иисус Христос и Бога, предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдание (Рим. 4:25).

     3.  Като дойде в света и като стана човек, Бог донесе на хората следните две велики блага - съедини Божиското естество с човешкото естество, та човек да стане Бог, и в този човек, станал Бог по благодат, тайнствено се всели Пресветата Троица.  А който се сподобил с толкова велики дарове, как може след това да греши, както казва Иоан Богослов и евангелист:  Всякой, който е роден от Бога, грях не прави... и не може да греши, защото е роден от Бога (1Иоан. 3:9)?

А грехът какво е? Зли помисли, думи и дела. И тъй, нищо такова не може да допусне в себе си този, който наистина се е сподобил с благата на Божието въплъщение, и ако го допусне дори и не много пъти, ще престане вече да бъде такъв.  Който понякога мисли добро, а понякога зло, който понякога изрича добри думи, а понякога - зли, който понякога върши добри, а понякога - лоши, той е подобен на човек, който понякога отива в Божия храм, а понякога - в идолското капище, понякога се покланя на Бога, а понякога - на демоните.  Може ли да бъде такъв този, в когото се е вселил Бог?

Ето защо християнинът винаги трябва да мисли, и да говори, и да върши само добро: защото, както казва Господ:  дом, разделен на части една против друга, няма да устои (Мат. 12:25).  Но трябва винаги да се помни и това, че е невъзможно винаги да имаме добри помисли (от които обикновено се раждат подобни на тях думи и дела), ако преди това в ума ни не се всели Христос Господ, за което и трябва да се подвизаваме, колкото сили имаме.

    4.  Свети Иоан Богослов казва: Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола (1Иоан. 3:8).  А делата на дявола са всеки грях - завист, лъжа, ярост,гордост, тщеславие, немилосърдие, користолюбие, грабеж, неправда, зла похот, свадливост, насмешки, клетви, забравяне на Бога, безчовечност и всяко друго зло.

И тъй, за тези, които се наричат християни и вършат подобни дела, каква полза, че се наричат така, щом явяването на Сина Божии не е разрушило дяволските дела в тях? Ако някой каже, че те изясняват Божествените Писания, богословстват, проповядват православните догмати, нека знае, че делото Христово не се състои в това.   Иоан Богослов не казва:  затова се яви Син Божий, за да богословстват и да славят право някои, но за да разруши делата на дявола.  За такива ще кажа, че най-напред съдът трябва да се очисти от всяка сквернота и после да се слага в него миро, за да не се оскверни иначе самото миро, и вместо благоухание от него да излиза зловоние.

Синът Божий и Бог-Слово не за това стана човек, само за да вярват в Светата Троица, да Я прославят и да богословстват за Нея, а за да разруши делата на дявола.  В когото измежду приелите Христовата вяра бъдат разрушени делата на дявола, на него може да се поверят и тайните на богословието и на православните догмати.

А тези, в които не са разрушени тези дела, и които се оказват оплетени в тях за безчестие и похулване на Бога, те всъщност още стоят на една линия с езичниците, на които е запретено и забранено даже и да влизат в храма Господен и да се молят в него на Бога, а не само да четат Божествените Писания и да ги изясняват, както е написано:  А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми, а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми? (Пс. 49:16, 17).

Който не приема в сърцето си Божиите закони, той не навижда наказанието и поправянето, внушавано от словата на Господа, и запушва ушите си, за да не слуша Божието слово, което възвестява за бъдещия съд и въздаянието на грешниците, или за неугасимия геенски огън и други адски мъки, или за вечното осъждане, от което не може да избяга никой от тези, които веднъж вече са се подложили на него.

Който не се старае с всички сили да има Божиите заповеди винаги пред очите си и да ги спазва, но презирайки ги, предпочита противното на тях и го претворява в дело, той хвърля Божиите думи зад себе си.  Ще поясня това със следния пример.  Когато Бог ясно повелява:  покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 4:17), и още:  подвизавайте се да влезете през тесните врата (Лук. 13:24), а слушащия това не само не иска да се покае, но прекарва всички дни на живота си във велико нехайство, прибавяйки всеки час нови грехове към предишните, и успокоява и утешава тялото си повече, отколкото е потребно, и дори повече, отколкото е прилично, което и служи за признак на широкия и просторен път, водещ към пагуба, а не на тесния и прискърбен, въвеждащ във вечен живот, то не е ли очевидно, че такъв презира Божиите думи и върши своята воля, или по-добре да кажем, волята на дявола?

А и свети Давид изобразява загърбващия Божиите слова така:  кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш; устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете; седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син; ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове). Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, - и не ще има избавител (Пс. 49:18,22).  Виждаш ли как такъв е забравил Бога и е достоен да приеме по-голямо наказание, отколкото безбожниците, които съвсем не Го познават? Защото след като е познал Бога, както казва апостолът, той не Го слави като Бог, но вече Го хули, вършейки делата на дявола.  Затова е и враг Божий, макар и да се показва както най-верен учител по божествените догмати и по православно богословие.

Впрочем и това, такъв вярно да възвестява божествените догмати и да богословства, е невъзможно. Защото как може умът, който е омрачен от осквернена съвест, да разсъждава право и чисто?  Само този, който се е освободил от делата на дявола и винаги има в паметта си Бога, може вярно да възвестява тайните Божии, като несвързан повече с делата на дявола, от които някой ден да се избавим и ние всички и да се сподобим с небесното царство в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото слава во веки. Амин