За Царството Божие

св. Игнатий Брянчанинов

          Поучение в понеделник на двадесет и шестата седмица

          Плътските хора, привързани с цялата си душа към земния живот, запознати с Божия Закон повърхностно, по буква, само от изучаването му в училище, чужди на Божия Закон по дух, по сърце, по живот и дела - с други думи, фарисеите попитали Господа:  "кога ще дойде Царството Божие?" (лук. 17:20). Въпросът, както се разбира, бил зададен не от искрено сърце и не с добра цел;  той бил зададен лекомислено, от любопитство да узнаем какъв отговор ще последва.
Коварните и злобни фарисеи се надявали, че Господ ще им даде повод за лесно обвинение към Него. Съставяйки си разбиране за Месията като великолепен цар и славен завоевател, и виждайки Го в образа на беден странник, нямащ къде глава да подслони, фарисеите задали въпрос, зад който се криела насмешка, и чрез него изразили своето плътско мъдруване, чуждо и враждебно на Божия разум (Рим. 8:7).
          Господ дал отговор, подобаващ на всички плътски хора без изключение, привързани към света и водещи греховен живот сред непрестанни житейски грижи и плътски наслаждения. Богочовекът отговорил на фарисеите:  Царството Божие няма да дойде забелязано, тоест няма да дойде по видим за чувствените очи начин, и няма да кажат:ето, тук е, или: там е. Понеже Царството Божие вътре във вас е (Лук. 17:20, 21).  Това значи: трябва да оставим плътския и греховен живот, след това посредством покаянието и живота по евангелските заповеди да очистим и украсим душевния храм, а след завършването му Светият Дух ще го осени, окончателно ще го очисти и уреди. В такъв храм слиза Бог и устройва в него Своето духовно, невидимо, но в същото време напълно осезаемо и познаваемо царство. Който е приел вътре в себе си Царството Божие, той може да има ясно разбиране за второто пришествие на Богочовека, може да познае и да избегне антихриста или да му се противопостави. А който не е приел в себе си Царството Божие, той няма да познае антихриста, но неизбежно, по неведом за самия него начин,  ще стане негов последовател; той няма да познае наближаващия край на света и настъпващото страшно второ Христово пришествие, то ще го завари неподготвен. Никакво човешко учение, никакво учение със слово и с думи не е достатъчно за наставление на този, който има нужда от наставление в душевната стая, наставление от Самия Бог.  Придобилият Царството Божие вътре в себе си има за ръководител Светия Дух, Който учи на всяка истина (Иоан. 16:13) ръководения от Него човек, като не допуска той да бъде измамен от лъжата, обличаща се в маската на истината. Много вярно е казал един блажен монах, беседвайки за антихриста: "Мнозина ще повярват в антихриста и ще започнат да го прославят като силен бог. Имащите Бога винаги в себе си и просветените по сърце ще видят истината с чиста вяра и ще го познаят. Защото идването на мъчителя тогава ще стане известно на всички, имащи Божие видение и разум. А на имащите винаги в ума си нещата от този свят и на обичащите земното това ще бъде непонятно, защото са привързани към житейските неща. Дори и да чуят словото, те нямат вяра, и ще намразят този, който им говори това".(1) Те ще го сметнат за побъркан, достоен само за презрение и съжаление. Помраченото в своето плътско мъдруване човечество няма да вярва и във второто пришествие на Господа. В последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от началото на творението (2 Петр. 3:3, 4).
          Когато фарисеите отстъпили от Господа, тогава Той казал на Своите ученици, че признак за края на света и близостта на второто пришествие на Господа ще бъде необикновеното материално развитие: хората ще забравят Бога, ще забравят Небето, ще забравят вечността и в своята прелъстеност, като че ще живеят вечно на земята, ще устремят цялото си внимание към земята, към придобиване на най-възвишено и неизменно благосъстояние на нея. Има ли нещо по-безумно от този стремеж? Не свидетелства ли смъртта, постигнала и постоянно постигаща всички човеци, че ние сме сътворени за вечността, че на земята сме само странници за много кратко време, и по тази причина всичките ни грижи за вечността трябва да бъдат поставени на първо място, а грижите за земята да бъдат съвсем умерени? Независимо от цялата безразсъдност на такава насоченост, тя ще се появи на земята като неизбежно изпълнение Божественото пророчество. А ако тя се е явила, то бидейки враждебна на словото Божие, ни служи като едно от най-ясните доказателства за истинността на това слово.  И както беше в Ноеви дни, е възвестил Господ, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески. Дни на Сина Човечески е наречено времето, което ще предшества Неговото пришествие - Началото на вечния незалязващ ден, края на времената и времето. Времето ще свърши със завършването на онези явления, чрез които то се означава: няма да има време, когато и денят, и нощта, и утрото, и вечерта, и седмиците, и месеците, и годините, и столетията ще се заменят с един вечен ден. И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. Също тъй, както беше и в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха (Лук. 17:26-28).  Свещеното Писание разказва, че съвременниците на Ной и съгражданите на Лот се предали на безмерен разврат. Развратът се поражда от отстъплението от Бога, от устремяването изцяло към земните дела и материалното развитие. Кога да мисли за Бога, кога да се грижи за своето спасение онзи човек, който постоянно е зает само със земните дела и материалното развитие? Но всеки човек, пренебрегнал познанието за Бога и грижата за своето спасение, зает изцяло с устройването на своето временно положение по плът и за плътта, по непонятен и незабележим за него начин развива своето паднало естество, прави сякаш веществена своята невеществена душа, помрачава се, става чужд на Бога, става целият грях и целият плът, бива отхвърлен от Бога, като напълно потъпкал в себе си целта, с която е бил призоват от Твореца от небитие в битие. Няма Моят Дух вечно да пребивава в тия човеци, защото са плът, е казал Господ за съвременниците на Ной (Бит. 6:3 - слав..). Всеобщият разврат, заедно с породилото го изобилно материално развитие, ще бъде знамение за края на света и приближаващия се Страшен Христов съд.  Тогава ще господства не само сластолюбието! Развратът, в широкия смисъл на тази дума, ще стане дял на човечеството в последните времена на неговото пребиваване на земята.  Защото човеците, казва свети Апостол Павел, ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли (2 Тим. 3:2-5).
          Грехът ще достигне своето пълно развитие, и той ще бъде още по-страшен и властта му ще бъде още по-силна поради това, че маската на благочестието ще се запази. Кой ще разбере, че при това външно цветущо благочестие, е унищожена цялата му същност, цялата му сила?  Така те били унищожени в религията на иудеите по времето на Христа, което никак не могъл да разбере народът, което не успели да разберат нито книжниците, нито левитите, нито иудейските първосвещеници, гордеещи се със своята ученост и знание.  Но тази ученост и това знание се състояли единствено в изучаването на Божия Закон според убиващата буква, при живот, противоположен на Божиите заповеди:  такъв живот прави вярата мъртва. Човечеството няма да вижда своето бедствено състояние в нравствено и духовно отношение, напротив, то ще тръби за своето преуспяване, бидейки заслепено от преуспяването в материалното развитие по отношение на времето и за земята, отхвърляйки християнското развитие за духа, за вечността и Бога. Когато светът провъзгласява и превъзнася своето преуспяване, въдворяване на висшето благоденствие,  своето нерушимо спокойствие и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел (1 Сол. 5:3); тогава внезапно ще настъпи краят на света, който той, в своето помрачение и упоение от земното преуспяване, съвсем няма да очаква. Поради слепотата на света денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя (1 Сол. 5:2).  И защо, според Бог, трябва да продължава да съществува светът, когато той, тоест човечеството, изцяло ще отхвърли целта, за която му е предоставено от Бога странстването на земята, когато то ще избере за това странстване самопроизволна цел, лишена от смисъл? Тази цел вече се избира! При тази цел кратковременният земен живот се приема за вечност, всички сили на душата и тялото се изразходват от човека не за подготовка за вечността, те се изразходват, принасят се в жертва на неосъществима, нелепа мечта, изразходват се за устройването на най-висше плътско благоденствие и блаженство в земната странноприемница, в нашата тъмница, като в постоянно, вечно жилище. Лъжливата мечта жестоко мами своите последователи: тя постъпва с тях като безчовечен тиранин, като лют демон. Тя е демон! Нищо не може да бъде по-зло от нея, нищо не може да бъде по-коварно и лъжлива от нея. Тя е насмешка на падналите духове над човеците. Гибелната мечта мами човеците през целия път на земния живот, а в края на живота им изменя, предава ги на действителността, оставя ги без нищо. Те встъпват във вечността напълно неподготвени за нея, незапознати с нея.
          Нещо повече: те встъпват в нея, усвоили за себе си настроение, напълно враждебно към нейните духовни блага, към собственото си благополучие в нея. Има ли място отвъд пределите на времето за такива плевели? За тях няма и не може да има друго място във вселената, освен в бездната на ада: там те трябва да бъдат скрити от погледа на вселената.
          Монасите от Соловецкия манастир предават отговора на преподобния Зосима, даден от стареца на учениците, които го попитали за това, как да познаят антихриста, когато дойди? Преподобния казал:  "Когато чуете, че на земята е дошъл или се е явил Христос, знайте, че това е антихристът".  Много точен отговор! Светът, или човечеството, няма да познае антихриста: то ще го признае за Христос, ще го провъзгласи за Христос.
         Следователно, когато се разнесе мълвата за Христовото пришествие, и започне да се разпространява и усилва, това ще послужи за верен признак, че се е явил антихристът и е започнал да изпълнява предопределеното и допуснато му от Бога служение. Отговорът на преподобния Зосима се основава на думите на Спасителя. Спасителят на света, запознавайки Своите ученици с признаците, възвестяващи наближаването на Неговото второ пришествие, е казал: Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е - не вярвайте. Ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески (Мат. 24:23-27).
          Не е необходимо и не е възможно хората да предават едни на други вестта за пришествието на Сина Божий. Той ще се яви внезапно , ще се яви по Своето всемогъщество, на всички хора и на цялата земя по едно и също време. Възражението на учените, че не възможно в едно и също време да се яви Синът Божий пред цялото човечество поради естествената кълбовидна форма на земята, няма никакво основание.  Ако всемогъщия Бог е извлякъл и земята, и целия свят от нищото чрез Своето всемогъщество всепремъдро повеление, без предварително да се съветва с учените, нима Той няма да може по същата причина поради Своето неограничено могъщество и премъдрост, да се яви на човечеството в едно и също време, макар и начинът на изпълнение на това да е недостъпен, какъвто и трябва да бъде, за всички учени на земята?  "Ще дойде Господ - е казал свети Иоан Дамаскин - от небето по същия начин, по който са Го видели светите Апостоли да се възнася на небето (Деян. 1:11); ще дойде съвършеният Бог и съвършеният човек, със слава и сила. Никой да не Го очаква от земята, но всеки да Го очаква от небето, както Сам Той е потвърдил".(2)
          Господ е завършил учението за края на света и за Своето второ пришествие със следното наставление и завещание:  Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице (Лук. 21:34, 35).  С тези думи на Господа, с това Негово завещание, с този съвет, с тази Негова заповед се забраняват плътският живот и излишните земни дела, които, взети заедно, превръщат човека от духовен в плътски и веществен, карат го да забрави вечността и Бога, увличат го към падане във всички грехове. В сърцето, което не е оградено и не е запечатано с паметта на Бога и страха Божий, Лесно влизат всички страсти, в него влиза нравствения мрак, в него влиза непознаването на Бога.  За хората, водещи плътски, греховен живот, упоени и замъглени от него, пришествието на Господа ще настъпи като примка. Тази примка ще обхване цялото човечество. Никой няма да може да избяга и да се изплъзне от нея. Като знаем това, нека пребиваваме в постоянно трезвение. Прибягвайки към Бога с чести, непрестанни, изпълнени с умиление и плач молитви, придобивайки и поддържайки в себе си Царството Божие чрез живот по Божията воля, ние ще можем да се избавим от веригите и козните на греха и светоуправника с Божията благодат и сила. Ние ще успеем с благо упование и духовно известяване за помилване и спасение да застанем пред нелицеприятния Съдия, имащ да произнесе присъда за нас, която ще реши нашата участ във вечността.   Амин.

1. Писма на Задонския Затворник Георгий, кн. 1, ст. 62, изд. от 1850 г. и преподобни Ефрем Сирин 106-о. За антихриста.
2. Точно изложение на Православната вяра, кн. 4, гл. 26.