Св. Ефрем Сирин
66
Да помислим братя за това, че и всичките краища на света не ще не принесат никаква полза в деня на нашия отговор; и заради нищожното и тленното да не загубим блажените райски утехи и блага, които никога не прехождат, които човешка уста не биха могли да опишат, в които и ангели желаят да надзърнат. Каква полза за човека, ако придобие цял свят от изток до запад, и от север чак до морето, и всичко, което е в света - и пари, и богатства, и удоволствия, а повреди на душата си? (Мат. 16:26).
Всичко това не ще може да го защити там. Затова премъдрия Соломон каза: суета на суетите - всичко е суета (Екл. 1:2). Какво толкова има у себе си този душевреден и суетен живот, че за него е цялата ни грижа, всичките ни усилия и трудовете, че към него е привързан човешкия ум?
За бъдещите блага нито говорим, нито полагаме старания; а що се отнася до временните и тленни блага, за тях полагаме и старания, и се грижим, заради тях се и препираме, и враждуваме, и нападаме помежду си. Нерядко заради нещо нищожно се пролива кръв, а след известно време човек го изоставя и излиза от тоя живот гол и жалък, без нищо да е придобил тук и без да получи вечните блага.
Какъв суетен стремеж!
Колко вреден за душата е този живот!
Как се подиграва той над човека!
И така, размисли, човече, какво има у себе си този живот?
В него има само зловоние, скръб, труд, мъка, неприятни грижи и безпокойства, неправда, страст за притежание, лъжа, кражби, отрови, недоброжелателство, пленничество, корабокрушения, вдовство, сиротство, безплодие, укори, клевети, поругания, загуби, грабежи, стенания, войни, ненавист, завист, убийства, и старост, и грях, и смърт. Чу ли сега какво има у себе си сегашния живот? Не обичай, прочее, този живот, който въвежда в заблуждение, играе си с нас и ни измамва, над мнозина се подиграва и мнозина е ослепил!
О, какъв коварен замисъл на лукавия княз на този свят! Той задържа всички върху временното и тленното и подхвърля на забрава вечните блага; и никой не разбира това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар