За четенето на светите Отци

св. Игнатий Брянчанинов

          Беседата и обществото на ближните силно въздействат върху човека. Беседата и познанството с учения предават много научни знания, с поета - много възвишени мисли и чувства, с пътешественика - много познания за страните, за нравите и народните обичаи. Очевидно е, че беседата и познанството със светиите предават святост. С преподобните ще бъдеш преподобен, с невинния мъж ще бъдеш невинен, с избрания ще бъдеш избран (Пс. 17:26, 27 - слав.).

          Нека още отсега, през времето на краткия земен живот, който Писанието дори не е нарекло живот, а странстване, да се запознаем със светиите. Ти искаш на небето да принадлежиш към тяхното общество, да бъдеш участник в тяхното блаженство? Още отсега влез с общуване с тях. Когато излезеш от къщата на тялото, те ще те приемат при себе си като свой познат и приятел (Лук. 16:9).
          Няма по-близко познанство, няма по-тясна връзка от единството на мислите, на чувствата и на целите (1 Кор. 1:10).
          Където има единомислие, там непременно има и единодушие, там има една цел, и еднакъв успех в постигането й.
          Усвои за себе си мислите и духа на светите Отци чрез четене на техните писания. Светите Отци са достигнали целта: спасението. И ти ще достигнеш тази цел по естествения ход на нещата. Като единомислен и единодушен на светите Отци, и ти ще се спасиш.
          Небето е приело светите Отци в своето блажено лоно. С това то е засвидетелствало, че мислите, чувствата и деянията на светите Отци са му благоугодни. Светите отци са изложили своите мисли, своето сърце, начина на своите действия в своите писания. Следователно, какво вярно ръководство към небето, засвидетелствано от самото небе, представляват писанията на отците!
          Всички писания на светите Отци са съставени по внушение или под влияние на Светия Дух. Чудно е тяхното съгласие, чудно е тяхното помазване! Ръководещият се от тях има, без никакво съмнение за свой ръководител Светия Дух.
          Всички води на земята се стичат в океана и може би океанът служи за начало на всички води на земята. Всички писания на отците се съединяват в Евангелието; всички клонят към това да ни научат на точното изпълнение на заповедите на нашия Господ Иисус Христос; източник и завършек на всички тях е светото Евангелие.
          Светите отци учат как да пристъпваме към Евангелието, как да го четем, как да го разбираме правилно, кое спомага и кое пречи за разбирането му. И затова в началото повече се занимавай с четене на светите Отци. А когато те те научат да четеш Евангелието, тогава вече чети преди всичко Евангелието.
          Не смятай за достатъчно само четенето на Евангелието, без четене на светите Отци! Тази мисъл е горда, опасна! Нека светите Отци те приведат към Евангелието като свое възлюбено чедо, получило предварително възпитание и образование посредством техните писания.
          Мнозина, всички, отхвърлили безумно и гордо светите Отци, пристъпили непосредствено, със сляпа дързост, с нечист ум и сърце към Евангелието, са паднали в гибелно заблуждение. Тях ги е отхвърлило Евангелието: то допуска при себе си само смирените.
          Четенето на отеческите писания и баща и цар на всички добродетели. От четенето на отеческите писания се научаваме на истинно разбиране на Свещеното Писание, на права вяра, на живот по евангелските заповеди, на дълбоко уважение, което трябва да имаме към евангелските заповеди, с други думи - на спасение и християнско съвършенство.
          Четенето на отеческите писания поради намаляването на духоносните наставници е станало главен ръководител за желаещите да се спасят и дори да достигнат християнско съвършенство (преп. Нил Сорски. Правила).
          Книгите на светите Отци по израза на един от тях са подобни на огледало: вглеждайки се в тях внимателно и често, душата може да види всичките си недостатъци.
          И още - тези книги са подобни на богата сбирка от лечебни средства: в тях душата може да потърси спасително лекарство за всеки от своите недъзи. Свети Епифаний Кипърски казвал: "Един поглед към свещените книги подтиква към благочестив живот" (Азбучен Патерик).
          Четенето на светите Отци трябва да бъде старателно, внимателно и постоянно: нашият невидим враг, ненавиждащ гласа на утвърждаването (Притч. 11:15), особено го ненавижда, когато този глас произлиза от светите Отци. Този глас изобличава козните на нашия враг и неговото лукавство, открива мрежите му, начина му на действие: и затова врагът се въоръжава против четенето на светите Отци с различни горди и хулни помисли, стреми се да хвърли подвижника в суетни грижи, за да го отклони от спасителното четене, напада го с униние, скука, забравяне. От тази борба против четенето на светите Отци трябва да заключим, колко спасително е за нас оръжието, което врагът толкова силно ненавижда. Врагът усърдно се грижи за това да го изтръгне от ръцете ни.
          Всеки да си избере четене на отци, съответстващи на неговия начин на живот. Отшелникът да чете книги на отците, писали за безмълвието; монахът, живеещ в общежитие - отци, написали наставления за монашеските общежития; християнинът, живеещ в света - светите отци, произнесли своите поучения за всички християни. Всеки, в каквото и звание да се намира, да черпи обилно наставление от писанията на отците. При всички случаи е необходимо четиво, съответстващо на начина на живот. Иначе ще се изпълваш с мисли, макар и свети, но неизпълними на дело, възбуждащи безплодни действия във въображението и желанието; а делата на благочестието, подобаващи на твоя начин на живот, ще се изплъзват от ръцете ти. Освен това ти ще станеш безплоден мечтател - твоите мисли, намирайки се в непрестанно противоречие с кръга на действията, непременно ще пораждат в сърцето ти смущение, а поведението неопределеност, тягостни и вредни за теб и за ближните. При неправилно четене на Свещеното Писание и на светите Отци лесно можеш да се отклониш от спасителния път в непроходими дебри и дълбоки пропасти, което се е случило с мнозина. Амин.