За четенето на Евангелието

   св. Игнатий Брянчанинов

          При четенето на Евангелието не търси наслаждения, не търси възторзи, не търси блестящи мисли: търси безпогрешното виждане на святата Истина.
          Не се задоволявай само с безплодното четене на Евангелието; стреми се да изпълняваш неговите заповеди, чети го чрез делата. Това е книгата на живота, и трябва да се чете чрез живота.

          Не мисли, че най-свещената от всички книги, Четириевангелието, случайно започва с Евангелие от Матей и завършва с Евангелие от Иоан. Свети апостол Матей повече учи как да изпълняваме Божията воля и неговите наставления са особено подходящи за начинаещия по Божия път; апостол Иоан излага начина на съединяване на Бога с човека, обновен от заповедите, което е достъпно само за преуспелите на Божия път.
          Разтваряйки за четене книгата - свето Евангелие, спомни си, че тя ще реши твоята участ. По нея ще бъдем съдени и в зависимост от това какви сме били тук, на земята, по отношение на нея, ще получим за свой дял или вечно блаженство, или вечни наказания (Иоан. 12:48).
          Бог е открил своята воля на нищожната прашинка - човека! Книгата, в която е изложена тази велика и всесвята воля, е в твоите ръце. Ти можеш и да приемеш, можеш и да отхвърлиш волята на твоя Създател и Спасител в зависимост от това, което ти е угодно. Твоят вечен живот и твоята вечна смърт са в ръцете ти: разсъди колко внимателен и благоразумен трябва да бъдеш. Не си играй със своята вечна участ!
          Моли се в съкрушение на духа на Господа да ти открие да видиш чудесата, скрити в Неговия закон (Пс. 118:18), който е Евангелието. Очите се отварят - и се вижда чудното изцеление на душата от греха, извършващо се от Словото Божие. Изцелението на телесните недъзи било само доказателство за изцелението на душите, доказателство за плътските хора, за умовете, заслепени от чувствеността (Лук. 5:24). Чети Евангелието с крайно благоговение и внимание. Не смятай нищо в него за маловажно и незаслужаващо разглеждане. Всяка чертица в него съдържа лъч живот. Пренебрегването на живота е смърт.
          Четейки за прокажените, разслабените, слепите, хромите, бесноватите, които Господ е изцелил, мисли, че твоята душа, носеща многоразличните язви на греха и намираща се в плен на демоните, е подобна на тези болни. От Евангелието са научавай на вярата, че изцелилият ги Господ ще изцели и теб, ако ти прилежно Го умоляваш за своето изцеление.
          Придобий такова душевно разположение, с което да бъдеш способен за получаване на изцеление. Способни да го получат са съзнаващите своята греховност и решаващи да я оставят (Иоан. 9:39-41). На горделивия праведник, тоест на грешника, невиждащ своята греховност, Спасителят не е необходим, Той е безполезен за него (Мат. 9:13).
          Виждането на греховете, виждането на падението, в което се намира целият човешки род, е особен Божий дар. Измоли за себе си този дар, и книгата на Небесния Лекар - Евангелието, ще бъде по-разбираема за тебе.
          Постарай се де усвоиш Евангелието с ума и сърцето си, та твоят ум, така да се каже, да плува в него, да живее в него: тогава и твоята дейност лесно ще стане евангелска. Това може да се постигне с непрестанно благоговейно четене, с изучаване на Евангелието.
          Преподобни Пахомий Велики, един от най-знаменитите древни отци, знаел наизуст светото Евангелие и вменявал на своите ученици по Божие откровение в неотменим дълг да го научат. Така Евангелието ги съпътствало навсякъде и постоянно ги ръководело(1).
          Защо и сега християнските възпитатели не украсят паметта на невинното дете с Евангелието, вместо да я замърсяват с изучаването на Езоповите басни и други нищожности?
          Какво щастие, какво богатство е придобиването на Евангелието в паметта! Не можем да предвидим обратите и бедствията, можещи да се случат с нас в продължение на земния ни живот. Евангелието, принадлежащо на паметта, се чете от слепите, съпътства затворника в тъмницата, говори със земеделеца на нивата, оросявана с неговата пот, наставлява съдията по време на самото дело, ръководи търговеца на тържището, развеселява болния по време на мъчителното безсъние и тежката самота.
          Не дръзвай сам да тълкуваш Евангелието и другите книги на Свещеното Писание. Писанието е произнесено от светите пророци и апостоли, произнесено е не произволно, но по внушение на Светия Дух (2 Петр. 1:21). Не е ли безумно да го тълкуваме произволно?
          Светият Дух, произнесъл Словото Божие чрез пророците и апостолите, го е изтълкувал чрез светите Отци. И Словото Божие, и неговото тълкуване са дар на Светия Дух. Само едно тълкувание приема светата Православна Църква! Само едно тълкувание приемат нейните истински чеда!
          Който обяснява Евангелието и цялото Писание произволно, със самото това отхвърля тълкуването му от светите Отци, от Светия Дух. Който отхвърля тълкуването на Писанието от Светия Дух, той без съмнение отхвърля и самото Свещено Писание.
          И словото Божие, словото на спасението, за неговите дръзки тълкуватели бива смъртоносен дъх за смърт, двуостър меч, с който сами заколват себе си за вечна погибел (2 Петр. 3:16; 2 Кор. 2:15). С него завинаги са убили себе си Арий, Несторий, Евтихий и другите еретици, паднали чрез произволното и дръзко тълкуване на Писанието в богохулство.
          Ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2), казва Господ. Такъв бъди относно Евангелието и присъстващия в него Господ.
          Остави греховния живот, остави земните пристрастия и наслаждения, отречи се от своята душа, тогава Евангелието ще стане достъпно и понятно за теб.
          Който мрази душата си на тоя свят, е казал Господ - душата, за която поради падението грехолюбието е станало сякаш естествено, сякаш живот - ще я запази за вечен живот (Иоан. 12:25). За обичащия своята душа, за този, който не се решава на самоотричане, Евангелието е затворено: той чете буквата; но словото на живота като Дух остава скрито под непроницаема завеса за него.
          Когато Господ бил на земята със Своята пресвята плът, мнозина Го виждали и в същото време не Го виждали. Каква полза, когато човек вижда с телесните си очи, които имат и животните, а не вижда нищо с очите на душата - с ума и сърцето? И сега мнозина всекидневно четат Евангелието, и в същото време никога не са го чели и не го познават.
          Евангелието, е казал един преподобен пустиножител, се чете с ум; разбира се според мярата на изпълнението на неговите заповеди на дело. Но точното и съвършено разкриване на Евангелието е невъзможно да придобием в себе си със собствени усилия: то е Христов дар(2).
          Светият Дух, всели се в истинния и верен Свой служител, го прави и съвършен читател, и истинен изпълнител на Евангелието.
          Евангелието е изображение на свойствата на новия човек, който е Господ от небето (1 Кор. 15:47). Този нов човек е Бог по естество. Своето свято племе, човеците, вярващи в Него и преобразили се според Него, Той прави богове по благодат.
          Вие, които се търкаляте в нечистото и смрадно блато на греховете, намирате наслаждение в тях! Вдигнете глави и погледнете към чистото небе: там е вашето място! Бог ви дава достойнство на богове; вие, отхвърляйки това достойнство, избирате за себе си друго: достойнството на животни, и то най-нечисти. Опомнете се! Оставете зловонното блато, очистете се с изповядване на греховете; умийте се със сълзи на разкаяние; украсете се със сълзи на умиление; вдигнете се от земята; възлезте на небето: там ще ви възведе Евангелието. Докле имате светлината, Евангелието, в което е скрит Христос, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на Светлината - Христа (Иоан. 12:36).


1.  Житие на Пахомий Велики. Vies des peres des deserts d'Orient par le R. P. Michel-Ange-Manin.  Наизуст е знаел Евангелието и свети Тихон Воронежки.
2.  Преподобни Марк Подвижник за духовния закон. Гл. ХХХІІ. Добротолюбие, ч. 1.