За избягване на книгите съдържащи в себе си лъжеучение

св. Игнатий Брянчанинов

          Отново ти принасям, верни сине на Източната Църква, словото на искрен, добър съвет. Това слово не е мое: то принадлежи на светите Отци. Оттук са всички мой съвети.
         Пази ума и сърцето си от лъжливо учение. Не беседвай за християнството с хора, заразени с лъжливи мисли; не чети книги за християнството, написани от лъжеучители.
          Истината е там, където е Светият Дух: Той е Дух на Истината. Лъжата се съпътства и подкрепя от духа на дявола, който е лъжа и баща на лъжата.

          Четящият книги на лъже учители неизбежно се приобщава към лукавия, тъмния дух на лъжата. Нека това не ти изглежда странно и невероятна: така говорят Църковните светила - светите Отци(1).
          Ако умът и сърцето ти не са изписани с нищо, нека Истината и Духът да напишат на тях Божиите заповеди и Неговото духовно учение.
          А ако си си позволил да изпишеш и издраскаш скрижалите на душата с разнообразни понятия и впечатления, без да подбираш благоразумно и внимателно кой е писателят и какво пише той, то очисти ги с покаяние и отхвърляне на всичко богопротивно.
          Писател на твоите скрижали да бъде само Божият пръст.
          Приготви за този писател чистота на ума и сърцето с благочестив и целомъдрен живот: тогава при твоите молитви и при четенето на свещените книги незабележимо, тайнствено ще се изписва на скрижалите на душата законът на Духа.
          Позволено ти е да четеш само онези книги за религията, които са написани от светите Отци на вселенската Източна Църква. Това изисква Източната Църква от своите чеда(2).
          А ако разсъждаваш иначе и намираш поведението на Църквата за по-неоснователно от твоето разсъждение и това на ония, които са съгласни с теб, ти вече не си син на Църквата, а неин съдия.
          Ти ще ме наречеш едностранчив, недостатъчно просветен, ригорист? Остави моята едностранчивост и всички други недостатъци: желая по-добре при тези недостатъци да бъда послушен на Източната Църква, отколкото при всички мними съвършенства да бъда по-умен от нея и поради това да си позволявам непослушание към нея и отделяне от нея. Моят глас ще бъде приятен на истинските чеда на Източната Църква.
          Те знаят, че желаещият да получи небесна премъдрост трябва да остави своята собствена, земна мъдрост, колкото голяма и да е тя, да се отрече от нея, да я признае, каквато и да е тя, за безумие (1 Кор. 3:19).
          Земната мъдрост е вражда против Бога: тя не се покорява на Божия Закон и не може да му се покорява (Рим. 8:7). Такова е нейното свойство от самото начало; такава и ще остане докрай - когато земята и всички неща по нея, а заедно с тях и земната мъдрост, ще изгорят (2 Петр. 3:10).
          Светата Църква позволява да четат книги на  лъжеучители само онези свои членове, чиито мисли и сърдечни чувства са изцелени и просветени от Светия Дух, които винаги могат да отличат истинското добро от злото, представящо се за добро и прикрито под маската на доброто.
          Великите Божии угодници, познавали общата за всички човеци немощ, са се бояли от отровата на ереста и лъжата, и затова най-старателно са избягвали беседите с хора, заразени с лъжеучение, и четенето на еретически книги. (Житие на Пахомий. Patrologiae Tomus. LXXIII, cap= XLIV). Имайки пред очите си падението на многоучения Ориген, на изкусния в спор Арий, на красноречивия Несторий и на други, богати със светска мъдрост и погинали от самонадеяност и самомнение, те са търсели спасение и са го намерили в бягството от лъжеучението, в точното послушание към Църквата.
          Духоносните, свети пастири и църковни учители са четели писанията на богохулните еретици, принудени към такова четене от необходимостта и нуждата на цялото християнско общество. Те със силно, духовно слово са изобличавали заблужденията и са известили на всички чеда на Църквата за скритата опасност в еретическите писания, прикрита с великолепни те имена на светостта и благочестието.
          Но на мен и на теб е необходимо да се пазим от четенето на книги, съчинени от лъжеучители. На всеки, който не принадлежи към Източната Църква, една и свята, писал за Христа, за християнската вяра и нравственост, подобава името лъжеучител.
          Кажи ми: как може да си позволиш четенето на всяка книга, когато всяка четена от теб книга те води, където иска, - убеждава те да се съгласяваш с всичко, което тя иска да приемеш, и да отхвърляш всичко, което й е необходимо да отхвърлиш?
          Опитът доказва колко гибелни са последствията от безразборното четене. Колко често между чедата на Източната Църква могат да се срещнат най-неправилни, неясни понятия за християнството, противоречащи на учението на Църквата, порицаващи това свято учение - понятия, усвоени от четенето на еретически книги!
          Не се оскърбявай, приятелю, от моите предупреждения, внушавани от желанието за твоето истинско добро. Бащата, майката, добрият възпитател няма ли да се боят за невинното, неопитно дете, когато то поиска свободно да влиза в стаята, където между хранителните запаси има множество отрова?
          Смъртта на душата е по-страшна от смъртта на тялото: мъртвото тяло ще възкръсне, и смъртта на тялото често бива причина за живот на душата; напротив, душата, умъртвена от злото, е жертва на вечната смърт. Душата може да убие една мисъл, съдържаща в себе си някакъв вид богохулство, тънък, почти незабележим за незнаещите.
          Ще дойде време, предвещавал е светият апостол, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат (2 Тим. 4:3, 4).
          Не се прелъстявай от гръмкото заглавие на книгата, обещаваща да преподаде християнско съвършенство на този, който все още се нуждае от храната на младенците: не се прелъстявай нито от великолепното издание, нито от силата, красотата и образността на стила, нито от това, че писателят е уж свят, уж доказал своята святост с многочислени чудеса.
          Лъжеучението не се спира пред никаква измислица и лъжа, за да предаде на своите басни вид на истина, и с това по-лесно да отрови душата с тях.
          Лъжеучението само по себе си вече е лъжа. От него бива измамен първо писателят, а след това и читателят (2 Тим. 3:13).
          Признак на истински душеполезната книга е светият писател, член на Източната Църква, одобрен, признат от светата Църква. Амин.

1.  "Никой да не чете - е казал свещеномъченик Петър Дамаскин - това, което не служи за угаждане на Бога. А ако някой прочете нещо такова по незнание, то да се подвизава по-скоро да го изглади в паметта си с четене на Божествените Писания и именно на тези от тях, които в най-голяма степен служат за спасение на душата му според състоянието, до което е достигнал... А противни на това книги съвсем да не чете. Защо трябва да приема нечистия дух вместо Светия Дух? Кой в каквито слова се упражнява, такива и свойства получава, макар и неопитните да не виждат това, както го виждат имащите духовна опитност." Свети Петър Дамаскин, книга 1, статия за разсъждението. Добротолюбие, ч. 3.
2.   При извършването на тайнството Изповед е установено да се пита каещият се: не чете ли еретически книги? Требник.