вторник, 16 април 2019 г.

         За проваленото Венчание на                  православна с католик



Във вчерашния брой (2 септември) на онлайн-вестника „Шуменска заря”излезе статия, в която православен свещеник беше обвинен от журналистката Росица Стайкова в „незнание, невежество или липса на отговорност”. Причината – отец Николай, свещенослужител в храм „Свв. Кирил и Методий” в Преслав, отказал да венчае православна с католик. Резултатът – разочаровани младоженци и тъжна процесия от 90 кахърни сватбари, които не могли да гуляят до зори.
Явно колегата журналистка е гледала доста латино- и турски сериали, защото статията й за провалената сватба прилича повече на епизод от такава сапунка, отколкото на сериозен репортаж. Като се почне от описанието на „огорчените гости”, дошли от „далечна Америка и съседна Румъния”, та се стигне до сълзливата романтика, че „булката, видите ли, много държала на тази църква, заради близостта й до старините, заради това, че е един от трите храм-паметника в България, и още, защото нейният свещеник е учил във Виена и сестра й преди година също се е венчала там.” Все в този дух са и по-нататъшните кадри от несъстоялото се тържество, където се описва „разочарованието на поканените”„заричането им да не стъпят повече в този храм”„попът, който закъснял за венчавката” и „заканата на младоженката да бъде венчана от румънски поп”. Не липсва и страховитият финал, в който тъстът и тъщата заявяват, че „ще потърсят обяснение от компетентно духовно лице”, а Тъщата ядно отсича: „Вместо православната църква да се обърне с лице към хора от друга вяра, да приобщава и мюсюлмани, тя отказва церемония на християни!“.
Какво всъщност довело до тази нещастна развръзка: Сключилите граждански брак младоженци – православна и католик, отишли в храма, за да се уговорят за венчавката и били записани от „председателя на храма иеромонах Климент”, който „им обяснил, че няма спънки да се венчаят и насрочил дата”.
Когато обаче дошъл уреченият час и сватбарите отишли в храма, разбрали от чредния свещеник отец Николай, който трябвало да ги венчае, че младоженците не могат да сключат църковен брак, защото каноните не го разрешават. Тогава, естествено, започнали неизбежните пазарлъци, които всеки може да си представи, за да се стигне накрая до компромисното обещание младоженците все пак да се венчаят, а като им се родят деца, да ги кръстят в Православната вяра. В разговора обаче „попът изведнъж разбрал, че и кръстниците са католици и категорично вече отказал да направи венчавката”. (Тук впрочем колегата Стайкова е объркала кумове с кръстници, но ако обещае до следващия подобен репортаж да научи разликата между тях, няма да й придиряме и за това.)
Накрая колегата решила сама да потърси „обяснение от компетентно духовно лице” и звъннала на митрополит Кирил, който й казал, че „двамата младоженци могат да се венчаят в православния храм, но е трябвало да искат първо неговата благословия”, като това ставало с подаване на молба до самия него. След това допълнил: „Ние признаваме тайнствата на католическата църква, но подаването на тази молба е задължително“, пояснявайки, че „православната църква няма други съображения за отказ.”
Ако трябва да обобщим, цялата история е низ от неприятни грешки, в която обвиняем става единственият невинен. Недоразумението тръгва още от иером. Климент, който е уверил младоженците, че няма пречки да бъдат венчани. Те, понесени на крилете на щастието, после трудно ще приемат думите на втория свещеник – отец Николай, че това не може да стане, защото според каноните на Православната Църква не се разрешава съмолитстване с еретик, какво остава за извършване на съвместно Тайнство с него, в случая Венчание. Католицизмът е ерес и в католическата "църква" не може да има нито апостолско приемство, нито тайнства, както добре е обяснено от проф. Целенгидис в неговата статия. Обърканите хора, (чиято вина се състои в това, че изобщо не познават Православието, иначе не би се стигнало дотук!), без да се опитат да разберат, че отец Николай наистина няма право да ги венчае, докато младоженецът не се кръсти в Православната вяра, обидени сигнализират за станалото в местния вестник. Оттам щафетата поема колегата, която в стремежа си да отрази „скандалното събитие”, ще отиде твърде далеч, обвинявайки отец Николай в „незнание, невежество и липса на отговорност”, което подхожда повече на самата нея, отколкото на преславския свещеник. Защото реакцията му изобщо не е на незапознат невежа, действащ безотговорно, а тъкмо обратното. Отецът е изпълнил пастирския си дълг, според учението на Православната Църква, и е направил това, което е бил длъжен да направи – да откаже Венчание на православна с еретик. Несъмнено в разговора си с младоженците, той ги е осведомил, че ако младоженецът се кръсти, няма пречка после да бъде и венчан за православна. Но това би отложило самото Венчание за неопределено време, което пък не се е харесало на новобрачната двойка. Тяхната реакция - да си „купят” Венчание в друг храм, сякаш става дума за килограм свинско от месарницата, е поредната глупост в този епизод.
И накрая напористата ми колега, която в търсене на справедливост, според както я разбира тя, не може да се примири, че някакъв „поп” ще се окаже прав, звъни на местния Владика, който изпълнява финалния акорд. Защото се оказва, че за да се венчаят православна с еретик, не било нужно нищо друго освен... неговото разрешение. Явно то тежи повече от Православните канони!
.....
В случаи като горния винаги си казвам: „Господ да е на помощ на малкото съвестни свещеници, останали в БПЦ!” Те са принудени да извършват своето служение между чука и наковалнята. Между Владишкия чук, който всеки момент може да се стовари върху главите им и народната наковалня, която със злорадост би ги притиснала в металните си обятия. Защото в опитите си да спазят каноните и да останат верни на Православната традиция, (станала тъй омразна в последно време), тези свещеници се излагат на риска от една страна да бъдат наказани от своите епископи, а от друга – да бъдат подиграни от велможа до глупец (срв. Притчи. 17:7). Иди после, че ставай свещеник! Нищо чудно, че от миналогодишния редовен семинарски випуск, са завършили само шест човека! А колко ли ще бъдат догодина?... 

Бъде Верен

Няма коментари:

Публикуване на коментар