За лукавите жени

св. Ефрем Сирин

                                                               79
          Няма звяр подобен на жена лукава и нескромна в езика си. Кое е по-страшно от лъва сред четириногите, или по-люто от змия сред влечугите? Но те не представляват нищо в сравнение с лукавата жена. Че лъвът и змията й отстъпват по злоба, за това свидетелства и Премъдрият, като казва: по-добре да живееш с лъв и змия, отколкото да живееш с лукава жена ( Сирах. 25:18 - слав.) Лъвовете в ямата не се осмелиха да се докоснат до Даниил, а Иезавел предаде на смърт Навутей. Китът опази Иона в утробата си, а Далила отряза косите на Самсон и го предаде на чуждоплеменниците.
Драконите, аспидите и змиите трепереха пред Иоан в пустинятае, а Иродиада го обезглави по време на вечеря. На планината враните носеха храна на Илия, а Иезавел го гонеше и желаеше смъртта му, задето дъждът падна по неговата молитва. И като се изплаши, Илия избяга в пустинята, която се намираше на четиридесет дни път, и като изнемогна духом, молеше се да умре, говорейки така: Господи Боже, стига вече, вземи душата ми, понеже аз не съм по-добър от моите отци (3 Царств. 19:4). Уви, пророкът се изплаши от жена! Този, който с устата си заключи облаците по цялата вселена, който с думата си свали огън от небето и възкреси мъртвия със своята молитва, и той се изплаши от жена.

          Никое зло не може да се сравни с лукавата и зла жена. Думите ми потвърждава и Премъдрият, който казва: няма глава по-отровна от змиина глава, и няма злоба по-голяма от женската злоба (Сирах. 25:17). О, какво зло е това най-остро оръжие на дявола! Защото чрез жената в началото дяволът разврати Адам в рая, чрез жена затвори Иосиф в тъмницата, чрез жена подтикна Давид към коварно убийство на Урия, чрез жена доведе до престъпление премъдрия Соломон, чрез жена преследваше Илия, чрез жена ослепи Самсон и обезглави Христовия Предтеча.

          Чрез жена той довежда всички до падението, всички безчести, всички убива, всички позори, всички угнетява; защото безсрамната жена никого не пощадява - нито от свещеника се срамува, нито пророка уважава, нито посивелите коси почита. О, какво зло, по-зло от всяко зло е лукавата жена! Ако тя е само лукава, вече е богата на злоба; а ако има и богатство, съдействащо на нейното лукавство, тогава тя е двойно зло, непоносимо животно, неизличима болест, неукротим звяр.
       
          Зная, че змиите, ако ги приласкаят, стават кротки; и лъвовете и дивите котки, когато привикнат към човека, стават покорни. Но лукавата и безсрамна жена, ако я оскърбяват, беснее, а ако я ласкаят, се превъзнася. Ако нейният мъж е началник, тя нощем и денем го подстрекава с думите си и го поощрява да извърши беззаконно убийство, както Иродиада подстрекаваше Ирод. А ако мъжът й е беден, подтиква го към гняв и разпри. А ако е вдовица, тогава сама и без помощта на друг безчести и очерня всеки, понеже не обуздава езика си със страх Божий, не гледа към бъдещия съд, не повдига очите си към Бога, не умее да пази законите на приятелството.

          На лукавата жена нищо не й струва да предаде и собствения си мъж на смърт. Защото и праведния Иов собствената му жена го предаваше на смърт, като му говореше: похули Бога и умри (Иов. 2:9). Какво лукаво пожелание! Каква нечестива мисъл! Цялата вътрешност на мъжа й гори от гнойните язви, сякаш от разпалени въглени, цялата негова плът гъмжи от червеи, но тя не се съжалява, като вижда, че мъжът й всяка минута стене и се мъчи и че раните му са непрестанно отворени. Не се смекчава, не се изпълва със състрадание, като гледа как този, който преди се обличаше в царска багреница, сега седи на гноището гол и покрит с гной; не си спомня за неговата дружба и близост с князете, за това, колко самата тя е била възвеличена и прославена чрез него, а му казва: похули Бога и умри. Каква женска милост! Какво болестотворно "смекчително" средство! Каква съпружеска дружба! Сякаш не му е достатъчна временната болест, та му приготвя и вечни мъки заради хулата.

          Искаш ли да видиш жена подобна на нея по лукавство? Погледни Далила, как тя след като отряза косите на своя мъж и го свърза, предаде на чуждоплеменниците този, който беше част от самата нея, предаде своя съжител, когото обсипваше с ласки и нежности, пред когото лицемереше, че го обича повече и от самата себе си , когото действително вчера обичаше, а днес измами, вчера милваше с любов, а днес със своята измама предаде на погребение. И наистина, не беше ли той красив? Кой е по-прекрасен от онзи, който носи на главата си седем къдри като образ на седемте лъча на благодатта? И наистина не беше ли мъжествен? Кой е по-мъжествен от този, който сам разкъсва лъв на пътя и само с една ослина челюст убива хиляди другоплеменници? При това той бе и толкова свят, че веднъж, когато попадна на безводно място и се мъчеше от жажда, се помоли и от мъртвата челюст, която беше в ръката му, изтече вода и той утоли жаждата си. И този свят, този така прекрасен и мъжествен Самсон бе погубен от собствената си жена, , която го свърза и го предаде на другоплеменниците, сякаш й е враг, а те го ослепиха и направиха от него посмешище за всички. И този, на когото нито лъвовете, нито другородците бяха в състояние да се съпротивляват, бе повален от собствената си жена. А как можа тя да направи това? - като се възползва от добротата на мъжа си; понеже като изтръгна с лъжа през нощта тайната на неговата сила, разкри я и го предаде на смърт. Затова именно пророкът ни заповядва: пази се да говориш пред своята съжителка (Мих. 7:5). Кажи ми кой звяр някога е постъпвал така със себеподобния си от другия пол? Коя змия ще иска да погуби своя другар? Коя лъвица ще предаде на смърт своя мъж? Така че наистина няма злоба по-голяма от женската злоба.

          И така, който има зла жена, нека знае, че в нейно лице е получил въздаянието за своите беззакония. Премъдрият казва, че лукава жена ще бъде дадена на грешния мъж.
          Казано е: всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Мат. 5:28). Наистина, страшно предупреждение; и много трезвост е нужна.

          Ако искаш да избегнеш тази страст на този звяр, чуй какво говори премъдрият Соломон: Очите ти нека гледат право, и клепките ти да са насочени право пред тебе (Притч. 4:25); да не те победи прелестта на похотта, нито да бъдеш уловен от очите й, нито да те увлече с клепките си. Защото жената улавя многоценната душа у мъжа (Притч. 6:25, 26). Затова, сине, послушай ме сега: да не се отклонява сърцето ти  в нейния път и да не се прелъстиш в нейните пътеки. Защото тя мнозина е свалила ранени и безбройни са тия, които е убила (Притч. 7:24-26 - слав.).

          Да не се взира в нея окото ти, но бягай далече и не се бави. Затова, когато видиш жена благоразумна, която блести с красота, има светъл поглед, сияещи страни и някаква изкуствена изразителност на лицето, която разпалва твоя помисъл и усилва желанието в теб, размисли, че това, което те изпълва с удивление, е пръст, че това, което те възпламенява е пепел; и душата ти ще престане да безумства. Взри се с мисълта в кожата на нейното лице и тогава ще видиш колко малко струва благообразието, защото не ще намериш нищо, освен кости, жили и зловоние. Представи си също как тя остарява, изменя се, умира и целият този цвят повяхва. Размисли и виж на какво се възхищаваш и се засрами, а като се засрамиш, принеси покаяние.