Сказание за дясната ръка на свети Иоан Предтеча, която кръсти Господа

          След като главата на свети Иоан Предтеча, Кръстителя на Господа, била отсечена от беззаконния цар Ирод, честното му тяло било погребано от неговите ученици близо до гроба на пророк Елисей,у в прочутия самарийски град Севастия. А когато светият евангелист Лука, проповядвайки Христа и обхождайки много страни и градове, дошъл в Севастия, като имал намерение да замине оттук за своя роден град - Антиохия, на апостола дошло на ум да вземе със себе си и да отнесе в Антиохия тялото на светия Предтеча. То било нетленно и цяло, но да се вземе било невъзможно, понеже жителите на Севастия
ревностно почитали мощите на Кръстителя и грижливо ги пазели. Поради това светият евангелист Лука можал само да отдели от светото тяло на Предтечата неговата дясна ръка, която кръстила нашия Владика - Господ Иисус Христос. Нея той  и донесъл със себе си в своя град Антиохия, като някое скъпоценно съкровище, с което желаел да се отблагодари на Антиохия, заради своето възпитание, което получил в този град.
          От това време светата  ръка на Кръстителя се пазела с голямо благоговение от антиохийските християни и чрез нея се извършили немалко чудеса. След като изминало много време, на царския престол се възкачил Юлиан Отстъпник, който явно се отрекъл от Христа и се покланял на идолите. Той започнал да преследва Божията Църква, както по-рано езическите императори преследвали християните. Но Юлиан гонел и умъртвявал не само живите християни, но възставал с ярост и срещу умрелите.. Изваждал от гробовете и изгарял останките на светиите, които пострадали за светата вяра, а Божиите храмове и светините обръщал в пепел.
          Веднъж той дошъл и в Антиохия, за да принесе там гнусните жертви на своя мерзък бог Аполон(1), чийто идол се намирал близо до града - в местността, наричана Дафни, и за да преследва християните и да изгори тези техни светини, които му се отдаде да открие. Когато чули за неговото пристигане, антиохийските християни побързали да скрият светата ръка на Кръстителя в една градска кула, наречена Хония, за да не би гонителят да я поругае и да я изгори. След като пристигнал в Антиохия и причинил много зло на християните, Юлиан започнал да издирва ръката на Кръстителя. Но когато опитите му да я намери останали напразни, той изпратил заповед в палестинския град Севастия, с която нареждал цялото тяло на Кръстителя - което се намирало там, с изключение на главата и ръката, - а също и гробницата и храмът на светия Предтеча, да бъдат предадени на разрушение и огън. Тази негова заповед била изпълнена, според историците Никифор и Кедрин. Впрочем блаженият Симеон Метафраст съобщава, че е било изгорено не тялото на Кръктителя, а нечие друго, тъй като Иерусалимският патриарх, като узнал навреме за заповедта на Юлиан, тайно взел от гроба мощите на Кръстителя и ги изпратил да се пазят в Александрия. Вместо тях той положил в гроба костите на един мъртвец, които, според думите на Метафраст, били изгорени вместо мощите на Кръстителя, заедно с неговия ковчег и храм.
          След като този беззаконен цар загинал и истинската вяра отново възсияла в света, тогава и ръката на светия Предтеча била изнесена от кулата, в която била скрита, подобно на светилник под крина. Отново християните започнали да й въздават почитание и отново, както преди,  започнали  да се  извършват чрез нея много чудеса.  Ще съобщим за едно от тези чудеса.
       
          В околностите на град Антиохия живеела огромна и страшна змия, която езичниците боготворели и на която ежегодно като на бог принасяли жертви. За жертва обикновено се определяла някоя непорочна девица, която предавали на змията в присъствието на целия народ, който наблюдавал зрелището от специално за това направени места, недалече от пещерата на змията. Змията изпълзявала от пещерата и предизвиквала всеобщ ужас със своя страшен вид, със своето съскане и широко отворена паст, а след това хващала дадената й жертва и като я разкъсвала я поглъщала. Определяло се по жребий коя от дъщерите на антиохийските граждани да бъде принесена в жертва.
          Една година жребият се паднал на дъщерята на един от антиохийските християни. Той със сълзи се молел на Христа Бога и на Неговия свят Кръстител да избавят дъщеря му от тази жестока смърт. А когато вече настъпвал денят на този гнусен празник, бащата с вопли и ридания въззовал към Бога и призовал на помощ свети Иоан Кръстител. Той отишъл до храма на свети Иоан Кръстител, където се пазела ръката на Кръстителя, и горещо помолил ключаря да му отвори храма и да го пусне да се поклони на честната и свята ръка. А това той направил с тайна цел, заради която бил сложил в пазвата си няколко златни монети. Когато започнал да извършва поклони пред ковчега, в който се пазела светата ръка, тогава изведнъж, сякаш неочаквано, от пазвата му се изсипали монетите. Ключарят, който обичал парите, се втурнал да събира монетите, а в това време оня християнин, целувайки ръката на Кръстителя, тайно откъснал със зъбите си една част от малкия му пръст, скрил го у себе си и след като се помолил, излязъл и отнесъл частта от пръста със себе си.

          Когато настъпил денят, в който девицата трябвало , без да има някаква вина, да бъде предадена на смърт, и когато народът в полунощ се струпал да гледа зрелището, там отишъл и бащата, водейки дъщеря си към мястото на жертвоприношението и молейки се в душата си на Бога тя да бъде спасена. И ето - страшната змия изпълзяла от пещерата си, съскаща и раззинала паст, и започнала да се приближава към приготвената за нея жертва, готвейки се да я погълне. Но бащата не се отделял от дъщеря си, като в същото време призовавал на помощ Всевиждащия Спасител Христа и Неговия Кръстител. Когато змията допълзяла съвсем близо и още по-широко отворила уста, бащата хвърлил светия пръст на Кръстителя в змиината уста и змията мигновено издъхнала. По такъв начин била спасена девицата от жестоката смърт, а нейният баща с радостни сълзи и с висок глас благодарял на Спаситела и на светия Му Кръстител, като открил на целия народ какво велико чудо извършил Господ.

          Присъстващият народ, като видял, че змията е мъртва, а девицата - жива и възхваляваща заедно със своя баща Бога, много се удивил и се ужасил от това славно чудо, а после радостно и единодушно прославил Единия Истинен Бог, Който живее на небето и милостиво поглежда към смирените. Тогава в Антиохия настанало голямо празненство и тържество, защото мнозина езичници се присъединили към християните и повярвали в Христа Бога. А на мястото, където станало това велико чудо, била издигната голяма и прекрасна църква на името на свети Иоан Кръстител. Разказват, че в деня на празника на Въздвижението на честния Господен Кръст в тази църква архиереят издигал и честната ръка на Кръстителя, при което тя понякога оставала в право положение, а понякога се огъвала: първото предзнаменувало, че ще има голям урожай на жито и на всякакви плодове, а второто - че годината ще е неплодородна и ще има глад.

         Когато по Божие допущение арабите завладели Антиохия и всичките й околности, тогава и скъпоценното съкровище - честната ръка на светия и великия Иоан Кръстител се оказала сякаш в техен плен. Благочестивите християнски царе употребили немалко старания, за да си върнат пречестната ръка на Предтечата и да я положат в своя царстващ град, но дълго време не им се удавало да постигнат тази цел и те не могли нищо да направят - нито с помощта на златото, нито с някакви други средства. Но по времето на управлението на Багрянородните братя Константин и Роман(2) този дар, по-ценен от всички земни съкровища, бил възвърнат по следния начин.

          На един антиохийски дякон на има Иов било внушено от Самия Бог да отнеме светата ръка на Кръстителя от властта на арабите и да я занесе в страната, където сияела благочестивата Христова вяра. Тъй като светата ръка се намирала в най-прекрасния храм в Антиохия, посветен на апостол Петър, Иов започнал да служи при тази църква и станал приятел с църковния съдопазител, за да му бъде по-лесно да изпълни това, което намислил. Той много пъти се опитвал да склони пазителя на съсъдите, за да му окаже помощ в неговия замисъл, но той по никакъв начин не искал да се съгласи с това. Тогава Иов устроил голямо празненство, на което поканил и съдопазителя. На празненството той се погрижил съдопазителят да изпие много вино и когато онзи най-накрая заспал, Иов тайно отишъл църквата, отворил ковчега, взел ръката на Кръстителя и я скрил при себе си.

          Когато се събудил на сутринта, пазителят на свещените съсъди не забелязал липсата на ръката. Междувременно Иов, без да се бави, излязъл заедно с честната ръка от Антиохия и побързал да отиде в пределите на християнското царство, боейки се да не би на антиохийските християни и на варварските управници да стане известно похищението на светата ръка и да изпратят потеря след него. Но с Божията закрила, бидейки защитен от молитвите на светия Кръстител, той скоро достигнал до християнските владения. Когато пристигнал в Халкидон, той открил на християните и им показал съкровището, което бил донесъл от Антиохия. На часа за това били известени благочестивите царе и те, щом чула тази вест, която надминавала всички техни надежди, се изпълнили с неизказана радост и незабавно изпратили в Халкидон царския кораб. На него били светейшият патриарх и някои от най-почитаните сенатори, които трябвало да посрещнат донесената ръка на Кръстителя и тържествено да я отнесат в престолния град.

          При завръщането на кораба, в който се намирала святата ръка, държана от самия патриарх, царете и целия народ излезли на брега със запалени свещи и тамян, сякаш че посрещали самия Кръстител, невидимо дошъл от небето, и му въздали почит с поклони, псалми и песнопения. След като с благоговение поели честната ръка, царете я положили в своята дворцова църква. Това пренасяне на светата ръка на Кръстителя станало в навечерието на свето Богоявление, преди освещаването на водата. Големият празник бил тържествено отпразнуван, а след него с голямо веселие и съборът в чест на най-големия измежду пророците Иоан Кръстител и за слава на Единия в Троица Бог, Когото всички славят и на Когото всички се покланят, во веки. Амин.


1.  Аполон - един от най-почитаните гръко-римски езически божества. Почитал се като бог на слънцето, умственото просвещение, поезията и музиката, а също -  и на общественото благополучие и порядък. Освен това той бил божество на предсказанията на бъдещето и на лекарското изкуство.
2.  Византийският император Константин VІІ Багрянородни царувал от 913 до 959г., а неговият брат Роман - от 920 до 944г. По такъв начин, от 920 до 944г. двамата братя управлявали съвместно.