ВЪВЕДЕНИЕ
"Здравето е дар Божи", - казвал преподобния Серафим (Саровски Чудотворец). Но този дар не винаги е полезен. Както и всяко страдание, болестта има силата да ни очиства от душевната сквернота, да заглажда нашите грехове, да смирява и смекчава душата ни, заставяни да се опомняме, да съзнаваме своята немощ и да си спомняме за Бога
За болестите на децата старецът Амвросий Оптински пише в едно писмо следното: "Не трябва да се забравя и сегашното сложно време, в което и малките деца получават душевно увреждане от това, което виждат и чуват, и за това се изисква пречистване, което не става без страдания; а душевното пречистване най-често става чрез телесни страдания?"
Тежко е да виждаме страданията на децата. Но знаем ли ние, че в някои случаи, виновници за самите страдания сме самите ние?
Веднъж към стареца Амвросий се приближил селянин, в чиито ръце се мятало бесновато момченце и помолил стареца за изцеление на детето. "Вземал ли си чуждо? Крал ли си?" - попитал строго старецът. Крал съм, грешил съм, отче", - отговорил селянинът. "Ето ти и наказанието", - казал старецът и се отдалечил от нещастния баща, като го оставил без помощ в бедата.
Също така и в житието на преп. Амон (паметта му е на 4.10.) се разказва за едно момче, което било ухапано от бясно куче, като наказание за греха на родителите - кражба на вол.
Смъртта на сина на цар Давид последвала също така като наказание за вината на бащата (2Цар. 12:14).
Страданията на невинните деца се обясняват по следния начин от св. преподобни Нифонт епископ Кипърски (паметта му е на 23.12.): "Много хора, живеещи в света... не се разкайват за своите грехове и нямат грижа за душите си.
Тъкмо по тази причина Господ наказва както децата, така и самите родители с различни беди, та с болестта на децата да очисти родителските беззакония и да подбуди самите родители към принасяне на покаяние и с това да ги оправдае на Страшния Си Съд.
Знай, че малките деца страдат без да имат грях, за да получат нетленен живот за преждевременната си смърт, а родителите им - за да се удостоят за техните страдания с целомъдрието на истинското покаяние".
Затова при страданието на детето ние следва да изпитваме съвестта си: Дали Господ не е наказал детето ми за моя грях?
Може би, често единственото средство , което служи за оздравяването на детето е покаянието на неговите родители.
--------------------------------------------------------------
ЗАЩО СТРАДАТ ДЕЦАТА?
От книгата на свещ. Алексий Гравчев
"Кога боледуват децата"
Семейството е едно тяло, и често духовната тежест, която пада върху него, се разпределя неравномерно между членовете му. Случва се децата да носят непосилен товар и заплащан със своето здраве за греховете и грешките на родителите.
В едно мое познато семейство имало следния случай. Седем годишно момиче боледувало тежко, високата температура дълго не спадала, лекарите не можели да поставят диагноза, а родителите били на границата на отчаянието. И тогава майка им, бабата на момиченцето, им предала думите на един свещеник: момиченцето, - рекъл той, - боледува защото вие не се изповядвате и не се причастявате, и вашите грехове падат на детето. Това трогнало дълбоко бащата и майката, те започнали да ходят в храма, принесли покаяние, започнали да се причастяват и да поправят живота си. Болестта "отстъпила". Тя била Божие допущение, чрез което цялото семейство повярвало в Бога.
Понякога хората си задават въпроса: за какво страдат децата? Е, добре - ние сме грешни... Това, между другото, е един от главните въпроси при Достоевски. Да си припомним "Братя Карамазови". От гледна точка на човешката справедливост, този въпрос е неразрешим. Отговор му се дава само в перспективата на вечността, в Божиите съдби. Фьодор Михайлович разбрал това чак след смъртта на собствения си син, когато отишъл за утешение в Оптинската пустиня и беседвал със стареца Амвросий, а едва пред собствената си кончина, проумал окончателно духовния смисъл на невинните страдания.
***
Сега често ми се налага да посещавам един от московските детски домове за умствено изостанали деца. Мнозина от тях не стават от леглото, родителите са се отказали от внога от тях, като от тежко болни. Тук има деца с тежки дефекти на развитието, те всички страдат тежко, макар много от тях, по своето блаженство и да не съзнават това. В този дом влизаш както в дъното на ада, но именно тук може да се усети сладостта на рая в сърцата, живеещи по Бога. Тук има много деца, които ходят на църква и обичат Бога.
Първото нещо, което направил Господ след Своята смърт на Кръста, - е това, че Той слязъл в ада. Първото, което длъжен да направи разпънатия с Бога човек е да слезе заедно с Него в ада на собствения си живот и помисли.
Който идва тук, в този детски дом, той остава тук за винаги.
Детето и страданието. Как да осмислиш това, как да го понесеш?
Като поседиш в детския дом, тръгваш си с усещането, че, може би, този свят, който врагът на човешкия род се стреми да превърне в непрекъснат "дисниленд" в дъвчещи и усмихващи се до ушите, безсмислено щастливи роботи, този паднал сват още се държи само защото има деца, които със страданията си надтежават на везните блюдото на нашето безбожие и неразкаяност. Участта на тези деца ще се разкрие във вечността. Болестите и "ненормалностите" са явление саамо от земния живот. Ако Бог не е сътворил смъртта, но тя е влязла в света чрез отстъплението от Него, чрез греха, то толкова повече Той не е сътворил и болестите.
Преди две години и половина на изповед при мен дойде едно болно дванадесетгодишно момиче от същия детски дом. Тя не можеше да каже две думи, въртеше се като пумпал, нейния ненормален поглед, постоянните гримаси, целия й вид, говореше за "непълноценност".
И ето, че тя започна да се изповядва и причастява всяка неделя.
След година у нея се появи потребност от откриване на помислите (който се моли и се изповядва често, знае какво е това). Момичето започна да води такъв внимателен духовен живот, за който не подозират даже тези хора, които се смята за дълбоко вярващи и църковни. Тя започна да се моли с Иисусовата молитва (Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай мене грешния), да се бори с греховните помисли, да прощава обидите, да търпи всичко. В течение на няколко месеца тя се научи да чете и пише, преминаха всички признаци на дебилност, духовността се изписа на лицето й. Във всичко, което тя говореше и правеше имаше чувство и разсъждение. Когато я виждах сърцето ми се свиваше от греховността и неправдата на собствения ми живот.
По-късно я прехвърлиха в друг детски дом и за известно време с нея не се виждахме. Но веднъж тя дойде при мен и ми каза: "Отче, не се безпокойте за мен, аз през цялото време съм с Бога. Той не ме напуска даже на сън..."
Ако след всичко това се съберат всички умници на света и ми представят най-точните доказателства за това, че няма Бог, аз ще ги погледна с печал...
Болните деца приемат върху себе си подвига на мъченичеството и юродството, та Господ да не се прогневи докрай на този свят и, маже би, благодарение на тях ние имаме още време за покаяние. Но ние не усещаме това поради нашата неразкаяност, поради нашия навик да не мислим за греховете си, а да виним за тях някой друг.
И ето го ропотът: ако, както казват, Бог е справедлив, то как Той допуска страданието на децата?
Да. Бог е справедлив. Той не ни учи да грешим. Той казва: "...бъдете съвършени, както е съвършен и Небесния ваш Отец"(Мат. 5:48).
Нямаше да е труден за нас въпросът, защо страдат децата, ако в това, както и във всичко, ние гледахме Спасителя Христос, и съизмервахме с Него целия си живот. За какво страдат децата? За какво страдаше С.самият Спасител? Та нали Той е безгрешен. Всеки младенец, който се ражда на света носи върху себе си печата на първородния грях. А Господ нямаше и това. Той - по-чист от всяко дете, страдаше и то как!...
Ето и отговорът на въпроса: за какво страдат децата. За нашите грехове. За нашето нерадие (нашата небрежност) за спасение на техните души и за нашето собствено спасение. Нашата родителска задача се състои не само в това да обезпечим физическото съществуване на децата си, но преди всичко - да се възпитават духовно, да им открием пътя към Бога. Ето думите на Спасителя: "...не им пречете да дойдат при Мене..." )Мат. 19:14).
Ако ние не водим малкото дете в храма, не го учим да се моли, ако у дома нямаме икони, Евангелие, ако не се стараем да живеем благочестиво, това означава, че ние му пречим да идва при Христос. И в това е нашият най-главен грях, който пада и на нашите деца.
Ето защо, децата страдат за нашите грехове, даже ако не са виновни за тях. Ние сме свързани с тях с невидима нишка, в тях са нашите кръв и дух. Ако те не ни бяха деца, нямаше да страдат заради нас. Но тогава нямаше да са се родили от нас... И за това грехът е най-голямото зло, защото от него страдат невинни. Но по същия този закон със страданията на едни, се изкупват греховете на други.
"От Неговите рани се изцелихме - казваме ние за Господ Иисус Христос, отворил ни вратата на спасението.
Св. Теофан Затворник
-------------------------------------------------------------------
ЗА УЧАСТТА НА ДЕЦАТА-ИДИОТИ
Идиотите - та нали те са идиоти само за нас, а не за себе си и не за Бога. Духът им расте по свой начин. Може би, ние, мъдрите, ще се окажем по-лоши от идиотите. А децата - те всички са ангели Божии.
О. Амвросий(Юрасов)
------------------------------------------------------------------
ЗА ПРИЧИНАТА НА БОЛЕСТИТЕ
ПРИ ДЕЦАТА
Ако детето е заченато във вторник срещу сряда или в четвъртък срещу петък, в неделен ден, през пост или голям празник, то ще се роди с дефект - морален, нравствен или физически.
Обикновено в едно семейство има и здрави и болни деца. Родителският грях се отразява на децата, те страдат и се измъчват. А самите ние сме виновни. Неразсъдливи са тези родители, които имат малки деца, кърмят ги, а при това се ругаят, вдигат скандали, обиждат се, ядосват се, живеят само за плътта. Всичките им страсти обезателно ще се отразят на нервната система на детето. Даже ако детето се намира все още в майчината утроба, то възприема състоянието на майката и за това се ражда болно. Ако бременната жена пие вино, пуши, живее с мъжа си по плът, нейното дете ще се роди страстно, предразположено към тези грехове, със зачатъци на блуд, пиянство, гняв, на всички пороци и страсти. Когато в семейството има малки деца ни бива да се мисли, че те нищо не разбират и нищо не знаят. Те разбират всичко и знаят всичко. Децата са като гъбичка - попиват всичко от родителите.
----------------------------------------------------------------
СИЛАТА НА ЖИВОТВОРЯЩИЯ КРЪСТ
От книгата "Троицки цветя от духовната ливада"
В Киев живеела млада вдовица, която имала единствен син, момче на десет години. Тя силно го обичала и буквално го боготворила. Веднъж у тях, около масата имало гости. Станало дума за красотата на природата и за Божието величие. Вдовицата, чувайки такива думи, посочила сина си, който седял там и ял кюфте и казала: "Ето това е моят бог и моето съкровище! Аз нищо друго не признавам!". Тя не успяла да произнесе думите си, когато се раздал ужасен вик. Малкият се задавил с кюфтето и веднага, след десет минути починал. Лицето му било изкривено от смъртните страдания. Отчаянието на майката било безгранично. Изтерзана душевно. , измъчена, тя ходела из къщи като безумна.
Приготвили момчето за погребение. Бавачката забелязала, че то няма кръст на гърдите и казала на майката: "Володя няма кръст. Да му окачим ли кръст на шията?" Но майката като чула думата "кръст", набързо отговорила "Не, не е необходимо, защо ще му го окачвате на гърдите" - и излязла в другата стая. Бавачката, като дълбоко вярващ човек, не могла да се примири с мисълта, че детето ще бъде погребано без кръст. Тя свалила от шията си кръста, който пазела от дните на своето детство и с дълбоко благоговение го сложила на гърдите на младежа. И изведнъж - о чудо! Лицето на момчето, дотогава обезобразено от гърчове, изведнъж присветнало и се усмихнало.
Бавачката, като видяла такова чудо, се обляла в горещи сълзи на умиление. Майката, чувайки плача на бавачката, влязла в стаята и виждайки усмихващото се лице на сина си, възкликнала "Той е жив, той е жив!" Но бавачката казала" "Не, Володя е мъртъв. Но след като аз му сложих своя кръст, Божията благодат просвети с мир душата и тялото му". Тогава майката, виждайки силата на Господния Кръст, засвидетелствана от усмивката на мъртвото лице на момчето, признала, че това знамение е явяването на Божията благодат. Падайки на колене пред иконата, тя със сълзи на умиление и разкаяние се молила за прощаване на съгрешенията си и за успокоение на сина си.
Св. Теофан Затворник (Вишенски)
---------------------------------------------------------------
НАСТАВЛЕНИЕ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
(От преписката с различни хора)
За скръбните обстоятелства на живота
Всичко, което е от Господа, (без участието на нашата свободна воля), е най-доброто за нас. Това не е само така по вяра, отвлечено, но което и обстоятелство на живота да разгледаш, осезателно ще видиш, че винаги е така. Ето и сегашните ви притеснения от всички страни - и собствената ви болест и тази на сина ви, и тези тежки дела, за които намеквате, - всичко това е най-доброто и за вас лично, и за вашите близки. Само остава да се молим и молейки се да благодарим на Бога.
И за скърбите още повече трябва да благодарим - да целуваме Божията десница, която наказва и учи. Нашата слепота, която нищо не вижда, и самолюбието, което е прекалено взискателно, това са единствените причини за нашите скърби и затова, че твърде много ни "боли сърцето" (страдаме със сърцето си) при неблагополучни обстоятелства. Вие, не ще и дума, разбирате всичко това така и умеете да поставяте чувствата си в рамката, която прави Небесният Промисъл, с неподражаемо изкуство. Желая ви благодушие. Преданото на Господа сърце винаги умее да намери покой! Божията Майка да ви сгрее с майчинско утешение в душата!
---------------------------------------------------------------
НАСТАВЛЕНИЯ КЪМ МАЙКАТА
ПРИ ЗАБОЛЯВАНЕ НА ДЪЩЕРЯТА
Колко сте странна! Не бива, разбира се, да не поскърбим, но какъв е смисълът да се съсипваме? Толкова ли е страшно, че дъщеря ви се е разболяла? Ще преболедува и ще оздравее. Та нали не всички, които се разболяват, умират. Откъде-накъде вие изпращате дърщеря си на онзи свят, когато тя току-що се е разболяла? Това, че й е станало по-зле е обикновеното развитие на болестите.
Било й е по-лошо, а когато пратеникът стигна при вас, вече й стана по-добре. А когато пристигнете там, ще видите, че тя ходи из стаята. Разбира се ние всички сме в Божиите ръце, - и смъртта може да завари всеки, във всяка минута.
При болния има тази особеност, че смъртта, ако й е съдено да дойде, няма да дойде внезапно. В това отношение има полза за тази, която се е разболяла и боледува то някаква болест. Тя може да помисли за себе си и да се приготви да си отиде по християнски. Ето за това е необходимо да се погрижите най-напред, вместо да се измъчвате от страдание.
Да предположим най-страшното - че ще умре. Толкова ли е страшно това, че ще умре? Нима само тя се подлага на това? Нали и ние всички ще умрем. Тя - сега, ние - утре. Каква е разликата? Нали ще умре не тя... Тялото ще умре, а душата ще живее. И на нея без тялото ще й бъде по-добре, отколкото с тяло.
Като излезе от тялото ще долети при вас и ще ви милва. Тя ще говори на вашата душа: "О мамо, колко ми е добре! Напускай по-скоро земята и идвай при мен". Тя няма да е в състояние да разбере вашата скръб, когато на нея й е по-добре, а вие скърбите.
Ето виждате, че не само заради болестта, но и заради смъртта, ако тя се случи, не следва да се съсипваме. И благоволете веднага да станете, да се одухотворите и да бъдете спокойна... и с това да утешите всички.
БОЛНОТО ДЕТЕ И ЛЕЧЕНИЕТО МУ
Много ми е мъчно за вашата скръб и моля Господ да отстрани причината й - болезнените припадъци на младата ви дъщеря.
Но молитвата си е молитва, а лекарите са си лекари. И лекарите е дал Бог и Божията воля е да се обръщаме към тях. А Господ идва със Своята помощ, когато се окаже, че са недостатъчно уредените ни от Него, естествени средства. Че ще се молим - ще се молим, но все пак не следва да пренебрегваме естествените средства. Търсете и ще намерите!
Дойде ми на ум дали са й достатъчно разходките на чист въздух и физическата работа в къщи, която също изисква движение и напрежение. Не са ли подходящи към това ваните, душовете? Разхождайте се с нея всеки ден, или пътувайте за да се разхождате - пътешествайте. ...Защо не заминете за Киев... там също има известни лекари.
Но, разбира се, и лекарите помагат по Божие благоволение. Затова нека се молим. От цялата си душа искам тази немощ да мине и да не остави и следа...
УТЕШЕНИЕ КЪМ РОДНИНИТЕ
ПРИ БОЛЕСТ НА БЛИЗКИТЕ ПО СЪРЦЕ
Напълно споделям тъгата ви за Н. Господ да ви изпрати всяко утешение. Молете се на Господа - а заедно с това и сами търсете усърдно в тези източници, където очаквате да намерите утешение.
Вие вече ги знаете - и търсите усърдно. Продължавайте с търпение... и ще намерите - защото всеки търсещ с търпение и вяра, намира това, което Бог благоволи за негово добро.
В нещастията доброто е скрито зад скръбта на сърцето - поради това не се усеща и не се вижда, макар да не е мислено, а действително. Сега го има и във вас и то действува, както в Н., така и във вас. Бъдете благодушни, като вярвате смирено, че е така и за вас, макар и да не се вижда.
Вие какво бихте пожелали на Н. - временно благополучие или вечно спасение? Трудно ви е да избирате? По-скоро се спрете на: - "и едното и другото". Но ако първото не може да се съвмести с последното, то, разбира се, без да се замисляте, изберете това, последното, като се откажете от първото. И ето така определете в своя ум и в своето сърце, че за Н., по стечение на обстоятелствата на вашия и нейния живот, които вие не виждате и не знаете, е било необходимо да се пресече вкусването на видимите блага - за известно време или завинаги. И Господ е наредил така. Както й е устроил или допуснал тежка болест, с това, Той я е прикрил от всичко, което е могло да въздейства недобре на нейното настроение. Преминат ли опасностите - здравето ще се възвърне. Не преминат ли - ще си остане така. (По Божия милост и по молитвите на светителя, Н. оздравяла).
Нямате никакъв смисъл да се опасявате за вечното й спасение. Ако се съди по посочените от вас нейни занимания, душевното й настроение е било добро. Сега тя е в състояние на болест. Следователно ще отиде при Господа или сега стои пред Господа, такава, каквато я е заварила болестта. Такава е и вечната й участ. Тя ще се умножи от вашите благодушни търпение и вяра и от това, че вие я предавате в Божията десница. А аз, отгоре на това, се придържам към мисълта, че когато душата се разстройва поради разстройването на нейния орган - тялото, духът си остава цял, и той зрее там - по-дълбоко от съзнанието - все повече и повече в това направление., в което го е заварило неговото разстройване.
Така че призовете добрата вяра в благодетелното Божие промисляне за това - и с нея премахвайте всякакво изпадане в скръб, смущаващо ума и сърцето.
МОЛИТВИ ЗА БОЛНИТЕ
В писмата си свети Теофан (Затворник) нерядко засягал темата за значението на така наречените "официални" (поръчкови) молитви за болните. В повечето случаи у нас тези молитви се извършват така: роднините на болния или сами, или като се записват, молят свещеника да се помоли за болния, при което прибавят и заплащане за молитвения труд. И най-често с тази материална страна на работата, се ограничава цялата грижа на роднините за болния. Така те почти не смятат за необходимо лично те самите да присъединяват молитвите си за болния към молитвите на свещенослужителите, особено ако направената от тяп поръчка е за няколко дни. Светителят счита, че такова отношение към това дело то страна на роднините на болния, далеч не е похвално.
"Вие добре сте уредили молитвите за своята болна дъщеря, - казва той в едно писмо. - Два молебена в седмица, а и помен на проскомидията. Изглежда, че е достатъчно. Но пък кой тук се моли с болка? Бог приема молитвата, когато се молят с душата си, с болка за нещо.
Ако никой не въздъхне от душа, то поръчания молебен, макар и да бъде изпълнен, няма да съдържа молитва за болната. И тек е само вашата вяра и надежда, за знак на които служат вашите поръчки. Но вие самите присъствате ли на молебените? Ако не, то и вярата ви е безмълвна... Няма и никой, който да го боли (да страда) за болната. Как служащите свещеници да страдат за всички?! Друго е когато вие самите сте на молебена или на литургията в църква. Тогава вашето страдание се взима от молитвата на Църквата и по-бързо се възнася към Божия престол... и самата молитва на Църквата прави страдалческа, макар и служащите свещеници и да не страдат...
Виждате ли в какво е силата!... Бъдете самите вие на молебените и страдайте с душата си за болната. И ще има резултат. В църквата, на литургията, състрадавайте по време на проскомидията... А особено, когато след "Тебе поем" пеят Богородичната песен "Достойно ест..." тук се споменават, за новоизвършената жертва живите и умрелите... Литургиите са по-силни отколкото споменаването само на проскомидията, защото това изразява нашето най-силно състрадание към болната и заедно с това - нашата най-силна вяра и надежда, че Господ няма да ни лиши от Своята помощ... Къде да се запишем?.. Където лежи душата - там запишете. Но главното е сами да страдате за болната... И помагайте повече на бедните... не само на тези, които ходят... облекчете някое утежнено от бедност семейство. Неговата молитва ще облекчи и вашата сърдечна тежест... и, сляла са с вашата молитва, ще станат като тръбен глас, силен да привлече Господа.".
СИЛАТА НА РОДИТЕЛСКАТА МОЛИТВА
Ако ние усещаме слабостта и невнимателността на нашата молитва, то, според учението на св Отци, трябва да компенсираме качеството на нашата молитва с нейното количество. Така съветвал преп. Серафим (Саровски). Той препоръчвал на родителите да не се ограничават в молитвата си с ибикновените правила, но като подражават на иноците, да стават за молитва и след полунощ.
Примери на усилена молитва за децата ние виждаме още при праведниците от Стария Завет.
Така, Иов, "... като ставаше заран рано, принасяше всесъждения по броя на всички тях (децата си) (и един телец за грях на душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всичките такива дни." (Иов. 1:5)
В молитвата си за децата Иов е бил близко до Христовия дух - духа на посредничество между Бога и хората
Както всяка молитва, и молитвата на родителите за децата може да бъде разумна или неразумна. Ап. Иаков казва: "Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия." (Иак. 4:3).
Св Отци казват: "Предпазливо се молете за външните съдбини на живота на християнина".
Това се отнася и за молитвата на родителите, и в частност, за случая, когато родителите се молят за оздравяването смъртно болно дете. Случва се, че Господ спасява родителите от бъдеща печал, с това, че им отнема деца в ранна възраст. Затова в тези случаи на родителите е нужна смирена покорност на всеблагия Божи Промисъл, и колкото и да е гореща молитвата им за болното, тя винаги трябва да завършва с думите на Господа в Гетсиманската градина: "...Но нека бъде не Моята вола, а Твоята." (Лук. 22:42).
В такива случаи трябва да се помни разказът за това как една майка с отчаяние се молила за оздравяването на своите двама сина, които лежали в смъртна треска. В просъница Господ й открил бъдещето на синовете й на земята. Тя ги видяла възрастни в разгулно пиршество в кръчмата. В свадата те се нахвърлили един на друг и с ножове си нанесли един на друг смъртоносни рани.
Очевидно не от майката на тези двама сина родителите трябва да взимат пример, а от майката на Людовик Френски, която му казвала: "По-леко ми е да те видя как умираш пред очите ми, отколкото как извършваш смъртен грях."
Затова не бива да се предаваме на отчаяние при смъртоносна болест на детето, но да вземе пример от цар Давид при болестта на неговия син. (2Цар. 12:13-23). Седмица се молил цярят и нищо не ял, като казвал: "кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?" Но когато детето умряло, Давид се успокоил и започнал да се храни, обяснявайки на околните своето поведение така: "А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене." (2Цар. 12:22-23).
Разбира се, освен случаите, когато децата умират по Божия воля въпреки молбите на родителите, има още повече случаи, когато усърдната молитва на родителите е спасявала, по чудо, смъртно болни деца.
Трябва да се помни, че молитвата на родителите за децата им има особена сила пред Бога: горещата любов ражда и гореща молитва. А горещата молитва няма да остане нечута от Бога.
Силата на родителската молитва е такава, че има случаи, когато Господ не отказва на родителите дори тогава, когато би трябвало да им се откаже.
Свидетелство за това е случаят в рода на московския търговец Азурин. Заради страшен грях - клетвопрестъпление, бил наказан не само самият Азурин, но и неговото потомство: цялото мъжко поколение на Азурин, било постигнато от самоубийство или лудост. За този род се оправдали думите на Св. Писание: "Аз съм Господ Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди." (Изх. 20:5-6). АЗ БО ЕСМ ГОСПОД БОГ ТВОЙ, БОГ РЕВНИТЕЛ, ОТДАЯЙ ГРЕХИ ОТЕЦ НА ЧАДА ДО ТРЕТЯГО И ЧЕТВЕРТАГО РОДА НЕНАВИДЯЩИМ МЕНЕ И ТВОРЯЙ МИЛОСТ В ТИСЯЩАХ ЛЮБЯЩИМ МЯ И ХРАНЯЩИМ ПОВЕЛЕНИЯ МОЯ.
Една от Азурини при смъртоносната болест на детето й се молела цяла нощ и ридаела пред иконата на особено почитаниа в семейството светия, като го умолявала да спаси сина й. Тогава на разсъмване в полусън тя видяла, че светията е излязъл от иконата и й казал: "Твоята молитва е неразумна, ти не знаеш какво ще стане с детето. Но щом ти така се молиш, то нека да бъде по твоята молба." Синът оздравял, пораснал и животът му станал проклятие за майка му."
БЕЗУМНАТА МАЙЧИНА МОЛИТВА
(От книгата "Троицки цветове
от духовната ливада)
В Калуга живяла една вдовица, която често се молела пред Калужската икона на Божията Майка. Утешение на вдовицата била единствената й дъщеря, дванадесетгодишна девойка. Внезапно момичето се разболяло и умряло. Нещастната жена, обезумяла от мъка, дотичала в църквата и тук, при образа на Божията Майка, започнала своята безумна молитва с такива думи: "Аз винаги съм Ти се молила, Божия Майко, винаги съм почитала Твоя образ. Но Ти, без оглед на моето усърдие, ме лиши от единствената радост и утешение: Ти не ми спаси дъщерята от смърт!" И след това обсипвала Божията Майка с упреци, наричайки Я немилосърдна и жестокосърдечна.
Накрая жената изпаднала в някакво безсъзнателно състояние и тогава видяла лъчезарно сияещата Небесна Царица. Божията Майка се обърнала към нея с такива думи: "Неразумна жено! Аз постоянно чувах твоите молитви за дъщеря ти и умолявах Моя Син и Бог, Той да я вземе чист в лика на девствениците.
Тя щеше вечно да възхвалява Господа с другите, подобни на нея, но ти се възпротиви на това. Да бъде твоето: върви, твоята дъщеря е жива!.." След тези думи жената дошла на себе си и тръгнала към къщи. Дъщеря й вече лежала в ковчега, готова за погребение. Но тогава изведнъж, неочаквано за всички, страните й се покрили с руменина, чула се дълбока въздишка от гърдите й и девойката - жива - се вдигнала от ковчега. Радостта на майката нямала край. Но щастието било непродължително. Порасналата девица повела разгулен и порочен живот. За майка си тя станала не утешение, а голямо нещастие. Тя я биела, мъмрила и всякак издевателствала над нея, като я обиждала.
Така страшно и опасно е да не се подчиняваме на Божията вола.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И така, ние стигаме все до същия основен извод, който трябва да се запечати дълбоко в нашето сърце - сърце на родители: съдбата, щастието, спасението на нашите деца зависят преди всичко от нас - техните родители.
Затова с пълна самоотверженост и любов, като се трудим "с пот на челото" и като вървим по "тесния път", по пътя на "безумната мъдрост" (1Кор. 3:18) да се постараем да се спасим с покаяние и с "придобиване на Светия Божи Дух", а чрез това ние ще спасим и нашите деца.
Преди всичко да докажем на дело нашата действителна, дейна любов към тях и да прибегнем към топла, постоянна, усърдна молитва към Бога за нашите деца и за даруването ни на мъдрост в най-важното за нас дело - делото на духовното им възпитание.
Защото по думите не Псалмопевеца, "Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й, ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата." (Пс. 126:1). "АЩЕ НЕ ГОСПОД СОЗИЖДЕТ ДОМ, ВСУЕ ТРУДИШАСЯ ЗИЖДУЩИИ, АЩЕ НЕ ГОСПОД СОХРАНИТ ГРАД, ВСУЕ БДЕ СТРЕГИИ."
В едно мое познато семейство имало следния случай. Седем годишно момиче боледувало тежко, високата температура дълго не спадала, лекарите не можели да поставят диагноза, а родителите били на границата на отчаянието. И тогава майка им, бабата на момиченцето, им предала думите на един свещеник: момиченцето, - рекъл той, - боледува защото вие не се изповядвате и не се причастявате, и вашите грехове падат на детето. Това трогнало дълбоко бащата и майката, те започнали да ходят в храма, принесли покаяние, започнали да се причастяват и да поправят живота си. Болестта "отстъпила". Тя била Божие допущение, чрез което цялото семейство повярвало в Бога.
Понякога хората си задават въпроса: за какво страдат децата? Е, добре - ние сме грешни... Това, между другото, е един от главните въпроси при Достоевски. Да си припомним "Братя Карамазови". От гледна точка на човешката справедливост, този въпрос е неразрешим. Отговор му се дава само в перспективата на вечността, в Божиите съдби. Фьодор Михайлович разбрал това чак след смъртта на собствения си син, когато отишъл за утешение в Оптинската пустиня и беседвал със стареца Амвросий, а едва пред собствената си кончина, проумал окончателно духовния смисъл на невинните страдания.
***
Сега често ми се налага да посещавам един от московските детски домове за умствено изостанали деца. Мнозина от тях не стават от леглото, родителите са се отказали от внога от тях, като от тежко болни. Тук има деца с тежки дефекти на развитието, те всички страдат тежко, макар много от тях, по своето блаженство и да не съзнават това. В този дом влизаш както в дъното на ада, но именно тук може да се усети сладостта на рая в сърцата, живеещи по Бога. Тук има много деца, които ходят на църква и обичат Бога.
Първото нещо, което направил Господ след Своята смърт на Кръста, - е това, че Той слязъл в ада. Първото, което длъжен да направи разпънатия с Бога човек е да слезе заедно с Него в ада на собствения си живот и помисли.
Който идва тук, в този детски дом, той остава тук за винаги.
Детето и страданието. Как да осмислиш това, как да го понесеш?
Като поседиш в детския дом, тръгваш си с усещането, че, може би, този свят, който врагът на човешкия род се стреми да превърне в непрекъснат "дисниленд" в дъвчещи и усмихващи се до ушите, безсмислено щастливи роботи, този паднал сват още се държи само защото има деца, които със страданията си надтежават на везните блюдото на нашето безбожие и неразкаяност. Участта на тези деца ще се разкрие във вечността. Болестите и "ненормалностите" са явление саамо от земния живот. Ако Бог не е сътворил смъртта, но тя е влязла в света чрез отстъплението от Него, чрез греха, то толкова повече Той не е сътворил и болестите.
Преди две години и половина на изповед при мен дойде едно болно дванадесетгодишно момиче от същия детски дом. Тя не можеше да каже две думи, въртеше се като пумпал, нейния ненормален поглед, постоянните гримаси, целия й вид, говореше за "непълноценност".
И ето, че тя започна да се изповядва и причастява всяка неделя.
След година у нея се появи потребност от откриване на помислите (който се моли и се изповядва често, знае какво е това). Момичето започна да води такъв внимателен духовен живот, за който не подозират даже тези хора, които се смята за дълбоко вярващи и църковни. Тя започна да се моли с Иисусовата молитва (Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай мене грешния), да се бори с греховните помисли, да прощава обидите, да търпи всичко. В течение на няколко месеца тя се научи да чете и пише, преминаха всички признаци на дебилност, духовността се изписа на лицето й. Във всичко, което тя говореше и правеше имаше чувство и разсъждение. Когато я виждах сърцето ми се свиваше от греховността и неправдата на собствения ми живот.
По-късно я прехвърлиха в друг детски дом и за известно време с нея не се виждахме. Но веднъж тя дойде при мен и ми каза: "Отче, не се безпокойте за мен, аз през цялото време съм с Бога. Той не ме напуска даже на сън..."
Ако след всичко това се съберат всички умници на света и ми представят най-точните доказателства за това, че няма Бог, аз ще ги погледна с печал...
Болните деца приемат върху себе си подвига на мъченичеството и юродството, та Господ да не се прогневи докрай на този свят и, маже би, благодарение на тях ние имаме още време за покаяние. Но ние не усещаме това поради нашата неразкаяност, поради нашия навик да не мислим за греховете си, а да виним за тях някой друг.
И ето го ропотът: ако, както казват, Бог е справедлив, то как Той допуска страданието на децата?
Да. Бог е справедлив. Той не ни учи да грешим. Той казва: "...бъдете съвършени, както е съвършен и Небесния ваш Отец"(Мат. 5:48).
Нямаше да е труден за нас въпросът, защо страдат децата, ако в това, както и във всичко, ние гледахме Спасителя Христос, и съизмервахме с Него целия си живот. За какво страдат децата? За какво страдаше С.самият Спасител? Та нали Той е безгрешен. Всеки младенец, който се ражда на света носи върху себе си печата на първородния грях. А Господ нямаше и това. Той - по-чист от всяко дете, страдаше и то как!...
Ето и отговорът на въпроса: за какво страдат децата. За нашите грехове. За нашето нерадие (нашата небрежност) за спасение на техните души и за нашето собствено спасение. Нашата родителска задача се състои не само в това да обезпечим физическото съществуване на децата си, но преди всичко - да се възпитават духовно, да им открием пътя към Бога. Ето думите на Спасителя: "...не им пречете да дойдат при Мене..." )Мат. 19:14).
Ако ние не водим малкото дете в храма, не го учим да се моли, ако у дома нямаме икони, Евангелие, ако не се стараем да живеем благочестиво, това означава, че ние му пречим да идва при Христос. И в това е нашият най-главен грях, който пада и на нашите деца.
Ето защо, децата страдат за нашите грехове, даже ако не са виновни за тях. Ние сме свързани с тях с невидима нишка, в тях са нашите кръв и дух. Ако те не ни бяха деца, нямаше да страдат заради нас. Но тогава нямаше да са се родили от нас... И за това грехът е най-голямото зло, защото от него страдат невинни. Но по същия този закон със страданията на едни, се изкупват греховете на други.
"От Неговите рани се изцелихме - казваме ние за Господ Иисус Христос, отворил ни вратата на спасението.
Св. Теофан Затворник
-------------------------------------------------------------------
ЗА УЧАСТТА НА ДЕЦАТА-ИДИОТИ
Идиотите - та нали те са идиоти само за нас, а не за себе си и не за Бога. Духът им расте по свой начин. Може би, ние, мъдрите, ще се окажем по-лоши от идиотите. А децата - те всички са ангели Божии.
О. Амвросий(Юрасов)
------------------------------------------------------------------
ЗА ПРИЧИНАТА НА БОЛЕСТИТЕ
ПРИ ДЕЦАТА
Ако детето е заченато във вторник срещу сряда или в четвъртък срещу петък, в неделен ден, през пост или голям празник, то ще се роди с дефект - морален, нравствен или физически.
Обикновено в едно семейство има и здрави и болни деца. Родителският грях се отразява на децата, те страдат и се измъчват. А самите ние сме виновни. Неразсъдливи са тези родители, които имат малки деца, кърмят ги, а при това се ругаят, вдигат скандали, обиждат се, ядосват се, живеят само за плътта. Всичките им страсти обезателно ще се отразят на нервната система на детето. Даже ако детето се намира все още в майчината утроба, то възприема състоянието на майката и за това се ражда болно. Ако бременната жена пие вино, пуши, живее с мъжа си по плът, нейното дете ще се роди страстно, предразположено към тези грехове, със зачатъци на блуд, пиянство, гняв, на всички пороци и страсти. Когато в семейството има малки деца ни бива да се мисли, че те нищо не разбират и нищо не знаят. Те разбират всичко и знаят всичко. Децата са като гъбичка - попиват всичко от родителите.
----------------------------------------------------------------
СИЛАТА НА ЖИВОТВОРЯЩИЯ КРЪСТ
От книгата "Троицки цветя от духовната ливада"
В Киев живеела млада вдовица, която имала единствен син, момче на десет години. Тя силно го обичала и буквално го боготворила. Веднъж у тях, около масата имало гости. Станало дума за красотата на природата и за Божието величие. Вдовицата, чувайки такива думи, посочила сина си, който седял там и ял кюфте и казала: "Ето това е моят бог и моето съкровище! Аз нищо друго не признавам!". Тя не успяла да произнесе думите си, когато се раздал ужасен вик. Малкият се задавил с кюфтето и веднага, след десет минути починал. Лицето му било изкривено от смъртните страдания. Отчаянието на майката било безгранично. Изтерзана душевно. , измъчена, тя ходела из къщи като безумна.
Приготвили момчето за погребение. Бавачката забелязала, че то няма кръст на гърдите и казала на майката: "Володя няма кръст. Да му окачим ли кръст на шията?" Но майката като чула думата "кръст", набързо отговорила "Не, не е необходимо, защо ще му го окачвате на гърдите" - и излязла в другата стая. Бавачката, като дълбоко вярващ човек, не могла да се примири с мисълта, че детето ще бъде погребано без кръст. Тя свалила от шията си кръста, който пазела от дните на своето детство и с дълбоко благоговение го сложила на гърдите на младежа. И изведнъж - о чудо! Лицето на момчето, дотогава обезобразено от гърчове, изведнъж присветнало и се усмихнало.
Бавачката, като видяла такова чудо, се обляла в горещи сълзи на умиление. Майката, чувайки плача на бавачката, влязла в стаята и виждайки усмихващото се лице на сина си, възкликнала "Той е жив, той е жив!" Но бавачката казала" "Не, Володя е мъртъв. Но след като аз му сложих своя кръст, Божията благодат просвети с мир душата и тялото му". Тогава майката, виждайки силата на Господния Кръст, засвидетелствана от усмивката на мъртвото лице на момчето, признала, че това знамение е явяването на Божията благодат. Падайки на колене пред иконата, тя със сълзи на умиление и разкаяние се молила за прощаване на съгрешенията си и за успокоение на сина си.
Св. Теофан Затворник (Вишенски)
---------------------------------------------------------------
НАСТАВЛЕНИЕ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
(От преписката с различни хора)
За скръбните обстоятелства на живота
Всичко, което е от Господа, (без участието на нашата свободна воля), е най-доброто за нас. Това не е само така по вяра, отвлечено, но което и обстоятелство на живота да разгледаш, осезателно ще видиш, че винаги е така. Ето и сегашните ви притеснения от всички страни - и собствената ви болест и тази на сина ви, и тези тежки дела, за които намеквате, - всичко това е най-доброто и за вас лично, и за вашите близки. Само остава да се молим и молейки се да благодарим на Бога.
И за скърбите още повече трябва да благодарим - да целуваме Божията десница, която наказва и учи. Нашата слепота, която нищо не вижда, и самолюбието, което е прекалено взискателно, това са единствените причини за нашите скърби и затова, че твърде много ни "боли сърцето" (страдаме със сърцето си) при неблагополучни обстоятелства. Вие, не ще и дума, разбирате всичко това така и умеете да поставяте чувствата си в рамката, която прави Небесният Промисъл, с неподражаемо изкуство. Желая ви благодушие. Преданото на Господа сърце винаги умее да намери покой! Божията Майка да ви сгрее с майчинско утешение в душата!
---------------------------------------------------------------
НАСТАВЛЕНИЯ КЪМ МАЙКАТА
ПРИ ЗАБОЛЯВАНЕ НА ДЪЩЕРЯТА
Колко сте странна! Не бива, разбира се, да не поскърбим, но какъв е смисълът да се съсипваме? Толкова ли е страшно, че дъщеря ви се е разболяла? Ще преболедува и ще оздравее. Та нали не всички, които се разболяват, умират. Откъде-накъде вие изпращате дърщеря си на онзи свят, когато тя току-що се е разболяла? Това, че й е станало по-зле е обикновеното развитие на болестите.
Било й е по-лошо, а когато пратеникът стигна при вас, вече й стана по-добре. А когато пристигнете там, ще видите, че тя ходи из стаята. Разбира се ние всички сме в Божиите ръце, - и смъртта може да завари всеки, във всяка минута.
При болния има тази особеност, че смъртта, ако й е съдено да дойде, няма да дойде внезапно. В това отношение има полза за тази, която се е разболяла и боледува то някаква болест. Тя може да помисли за себе си и да се приготви да си отиде по християнски. Ето за това е необходимо да се погрижите най-напред, вместо да се измъчвате от страдание.
Да предположим най-страшното - че ще умре. Толкова ли е страшно това, че ще умре? Нима само тя се подлага на това? Нали и ние всички ще умрем. Тя - сега, ние - утре. Каква е разликата? Нали ще умре не тя... Тялото ще умре, а душата ще живее. И на нея без тялото ще й бъде по-добре, отколкото с тяло.
Като излезе от тялото ще долети при вас и ще ви милва. Тя ще говори на вашата душа: "О мамо, колко ми е добре! Напускай по-скоро земята и идвай при мен". Тя няма да е в състояние да разбере вашата скръб, когато на нея й е по-добре, а вие скърбите.
Ето виждате, че не само заради болестта, но и заради смъртта, ако тя се случи, не следва да се съсипваме. И благоволете веднага да станете, да се одухотворите и да бъдете спокойна... и с това да утешите всички.
БОЛНОТО ДЕТЕ И ЛЕЧЕНИЕТО МУ
Много ми е мъчно за вашата скръб и моля Господ да отстрани причината й - болезнените припадъци на младата ви дъщеря.
Но молитвата си е молитва, а лекарите са си лекари. И лекарите е дал Бог и Божията воля е да се обръщаме към тях. А Господ идва със Своята помощ, когато се окаже, че са недостатъчно уредените ни от Него, естествени средства. Че ще се молим - ще се молим, но все пак не следва да пренебрегваме естествените средства. Търсете и ще намерите!
Дойде ми на ум дали са й достатъчно разходките на чист въздух и физическата работа в къщи, която също изисква движение и напрежение. Не са ли подходящи към това ваните, душовете? Разхождайте се с нея всеки ден, или пътувайте за да се разхождате - пътешествайте. ...Защо не заминете за Киев... там също има известни лекари.
Но, разбира се, и лекарите помагат по Божие благоволение. Затова нека се молим. От цялата си душа искам тази немощ да мине и да не остави и следа...
УТЕШЕНИЕ КЪМ РОДНИНИТЕ
ПРИ БОЛЕСТ НА БЛИЗКИТЕ ПО СЪРЦЕ
Напълно споделям тъгата ви за Н. Господ да ви изпрати всяко утешение. Молете се на Господа - а заедно с това и сами търсете усърдно в тези източници, където очаквате да намерите утешение.
Вие вече ги знаете - и търсите усърдно. Продължавайте с търпение... и ще намерите - защото всеки търсещ с търпение и вяра, намира това, което Бог благоволи за негово добро.
В нещастията доброто е скрито зад скръбта на сърцето - поради това не се усеща и не се вижда, макар да не е мислено, а действително. Сега го има и във вас и то действува, както в Н., така и във вас. Бъдете благодушни, като вярвате смирено, че е така и за вас, макар и да не се вижда.
Вие какво бихте пожелали на Н. - временно благополучие или вечно спасение? Трудно ви е да избирате? По-скоро се спрете на: - "и едното и другото". Но ако първото не може да се съвмести с последното, то, разбира се, без да се замисляте, изберете това, последното, като се откажете от първото. И ето така определете в своя ум и в своето сърце, че за Н., по стечение на обстоятелствата на вашия и нейния живот, които вие не виждате и не знаете, е било необходимо да се пресече вкусването на видимите блага - за известно време или завинаги. И Господ е наредил така. Както й е устроил или допуснал тежка болест, с това, Той я е прикрил от всичко, което е могло да въздейства недобре на нейното настроение. Преминат ли опасностите - здравето ще се възвърне. Не преминат ли - ще си остане така. (По Божия милост и по молитвите на светителя, Н. оздравяла).
Нямате никакъв смисъл да се опасявате за вечното й спасение. Ако се съди по посочените от вас нейни занимания, душевното й настроение е било добро. Сега тя е в състояние на болест. Следователно ще отиде при Господа или сега стои пред Господа, такава, каквато я е заварила болестта. Такава е и вечната й участ. Тя ще се умножи от вашите благодушни търпение и вяра и от това, че вие я предавате в Божията десница. А аз, отгоре на това, се придържам към мисълта, че когато душата се разстройва поради разстройването на нейния орган - тялото, духът си остава цял, и той зрее там - по-дълбоко от съзнанието - все повече и повече в това направление., в което го е заварило неговото разстройване.
Така че призовете добрата вяра в благодетелното Божие промисляне за това - и с нея премахвайте всякакво изпадане в скръб, смущаващо ума и сърцето.
МОЛИТВИ ЗА БОЛНИТЕ
В писмата си свети Теофан (Затворник) нерядко засягал темата за значението на така наречените "официални" (поръчкови) молитви за болните. В повечето случаи у нас тези молитви се извършват така: роднините на болния или сами, или като се записват, молят свещеника да се помоли за болния, при което прибавят и заплащане за молитвения труд. И най-често с тази материална страна на работата, се ограничава цялата грижа на роднините за болния. Така те почти не смятат за необходимо лично те самите да присъединяват молитвите си за болния към молитвите на свещенослужителите, особено ако направената от тяп поръчка е за няколко дни. Светителят счита, че такова отношение към това дело то страна на роднините на болния, далеч не е похвално.
"Вие добре сте уредили молитвите за своята болна дъщеря, - казва той в едно писмо. - Два молебена в седмица, а и помен на проскомидията. Изглежда, че е достатъчно. Но пък кой тук се моли с болка? Бог приема молитвата, когато се молят с душата си, с болка за нещо.
Ако никой не въздъхне от душа, то поръчания молебен, макар и да бъде изпълнен, няма да съдържа молитва за болната. И тек е само вашата вяра и надежда, за знак на които служат вашите поръчки. Но вие самите присъствате ли на молебените? Ако не, то и вярата ви е безмълвна... Няма и никой, който да го боли (да страда) за болната. Как служащите свещеници да страдат за всички?! Друго е когато вие самите сте на молебена или на литургията в църква. Тогава вашето страдание се взима от молитвата на Църквата и по-бързо се възнася към Божия престол... и самата молитва на Църквата прави страдалческа, макар и служащите свещеници и да не страдат...
Виждате ли в какво е силата!... Бъдете самите вие на молебените и страдайте с душата си за болната. И ще има резултат. В църквата, на литургията, състрадавайте по време на проскомидията... А особено, когато след "Тебе поем" пеят Богородичната песен "Достойно ест..." тук се споменават, за новоизвършената жертва живите и умрелите... Литургиите са по-силни отколкото споменаването само на проскомидията, защото това изразява нашето най-силно състрадание към болната и заедно с това - нашата най-силна вяра и надежда, че Господ няма да ни лиши от Своята помощ... Къде да се запишем?.. Където лежи душата - там запишете. Но главното е сами да страдате за болната... И помагайте повече на бедните... не само на тези, които ходят... облекчете някое утежнено от бедност семейство. Неговата молитва ще облекчи и вашата сърдечна тежест... и, сляла са с вашата молитва, ще станат като тръбен глас, силен да привлече Господа.".
СИЛАТА НА РОДИТЕЛСКАТА МОЛИТВА
Ако ние усещаме слабостта и невнимателността на нашата молитва, то, според учението на св Отци, трябва да компенсираме качеството на нашата молитва с нейното количество. Така съветвал преп. Серафим (Саровски). Той препоръчвал на родителите да не се ограничават в молитвата си с ибикновените правила, но като подражават на иноците, да стават за молитва и след полунощ.
Примери на усилена молитва за децата ние виждаме още при праведниците от Стария Завет.
Така, Иов, "... като ставаше заран рано, принасяше всесъждения по броя на всички тях (децата си) (и един телец за грях на душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всичките такива дни." (Иов. 1:5)
В молитвата си за децата Иов е бил близко до Христовия дух - духа на посредничество между Бога и хората
Както всяка молитва, и молитвата на родителите за децата може да бъде разумна или неразумна. Ап. Иаков казва: "Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия." (Иак. 4:3).
Св Отци казват: "Предпазливо се молете за външните съдбини на живота на християнина".
Това се отнася и за молитвата на родителите, и в частност, за случая, когато родителите се молят за оздравяването смъртно болно дете. Случва се, че Господ спасява родителите от бъдеща печал, с това, че им отнема деца в ранна възраст. Затова в тези случаи на родителите е нужна смирена покорност на всеблагия Божи Промисъл, и колкото и да е гореща молитвата им за болното, тя винаги трябва да завършва с думите на Господа в Гетсиманската градина: "...Но нека бъде не Моята вола, а Твоята." (Лук. 22:42).
В такива случаи трябва да се помни разказът за това как една майка с отчаяние се молила за оздравяването на своите двама сина, които лежали в смъртна треска. В просъница Господ й открил бъдещето на синовете й на земята. Тя ги видяла възрастни в разгулно пиршество в кръчмата. В свадата те се нахвърлили един на друг и с ножове си нанесли един на друг смъртоносни рани.
Очевидно не от майката на тези двама сина родителите трябва да взимат пример, а от майката на Людовик Френски, която му казвала: "По-леко ми е да те видя как умираш пред очите ми, отколкото как извършваш смъртен грях."
Затова не бива да се предаваме на отчаяние при смъртоносна болест на детето, но да вземе пример от цар Давид при болестта на неговия син. (2Цар. 12:13-23). Седмица се молил цярят и нищо не ял, като казвал: "кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?" Но когато детето умряло, Давид се успокоил и започнал да се храни, обяснявайки на околните своето поведение така: "А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене." (2Цар. 12:22-23).
Разбира се, освен случаите, когато децата умират по Божия воля въпреки молбите на родителите, има още повече случаи, когато усърдната молитва на родителите е спасявала, по чудо, смъртно болни деца.
Трябва да се помни, че молитвата на родителите за децата им има особена сила пред Бога: горещата любов ражда и гореща молитва. А горещата молитва няма да остане нечута от Бога.
Силата на родителската молитва е такава, че има случаи, когато Господ не отказва на родителите дори тогава, когато би трябвало да им се откаже.
Свидетелство за това е случаят в рода на московския търговец Азурин. Заради страшен грях - клетвопрестъпление, бил наказан не само самият Азурин, но и неговото потомство: цялото мъжко поколение на Азурин, било постигнато от самоубийство или лудост. За този род се оправдали думите на Св. Писание: "Аз съм Господ Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди." (Изх. 20:5-6). АЗ БО ЕСМ ГОСПОД БОГ ТВОЙ, БОГ РЕВНИТЕЛ, ОТДАЯЙ ГРЕХИ ОТЕЦ НА ЧАДА ДО ТРЕТЯГО И ЧЕТВЕРТАГО РОДА НЕНАВИДЯЩИМ МЕНЕ И ТВОРЯЙ МИЛОСТ В ТИСЯЩАХ ЛЮБЯЩИМ МЯ И ХРАНЯЩИМ ПОВЕЛЕНИЯ МОЯ.
Една от Азурини при смъртоносната болест на детето й се молела цяла нощ и ридаела пред иконата на особено почитаниа в семейството светия, като го умолявала да спаси сина й. Тогава на разсъмване в полусън тя видяла, че светията е излязъл от иконата и й казал: "Твоята молитва е неразумна, ти не знаеш какво ще стане с детето. Но щом ти така се молиш, то нека да бъде по твоята молба." Синът оздравял, пораснал и животът му станал проклятие за майка му."
БЕЗУМНАТА МАЙЧИНА МОЛИТВА
(От книгата "Троицки цветове
от духовната ливада)
В Калуга живяла една вдовица, която често се молела пред Калужската икона на Божията Майка. Утешение на вдовицата била единствената й дъщеря, дванадесетгодишна девойка. Внезапно момичето се разболяло и умряло. Нещастната жена, обезумяла от мъка, дотичала в църквата и тук, при образа на Божията Майка, започнала своята безумна молитва с такива думи: "Аз винаги съм Ти се молила, Божия Майко, винаги съм почитала Твоя образ. Но Ти, без оглед на моето усърдие, ме лиши от единствената радост и утешение: Ти не ми спаси дъщерята от смърт!" И след това обсипвала Божията Майка с упреци, наричайки Я немилосърдна и жестокосърдечна.
Накрая жената изпаднала в някакво безсъзнателно състояние и тогава видяла лъчезарно сияещата Небесна Царица. Божията Майка се обърнала към нея с такива думи: "Неразумна жено! Аз постоянно чувах твоите молитви за дъщеря ти и умолявах Моя Син и Бог, Той да я вземе чист в лика на девствениците.
Тя щеше вечно да възхвалява Господа с другите, подобни на нея, но ти се възпротиви на това. Да бъде твоето: върви, твоята дъщеря е жива!.." След тези думи жената дошла на себе си и тръгнала към къщи. Дъщеря й вече лежала в ковчега, готова за погребение. Но тогава изведнъж, неочаквано за всички, страните й се покрили с руменина, чула се дълбока въздишка от гърдите й и девойката - жива - се вдигнала от ковчега. Радостта на майката нямала край. Но щастието било непродължително. Порасналата девица повела разгулен и порочен живот. За майка си тя станала не утешение, а голямо нещастие. Тя я биела, мъмрила и всякак издевателствала над нея, като я обиждала.
Така страшно и опасно е да не се подчиняваме на Божията вола.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И така, ние стигаме все до същия основен извод, който трябва да се запечати дълбоко в нашето сърце - сърце на родители: съдбата, щастието, спасението на нашите деца зависят преди всичко от нас - техните родители.
Затова с пълна самоотверженост и любов, като се трудим "с пот на челото" и като вървим по "тесния път", по пътя на "безумната мъдрост" (1Кор. 3:18) да се постараем да се спасим с покаяние и с "придобиване на Светия Божи Дух", а чрез това ние ще спасим и нашите деца.
Преди всичко да докажем на дело нашата действителна, дейна любов към тях и да прибегнем към топла, постоянна, усърдна молитва към Бога за нашите деца и за даруването ни на мъдрост в най-важното за нас дело - делото на духовното им възпитание.
Защото по думите не Псалмопевеца, "Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й, ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата." (Пс. 126:1). "АЩЕ НЕ ГОСПОД СОЗИЖДЕТ ДОМ, ВСУЕ ТРУДИШАСЯ ЗИЖДУЩИИ, АЩЕ НЕ ГОСПОД СОХРАНИТ ГРАД, ВСУЕ БДЕ СТРЕГИИ."
Няма коментари:
Публикуване на коментар