Утешение на болен

       св Василий Велики
                                                              26
       Човешкият живот е кратък, кратките радости на многотрудното житие - паяжина, външният житейски блясък - сън.  Но покоят на праведните е много блажен; упокоението на небесата е безкрайно.  Наистина, това са дарове на безсмъртния Щедролюбец!  Защото на Този, Чието естество е неизменяемо, и даването Му е несвършващо.  Затова тукашната борба на праведните е временна; а победата и тамошните награди са вечни.


В живота като във военна школа се трудим, борейки се със скърби; и природата ни има мнозина противници. Удоволствията отнемат твърдостта, разкошът изменя мъжеството, унинието отслабва силата, клеветите нанасят оскърбления, ласкателството прикрива коварството, страхът прави така, че изпадаме в отчаяние; и ето в такова вълнение природата ни непрестанно бива връхлитана от бури.  Не само скърбите в живота са непоносими, но дори и онова, което на пръв поглед изглежда приятно, ни опечалява с превратността си; и живеем живот почти изпълнен със скърби и сълзи.  И ако искаш да се запознаеш с това, чуй описание на скърбите в живота.

Човекът е посят в майчината утроба; но тази сеитба е предшествана от скръб.  Семето е хвърлено в браздите на естеството; дори само ако размислим върху това, ще се изпълним със срам от началото на раждането.  Хвърленото семе се е изменила в кръв, кръвта се е уплътнила в плът, плътта с течение на времето е приела върху себе си образ; образувалото се по неразбираем за ума начин се е одушевило; одушевеното е било отгледано с естествени средства; утесненият зародиш рита, негодува срещу този затвор на естеството; но едва е настъпил срокът на раждане, отворили са се ключалките на утробата, разтворили са се дверите на естеството, майчината утроба е освободила задържания до този момент плод, този борец със скръбта е изпълзял в живота, устата едва са вдъхнали въздух; и какво следва?

Първият звук от него е плач.  Това е достатъчно, за да можем по началото да разберем какъв е животът.  Младенецът е докоснал земята и не се смее, а едва докоснал я, бива обзет от болки и плаче.  Той вече знае, че е захвърлен от бурята в морето на скърбите.  Храни се със сълзи, суче мляко с принуда;  пораства малко и започва да се бои то родителите си или от домашните слуги.  Станал е голямо момче и е даден на учители, за да получи образование.  Ето страх, непознаващ почивка!  Лени се, получава побоища, прекарва нощите без сън, но се изучава, успява напълно, отива далеч в науките, придобива добра слава, просветен е с всички видове познания, изпълнен е с опит в познаването на законите, с течение на времето достига до мъжка възраст, посвещава се на военна служба.

Отново началото на още по-големи скърби!  Бои се от началници, подозира злонамерени, привързва се към печалбата, търси я навсякъде, умопомрачава се, домогвайки се до печалба;  прекарва живота си в непрекъснати съдебни спорове.  Пресмятайки изгодите, напуска родината си непринуждаван от никого, служи робски труд, труди се свръх силите си, прекарва нощите си в грижи, денем работи неуморимо като роб.  Нуждата е продала свободата му.  После, след всичко това, след много труд и угаждания, той е удостоен с почести, издигнат е на висок пост, управлява народи, командва войски, големее се като пръв сановник в държавата, събрал е купища богатство;  но заедно с трудовете е изтекло и времето, със служебните постове е дошла и старостта, и преди да се е насладил на богатството, грабнат си отива от живота, и в самото пристанище търпи корабокрушение.  Защото след суетните надежди идва смъртта, присмиваща се на смъртните.

Такъв е човешкия живот - непостоянно море, променлив въздух, неуловим огън, изтичащ поток, изчезващ дим, бягаща сянка, вода, разколебавана от вълни.  И макар бурята да е страшна и плаването опасно, при все това ние, моряците, спим безгрижно.  Страшно и свирепо е морето на живота, суетни са надеждите, надигащи се подобно на бури.  Скърбите бучат като вълни; злите замисли се спотайват като подводни камъни;  враговете лаят като кучета;  крадците обкръжават като морски разбойници;  старостта идва като зима;  смъртта стои като корабокрушение.  Виждаш бурята, управлявай по-изкусно.  Внимавай как плаваш, не потапяй ладията си, като я натовариш или с богатство, придобита чрез неправда, или с бреме от страсти.

Затова блажения Павел съвсем навреме възкликва: Голяма печалба е благочестието (1Тим. 6:6 - гр) - небесно богатство, съкровище от тайни, море от премъдрост, познание на истината, поклонение на несъздадената Троица, огледало на девствена тайна, нелюбопитна вяра, избягващо изследвания изповядване, преподобна проповед, произнесена с уста, проникваща през слуха, вкоренявана в душата и подаваща озарение от Троицата.

Голяма печалба е благочестието с доволство (гр.);  защото чувството на задоволеност, е най-богато от всичко;  то е живот без излишества, безгрижно упокоение, богатство, което не улавя в примка, нужда, която обогатява, тежест без скръб, притежание, което не оскъднява, непосрамваща наслада.  Тези, които се приучават да са доволни от това, което имат, избягват вълненията на богатството;  защото богатият се бои от всичко - бои се от дните, понеже съдилищата са отворени, бои се от вечерите, понеже са удобни за крадците, бои се от нощите, защото се измъчва от безпокойства, бои се от утрините, защото дава място на ласкатели, бои се не само от времето, но и от мястото.

Ужасява се от нападения на разбойници, от замисли на крадци, клевети на притеснители, , грабежи на силни, от злодейства, извършени от домашните, любопитство на доносници, от безчувственост на предявяващи искове, от мнението на съседите, от прогнили стени, от срутване на къщи, от нашествие на варвари, от коварството на съграждани, от присъди на съдии, от загуба на онова, което има, от отнемане на онова, което е владеел.  О, човече, щом зимата на притежаването е такава, къде е пролетта на наслаждаването?  Голяма печалба е благочестието с доволство.  Тя не се ограничава от настоящия живот - казва апостолът.  Тя е безсмъртна придобивка;  не се губи с изразходването на богатството.

Кажи, Павле: нищо не сме донесли на (гр.: внесли в) света (1Тим. 6:7).  Равната чест при влизането в света е достатъчна, за да отхвърлим неравенството на горделивостта в обществения живот.  Нищо не сме внесли в света.  Голи сме излезли от майчината утроба.  Дошъл си на света, користолюбецо, без да носиш нищо със себе си; не си имал нито злато, защото то се изкопава от земята, нито сребро, защото то не е посято за теб, нито дрехи, защото те са плод от майсторството на тъкачите, нито земеделски имоти, които богатство да е закупило и ръце да са благоустроили, нито достойнство, освен едно - Божия образ, нито власт, която похабява времето и пожънва смърт. Гол си влязъл в света; о, да би могъл и да излезеш от живота съблечен от грехове!

Нищо не сме внесли в живота, но и нищо не можем да изнесем.  Нима, Павле, не изнасяме нищо от принадлежащото към живота? - Нищо, освен добродетели, ако сме се упражнявали в тях.  Изнасяме целомъдрие, ако сме цъфтели с него.  Изнасяме милостиня, ако сме се обогатявали с нея.  Това са помощници на душата, въдици за улавяне на живот.  Богатството остава тук, златото се разграбва, среброто се поделя, земеделските имоти се продават, славата се забравя, властта се прекратява, страхът угасва.  Заедно със зрелището на живота се разрушава и украсата.  И тъй, какво? Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни (1Тим. 6:8).  Бягам от излишното, понеже е безполезно, и търся необходимото, понеже не подлежи на осъждане.  Богаташът се явява там гол.  Ако имаме добродетели, и там е богат.  А ако е гол откъм тях, той е вече сиромах.

Нищо не е по-богато от добродетелната бедност.  Петър е беден, но взел печалба от смъртта.  Иоан е беден, но е излекувал нозете на хром човек.  Филип е беден, но видял в лицето на Сина Отца (вж. Иоан. 14:9).  Матей е беден, защото изоставил богатството заедно с грабежа (Лук. 5:28).  Това е беден, но изкопал неукрадимо съкровище - реброто на Владиката.  Павел е беден, но станал наследник на рая.  Владиката е беден по плът; защото е безсмъртно богат по Божество.

Ето, и днес изля богатство от лековитост, освободи Петровата къща от болестта, с едно докосване прогони треската.  Не след много посещения вдигна на крака страдащата; не се вижда лечебно вещество; излекуването последва веднага.  Тя бе изразходила много средства и нямаше кой да ѝ стори милост.  Но тук се явява Самият Лекар на естеството и телесната зима се прекрати.

Но виж кое е най-чудното.  Излекувал трима от едно и също - двама мъже и една жена - Лазар, сина на вдовицата и дъщерята на Иаир.  И защо?  Чуй; защото причината за това е тайнствена.  Искал да покаже, че Той е Владиката на Закона и на Благодатта;  затова в другите запазва подобен образ; както и там поставил трима управители на народа - Мойсей, Аарон и Мариам.  Чуй какво вика Сам в книгата на пророците: Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми (...) проводих пред тебе Мойсея, Аарона и Мириам (Мих. 6:3, 4) - в лицето на Мойсей - Закона, в лицето на Аарон - Пророците, и в лицето на Мариам - Църквата, която бе ослепена от нечистотата на идолите и бе излекувана от човеколюбието на Въплътилия се.

Затова Църквата, като Мариам, като се освободи от мисления фараон - дявола, и от господството на демоните, и като видя, че ветхия човек, подобно на Египет, е потопен в морето на купела, като взе тимпана на благодарността и го приведе в съзвучие с дървото на кръста, дърпа струните на добродетелта и възкликва: Да възпея Господа, защото се славно прослави (Изх. 15:1).  Слезе от небето и не се раздели с Отца; роди се в пещера и не слезе от престола; легна в ясли и не напусна лоното на Отца; роди се, като се въплъти от Дева, и като Бог, бе без баща; слезе и не се отдели от небесните; възнесе се и не направи допълнение към Троицата; яви се в образ на раб и не изгуби равното достойнство с Отца, но е Слово и Образ (ɛικών υ χαρακτήρ),  и Сияние; Слово - защото никога не се отделя от ума; Образ (ɛικών) - не излят от восък кръг, а равнообразен печат; Сияние - понеже понеже е съвечна на Отца светлина;  Образ (χαρακτήρ) - защото, който е видял Сина, видял е и Отца (Иоан. 14:9).  Нему слава и власт с единородния Му Син и с животворящия Негов Дух, сега и винаги, и във вечни векове!  Амин.