За това, че духовните хора подлежат на изкушенията и скърбите, произтичащи от първия грях

      св. Макарий Египетски
                                                               16

       Създателят е сътворил всички разумни същности, разбирам - ангелите, душите и демоните - чисти и твърде прости. А това, че някои от тях са се обърнали към злото, е станало поради собствения им произвол; защото те по своя собствена воля са се отклонили от достойния помисъл.  а ако кажем, че Създателят ги е сътворил зли, то ще наречем неправеден съдия Бога, Който изпраща сатаната в огъня.  Но има еретици, които твърдят, че веществото е безначално, и че то е корен, коренна сила и е равносилно на Бога.

Против това основателно можеш да възразиш: "А коя сила побеждава накрая?"   Необходимо е да се каже, че - силата Божия.  А в такъв случай победеният вече не е съвременен и не е равносилен на Победилия.  Твърдящите, че злото е самостоятелно, нищо не знаят.  Защото в Бога няма никакво самостоятелно зло по Неговото безстрастие и Божество.  А в нас злото действа с цялата си сила и осезаемост, внушавайки всички нечисти пожелания;  но то е примесено с нас не така, както някои казват това за смесването на виното с водата, но както на една нива растат пшеница, и плевели сами по себе си, или както в една къща отделно се намира разбойник и отделно - стопанинът на къщата.

      2. Изворът излива чиста вода, но на дъното му има тиня.  Ако някой разбърка тинята, целият извор става мътен.  Така и душата, когато е смутена, се съединява с порока.  И сатаната става едно с душата;  и двата духа по време на блудство или убийство съставляват нещо единно.  Затова и който се съединява с блудница, става едно тяло с нея (1Кор. 6:16).  Впрочем, през останалото време самостоятелната душа действа сама по себе си и се разкайва за постъпките си, плаче, моли се и си спомня за Бога.
А ако душата винаги беше потънала в злото, как би могла да прави това? Защото сатаната, бидейки жестокосърдечен, никак не иска хората да се обръщат към покаяние.  И жената при съединяването с мъжа е едно с него, но през останалото време те са разделени помежду си;  защото нерядко единият от тях умира, а другият остава жив.  Подобно на това става и при общението на душата със Светия Дух:  душата става един дух с Него.  А който се съединява с Господа, един дух е с Него (1Кор. 6:17).  А  това става, когато друг човек е погълнат от самата благодат.

      3. Други, след като са вкусили вече Божествената сладост, все още са подвластни на действието на противника, и поради неопитност се удивляват, че и след Божие посещение помислите оказват своето въздействие и по време на християнските тайнства.  Но състарилите се в това състояние не се учудват на това, както и опитните земеделци поради дълговременния навик, когато има плодородие, не остават напълно безгрижни, , но очакват и глад, и оскъдица, и обратно, когато ги постигне глад или оскъдица, не губят съвсем надежда, знаейки, че времената се променят
Така и в духовното, когато душата попадне под различни изкушения, тя не се чуди и не се отчайва;  понеже знае че, по Божие допущение се позволява на злобата да я изпитва и наказва;  и обратно, при голямо богатство и покой не става безгрижна, но очаква промяна.  Слънцето е тяло и творение, но освещавайки зловонни места, където има тиня и нечистоти, не търпи ни най-малка вреда и не се осквернява: а колко повече Светият и чист Дух, пребивавайки в душа, намираща се още под въздействието на лукавия, не заимства нищо от това;  защото светлината в мрака свети, и мракът я не обзе (Иоан. 1:5).

      4. Ето защо, когато човек е в дълбините на благодатта и е обогатен от нея, и тогава растението на порока е още в него, но той има и застъпник, който му помага.  Затова, когато някой е в скърби или в безпокойство от страстите, не трябва да губи надежда;  защото чрез отчаянието грехът още повече навлиза в душата и се увеличава в нея.. А когато някой има непрестанна надежда на Бога - злото като че ли намалява в него.
 Ако някои са в разслабване, ако имат повредени членове, ако страдат от треска и изтощение, то това е станало от греха, защото той е коренът на всички злини;  от него произлизат душевните пожелания и лошите помисли.  Ако изворът тече, то и окръжаващите го места са влажни. А веднага щом настане зной, пресъхва и изворът, изсъхват и лежащите наблизо места.  Така и в Божиите раби, в които благодатта преизобилства, тя изсушава и възбужданото от лукавия, а също и естественото пожелание;  защото сега Божиите човеци са станали по-горе от първия Адам.

      5. Бог е неописуем и необхватен, явява се навсякъде - и в планините, и в морето, и долу в бездната, без да преминава от едно място на друго, както ангелите слизат от небето на земята;  Той е и на небето, Той е и тук.  Но ще попиташ:  "Как е възможно Бог да бъде в геената или как е възможно Той да бъде в тъмнината или в сатаната, или на местата, където има зловоние?"

Отговарям ти, че Бог е безстрастен и обхваща всичко;  защото е неописуем.  И сатаната, като Негово творение, се свързва с Него;  но благото не се осквернява и не се помрачава.
 А ако не твърдиш, че Бог обхваща всичко, и геената, и сатаната, то даваш да се заключи, че Той е описуем чрез това място, в което се намира лукавия, и заставяш да се търси друг бог, който е по-високо от Него;  защото е необходимо Бог да бъде навсякъде, по високо от всичко.  Но поради тайнствеността и тънкостта на Божеството, мракът, обземан от Него, не Го обзема.  Злото не може да бъде причастно на чистотата, която е в Бога.  Ето защо за Бога няма самостоятелно зло;  защото Той от нищо не търпи вреда.

      6. Но за нас има зло;  защото то живее и действа в сърцето, внушавайки лукави и нечисти помисли, пречи ни да принасяме чисти молитви, правейки ума пленник на този свят.  То се облича в душата, , докосва се до самите стави на костите.  Както във въздуха се намира сатаната и съприсъствайки пак там, Бог ни най-малко не се стеснява от това:  така и в душата има грях, а също съприсъства, без ни най-малко да се стеснява, и Божията благодат.
Както слугата си, ако е близо до господаря си, през цялото време, докато е близо до него - е под страх и без него не върши нищо, така и ние трябва да откриваме помислите си пред Владиката и Сърцеведеца Христа;  и на Него да имаме надежда и упование, защото Той е моята слава, Той е моят Отец, Той е моето богатство.

Затова винаги си длъжен да имаш в съвестта си загриженост и страх.
А ако някой няма още насадена и утвърдена в себе си Божията благодат, то ден и нощ, като към нещо естествено, да се прилепва с душата си към това, което от време на време го ръководи, пробужда и го насочва към доброто.  Нека поне, като нещо съществено и неизменимо, в него да има загриженост, страх, сърдечна болка и винаги утвърдено в нея съкрушение на сърцето.

      7. Но както пчелата тайно изработва мед в кошера, така и благодатта тайно произвежда в сърцето своята любов, и горчивината превръща в сладост, а жестокосърдечието - в мекосърдечие.  И както златарят гравьор, правейки гравюри върху блюдото на части, го покрива с различни животни, които изобразява върху него;  а когато завърши работата, тогава показва блюдото в пълния му блясък:  така и истинският Художник Господ украсява с гравюри нашите сърца и ги обновява тайнствено, докато не се преселим от тялото, и тогава става видна красотата на душата.

Желаещите да изработят съдове и да изобразят върху тях животни първо правят восъчен модел и по негово подобие отливат съда, от което произведението накрая приема своя вид.  Така и грехът, бидейки то духовно естество, има свой образ и се преобразява в много видове.  Подобно на това и вътрешният човек е някакво живо същество, имащо свой образ и свое очертание; защото вътрешният човек е подобие на външния.  Това е важен и скъпоценен съд;  защото Бог благоволи към него повече, отколкото към всички твари.  И както добрите помисли на душата са подобни на скъпоценни камъни и бисери, тъй и нечистите помисли са изпълнени с мъртвешки кости и с всяка нечистота и зловоние (Мат. 232:27).

      8. Затова християните принадлежат към другия век, те са синове на небесния Адам, ново раждане, чеда на Светия Дух, светоносни Христови братя, подобни на своя духовен Отец и на светоносния Адам;  от онзи град са те, от онзи род, на онази сила са причастни;  не на този свят принадлежат, но на другия.  Защото Сам Господ казва: вие не сте от света, както и Аз не съм от него (Иоан. 17:16).  Както търговецът, завръщайки се отдалеч, след като многократно е увеличил търговията си, изпраща при домашните си, за да му купят къщи, градини и необходимите дрехи, а когато идва в родината си, донася със себе си голямо богатство, а домашните и роднините му го приемат с голяма радост: така става и в духовното.  Ако някои придобият за себе си небесно богатство, то за това узнават съгражданите, тоест духовете на светиите и на ангелите, и се удивляват, казвайки: "Голямо богатство са придобили нашите братя, които са на земята." Такива при заминаването си, като имат със себе си Господа, с велика радост се издигат към небето, и тези, които са с Господа, ги приемат, след като са приготвили там за тях жилища, градини, всесветли и многоцветни одежди.

      9. Ето защо във всичко е нужна трезвеност, за да не би и тези блага, които изглежда, че имаме, да се обърнат във вреда за нас.  Защото и добрите по природа хора, ако не се пазят, постепенно се завличат от самата доброта, и имащите мъдрост биват окрадвани от самата мъдрост.  Ето защо човек трябва да бъде умерен във всички части:  благостта да съчетава със строгост, мъдростта - с разсъдителност, словото - с дело, и всичкото си упование да възлага на Господа, а не на себе си.  Защото добродетелта се постига, както и някое ястие изисква за подправянето си благоуханно вино или нещо друго, и не само мед, но и пипер, и само в такъв случай става годно за консумация.

      10. Твърдящите, че в човека няма грях, са подобни на хора, които по време на наводнение тънат в много вода и не си признават това, а казват: "Чухме шум от вода."  Така и тези, които са потънали в дълбината на вълните на порока, твърдят, че у тях няма грях нито в ума, нито в помислите им.  А има и други, които притежават и слово, водят и беседи, но не са подправени с небесна сол и затова разсъждават за царската трапеза, но сами не вкусват от нея и нищо не придобиват.  А друг вижда и самия цар и когато са отворени съкровищата му, влиза, получава наследството и яде и пие от онези многоценни ястия.

      11. Ако някоя майка е имала единствен син, най-благообразен по лице, мъдър, украсен с всички блага и в този син са били всичките ѝ надежди, но тя го е погребала, то на нея вече ѝ остава само непрестанна скръб, само безутешен плач.  Така и умът трябва да започне да плаче за душата, като умряла за Бога, и да пролива сълзи, непрестанно да се предава на скръб, да се съкрушава сърдечно, да бъде в страх и загриженост, винаги да гладува и да жадува за добро.  При такъв човек най-накрая идват Божията благодат и надеждата, , и у него вече няма плач;  напротив, той се радва като намерелия съкровище и трепери като него, да не би да го загуби;  защото нападат разбойници.

И както онзи, който многократно е попадал в ръцете на разбойниците и след като е претърпявал загуби, с голям труд е избягал от тях, а след е придобил огромно имущество и голяма собственост, не се бои вече от разорение по причина на умножилото се богатство:  така и духовните хора, преминали отначало множество изкушения и страшни места, после, като са се изпълнили с благодат и преизобилствайки с блага, не се боят вече от тези, които искат да ги ограбят, понеже богатството им не е малко.  Впрочем, и те имат страх - не страха на хора, уплашени от лукави духове, но страх и загриженост как да се разпоредят с поверените им духовни дарования.

      12. Такъв човек счита себе си за по-унижен от всички грешници;  и този помисъл е насаден като естествен в него;  и колкото по-дълбоко навлиза в познаването на Бога, толкова повече счета себе си за невежа;  колкото повече се учи, толкова повече признава себе си за незнаещ нищо.  Съдействащата благодат произвежда това в душата като нещо естествено.  Както, ако юноша държи в ръцете си младенец, го носи където си иска, така и проникващата до дълбините благодат държи в ръцете си ума и го възнася на небесата, в съвършен мир, във вечен покой.

 Но и в самата благодат има мери и чинове.  Едно е началникът на военния отряд, имащ дръзновение пред царя, а друго - предводителят на цялата войска.  Както от къщата, изпълнена с дим, той се разнася наоколо, така и порокът, като преизпълни душата, се излива вън и дава плодове.  Както тези, на които е поверено главното управление на област или царско съкровище, по всяко време са загрижени да не оскърбят царя с нещо, така и тези, на които е поверено духовно дело, винаги са загрижени, и имайки покой, сякаш нямат;  защото все още прогонват от душата царството на мрака, нахлуло в града, тоест в душата, и варварите, варварите завладели нейните пасища.

      13. Царят Христос изпраща отмъстители в този град, завързва мъчителите му, и заселва там като в собствено отечество небесно войнство - полк свети духове.  Накрая и слънцето възсиява в сърцето, лъчите му проникват във всички членове и там вече се възцарява дълбок мир.  А човешкото усилие и подвиг, и изкуство, и привързаност към Бога стават видими тогава, когато, при отстъпването на благодатта, човек започне да се държи мъжествено и да вика към Бога.

А ти, слушайки, че има реки със змии и уста на лъвове, и тъмни поднебесни сили, и огнен пламък, клокочещ в членовете, какъвто няма на земята, знаеш ли, че при излизането ти от тялото не приемеш залога на Светия Дух, те ще задържат душата ти и няма да ти позволят да се издигнеш към небесата?  Подобно на това, слушайки и за достойнството на душата, за това, колко скъпоценна е тази разумна същност, разбираш ли, че не за ангелите, а за човешкото естество Бог е рекъл: да сътворим човека по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26), и че небето и земята преминават, а ти си призован към осиновяване, към братство, към това - да станеш невеста на Царя?

Във видимия свят всичко, което е на младоженеца, принадлежи и на невестата:  така и всичко Господне се поверява на теб.  Понеже Сам Той е дошъл да ходатайства за тебе и да те призове.  А ти нищо не разбираш и не проумяваш своето благородство.  Затова духоносния мъж справедливо оплаква твоето падение, казвайки:  Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват (Лс. 48:21).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух во веки! Амин.