св. Григорий Нисийски
Отговор към подвижници, които попитали за
целта на благочестието и помолили за съвет,
как да живеят и да се подвизават в обществото
Ако някой, след като освободи разума от тялото и стане чужд на робството на страстите и неразсъдливостта, малко надникне в душата си с ясна и проницателна мисъл, ще види в естеството й в цялата им чистота Божията любов към нас и намерението, което Той е имал при създаването на душата. Разглеждайки я по този начин, ще открие, че със самата същност и природа на човека е съединен стремеж към добро и съвършенство и че със самото му естество е свързана безстрастна и блажена любов към умопостигаемия и блажен Образ, на Когото човекът е подобие.
Но някакво блуждаене на тези видими и вечно изменчиви неща, съблазнявайки и омайвайки посредством неразумна страст и горчиво удоволствие небрежната и нехайна от безгрижие душа, я тегли към жежък порок, раждащ се от удоволствията на живота и раждащ смърт за любителите си. Благодатта на нашия Спасител е дарила с любов на тези, които го приемат познание на истината, като спасителен лек за душите. Познанието разрушава съблазняването, омайващо човека, угасява безчестното мъдруване на плътта, когато душата, приела единението, бива водена от светлината на истината към Божеството и към собственото си спасение. И така този, който възнамерява съгласно закона за благочестието да заведе душата и тялото си при Бога и да Му въздава непорочно и чисто служение, той, като направи благочестивата вяра, която устата на светиите разгласяват из цялото Свещено Писание, ръководителка в живота си, трябва да се предаде с доверчива и послешна душа на течението на добродетелта, като се освободи от веригите на живота и се отдаде изцяло и единствено на вярата и на Божия живот, ясно осъзнавайки, че за този, който има благочестива вяра и непорочен живот, е присъща Христовата сила, а у когото има Христова сила, от такъв злото бяга. Велико, наистина велико е светото кръщение за приемащите го със страх в делото на придобиване на умопостигаеми блага. Богатият и изобилен Дух, постоянно течащ за всички приели благодатта (изпълнените с благодат свети апостоли показаха на Христовите Църкви плодове на пълнота) - Този Дух пребивава като помощник и съжител на всички, искрено приели дара според степента на вярата, създавайки у всеки всичко благо за подпомагане на душата в делата на вярата. Всеки от нас трябва да довежда себе си чрез преуспяване в добродетелта до мярката на възрастта на мъж съвършен, по думите на апостола: Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13). Нарастването на тялото при неговия растеж изобщо не зависи от нас, тъй като природата съобразява големината на тялото не с мисълта и желанието на човека, а със своите стремежи и необходими закони. А при обновеното раждане мярата и красотата на душата, дарявани от благодатта на Духа, зависят от нашето желание, защото до каквато мяра разпростираме подвизите на благочестивия живот, да такава се простира и величието на душата. Благодатта на Духа дава и вечен живот, и неизказана радост на небесата.
Като достигнат до тази степен, правдата на делата и благодатта на Духа взаимно изпълват душата, в която са се стекли, с блажен живот; а намирайки се в разединение помежду си, не доставят никаква полза на душата. Защото, както Божията благодат не може да пребивава в душите, бягащи от спасението, така и силата на човешката добродетел сама по себе си е недостатъчна, за да издигне непричастните към благодатта души към съвършен вид живот: Ако Господ на съзида къщата и не опази града, напразно (Пс. 126:1) се трудят (грижещите се) за това. Оттук научаваме, че не бива да мислим, че венецът изцяло зависи от човешките усилия, а трябва да възлагаме надеждата си да се сдобием с венец на Божията воля. А Божията воля се състои в това, да очистим душата чрез благодатта и чиста да я заведем при Бога, защото Господ облажава такива, като казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Виждаш ли наградата за чистотата? Да виждаш Бога в каквато степен е достъпно за нас - какво по-хубаво от това? Ето, и Давид моли за това, като казва: Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя (Пс. 118:80); заповядва да се боим от срамното и да го оставяме настрана като скверна дреха. Казва още: Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди (Пс. 118:6), защото в изпълнението на заповедите Духът поставя дръзновение. И отново: Сърце чисто създай в мене, Боже, и: с властния Дух ме утвърди (Пс. 50:12, 14). А на друго място пита: Кой ще възлезе на планината Господня? и отговаря: Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто (Пс. 23:3, 4). Желаещия да се сближи с някого трябва да подражава на характера му. Така и душата, желаеща да бъде невеста на Христа, трябва според възможностите си да се уподобява на Христовата красота. Душа, която възнамерява да полети към Божеството и да се прилепи към Христа, трябва да изгони от себе си всеки грях - кражба и грабеж, прелюбодейство и користолюбие, блудство, болест на езика и всички видове както явни, така и тайни прегрешения: завист, неверие, злонравие, измама и целия спотайващ се рой пороци, който Свещеното Писание мрази и се гнуси от тях наравно с явния вид грехове. Чии кости ще разсипе Господ? Не е ли на човекоугодниците (вж.: Пс. 52:6 - според превода на седемдесетте)? От кого се гнуси Господ като от престъпник и убиец? Не е ли от лъжливия и коварен мъж? Защото от кръвожаден и коварен Господ се гнуси (Пс. 5:7). Свети Давид не предава ли явно на проклятие онези, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло (Пс. 27:3)? Затова и ни е заповядано да не се стремим към похвалите на хората и да не се срамуваме от безчестие от тях. Свещеното Писание лишава от награда на небесата всички вършещи някакво добро дело на показ, като получаващи похвала тук, от хората (вж.: Мат. 6:1).
Но ще кажеш: "Защо Господ казва: Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец (Мат. 5:16)?" На това ще ти отговоря следното. Божието слово повелява на следващия Божиите заповеди да върши всичко , каквото и да е то, имайки пред погледа си единствено Него и угаждайки единствено на Него. При това да не се стреми към никаква слава от хората, а да избягва похвалите от тях и тщеславието, да се показва целия с живота и делата си, така че виждащите ги да не се удивлявят на стараещия се да се покаже, а да прославят Небесния ваш Отец. Защото ни заповяда да отнасяме всяка слава към Този, при Когото е запазена и наградата за добрите дела. Стреми се към горни похвали, казвай заедно с Давид: От Теч е похвалата ми (Пс. 33:3 - слав.). Господ причислява желаещия чест тук към неверните: Как - казва - можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан. 5:44).
Към неявните грехове принадлежи и омразата. Чуй Господ, Който казва: Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и: знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот (1 Иоан. 3:15). и така, Господ изхвърля от този живот този, който мрази брата си, като човекоубиец. А относно това, че няма никаква разлика между скритите вътре и явните пороци, чуй апостола, който казва: А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат това, що не прилича, бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са й благосклонни към ония, които ги вършат (Рим. 1:28-32). Виждаш как апостолът е поставил злонравието, самохвалството, измамата и другите тайни пороци редом до убийството, користолюбието и други подобни. Скритите в душата пороци са толкова зли и трудноизцелими, че само с човешко старание и добродетел, без получаване като помощ силата на Светия Дух, е невъзможно да ги унищожим и изгоним. Затова и Давид казва: От моите тайни грехове ме очисти, и от умишлените удържи раба Си (Пс. 18:13, 14). Защото единият човек се състои от две части - от душа и тяло; тялото е извън него, а животът е вътрешното на душата.
И така, човекът трябва да бди над онова, което е извън него, като следи да не би някое опасно прегрешение да разколебае и разврати душата. И апостолът заплашва такъв като казва: Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори ( 1 Кор. 3:17).
А вътрешният човек трябва да охраняваме с цялата си бдителност, за да не би някоя зла мисъл, като изникне някъде от дълбините и разврати благочестивия помисъл, да пороби душата, като тайно я изпълни с поробващи я страсти. Не впрягай - казва блаженият Мойсей - на хармана си заедно разнородни животни - вол и осел, и не съединявай в плат за дреха вълна и лен (вж.: Втор. 22:11, 12); не засявай на нивата си едновременно два вида зърно и не сей два пъти годишно; не свождай добитъка си с друга порода за разплод" (вж.: Лев. 19:19).
Какво означат тези загадъчни изрази? Че не бива да засяваме в душата едновременно порок и добродетел. Каква дружба може да има между целомъдрието и въздържанието? Какво единомислие може да има между правдата и неправдата? Едното винаги трябва да отстъпва на другото.
И така, мъдрият земеделец винаги трябва да излива чисти струи живот сякаш е годен за пиене и добър извор, знаейки единствено Божието земеделие и трудейки се над него през целия си живот, така че, дори в тайните кътчета на добродетелта да покара някакъв чужд помисъл, Всевиждащия, като види труда ти, със силата Си бързо да унищожи скрития корен на помислите, преди да е поникнал. Защото този, който постоянно прибягва към Бога, не може да бъде излъган в надеждата си или да остане неотмъстен. Щом като и евангелската вдовица, която тежка неправда отвела при нечовеколюбивия съдия, посредством голям труд и постоянство в моленето победила нрава на съдията и предизвикала отмъщение спрямо притеснителя й (вж.: Лук. 18:2-9), то и ти, като се молиш, не ще получиш отказ. Щом като и нейната настойчивост в моленето склонила немилостивия началник, то как може да се отказваме от живот по Бога, Чиято милост, както знаеш, често изпреварва молбата. Показвайте ревност - казва апостолът - за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека ( 1 Кор. 12:31 - 13:1). И обяснява преимуществото на любовта по следния начин: Любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада ( 1 Кор. 13:4-8). Какво означава това? Ако някой, макар да е получил други дарби, които Духът преподава (имам предвид говоренето на чужди езици, пророкуването, знанието и дарбата за извършване на изцеления), но още не се е освободил напълно, с помощта на Духа, от вътрешните угнетяващи го страсти, той още не е приел окончателния лек на спасението; за него все още съществува опасност от падане, понеже той не притежава любов, която да го укрепва и утвърждава в постоянството на добродетелите. И така, ако това богатство слезе при теб, бъди беден на мисли, винаги падайки коленопреклонно и очаквайки за душата си благата на любовта като някакво украшение на съкровището на благодатта, и подвизавайки се против всяка страст, докато не постигнеш целта на благочестието. Апостолът казва: Който е в Христа, той е нова твар; древното премина ( 2 Кор. 5:17). Апостолът нарича нова твар вселяването на Светия Дух в чисто и непорочно сърце, свободно от всякакво зло, лукавство и от всичко срамно. Защото, щом намрази греха, усвои според възможностите си добродетелен начин на живот и приеме в себе си благодатта на Светия Дух, претворяваща я в живот, душата ще стане изцяло нова и възсъздадена. Освен това и следните думи на апостола: "Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто", и: "Нека празнуваме не със стар квас (...), а с безквасни хлябове от чистота и истина" ( 1 Кор. 5:7, 8) потвърждават казаното за новата твар. Изкусителят залага пред душата много мрежи; а човешката природа сама по себе си е слаба за победа над него. Затова апостолът ни заповядва да въоръжим членовете с небесно оръжие, с бронята на правдата. "Облечете се и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира - казва той - и препашете кръста си с истина (...), а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия (Еф. 6:15,14, 16) (тоест необузданите страсти)". Заповядва ни и да вземем и шлема на спасението и светия меч на Светия Дух (вж.: Еф. 6:17), като нарича меч словото с Божия сила; като въоръжим десницата на душата с него, трябва да унищожаваме козните на врага. Виждаш колко много начини за спасение, насочени към един предмет и към една цел, ти е посочил апостолът. С тяхна помощ течението на живота към върха на Божиите заповеди се осъществява лесно.
Това е целта на благочестието. Посветилите се на любомъдрието трябва добре да я познават, за да отхвърлят високомерието и да не мислят високо за успехите си, а да гледат към богатството, което Бог е дарил на обичащите като награда за любовта в Христа. Както казва същия апостол, нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса (Евр. 12:1, 2).
И така, нека да не се превъзнасяме с дарбите на Светия Дух и ако имаме някакъв успех в добродетелта, той да не бъде повод за самомнение и гордост, преди да сме достигнали до края на онова, на което се надяваме, за да не се лишим от онова, към което се стремим, като с високомерието направим предишния си труд безполезен за нас и се окажем недостойни за съвършенството, към което благодатта на Светия Дух ни е привличала. Великото съвършенство на любомъдрието се състои в това, бидейки велики, да се смиряваме в сърцето си и да осъждаме живота си, като не приемаме в съзнанието си, че сме извършили нещо уж достойно за Бога.
Мисля, че за решилите да живеят по правилата на любомъдрието с надежда за постигане на целта бе казано достатъчно. Към казаното трябва да добавя наставление и относно това, как такива трябва да живеят съвместно, как да се стремят заедно да достигнат до горния град. Искрено презрелият всичко, което се цени високо в тукашния живот, и отреклият се от всякакво земна слава трябва заедно с живота си да се отрече и от собствената си душа. А отричането от душата се състои в това, по никакъв начин да не търсим своята воля, а да се подчиняваме на Божията воля като на благ кормчия, който с единомислие насочва цялото братство към пристана на Божествената воля, и да не притежаваме никаква собственост, освен общата, с изключение на облеклото, покриващо тялото. Така ще бъде на лице по-голяма духовност да изпълняваме усърдно, с удоволствие и надежда заповедите на предстоятелите, както прилича на Христов раб, откупен, за да служи на всички братя. И Господ иска това, като казва: Който иска да бъде пръв сред вас и велик, нека бъде най-последен от всички и на всички слуги (Марк. 9:35). А това слугуване трябва да бъде безвъзмездно при хората, такъв човек трябва да се подчинява на всички и да служи на братята като заложил себе си длъжник. А предстоятелите на тази духовна общност, като имат пред очите си възложената на раменете им отговорност и силата на злото, кроящи планове против вярата, трябва да носят достойно подвига на настоятелството и да не се големеят с властта. Защото в настоятелството предстоятелите трябва да се трудят повече от другите, началниците трябва да мислят за себе си по-смирено от другите и да представят живота си като образец на служение на другите, като считат поверените им за Божи залог. И тъй, предстоятелите трябва да се грижат за братята като способни възпитатели на нежни деца, поверени им от бащите. Възпитателите, наблюдавайки характера на децата, въздействат на едното дете с удари, на друго - с увещание, на трето - с похвала, на четвърто - с нещо друго подобно, като не правят нищо, което им допада, или обратно, което не им харесва; така трябва да постъпват и духовните престоятели. Ако бъдете в това отношение ученици и наставници един за друг, като първите с радост се подчиняват на заповедите , а вторите с удоволствие ръководите братята към съвършенство, и ако почнете да се изпреварвате взаимно в почитта един към друг (вж.: Рим. 12:10), ще живеете ангелски живот на земята. Нека всеки да убеди себе си, че е по-нищожен не само от живеещия с него брат, но и от всеки човек; осъзнавайки това, той ще бъде наистина Христов ученик.
И така, като познавате плодовете на смирението и вредата от гордостта, подражавайте на Владиката и тичайте с едно тяло и с една душа към горното звание, като обичате Бога и един друг. Защото любовта към Господа и страхът от Него е първото изпълнение на закона. Само че любовта към Бога обикновено възниква в нас не просто така и случайно, а чрез много труд и големи грижи и при Христовото съдействие, както казва премъдростта: Ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога (Притч. 2:4, 5). а като намериш познание за Бога, ще разбереш и страха и ще успееш в следващото след това - говоря за любовта към ближния. Защото, щом е придобито с труд първото и великото, второто, като по-малко, е по-малко трудно. Може ли невъзлюбилият Бога от цялото си сърце и с ясната си мисъл да се грижи искрено и без измама за това, да обича братята?
А виновникът за злото, щом намери някой, който не е отдал изцяло душата си не Бога и не я е отворил напълно за любовта към Него, го завладява, лесно измамвайки го с лукави помисли, ту представяйки заповедите на Свещеното Писание като трудни и служението на братята за тягостно, ту възгордявайки с високомерие и гордост чрез самото служение на съслужителите, сякаш внушавайки да търсим слава от хора и да искаме чест от братя и по този начин да постъпваме и действаме подобно на неверните. Защото, който се стреми към човешки почести вместо към небесни, е неверен, както Сам Господ казва: Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго, Бога, не търсите? (Иоан. 5:44). И така, ако Божията любов ни е присъща, е необходимо след нея да следва и останалото: братолюбие, кротост, нелицемерие, постоянство и усърдие в молитвите и въобще всички добродетели. Тъй като съкровището е велико, велики трябва да бъдат и трудовете за придобеването му, предприемани от знаещия не на показ пред хората, но за тайно угаждане на Бога. А за обичащите Бога трудът на изпълнение на заповедите е лесен и приятен, тъй като любовта към Него прави подвига лек и приятен за нас. Затова и лукавият се мъчи по всякакъв начин да изгони от душите ни страха Господен и да разруши с престъпни удоволствия любовта към Него. Той притежава голямо умение, щом намери стражите нехайни, да издебне момента, да се промъкне в трудовете на добродетелта и да засее сред пшеницата своите плевели: злословие, гордост, тщеславие, желание за почест и други посеви на злото.
И така, нужно е да бдим и от всякъде да наблюдаваме за врага, така че, ако поради безсрамието си замисли някакво зло, да го съкрушим, преди да засегне душата. Помнете също постоянно и това, че Авел принесе на Бога жертва от първородните овце и от тлъстината, а Каин - от земните плодове, но не и от овцете: И Господ погледна благосклонно на жертвите на Авел, а на даровете на Каин не погледна благосклонно (Бит. 4", 5). От това повествование може да се види, че на Бог Му е благоугодно всичко извършвано със страх и вяра, а не онова, което, макар и много ценно, е без любов.Защото и Авраам получи благословение от Мелхиседек не по друг начин, а като принесе на Божия свещеник първоберките и най-доброто (вж.: Бит. 14:19-20). А първа и най-добра част от добива нарича душата и ума, заповядвайки ни да не принасяме скъпернически в жертва на Бога похвали и молитви и да не предлагаме на Владиката каквото се случи, на да Му посвещаваме най-доброто в душата си или, по-добре да кажа, цялата душа всецяло. Невъзможно е да се каже коя от частните добродетели трябва да считаме за най-съвършена и заслужаваща грижа реди всички останали и коя трябва да считаме за втора, и кои трябва да считаме за останалите, по-нататъшни в подреждането. Всички те зависят еднакво една от друга и една посредством друга водят притежаващите ги към висините на съвършенството, тъй като простотата препраща към послушанието, послушанието - към вярата, вярата - към надеждата, а надеждата - към правдата; последната - към служението, а то - към смирението; смирението прегръща кротостта, която води към радост; а радостта - към любов, любовта - към молитва; и по този начин, взаимно зависейки една от друга и поставяйки притежателя си в зависимост от себе си, те го издигат на самия връх на желаното; и обратно, злото, чрез присъщи за себе си начини, довежда приятелите си до крайна порочност. Но най-много трябва да се занимаваме с молитвата; защото тя е като някакъв предводител на лика на добродетелите и посредством тайнствена святост и духовно действие и неизказано разположение въвежда прилежния в молитвата в единение с Бога. Който пламти от любов, никога не намира насита в молитвата, а винаги изгаря от желание за благото, съгласно написаното: Които ме ядат, повече ще огладняват, и които ме пият, повече ожадняват (Сир. 24:23); и на друго място: Ти изпълни сърцето ми с веселие (Пс. 4:8); и Господ казва: Царството Божие вътре във вас е (Лук. 17:21). А царство нарекъл ражданата в душите от Светия Дух радост, на която душите на светиите ще се наслаждават.
И така, тъй като бе казано в какво се състои целта на благочестието, която избралите боголюбив живот предварително трябва да си поставят (тя е очистване на душата и вселяване на Светия Дух чрез преуспяване в добри дела), то всеки от вас, след като устрои душата по посочения начин и я изпълни с Божествена любов, нека се посвети на молитви и пости, като помни увещанието непрестанно да се молим (вж.: 1 Сол. 5:17) и да не падаме духом (вж.: Лук. 18:1). Усърдието в молитвата ни дарява много. Само нека всеки върши това с внимателна и права съвест, без изобщо да блуждае с мисълта си на произвол и да не въздава молитвата като някакъв необходим, недоброволен дълг, а изпълвайки с нея любовта и желанието на душата. Но и Сам Господ ще внуши на просещите как да се молят, според казаното: "Който дава молитва на молещия се".
и така, прилежният в молитвата трябва да се моли за нея и да знае, че трябва да води тежка борба с голямо старание и много усилия в това толкова важно дело. Защото злобата напада с голяма сила такива, опитвайки се отвсякъде да унищожи нашето старание. Там е налице отслабване на тялото и душата; тук - изнеженост, безгрижие, нехайство и всичко останало, което погубва душата, разкъсвана на части и предаваща се на врага.
И така, нужно е разумът, като мъдър кормчия, да управлява душата, посочвайки правия път към горното пристанище и предавайки душата на Бога неповредена. и настоятелите също са длъжни да идват на помощ на такъв и с всяко старание и увещание да хранят в молещия се любов към предстоящото му дело. Защото плодът на добродетелите у истински молещите се е явен за разбиращите и носи полза не само на преуспяващия, но и на тези, които все още са младенци, и на нуждаещите се от наставление, подбуждайки ги към подражание на това, което виждат. А плодовете на искрената молитва са простота, любов, смиреномъдрие, търпение, незлобие и така нататък; всичко това преди раждането на вечни плодове още тук ражда плод в живота на старателния. Такива са плодовете, украсяващи молитвата; ако те липсват, трудът е безполезен.
И не само молитвата, но и целият живот в любомъдрие, израствайки по този начин, е наистина път на правдата, водещ към правилната цел. А лишения от това си остава само при едното празно име. Каква полза от насаденото с труд лозе, ако по него няма плодове, заради които земеделецът се е трудил? Каква изгода от поста, молитвата и бодърстването, ако няма мир, радост и любов и останалите плодове на благодатта на Духа?
И така, трудът на пост, молитва и други дела трябва да се съпровожда с голямо удоволствие и радост; а цветовете и плодовете на труда произлизат, както следва да се вярва, от действието на Светия Дух.
А ако някой ги припише на себе си и отнесе всичко към своите трудове, то у такъв вместо тези нетленни плодове се ражда високомерен начин на мислене. Затова трябва да носим подвизите на добродетелта с удоволствие, а освобождаването на душата от страстите да отнасяме към Бога, та по този начин душата, като стане по-висока от самата себе си и по-силна от злобата на врага, да представи себе си като благо жилище на покланяемия и Свети Дух, приемайки от Когото безсмъртния Христов мир, чрез него се съединява с Господа и се привързва към Него. А ако някои, нямайки още напрегнатост на съвършената молитва, нито подходящи за това занимание, старание и сила, са лишени от тази добродетел, нека изпълняват друг вид послушание, да служат според силата си на другите, усърдно вършейки всичко, работейки старателно, с удоволствие, не за някаква награда и не заради човешка слава, служейки на другите не като на чужди тела и души, а като на Христови раби, като на наши близки, за да се яви делото ни пред Господа чисто и без измама. И нека никой не се извинява с безсилие по отношение на подвига на добродетелта. Господ не заповядва нищо невъзможно. Който - казва - напои (...) с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си (Мат. 10:42). Има ли нещо по-лесноизпълнимо от тази заповед? А наградата за лесноизпълнимото дело е небесна. И отново: Доколкото сте сторили това на едного от тия (...). Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Заповедта е малка, а ползата от послушанието е велика. Не изисква нищо свръх силата ти, на дали ще извършиш нещо малко или нещо велико, ще те последва награда, каквато пожелаеш да избереш. Защото ако започнеш да вършиш добри дела в името на Бога и поради страх Божи, ще получиш неотменен дар; а ако ги вършиш на показ, чуй Господа, Който утвърждава с клетва: Истина ви казвам: те вече получават своята награда (Мат. 6:2). И за да не би някой да изпита това, заповядва на учениците Си, а чрез тях - и на нас: Гледайте да не извършвате милостинята си или молитвата си, или поста си пред човеците (...) инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец (Мат.6:1). Нему слава во веки. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар