За светата четиридесятница

   Авва Доротей

          В Закона е писано, че Бог заповядал на израилевите синове, всяка година да дават десятък от всичко, което придобиват и, изпълнявайки това, те имали благословение във всичките си начинания. Светите Апостоли, знаейки това, са наредили и са ни дали в помощ и като благодеяние за душите ни още нещо, по-голямо и по-висше - да отделяме десятък от дните на нашия живот и да го посвещаваме Богу: та по тоя начин и ние да получим благословение за всички наши начинания и да очистваме ежегодно греховете си, които сме извършили през цялата година.

          Като разсъдили така, те са ни осветили от триста шестдесет и пет дни в годината тези тези седем седмици на светата Четиридесятница. Така те са ни отделили тези седем седмици. Но, след време Отците благоразсъдили да прибавят към тях още една седмица: първо затова, за да могат ония, които желаят да пристъпят към подвига на поста, през тази седмица да привикнат и да се приготвят за него; второ, в спомен на четиридесетдневния пост на Господа Иисуса Христа.
          Защото, като отделим от осемте седмици съботите и неделите, получаваме четиридесет дни, а постът в светата събота се счита за особен, защото тя е най-светата и единствена постна от всички съботи през годината. А седем седмици без съботните и неделните дни правят тридесет и пет дни. Като сложим поста в светата Велика събота и половината от Светлата и светоносна нощ, получаваме тридесет и шест дни и половина, което представлява точно десетата част от триста шестдесет и пет дни в годината. Защото десетата част от триста и тридесет, десетата част от шестдесет и шест, а десетата част от пет съставлява половината (от Светлия ден). Ето, както казахме, тридесет и шест дни и половина. Това е, така да се каже, десятъкът от цялата година, който, както казах, Апостолите са ни осветили за покаяние и очистване на греховете през цялата година.
          И тъй, братя, блажен е оня, който добре запази себе си през тези дни. Защото, макар и да му се случи, като човек, да съгреши поради слабост или нехайство, Бог е дал тези свети дни, та, ако някой се помъчи с внимание и смиреномъдрие да се погрижи за себе си и да се покае за греховете си, той ще се очисти от греховете, които е извършил в течение на цялата година. Тогава душата му ще се освободи от тежест и той ще доживее до светия ден на Възкресението, очистен и неосъдително ще се причести със светите Тайни, станал чрез покаянието в тоя свет пост нов човек. Такъв с радост и духовно веселие, с Божия помощ, ще празнува цялата Петдесятница. Защото както казват Отците, Петдесятницата е мир и възкресение на душата. Това и означава фактът, че през цялата Петдесетница не се коленичи в храма.
          И така, който през тези дни желае да се очисти от греховете, които е извършил през цялата година, трябва преди всичко да се въздържа от много ядене, защото, както казват Отците, преяждането ражда за човека всяко зло. После, той трябва да се пази да не наруши поста без важна нужда, да не търси вкусна храна и да не се претоварва с много ядене и пиене. Защото има два вида чревоугодие. Първото, когато човек търси приятност в храната и не винаги иска да яде много, но желае да бъде вкусно. И случва се, че когато на такъв човек се поднесе ядене, което му харесва, той дотолкова бива пленен от приятния вкус на яденето, че задържа храната в устата си, дълго я дъвче и не се решава да я глътне, поради приятния вкус. На гръцки това се нарича лемаргия - (слав.: гортанобесие) гърлоугодничество. Друг пък страда от локомия. Той не иска добри яденета и не се интересува от техния вкус, но, добри или не, той иска само да яде, без да разбира какви са. Той има само една грижа - да напълни своя стомах. Това се нарича гастримаргия, т.е. (слав.: чревобесие) чревоугодничество.
          Аз ще ви кажа и произхода на тези названия. Гръцката дума маргенин (μαργαίνειν) значи лудува, беснее, а маргос (μάργοσ) значи луд, бесноват. И тъй, когато някой страда от тоя недъг, т.е. беснуване да напълни стомаха си, това се нарича гастримаргия, от думите: μαργαίνειν - лудее и γασίήρ - корем, т.е. лудее за стомаха. А когато лудеенето е само за услаждане на гърлото, това се нарича лемаргия, от λαιμόσ - гърло и μαργαίνεν - лудее. И тъй, който желае да се очисти от греховете си, трябва с голяма внимание да се предпазва и да избягва тези (видове чревоугидия). Защото чрез тях се задоволява не нуждата на тялото, а страстта и ако някой им се предаде, това му се вменява за грях. Както в законния брак и в блудството действието е едно и също, но целта е различна: единият се съвокупява за раждане на деца, а другият - за удовлетворяване на страстта, същото нещо имаме и по отношение на храната: да ядем поради нужда и да ядем за услаждане на вкуса - едно и също действие, но грехът е в намерението. Да ядем поради нужда значи, когато някой оредели за себе си, колко храна да взима на ден. И ако види, че това количество храна го претоварва и трябва да го намали, той го наделява. Или, ако то не го претоварва, но е недостатъчно за тялото, тъй че трябва да прибави малко, той прибавя. По такъв начин, като изпитва добре своята потребност, той следва определената (мярка) и яде, не за да услажда (своя вкус), но за да поддържа силата на своето тяло. Пък и това малко, което някой употребява за храна, трябва да го приема с молитва и да осъжда себе си мислено, като недостоен за никаква храна и утешение.
          Не бива също да обръщаме внимание на това, че другите, поради някаква потребност или нужда, биват успокоени, та и той да пожелае същото и изобщо не бива да мисли, че успокоението (на тялото) е леко за душата. Веднаж, когато бях още в общежитието, отидох да посетя едного от Старците, и видях, че братът, който му служеше, ядеше заедно с него. След това, аз казах на този брат насаме: "брате, нима не знаеш, че тези Старци, които, както виждаш, вкусват храна и си правят по необходимост известно снизхождение, приличат на хора, които придобили кесия (съкровищница) и като работили дълго време, слагали (изработеното) в тая кесия, докато я напълнили. Когато я напълнили и запечатали, те отново започнали да работят за харчене и събрали още по хилядо златни (монети), за да имат от де да вземат при нужда и да запазят онова, което е в кесията. Така и тези старци, като работили дълго време, събрали са съкровища на младини и, като ги запечатали спечелили още малко, за да имат нещо в старините си, или при боледуване, и да вземат от него, а събраните по-рано да пазят скрито. А ние не сме придобили още кесия. От какво ще харчим?"
          За това, както казах, като приемаме храна поради телесна потребност, ние сме длъжни да се осъждаме и да се считаме недостойни за каквото и да е утешение и дори за монашески живот и да приемаме (храна) с въздържание. Така тя не ще послужи за наше осъждане. Ние казахме това за въздържание на стомаха. Но не само в храната ние трябва да имаме мярка, а трябва да се въздържаме и от всеки друг грях, та като постим телесно, да постим и с език, въздържайки се от клевета, лъжа, празнословие, злословие, гняв, с една дума, от всякакъв грях, извършван от езика. Също така (трябва) да постим и с очите си, т.е. да не гледаме на суетни (неща), да не даваме свобода на очите, да не гледаме към никого безсрамно и без страх. Така също и ръцете и нозете трябва да въздържаме от всяко зло дело. По този начин, както казва св. Василий Велики, като постим с благоприличен пост, отклонявайки се от всякакъв грях, извършван от всички наши чувства, ние ще достигнем светия ден Възкресение, станали, както казахме, нови, чисти и достойни да се причастим със св. Тайни. Но, най-напред трябва да излезем да срещнем Господа Иисуса Христа, Който иде да пострада, с маслинени и палмови клонки да Го приемем - седящ на малко осле и влизащ в светия гр. Иерусалим.
          Защо (Господ) възседна на малко осле? - За да може, като Слово Божие, да обърне и покори на Отца нашата душа, която, по думите на Пророка, се бе уподобила на безсловесните и неразумни животни. Какво означава, че Го срещат с палмови и маслинени клонки? Когато някой отиде на война с врага и се върне победител, всички го посрещат, като победител, с палмови клонки, защото последните са символ на победа. Също така, когато някой понася обида от другиго и иска да се обърне към някого, който може да го защити, той му поднася маслинено клонче, със зов и молба за помилване и помощ, защото маслиненото клонче е символ на милост. Ето защо и ние срещаме нашия Владика Христа с палмови клонки - като победител, защото Той победи нашия враг. И с маслинени клонки - защото просим от Него милост, умолявайки Го, щото както Той победи за нас, тъй и ние да победим чрез Него; да бъдем носители (на символа) на победата не само заради оная победа, която Той спечели за нас, но и за оная, която ние ще спечелим чрез Него, по молитвите на всички светии.   Защото Нему подобава всяка слава, чест и поклонение во веки.  Амин.