Никой да не дръзва да си мисли, че е възможно да се спаси само с вяра, без вършене на добри дела

св. Симеон Нови Богослов

                                                            48
          Ако желаем, възлюбени мои братя, да достигнем царството Божие,трябва да имаме всяко внимание и усърдие за това, всяка ревност и подвиг и никак да не си мислим, че за да се спасим, ни е достатъчно само да вярваме в истинния Бог и да бъдем православни християни, които привеждаме като оправдание за това мнение казаното от Господа слово: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк. 16:16). Напротив, точно поради това сме длъжни да се подвизаваме и да ревнуваме, за да постъпваме достойно за званието, за което сме призвани,както казва апостол Павел (Еф. 4:1), тоест да вършим дела, достойни за Христа, от Когото сме получили името си и се наричаме християни, като знаем, че ще получим по-голямо осъждане, ако въпреки това наименование, живеем в леност и нехайство.
Затова, не си мисли, брате мой, че ще се спасиш само чрез вяра. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? - учи свети апостол Иаков ( Иак. 2:14). Чуй, че и Сам Господ казва: Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен ( Мат. 7:21). Същото внушава и божественият Павел, като казва: Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело ( Тит. 1:16). Виждаш ли, възлюбени, как е невъзможно за когото и да било да се спаси само чрез вяра, без дела? Ако хората се спасяваха само чрез вяра, то всички биха се спасили и никой не би погинал, защото няма човек, който да не вярва, че има Бог. Чуй какво казват самите те: Зная Те, кой си Ти, Светия Божий ( Марк.1:24). И пак на друго място те са казали на апостолите: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение ( Деян. 16:17). Виждаш ли, че и бесовете вярват, че има Бог? И въпреки това тези вярващи, че има Бог, са осъдени на геена огнена за злите си дела. И тъй, вярата е добра, ако придобиеш и дела. Иначе, както тялото без душа е неподвижно и недействено, така и вярата без дела е мъртва. И чуй как след приведените по-горе слова - Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? - свети Иаков, братът Божий, казва: Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма деля, сама по себе си е мъртва... покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела ( (Иак. 2:14-18).
          Като чуеш това, брате мой, остави голямото си нехайство и се погрижи заедно с вярата  да имаш и дела. Който има вяра заедно с дела, той е по-добър даже и от този, който върши знамения и чудеса. Защото каква печалба и каква полза от чудесата и знаменията за вършещия ги, ако той бъде изгонен от небесното царство и наследи геената с неугасимия огън? Нима вършещият знамения може да се спаси само заради тези знамения и изцеления, ако няма дела, правещи го преведен? По никакъв начин. И чуй какво говори Господ: Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли има пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие ( Мат. 7:22, 23). Виждаш ли, че и тези, които вършат знамения и имат дара на пророчеството, не получават от това никаква полза без дела?
          Който вярва истински , той не ще почне да събира пари, защото е уверен, че Бог не оставя без грижа вярващите в Него, но има за тях грижа, както е казал Господ: вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:32, 33). Който вярва, той раздава парите си на бедните, защото е уверен, че за това ще получи стократно и ще наследи живот вечен. Ето чуй какво се казва за тези, които вярват истински: всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата ( Деян. 2:44, 45). И още: които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата  ( Деян. 4:34, 35).
          Който вярва, той не се гордее, но подражавайки на Господа, с усилие търси смирението, както и Господ. Който вярва, той не се смее, но ридае и плаче за греховете си: защото чува, че смеещите се в този живот ще плачат и ще ридаят в бъдещия. Тези, който вярват, не биват гневливи и свадливи, но пребивават в кротост, подражавайки на Господа, Който казва: и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си ( Мат. 11:29). Затова и облажава такива, казвайки: Блажени кротките, защото те ще наследят земята ( Мат. 5:5). Който вярва, той ненавижда неправдата и обича правдата, защото Бог е възлюбил правдата и е намразил неправдата ( Пс. 44:8) и защото, както е написано, който обича неправда, мрази душата си ( Пс. 10:5 - слав.). Които вярват, те не само не се карат помежду си, но омиротворяват и тези, които се скарват, подражавайки на Господа; защото и Той е направил същото, когато примирил нас, които бяхме Негови врагове, със Своя единосъщен Отец ( Кол. 1:21). Вярващият понася без ропот всяко изкушение, бидейки уверен, че за това търпение ще получи нетленен венец, както казва апостол Иаков, братът Господен: Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат ( Иак. 1:12).
          Този, който вярва, не се гневи, но дълготърпи, спазвайки заповедта на Господа, Който повелява съвсем да не се гневим ( Мат. 5:22). Този, който вярва, спазва целомъдрие и не осквернява себе си нито с блудство, нито с прелюбодейство, нито с други нечистотии, но пази чистота и целомъдрие: защото е уверен, че оскверняващите телата си не ще се спасят, както е написано: блудниците и прелюбодейците ще съди Бог ( Евр. 13:4). Вярващият не се противи на брата си, но служи на всички и не роптае, а пребивава в Божието търпение, вярвайки, че с това ще получи по-голяма награда както казва и Господ: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб ( Мат. 20:26, 27). Който вярва, той не пристъпва клетвата си и изобщо не произнася никаква клетва с устата си, подчинявайки се на Господа, Който е рекъл: Аз пък ви казвам: да не се кълнете никак ( Мат. 5:34). Който вярва, той не бива ленив за молитви и не е нехаен към църковните служби, но винаги внимава над себе си и се моли непрестанно. Вярващият никого не осъжда, вярвайки, че ние всички сме под епитимия, че Бог ще съди всички и че с какъвто съд някой съди другите, с такъв и сам ще бъде осъден.
          Този, който вярва, не върви по широкия и просторен път, водещ към гибел, но върви по тесния и прискърбен път, вярвайки, че като поскърби на него малко, ще се радва вечно с Господа и с всички светии. Вярващият не люби света, нито светските неща, нито родители или братя, нито жена или деца, нито нещо друго, но люби само Господа и като вземе кръста си, Го следва. Който вярва, той не остава неразкаян в греховете си, но дори и като човек, да съгреши, се кае, съкрушава се и плаче за греховете си, като се старае да не греши повече. Вярващият не обича да гуляе и не се услажда от пиене на вино, от срамни гуляи и от блудни свирни и песни, но винаги помни смъртта и страшния ден на съда и помнейки това, се моли, пости, от всичко се въздържа и преди смъртта бърза да се приготви как ще отговори и ще даде отчет пред Царя на славата.
          Вярващия люби Господа и ненавижда всяко зло, което му е противно. Тези, които вярват, не хранят вражда и ненавист против брата си и не въздават зло за зло, но обичат ненавиждащите ги, правят добро на ония, които им правят зло, благославят проклинащите ги, търпят ония, които им пакостят, и се радват, когато ги хулят, не търсят сметка за никакво зло, защото имат неподправена, чиста и истинска любов, каквато е имал и свети Павел, който е засвидетелствал за себе си: Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът ( Рим. 9:1-3) - каквато проявил и пророк Мойсей, който казал на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви. Мойсей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато; прости им техния грях; ако ли не изличи и мене из книгата Си, в която Си ме записал ( Изх. 32:30-32). Същото разположение е имал и Давид; защото казва: с ненавиждащите мира бях мирен (Пс. 119:6). Виждаш ли каква любов е имало у тези, които са имали истинска вяра?
         Който вярва, той не върши никакво дело с лицемерие, но всичките си дела върши за Господа и като пред Господа; защото към Него са приковани очите на душата му и вярва, че само от Него ще приеме въздаяние за делата си. Вярващият обича тези, които право вярват в Господа; а които вярват неправилно в Него, от тях се отвръща, не може да ги търпи и ги гони от очите си. Който вярва, той не е непослушен спрямо божествените слова, но като верен Божий слуга с готовност извършва всяко дело, посочено от тях. Този, който вярва, не лъже и не върши нищо по лицеприятие, но и беседва и всичко друго върши според истината и в правота на сърцето: защото вярва на това, което е казал пророкът: Горко на ония, които злото наричат добро и доброто - зло, тъмнината считат за светлина и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко и сладкото - за горчиво! ( Ис. 5:20). Тези, които вярват, не се гордеят и не мислят високо за себе си, увличайки се от похвали и лъстиви думи, като знаят какво казва Господ чрез пророка: Народе Мой! Твоите вождове (облажаващите те - слав.) те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш (Ис.3:12). Който вярва и заради Господа се отвръща от света, не се заплита повече в нищо светско, внимавайки в словото на апостола, който казва: Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника. Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата (2 Тим. 2:4, 5).
          Този, който вярва, не одобрява никое зло, но дори до смърт стои зад Христа и истината, без да се страхува; а тези, които, като виждат злите и беззаконни дела, ставащи пред очите им, са снизходителни към тях, се явяват подобно на извършващите ги и ще погинат заедно с тях, както и първосвещеникът Илий погинал заедно с беззаконните си синове, към които се отнасял снизходително; такива и пророкът е нарекъл неми (безгласни - слав.) псета (Ис. 56:10). Който вярва, той не обича неправилно вярващите, както казва Давид: Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да не се гнуся от ония, които възстават против Тебе? С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове (Пс. 138:21, 22). Който вярва, той винаги говори истината и от устата му не излиза никаква лъжа; защото тези, които говорят лъжа, са неверни и синове на дявола. Който вярва, не се впуска в користолюбие, но проявява повече добросърдечие и милува, вярвайки, че милостивите ще бъдат помилвани, а користолюбците ще бъдат предадени в ада на неумиращия червей.
          Този, който вярва, не се причастява недостойно с Пречистите Тайни, но очиства себе си от всяка сквернота, от чревоугодие, от злопаметност, от зли дела и срамни думи, от безчинен смях, от скверни помисли, от всяка нечистота и от всяко греховно вътрешно движение - и по такъв начин приема Царя на славата; обратно, в тези, които недостойно се причастяват с Пречистите Тайни, стремително нахлува дяволът и влиза в сърцето им, както се е случило с Иуда, когато той се причастил на Господнята вечеря; затова и божествения Павел казва: но нека човек да изпитва себе си , и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста (1 Кор. 11:28-30). Който вярва, той не клевети и не осъжда своите братя християни, но повече ги хвали, защото тези, които хвалят другите, ще бъдат похвалени от светите ангели в небесното царство; но уви и горко на тези, които осъждат и хулят другите, че уж са зли, защото те ще бъдат хвърлени от злите бесове във външната тъмнина, където ще бъде плач и скърцане със зъби. Който вярва, той върви по правата пътека на Божиите заповеди, без да се отклонява ни надясно, ни наляво и не развращава никого със своята лошота; защото, развращаващият другите е по-лош от дявол; затова и Бог казва чрез устата на пророк Авакум: Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба (Ав. 2:15)! Който истински вярва, той вярва не само с уста и език, но и със сърце и делата на такъв са явни за всички: защото не може се укри град, който стои навръх планина (Мат. 5:14). Този, който вярва истински, от сърце, изпълнява Господните заповеди, а който вярва само на думи, а не със сърцето си, той е пуст от добри дела. За такива Господ казва чрез пророка: този народ се приближава към Мене с устата си... а сърцето му стои далеч от Мене (Ис. 29:13).
          И тъй, брате мой, след като виждаш, че си пребогат на всякакви лоши дела, но си оскъден и пуст откъм добро, кажи ми, как може да се наричаш верен? В този случай, както си мисля, ти си по-лош от всеки неверен; защото и езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното (Рим. 2:14). Затова, ако вярваш, бягай от греха и с вопъл застени и заплачи, като осъдиш самия себе си, остави злите дела, в които си живял досега и приеми върху себе си подвига на покаянието и изправянето, та да се явиш с добри дела пред Царя на славата в оня страшен ден на съда, в който Той ще въздаде всекиму според делата му. Апостолът казва:  Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама - на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън ( 1 Кор. 3:12-15). Та помисли, брате, за това ужасно страшно тайнство и трепери поради това, което чуваш. Защото, ако този огън ще изпита всички хора, тогава ти къде ще се явиш?  И как ще дръзнеш да се приближиш да него, когато си иззидал в себе си такъв тежък и неудобен за носене товар от сено и слама и от всякакво друго лошо вещество?  Горко ми! Какво ще правя тогава? Сухият товар на моите злини ще изгори от неугасим огън, а аз ще остана, за да горя вечно в онзи вечен огън за злите си и лукави дела. Затова, възлюбени мой брате, като приемеш това присърце, изпревари времето, остави всички недобри дела, които си вършил от младостта си, и се пробуди от съня на безгрижието и нехайството. Влез в себе си и изправи големите си и безчислени пороци. Изгони греховните и страстни разположения. Отхвърли от себе си плътските сладострастия чрез изпълняване на Божиите заповеди и придобий чиста и истинска вяра в Бога, та да бъдеш достойно увенчан от Него и да се удостоиш с небесното царство, което да получим и всички ние по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава и власт сега и винаги, и във вечни векове. Амин.