За покаянието, съда и раздялата на душата с тялото

   св. Ефрем Сирин

                                                              120
          Каква полза ще намерим ние, възлюбени, в този суетен живот? Горко ми! Блажен е този, който е намерил дръзновение в часа на раздялата, когато душата се разделя със своето тяло. Понеже идват ангели да вземат душата от тялото и да я представят пред страшния престол и с трепет да я въведат в съдилището. Велик е страхът, братя, в смъртния час, когато душата със страх и мъка се разделя с тялото. Понеже в този час на раздяла представят на душата делата, които е вършила денем и нощем. Ангелите правят усилие бързо да я изтръгнат от тялото, душата, като вижда своите дела, се страхува да излезе. Душата на грешника със страх се разделя с тялото и с трепет отива да се представи на Безсмъртния Цар. Принуждавана да напусне тялото, като гледа делата си, тя със страх им казва: "Дайте ми още един час до раздялата"! Делата й отговарят: "Ти си ни вършила, с тебе ще отидем при Бога."

          Да възненавидим, братя, този суетен живот и да възлюбим единия, Светия Христос. Не знаем, братя, в кой час ще бъде нашата раздяла с тялото, на никого от нас не е известен часът и денят на смъртта ни. Но внезапно, както безгрижно ходим по земята и се веселим, ще ни застигне повелението да се вземе душата ни от тялото, и тя, грешната, ще тръгне, в ден, в който не е очаквала, изпълнена с грехове, нямайки дръзновение. Затова, умолявам ви, братя, да станем свободни, да свалим от себе си делата на този суетен живот, да окрилим своята душа та ежедневно избавяйки се  от мрежи и съблазни, да се възнася към Бога. Лукавият непрестанно поставя скрити примки за нашата душа, за да я съблазни и улови за вечно мъчение. Сред съблазни и мрежи ходим ние, възлюбени, и трябва да се молим,за да не паднем в тях. Смъртоносните примки са изпълнени със сладост, нека да не ни съблазняват със своята приятност тези смъртоносни мрежи, имам предвид мрежите на земните вещи, за богатството, лукавите помисли и дела. Не се услаждай, брате, от смъртоносната примамка, не се разслабвай и не изнемогвай, занимавайки се с лукави помисли. Ако нечистия помисъл намери начин да влезе в твоята душа, той й се представя сладостен и я занимава със себе си, за да я умъртви, и ако не бъде прогонен с молитва, сълзи, въздържание и бдение, лукавия помисъл се превръща като мрежа за душата. Винаги бъди свободен от всички земни грижи, за да се избавиш от мрежите, помислите и делата на лукавия, не се разслабвай нито за миг, занимавайки с с лукавия помисъл, за да не остане той за дълго в твоята душа, братко.
          Прибягвай винаги към Бога в молитва, пост и сълзи, за да се избавиш от всички мрежи, съблазни и страсти. Не мисли, брате, че дълго ще живееш на земята, внезапно ще дойде Господнето повеление и ще те намери пребиваващ в греха, няма време вече за покаяние, а също и за получаване на прошка, и какво ще кажеш, братко, в часа на раздялата? Може така да се случи, че това повеление да не ти даде и минута на земята.
          Мнозина мислят, че ще живеят дълго време на земята, но внезапно идва смъртта, намира грешника и богаташа, които разчитат да живеят в покой дълги години, държат в ръцете сметката на своето имущество и умножаването му, и разпределят мислено голямото си богатство за дълго време. Идва внезапно смъртта и унищожава в един миг всичко, и сметката, и богатството, и грижата на суетния помисъл.
          Но идва също така смъртта и намира праведен и свят мъж, който с пост и молитва събира небесно богатство. Имай винаги пред очите си смъртта, брате мой, и не се страхувай от раздялата с твоето тяло, винаги, всеки ден, като човек разумен и духовен, чакай смъртта и представянето пред Божия престол, всеки ден приготвяй своя светилник, като мъдър човек и усърдно го преглеждай ежечасно в сълзи и молитви. В цялото това време, в което ти, брате, не виждаш опасност за себе си, живей внимателно. Защото настъпва врем, което е изпълнено с боязън, страх и смущение, и заради своята смутност не дава да се помисли за по-добро.
          Обърнете внимание , възлюбени мои, как всичко лукаво се усилва, как злото ежедневно преуспява, и лукавството излиза напред. Всичко това ни кара да очакваме бъдещо смущение и голяма скръб, които ще дойдат по цялата земя. Заради нашите грехове и разслабване преуспява лукавството. Да бъдем всеки ден трезви, боголюбиви воини, да станем победители в борбата с врага, да изучим законите на тази борба, христолюбци. Тя се води невидимо:и законът на тази борба е винаги да отхвърляме от себе си земните грижи. Ако ежедневно имаш пред себе си смъртта, няма да грешиш. Ако отхвърлиш земните грижи, няма да избягаш от борбата. Ако възневидиш земното, пренебрегвайки временното, ще бъдеш в състояние, като доблестен воин, да получиш награда за победата. Защото земното влече към себе си надолу, и страстите по време на борбата помрачават сърдечните очи, защото лукавият воюва с нас и побеждава нас, изпълнените със земното и поробените от пристрастието към земните грижи.
          Всички ние, братя, обичаме земното, и заради нашата разслабеност, умът ни е обеднял на земята. Денят превали и нашето време вече е към залез, а ние, приятели, поради своето неверие мислим, че е още утро. Ето, вече при вратите е Царството Небесно и е готово да възсияе, а ние не искаме и да слушаме за това. Случват се понякога знамения и чудеса, за които е казал Господ, глад и болести, страх и земетресения, и движение на народите, но на нас ни се струва, че всичко е сън,разказван един на друг. Не ни плаши нито слухът за това, нито самото видение. Избраните ги взимат от нас преди смущението и голямата скръб, които ще сполетят неправедния свят. Нивата е вече близо до жътва, и този век отива към своя край. Ангелите държат готови сърпове и чакат знак. Да се боим, възлюбени, вече е единадесетият час на деня, а има още дълъг път, да се постараем да достигнем до обителта, да бодърстваме, да се отърсим от съня като незаспиващи. Не знаем в кой час ще е угодно на Владиката да дойде; да облекчим себе си от бремето на земните грижи. За нищо не бива да се грижим, е казал Господ (Мат. 6:25-34). Бог ни е заповядал да обичаме всички, а ние изгонихме любовта и тя избяга от земята. Няма да намериш на земята съвършена любов по Бога. Любовта е изгонена от всички, възневидяна е от всички. А напротив царува завистта, умножават се на земята свадите, смутовете, неправдите са покрили всички заедно, всеки желае временното и никой не обича бъдното. Желаеш ли да станеш небесен? Не търси това, което е на земята, но го пренебрегвай и се подвизавай като съвършените,  и като съвършените възлюби Небесното Царство. Не разсъждавай, говорейки така: "Дълго и тежко е времето за подвиг, а аз съм малодушен и немощен и не съм в състояние да се подвизавам." Приеми с внимание думите на хубавия и добър съвет, разбери какво ще ти кажа, христолюбиви братко. Ако имаш намерение да отидеш в друга далечна страна, то няма да можеш да преминеш за един час целия път, но ще тръгнеш, и ежедневно ще пресмяташ оставащата дължина на пътя, и с течение на времето, след немалък труд, ще достигнеш страната, към която си тръгнал и чакаш да пристигнеш. Такива са и Царството Небесно, и райската утеха: с пост, въздържание, бдение и любов всеки достига до там; това е пътят, водещ на небето при Бога. Не се страхувай да положиш началото на добрия път, водещ към живота, поискай само да тръгнеш по него и ако се окажеш готов, веднага ще се благоустрои пред тебе, и пътувайки радостно, ще даваш на себе си почивки, и ще ги прекарваш приятно, защото стъпките на душата ти ще укрепват след всяка почивка. За да не срещаш затруднения по пътя, водещ към живота, Господ заради тебе Сам е станал път на живота за желаещите в радост да вървят към Отца на светлината.
          Бъди за мене, Христе, пътят на живота, водещ към Твоя Отец; този единствен път е радост, а неговият край е небесното царство. Бъди за мене, Владико, Сине Божий, път към живота и просвещение. Изпълнен с желание и аз почерпих от извора на дарования, и благодатта стана в сърцето на Твоя раб и радост, и светлина, в устата на Твоя служител тя е по-сладка от мед и медена пита, благодатта стана съкровище в душата на Твоя раб, обогати моята нищета, прогони убожеството и гнилостта. Твоята благодат стана за раба Ти прибежище,  сила, похвала, защита, храна и възвисяване на живота. Няма да мълчи Твоят раб, Владико, от великата сладост на Твоята любов и благодат. Ти отвори устата на мене, недостойния,, как след това ще удържи моят език, за да не песнослови и да не прославя ежедневно Подателя на благата? Как след това ще дръзна да преградя вълните на благодатта, струящи в сърцето у мене грешния? Изпълни го със сладост в множеството Твои дарования, та възпявайки, да се прослави в мене небесния Творец, даващ на Своя служител небесни дарования. Величая Твоята благодат, Христе, Спасителю, за многото дарове. В църквата Те величая, в църквата езикът ми не престава да изповядва Твоята благодат, Владико. Няма да замлъкнат моите гусли, издавяйки духовни сладкопения. Твоята любов ме влече към Тебе, Спасителю, похвала на моя живот,Твоята благодат прави сладостно за моя ум да се увлича в Твоите стъпки. Да бъде моето сърце за Тебе добра земя, приемаща в себе си добро семе, и Твоята благодат да го оросява с росата на вечния живот, Твоята благодат да пожъне на земята на моето сърце прекрасна жътва - съкрушение, поклонение, освещение, постоянно извършване на угодното за Тебе! Насочи душата ми заедно с намерената овца към дворите на райската сладост; да се обърне и моята душа към светлината! Тази намерена овца Ти понесе на раменете (Лук. 15:4-7); тази недостойна моя душа привлечи с Твоята благодат и пренеси и двете пред Пречистия и Безсмъртен Твой  Отец, пред ангелите и архангелите, та в райско веселие да ми кажат с всички светии: "Слава на Безсмъртния Отец, на Безсмъртния Син и на Безсмъртния Свети Дух, на невидимия Отец, на Сина, станал видим в плът, и на Светия Дух говорил чрез пророците и апостолите! Слава на Пресветата и Единосъщна Троица, покланяема и славена от всички Сили небесни, земни  и преизподни, защото е дала на Своя раб небесни дарования, та и той да принесе плод на славата на Царя на вековете и Бога на всички, на Отец, Син и Свети Дух, сега и всякога, и во веки веков.  Амин.