За да влезе в царството Божие, душата трябва да се роди от Светия Дух, и как става това

   
       Св. Макарий Египетски

                                                             30
          Онези, които слушат словото, трябва да покажат в душите си неговото дело; защото Божието слово не е празно, но има дело, което се извършва в душата. Затова и се нарича дело, за да се явява на дело в слушателите. И нека Господ да яви делото на истината в слушащите, за да стане то плодоносно във вас. Както сянката явява тялото
, но служи само като негов указател, а действително е само тялото; така и словото е като сянка на истината - Христа; и словото явява истината. На земята бащите раждат чеда от своето естество, тяло и душа, и с цялото си усърдие старателно ги обучават, докато не станат съвършени мъже, приемници и наследници; защото първата цел и грижа на бащите е да родят деца и да имат наследници, иначе биха изпитали голяма скръб и тъга, и затова, когато имат чеда, се радват и заедно с тях се радват даже роднините и съседите.
          2. По същия начин и нашият Господ Иисус Христос, Който е поел грижата за спасението на човека, е извършил цялото домостроителство и от самото начало е попечителствал чрез отците и патриарсите, чрез закона и пророците; а накрая, като е дошъл Сам и е пренебрегнал позора на кръста, е претърпял смърт. И целият Му труд и грижи са били от Своето естество да роди чеда Духом, като благоволил те да се раждат свише от Неговото Божество. И както земните бащи скърбят, ако нямат чеда, така и Господ, възлюбил човешкия род като Свой собствен образ, пожелал да роди хората от Своето Божествено семе. И ако някои не искат да приемат това рождение и да бъдат родени от чреслата на Божия Дух, голяма е скръбта на Христа, Който е страдал и търпял, за да ги спаси.
          3. Господ иска всички хора да се сподобят с това рождение, защото е умрял заради всички и всички е призовал към живот. А живот е рождението от Бога свише. Защото без него душата не може да живее, както казва Господ: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). И затова всички, които са повярвали в Господа, пристъпили са и са се сподобили  с това рождение, доставят радост и голямо веселие на небесата на своите родители. Всички ангели и свети сили се радват за душа, родена от Духа и станала дух. Защото нашето тяло е подобие на душата, а душата е образ на Духа; и както тяло без душа е мъртво и не може да върши нищо, така без небесната душа, без Божия Дух и душата ни е мъртва за царството и без Духа не може да върши онова, що е Божие.
          4. Както живописецът внимателно гледа лицето на царя и рисува лика му, и когато то е точно срещу живописеца и е обърнато към него, той може добре и удобно да изобразява царския лик; а когато царят отвърне лицето си, не може да рисува, защото лицето не е устремено към него: по същия начин и превъзходния живописец - Христос, в душите, които вярват в Него и непрестанно са устремени към Него, по Своя образ бързо изобразява небесния човек и от Своя Дух, от ипостаста на неизречимата Своя светлина рисува небесния образ и дава на душата нейния прекрасен и добър Жених. А ако някой не е винаги устремен към Него и не е презрял всичко останало, Господ не изобразява в такъв образа Си със своята светлина. Затова ние трябва да устремим погледа си към Него, повярвали в Него, Него възлюбили, всичко отхвърлили и само Него слушащи, за да изпише Своя небесен образ и да го прати в нашите души; и по такъв начин, носейки в себе си Христа, да приемем вечния живот и като се уверим в това, да се успокоим още тук.
          5. Както златна монета, ако не приеме и не отпечата върху себе си царския образ, не влиза в обръщение в търговията и не се слага в царската съкровищница, но всеки я отхвърля; така и душата, ако няма образ на небесния Дух в неизречена светлина, тоест изобразения в нея Христос, е негодна за горните съкровища и се отхвърля от търговците на царството - добрите апостоли. Защото и онзи, който е бил призован, но не е имал сватбена дреха, като чужд е отхвърлен във външната тъмнина, задето не е имал в себе си небесния образ. Това е знамението и знакът наизобразения в душите Господ, това е Духът на неизречената светлина. И както мъртвият е непотребен и за нищо негоден за живите, и затова е изнесен вън и положен извън града, така и душата, която няма в себе си небесния образ на Божествената светлина, тоест живот на душата, става непотребна и е напълно отхвърлена; защото за града на светиите е негодна мъртва душа, която няма в себе си светозарния и Божествен Дух. Както в този свят душата е животът на тялото, така и във вечния и небесен свят животът на душата е Божият Дух.
          6. Затова, който се старае да повярва и да дойде при Господа, трябва да се моли още тук да приеме Божия Дух, защото Той е животът на душата, и Господнето пришествие се е извършило, за да даде Той още тук живот на душата - Своя Дух. Защото е казано: Докле имате светлината, вярвайте в светлината (Иоан. 12:36); настъпва нощ, когато никой не може да работи (Иоан. 9:4). И ако някой тук не е търсил и не е приемал живота на душата, тоест божествената светлина на Духа, при изхода от тялото се поставя от лявата страна на тъмнината, без да влиза в царството небесно и краят му е в геената заедно с дявола и неговите ангели. Както хвърлените в огъня злато или сребро стават по-чисти и качествени и нито дърво, нито злак могат да ги променят, защото те самите стават като огън и опалват всичко, което ги доближава, така и душата, пребивавайки в духовния огън и в Божествената светлина, няма да претърпи никакво зло от който и да е лукав дух, и ако някой се приближи към нея, се изтребва от небесния огън на Духа.  Или както летящата във висините птица няма грижи и не се страхува нито от ловци, нито от хитри зверове, и носейки се високо, се присмива на всичко; така и душата, е приела крилата на Духа и издигнала се в небесни те висоти, е над всичко и на всичко се присмива.
          7. Когато Мойсей разделил морето, плътския Израил преминал по неговото дъно; а християните, станали чеда Божии, шестват и по горчивото море на лукавите сили, защото и тялото, и душата им са станали Божий дом. В деня, когато паднал Адам, Бог дошъл и като ходел в рая, го видял, съжалил го и рекъл: "При такива блага какво зло си избрал! След такава слава, какъв срам носиш върху себе си! Защо си така омрачен, така безобразен, така тленен? След такава светлина каква тъмнина те покри!" Когато Адам паднал и умрял за Бога, Творецът скърбял за него; ангелите, всички сили, небесата, земята и тварите оплаквали неговата смърт при падението му. Защото тварите виждали, че онзи, който им бил даден за цар, е станал раб на вражеската и лукава сила. И така с тъмнина, с горчива и лукава тъмнина той облякъл душата си, защото над него се възцарил князът на тъмнината. Именно той е бил онзи, когото наранили и оставили полумъртъв разбойниците, когато слизал от Иерусалим в Иерихон (Лук. 10:30).
          8. И Лазар,когото Господ възкресил, Лазар, който бил изпълнен с голямо зловоние и никой не можел да наближи гроба му, бил образ на Адам, приел в душата си зловоние и изпълнен с чернилка и тъмнина. Но ти, когато чуваш за Адам, за наранения от разбойниците и за Лазар, не позволявай на ума си да се лута като в планини, но се заключи вътре в душата си, защото и ти носиш същите рани, същото зловоние, същата тъмнина. Всички ние сме синове на този омрачен род, всички носим това зловоние. С каквато немощ е пострадал Адам, със същата сме пострадали и всички ние, родените от Адамовото семе. Защото същата немощ, кактоказва Исаия, е застигнала и нас: От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей (Ис. 1:6). Ние сме поразени със същата неизцелима язва и само Господ може да я изцели. Затова Той сам е дошъл, защото никой от старозаветните, нито законът, нито пророците са могли да я изцелят: и Той е дошъл и е изцелил тази нелечима душевна рана.
          9. И така, приеми Бога и Господа, истинния лекар, Който е дошъл, потрудил се е много за нас и единствен може да изцели душите ни. Защото Той непрестанно хлопа в дверите на нашите сърца, за да Му отворим и да дойде и да се упокои в душите ни, а ние да умием и помажем нозете Му и Той да направи у нас жилище. И Господ укорява онзи, който не е умил нозете Му (Лук. 7:44) и на друго място казва: Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него (Откр. 3:20). Той е благоволил много да пострада, като е предал тялото Си на смърт и ни е изкупил от робството, та като дойде в душата ни, да направи в нея жилище. Затова и на онези, които на Неговия съд ще бъдат поставени от ляво и пратени в геената заедно с дявола, Господ ще каже: гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте, странник бях, и не Ме прибрахте (Мат. 25:42, 43); защото Неговата храна, питие, дреха, покров и успокоение са в нашите души. Затова непрестанно хлопа в дверите и желае да влезе при нас. Нека да Го приемем и да Го въведем  себе си, защото и за нас Той е храна, живот, питие и живот вечен. И всяка душа, която не Го е приела и не Го е успокоила в себе си сега, или по-добре да се каже - сама не се е успокоила в Него, няма наследство със светиите в царството небесно и не може да встъпи в небесния град. Ти сам, Господи Иисусе Христе, въведи в него нас, които прославяме Твоето име с Отца и Светия Дух во веки. Амин.