За любовта към света

     Св. Исаак Сирин
                                                            35
          Истинно е словото, казано от Господа, че за човека е невъзможно с любовта към света да придобие любов към Бога и няма възможност при общение със света да влезе в общение с Бога, и с грижи за света да има грижа за Бога. Веднага щом оставим Божието поради тщеславие или нерядко поради недостиг на потребното за тялото, мнозина от нас се отклоняват в други посоки. Някои са изявили съгласие да се трудят за небесното царство и не помнят обещанието,
което е изрекъл Господ(1):  "Ако насочите цялата си грижа към това - да придобиете небесното царство, няма да ви лиша от задоволяващото потребностите на видимото естество, но всичко ще дойде при вас заедно с останалото. Защото не ще ви оставя да имате грижи за самите себе си"(2), Господ се грижи и за бездушните птици, създадени заради нас; а нима ще бъде нехаен към нас? Това е невъзможно. Който се грижи за духовното или за нещо, служещо на духовното, нему телесното се доставя без грижи за това, колкото и когато това е нужно. А който се грижи за телесното свръх нуждата, той неволно отпада от Бога. А ако се постараем да имаме грижа за това, което служи за слава на Господнето име, то Господ ще се погрижи за едното и за другото(3) според мярата на нашия подвиг.

Впрочем, да се стараем да не изкушаваме Бога в телесното, в замяна на нашите душевни дела, но да насочим всичките си дела към надеждата за бъдещите блага. Който от любов към душата си веднъж се е предал на добродетелта и е възжелал да извърши делото й, той след това не се грижи за телесното, дали го има или не.

По отношение на това(4) Бог не рядко допуска добродетелните да бъдат изкушавани от нещо такова(5), и допуска отвсякъде да възстават срещу тях изкушения: поразява ги в тялото им като Иов, хвърля ги в нищета, прави така, че хората отстъпват от тях, поразява ги в това, което е придобито от тях(6);  само към душите им не се приближава вреда.
Защото е невъзможно, когато вървим по пътя на правдата, да не ни срещне скръб, тялото да не изнемогне в болести и страдания и да пребивава неизменно, ако само възлюбим и живеем добродетелта.

А ако човек прекарва живота си според волята си, предавайки се на завист, погубвайки душата си(7) или правейки нещо друго, вредно за него, той подлежи на осъждане. А когато тръгне по пътя на правдата, извършва шествието си към Бога, има мнозина подобни на себе си, и с него се случи нещо такова(8),  то не му прилича да се отклонява от своя път, но трябва с радост, без изпитване да приема това и да благодари на Бога, че му е изпратил тази благодат и че се е удостоил заради Бога да влезе в изкушение и да стане съучастник в страданието на пророците, апостолите и останалите светии, които заради този път са претърпели скърби.

От хората, от демоните, или от тялото идват върху него изкушения (а е невъзможно те да дойдат и да бъдат допуснати без Божие повеление), нека това да бъде за него повод за праведност. Защото е невъзможно Бог по друг начин да окаже благодеяние на възжелалия да пребивава с Него, освен като изпрати върху него изкушения за истината, защото човек не може сам, без Христовата благодат, да се сподоби с това величие, тоест за тези божествени трудове да влезе в изкушение - и да се възрадва.

За това свидетелства свети Павел. Защото това дело е толкова велико, че апостолът явно нарича дар, когато човек се приготви да пострада заради надеждата в Бога. Павел казва:  от Бога ни е дарувано това, не само да вярваме в Него, но и да страдаме за Него (Фил. 1:29). Също свети Петър е написал в посланието си:когато страдате за правда, блажени сте (Петр. 3:14), защото станахте участници в Христовите страдания (Фил. 3:10).

Накрая не трябва да се радваш, когато живееш просторно, а в скърби да си мрачен и да ги считаш за чужди на Божия път. Защото Неговият път от началото на вековете и на родовете се проправя чрез кръст и смърт. А откъде идва у теб такава мисъл?(9)  Узнай от това, че ти си извън Божия път и се отдалечаваш от него. По стъпките на светиите ли искаш да ходиш или възнамеряваш да устроиш за себе си друг, особен път и да ходиш по него без да страдаш?

Божият път е ежедневен кръст. Никой не се е изкачил на небето, живеейки прохладно(10).  А за прохладния път знаем къде свършва. На Бога не е угодно този, който Му се е предал с цялото си сърце, да бъде безгрижен. А грижата му трябва да бъде за истината. И от това се познава, че той е под Божи Промисъл, когато Бог непрестанно му изпраща скърби.

Промисълът никога не допуска живеещите в изкушения да паднат в демонски ръце, особено ако те целуват нозете на братята, прикриват и укриват техните вини като свои собствени. Който иска да има грижи в този свят(11) и копнее за това, но желае да се упражнява и в добродетелта, той не е на нейния път. Защото праведниците не само по своя воля се подвизават в добри дела, но и неволно понасят силна борба с изкушенията, за изпитание на своето търпение. Душата, имаща в себе си страх Божий, не се бои от нищо такова, което й вреди телесно, защото се уповава на Бога отсега и во веки веков. Амин.

1.  Мат. 6:25-34.
2.  По отношение на телесното.
3.  Тоест за духовното и телесното.
4.  Телесното.
5.  Тоест телесното.
6.  Лишава ги от имущество.
7.  Чрез греховен живот.
8.  Тоест скръбно.
9.  Тоест, че скърбите са чужди на Божия път.
10. Леко.
11. Да живее без подвиг за истината.