В деня на съда Бог ще осъди като грешници онези, които не търсят да приемат Божията благодат.

   2. Силата на греха е непонятна.
  3. Христос използва членовете на християните като оръдия.

   св. Симеон Нови Богослов
                                                               36
          На човешкото естество е свойствено да греши, защото откакто Адам пристъпи Божията заповед, това естество стана немощно и не може да не греши. (То е немощно, защото не е облечено свише в умната сила на Светия Дух, която се нарича благодат на нашия Господ Иисус Христос; нарича се благодат, защото се дава на човека за вяра, а не за добри дела).
А на ангелското естество е свойствено да не греши, защото ангелите са силни с крепкост и са облечени в божественото одеяние на Светия Дух, без което е невъзможно да не се греши. Затова, когато Бог седне на престола да съди света, тогава осъждайки грешниците, че са грешили, ще ги съди най-вече за това, че не са прибягвали до всевишния Бог като немощни и грешащи поради немощ, и не са Го умолявали да им изпрати свише благодатта на Всесветия Дух, та да ги избави от немощта и да им дарува сила да не грешат.

Кой не знае, че ангелите, облечени или не в своето всеоръжие, са по-силни от хората? (А всеоръжието но ангелите е вседържителната сила на Светия Дух, която те носят в себе си от момента на създаването си, тъй като са създадени да бъдат разумни и мислени приятели на несъздаденото и божествено осияване, като най-чисти същества.) По-силни са, защото всъщност са просто естество; а човеците са създадени от словесна и мислена душа и от чувствено и видимо тяло. И те са били облечени в такова всеоръжие, тоест божествена сила, каквато имат в себе си ангелите, и с която и хората биват силни и свети (макар че единствен Адам до престъпването на заповедта беше облечен в такова Божие всеоръжие). Но тъй като Бог заради гордостта свали божествената сила от дявола, а също и от неговите пълчища, то тази нечиста сила завидя на човека и използва своите усилия божествената сила да бъде свалена и от човека. И действително, по нейно внушение човекът се лиши от покрова на божествената сила и се съблече от нея, както вече бяха съблечени и демоните. И ето, оголените демони побеждават оголения човек като по-силни от него; защото те са прости и безтелесни, а човеците са сложни и носят бремето на плътта. И от онова време, когато падна първият човек, дори досега, никой не може и не е могъл, а и в бъдещите времена нито един човек никога няма да може да се противопостави на дявола и на останалите нечисти сили и да ги победи, защото, както казах, макар че и те са съблечени от божествената сила, но като безплътни, са по-силни от лишените от същата тази сила човеци. Ето защо апостолът казва:  братя мои... облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:10-12).

И в това няма нищо чудно (тоест, че те са светоуправници). Защото в мига, когато човекът се съблече от божествената благодат, цялата видима твар, създадена за човека, се съблече заедно с него от божествената светлина, която я осияваше, и се разтля, както казва същия апостол:  защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии (Рим. 8:20, 21). А когато цялото видимо творение по такъв начин се лиши от божественото освещение, тогава в него започна да се носи (χορευειν, да играе) дяволът с останалите демони, както иска и където иска, и стана княз на този преходен свят. Княз и властелин на света беше човекът; но когато дяволът го прелъсти, по Божие допущение взе от човека тази власт и се нарече княз на този свят, и властва, както и разбойниците властват над онова, което насила завземат кога няма избавител (нито спасител) (Пс. 7:3).  Разбира се, има избавящ и спасяващ Бог; но този разбойник успява така да прелъсти попадналите в неговите мрежи, че те остават доволни от бедственото положение, в което се намират, радват се на робството си, обичат нечистотата и лъжата, в която се валят, и не искат да се освободят.

2.   Това робуване на дявола е доста странно нещо. Защото представи си, по какъв непонятен начин грехът властва над човешкото естество! В голямата си част нито разумът го проумява, нито съвестта го усеща. Не може да се разбере по какъв начин става така, , че човек намира утеха и веселие в песните и танците, в шегите и смеха, в игрите и забавленията, в борбите и двубоите, , и в много други неща - излишни и непотребни; въпреки че всичко това очевидно е безполезно и непристойно за човека, той не жали труда си, грижата и силите си за него; а към онова, което е добро и угодно на Бога, и не изисква понякога никакви усилия, душата му не се стреми и той се отегчава, скучае и бяга от него, макар то да не му причинява никакво зло, а му носи само добро. Виж колко лукава е тази тайна сила!  Тя доведе човека, разумното същество, в такова бедствено и достойно за жалост състояние, че той се отвращава от онова, което му е присъщо като от неприсъщо, и обича неприсъщото и несъобразно с него като присъщо и съобразно. По-лошо е това, че когато познае празнината и лъжливостта на тези утехи, той иска  да се откъсне и да се отвърне от тях, но в това среща големи трудности за себе си. Разбираш ли тази бедственост? Проумяваш ли нуждата и насилието, които претърпява човешкото естество?  Виждаш ли опасността? Когато ни призовават в Божия храм, старците, и юношите, и децата трудно тръгват натам; а на забави, игри и танци всички тичат с голяма радост и бързина.

3.   Колко голяма сила е нужна на човешкото естество, за да преодолее злата сила, действаща в него, да отхвърли този неестествен нрав, който й се струва естествен, и да възприеме естествения, който й се струва неестествен?  Изисква се божествена и свръхестесвена сила; защото, ако той не бъде възсъздаден и обновен чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, не може да се промени към по-добро и да дойде в естественото си състояние. И нека никой не се смята за спасен, ако все още не се е променил към духовно и богоугодно настроение, каквото трябва да има човек, за да се радва на божествените дела и да скърби за лошите. Само в този случай, според мярката на възприетото изменение, той може да храни надежда за спасение. Затова нека всеки християнин гледа себе си според тези признаци, като в огледало, за да не се излъже сам, защото характерът и признакът на онези, които могат да имат надежда за спасение са явни.

Това непонятно насилие, което претърпява човешкото естество от греха и дявола, са познавали и древните свети пророци, и за да се избавят от него, са викали към Господа, и Той прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове (Пс. 106:20).  А светиите, явяващи се след въплътилото се домостроителство, имат в себе си самия Христос Син Божий и Бог, и Го носят в себе си - тази Ипостасна сила и премъдрост Божия. И кой ще посмее да нападне и да се въоръжи против онези, които са облечени в Христа като всеоръжие Божие? Дяволът не смее да напада такива от ляво, тоест с грехове, но ги напада отдясно, тоест с техните добри дела, стремейки се да ги доведе до високоумие. Но глупав и несмислен е онзи, който би помислил да се гордее по повод Божието всеоръжие или вседържителната Божия сила, явявана в него.  Защото апостолът, казвайки: предоставете... членовете си Богу, за оръдия на правдата. Грехът не бива да господствува над вас, защото... вие сте под благодатта (Рим. 6:13, 14), явно показва, че Бог действа с тези оръдия.

Затова, както веществените оръжия нямат своя воля и мисъл, за да възразят на действащия с тях воин, но са му послушни, независимо за какво ги използва, като му оставят свободата да действа с тях когато и както поиска; по същия начин и християнинът трябва да предостави своите членове послушни на Бога, и каквото и да прави, да го прави така, както иска Бог: нека слуша и греда, говори, осезава, помирисва, ходи, стои, лежи, седи, работи, седи без работа, общува с други или се уединява, дава, приема, строи, руши - въобще всичко да върши така, както иска Бог.  Разсъди: когато воинът поразява с оръжията си врага, и като изряден боец показва с това своята сила и воински опит, той е победителят, а не оръжието; истина е, че той не може да воюва без оръжия, но също така е вярно, че победата е дело на воина, а не на оръжието. Оттук трябва да си направим извод, че както оръжията, ако не са в ръцете на воина, който би могъл да действа с тях, са празни и бездействени, така и членовете на християнина, ако Христос не ги носи и не действа чрез тях, остават бездействени (за доброто), и не само това, но дяволът, като вижда, че те не са носени от Христа и бездействат, грабва ги, облича ги, и започва да воюва с тях против християните и така осквернява множество души. Ако пък Христо е воинът, ако членовете на вярващите в Него са оръжия Христови, и онзи, който побеждава с тези оръжия, е Сам Христос, и Той води самата борба, то непременно е нужно всеки християнин да е послушен на Христа, също както бездушните оръжия са послушни на воина, та да може чрез тях Христос да побеждава и след това да ги прави, както оръжията, участници в Своята слава. Тези оръжия, при все че са разумни, не трябва да имат друго движение, освен онова, което бива по волята на самия Христос - воин и победител. А който не е послушен на волята Христова, той напразно стои сред християните. А ние нека винаги да предоставяме членовете си послушни на Христа, като оръжия, подчинени на силата Му. На Него подобава слава во веки. Амин.