За покаянието

    Св. Исаак Сирин

                                                              83
          Като благодат върху благодат(1) на хората след кръщението е дадено покаяние. Защото покаянието е второто възраждане от Бога. И този дар, чийто залог сме приели от вярата, ще го получим чрез покаянието. Покаянието е врата на милостта, отворена за тези, които усилно (усилено) го търсят; през тази врата ние влизаме в Божията милост;
без този вход не ще намерим милост; защото, според словото на Писанието, всички съгрешиха..., оправдавайки се даром, с Божията благодат (Рим. 3:22-24). Покаянието е втора благодат и се ражда в сърцето от вярата и страха (Божий); а страхът е бащински жезъл, който ни управлява, докато не достигнем духовния рай на благата; а щом достигнем, тогава той ни оставя и са връща обратно.

Раят е Божията любов, в която е наслаждението от всички блаженства, където блаженият Павел се нахранил със свръхестествена храна и веднага щом вкусил там от дървото на живота, възкликнал, като казал: око не е виждали, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (Кор. 2:9). От това дърво бил отстранен Адам чрез дяволския съвет. Дървото на живот е Божията любов, от която отпаднал Адам; и оттогава радостта вече не го срещала, но той работил и се трудил на земята на тръните. Лишените от Божията любов, ако и да ходят в правота, ядат този хляб на потта в делата си, който било позволено да яде първосъздаденият след отпадането му (от Божията любов). Докато не придобием любов, трудът ни е на земята на тръните; и макар и сеенето да ни е сеене на правдата, въпреки това и сеем,  и жънем сред тръни, и ежечасно биваме наранявани от тях и каквото и да правим за свое оправдание(2), живеем с пот на лицето. А когато придобием любов, тогава ще започнем да се храним с небесен хляб и да укрепваме силите си без работа и труд. Небесният хляб е Христос, Който е слязъл от небето и дава живот на света (Иоан. 6:33), и това е ангелската храна.

Който е придобил любов, той  всеки час вкусва Христа и от това става безсмъртен; защото е казано: който яде от тоя хляб, който Аз ще му дам, не ще види смърт вовеки (Иоан. 6:51, 58). Блажен е, който вкусва от хляба на любовта, който е Иисус. А че вкусващият любовта вкусва Христа, Който е Бог над всички, за това свидетелства Иоан, казвайки: Бог е любов (1 Иоан. 4:8, 16). И тъй, живеещият в любовта пъжънва живот от Бога и още в този свят, в усещаното тук, усеща миризмата на онзи въздух на възкресението. На този въздух ще се насладят праведните след възкресението. Любовта е царство; за нея Господ тайнствено е обещал на апостолите, че ще я вкусят в царството Му. Защото, какво друго означава казаното: за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство (Лук. 22:30), ако не любов? Любовта е достатъчна за това - да нахрани човека вместо храна и питие. Ето виното, което весели сърцето на човека (Пс. 103:15). Блажен е, който пие от това вино! От него са поли невъздържаните и са се засрамили; пили са грешниците и са забравили пътищата на съблазните; пили са пияниците и са станали постници; пили са богатите и са възжелали бедността; пили са бедните и са се обогатили с надежда; пили са недъгавите и са станали силни; пили са невежите и са помъдрели.

Както е невъзможно да се преплува голямо море без кораб и ладия, така никой не може без страх да постигне любовта. Можем да преплуваме смрадното море между нас и духовния рай само на ладията на покаянието, на която има гребци от страха. Но ако тези гребци на страха не управляват кораба на покаянието, на който по морето на този свят преминаваме към Бога, то потъваме в това смрадно море. Покаянието е корабът, а страхът - негов кормчия, любовта пък е Божественото пристанище.

И тъй, страхът ни качва на кораба но покаянието , превозва ни през смрадното море на живота и ни води към Божественото пристанище, което е любовта. Чрез покаянието в това пристанище идват всички отрудени и обременени (Мат. 11:28). И когато достигнем любовта, тогава сме достигнали Бога, и пътят ни е свършен, и сме пристигнали на острова на тамошния свят, където е Отец, Син и Дух Свети. Нему слава и власт! Нека чрез Своя страх да направи и нас достойни за Неговата слава и любов! Амин.

1.  В сирийския език този израз означава: "висша благодат".
2.  Колкото и дела на правдата да извършим.