За спасението

Св. Игнатий Брянчанинов

          Учителю благий, попитал един юноша нашия Господ Иисус Христос, "какво добро да сторя, за  да имам живот вечен?" (Мат. 19:16), т.е. какво да правя за да се спася?  Крайно важен въпрос!  Въпрос, който трябва да занимава всеки човек по време на неговото земно странстване!  Както тихото пристанище непрестанно се появява във въображението и спомените на пътешественика, плуващ в голямото море, така и ние, носейки се по вълните на житейското море, трябва непрестанно да имаме пред мислените си очи вечността и на попрището на временния живот да устройваме нашата вечна участ.
 Кое благо, придобито от нас на земята, може да остане завинаги наша собственост?  Това е нашето спасение.  Който е употребил земния живот за придобиване на почести и слава, ще му ги отнеме жестоката смърт.  А който е употребил земния живот за придобиване на спасение, той ще вземе със себе си своето спасение във вечността и на небето вечно ще се утешава с придобивките, получени на земята.
          Възлюбени братя!  Какво да правим, за да се спасим?  Отговорът на този въпрос, най-задоволителен отговор намираме в Евангелието.  Господ е казал, че за спасението на тези, които не вярват в Христа, е необходима вяра в Него1 а за спасението на вярващите - живот по Божиите заповеди.  Невярващият в Христа ще погине навеки, и вярващият в Христа само на думи, но не изпълняващ Неговите всесвети заповеди и поради това отричащ се от Него с делата си, ще погине навеки.  Иначе казано: за спасението е необходима жива вяра в Христа.
          Когато юдеите попитали Господа:  "Какво да правим, за да извършваме делата Божии?" - Господ им отговорил:  "делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил" (Иоан. 6:28, 29).  Живата вяра в Христа е дело, и делото Божие е толкова обширно, че чрез него изцяло се извършва спасението.  Такава вяра се изразява с целия живот, с цялото съществуване на човека, тя обхваща неговите мисли, неговите сърдечни чувства, цялата му дейност.  "Който вярва" с такава вяра, "има живот вечен" (Иоан. 6:47).  "А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратеният от Тебе Иисуса Христа" (Иоан. 17:3).  Живата вяра е виждане и познаване на Бога (Евр. 11:1).  Живата вяра е живот, посветен изцяло на благочестието и умъртвяването на света.  Живата вяра е дар Божи.  Измолвали са за себе си този велик дар от Господа Неговите свети Апостоли, когато Му казвали: "усили у нас вярата" (Лук. 17:5).  Само посредством жива вяра човек може да се отрече от мнимите достойнства на своето паднало естество, да стане ученик и последовател на Господа с разум и дейност, подобаваща на обновеното естество.
          Духовният чертог, в който се пази и от който неоскъдно се преподава духовното съкровище - е истинната вяра, едната, света Православна Църква.  По тази причина за спасението е необходимо да принадлежим към Православната Църква;  "неподчиняващият се на Църквата нека ти бъде като езичник и митар" (Мат. 18:17), е казал Господ.  Напразно някои признават греха на ума за лек и нищожен!  Колкото духът стои по-високо от тялото, толкова добродетелта, извършвана от духа, е по-голяма от добродетелта, извършвана с тялото.  Грехът на тялото е очевиден, грехът на духа често е трудно забележим, а понякога и съвсем незабележим за хората, потопени в грижите на този свят.  Толкова по-страшен е той, толкова по-точни са неговите удари, толкова по-неизцелими са язвите, причинявани от него!  Поразеният от греховна мисъл светоносен ангел станал мрачен демон и изгонен от небесната обител, се низвергнал в преизподнята.  Той увлякъл там множество ангели и множество човеци, допуснали в мислите си  да се заразят с лъжливи мнения.  Господ, като нарекъл падналия ангел баща на лъжата, го е нарекъл и човекоубиец, като непребиваващ в истината (Иоан. 8:44).  Лъжата е източник и причина за вечна смърт;  напротив, истината е източник и причина за спасението, според определението на Самия Господ (Иоан. 8:32).  Светата истина се пази в лоното на светата Църква.  Принадлежейки на нея и подчинявайки й се, можем да имаме правилни мисли за Бога, за човека, за доброто и злото, следователно, и за спасението.  Очевидно е, че нямайки правилни мисли за спасението, не е възможно до имаме и самото спасение.  Начало на спасението е истината!  Начало на спасението е правилната мисъл!  Залог за погибелта е отстъплението от истината с лъжлива мисъл.  Всяко отклонение от учението на светата истина и приемането на лъжлива мисъл, противна на това учение, е свързано със страшния грях на богохулството и отричането от Бога.  Опитно доказателство за това виждаме в падението на праотците, започнало с приемането на лъжлива мисъл, опитно доказателство за това виждаме във всички ереси.  Някои от тях похулили Бога, стремейки се да отхвърлят Божеството на нашия Господ Иисуса Христа и да изопачат всесветия догмат за Неговото въплащение, други похулили Бога, приписвайки на човека Божески достойнства(1);  други похулили Бога, наричайки Светия Дух твар;  други похулили Бога, отхвърляйки действието на Светия Дух в църковните тайнства и наричайки ги човешка измислица(2).  Накрая, някои похулили Бога, изисквайки пренебрежение към живота по Христовите заповеди, лукаво премълчавайки за догматите на вярата, но в същото време умъртвявайки вярата, която за своя живот има нужда от дела на вярата.  "Вярата без дела е мъртва" (Иак. 2:20), е казал Апостолът. Най-голямото бедствие преди края на света трябва да постигне онези хора, които, според учението на Апостола, "не са приели любовта на истината за свое спасение. И за това Бог ще им прати действие на заблуда", в лицето на най-големия беззаконник, "за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата" (2 Сол. 2:10-12).  Признавайки злодея на злодеите за бог, с това хората ще изобличат и ще изповядат състоянието на своя разум, на своето сърдечно настроение.  Нашият начин на мислене, или нашият разум, може да бъде духовен само тогава, когато изцяло пребивава в истината, възнасяйки се към нея с жива вяра в Христа(3).  Отстъплението от истината е падение от духовното небе в плътско мъдруване, в лъжеименен разум, в погибел.
          Възлюбени братя!  Да принесем на Господа най-топла молитва, както са я принесли Апостолите, за това Той да ни дари единственото средство за спасението - живата вяра.  Изпросвайки с молитва получаването на този дар, да докажем искреността на желанието да получим безценния дар с нашите собствени усилия за придобиването му.  "Да се отклоняваме от зло и да правим добро" ( Пс. 36:27 - слав.).  Н насилие да откъснем нашето сърце от греха и с насилие да насадим добродетелта в него.  Сега ние предстоим в светия храм пред невидимия Бог и имаме възможност да изпросим от Него всичко потребно за нашето спасение;  ще настъпи и това време, когато ще застанем пред Неговото лице заедно с всички човеци, за да дадем отчет за нашия земен живот.  Да внимаваме да не принесем тогава на Бога само името християни, без делата, които Бог изисква от християните.  Той е обещал да даде страшен отговор на лицемерните християни, и ще го даде.  "И тогава ще им кажа открито", е казал Той:  "никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Мат. 7:23).
                                                        Амин

1. Папистите
2. Протестантите
3. Преп. Исаак Сирин. Слово 28-о