За нашата свобода и за това, че човекът е създаден свободен

Св. Ефрем Сирин
                                                            124
          Бог създаде човека свободен, като го удостои с ум и мъдрост, и положи пред очите му живота и смъртта, така че ако човекът свободно пожелае да върви по пътя на живота, ще живее вечно; но ако по злото си произволение тръгне по пътя на смъртта, то вечно ще се мъчи.  Онова, което зависи от природата, е неотменимо, то не заслужава нито почести, нито наказания; никой никога не е бил обвиняван за това, че е бял или черен, висок или нисък на ръст, защото това не е по наша воля.
 Ние избираме наказанията или почестите, защото за това е необходимо и едното и другото - както нашата воля и желание, така и Божието съдействие и защита: а които Той е предузнал, тях е и предопределил, тях и призвал (Рим. 8:29, 30), както казва апостолът, които са призвани по Негова воля (28), тоест по тяхно желание или воля.
          Защото онези, които не поискаха това, Той остави да ходят според желанието си.  Бог не допуска да бъде принуждаван нито Той Сам, нито Неговият образ - човекът.  Сам Той е невидим, а образът Му - човекът, е видим.  Затова, ако някой направи на друг добро или лошо, това се отнася до Него Самия; защото от Него произлиза всеки съд, въздаващ според заслугите; Той отмъщава за Своя образ.