За блаженствата и мъките

          Св. Ефрем Сирин                                                            
                                                                  48.
          Блажени са тези, които са възлюбили Бога и от любов към Него пренебрегват всичко земно. Блажени са тези, които плачат ден и нощ, защото ще се избавят от бъдещия гняв. Блажени са тези, които доброволно смиряват себе си, защото ще бъдат въздигнати. Блажени са въздържаните, защото ги очакват райски утехи. Блажени са изнуряващите тялото си с бдение и подвизи, защото им е приготвено райски веселие. Блажени са очистилите се от лукави помисли, защото в тях обитава Светия Дух.
Блажени са, които любят Бога от цялата си душа, повече от целия свят; защото ще бъдат признати за приятели Христови. Блажени са доброволно понеслите кръста си и действително последвали Христа, защото ще достигнат горния Иерусалим. Блажени са тези, които са препасали кръста си с истина и имат светилниците си готови, очаквайки небесния Жених, защото ще царуват с Него в небесното царство. Блажен е, който е придобил духовен взор и неотклонно го е устремявал към съзерцание на бъдещите блага, защото ще ги наследи. Блажен е, който има пред очите си деня на съда и се старае да се окаже в оня ден благоугоден на Бога. Блажен е, който е станал победител на плътските удоволствия, защото в последния ден на изпитанието ще намери дръзновение пред Бога. Блажен е, който на земята е плакал за Бога, защото плодовете му ще се възродят на небето. Блажен е, който не яде хляба си даром, а с труда на ръцете си, подобно на Апостола, и който отделя и за другите от собствените си трудове, защото ще се упокои в лоното Аврамово.
          
          Но горко на този, който пребивава в грехове и не намира време за покаяние; защото там ще се разкайва и без полза ще оплаква греховете си во веки. Горко на този, който казва:  "Сега ще се насладя на плътта, а в старостта ще се покая"; защото като мрежа внезапно ще го покрие смъртта и надеждата му ще погине. Горко на този, който съзнателно греши и иска на сутринта да се покае, защото не знае какво ще роди идващият ден (Прит. 21:1 - слав.) и предшестващата го нощ. Горко на този, който, знаейки що е добро, подава ръка на лукавия; защото в деня на смъртта му ще го вземат злите ангели. Горко на този, който с лукавите си дела поставя препънка на ближния; защото в деня на съда ще даде отчет за всичко, с което е съблазнил другите с лукавите си обичаи. Горко на този, който се е отрекъл от света и пак се придържа към светския начин на мислене; защото за него ще се отнесе притчата за ралото (Лук. 9:62). Горко на този, който следва желанията на плътта и пренебрегва грижата за душата си; Защото животът му и надеждата му ще се разпилеят по земята. Горко на този, който не побърза с всички сили да се приготви тук за оправданието, което ще дава там. Горко на изгубилите търпение; какво ще сторят те, когато ги посети Господ?
         
           Постарайте се, възлюбени, да си окажете помощ в това кратко време, с покаяние и сълзи да умилостивите дълготърпеливия и милосърден Бог, Който очаква нашето обръщане и подава живот. Да не бъдем небрежни за своето спасение; да не се веселим с удоволствията на този свят; защото те продължават час, после предизвикват разкаяние и отново идват. И всяка слава на този свят се връща от земята пак в земята, и нищо друго не й съответства, освен граха и наказанието за греха. Никой не ще ни помогне в онзи ден, нито приятел, нито роднина, освен покаянието, принесено тук, и съдействащите му добродетели: истинска любов, смиреномъдрие, послушание, въздържание. Те ще тръгнат с нас от този живот, те ще застанат против вражеските сили, които ще пожелаят да ни завладеят по време на изхода ни от този живот; те ще ни представят на Спасителя Христа, за да Му се покланяме и да Го прославяме заедно с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове.   Амин.