1. Светът и животът в света
Този свят е подобен на великолепно украсен кораб, който е хубав за гледане, но да се пътува на който е опасно.
Сегашният, паднал свят, е подобен на богато украсен и преизкусно сглобен, но повреден часовник. в него има всичко, което е имало и преди и което е необходимо, за да работи, само хармонията и вечността липсват. Затова, ако някой би поискал да определя облика на целия си живот, съобразявайки се с този часовник, би му се наложило не рядко да живее на "опаки" ("с главата надолу" т.е. с изцяло обърнати представи за реалното; съвсем обратно на правилното и истинското).
Много са цветовете на дървото, но ще принесат ли много плодове? Така и светът - много ни обещава, а дава малко.
Светът обича да ни отклонява от пътя на истината, но никога не ни довежда до целта; умее да разпалва жажда у нас, но ни може да да насити душата; всичко обещава, но накрая по-скоро той сам всичко ни отнема.
Светът дава на своите роби толкова тиранични господари, колкото са нуждите и капризите, страстите и навиците. Съблазните на света никога не се изчерпват и не изчезват, докато светът е това което е.
От времето на грехопадението светът постоянно е служел за съблазън на хората, когато ги е отклонявал от пътя на истината, от вярата в Бога и от добродетелта; впрочем, това въздействие на света не е било еднакво в различните периоди от време. То е било повече или по-малко пагубно, в зависимост от това какъв е бил господстващият дух в определеното време.
Нашият век довежда свободата до своеволие, независимостта - до анархия, веротърпимостта - до безразличие, мира - до раздор и смут, прогреса - до упадък на нравствеността.
Древността ни разказва как Мидас е превръщал в злато всичко, само щом се докоснел до него; а в сегашния век наблюдаваме обратното превръщане: щом "докоснеш" някого със злато, в миг ще го превърнеш във всичко, което пожелаеш.
Филарет, митрополит Московски
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Живей в света, както Лот живееше в Содом, където всички беззаконстваха. Но той не им подражаваше и вършеше онова, което бе угодно на светата Божия воля: и ти постъпвай така, не подражавай на онова, което върши злия свят.
Св. Тихон Задонски
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Има хора, които добре съзнават и разбират, че съществува несъответствие между голяма част от правилата и обичаите на този свят и духа на християнството, но се срамуват да вървят срещу порядките на обществото, срамуват се да проявяват набожност, например да се прекръстят пред други хора, от страх да не предизвикат техния присмех. Но какво значение има, че ще ти се присмеят? По отношение на това всеки трябва да разсъждава по следния начин: Когато настъпи времето на страшното разплащане с целия човешки род, тогава няма да ми помогнат ония, от чийто присмех се опасявах и поради който странях от делата на благочестието. Така че по-добре е да се издигна над това лъжливо чувство на срам, по-добре е да преодолея страха от човешкото осъждане, за да придобия дръзновение пред престола на страшния Съдия.
Страхът пред човеците трябва да бъде побеждаван от страха Божий.
Какво ще си кажат за мен в света? - тревожиш се ти. а не мислиш ли за това, какво ще кажат за тебе Божиите праведници, които имат право да съдят самия този свят? (1 Кор. 6:2). Ще видят праведниците ... и ще му се присмеят (като кажат): ето човек, който не полагаше в Бога своята сила (Пс. 51:8-9). Ето какво ще кажат те за тебе, и колко страшна ще бъде тогава истината в техните уста!
Прот. П. Соколов
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Никога не върши нищо срамно, макар то и да се харесва на мнозина; и не изоставяй доброто дело, макар то и да е омразно на порочните.
Св. Григорий Богослов
Няма коментари:
Публикуване на коментар