1. Какво е самовластието, което Бог дарувал на човека в началото? 2. И какво останало в човека от това самовластие след падението?

св. Симеон Нови Богослов


                                                                     Слово 5


          Виждаме, че човекът, като станал тленен и смъртен чрез престъпване на Божията заповед, естествено изпитва глад, жажда, иска да спи, уморява се, чувства студ и зной; затова не по своя воля яде, пие, спи, почива, облича се и се съблича, независимо дали иска, или не, и няма нито един човек, който би могъл да изтърпява глад и жажда и всичко друго, изброено преди това, освен с голямо самопринуждаване и самостеснение. Така у човека възниква чувството за тези потребности и удовлетворяването им става не по неговата воля и естество.
И тук има нещо по неговата воля, но не многократно и не за дълго. Божиите светии по своя воля принуждавали естеството си с лишения смирявали тялото си, постейки, бодърствайки, излагайки се на студ и зной, и измъчвайки себе си доброволно; но ги укрепявала Божията благодат и те имали сили да извършват това. И така, ако всичко това става не по волята на човека, като дело на естеството, тогава в какво се проявява самовластието на човека? То не се проявява в нищо друго, освен в това - умът винаги да бъде издигнат и прилепен към единия Господ Бог, нашия многомилостив Спасител.Ако самовластието се вижда в това, което е в наша власт, то в това, което не е в наша власт, няма самовластие. Но волята  и желанието биват предвождани от самовластието както по отношение на това , което е в наша власт, така и по отношение на това, което не е в наша власт. Само по отношение на това, което е в наша власт, за успеха към желанието се прибавя труд; защото в настоящия живот нищо от това, което е в наша власт, не може да бъде извършвано без труд; и в това, което не е в наша власт, волята се ограничава само с пожеланието, а трудът е напразен. (Можеш да пожелаеш да не спиш, но колкото и да се трудиш, няма да издържиш безсънието.)
          И така, тъй като аз съм самовластен и поради това искам да бъда свободен, то самовластно ли съм се поробил на онези страсти, от които съм побеждаван и надделяван сякаш по своя воля, или съм станал техен роб не самовластно, а по някаква необходимост и насилие?
          Има два вида страсти:  естествени (телесни) и душевни. Естествените страсти са неизменни и човек е техен роб по естествена необходимост, но не по своя воля. Така ям, защото естествено съм гладен; пия, защото съм жаден; лягам да спя, защото ме напада дрямка; обличам се, защото ми е студено; събличам се, защото ми е горещо и пр. Да правя това или да не го правя не зависи от самовластието. Защото, ако зависеше от него, то когато дълго време не съм задоволявал тези потребности, пребивавайки без храна и питие, без сън и пр., не бих изпитвал изтощение и разтройство в тялото си. Но тъй като изпитвам, аз го удовлетворявам, макар и да не ми се иска.
          И така, тази част не е в ръцете на самовластието; но душевните страсти не са ли в ръцете на самовластието? Най главните от всички душевни страсти са гневът и похотта. Ако аз, намирайки се в неразумен гняв и несмислена похот, желая да победя гнева и похотта, а в същото време почити винаги бивам побеждаван от тях, то очевидно е, че съм поробен от тях. А този, който е поробен от неразумен гняв и несмислена похот, как може да каже, че е самовластен?
          Ако някой каже, че както се случва с всеки човек, той да падне и да стане, така става и с мен по отношение на страстите:  понякога бивам побеждаван, а понякога ги побеждавам; от което следва да се заключи, че понякога бивам под тяхно робство, а понякога съм свободен; колко срамно за този, който казва, че е самовластен и се хвали с това, а в същото време без срам си пизнава: сега се предавам в робство на страстта, а утре ще бъде свободен от нея, и той страда от това през целия си живот, така че такъв едновременно е и роб, и свободен.
          И така, какво да кажем за самовластието? Това, че човекът е бил самовластен тогава, когато е бел свободен от греха; но още щом предал своята свобода, заедно със свободата изгубил и самовластието, и станал роб на греха. Но който е роб, вече не е самовластен:  той е бил свободен, но още щом се е поробил, е станал роб. Бог никого не е създал роб, а всички свободни. Само по отношение на Себе Си Той той ги е сътворил раби, тъй като им е дарувал и самото битие; но Той не иска никой да бъде Негов раб по принуда и насилие, а доброволно:  както някой беден човек, нямащ нищо, когато се удостои да стане царски служител, се радва и се весели, че се нарича и е роб на царя - така и Бог иска човек да бъде Негов раб по своя воля, да се радва и да смята за велика радост и чест да се нарича и да бъде раб Божий.
          2. Робът, още щом узнае за някого, който може да го освободи, разбира се, ще прибегне към него, ще падне в нозете му и със сълзи ще започне да го умолява и всякак да го убеждава да внесе пари за него и да го освободи. И очевидно е, че у роба не е останало нищо от предишното самовластие, освен желанието и търсенето на свободата. Но и това той ще започне да прави само тогава, когато твърде много се отегчи т игото на робството; а ако му се случи в робството да има покой и не среща теготи, той няма и да поиска да бъде освободен.
          Да приложим това и към нашето слово. В светото Евангелие Господ казва: ако вие пребъдете в словото Ми... ще познаете истината, и истината ще ви  направи свободни (Иоан. 8:31, 32). Три неща откриваме в тези думи на Господа: пребъдването в Неговото слово, познаване на истината и освобождаване чрез истината, а не самовластие. Ето освобождаването; а къде е робът? След приведените думи Господ още казва: всякой, който прави грях, роб е на греха (Иоан. 8:34) Ето роба, истинския роб, нямащ самовластие. Малко по-надолу Господ отново казва: и тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни ( Иоан. 8:36).
          И тъй като Бог е истинен и не са лъжливи устата Му, изрекли това, то кой ще посмее да твърди, че робът на греха е самовластен, след като всеки роб, докато е в робство, няма никакво самовластие? Това е казал Господ за нас; а Апостол Павел с висок глас вика към цялата вселена: Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? ( Рим. 7:24). Но от само себе си се разбира, че когато някой освобождава някого, го освобождава от робството. Затова същия Апостол казва на друго място: стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува ( Гал. 5:1), с което показва, че освободените са се избавили от робството, под което не са били самовластни.
          Това, което казахме, е достатъчно да покаже какво самовластие е останало в нас, след като сме станали роби на греха, а именно, че то се е запазило само в нашето желание за освобождение, а не в нещо по-голямо. Затова ние трябва да принасяме на Христа това желание, съединявайки с него и душевна грижа и сърдечно търсене не чрез добри дела, а само чрез вяра, та Христос, дал Себе Си за изкупление на душата ни, да види как с цялата си душа, с цялата си мисъл и цялата сила желаем и търсим да се освободим от злата тирания на греха; и да ни освободи от нея със Своята божествена благодат. Между хората няма никой свободен и самовластен, освен единствено Христос; и Той е такъв поради това, че е Бог и човек. Откакто Адам станал роб на греха, всички хора, до края на света, са роби, освен тези, които биват освободени от Христа, както е написано: Първият човек е от земя, земен, и по-нататък: какъвто е земният, такива са и земните. Вторият човек е Господ от небето; а след това: какъвто е Небесният, такива са и небесните ( 1 Кор. 15:47, 48).
          Какво представлява земният човек? Той е блудник, лъжец, зъл, лукав, лицемер, необичащ, злопаметен, користолюбец, хищник, неправеден, тщеславен, горд, самомнителен, който, бидейки такъв, каквито са всички хора, мисли за себе си, че е повече от тях. Какъв е небесният човек? Той е свят, преподобен, праведен, както и нашият Господ Иисус Христос. Защото, както естествения баща ражда свои деца, подобни на него, така и вторият баща, Христос, ражда Свои чеда, подобни на Него, свети, праведни, свободни и самавластни, какъвто е сам Той, техният Отец. Такива признаци на самовластие, както това, което казахме в началото за земния човек, са всъщност признаци на липса на самовластие. По това се познават, ще кажем с думите на възлюбения Иоан Богослов, чедата Божии и чедата дяволови ( 1 Иоан. 3:10).
          Тъй като по този начин нашето самовластие се е запазило само в желанието ни, то трябва, първо, да възжелаем освобождаване от робството и след това да потърсим нашия освободител Христос, а когато Го намерим, да припаднем пред нозете Му и да изпросваме от Него свобода за себе си: защото никой не е свободен, освен Христос и Христовият свободник. Христос ни милва и ни спасява от робството, просвещавайки нашия ум, за да вижда ясно или да познава правото и святото, и да ни дава сила да избягваме непотребното и да вършим потребното. Защото и това, да виждаме правото, не е в наша власт, но както, за да виждаме видимото, ни е необходима светлината на слънцето, така и за да виждаме духовното, ни е необходима Христовата светлина, която, просвещавайки ни, снема превръзката на тъмнината от очите на ума  и му дава ясно да вижда правото и богоугодното. А след това ни преизпълва със сила, с която, освобождавайки ни от страстите, ни дава свобода вярно да следваме Неговата света воля, която сме познали. Това е свободата в Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото слава во веки.  Амин.