Слово за съда и възкресението

св. Ефрем Сирин
                                                             93
          Дойдете всички братя и послушайте мене, Ефрем, най-малкия от всички. Нека поставим за съдия своя собствен помисъл, за да изпитаме сърцето си дали ходим точно така, както повеляват боговдъхновените Писания. Нека не унижаваме Светия Дух, С Когото сме запечатани (Еф. 4:30). И ако някой види в себе си добри дела, нека се потруди да размножи благодатта, която в смиреномъдрие е приел от Човеколюбеца. но щам знаем, че сме потънали в грехове, защо сме небрежни, христолюбиви братя?

          Ето, братя, ще ни застигне онзи ден, когато ще се помрачи слънчевата светлина, ще изпадат звездите и небето ще се свие като свитък, когато ще затръби тръбата и със страшен звук ще пробуди всички от века мъртъвци, когато по гласа на Съдията ще опустеят тайниците на ада, когато ще се яви Христос на облаци със свети ангели да съди живи и мъртви и да въздаде на всеки според делата му. Защото наистина е страшно Христовото пришествие в слава. Чудно нещо, Христолюбци, е да се види, че внезапно се раздира небето, земята променя вида си и мъртвите се изправят. Земята ще предостави човешкото тяло такова, каквото го е приела; дори да са го разкъсали зверове, изяли птици, разтрошили риби, няма да има недостатък дори за един човешки косъм пред Съдията, защото Бог претворява всеки в нетление. Всички ще приемат тяло, съобразно със собствените си дела. Телата на праведните ще сияят седем пъти по-ярко от слънчевата светлина; а телата на грешниците ще се окажат тъмни и изпълнени със зловоние; и тялото на всеки ще показва делата му, защото всеки от нас носи делата си в своето собствено тяло. Тогава ще започне тежко изпитание за телата ни. Съгрешавал ли е някой от нас със слово или помисъл, това ще застане около него; направил ли е нещо добро или пък лошо, ще го види ясно; където и да погледне, винаги ще вижда делата си. И так, възлюбени братя, нека приложим усилие да избегнем укорите и страшния срам, който ще посрещне всички грешници; да се постараем да станем причастници на приготвеното от Бог за праведните, което око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало (1 Кор. 2:9), и в което желаят да надникнат Ангелите (1 Петр. 1:12). Когато Христос дойде от небето, неугасимият огън веднага ще потече навред пред лицето Му и ще покрие всичко. Потопът при Ной е служел за първообраз на този неугасим огън. Както потопът е покрил всички планински върхове, така и огънят ще покрие всичко. Тогава отвред ще се притекат ангели и ще грабнат в слава на облаци всички светии и верни за среща с Христа. Нека се постараем, приятели, да се окажем достойни да бъдем грабнати и да застанем безукорни и неподсъдни пред страшното и довеждащо в трепет съдилище. Блажен е оня човек, който на облаци срещне Царя на славата, и злощастен е лишения от това; защото онези, които не бъдат грабнати на облаците на славата, с това ще покажат, че са нечестиви грешници.
          И така, да не бъдем нерадиви, христолюбиви братя, защото ето, попрището е открито пред всички. Докато още имаме време, нека се постараем да се покаем; подобно на целомъдрения Йосив да препобедим гибелните телесни страсти и душевното сластолюбие не само с тяло, но и с помисъл; понеже съвършеният мъж бърза до такава степен да направи целомъдрен себе си. Защото всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Мат. 5:28). Телесните действия често се прекъсват поради много причини и човешкия страх нерядко ги предотвратява; а действията на ума се извършват безбоязнено и лесно преминават в изпълнение. Така на пример често пъти някой от вас, приятели, е обръщал невъздържан поглед и се е увличал от помисъла си, но после бързо е отминавал. Такъв се уподобява на ранена сърна, която нерядко избягва от ръцете на ловците, но отнася в себе си улучилата я стрела. Защото, който от вас е победен от помисъла, вече не е целомъдрен пред Бога. Ако не бе страхът от хората и срамът, човек заедно с душата си често би развращавал тялото. Затова той вече няма да се увенчае като целомъдрен, и ако не се покае, непрестанно ще носи наказание като човекоугодник. Но той ще изцели язвата си с покаяние, дори ако някога е бил увлечен и победен от помисъла си.
          И так, братя, нека избягваме злото пожелание. То е лишило Ева от славата и тя е пожелала да вкуси от плода. То е донесло и потопа в света, защото тогава синовете Божии видяха (Бит. 6:2) и по срамен начин се оскверниха с дъщерите човешки. То е направило така, че египтянката неистово е пожелала целомъдрения Йосиф, но боейки се от Бога, юношата е победил затворената с него аспида. То е направило свой пленник доблестния и непобедим назорей Самсон, който разкъсал кръвожадния лъв и победил хиляди с ослината челюст, но когато пожелал да живее заедно с ехидна, веднага паднали косите му, той бил немилосърдно лишен от зрение и скоро станал посмешище за всички. Заради пожелание Давид убил Урия; заради това умрял и Навутей. То довело жалкия Иуда до това, че предал своя Владика Христос. Ето защо блажен е човек, който е победил всяко пожелание на слуха, зрението, осезанието и обонянието, и украсен с венеца на целомъдрието, ще го принесе пред страшното и довеждащо в трепет съдилище. Дойдете всички да се поклоним на Христа и да възкликнем единогласно: Алилуия! Дойдете всички да Го прославим. Амин.